Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Априлското слънце хвърляше диагонални ивици по бюрата в компютърния кабинет. Звънецът отдавна беше минал, но в стаята беше останал само Боби. Класът беше решил да избяга последните няколко часа преди априлската ваканция, но не и той! Така почти или напълно празно училището имаше особено очарование.
Седеше на последния чин, облегнат назад, с кръстосани крака и леко самодоволна усмивка. Косата му – разрошена, погледът му – спокоен, уверен. Все още не беше решил дали си заслужава да си тръгне. Може би… нещо щеше да се случи.
Вратата се отвори. Токчета отекнаха по ламината. Г-жа Огнянова. На 55, зряла, елегантна, винаги безупречно облечена. Днес в прилепнала черна пола до коляното и бяла блуза, закопчана стриктно догоре. Косата ѝ – сребриста, прибрана в стегнат кок. Очила с тънка рамка подчертаваха острия ѝ поглед. Тя влезе уверено… и спря. Празна стая!
- Разбира се! – измърмори тя разочаровано. - Петък следобед преди ваканция. Учителите сме последните глупаци, които още вярват в ред!
- Не всички сме си тръгнали, госпожо! – Боби се усмихна, гласът му отекна в стаята.
Огнянова го погледна с изненада, а после с лека, недоволна усмивка.
- Не очаквах, че точно ти ще останеш?
- Обичам спокойствието. И… компанията на умни жени.
Очите му я обходиха, но не нагло – внимателно. Целенасочено.
Тя повдигна вежда. Учителски скептицизъм. Женско любопитство.
- Да не търсиш бонус точки?
- Не. Но ако мога да Ви накарам да се усмихнете… би било по-ценно.
Огнянова го наблюдаваше внимателно. Боби усещаше това. И не отстъпваше.
- Изглеждате… изморена.
- Работата ми е такава. – тя седна на стола си зад катедрата.
Извади тефтер, но пръстите ѝ стиснаха слепоочията.
- Глупаво е да си учител в петък следобед.
- Имате нужда от масаж. – неочаквано каза момчето.
Настъпи тишина за миг. Очите ѝ срещнаха неговите.
- Какво каза? – попита изумена учителката.
- Предлагам ви масаж. Нищо особено. Просто… да отпуснете напрежението. – с усмивка заяви Боби.
Тя се засмя, но гласът ѝ беше предпазлив:
- Много си нахален, Боби!
- Не. Просто знам от какво имате нужда. И знам какво харесват жените.
Отново настъпи миг тишина. Очите ѝ омекнаха, но устните ѝ останаха стегнати.
- Не е редно! – категорично отсече г-жа Огнянова.
- Никой няма да узнае! А вие ще се почувствате по-добре! – с подкупваща усмивка каза момчето.
И тя… не отговори. Просто се обърна с гръб към него и остана седнала. Покана. Предизвикателство. Боби стана. Небрежно оправи блузата си, прекара ръка през косата си и застана зад нея.
Първо сложи дланите си на раменете ѝ. Вдъхна парфюма ѝ. Усещаше я топла, напрегната. Започна леко, с кръгови движения. Ръцете му се движеха спокойно, но с уверен натиск.
- Имаш опит? – попита тя тихо.
- Някой наскоро ме научи. – усмихна се леко той.
Тя не отговори. Дланите му се спуснаха по-надолу – към лопатките. После малко под тях. После – още. Тя потрепери едва доловимо.
- Боби… – прошепна жената. - Не забравяй, че съм ти учителка!
- А вие… не забравяйте, че сте жена!
Той се наведе леко напред. Устните му почти докосваха тила ѝ.
- Мога да ви накарам да забравите всичко за час! Само ми позволете...
Ръцете му бяха вече върху горната част на гърдите ѝ. Пръстите му – не нахални, а… изучаващи. Плъзгаха се по плата на блузата ѝ, усещаха изкусителните форми под него.
Г-жа Огнянова затвори очи. Въздишка се изтръгна от гърдите ѝ – дълбока, потисната, но истинска.
- Момче, ако продължиш така, ще стане някоя беля!
Той се наведе и прошепна:
- Искам точно това!
Ръцете на Боби все още галеха раменете ѝ, а дъхът му се плъзгаше по тила ѝ, като топъл вятър. Г-жа Огнянова не казваше нищо, само седеше все по-статично, но не и напрегнато. Напротив. Тя се отпускаше. Малко по малко.
Точно тогава той прошепна:
- Ще е по-добре, ако свалите блузата. Ще мога да стигна по-дълбоко… да отпусна всичко.
Тя замръзна.
- Не… това… това е напълно неприемливо! – гласът ѝ беше тих, но треперещ. - Аз съм ти преподавател. А ти…
- Аз добре знам какво искам, госпожо! – гласът му беше плътен, уверен. - И вие сте жена, която заслужава да се почувства добре.
- Не мога…
Той се усмихна леко – почти момчешки.
- Вие сте със сутиен, нали? Все едно да гледам жена на плажа. Нищо повече.
Тя го погледна през рамо – очите ѝ горяха от вътрешна борба. И тогава… с въздишка се изправи.
Пръстите ѝ бавно откопчаха копчетата на блузата, едно по едно, докато платът се разтвори и разкри снежнобял сутиен с дантела, прилепнал по закръглената ѝ гръд. Кожата ѝ беше гладка, леко зачервена от възбудата.
- Само масаж. – каза тя рязко, сякаш се убеждаваше сама.
- Само масаж. – повтори той… и застана зад нея.
Ръцете му отново я докоснаха, този път директно по кожата – по голите ѝ рамене, по гърба, по линията на сутиена. Пръстите му се движеха с нова увереност, по-бавно, с наслада.
Г-жа Огнянова въздъхна тежко.
- Леле, не съм усещала нещо толкова приятно от години!
- Не спирайте да усещате… – прошепна той.
Ръцете му се спуснаха към гръдната ѝ линия, палците му се плъзнаха по ръба на сутиена… и с едно плавно движение, пръстите му се вмъкнаха отдолу. Тя се напрегна.
- Боби… това…
Но вече беше твърде късно! Върховете на пръстите му докоснаха кожата ѝ… меката, топла, настръхнала от вълнение кожа. После – зърната ѝ. Твърди. Чувствителни. Реагиращи.
- Госпожо… – прошепна той. - Тялото ви говори повече от думите!
Тя не отговори. Само наклони глава напред, оставяйки го да продължи.
Боби застана пред нея и нежно смъкна сутиена ѝ изцяло, разкривайки гърдите ѝ в пълната им прелест. После жадно засмука двата гръдни върха пред погледа си. Те трептяха – розови, твърди, жадуващи ласка. Целите му устни покриха едното ѝ зърно – с топлина, с нежност, с откровено обожание. Езикът му го докосна, завъртя го бавно, после премина на другото. Г-жа Огнянова изстена, вече без свян.
- Мамка му! Какво ми правиш?
- Показвам Ви какво заслужавате.
Целувките му се разляха по гърдите ѝ, после надолу – към корема, към ръба на полата. Ръцете му държаха ханша ѝ здраво, но грижовно.
А тя… просто се облегна назад, с разголени гърди и възбуда, която се изписваше във всеки мускул от тялото ѝ.
Боби стоеше на колене пред г-жа Огнянова. Погледът му беше сериозен, съсредоточен. Това не беше само желание – беше дива възбуда. Почит към тялото ѝ, към зрялостта, която той не искаше просто да завладее, а да усети… с всяко сетиво.
Тя седеше притихнала, с леко разтворени колене, без да казва и дума. Вече не го спираше. Самото ѝ мълчание беше позволение. Първа целувка – върху коляното. Втора – по вътрешната част на бедрото. Трета – още по-високо. Бавно, страстно и все пак нетърпеливо.
Г-жа Огнянова потрепери. Главата ѝ се облегна назад, ръцете ѝ стиснаха ръба на стола. Полата ѝ беше вдигната до средата на бедрата. Боби бавно я повдигна още – сантиметър по сантиметър, докато вече беше напълно открита пред него. Бяло бельо, тънко като дъх. И под него това, което толкова много пъти бе искал да види.
Той не каза нищо. Просто зарови лицето си под полата ѝ.
Първо я целуна през бельото – нежно, но уверено. После езикът му я притисна леко през плата срамните ѝ устни, описвайки малки кръгове, докато тя издишаше треперещо. С пръсти плъзна бавно бикините ѝ настрани… и я откри. Вагината ѝ не беше гладко епилирана, но си личеше, че учителката обръща достатъчно внимание за добрият си вид там долу. Гледката беше меко казано съблазнителна.
Без да чака, езикът му се потопи в нея – първо по гънките, после към сърцевината. Още преди време Цветелина го беше научила да бъде търпелив. Да усеща ритъма на жената. Да не бърза, а да изгражда напрежението и възбудата ѝ. Езикът му описваше бавни, влажни кръгове върху клитора ѝ. После натиск. Докосване само с върха му. Накрая леко засмукване.
- О, Боби… – стонът ѝ беше силен, неудържим. - Това… това не е реално…
Той не отговори. Само я притисна по-силно, докато езикът му се движеше по чувствителното ѝ връхче с глад и опит. Пръстите му я държаха здраво за бедрата, а главата му се движеше в ритъм с надигащата се вълна в нея. Г-жа Огнянова беше загубила контрол. Тя вече не беше преподавателка. Не беше авторитет. Беше жена. Възбудена, с разтреперани бедра и разголена женственост.
- Не… не спирай! Точно така! По-бързо! Боби, не спирай! Ооооо… – гласът ѝ вече беше ридание от удоволствие.
И когато тя свърши – с извивка на гърба, със стенание, което се отрази в прозорците, със стискащи бедра около главата му – той жадно гълташе соковете ѝ. Без капка колебание. Целуна я още веднъж. По-силно. По-дълбоко. После бавно се изтегли назад и я погледна.
Г-жа Огнянова беше отпусната, с разрошена коса и очи, в които гореше смесица от изненада, възторг и лек страх.
- Ти… как го направи? – прошепна тя.
Боби се усмихна леко и прошепна:
- Показах как съм усвоил най-важния урок!
После добави:
- Но искам да продължа уроците. С вас.
Г-жа Огнянова все още се опитваше да улови дъха си. Косата ѝ се бе разплела, раменете ѝ блестяха леко от пот, очите ѝ още мътни от удоволствието. А пред нея – един от учениците ѝ.
Боби се изправи спокойно. Погледна я с увереността на мъж, който вече не се съмнява в себе си. С ръка разкопча колана си и освободи възбуденият си член. Нямаше нужда от думи – пенисът му се развя пред лицето на учителката му нахално и настояващо.
- Мисля, че една зряла жена знае какво се прави в такива моменти…
Гласът му бе нисък, провокиращ, но не груб. Напротив – почти уважителен. И още по-въздействащ.
Г-жа Огнянова го погледна – първо с удивление. После с нещо друго. Смесица от изумление… и изкушение.
- Господи… – прошепна тя. - Ти си…
Тя не довърши. Просто се изправи. Приближи се до него – с леко разтреперани бедра, но с глава вдигната високо. Колкото и да бе шокирана, в очите ѝ се появи блясък, който не принадлежеше на учителка. А на жена, която отново усеща вълнение.
- Това, което правим… е безумие! – прошепна тя, застанала съвсем близо до него. - Но… вече е късно за разум!
Тя постави длан върху гърдите му – нежно, след което бавно, с изненадваща грация, се спусна на колене. Погледът ѝ остана върху него – предизвикателен и топъл.
- Няма да забравиш това, Боби! Никога!
И с бавни, уверени движения, започна да поема члена му с устни, докато ръцете ѝ се движеха по него с онази женска опитност, натрупвана с години. Движенията ѝ бяха сигурни, владеещи – не бързаше, защото знаеше, че удоволствието идва не само от самия акт, а от това как го караш да чака, да тръпне, да гори. Боби затвори очи, ръцете му се отпуснаха встрани. Тялото му потръпна. Не беше просто възбуда. Беше… върховно удоволствие! Той стоеше неподвижно, но вътрешно изгаряше. Пръстите му потръпваха, коремът му се свиваше от очакване, когато виждаше как г-жа Огнянова налапва почти целия му член. Очите ѝ не изпускаха неговите. Г-жа Огнянова осъзнаваше добре своята власт в този момент. С длан обгърна основата му, погали я бавно – сякаш изследваше нещо ново и… впечатляващо. После изплю за миг пениса от устата си.
- Не бях подготвена за това! – прошепна тя. - Нито за теб. Нито за това, което носиш.
Устните ѝ отново го докоснаха. Първо само с главичката – игриво, влажно, сякаш го опитваше. После с по-широко движение, езикът ѝ се плъзна от основата нагоре, очертавайки го изцяло. Боби изстена – ниско, почти гърлено.
Тя усети как тялото му реагира – и това ѝ даде нова смелост. Взе го изцяло в устата си. Не бързаше. Създаваше ритъм – бавен, въздействащ, с леки засмуквания, а езикът ѝ работеше по него така, както само жена с опит знае. Не като млада, нетърпелива любовница. А като жена, която иска да го доведе до границата… и да го остави там. Ръцете ѝ придържаха бедрата му, гърлото ѝ се отваряше постепенно, докато дълбочината ѝ го поглъщаше. Боби бе изгубен в нея – в погледа, в устните, в контрола. Цялото му тяло пулсираше, готово да избухне, когато тя спря. Изведнъж.
Погледна го с усмивка – леко влажна по устните, леко дяволита в очите.
- Не още! Това… ще го запазим за нещо по-добро!
Тя се изправи, бавно, със собствена грация, и хвана ръката му.
- Ела!
Поведе го до един от чиновете. В класната стая, където някога бе преподавала уроци за компютри и структури от данни, сега го изправяше пред най-важния му изпит – по тяло, по страст, по сливане.
Качвайки се върху масата, тя свали напълно полата си, надигната досега около кръста ѝ, после го издърпа към себе си и прошепна:
- Сега влез в мен. Не като ученик. Като мъж!
И когато Боби плъзна члена си в нея – бавно, с цялата си дължина, с тръпка от плът срещу плът – г-жа Огнянова издаде дълбок стон. Ръцете ѝ се впиха в раменете му, краката ѝ го обвиха, и двамата се изгубиха в движението, топлината, тишината на един свят, в който вече нямаше “г-жа”, “ученик” или “правилно”. Имаше само тя и той. Жена и мъж. В съюз, стар колкото света. Боби се движеше в нея – ритмично, стабилно, но внимателно. Чинът под нея скърцаше леко, но нищо не можеше да прекъсне онова, което се случваше между телата им. Г-жа Огнянова го чувстваше навсякъде – не само в тялото, а в мислите, в кожата, в пулса. Тя се движеше в синхрон с него, бедрата ѝ го посрещаха, ноктите ѝ се впиваха в гърба му всеки път, когато той проникваше по-дълбоко.
- О, Боби! Да, така! Точно така! – прошепна тя, вече с дрезгав глас, разтреперан от близостта на екстаза.
Боби се вгледа в очите ѝ. Не като момче. А като мъж, който вече разбира, че в този момент не съществува нищо по-истинско от жената под него. Движенията му се засилиха. Темпото стана по-бързо, по-дълбоко. Тя започна да трепери. Устните ѝ се разтвориха в ням стон. Тялото ѝ се изви, гърдите ѝ се повдигнаха, и тя свърши – с вик, който не можеше да задържи. Цялата ѝ същност се разтвори под него в пулсиращо, влажно, топло удоволствие. Това го поведе след нея. Боби изстена, закопчан между краката ѝ, и свърши дълбоко в нея – мощно, цялостно, изпълващо. Ръцете му стиснаха здраво гърдите ѝ. Устните му се опряха в шията ѝ. Няколко мига – само дъхове. Потни тела и стонове.
После тя го придърпа към себе си и останаха така – телата им още свързани, ръцете опипващи партньора.
- Не мога да повярвам… че го направихме! – прошепна г-жа Огнянова, все още с плътен глас. - И още по-малко, че го искам пак!
Боби се усмихна. Придърпа кичур от косата ѝ зад ухото ѝ.
- Не съм си представял, че последният час по информатика ще бъде най-хубавият досега!
Тя се засмя тихо.
- Ти си луд! Безотговорен. И… неприлично добър!
- Мога да бъда още по-добър. Ако ми позволите… да повтарям.
Тя затвори очи и прошепна:
- Ще трябва да те изпитвам често тогава. По практика.
Класната стая бе притихнала. В училището вероятно не бе останал никой друг. Компютрите отдавна изгаснали, сенките на слънцето се удължаваха по пода, а въздухът беше сякаш тежък от скритото.
Боби закопча бавно ризата си. Погледна към нея – г-жа Огнянова, все още седнала върху масата, с полуразпусната коса, гърди, скрити отново в сутиена, но бузите ѝ розови, а очите ѝ омекнали. Жената, която някога беше строга, дистанцирана, недосегаема… сега беше плът и емоция. Сега… беше истинска. Той се приближи.
- Трябва да тръгвам. Училището май е празно, но все пак ще се усъмнят, ако някой ме види случайно.
Тя кимна. Без думи. Само поглед, който задържа неговия с нещо, което не искаше да изрича на глас.
Боби се наведе, целуна я по челото и излезе от класната стая. Вратата се затвори след него. Г-жа Огнянова остана сама. Седна отново на стола си, притисна коленете си с ръце. Очите ѝ се затвориха в блажен унес.
На 55, зряла, елегантна. Или с други думи не си виждал путка на живо и живееш с някакви фантазии от разказите. На 55 трябва да си много закъсал да се прежалиш.
Колега не си прав . Има жени , които са на 55 , но изглеждат като на 35 . И обратното , такива които са на 35 , но са се занемарили и са като бабички . Примери колкото щеш .
Най-важното,прекрасно написано...е сега за този който умее да чете
Майка ми е учителка и е много готина
Последния, дай снимка да я видим, иначе е само приказки!
Колега, точно това е изразът - изглеждат. Като се нагласят и от далеч. Обаче съблекат ли се и циците им стремоглаво висват надолу, пристегнатите с корсети кожи и корем се разлитат наоколо, а ако я видиш без петте пласта гримове и пудри ще ходиш да ти леят куршум.
И аз съм чукал мн по голяма от мен жена, но с този нагон и вече придобит опит Боби спокойно може да го предаде върху девствени или не съученички, съседки, приятелки или братовчедки. Чакаме от поредицата и фетиш : тройка - Боби с две лелки
Сюжет: Борислав чука майка (не за първи път) и дъщеря. Последната е на годините на Боби и е девствена. Майка и иска точно момчето да и бъде първия. Двете една до друга духат на момчето. Зрялата дама (45+) е с широка и дълбока путка. Пичът не използва презерватив. Боби лиже и ебе с огромното си парче първо майката и с нейните сокове прониква и дефлорира тясната и плитка путчица на дъщеря и. Накрая свършва мощно върху лицата на двете. Те опитват спермата му. Борислав е изтощен от якия секс с двете
Milflover, беше истинско удоволствие да прочета и този твой разказ. Красиви мисли, хуманни намерения :))), скрил си едни поучителни детайли, които не се забелязват от целево- настроено съзнание, да притича от А до Б. Най- интересното е, че въпреки бързия темп на развитие на сюжета, успявяш да изолираш читателя от всички негативности, които биха се пръкнали като вредители и остава само едно чисто и осъзнато участие в приключение, чиято красота е във взаимното уважение. Колкото е за оценяване жеста на момче, отделящо време да заобиколи и отвори вратата на спътничката си, толкова е за възхита и нейното търпение да се остави в играта му, подчертаваща смисъла на ролите. Много красив разказ!
Ай стига с тея смешни опорки за жените 50+! Ебал съм путка на около 30 и вече с увиснали и разплути цицки и путка - широка като меча хралупа. А наскоро ебах една страхотна жена на 56 (поне така каза), която имаше средни, но много стегнати естествени гърди и путка мечта - тясна, влажна, топла и много чиста, без грам мирис. Тялото ѝ беше стройно, без корем и целулит и беше много страстна в леглото. Ох, чакайте, че се одървих като се сетих за нея! Та, драги колеги-ебачи: всичко е физиология, ген и умения. Има много хубави жени на възраст, както има и млади, които са боклуци. Не годините са критерий за хубав секс! Ай...останете със здраве!
Че има такива на 30 с увиснали цици, има. Обаче на 50+ със стегнати има само в мечтите ти. А силиконът не спасява положението, напротив на дърта кожа изглежда супер грозно.
Има опция да гледаш и виждаш възбудително. Но е опция. Абсолютната цица е с еднакви половини, разделени от зърното ли? Горен контур точно при подмишницата? Това ли е? Относителната възбудителна цица е друго нещо. Тя е тази, от която те свива в топките, устата ти се пълни със слюнка, а от хармонията в цветовете ѝ ти се доплаква. Разлюляна цица. Сложена да виси, при стойка на четири крака, тежката цица умее да плющи. Лети. Дали това е хубаво? Идеалната се поклаща и не губи форма, няма разтегляне, няма увисване, няма разстилане при лежане по гръб. Грозна кожа? Оранжева? Суха? Меркантилни очички? Влизаме в шаблони, гайз, на асоциативното мислене. Ще ви напомня едно: на масата не седи за обсъждане само женското тяло. Иначе щяхте да сте заети и в момента. Но някъде нещо ви куца, нали? Няма жадна за уй женичка, която в момента да е клекнала, снезависимокаквицици. Идеалните цици са тези, които са съгласни. Точка. Ф
Идеалната била съгласната, абсолютно свинска философия. Но какво ли да се очаква от хора доволни на подаяния? Давай там, каквото има, куцо, кьораво, сакато бройката е злато. Нищо чудно, че смятат 60 годишната за годна за ебане. Критерии нула. А, че нямаме какво да ебем не се притеснявай. В четвъртък едно полякинче от Продажби дойде Логистика, заключихме се в моя офис и добре обсъдихме някои аспекти на съвместната работа. Тя си качи единия крак на бюрото и ми предостави пълен достъп до прелестите си изотзад. Сочно, 30 годишно парче. Пък вие чукайте бабичките на 50 и 60.
Само за МИЛФКИ. teams nedko.jelankov или имейл [email protected]
Ааахахаха, някой пише от склада, където има дежурство в неделята :)))
Бреййй, тц, тц, тц ..........., мноу харно момче и ученик излезе тоя Боби, започна часа, като баш ТЕЛЯК, а го завърши, като дърт любовчия! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Вината е моя, трябваше да се досетя, че сложна дума като логистика няма да ви е по силите.
Не е нужно усилие, за да проследя мисълта ти друже : логистика, спедиция, склад . Voila Стигнахме крайната цел
Много хубав разказ. Трябваше да има такива разкази преди 30г. Тогава колко даскалици на по 30-40г. щяха да го отнесат. А ние нямахме смелост и знания за тях. Знаехме, че не като с наборките, искахме ги, но не смеехме, за да не се изложим.
Логистика за хора, спрете да използвате гугъл и ИИ за всичко. Уреждане на пътя на работници на ротация, смените им, договори, курсове, акомодация. Всичко на бакалия обръщате.
Бакалия се римува с рикия ! Ха Наздраве !
Тук ракия няма как да намеря, ама айде с един Джеймисън.