Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Случи ми се нещо доста интересно преди няколко дни! Беше събота вечер и ми се обадиха да излезем да пийнем. Аз се съгласих. Дойдоха, взеха ме и отидохме на заведение. Бяхме малка компания от която се оказа, че аз съм най-малкия там. Момчето което ми се обади е с 5 години по-голям от мен, а другите с по 10-11. Аз съм на 27 години. Познавахме се всички, разбира се. С едната жена, която беше с мъжа си, сме някакви братовчеди, 3-ти или 4-ти, живеехме доста години къща до къща, абе от дете ги познавам! Бяхме си близки доста вече. Тази жена е на 37 години и мога да кажа, че е доста красива! Има 2 деца, но изглежда страхотно – хубаво голямо дупе, в лице е красива, стегнати гърди, за почти 40 годишна е в топ форма! Много пъти като малък съм си представял някакви неща с нея, а и тя си е палавница доколкото съм чувал. Сега вече като съм голям все се закача една такава, смее се, бъзика се, докосва ме постоянно. Не се оплаквам, с удоволствие ще я чукам! Та седнахме ние – тя до мен на стола, а мъжът ѝ отсреща срещу нея. Заприказвахме се, пийнахме, смяхме се много. По едно време, явно си пийна жената, започна да се смее, да ме хваща за ръката и за коляното. Аз, разбира се, нищо не правя – седя си, все пак нито знам какво иска, а и мъжът ѝ е там. Както говорим и се смеем, по едно време ръката ѝ отиде към пениса ми. Хвана го леко и го стисна. Останах малко стъписан и леко я погледнах. Тя не каза нищо, като продължи да говори с другите и да се смее. Оставих я да си играе – хем на мен ми е хубаво, хем щом го иска няма да ѝ откажа. Заигра се доста тя и на мен започна да ми става много хубаво. Напрегнах се, надървих се, щях да се пръсна вече! Махнах ѝ ръката, защото щях да свърша в гащите. Тя ме погледна леко и се засмя. Станах и отидох до тоалетната. И след няма и 2 минути я гледам пред вратата и влиза вътре. Попитах я какво прави – и то пред мъжа си! Тя каза, че той не вижда и иска да ме чука. Няма как да откажа на такава покана, но как и къде? Тя не се замисли много – направо клекна, свали ми панталона и го налапа. Такава свирка направи тази жена, че след 3-4 минути направо изригнах в устата ѝ! Изправи се, засмя се и го глътна, дори не се изми. Излезе навън и си седна на масата, а на мен още ми трепереха колената. Измих се набързо и отидох и аз. Поседяхме още малко там и решихме да си ходим. Оказахме се в едно такси аз, тя и мъжът ѝ, който беше седнал отпред. Тази мацка нямаше спирка! Бръкна ми в панталона, както е седнала до мен, леко и дискретно. И докато не ме свърши пак не се спря! Извади си ръката, облиза я без да види никой и все едно не е ставало нищо, а аз бях свършил в гащите! Дойде време да слизаме и те бяха първи. Тъкмо казвах на човека къде да ме закара, когато тя ме попита искам ли да сляза да пием по още едно навън на терасата, мъжът ѝ се съгласи. Много не исках, ама настояваха доста и слязох. Седнахме ние, приказвахме, пихме по още няколко и реших, че ще си ходя вече. Мъжът ѝ беше доста пиян и едвам седеше на масата горкият. Помогнах му да влезе и да легне поне на дивана, докато си тръгна. Тя излезе с мен да ме изпрати и само докато се скри от погледа на мъжа си, пак ме хвана за оная работа! Този път направо го извадих и сам ѝ го подадох. Изправих и я надупих направо пред вратата. Така хубаво влезе в мазната ѝ путка! Чуках я известно време, но не свършвах, понеже тя беше ме изпразнила 2 пъти за вечерта. По едно време вече много се забавихме. Не исках да спирам, но мъжът ѝ какво щеше да си помисли, нищо че едвам седеше. Казах ѝ да ме довърши със свирка, а тя се засмя и каза:
- Не! – надупи се още повече и заяви: - Искам го отзад!
Леле, това не го очаквах! Но без да се замисля леко го вкарах в дупето ѝ и започнах да я чукам. Дано някой комшия не ни е видял! Чуках я в голямото дупе, а тя стенеше тихо и умираше от кеф. След малко вече не издържах и ѝ напълних голямото дупе. Извадих го, а оттам започна да се стича спермата по земята. Вдигна си гащите, облиза ми хуя хубаво и ме изпрати по живо по здраво. Беше доста интересна вечер – тя изневери на мъжа си, а аз правих един от най-хубавия ми секс в живота!
Начи на такива ръчички, дето пипкат където не са питали, да им хванеш ноктенцата и един по един да им ги :))) оближеш!
Няма по-хубаво от зряла жена :))
Както се пее в една песен: „Някога, някога, толкова някога“ — нещо подобно се е случвало и с други хора. Остава като далечен, заглъхващ звук на заглавието. Да не е било от първия път, защото те се познават от поне пет-шест месеца. Някак си допаднаха като културни интереси и започнаха бавно и полека да навлизат в своите спомени, мисли, чувства. Като се започне от ученическите години, случки през тези години, предпочитани книги, предпочитани парчета — някак неусетно, граница не може да се сложи, започнаха да споделят за случки от семейния си живот, първоначално по-резервирано, а след това все по-задълбочено. Нищо осъдително и дума за секс не се е мяркала, даже не можеха да формулират по-изчерпателно техните виждания. Беше някакво еволюционно развитие. Просто задълбочаващо се интелектуално приятелство между по-младо момче/мъж и по-възрастна жена, някъде към 4-5 години разлика. Просто бяха на едни вълни. Така настъпи онзи момент — не че някой го е планирал, коментирал, а всичко започна в някаква пауза след някакъв бутафорен трудов ден. Даже и тогава нямаше някакви очаквания, просто лежерно пиене на кафе, обмен на клюки и коментари за колежки и колеги. Говореха си до момента, когато тя стана да си напудри нослето, а на връщане съвсем внезапно седна на коленете на колегата с въпрос-констатация: „Нали не ти тежа?“ Колегата изведнъж застина като пън, просто беше стеснителен. Усещаше всяка извивка на нейното обърнато към него тяло. Колкото и да беше стеснителен, но все пак не е глупав. Даже и колкото и да се колебаеше, започнаха с една дълга целувка. Все пак се вслушваха в тишината на дългите институтски коридори, докато тя не предложи да се преместят на дивана — най-обикновен канцеларски диван, каквито бълваха тогава социалистическите заводи. Оказа се, че вратата тя предвидливо е заключила, а „пудренето на нослето“ е било съпроводено и със свалянето на бикините. Е, никой не си правеше илюзии за пълно разсъбличане, все пак бяха в деликатна позиция. Първият път беше излагация — почти със зареждането се възпроизведе изстрел, не помогнаха никакви задръжки. Но вече вторият беше по-нормален и по-продължителен. Сексът на работното място вкарва в чувствата още един нюанс — от това да бъдеш разкрит. Това кара участниците да усещат едно особено чувство в най-долната част на торса — не е страх, не е вълнение, не е сексуално привличане, а всички заедно, и още нещо, което трудно детерминираш. Алекс
Това ми напомна за една моя среща с една омъжена дама на около 50 години. Срещнахме се на централна гара в София. И двамата сме от провинцията и на беше удобно да сме и скрити и леко по свободни. Обичайно, аз съм човекът, който рови между краката на задните седалки на такситата, но тъй като с нея правихме малко по нестандартна любов, този път реших да я изненадам. Автобусът й пристигна и тя слезе от него, като ме търсеше с поглед. Беше прилично облечена, по моа инструкция с дълга свободна пола и риза закопчана до горе. След като ме забеляза, само с поглед й направих знак да ме последва, не исках някой от автобуса да я разпознае, че се среща с друг мъж. Бях си подготвил в една платнена торба един бът плъг и една тетрадка с химикал. След знака ми тя тръгна след мен, аз вървях напред, а тя на няколко метра зад мен, докато не се отдалечихме от навалицата. Тогава се обърнах, тя ме приближи и я целунах по устнитя, като хванах лицето й с ръка, и й казах че ми е липсвала. Подадох й торбичката и я инструктирах, да отиде до ВЦто, да си сложи плъга и когато се върне при мен, повече няма право да говори, докато аз не й разреша. Очите й се разшириха от изненада, усмихна се, каза Добре и се отдалечи. Забави се малко, и като се върна изглеждаше леко притеснена и все едно и е неудобно. Понече да каже нещо, но аз я спрях й е казах, че може само да пише. Хванах я за ръка и я поведох към такситата. Бях резервирал един бутиков хотел в полите на Витоша, така че щях да имам време да се забавлявам по пътя. Качихме се на някакво такси отзад, аз от дясно, тя зад бакшиша, на разстояние един от друг. Нищо не издаваше, че сме близки. Тя стоеше почти мирно и не смееше да мръдне, явно бът плъга й създаваше неудобство. Наведох се към нея й прошепнах: -Тази вечер, ще те направя моя. Ще те чукам както и където си поискам, а ти ще изпълняваш всяко мое желание. Готова ли си? -Да! - написа тя. Тъй като тишината ми харесваше, реших и аз да пиша до края на пътя. -Сега искам да си разтвориш краката, да се отпуснеш на седалката и да си набереше полата до колената за да те огледам! Тя го изпълни, като ме гледаше в очите. Беше нормална жена, със средно телосложение, нормални гърди и зелени очи, но за мен беше красива. -Сега искам да откопчееш горните две копчета на ризата и да мачкаш едната си гърда докато с другата ръка натискаш клитора си през полата! Тя се изчерви леко, но изпълни нареждането. - Ти курва ли си? - Да! - Къде искаш да свърша, курво? - В устичката. Писахме си така около половин час докато стигнем хотела. А там беше друго изживяване. П.С. Емил.
Има ли зряла жена от Враца днес да пише от къде да я взема с колата
Кефи ме да лижа пълната путка на жената. Засега само моята сперма. Жената ме пита- Искаш ли да пробваш друга сперма? Май ме подготвя за нещо....
Лизача - а ти какво и отговори? ;)
Аз нямам против да си направим една тройка, но леко се притеснявам, ако другия ебе по хубаво. Все пак ебе чужда путка и със сигурност ще се представи по добре. Иначе ако е чистоплътен нека да я напълни хубаво.
То там не е въпроса кой по-хубаво го прави, не е като да се наредите на опашка за оценяване, съвсем друго е, съвместно приключение, нещо различно и за теб и за жена ти, споделена щуротия :) Обсъди го с нея обаче, тя иска ли го, какво си представя?
Мъж на 37 търси двойки или зрели дами (40+) от Пловдив или Стара Загора и региона за дискретни срещи. Поддържан, коректен и с фантазия. Интересувам се от разкрепостени двойки и жени, които искат нещо различно. Дискретност и хигиена – гарантирани. Може да ми пишете на [email protected]
Жената е курвичка, само когато е ввъзбудена. Иначе не поема хич.
Важното е, Ти да поемаш...
Дедо Алекс както обикновено пак си "припомня" някакви негови мокри фантазии, които уж са му се случили като по-млад. Ще ти се, деде, ще ти се да си ебал ебливи колежки, ама те курвите си падат по мъжкари, а не по стеснителни сдуханяци като теб.
Както има една сентенция: „Всекиму — своето.“ Всеки си е избрал — както житейския път, както образованието, както кръгът от познати и приятели. Има някакво равновесие — в природата, обществото и вселената. Простакът при простакесата — онази елементарна с огромната „дупара“. Културният и образован — избира друга — със спортна фигура, тренирала, спортувала, учила, образована, мускулеста с малка, но стегната „дупара“. Нечистоплътният, при когото къпането три пъти седмично е национален рекорд, докато за други нормалното е поне два пъти на ден. Един дружка му с голям зор завършила някаква провинциална гимназия, други — познатите и съпругите — завършили я езикови гимназии, я СМГ, я елитни университети, я с докторат. Всеки получава своето — пак опираме до равновесието... Един ще получи за десерт нещо кльощаво с аспартан, друг — я торта „Наполеон“, я баварски крем, а истинска торта „Добуш“, но не от „Палма“ и други екзотични продукти. На един библиотеката в най-скромния от апартаментите им е поне към 500–600 тома, на други — вестник „Телеграф“. Така че е хубаво всеки да си гледа своята чинийка и да си споделя своите спомени. Те са нещо, което никой не може да му вземе, никой не може да му помени изживяното — то е лично и единствено негово. Дали тези изживявания и постъпки са правилни или не — те пак са негови. Той е грешил, той е носил съответната отговорност, той се е колебаел и се е тревожил — той ще има съответните последствия. Забелязва се една еволюция, но не на простотията, а на нещо значително по-занимателно, на по-високо ниво — като простащината, онази скотската, елементарната, чалгарската. Няма да слуша Албинони, Шуберт, Шопен, Брамс, Сметана, Чайковски или незабравимите рок състави, а нещо познато за него, което се вписва добре в одимете селската кръчма след третата ракия. Алекс
Някой вярва ли му на този смотаняк, т.нар. "парашутист" Алекс?
Освен онаа захласната по него бабетка фичкина, други чак толкуу загорели едва ли ще има. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Вяра имайте, чеда, колкото синапово зрънце и ще имате всичко!
Аз не искам всичко, искам само ЗДРАВЕ... !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ами спри тогава с тоя битов алкохолизъм като искаш здраве
Бахи изобщо не пие. Не близва.
"Парашутист", като почне някоя такава семпла и банална соц шушумига като теб да парадира с апартаменти, книги и спомени и ме избива на бурен смях. Кви спомени имаш ти бе, лигльо мамин? Спомени как потен си го лъскал полумек в институтската тоалетна докато си фантазираш, че недоклатената кака от счетоводството те изнасилва в кабинета си? Ха. Ха. Ха.
ЦИТАТ""Парашутист", като почне някоя такава семпла и банална соц шушумига като теб да парадира с апартаменти, книги и спомени и ме избива на бурен смях. Кви спомени имаш ти бе, лигльо мамин? " Не поектирайте своите най-съкровени ,желания , постъпки и мечти върху другите. Стойте си в ъгъла и събирайте прах, дълбоко непотребен на останалите .Никой не е имал живот на холивудска звезда ,но е живял и работил след умни, и възпитани хора. Алекс
Абе, НЕГРАМОТНИК жалък и нещастен, до кога да ти повтарям, че докато правиш няколко правописни грешки в едно изречение си БАЛАМУРНИК от класа! На кой ВИСОКОИНТЕЛИГЕНТЕН с незнам си колко и какви си хартийки на библиотеката майка му ще му сводничи за сефтето??? Сдухан от самота посерко. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
До Бахура и Парашутиста що не вземете да си разрешите споровете лично ,нали сте дворяни -дуели няма вече ама може на спаринг вместо да се ръфате като ученички он-лайн.А може и с Баба Фея тет-тет- че ви наебе със страпона си качествено барем мирясате че оспамихте сайта!
Бахи не близва вода(освен в редките случаи кога пие кафе наместо бира сутрин).Доктор Радева му е забранила.
Когато си вървиш по улицата, някакво крастово псенце започва да те лае с писклив гласец. Нямам как да застанеш срещу него и да го галиш. Лае си горкото и то не знае защо; сигурно иска да го забележат, може някое внирисано кокалче да му подхвърлят. Алекс Fairy, прекрасен ден каквато си ти.Желая ти успехи
Пишете ми Харесвам такива разкази [email protected]
Шушляк, то и лайното на Айнщайн се е докосвало до гений, ама си е останало същото миризливо лайно. А ти уж си живял и си работил с културни и умни хора, но си си същия сдухан тъпак, който пляка с линията докато другите се опитват да работят и само дебне някоя от каките да застанат срещу прозореца за да я наебе с поглед. Деде, какъв измислен джудист, парашутист и ебач си ти? Ти си една смешна номенклатикурка-мижитурка, уж имаш стотици томове книги, а дори запетайките как се слагат правилно така и не си научил... Ха. Ха. Ха.
Четеш си значи някой готин разказ за ебане и изведнъж попадаш на коментар на вмирисано на риванол и нафталин старче, че и то някога, в тъмния соц, било имало афери с недоклатени каки институтки. Лае си горкото деде, бута се между шамарите, ама и то не знае защо. Сигурно иска да го забележат...
Хербария проси внимание, може и от бабе, но да е внимание! Пък аз нали искам да ме забележат и вече наплясках една по дупето, рано, рано. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ако търси внимание дедето - получава го и трябва да ни е благодарен и признателен, точно като крастАвото кученце, когато получава все пак някое и друго вМирисано кокалче. А ако не търси внимание, тогава защо продължава да ги разказва тези измишльотини, не се ли усеща колко е смешен и жалък с тия фалшиви спомени от мизерния соц? Или няма тук никаква мистерия, просто дъртия цирей Алекс се кефи, че успява да понадърви кренвиршчето докато си припомня как като млад цирей си е фантазирал да го наебе някоя от разпоретините в института?
Алекс, благодаря ти! Денят е прекрасен наистина, вярвам, че и за теб. Аз се мъча с една vhs касета, да открия къде да я прочета :)))). Междувременно, момчетата ги избило на старите вредни навици. Тъй е то.
Ето я тая от която единствено получава положително внимание(аналингус), която впрочем се нуждае живото поддържащо от същата анала терапия и я получава(колкото и невероятно да е) от няколко тукашни индивида. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Не са никакви стари вредни навици, момчетата разпускат. Не е ли точно това идеята на сайта, а како Фъй? Едни се ебават с майките си, други - с дъщерите си, ние пък се ебаваме с дъртия фантазьор соцофил дедо Алекс, много е сладък като почне да се пени той кви книги е видял и кви жени е... сънувАл.
Той шушлека има "КНИГА НА БИЗНЕСМЕНА", какво знаете вие!? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
На кака всичко ѝ е ясно :))). Затова, прав е VHS, че трябва да ви оставям насаме да се посдърляте, няма начин. Нужно си е. Ся влязох да ви кажа нещо и виждам, че съм на правилното място и в правилното време. Слушах току що състезателка, изпълняваща Creep и за първи път чух да го правят с шепот, говор, стъкло- чупещи височини и изобщо ясно се изгради образа на Квазимодото, плачещо, щом съзре кожата ѝ. Уважаеми знаеш#Кой, прав си, че тук шегите са и солени и подлежащи на СЕМ глоби, съгласна съм. Като цяло толерира се правото на художествена измислица, а не безнаказаността на анонимните лични нападки. Не те спирам. Не бих могла. Нито ми е цел. Имам молба. Плащай си удоволствието. Като джентълмен в кръчма. Шкембе чорба- 7,50 +10% сервиз. Напиши ми разказ за един creep. Нежно. Чуствено. Както си можеш. Опиши как предугажда нуждите ѝ, как се крие и как страда по нея, как наказва враговете ѝ, докато най- накрая тя разбира всичко и се влюбва. Влюбва се в грозотата му, в кривата стойка, в брадавиците и гущеровата кожа, всичко, което го прави всемогъщ любовник. Разбираш ли не, многоуважаеми? В природата даваш и вземаш. В духовното е същото. Това е правило, от което не може да се избяга. Разпускай. Би май гест. И си платѝ. Пишѝ. Накарай ме да обикна Квазимодо. :)
Няква новост е това за плащането на лични нападки, но ок, приемам го това, звучи съвсем справедливо. Каке, обещавам ако изпитам някакво удоволствие от това лично да нападам някого ще си платя като поп, но аз по принцип не съм такъв човек да тръгна да обиждам когото и да било.
Здравей, мила Fairy, Ти, разбира се, го знаеш, но все пак искам да ти го кажа лично. За мен ти си като същество, излязло от приказките на Андерсен – не само по финес, но и по онази тиха, благородна тъга на неразбраното добро. В този груб и често бездушен свят, твоето присъствие е като лъч светлина – прави го малко по-малко грозен, малко по-поносим.Хората, които имат щастието да бъдат около теб, усещат нещо особено – атмосфера на мекота, разбиране и вътрешна култура. Ти създаваш пространство, в което думите не нараняват, а вдъхновяват. Това не се учи – това си ти.Бих бил истински щастлив, ако ме приемеш за свой виртуален приятел. С теб човек може да бъде себе си – без да се страхува, че ще бъде осъден или неразбран.Аз не мога да пиша като теб, но го казвам искренно С уважение и усмивка – твой (само, ако позволиш), Алекс
Дядо Алекс, кажи ако си се почувствал лично нападнат и/или си се обидил от някакви мои думи, ще се извиня и повече няма да правя така, аз просто изразих мнението си, че няма как сдухан комплексар като теб да е чукал дори най-закъсалата за секс колежка. Но пък думите на кака Фъй ме накараха да се замисля, признавам си, че не си давах сметка, че не само авторите на разкази, но и хората, които коментират също имат право да си фантазират спомени и да пишат измислици. Ами да, защо не всъщност?
Момчета, направихте ме щастлива. И двамата. Алекс, оставяш ме без думи. И без въздух. А отивам на фризьор и като ме пита какво искам, а аз мълча, ревизирайки в патерн описанието, което ми даде, човекът ще вземе да ме остриже на паничка! :))) Мой, разбира се
Многото на брой коментари означава, че е време коментиращите (не съдържанието на разказа, а автора) и търсещите и предлагащите секс услуги да си пият хапчетата.
Fairy, като цяло съм ти описал някои моменти от живота ми .Разбира се това не е автобиография , а различни случки и като малко момче, и като пубер, и като гимназист, и като школник, и като студент, и като научен сътрудник .Ученическият ми живот е като живота на всяко момче ,защото живота ми беше еднообразен учене ,джудо, пак учене ,четене на книги.Под влияние на съседското момиче дъщерята на генерала изчетох Мопасан, на нейната уредба правехме записи, беше много хубава с двоен дек, Понякога ходехме на кино на пързалка.След това море, казарма, все пак това са си две години ,като се замисля тогава бяха безкрайни ,а сега ми се виждат като миг. След това познатият тогава Факултет Радиоелектроника-сега са четири факултета, а тогава бяха четири катедри.Поописал съм ти бригадите ,купоните , морето ,запознанствата. Ако ги описвах подробно ,а аз имам силна памет, представи си ,това щеше като цялото творчество на Дюма ,Балзак, Тургенев,Достоевски, Толстой и Шолохов.Хенрих и Томас Ман. Това са откъси на и събития, и случки ,които не са хронологично подредени , а като лично изживяване към някой разказ. Това е трудовият път на средностатистически научен сътрудник с купоните ,с бригадите, с работата в завода при нужда, със съответните лични изживявания,запознанства ,контакти, харесвания. Конференции и симпозиуми най -вече в МДУ, но имаше и в Банско, и на Албена. Всеки имаше нещо да изживява. Бяхме млади и пълни с енергия и мислехме ,че този купон ще е вечен. Всичко беше интензивно ,криене по апартаменти ,в къщи, по вили ,разбира се ,когато се налагаше и другарска взаимопомощ, и така нататък.Това време ,каквото е сега навън, много ми напомня за летните часове ,прекарани в един уютен апартамент не далеч от сегашното 2СОУ ,най-вече следобедни..Какви ли не глупости прави човек. Тези в тогавашният Съветски съюз не ги коментирам.Бяхме млади ,колежките хубави и се случваше ,а понакога такива връзки бяха до три години. Просто нахвърлях малко бележки.Всичко е по -шарено и емоционално. Дали защо съм атлетичен, или пък занимателен се разбирах с колежките. Както се казва всеки му своето А
Фичке, бабина, не се притестискай, ама даже Ич за фрезера. Както и да ти острижат тупето( на паничка, тенджера) от долу, вътре в черепната кутия пак ще стои дефектен микропроцесор. Ич файда ЙОК, ама ти си дръж на твойта прическа- КАЛДЪРЪМ КОКОНА. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ехааа, за пръв път сайтът ме провери дали не съм робот :))). Помислих си за секунда, докато се въртеше и мислеше, че Купоний ме праща в лятна отпуска :)))). Алекс, както и да го гледаме, това че се поопознахме и можеш да маркираш с дума някоя случка от живота ти и аз веднага да се сетя цялата история, това си е богатство. Опит. Ние хората имаме тази склонност да не се учим много- много от чуждите грешки, но виж от успешните им тактики вземаме поука. Понякога се чудя дали и аз съм си разказала всичко. Не съм. Има още. Това не е заплаха, мили деца :))). Асоциациите, които правя с разказа и се впускам в дълги коментари, може и да не генерират възбуда. Може и да са безпредметни за някого, дошъл тук все едно, че бърза към спермобанка. Ако приемем, че се дава предимство на полета на мисълта, във всяка категория, то приоритетна идва именно "мисълта". Мястото, където се ражда секса. Ако в коментарите обменяме мисли, това значи, че сваляме границите и общуваме. Върху ерогенния орган. Съпричастност. Съгласие. Ненавист. Всичко това, в крайна сметка до вид секс- нежен, извратен, груб. Жените на живо флиртуваме, предугаждаме, играем, използваме езика на тялото за манипулация. Тук не ви виждам. Но чувам механизма в кутията. И вие чувате моя. Дори как забавя понякога. Как пее кукувичката. Дали ако сайта беше за готварство, щяхме да си лафим същите като сега неща? Не, нямаше. Колкото и да са отвлечени, всичките ни спомени са около сърцето и подобния му графичен орган. Дали пречим на идеята за създаване на сайта и мисията му? Не знам. Но съдейки по косвени признаци, мисля, че щях отдавна да съм излетяла, ако пречех. Все пак, Алекс, мисля, че за в бъдеще ще трябва да се променим. Лекичко. А който не ни харесва, като вида ника и да бяга. Да прескача. Колко па да е трудно, ученолюбивите анонимници да ни нападат за подписаните ни коментари :)))). Та, мисълта ми, Алекс касае естествения процес на промяна, сезонна да речем, да дадем път на ново семе да избуи. Мисля, че зависимостта към дигитално общуване е патерица, психологическа. За период, в добрия случай. За себе си се надявам, че преминах този буферен период и скоро идва края му. Не обещавам да изчезна напълно, от утре. Казвам, че влаковете на моста, застанали един до друг, все пак се разминават и това е хубаво. Целта е някъде напред. Така че, с благодарност за времето, трябва да се приемем за чуплива стока и във всеки момент да сме готови да пуснем веригите на Скрудж, нашето емоционално дигитално обвързване. С благодарност. 30 сек ,Алекс. И фъссссс ....трябва да сме готови. И ти, и аз.
Пак съм писала бавно. :))) Горното съм аСсс, сЕ ассс, се аСсссс , кой друг?
Дедо Алекс, точно това е думата - средностатистически. Скучен, банален и посредствен - животът на средностатистическия социалистически болт номер осем.
Гробищата са пълни с изключите хора, който се смятали за незаменими. Алекс
Дедо Алекс, от колко време досаждаш на най-различни сайтове - пет години? Шест? Там някъде, аз поне не съм попадал на по-стари твои изяви. Т.е. от поне пет години всеки ден влизаш в интернет и мастурбираш вербално, няма начин да не ти ли прави впечатление, че във всичките тези сайтове, в които редовно се празниш се броят на пръстите на едната ръка хората, които нямат нищо против теб и няма нито един, който наистина да те харесва. Ама нито един, това си е постижение и по един категоричен начин показва колко скучен, досаден и посредствен човек си всъщност. От ония особено противните комплексирани мъжленца, мамини синчета на които им се потят ръцете от притеснение, усмихват се похотливо и все се опитват да надникнат в деколтетата на колежките. Какви блусове, какви целувки по стълбите, какъв секс, такива като теб отвратяги те е гнус да ги гледаш, камо ли да ги докосваш. И сега трябва да ти повярваме, че някога, когато си бил по-млад и със сигурност още по-смотан си бил достатъчно интересен на едни културни, образовани и интелигентни жени за да ти пуснат? Няма начин, деде, просто няма начин. И да си ебал някого в този институт, където си работил като връзкар-парашутист, син на татенцето виден специалист в областта на радио-инженерството това е била единствено хигиенистката леля Айше - 45 годишна циганка с лице на Квазимодо, тяло на борец тежка категория и путка като кофа от раждането на десет чавета. Или викаш те всички в интернет са глупави и необразовани, само ти си старши научен сътрудник. Да бееее, прости плазмодии сме всички, как не... Кво, не съм ли прав? Кажи кое не е така? Ще кажеш, ама няма какво, ще си затраеш като пръдня в гащи или най-много да се изхвърлиш с някой от петте цитата, които повтаряш като папагал и все не можеш да нацелиш кога са място и кога не. А... или баналния лаф за проектирането. Не бе, деде, не проектирам собствения си живот върху теб, аз с измислени спомени и фантазии на никого не досаждам, сещаш ли се?
ЦИТАТ:"Ама нито един, това си е постижение и по един категоричен начин показва колко скучен, досаден и посредствен човек си всъщност. От ония особено противните комплексирани мъжленца, мамини синчета на които им се потят ръцете от притеснение, усмихват се похотливо и все се опитват да надникнат в деколтетата на колежките. Какви блусове, какви целувки по стълбите, какъв секс, такива като теб отвратяги те е гнус да ги гледаш, камо ли да ги докосваш. И сега трябва да ти повярваме, че някога, когато си бил по-млад и със сигурност още по-смотан си бил достатъчно интересен на едни културни, образовани и интелигентни жени за да ти пуснат? Няма начин, деде, просто няма начин. И да си ебал някого в този институт, където си работил като връзкар-парашутист, син на татенцето виден специалист в областта на радио-инженерството това е била единствено хигиенистката леля Айше - 45 годишна циганка с лице на Квазимодо, тяло на борец тежка категория и путка като кофа от раждането на десет чавета. Или викаш те всички в интернет са глупави и необразовани, само ти си старши научен сътрудник. Да бееее, прости плазмодии сме всички, как не"" Щяхте да сте смешен със своите фантазии и псевдо -фройдиски анализи, но само сте жалък.Да нормален спортен тогава млад мъж или голямо момче ,отбило военна служба ,но тоталитарна ,а не онази бутафория до 2002 година ,Спортувал активно, бил в командировки, ,купони, интересни хора ,още по -интересни изживявания -той и натискай стола.Там никой няма да ви види.Не всички са глупа ,но вие определено не сте глупав ,а тъп.Алекс
Деде, моята логика е желязна: чукундур като теб или е чукал много закъсали за секс шаврантии, които не подбират, някакви такива като чистачката леля ти Айше или си чукал интелигентни, културни и образовани жени, ама само в мислите си. Няма трети вариант. Пак да попитам - защо никой в интернет не се връзва на чара ти? Как си го обясняваш? Хем имаш абсолютно всички възможности да се покажеш в най-добрата възможна светлина - умен, интересен, забавен? Обаче не, греда! Никой, нито мъже, нито жени - като изключим кака Фъй - не те изтърпява повече от пет минути, точно колкото да схване какво смотано леке си. Защо така, имаш ли обяснение? Нали уж си готин, нали уж си умен, нали уж си чаровен? Какво е станало с тези ти качества, с които си свалял като млад палавите инженерки в института? Как така като млад си ги имал, а сега тотално са се изпарили? Ясна е работата: ти, деденце, си едно жалко лъжливо фантазьорче, което като за последно е решило да си припомни всички нощни полюции и мокри сънища със загорели колежки.
ЦИТАТ:"Деде, моята логика е желязна". Да така е ,толкова лумпено- дегенератска тъпота ,може само желязо или сплав с желязо може да издържи. Харесвам лумпените ,на тях все някой им е виновен най-вече партията.Нищо никога не постигнали ,нищо никога не направили ,но други са виновни.Забавно е: Алекс
Деде, жив и здрав да си още дълги години да дървиш кренвиршчето, това е важното. Плямпай си каквото искаш, фантазирай си, на мен не ми пречиш. Обаче кажи на кака ми Фъй, че се забавляваш, да не реши тя пак, че едва ли не те обиждам и ти отправям лични нападки.
Фъй, въй, въй, именцето ми харесва. Даже много. А да съм Единствена (в безкрайното море, която харесвам Алекс) Ааассс и само А А А Асссссс е супер яко! Пак се сещам за оня човечец с кладата и как не минах психотеста при полицаите за същото изказване :))). А Фей Дънауей е баси яката красавица, дори на години, особено тогава. Само едно не разбрах от братския диалог. Какво се иска от Алекс? Да признае, че е масово нехаресван? Ама как? Нали оттатък има приятели, божествени :)? И как се определя това с нехаресването? Ето, Онзи75 каза, че му симпатизира. Работата е там, че гласовитите са на хейт основа, хората. Положителните мнения идват от положително мислещи хора, които положително не желаят да се забъркват в каши и подминават. Всеизвестен факт е. Кака Фъй пиНва кафенце и вярва, че всичко описано в разказите на Алекс е вярно, логично и разбираемо. Ако липсваха емоционалните нюанси, можеше да мислим, че е открадната самоличност, образ, интернет сова, придаване на история към име, което да бъде ползвано за други цели. Но, виждаш ли, многоуважаеми, дори в това да се повтарят спомени, с дълги описания, с множество технически детайли, с датировка към предишни публикации, всичко това не е ли повод да оцениш един организиран интернет гений, с база данни, последователно поддържана стратегия, смелост и упорство? Ако пък е истина всичко, тогава говорим за човек с богата душевност, безкрайна обща култура и здрав интерес към еротичните общества в рОдината? Мила картинка отвсякъде. Разбирам, че имате търкания по дадени казуси. Разбирам и колко адски смешно е, че оттатък сте ни лук ял, ни мирисал. За мен Алекс е мъж, изминал дълъг път, в трудни времена и всяка негова стъпка ми е близка на мисленето и разбиранията. Дали бих писала толкова дълги и детайлни, повтарящи се, коментари като неговите :)))))))))) но молявисе :))))) с кого говорите?!?? Нали :))))? Хората....хората се присмяха и го убиха. Хората не могат да дават реални оценки. Просто защото имат само две очи, предаващи импулси за геометрично обърнати образи, които мозъкът да разпознае от Познатото му! Неговото вътрешно знание. Хората нямат обективност. Нямат измеренията. За обективност. Осъждат. Гледано от безгрешността им? Многоуважаеми :)))), лафи ми се, когато пия кафе, но да спрем на един фак :)) и да стиснем ръцете. Алекс е уникален образ, какъвто не сме срещали по- рано и е шанс да се обогатим с такъв колорит! :) Алекс! :))))! Мой! :))) Фъй
ЦИТАТ:"На фронта през тези дни е толкова спокойно, че архивният доклад е ограничен до изречението „На запад няма нищо ново, което да се отчете“" Та прибирам се и след турското кафе, реших да се развеселя ,но ситуацията може да се отъждестви с думите ,които започнах.Между другото това е една от любимите ми книги.Fairy, прибра ли се от вилата.Между другото ,там имате ли условия за целогодишно ползване.Радвам е душко ,че си добра.В съвременният озъбен свят да намериш мила ,възпитана ,културна жена ,с чувство за хумор е като да намериш диамантите "Кохинор" или Кулинан като павета на "Руски"/или вече не е руски/. Защо някой ден докато е още лято, не врътнеш едно кръгче, ей така за моя гордост ,да видиш местата на голямата ни студентска бригада малко преди Бакьово ,завоят е огромен, но можеш да се качиш на мястото на лагера, но внимавай при слизане ,защото завоят въпреки ,че е с голям радиус ,ограничава видимостта. Последно го навестих преди 10-12 години е спомените ме връхлетяха ката ракета.Вече не бях възрастният мъж, с бялата коса ,а онова жилаво и гъвкава момче само преди година ,което се е уволнило.Не знам защо ,но всички момичета ми се виждаха привлекателна, но пък латвийското момиче с виолетовите очи беше като излязло от приказка на Андерсен. Нашите момчета , уж от най-елитният факултет във ВМЕИ"Ленин" се нахвърлиха като не видели върху момичета били те рускинките ,унгарките латвийките и полякинките.Според нашите момичета полякинките се молели преди лягане. Говоря за лягане в леглото ,а не другото. И да искаш да ги забравиш не става, все го помниш, може нюанси да избледняват ,но спомена остава.Та ,ако си нямаш работа и идвате от Нови Искър ,точно малко преди гара Реброво /към 300-400м/, има дясна отбивка. Не е нещо импозантно, но си е нормален асфалтиран път-Първо минаваш през Батулия ,а 5-6 км по-нагоре Бакьово.,още по -далеч Огоя и двете реки.Според скорошни сведения там имало някога нещо като ловна резиденция на Тодор Живков, а сега е собственост на Цоло Вутов..Това е само идея, ей така ,за да си пиша теб.Ако имаш желание -пиши ми. Fairy, това са спомени с давност от преди повече от четиридесет години. Времената за мен не бяха тежки. Някакъв капут разправяше как на момичетата с по-къси поли слагали печат.Абе аз да не живея на друга планета.Вечерно време във "Феята", която е на 300-400 метра от апартамента на родителското тяло ,всички момичета бяха с поли, поне педя над колената и никой не дойде да ги печати. Както казваше майка ми, "ама твоята нова пирятелка може от две носни кърпички да си направи поличка". Това ни беше едното от заведенията ,другото ,но по сериозно беше "Ропотамо", "Плиска", в "Капри" се събираше по-тъмна публика и понякога ставаха въргали ,понякога ходихме долу на "Царевицата" сега там е банка . Алекс
Някои коментари са от 2 до 4 пъти по големи от самия разказ
Алекс, утре се качвам на вилата за седмичка. После малък тур на изток. Хубавинки. Къщата би ставала за целогодишно ползване, но не го правим. Януари и фервруари се пропускат, може би заради скуката. Ограниченият откъм светлина ден и липсата на работа из двора, оставя малко варианти за тихи игри :). Относно твоят лагер, Алекс, всъщност ние сме в противоположната посока, пътуваме през Костинброд. Смехорията е, че се виждаме идеално чрез гмапс. Бих могла да посрещам гости от тукашните ентусиасти с високопроходими коли. Ако дойдат по време на надвечерния ми трен, ще саботират поливането ми под астмата. Банята е външна и притежава бойлер на дърва. Но има толкова идеални скривалища за змийки, че предпочитам да се радвам на шарената сянка отвън, когато се къпя. Засилиха сечта напоследък. Много активно. Някои камиони пренасят дънери със зелен печат, други - нямат такъв. Вилите в района са около 30, като постройки на пешеходно разстояние до 20 мин. Повечето вече не се посещават. Има няколко каубоя, които си живеят там постоянно. Преди две седмици, като ги събрах у нас, постоянно питах за един конкретен. Беше странно да не го виждам, когато въртя с песа около неговата къща. Я по градината си подредена, я да надуе сръбското, все го виждах преди. Няколко дни след мойте въпроси, на които научих, че били нещо скарани с него, мъжът си починал. Те си живеят сами. Извън пиеньето. Са си сами. Сега горе настроенията са минорни. Връстници са горе- долу. Делят една чест и гордост. Чудомирова. Странното е, че ние тук сме много хора. А животът не е гарантиран. Дърляме се, както пияндурите горе. Но отиде ли си някой, ще липсва адски много. Знаеш, когато загубим нещо, го оценяваме. Много обичам да си пиша с теб, Алекс. Повод не е само Бакьово. Всеки ден е повод. Празнувам хъса си, търпението, щедростта и благородството. Обожавам как се шегуваш с торбите за пазар и как поднасяш кафе на Центуриона :). Знам, че всичките ти забежки са били неизбежни, не и по смисъла на здравия любопитен и нуждаещ се мъж. Виждам промяната ти от дете, през младеж, войник , колко различна е осъзнатостта и ти я описваш прекрасно. Светът се променя пред теб, мъчиш се да го настигаш, преодоляваш се, постигаш перфекция в онова задружно ползване на гнезденце. Умееш да лавираш, същинска лисица. Пазиш тайни, лъжеш перфектно. А те обвиняват в залупие :))). Абсурд! Което си взел от възможностите в живота и което си създал сам като такива е филм за Бонд. Ами Кареца? Знаят нашите комради тук какво си преживял....Аз те харесвам и то много. Вярвам ти. И топлината, за която говориш, я усещам, примесена с един от няколкото твои парфюма. Присъствието ти, разказите и вниманието, ми напомнят случай, когато вуйчо ми ме носеше на ръце цели 6 етажа по стълбите. Мощна закрила. Сила. Бащинство. Умирах от срам, защото му тежа, сега тежим заедно на някои потребители, но майната му, дгд, обожавам да ме носиш на ръце. И когато седнем в хола, да пием кафе и да ми разкажеш пак някоя приказка. Все пак, Алекс, тук сме на гости. И каретата става ма тиква в полунощ. :))
Средностатистически, скучен, досаден и елементарен темерут. Няма там никаква богата душевност, нито характер, нито фантазия, просто един лигльо, самовлюбен нарцис с тежък едипов комплекс. Очевидно е бил нежелано дете, което цял живот се опитва да се докаже, но за съжаление си остава едно незряло разглезено бебе, което при най-малкото съмнение, че няма да стане на неговото надува гайдата и категорично отказва да поеме отговорност за собствения си живот, той винаги е жертва на обстоятелствата, мъж драмакуин, една доста неприятна комбинация от банални клишета и предрасъдъци. Познайте за когото говоря и защо точно Алекс?
Fairy, дано утрото ти е прекрасно като самата теб.Времето за кареца отмина , то не е толкова физическо натоварване ,колкото кардио натоварване., а на всичкото отгоре тя "пуска" ръка до основата ,за да не се случи изпразването и така стиска ,все едно има примка.На всичкото отгоре случките бяха лятото ,горе долу по това време,топлина задух, тогава климатици само в специалните служебни помещения, а в домовете нищо.Ако затвориш прозорците не ни достига въздух, ако ги отвориш навлиза жегата и шумът през прозорците въпреки дантелената завеса.Такава жега ,че на недалечната спирка на тролейбусите се бяха образували от гумите им нещо като обли канали , а като добавка свиренето при потегляне на тиристорното управление.Разказвал съм ти за онази глупост с дамският часовник "Сейко 5", който една позната си беше купила от "Кореком". Болката от защипването беше все едно ти го режат,много остро,другото с панделката беше болезнено ,но някак болката беше вътрешна и тъпа..И за какъв дявол една е беше съсредоточила върху тази кареца, просто тогава имахме време, мъжът й беше в чужбина за две седмици ,ако не греша.Тя, те върти насам-натам потта влиза в очите ,върти те както й е удобно за нея, все едно си малко дете , а след като едва ли не те влачи до банята ,.тя е самодоволна и се радва ,че този ден в къщи ,ще си кротък. Нещо като ревност ,ама едва ли, по-скоро като гордост ,че тя е финиширала. Пийвай кафе.Знам ,че ни си падаш по "турското".Някога имаше едни "гедерейски" бойлери на дърва.Представляваха висок вертикален цилиндър ,а долу се палеха като печка.Къпеш се и усещаш аромата на горящо дърво, наистина много подходящи за вили, те в горният край имаха място за слагане на кюнец и можеха да се монтират и в затворено помещение с комин.Ама много те бива в описанията,създаваш картина на обстановката,а не като при мен като "докладна".Ама аз и днес пак си поднесох кафе на другарчето си, като си помисля какъв предател съм бил, какъв лицемерен актьор, ,какви ли не врътки, ама не съм виновен аз, Фръзвъш се на фльонга. Да не мислиш, че аз съм изключение имаше ,такива играчи, от които можех частни уроци да вземам.За общото гнезденце ,бяхме и тримата затънали до уши, но някак соловата игра е по сигурна, някак си по-гъвкав във времето.Ако вилата предлага добри условия е перфектно имахме едно отлично обяснение -отивам до ЦИНТИ. Та като чуя някой да каже "отскачам до ЦИНТИ", винаги ме напушваше смях. Тогава имаше едно голямо преимщество,нямаше мобилки.Съществуваше една ограничена система "Алтай", но народонаселението даже не знаеше, за нейното съществуване ,а и тя беше за автомобил Алекс
Алекс, пътуваме, душо! Новата ми прическа е толкова лека, а кичури се завиват назад, че усещането е сякаш съм нова. Исках много етажи и получих визия ала Сузи Куатро :), казва мойо. Смешник :). В едно съм сигурна, Алекс. Съпругата ти знае. Всичко. Но е част от играта. И те обича такъв. И за сайта знае. :)
Дедо Алекс, нима всичките тези месеци превъзпитателна дейност започнаха все пак да дават резултат? Нима най-накрая се пробужда в теб не просто гузната съвест да не бъдеш разкрит, а едва ли не истинско осъзнаване каква цена си платил за съмнителното удоволствие да ебнеш някоя закъсала за секс колежка? Много добре, деде, много добре, имаш напредък. Но това все още не е истинския катарзис, още малко като те повъртим на бавен огън и току-виж израстнеш емоционално да приемеш с примирение и разбиране, че твоето другарче (което винаги е знаело каква лъжлива лицемерна твар си ти) също е намирало утеха и отдушник в служебния секс. И за това сега сте си само другарчета, малко повече от добри съквартиранти, но нищо повече. Можеше да сте нещо повече, много повече, съзаклятници и подкрепящи се един друг авантюристи, които нямат тайни един от друг и заедно разкриват и покоряват вълшебният и тайнствен свят на секса. Чувал ли си го този лаф - "Няма фригидни жени!". Да, вярно е. До всяка "фригидна" жена стои един такъв като теб смотаняк и баламурник, който се раздава сексуално на шаврантиите в института. Но така е то, всекиму своето, а най-вече каквото сам си си надробил.
А, деде, днес май ти е троен критичен ден за катарзис, ето кака Фъй и тя е на мнение, че жена ти знае. Обаче не съм съгласен с нея, знае за похожденията ти. Но отдавна е спряла да те обича. Няма начин, може да те разбира и да ти прощава, но чак обич? За кое да те обича, че я лъжеш в очите и колко по-добре го правиш толкова повече нейната любов угасва? За сайта обаче едва ли знае, щеше отдавна да ти е резнала топките, ако беше прочела какво пишеш за нея и че едва ли не я изкарваш нея виновна, че ако не беше тя толкова фригидна може би нямаше да учиш кареца с курвите от института. Ох, мамин сладък, моли се на в каквото там божество вярваш никога да не попада на писанията ти това твое другарче, че ще ти стане тясна вселената когато македонката реши, че чашата ти е преляла.
Fairy, радвам се за теб душко, да ми пуснеш коментар когато стигнеш. В Своге има не лош пазар.А Сузито беше много свежа ,а и аз и такива ката мен бяхме млади.Както винага съм ти казвал, само с твое разрешение -твой виртуален Алекс.Съпругата ми въпреки ,огромните си достойнства ,въпреки математическият й ум и аналитични възможности, точно тази реплика няма да е разбере. Разказвал ли съм ти за една познавателна екскурзия до шоколадовата фабрика. На момичето ,с което бях на абитуренски бал, баща й беше директор на фабриката и тя като мен стеснителна и срамежлива, седеше на на чин до мен,но от другата страна на пътеката. А на вуйна ми нейният баща бил директор на фабриката, преди "девети". Е, като наближиш Реброво ,гледай в дясно и ще видиш отбивката ,за която ти говорих. Алекс
Балкански поздрави, Алекс! Каубоите ги срещнах из гората - кой с трактор, кой пешак към камиона, ще събират сено. Едвам ме поглеждат в очите и бягат, засрамени. Денят дава заявка да бъде дълъг и ползотворен. Градината е пощуряла. Имало е инцидент с пречиствателната помпа. Млади циганета секачи търсели вили да преспиват. Включих котлона за тел варено, прибирам провизиите и турям бански. Целувки
Како Фъй, "душко"... като почне някв такъв почти двуметров дърт женкар да "душкосва" с двайсе години по-млада от него жена на мен ми иде да му избия зъбите, за жена му съвсем пък не знам как продължава да го търпи. Викаш знаела е, през цялото време е знаела. Разбира се, че знаела, само по промяната в мириса и по онзи гузен помиярски поглед, който тези, които изневеряват не могат да скрият колкото и да се опитват, го е усетила още първия път. Както и всеки път, когато я лъже в очите, че цял ден е бил "в ЦИНТИ", а в същото време неговата колежка разпоретина го е учила на кареца и го доила като бик за разплод... Как мислиш, како Фъй, дали жената на дедо Алекс се е опит(в)ала - без да се издава, че знае - да го върне при себе си, но той е продължавал да я разочарова, още и още. Дали е имало такъв момент, в който тя е имала животоспасяваща нужда от него, а той в това време е чукал поредната курва. Така и не е разбрал, че е бил нужен до смърт на жена си, тя си е замълчала, както обикновено, уж вярвайки на поредната му история как е много зает в работата, но точно тогава е спряла да го обича. Ей тъй, угаснала е и последната искра. Няма да питам защо са останали заедно, имало е някаква причина, която ги е задържала заедно, примерно дъщеря им е била твърде малка, знаам ли. А после на жена му вече й е било все едно, тепърва да изгражда нова връзка с поредния кръшкач, за какво да го прави? А и в някакъв момент дедо Алекс е мирясал, в демокрацията вече не е толкова лесно да парадираш със служебно положение, а и той не е бил вече онзи свеж младеж, дъртото си е дърто... Най-забавното е, че няма нищо кой знае какво дори в тази история, няма шекспирова трагедия, няма драма, скучен, банален, нищо и никакъв средностатистически социалистически брак, "нека да не се гоним, че току-виж се хванем" и други такива "бисери" от тъмния соц.
Fairy, радвам се, но сега съм в движение. После ще ми споделиш А
Обръщам се към Кръстника Фъйчин :))) охххх (лигоча е тук, късно е да бягате), психологическия образ на героинята, която обрисува не отговаря на профила на Центуриона. Нито на Алексовия. Тя изисква. Той е интуитивен, усеща. Именно защото , ОХ, АЛЕКС , ПРОСТИ МЕ, ЧЕ ТЕ ОБСЪЖДАМ ТАКА, МОЛЯ, именно защото Алекс е скала, твърда скала в това да закриля семейството си, са му прощавани капризи. За важните неща е Той и само той. Изобщо не се съмнявам. Което описа, КФ, се е случвало, но с балдъзата, цялата историйка, от - до, възможно е да си я прихванал оттам подсъзнателно и да, Алекс е този, който е бил до нуждаещата се. Виждаш ли, аз винаги ще виждам хубавото му, виждам му всичко, но то не ме разочарова, няма начин, та ние сме с една вибрация, приличаме си :) и именно разликата във възрастта е причина и той, и аз, и ти да сме спокойни, че никой няма да пострада, защото си носим единствено спокойствие и наслада, на чаша, без райбер. Алекс е активен, аз пасивна. Той е похойкал, аз лапах мухите. Той е бил сред елита по рождение, аз падах и ставах, опит- грешка, безнадзорна. Ходел е на уроци, имал е насочване, поливане, кастрене, старт в живота, моите родители не знаеха нито къде уча, къде кандидатствам, какво искам изобщо. Толкова бяха заети, баща ми отсъстващ. Майка, дошла от село, се притесняваше да влезе в магазин за дрехи в центъра. Различни стартове сме имали, но у Алекс виждам моята душевност, обута в мъжка фокусираност и охххбезскрупулиещяхдакажазамалко :))), виждам онова, което прави света менс уорлд и което, заради двата ми хикс хромозома, аз всъщност харесвам. Ако бях мъж, може би щях да се чуствам застрашена и да искам да го разкарам от пътя си :))) охххх, дамузабияножвгърба :)))), да внедря плъх в кръга му, да му скроя капан :)))), но уви, жена съм. Така, изпих кафето. Още една смъртна вест дойде. Хайде да се поспрем. Да помълчим. И да се благодарим, че сме живи и здрави. С грешки и грехове. Които изправяме, веднага щом осъзнаем. Не като товарим друг, не. Признания, мерси. Мълчание и присъствие. Опора. Сега. Тук. Това е достатъчно.
Како Фъй, ще ме прощаваш и аз ти прощавам, разбира се, но този твоя идеализирания Алекс има толкова общо с истинския Алекс, колкото аз с този многоуважавания, с когото ме бъркаш, демек нищо. Скала? Хахаха, тази ли драмакун мазна пача, която се разплаква от безсилна ярост и започва да обижда на капути и плазмодии, защото не знае как иначе да опонира на хората, които го правят на пет стотинки, за тази ли ощипана госпожица говорим? Чувствителен и интуитивен? Хохохо, този ли нещастник, който се себеусеща като жертва на обстоятелствата? Смелия мъжествен десантник? Хихихи, ако се ставаше десантник с добро желание и четене на книжки за десантници сигурно щеше да е десантник, а всъщност е скатавка и плъх-връзкар, син на близък приятел на Добри Джуров. И така нататък и така нататък, да не изброявам за стотен път всички тънки моменти, които ясно показват какво мазно лайненце е истинският, реалният Алекс. Да речем, че те разбирам и приемам, че всички имаме нужда от опора и пример. Въображаем, много важно, ама нали си е "твоят", затваряй широко очите, "душко", и сънувай скалата, която на теб ти дава вяра и сили...
Така, изпих кафето. Да ти е сладко, можеше и една питифура. Fairy, никакъв старт в живота не съм имал, освен ,че не плащах наем и майка ми ми готвеше-демек нямах никакви режийни разходи. Казвам ти ,че съм обикновен, даже да се блъснеш в мен няма да ме познаеш.-сливам се с пейзажа.Fairy, за да се направя на интересен в твоите очи – турците са научили Европа да пие кафе./Твърде вероятно да го знаеш,, защо имаш многостранни познания/. Когато европейската коалиция, в която влизат лигльото Леополд Първи и Ян Собиески Ягейло (на когото е кръстена една полска водка), разбива турците при Виена през 1683 година (ако не греша) – при плячкосването на лагера им намират чували с някакви зрънца. Все пак е имало контакти между изтока и запада, и тези, които са били на изток, обясняват на другарите си за какво служат тези зърна. Душа, никога не сме били от елита – да го наречем средна класа. В теб виждам една изключително комуникативна, умна и културна млада жена с чувство за хумор, което много ценя. Разни льольовци – не им обръщам внимание, те са консуматив. Но се замислям – нали няма да си самичка? При тези "ромеи, римляни", бродещи из горите, както и отдалечеността на съседите, не е много комфортно.Разказвал съм ти за дъщерята на генерала, с която сме израснали – врата срещу врата. Та на нея ѝ бях обещал да ѝ изкопая нещо като малко шадраванче, направо миниатюрно – я има 2-3 квадратни метра, но до мястото, където го иска, трябва да изкопая една траншея, поне 80–90 см дълбока, за да не замръзва водата през зимата. Имай предвид, че ти говоря за времето на "тъмния" социализъм. С това момиче сме израснали заедно – тя е малко по-малка от мен. Та под нейно влияние започнах да чета Мопасан, защото аз предпочитах историческите, криминалните, фантастиката, приключенията. Разменяхме книги, разглеждахме си класьорите с марки, ходехме заедно на кънки... Макар и рядко, ме е вземала вече като гимназистка в езикова – на купони на класа.Та веднъж – "хайде на вилата", а аз трябва да уча за изпити, пролетна сесия, начало на следването. Ами, опъвам се. Как да е – съгласих се. Генералът – за риба в язовира, а аз се готвя да си чета и понякога да копая, като почивка. Да де, но тя си имала други планове. Може би две или три години е тренира самозащита в някаква вътрешна школа на МВР. Нагиздила се – кимонце, прави разтяжки, разни стойки: kiba dachi, zenkutsu dachi, разни seiken choku-tsuki, uchi, разни geri-та – с една дума старае се момичето, иска да загрее и да ме впечатли. Аз я съветвам да рита дървета, ама не – тя държи да направим нещо като кумите. Опитвам се да я разкарам, защото си губим времето, а уж нещо полезно ще вършим. Започва да обижда, да си прави майтапчета с мен. Ами добре – застанах в нормален гард от бойното самбо и чакам купона. Аз да не спя, та да ѝ чакам geri-тата? Tsuki-тата ме разсмиват. Изглежда, че при някой блок върнах по-плътно – не ѝ хареса. Накрая с обикновен полунелсън на дясна раменна става и врат, плюс лява лакетна става и предмишница – тя гръб към мен, ядосана. Само от време на време леко стягам, но не знам как дупето ѝ попадна точно срещу слабините ми. Егати притеснението – та с нея се познаваме от повече от 12 години! Изхвърлих я на метър пред мен – само дето и коляно в дупето ѝ не засилих.Та мисълта ми е, че когато генералът се върна, устремно изчистихме рибите, а той отпраши за София.Тя кисела, ами нека е кисела.Останахме само двамата. Скука, телевизия само две програми,.Проверка на всички прозорци и вратата на първият етаж. Все пак – имахме ловна пушка и стационарен телефон, а и времената бяха спокойни. Затворих се в моята стая,от тея ве делят половин тухла.Заспинках на свеж въздух, а – какъвто съм подмазвач – на сутринта ѝ направих кафе, някакво яйце, някакви бисквитки и на пръсти ги занесох с един стол пред стаята ѝ. Като се събуди, не беше толкова кисела. По някое време се появи тенеала и майка й .Какво доверие са ми имали хората. Не съм такъв нерез, някак всимко еволюира с времето и да знаеш ,жените са виновни ,били те гедерейчета или чехкинчета, за латвийчето не говоря.То задръстенячеството си има и хубави страни.Спокойствие.Абе хулаво е до теб да има твърда ,умна и организирана жена.Алекс
Кръстник, прав си, също се зачудих дали не те бъркам с многоуважаемия. Имаше едно момче, с пура, от скъпите ;), къща за гости и татус, който не разбирам, може и да си той, двойната назо- лабиална. Много си приличате с ДТ, бъркам ви, вярно е. Но у теб, който и да си, днес се чете една новост, която ми допада. Водим си диалог, без да си сляп от ярост. Чуваш ме. Разбираш ме. Това е достатъчно. Казвала съм ви, че Дънов учи на този трик, за общуване с човек, с когото ти е трудно/ не харесваш/имате лоша история- намираш му една добра черта. Една. Добра черта. И се държиш само за нея, когато мислиш за този човек или се налага да общувате. Тази черта става вашата пътечка, по която обменяте енергии, но вече не са разрушителни. Избягва се карма. Ето, ти прие за мен, че съм намерила Алекс за моя филмов герой и харесвам ролята му на чаровник във ешпионажески филм :). Невинна. Глупава и наивна, но пък щастлива. Загуби? Няма такива. Опастности? Зеро. Пропуснати ползи? Някой друг да не е стигнал до мен, защото съм заета? Пак не. :))) Кръстник, всичко е точно. Илюзиите ги хапваме всички, душо. Ти събуден ли си? Виждаш кодовете на божията промисъл в изгревните протуберанси? Намираш справедливостта в днешната смърт, заради вчерашен грях? Виждаш енергията на пекаря, омесил пицата ти, която изяждаш и след която ти идват мисли и настроения? Че са отвън знаеше ли? Разделяш ли причината от следствието? :))) Сигурно пак съм абстрактна и сложна за разбиране. В защита - съседна вила е надънила некви чалги, които спират изненадващо, докато открият следващ клип в трака. Та, с кого си говоря? Кой си ти, момче, който ми мислиш доброто и ме спасяваш от дракони? Ехаааа, ами аз съм си една щастливка и късметлийка, бре! Фъй :))
Fairy,защо ти си умна и останалите суперлативи няма да изброявам, Та ти изпращам нещо за размисъл, далеч от нашият ежедневен разговор .ЦИТАТ:""Това направиха Ким Чен Ун и неговата красива, а също и умна сестра, която му помага да управлява КНДР ." Умната жена до мъж е повече от много товара злато ,като всеки е нейното тегло. Алекс
Алекс, чета те, бързам, първо хвърлям поглед на диагонал и тези латиници ми се мярнаха като zuccini, реших, че минаваме на италиански ястия в седем- степенно меню. Веднъж в Генуа :))), бях единствената българка, която уважи цялата гама деликатеси, предложени от домакините. Ами, как да не! Цял ден обикалям тесни улички, музеи на морския свят и крепостни стени, остава на вечеря да се правя на Желю Желев! И понеже имах вече имидж, с който да компенсирам малоящието на съпружето, в Будапеща,пак Ас и сЕ ассс :))) си изгребах до последно оня техен десерт на плуващо кексче в яйчен топъл крем. Ама тоо...цял ден Хали, дворци, реки е бива ли да разочаровам местната връзка, жена над 60 те, с огромни бижута от сребро и тюркоаз. Божествена! Веднагически си купих накити с разноцветен кехлибар. И гледах как домакините, пазаруващи в Халите, удрят на крак една халба бяло :) , прави, пуснали торбите до краката си, и продължават деня свежи и опреснени :))). Не съм сама, рожбе. Татя ми е тук. Кучето. Може и газовия пистолет да се навърта, не знам. Баща ми винаги, винаги, винаги е виждал опастността, там, откъдето може да се появи. На светофар, кръстовище, от педя човеци ни е научил да сме зад нещо, стълб, нещо. На концерти, митинги- тълпата е опасна, за атентати, нефелници и прочее. В колите ми винаги е имало една гладка полирана дряновица. Вкъщи също. Баща ми си е школа. Радвам се, че и аз бях такъв баща :))). Виж, с ученето на наследници да се шофира, не издържах много опити на подход към една купчина пясък :))). Но плуване- аз. Колело- аз. Ски- аз. Двигателна култура се създава. Марш на дървото. До оня клон. Ако трябва да си го меря с циганета, излезли по баира да секат, гаранция че ще изслушат беседа на Дънов, ще ми изпеят песничка и ще си ходят доволни, че са се отървали леко. :)))) Тук всичко е спокойно, Алекс. И така ще бъде. Не подценявам обстановката. Надхитрявам я.
Fairy,Някога преди години, на дъщеря ми често и е налагаше да ходи командировка в изриел.Лошото ,че заради безопасност ,часът на полета е обявен един ,а се излита в друг час.Та изпращам я на летището ,сравнително късно ,към 23 часа.Говорим си с нея, и по едно време идва един и нещо говори с нея ,аз съм на няколко метра в страни -Те тихо си говорят.След малко идва дъщеря ми и аз питам за какво са си говорили. Ами аз съм направил впечатление ,не съм би от обичайните пътуващи.Тя му обяснила ,че съм й баща й ,и че така хода облечен в преходните сезони.Н.Не знам тогава или друг път тя излита и някъде към 2-3 часа звъни телефона, а тя с щастлив глас ми съобщава ,че е спряла и "слушала" пустинята.Колко пъти са я спирали ,но като видят светла кожа ,сравнително светла коса ,светло кафяви очи, след малка проверка я пускат, а даже на следващите постове не я спират, а само намалява ,за да я отгледат.Някои са занимателни.Алекс
Fairy, ние сме като двама влюбени ,всеки казва затвори ти първи, ама ти не затвори. Готино.А
На Бен Гурион намерих 20 шекила, Алекс. Представяш ли си? На летище! Сред евреи! Да намеря свободни пари? :))) Оттам с такси напряко, през нощта, до Мъртво море. Хотел 5 звезди пълен със сиво- сини старци и лакомията им в ол инклузива. Мъж ми на конференция. Аз зяй пазар. Морето хубаво, ама що не ползвах душовете до брега. До хотелчето, на 20 метра , си запалих мекичките пухкавини на бедърцата. Рани! От триенето в солта. Оттам в магазинчето на хотела с яката им козметика. Ееее, вълшебство. Едно намазване и се излекувах. През нощта земетресение ме събужда. След още малко сън, трябваше да се натоварим за тур из нощна пустинна разходка. Алекс! Алекс! Не бях виждала такова небе с моя зодиак. И още. Бях сънувала древна цивилизация, в която бях шаман, управляващ огромен воден резервоар на купола на дворец. Водата беше свещена. Но имах и турбина. Произвеждах енергия. Също служеше за защита. Много нещо имаше в съня ми, предхождащ този тур. И там. След земетръса, под звездите, в каньон измежду пясъчни скали над главите ни, аз го виждам. Виждам релефа на двореца, който нападнаха, който аз лично разруших, за да унищожа силата му, където умрях. Нощната пустиня е дом на духа. Вкъщи. Другото, ще оставя за друг път. Затваряяяям. :)))
А защо реши, че искам да те спасявам? Не, нямам такива намерения, просто спокойно коментираме един и същ обект, дори не спорим, всеки споделя какво според него представлява този обект на база собствените си усещания. Ако ти възниква алюзия с вица за четиримата слепци, попаднали на различни части от един и същ слон - да, точно товимам предвид, с тази разлика, че аз виждам, а ти опипваш със затворени очи. И да, помня двойната усмивка, защо ли вече не пише тук? Не те харесваше, факт, но чак пък сляпа ярост… или пак гадаеш с опипване? А аз просто се чудя какъв точно е случая с дедо Алекс, какво го кара да влиза тук? Защо би разказвал тия истории, които един джентълмен би премълчал? Не знам, чудя се, гледам слон, знам че е слон, нямам съмнения за товс, но се опивам да разбера от коя точно зоологическа градина е избягал. Идеи?
Още помня срутването. Как натиснах копчето. Как летяха струите. Как всичко се завлече надолу в каньона. Как се въртях във водните вихри сред отломки от стени и стълбища, и страдах. Не за живите, погребани под водна стихия от мен. Не за поста ми. Не за цивилизацията ни. За знанието страдах, Алекс. За жезъла с угасващ минерал, който се изгубвсше все по- надалеч и знаех, чуствах, усещах с всяка фибра, че е завинаги. Никой никога нямаше да върне Знанието. Ф охххх
Анонимни, не гледай слона в стаята! Недей! :))))))
Алекс, идваш ли да те изтрениркам? Матово, снежно- синьо небе на изток, с избухнали облачета от лулата на планината. 21° свежа водица, със само два трупа, паяк и летяща мушица. Идвай, бързо:)! Ще ти се ще да не влизаш над кръста, но ще продължиш и студ ще завземе гърдите ти изотдолу. Ще псуваш. Ще крещиш. Ще съскаш изпод сянката на дюлята. Но аз съм до теб, Алекс. И броя! Бия с макарона по водата и фалцетно ти давам газ. Коляно! Ритай! Отскачай! Дишай! :)))) Хайде, идвай. Почваме :)
Fairy, 21градуса не е студена за мен вода.Влизал съм доста по-студени.Случвало се е в казармата в един леко полумъглив зимен ден, го играем десант през едно мърляво селско микроязовирче.Насядали сме по бордовете те пърполят с водометните си двигатели, и при насрещният бряг нашият задра.Хайде упражнението ,хвърляне на въже, закачване трос от другата страна ,това е едно дебело стоманено въже с примка на краят.Хайде трябва да се скочи във водата , а кой освен фазана и още двама -трима.Около нас като в супа плуват парченца лед.Ремъците през рамо ,скок във водата ,не е дълбоко ,някъде до към гърдите.Тъй ката камуфлажите са толкова плътно тъкани в първите секунди не се усеща студа, но след това обхваща цялото тяло.Как да е закачихме троса, и като едри жабоци ,изпълзяхме на калният бряг, приличахме на свине.Пръстите посинели ,не можем да ги свиваме.Хайде в една палатка,,едвам ни събличат защото не си сгъваме пръстите, голишарковци, разтриват ни с нещо, не ми се мисли колко е чисто, от бойната готовност сухи дрехи, топъл чай, някой беше сложил малко коняк, а един от офицерите пита , а момичета искате ли.Разбира се колективно "да".А той се гаври ,какви момичета бе ,та вие не можете да си ги намерите да пикаете.Шегички. Прегръщам те ,разбира се само с твое разрешени
Като си ме гушнал така топличко, много е мъркащо да гледаме дъжда над отсрещния рид и да го слушаме как тропа по навеса над главите ни. Даже прокапа баш на рокличката ми, та се наложи да си спусна краката надолу. Претърколвах фейса преди малко и попаднах на друго интересно изпълнение от The Voice. Във френско издание се случва. Певецът така пя, че си обръщаше очите чак, от емоция. Журито се побърка. Леко налудничаво лице на вечния неудачник, с чара на алкохолика Буковски, къса брада и огромни устни, наследство от смесване на кръв и раси. Звънлив глас, задиращ в дълъг чуствителен тон, нестабилност и сила, налудничавостта на Хавиер Бардем и за капак изръмжава в абсолютна болка алжирски арабески като дрезгав рок. Дамата от журито не издържа и се развя да си търси място. Тримата треньора бяха във възторг. Чиста, първична секс енергия ги заля и никой не можеше да каже копче на това. Мъж ли си, жена ли, тялото е без значение, то просто резонира срещу мощна атака емоции. Искреност. Сълза. Квинтесенция на душевността се изплака пред тях. И ни подчини да ѝ вярваме. И да я обикнем в замяна. Него, де. Мъжът с мъжките оправдания. С толкова ли съм лош, когато ...Или...Заблуждавай се, бейбс, че може да бягаш, държа те, където и да си. Кавърът бе по Crazy на Gnarls Barkley. Духа студенко. Псенцето дреме под масата. Ако лееекичко ме погалиш по възвишенията, ще пусна мозаечен отговор. Пред мен се разклащат борове, аз усещам брада. Косове дебнат из астмата, аз поемам пърхащи мигли по бузите си. Ти ме топлиш. Дистанциран и въздържан. Аз се развихрям и изяждам меките устни на певеца. Проследявам с език равния ръб на зъбите му. Дера го по корема и целувам следите от ноктите си. Ти ме стискаш силно и заключваш дланите си противоположно под мишниците ми. Това е знак, че скоро ще ме пуснеш. Затова се хвърлям в последните си мигове фантазия и си представям, че когато се обърна, ще мога да седна върху възбуда, която ме очаква. Превръщам лицето ти в неговото. Него, когото мога да имам. :))) ***Открадвам си целувка от бузка и пущам кафенци
Мдаммм, понеже няма нищо случайно, в отговор на моето, сега и ти, Алекс, може да си представяш която искаш като автор на горния коментар. :)
Аз и актьор, аз и певец, аз и музикант, та това е нонсенс.Няма как.Това парче не го знам или го бъркам някъде дълбоко с едно друго crazy, от преди много години. По принцип слушам The Beatles, Doors, Deep purple, CCR,може пък crazy на Uriah Heep, Pink Floyd, и още ред такива състави.Просто рок парчета от 70-,80-, другите нещо не ме кефят.Много харевам на Георги Минчев и щурците "Бяла тишина"-спира ми дъхът,или само на щурците "Две следи","Среща"," Малкият светъл прозорец", не мога цялата дискография да пусна. ПРопуснах десетки ъстами и парчета ,на които съм се гушкал с колежки.Алекс
Какино сладурче! Ох, сигур пак шмъ изхвърли програмката, че си лафих по телефоня след удивителната. Исках да кажа, че си много сладичък, ама много, задето не ми се хващаш на капанчето, а се измъкваш така леко- леко, с дървена походчица и усвет :))). Бях лоша! Много лоша! :) Да ти изям бузките аз на тебе!
Алекс, ето, чуй го момчето, с което ми поля днес Св Илия градинката: https://youtu.be/8Ml3BRuezes?si=ZSdlOPLX71VwrHo2 , а ето и текста на оригинала 2006г : https://www.google.com/search?q=lyrics+crazy+gnarls+barkley&oq=%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82+crazy+&gs_lcrp=EgZjaHJvbWUqCggEEAAYExgWGB4yBggAEEUYOTIJCAEQABgTGIAEMgkIAhAAGBMYgAQyCQgDEAAYExiABDIKCAQQABgTGBYYHjIKCAUQABgTGBYYHjIKCAYQABgTGBYYHjIKCAcQABgTGBYYHjIKCAgQABgTGBYYHjIKCAkQABgTGBYYHjIKCAoQABgTGBYYHjIKCAsQABgTGBYYHjIKCAwQABgTGBYYHjIKCA0QABgTGBYYHjIKCA4QABgTGBYYHtIBCDY0ODZqMGo3qAIPsAIB8QVEDi3PL-Kniw&client=ms-android-samsung-ss&sourceid=chrome-mobile&ie=UTF-8#ebo=1 .Мисля си, че много ни пасва. :))) Айди и умната, до утре.
ЦИТАТ:"Да ти изям бузките аз на тебе!" Това за мен ли се отнася?????? Какви бузки, нали знаеш ,че съм стар ,дърт ,скапан.Бузки, как пък не.Fairy, с теб си пиша ,защото ми допадаш като виждания ,окозва се ,че за кратко докато синът ти е би в музикалната гимназия ,онази на "Оборище" си се движела по улиците ,по ,които и аз съм се движил като малък-долният край на "Шипка", "Асен Златаров", Клемент Готвалд" ,точно срещу ВА.Игрите бяха или в Перловската река където се завирахме в тези канали ,които работеха само при дъжд или когато миеха улиците, а вътре освен плъхове и разни дребни неща ,като писалки, ключове, топчета за игра, зеленясали патрони и стари клечки-друго нямаше ,освен шамарите на майка ми.Е, понякога ходихме и на докторската градината ,но там се сбивахме с момчета от друга махала.Е, имаше и сладкарница на "Шипка", срещу Градинката малко над пресечката със "Сан Стефано".Сега от долната страна където някога имаше магазин за платове има някакво елитно заведение където се събират елитни проститутки, политици, разни богати лумпени и всякаква друга сволоч. Алекс
Миличък мой, Алекс! Виртуалното ти приятелство с мен включва да те люлея върху полета на фантазиите си и ти, душо, девет планини ще прекосиш, но на десетата пак ще ти цункам бузките :), защото тук, където сме, всичко е възможно! Имперсонализирах те в чуждо тяло, даже :))). На певец. Актьор. Найс, а? Знаеш ли, аз се ъпгрейднах, качвам се по стълбичката на наздравиците в твоя посока :). Излязох от сволоч :))). Целувам те по устичката и хващам пътя. Трудна нощ беше. Лепкава. Много лепкава и тягостна. Трябва да проясня погледа. Мислите човек не може да ги контролира. Може да ги зареже да го почакат, докато се изкачва на високо. Виа молитва/ медитация. Те си брътвежат, черногледстват, па се уморят да чакат домакина и си тръгнат. Така учи Дънов :). Хайде, денят е тип Лазур. Да посвършим нещо.
С радост ще си пиша пак с теб ,чувствам те толкова емоционално и ментално близка и все се надявам ,някой път ,но в хубав ден да изминеш с колата, едни двадесет километра/отиване и връщане / до завоя преди Бакьово. Е, мечтите са безплатни както казват някои.Човек винаги може да мечтае. Алекс
Алекс :))) псссссттт, тук ли си, знаеш ли как съм сега? Чудиш ли се? Ба, не си се сещал цял ден за сайта? Да бе, повярвах ти :)))). Не може да не ти мъцна някоя глупостчица, Алекс. Ето, пресничка, изпод мокрия навес: “Обичаш ли ме, както аз теб?”- Пита Миро по радиото. Носталгична песен, настройва есенно. Църцорка чешма. Косчета крадат из градината. Ветрец ближе краката ми. Гръм. Следват снаряди. Аз съм земя, ти- небе. Въздъхвам под тежестта ти. Не си ме питал. Дойде. Обявѝ се и ме оваля в страстта си. Ръмжиш. Сипеш целувки. Изливаш пороища желания. Пия от теб. Едрея. Пълня зърната си Като грозде сладко. Като смокиня, разпукана от зъби, Белея стипцив нектар. Лей се, върху ми, Небе. Каскада от пръсти. Ниско атмосферно налягане. Близко. Низко и ниско. Ударно. Мъжко обичане. Окаляй ме. Охлаждай. Лей. Водата си връз горещината ми. Не ме пита. Дойде. И се изля. Защо те поех ли? Е как? Земята си иска дъжд. Това е. :)
Е, малко се раздвижих.Мислих ,че събираш малко ултравиолетови лъчи,е при вас може да е баш балкан ,но си е природа.Сега слушам дорс, а жена ми размахва две гири.Просто искам, когато имаш възможност ,да да оцениш засадената гора ,ако от последното ни минаване преди повече от 12 години да не е изсечена.Ама то тогава баирите ще тръгнат, все пак това са към 15км залесяване ,а те са стръмни.Та мястото ,което ти описвах, купите сено, палатките ,танците ,е там на голямата поляна. Когато минах ,въпреки ,че основните репери бяха изчезнали ,успях да локирам мястото на нашата палатка.Егати купона .Алекс . Може да има грешки ,но ти си ме знаеш, че писането не ми е силната страна.Целувам те ,а ти си знаеш ,че е само при твое разрешение и чисто виртуално,ако кажеш НЕ, значи не.Пак Алекс
Алекс, да и пак, да :). ***Има път от вилите, надолу към Свидня, респ Своге, но е твърде вертикален, изровен, коловозите са огромни, всичко е ронливо или скала. Ползват го местните, за да си поддържат бизнеса, роднинството и социалния живот. Ние заобикаляме старопланинската гънка, която гледам фасадно- фронтално, по хоризонтален, пак земен път, но поне периодично поддържан с общи усилия. Пътят сече пухкави заоблености през букова гора, досущ като коланче през равна от рамената до колената мома. Сега дочитам една книжка, за която ти писах дълго и после изтрих :). Действието се разви от остров Сан Доминик като френска колония до създаването на първи памучни плантации в Ню Орлеанс, през което време се преплитаха съдбите на шепа герои, а главната героиня все още е робиня и се притеснява за дъщеря си( дете от господаря), която расте твърде красива и има съблазняващ поглед, което е водело до това, той да я полага на коленете си от 9 годишна и да се радва с ентусиазъм на присъствието ѝ, точно както е правел с майка ѝ. Писах ти, защото ми мина през ум една теория, относно касти, робство, подчиненост и безправие, и това дали у всеки мъж би се намерило един плантатор, който полага ръка върху собствеността си. Мина ми през ум, че за вековете история и миграция на населението, омесването на гени, да не говорим плюс прераждане, не е ли възможно да е оставило такъв отпечатък у всеки един мъж, едно днк дяволче, че когато си превъзхождащ по (най- общо казано) сила, статус, обществено положение, и си ненаказуем ( да не изреждам опциите плюс тези зад стените на мисълта си), че когато си превъзхождащ имаш право да топнеш в меда забранен. Който е твой. Мислех си това и заради днешния разказ с пъпката. И заради други диалози наскоро. И защото мащабите на женското робство са не колосални, а космически. А за да се предаде една нова, чисто нова клетъчна информация към наследствеността е нужно само един живот. Жените предаваме на поколенията знаци за опастността, родени сме да се съмняваме. А мъжете да си предават вкуса към болната власт над тяло. Детско. Младо. Чисто и твърдичко. Нищожно пред могъществото им. Ще ме питаш, тогава защо намесих прераждането? Би следвало, от това, че роли се въртят. Жертва- насилник- жертва- насилник. Да, точно това следва. Кръгът на кармата. И къде е изходът, ме питаш? За 100-150 години законите са се променили коренно, но малката клетъчна памет е вътре. И политикът от Дания или бизнесмена от Монте Карло биха изяли месото на защитено животно и невинността на дете, защото да, така е правено и то е в кръвта им. Могат. Правят. За да се очисти тази клетъчна памет какво ще е нужно? Изгаряне, Алекс. Тялото трябва да се очисти от старото, чрез нови вибрации. Веганство? :))))) Космическо облъчване? Астрални посещения? Виждаш ли защо изтрих предното коментарче? Всеки мъж бил наблюдавал промените у дъщеря си с око на мъж. И защо? Защо? Защо не, ще питат други. Ще питат мъже. Прегръщам те. :)
Интересен коментар ,с препратки към генетика и наследственост.Аз може да съм мъж, но не мога да нося отговорност и за другите.Тук всеки остава сам със съвестта си.Никога не съм посягал насилствено на момиче ,въпреки ,че съм бил в такова състояние, че можех стойка на вдигна на НЕГО, но момичето, което беше девствено даде заден ход.Не искала, не била готова ,обичала ме и т.н.Държи го мачка го,но не ,та не.Ами не го направихме тогава. Дали ,ако бях плантатор съм щял да злоупотребявам с робините, ами не зная.Не съм почитател на черният цвят, но знае ли човек.А вече,това баща да посегне на дъщеря си ,бих го разстрелял. Казвал съм ти за познат граничар ,на който отдавна ,ама много отдавна загубих следите. Та техният наряд засича нарушители бягащи към границата.Трябва да знаеш ,че от граничните защитни съоръжения /кльона/, до браздата има разстояние между 3-5 км.За граничарите тази територия е като дланта им, а за нарушителите нещо като непроходима гора, та да не говоря ,че има места където има ПСМ. Та,тревога задействат се ПГ и МГ, наряда им ги засича ,отиграва се познатото упражнение и ги водят в заставата,от там първоначален разпит, може и някой шамар, звънене в отряда и с газката хайде там и всичко се забравя.Минава време и се разбира ,че тези двамцата, любители на демокрацията ,изнасилили и убили момиче, което било в някаква средношколска бригада в тяхното село.Та той казваше, ако го знаехме при задържането ,щяхме да ги пуснем да бягат ,а от 100-150 метра ще ги "избродираме". Може би затова казвам, че това, което е разрешено и допустимо за мъжът, не е разрешено и допустимо за жената ,защо тя е носителка на наследственият код и неговата чистота.Тя може да го промени ,като забременее от чужд мъж.Хайде сега и ти ме нападни като ,мизогонист, ,антинеолибералист, да чак до стандартен Ганьо -женомразец. Знаш, че никога на жена не посягам против нейната воля и съгласие. Алекс
Алекс, Алекс, днес настроенията са други, спокойно. Вчера говорех за онази остатъчност, при която уж сме хора, но повече сме животни. И ако такъв е климата, че сме тежко потни, от смазваща влага, постоянна летаргия, убивана чрез ромове и коняци, или пък зад стените каменни, зад оградата на фамилно наследство, изчезват всякакви заучени морални и философски и религиозни етики и оставаме по една гола нужда и скука и бяс срещу оскотяването, та дали тогава всеки би си наложил граница срещу безгласните. Безгласните, казвам. Няма съпротива. Както детето в чаршафа, полузаспало е тихо. Или както съпругата не плаши децата. Колежката тихомълком си секретарства. Безнаказаност. Превъзходство. Маскюлин сюпириър. Но това бе вчера. Остави. Днес има надежда. Светът е умит. Изравняваме хикса и игрека, знаеш го. В това му е плюса. Колкото и да ни друса носталгия по- секса, днешните неолиберали не са лишени от нагон. Всичко ще се качи кръгче нагоре по спиралата. Духовен секс. Баси и животното! :))) Тази нощ гледах Млечния път. Падаща звезда. Космоса дълбок не стоя мирен. Премигваше в светлина. От нищото. Явно светкавици, далеч, към хоризонта, който не виждам под короните на липите, са давали този ефект илюминатен. Хайде, горе главата. Къде ще му излезе края, ако не си те прегърна? Има. Има мъже с дух, по- силен от Животното. От Звяра. От оня с цифраата еднаква три пъти. Има, разбира се, такива, които ни собственост, ни климат, ни стени, ни череп, ще пречупят. Имат Сила, над демонстрацията, Власт над притежанието и именно те дават Смисъла да имаме избор. Да се надграждаме. Хайде, усмихни ми се. И друг път като се влияя от книга и филм, да знаеш, че е привнесено настроение, отвън, а не лично срещу теб :). А на привнесените отвън мисли, внушения, емоц състояния, храна за някои създания :), човек не бива да обръща внимание, а да оставя да се оттекат. Дай ръчичка и ела да ти покажа колко са порасли доматките. :)
Не знам Fairy, по някога всичко описваш толкова философски ,че трябва да го прочета поне два пъти да го разбера.Да обществото ,ако говорим за такова ,все повече изкривява нормалните инстинкти вродени или формирани от хилядолетия ,като за Европа и другите "нормални"страни ,те са формирани въз основа на древногръцката философия и разбирания за света и "нещата".Не отричам приноса на конфуцианството ,но върху нашата малка държава ,то не оказва влияние.Все пак в един период е имало интензивен обмен на виждания, мисли, хипотези между критско-микенската цивилизация и египетската, така ,че в нашата култура някъде дълбоко има тънък пласт от древноегипетскаа цивилизация ,прехвърлена у нас чрез гръцката и римската. Между другото в приблизително посоката ,където ти сега релаксираш, над планината се виждаха мълнии, които осветяваха небето-хем красиво, хем леко зловещо.Казвал съм ти как в една дъждовна нощ, протече палатката на латвийските ,не през брезента ,а защото нямаше отводнителни канавчици, а и не беше опъната добре.,а ние няколко момчета ,отслужили ,опъвали палатки, направихме всичко, за да не се мокри багажа на латвийските момичета.Бяхме само по тениски и "моряшки" фланелки,за да са ни сухи бригадирските дрехи на другият ден. Особено е чувството когато те удрят едри дъждовни капки. Алекс
Добро утро, Алекс! Като се позабави с отговор, реших, че съм досадила, което не е изключение :))) при общуването с мен. Това да си показвам всички страни :), тук, ми е много забавно, сякаш освен че си водим много приятен диалог, давам шанс на потребители да се поуспокоят, че врагът има слаби места, не е толкова непристъпен и би могъл да се приеме и като съюзник в дадени житейски ситуации :))). ***Снощи бяхме под светкавична обсада, така е. Когато съм вътре и чета, слушам през древните черчевета( ако помня правилно изказа на баба ми, демек първобитна дограма?), чувам всеки звук из къркоренето на нисковисящи облаци, което произвежда светкавица най- накрая. Една дори се опита да изскочи през контак. Видях езиче, но понеже всичко е издържало напъна и си работи, вече си мисля, че е било оптична илюзия, отражение. Най- смешно беше, когато надвечер съседа през оградата разказва как бил в "клозета" , когато тази уникалистическа светкавица, падна до нас :)) охххх:))), го убедила, че си е изгубил телевизора, гаранция, :))). Тази сутрин всичко е в мъгла. Излязох от горе и я гледам как се движи като живо същество през двора, напълно скрила насажденията под пелерината си. После пих кафе, наблюдавайки дефилето прилежно завито под чист лек памук. Много далеч, на югоизток, в тънка четчица от хоризонта , се вижда светлина, но оттам дотук сме под похлупак и няма да влизам в басейна, докато не огрее. Листата се отцеждат. Прикапва оттук оттам. Мирише на влага и здравец. После пак заситня фин дъждец. Чудно ми е, че е лято и че съвсем вчера едва ли не бяха адските жеги. Фокусирам се на идващите дни, да наваксам с дисциплина и воля, та като се отпусна в предстоящия идната седмица, хамам с дълбок спортен масаж, да знам, че работливите ръце усещат мускули и сухожилия по атлас :))). Пиша ти, а ми се ще да скоча в мъглия ден и да го разбухам басейново, та да се чуе из околията. Имай прекрасен вторник! И ти, и всеки, който чете! :) п.с.А, да снощи попаднах на излагацията на Стъки, след нашата тема за дефектната остатъчност. Не виждам как се изтрива такова петно. Дори да го гледаме през еротична призма, борба, туй оний, не става и не става. Човекът си се закопа и тва е!
Fary, Ти и досадила??????? Та това е нещо повече от невъзможно.За мен винаги е било изключително удоволствие да си говорим за различни спомени, настоящи събития, за прочетени книги ,за някакви спомени от детството.Пускал съм тия една песничка ,но като стихче.Ето ти го пак, ама не е на куплети и винаги изскачат разни спомени, кои близки ,кои далеч във времето Текст Върях един следобед Без цел и посока Вървях, а беше пролет И бе красив денят Небето къс коприна Изведнъж видях Отлитащо хвърчило И чух забравен смях Ти лети, лети Детски спомен жив Връщаш ни отново В онзи чуден свят Ти лети, лети Миг отне щастлив Връщаш ни години Минали назад В късен тих следобед Срещнах спомен Дали, защото пролет Отново бе дошла? Това хвърчило пъстро Превърна в дните детски И аз във чуден полет Със него полетях Ти лети, лети Детски спомен жив Връщаш ни отново В онзи чуден свят Ти лети, лети Миг отне щастлив Връщаш ни години Минали назад Ти лети, лети Детски спомен жив Връщаш ни отново В онзи чуден свят Ти лети, лети Миг отне щастлив Връщаш ни години Минали назад А ти мисли ,че си ми досадила ,това е абурд.Даже съпругата ми понякога казва ,твоята приятелка ,май те е забравила.Шегички. Алекс
Чух песента :). Благодаря, Алекс! Обожавах да пея с българската естрада. Като дете пеех постоянно. Плочата на Лили и Камино ми бяха любими. Като ходех на гости на една Мария, която беше глупавичка, но поне стриктно записваше какво имаме за домашно, слушах у тях Росица Кирилова. Понякога те в викаха за хранене, канеха и мен, но аз без да се усещам, нахалствах да остана, та сама в хола им, пеех и връщах иглата, докато стана безгрешна :). Помня как се изумих от гласа и модерния подход на Петя Буюклиева, когато се появи за пръв път във Всяка неделя. Казах си, че това е бъдещата голяма звезда, смел новатор. Пеех в москвича 403, във вартбурга, в алекото, по три часа, докато стигнеме до село. После Оскар Бентън, къмон сава :), бони М. Много ми харесваше, че вибрациите при пътуването спомагаха за накъдрянето на гласа. А към днешна дата, скоростта ми помага за височините. Never enough :))), Shallow, виж на Queen пускам сълзи, особено на една песен и децата се страхуват за фокуса ми, та се научиха да я избягват. Ако изобщо е възможно да се изпита оргазъм преди полова зрялост, то това ми се е случвало при пеене. Толкова бях влязла в роля, в кожата на лиричния герой, че си спомням изумлението ми, когато с тялото ми се случи нещо свръхестествено. Започна да настръхва повсеместно, олекнах и сякаш се издигнах над земята. Това настръхване, обхванало целите площи по ръце, крака, гръб, тил, корем, скалп, измести реалността и всичко стана звук. Аз бях звук. Без контрол над него. Веднъж ми се е случи. С тази сила. Или два пъти. Като бяха малки децата, пак пеех. Изпотени прозорци от работеща фурна, аз в синьо пеньорче на бели мечета и пееща. Те- щъкащи из стаите. Може би спрях с пеенето, когато вече не се усещах щастлива. Един ден установих, че не съм се чувала от години. Но сега, днес, не би имало отърване за горкия ми спътник в ежедневието. Ако захапя някой мотив- въртя го до втръсване. Тук, на Балкана, в тийн годините се събуждах с музика, чувах я насън. Вчера и днес стана същото. Веднъж, когато изкачвах към билото на Пирин, сама, от х. Дамяница към Тодорини очи, успях да се размина със стадо крави, с известни страхове, ще разкажа, та като свърши препятствието и стъпвах по билото, аз и тревите, аз и небето, аз и ....оркестър величествена симфония! Чух величествена синфония, Алекс! От трето небе :)! Музиката ме следваше. Помислях за инструмент и той се появяваше с виртуозна фраза, соло или мотив в обща сесия с други, участвах в творенето, но само с малка тънка линия в една мащабна хармония от десетки звуци. Чувах това, защото бях пълна с Благодарност. А кравите, с малките си, с бикове или не, бяха едно плътно стадо между езеро от Василашките и клека, та единствения ми ход бе да мина през тях. Как? Говорех им. Те разбираха. Отмествах ги като тетрикс. Кой накъде. Изчаквах. И така. :))) А госпожа Центурион наистина я бива в смешките :). Благодаря ѝ, че ми отстъпва от времето ти. Каква хубава равнина правим тримцата, а? :))) Като виртуална пита, във виртуален кошер, с виртуални пчелички, където медът ни, Алекс, е истински. Ммммм, да ти оближа устничките, аз на теб! :)))
Браво душа, самичка на Пирин, ако трябва да съм откровен ,не е много добра идея. Ходил съм няколко пъти ,но това е било по работа и веднъж с баща ми.Бях малък, та първо спахме на хижа Вихрен, след това рано на другата сутрин нагоре към върхът.Казвал съм ти ,че бях слаб, кокалест и жилест,нещо като върбова клонка.Така ,че доста бързо стигнахме до върха.Малко тъжно ми стана като две места или три места видях паметни плочи на загинали.Едната беше на убити от каменопад.Другите май бяха от лавина.На върхът ,колкото и да се опитвах не видях бяло море ,само безкрайна синева.Боже колко лек и издръжлив съм бил, носех нещо, което се наричаше еднодневка ,в която май имаше някаква филия със салам и едно нещо ,което прилича на суичър от плат близък до днешният полар.Баща ми я беше донесъл от Чехословакия.Нали не забравяш, че аз съм много години по -възрастен от теб така, че някои неща за теб могат за звучат архаично.След това баща ми реши да се спуснем до кончето, да минем по него, да се върнем по него ,след нова през някаква местност ,на която бъркам името,но май се нарича Казаните.Въпреки ,че беше август имаше една преспа сняг..Вторият път в тази посока само до байкушевата мура ,но това не се брои ,защото бяхме колеги и колежки, та до там с автобус .Другите ми ходената са до връх Ореляк, има огромен предавател, който има цилиндрична форма, на три етажа е .Когато е през зимата се стига с рак трак,който тръгва от Попови ливади, където е имало разкошна почивна ,на БТК, която вече е полуразграбена и тъне в разруха. През останалото време с джип.Хората работещи на РРТС връх Ореляк,казват, че една композиция динамит е изразходвана за построяването на пътя. Ако ти е интересно да видиш как изглежда ,просо в гугл напиши /РРТС връх Ореляк/ ,по принцип отваря се "Радиостанции в Гоце Делчев", изброяват се различни радиостанции, честоти и мощност, но ти гледай снимките в долният край на страницата след РРТС връх Ореляк.Там съм пходил 5-6 пъти.Зад предавателя има една пропаст ,къде отгоре съм снимал как орли летят. Та както ти казах пътя е само скала,и то на някакви "ребра " с наклон към пропастта ,ако е и малко влажно пътят те изхвърля към пропастта .Там има и загинал човек, а един англичанин реши, че 150-200 метра да върви пеша. Иначе сме минавали посред нощ от Хаджидимове до Гоце Делчев, та спряхме за по една вода да пуснем и тогава видях това звездно небе ,което някога преди много години гледахме с от купа сено прегърнати с Инга на бригадата в Бакьово.Алекс
Алекс, не ме ли обичат небесата? Как да не?! Изтренирах се! Въртяха се, сукаха се сивите облаци, но ме изчакаха и баш на 58 мин заваля :))). После под астмата, къде изливам слънчева вода от кофата, къде дъжда ме окъпа :). Пряспата към Казаните! Знам я! Как да не! Тя си е там целогодишно. Веднъж идвахме с мойо откъм Предела. Там слязохме от рейс и хванахме нагоре, че да вървим по билото. След нощувка на палатка, на следващия ден го минаваме Кончето, вече горда, че няма да се запъвам като видя височини и право в тая пряспа си угасих краката. Като се взехме с мойо, след един ирландски пъб, ме заведе и ми купи две неща: нощница, за да ида с него у тях и турист обувки. И за двете ме беше срам и не си казвах, че са ми малко стегнати :))). Две години ми отне. Две години от брака и чааак тогава можах да произнеса нещо като опониране или критика. Преди това го гледах като божество. Благороден. Щедър. Умен. Грижовен. :))) Ех, къде са ми сега тия очи. На кантара на оная сляпата, всичко това тежеше повече от калпавия секс. А на въпроса: Как разбираме дали обичаме някого, като чааак за сватба? Никой не ми отговори. Силни чуства и любов били равнозначни. Това ме убеди бъдещата свекърва. Както и да е, връщам се на сам турист във високата планина. Прав си, всичко се случва. Не е хубаво да е сам човек, независимо дали му знаят маршрута и дали има маркировка. Онзи път беше част от моето Възраждане, когато тръгнах сама с идеята след няколко дни, в последния участък да се присъедини и мойо. Среща на х. Вихрен. Така се случи, че той не дойде. Лоша прогноза, нам кво си. Аз слязох от високото без необх багаж за градска среда и си накупих спортна трикотажна рокля и джапанки от спортен магазин в Банско, та понеже бяха маркови, с тях се явих на вечерния джаз фест , който течеше там. Казвала съм тая история,извини. Хотелиера беше сам. Пихме като се върнах от музиките, до малките часове. Умирах от възбуда. Сърдита и изоставена от мойо. Заредена от високото и всички еуфории горе. Тоя хотелиер всячески излъчваше желание, погледи, напива ме и ...нищо свестно като покана. Е аз ли да го погаля по бедрото? Все аСс ! Е няма пък. И за чужбински разходки, и за планинка, харесва си ми никой да не ми смущава мислите. Идеално ми е в собствената компания. Не ме дразни. :))) Мойо поиска пак да идем само двамата тази есен. Дано се отвори сгоден случай, че нали ще търкам банките и ще пиша лекции :)))). Нямам търпение! Ще се запозная с много женички. Ще висим,крак връз крак по кафетата, ще се сприятелим. Пррррросто прррррекрасно! ;)
Fairy, душко,Приблизително в посоката ,където си ,гледам облаци и бели и сиви,.За Пирин съм сериозен,не е за само момиче.Нали съм ти казвал за онази моя зимна разходка след току що навалял пресен сняг.Бях със съседчето и една нейна приятелка, за онова самотно момиче с пострадалото краче. Помниш го.Алекс
Отново сме под натоварени електрично води, Алекс. Цяло море е виснало над главата ми и пука, та знае ли се! Вали. Трещи. Аз си чета. Сега в книжката, една бивша куртизанка от Сан Доминик обедини Луизианския матриархат креолки около идеята да въведат свободните момичета с цвят в наложничество. Бал с бели момчета и бащите им ще им осигури покровителство, дом, год издръжка и обучение за децата им, което е повече от липсата им на права, ако останат сами. Никое физ насилие или изнасилство не се брояло за престъпление, ако е срещу цветнокожа- мулат и квадрон, няма значение. Никой съпруг, черен или мулат , за бял изключено, нямало да им осигури такова джентълменско отношение без робия, в брак. Тъй че- щастлива безгрижна наложничка, това е. ***Да, помня как пренесе пострадалото момиче. Помня. Веднъж бях на зимна пързалка. Стоях отвън. Не помня защо не се пързалях вътре. Момиче с приятел падна. Коляното ѝ отиде отстрани. Докато дойде линейката, стоях до нея, набутах ѝ аулин в устата и я държах в разговор. Била манекенка. Тъкмо ѝ одобрили портфолиото. На следващ ден трябваше да лети за някъде, друга страна. Майката не харесвала момчето и забранила срещата, но ето, момичето излязло, паднало и се страхуваше от майка си за загубения бизнес шанс. Колко я убеждавах тогава, че е късметлийка! Че не знае от какво е спасена. И че когато човек губи, не знае какво печели. Детето беше в шок. А бяха хубава двойка с младежа, гледах ги, докато въртяха кръгчета, той я държи, тя кекаво се старае. Не помня дали съм го казвала, нали заговорихме за мал шанс и болести :), та, един път, като млада майка, децата вече не са невинни сладури, а живото- изсмукващи дразнители, та , моля се аз да се разболея, за да си почина от излизания, водения, прибирания и всичкото контрол с вилица зад врата. И кво? Синузит посред юни. Прецаках се жестоко. Искаш това? Ок. Дадоха ми. Ей тук, на тая полянка на двора :) , се търкалях по земята, без сили, отровена от антибиотика. И си научих урока. Винаги ни чуват. Като телефон е. Мислиш - свързваш се. За такива като мен, каналът е отворен и контактът лесен. За съжаление е двупосочен и достъпен за всички, и добрички, и лошички. От мен се иска постоянно самонаблюдение, за да отсявам. И като общо правило важи общото правило :). Помним как опитваха да заблудят Буда, когато бе под дървото. Същите се подвизават навсякъде по религиите. Общи правила. Та,с две думи- Внимавай какво си пожелаваш :) , наистина работи. А ако ходиш сам в планината, Не мисли лошо. Привличаш го. Мисли така, че да търсиш съдействие. Да си буден. Мислиш ли лошо за близък, клюкариш ли, спъваш се с ляв крак :)))), нещо такова пишеше Дънов. Миличък ми, Алекс. Тук съм в Шаолин. Нали знаеш? :))) Прегръщам те
Ясно небе, лазурна лятна вечер, слънце на два пръста над върхарите :). Беше, к'вото беше, Ал. От утре- пак е морно лято.
Душица си ми ти. Някак ми е леко да комуникирам с теб, даже за ежедневни неща.Алекс
Алекс, трябва да ида за съчки :), но минавам да изразя възмущението си от сдухняра, публикувал тук име и тел на една мома. Все още виси делото му под гейския разказ от днес. Поздрави! П.с. Може да се позабавя из гората :)
Ей, момиче не ходи сама, а за съчките ще плясна по хубавото ду-е. Алекс
Като една мида съм, А, усещам как из гънките ми драска песъчинка/мисла, та рекох да се захлупя, барем я наседефя. Вместо това ...спорт, кафета и ритуали с ароматни козметики. Ама плЕсни го тоя rear :), па докато се тресе възмутено, плеснѝ му още един, барем застане сериозно, стига мий притеснявал сънищата. Е откак оня в Гърция, от разказа, де, се похвали с блестяща тапичка и моя в ранните сутрешни часове дири такава у секой сън. Много досадно. Да е буден, да отвори чекмедже, па да си я вземе. А то, насън,търсиш, търсиш, оня отзад реве, иска, тръшка се, търсиш, търсиш , добре ама....нищооооооо :))))). Щипвам ти твоя реър и фъркам :)
Добро утро, как мина вчерашната разходка.Далече ли се разходи,нали ти казах да внимаваш. Първо дъждовно и нестабилно, а второ бродещите из гората маргинали, а ти хубава интелигентно жена самотна.Не е добра идея. Някога преди много години ,по време на изпитна сесия ,една неделя реших малко да подишам чист въздух.Взех рейса до Алеко ,тогава имаше хотел "Щастливеца", който го взривиха.Беше построен в алпийски стил със стръмен скатен покрив и все по -малък брой стаи на етаж с нарастване на височината.Имаше не лош ресторант.Та слизам надолу ,за да натоварвам мускулите на краката, а не сърцето както се случва при изкачване.Уж познавам ,добре пътя,но нещо обърках пътеките.Общо взето спазвам правилото на туриста в едно малко сакче си нося нещо като пуловер, малко вода, и две филийки с масло и някакъв колбас, но от онези истинските българските. Имах много хубави туристически панталони от дебело ,ситно, светло кафяво кадифе.Баща ми ги беше донесъл от една командировка от Чехословакия.Та както си припкам надолу ,пътека хубава, малко като насипана със ситни камъчета, не умишлено , а отронени от ската над нея и на един завой за малко да се сблъскам с група момичета.Бяха пет, последните две щях да блъсна , набих спирачки, плъзгам се по ситните камъчета,а те на шега се развикаха към тези трите пред тях, "Я хванете момчето , та да си имаме и момче в групата".Симпатяги и те тръгнали да се проветрят главите, едни бяха медицина,а други някакви филологии.Та с тях някак пътя не беше така скучен, та с приказки, лафчета, закачки , стегнахме до долу.Беше забавно. Алекс
Добро утро, Алекс! Толкова спокоен започва! Чист златен пастел върху бебешко синьо. Вчера кътках едно синигерче да хапне житце, но при този урожай от сладко грозде, кой ти ще?! Мойто ходене из гората е чиста метафора, А. Кученцето ми вече не може да ме съпровожда на вертикални и дълги натоварвания, а то ми е сянката и не мога да го оставям, ако не е важно. Съобразявам се. Тъй ще е. Като живеехме в Младост 4 , като ученичка, милион пъти хващах рейс за няколко спирки и слизах на Околовръстното. Лифт и на Алеко. Оттам до Черни връх и връщането пеш. Понякога и качването беше през селото и леко- леко. Имах периоди, когато обикалях цялата планина по околовръста и се качвах откъм Владайска река към Златните, х Ком, Конярника и обратно. Не ми се е случвало да се объркам. Някога. Където и да е. Веднъж в Рим се загубих. Но точно там човек се намира бързо :))). На едно море с приятелки :))), още оттук ми става смешно като си спомня, вече се прибираме и на бензиностанцията шофьорката пак тръгва на изток. Спорехме едно известно време, после си казах кво пък, още веднъж ще топнем :))). Тогава май още се минаваше през Петолъчката. А вчера беше чуден ден за водния спорт. Прав си, че стана много населено от пътешественици. Весели гласчета, ромски, кви други са нон стоп весели, се возят зад дървата, сноват джипчета и камиони и по двата пътя : над и под нас, бъгита раздигаха прахта, пистарки някакви. Накрая главния корсар дойде да пие със съседа, та така ми дадоха тласък да си удължавам тренировката, когато беше вече хладничко. Шегувам се. Вътр часовник ме вади на кръглия час. Опит. Падане досега не съм имала. Обувките трябва да са хубави, точно затова. На скали, морени се хлъзгам леко, да, но го имам предвид. Веднъж тук, на Балкана, бяхме отишли на гости у една много красива баба с фургонче, градинка и мини ров със змийка. По пътя изфучава кола, аз се качвам с детето на раменете както съм, по наклона към дърветата, подхлъзвам се като теб, паднах като го предпазих много ясно, но от ожулванията не спах, не бях знаела, че така парят, сякаш имаш температура. Дълго се лекуваха. Ама за по джапанки, толкоз. Шофьорът сега е с множ склероза. Не че нещо. Аз не. Но ето. Карма. Охххх, дай да те цункам и да се почваме. :))) С хубавия ден.
Радвам се за теб Душко.Дали жене ми ще се зарадва ,че казвам на друга жена душко не съм сигурен..Като малък целият бях в люпи,като се за джиткаш с летни кънки по някогашният гладък асфалт в тогавашният ж.к Ленин и като паднеш, все едно много едра шкурка ти прекарват, я по коленете, я по ръцете, я по кльощавите ми бедра. и лакти Първо се проявяват стотици малки червени точици,а след това се сливат в едно голямо кърваво петно.Не знам защо си бяхме въобразили ,че урината дезинфекцира, та караш, някое момче да ти препикае раната на бедрото, а след това на измиване на градинската чешмичка.Е при мен ,често имаше и възпитателни шамари.Спомням си майка ми пратила до сладкарницата за лимонада и и да върна шишета , с някаква плътна торба.Както съм кънките излизам на тротоара пред сладкарницата и от една поизкочила плочка се пльосвам, бухвам торбата с бутилките ,а ръката ми директно вътре при стъклата.Ама много режат.Имах някакви стотинки ,за да компенсирам счупените бутилки/ за да не разбера майка ми ,че пак съм се нарязал/,явявам се пред майка ,ама крия другата ръка зад гърбът и пак навън.Е, вечерта бях разкрит ,но пердаха се размина. Спомням си едно отиване на Витоша на първи май след манифестацията.Маршрут през Владая и покрай реката, завалява сняг,а аз по къси гащета, хубави, но къси, Нахлузват ми онзи плащ -палатка на хитлериският войник, ама то не е само да златните мостове ,а от там беше ,я до "Родина", я до "Тинтява ", но определено не беше до "бор".Колената ми не червени ,а нещо средно между червено и синьо.Иначе онези обувки, с които се изпързалях не бяха лоши,така наречените "пионерки" Не се пльоснах пред момичетата, но пък онези бъдещите лекарки щяха да ме превържат с част от тениската ми. Обичах да се разхождам по витоша, но е хубаво ,да има някой до мен, че да си приказваме.Нали така бях на разходка със съседското момиче и нейна приятелка, когато срещанме или по -правилно намерихме на една пейка поизчистена от сняг онова момиче ,което хем се опитваше да се усмихне ,хем беше тъжно, предполагам, че я крачето болеше, май го беше счупила или силно изкълчила, да можеше да върви..Та нейната приятелка, тръгнала да търси помощ ,до някоя от хижите, тогава нямаше мобилни,а само стационарни телефони.В някой хижи имаше и радиостанции на симпрексен режим във връзка с планинската спасителна служба.Та това момиче ,го носих на гръб свит напред ,защото изтръпвах от страх да не се подхлъзна и да падна върху нея ,по -добре е то да падне върху мен. Все пак аз съм поне 25кг по -тежък, иначе снега е мек ,ама да не нараня още повеме момичето. Та така до хижата , а от там звънене,до Пирогов, до мама и татко,но не дочакахме краят-тръгнахме си. Съпругата ,която на вид, не е много състрадателна ,но не е така.Веднъж в Комплекса/както го наричаме по между си/ намерихме таралежче 0бебе, а съпругата ми още кърмеше, та с онози смукалка ,нещо като помпа ,изсмука малко кърма ,сила я в малко бурканче от тези за детските пюрета и с една пипетка запчна да капе в устата на таралежчето, ама то се събира в шепи и като ,че ли бодлите му бяха меки,.След това малко по- далеч от алеяйкатя го пуснахме в тревата, можеше пък майка му да го намери.Друг път ,както гледам от прозореца в кабинета й виждам ,някакво момче отворило капака на един Голф, разамахва някакъв парцал и изведнъж страхотна пара ,право в лицето му ,То се свлече на тротоара свива се на осморка ,казвам на съпругата си ,тя поглежда и отдава команда, на този, един подмазвач,да вземем служебният й джип и право в Токуда.Там се оказва ,че точно за такъв пробмеч нямат в спешното ,та го взеха вече с тяхна линейка и в "Пирогов".Момчето ми даде някакъв номер звъня ,обяснявам каква е ситуазията ,къде е момчето. Няма въпроси,няма благодаря, няма никакъв интерес. Странни хора, поне за него да питат.Алекс
https://webcafe.bg/sport/1898681318-nay-krasivoto-litse-na-boynite-sportove-vse-oshte-chaka-golemiya-si-probiv.html От Алекс за Fairy
Благодаря за статията, Ал. Ще я изчета подробно малко по- късно. У всекиму са дадени заложби, които го карат да търси пътя си, докато не се почуства на място. Момичето с муаец със сигурност има за какво да бъде уважавано, но е видно, че е за соло спорт. Колективното мислене не значи слабост. Друг тип е. Тя не е права да каже, че във волейбола отборът ѝ са печелили на нейн гръб. Абсурдно е да го мисли. Но пак казвам, друго ѝ е устройството и хубаво, че сега си е щастлива. Алекс, пратиха ми фотос на кафенца в бели чашки до шезлонг и море :)))). Влязох, за да те помоля за едно такова! Като на бащица и майчица ти се моля :))! Подай ми такова източено капка по капка киселко арабиково гъсто кафенце, акуще :) да е нова бразилия, само искам да ми го поднесеш, да седнеш пред мен, докато си го изпия и ти приказвам, и край. Пускам те! Влизам във вода сега. Хайде, идваш ли? Ако не, стой далеч, че ще те пръскам! :)) Целувка п.с. Госпожа Алекс е лявата ръка на Бога :)
Fairy, Душице ,ние трябва да заседнем много преди пладне и ще го да караме до сред-полунощ.То ще имат приказки ,направо безспир. Някак ми е много приятно да си споделям теб даже съвсем ежедневни битовизми.Така беше с тази моя колежка ,знаеш я онази с триъгълника. Аз го пия някакъв микс ,който аз си го измислих и май лека -полека свикнах с него 25%.арабика /колумбия/, 25% етиопска кафа " не етиопско кафе"/било някакво по -диво кафе/и 50% смляна леблебия. Разбира се правено в джезве ,защото всичко е много ситно смляно и ще запушат всяка дюза. Поне сутрин да го занеса в леглото на жена ли като компенсация за всичките глупости ,които съм правил, а тя точно тогава най -сладко спяла и стандартната й реплика , пак си вампирясал
Алекс, сега е моментът да ни натирят! Купоний се появи с разказ, хубавичък при това, има боб с наденица :)))), та ако му пречим, ще се яви с две кафета и един пръст, сочеш посока :). Мислех си, важно е, за онова дето каза, че сте спасили обгорения от парата, а близките му не реагирали адекватно. Не е неблагодарност, Алекс. Това е шок. И съмнение. Ние сме царе на това да внимаваме да не ни измамят. За статията, прочетох внимателно и не мога да скрия, че не се сдобих със силни симпатии към момето. Уважавам дисциплина и воля, но най- вече спортсменство, което си е философия на живот и у нея не го открих. Знаеш колко са досадни гурута, когато налагат моментното си увлечение- без глутен, еднодневен фастинг, или как нямало да поръчват на децата си пица, ще им готвят само чиста храна, всичко било въпрос на организация и планиране. И таз кака малко така. Междудругото, в йогата се цени много високо, мисловното провеждане на асани. По повод нейното отричане на интелектуални занимания. Та, сега, като оплюх красивата шампионка :), се чуствам като трибуквие, затова пак казвам уважавам постиженията ѝ, не я харесвам като човек, като начин на мислене. А снимките ѝ са повод за разкази- пред тухлите с душовете, с бандаж, кожи и бдсм, в залата, оня разкрач с високо коляно, при който интимността ѝ изглежда като сладолед на клечка, буквално :). Докато ти пиша, отдалеч се чуваше занасянето и флирта на прекомерно весел женски глас и друг, мъжки, успокояващ. Кола на енергото извъртя билото ни, но изглежда разходката им из жегите не е чисто служебна. Наклоните понякога са такива, че не свикналите излизат от колите в нервна криза. Такива ги оправям само с ракия. :)
А в книжката ми, нали е латино авторка, та полубрат и сестра се ожениха след като от малки бяха неразделни, ти да видиш, нищо, че са различни раси и цветове. Той, чуствителен и вдига температура от нерви, реши да се набие в политиката, за да промени света и да спре робството. Та, според техния обичай трябваше три дни да не излязат от брачното ложе, но тез ги ожени капитан на кораб, понеже отчето отказа, та имаха само две нощи и един ден. Бавно се изследваха, за да изучат наново телата си след всички промени за 9 години, през които не се виждаха. Никак не се наложи тя да ползва триковете, които ѝ показала хазяйката куртизанка, а само се смяхме дружно и героите, и аз, че при мъжете било лесно да ги задоволиш, защото всичко им било отвън :). Колко са прави! Трудни и мъчителни сме ний, дето принуждаваме миньори и водолази да се трудят в мрак и влага. :)
Е, смятам ,че малко е хиперболизирала или преводача е нещо сбъркал. Може би е искала да каже ,че е хубаво хората спортуват.Вчера една позната ,каза ,че внукът й е по цял ден на плейстейшъна и на десет години е ,ако не греша 59 кг. Та това е ужасно.По принцип ,колегата ,който колежката уцели вместо мен с триъгълника ,има втори дан джудо, а не е професионален спортист, с докторат по електроника от Дрезден /ГДР/. Първият ми треньор по джудо Светослав Иванов е физик по образование и преподаваше в Академия по спорт и т.н./бившият ВИФ/, биомеханика ,изкачи стълбата ,ръководител катедра, декан, ректор.Преди много години го викаха в МВР, като вещо лице за разни анализи.В института имаше още момчета тренирали ,даже професор Тодор Кантарджиев и той е тренирал джудо, но бяхме любители .Един близък познат и наш кум ,също професор и доктор, беше добър самбист. Сега гледам вместо да си говорят децата ,седят едно до друго и си гледат в телефоните и най са ми страшни майките.Имал съм такъв случай:майка пресича на кръстовище в едната ръка държи телефон и нещо говори, с другата бута детска количка с малко бебе,а малко по голямо детенце се опитва да се хване за нея, а светофара от няколко десетки секунди свети за нея червено,а тя не го поглежда.Това е ежедневие.Ето ти,културна ,умна ,динамична, високообразована жена ,как цениш разходката сред природата. Та според мен младата жена иска да каже ,че е хубаво човек да спортува. Питагор е бил олимпийски шампион по гръцка борба "пале".Алекс
Триста дяволи! Свърших си книгата! Не го очаквах. Киндълска работа. И много ясно, накара ме да пусна сълза. Първо, авторката му с авторка, мота сюжета и го разтяга, после го сбива, безобразие ти казвам. На всичкото отгоре ни вменява мислите и мотивите на хора, които са второ и трето и петостепенни, все едно, че са прозрачни и обърква цялото действие с това. И последно, нищо не ми подсказваше, че историята свършва. Нито някои казус се разреши. Освен, че оставащото време на героите намаля. Пууууу...отивам във водата. ***Много е трудно, Ал, да се пише свястно. Така , че читателят да се досеща за вътр мотивация на някой от героите по дребен белег в поведение, мимика или косвено чрез други действия. Адски ме изненада това разясняване нон стоп. Обаче като си е такава сладкодумница, кво да я правиш?! Аз за шампионката, Ал, да се надяваме на най- доброто :))), което ме подсеща и за 15-ка, комуто бе скъпо на сърцето да открие календар тип pirelli от ония от едно време, със стилните фотоси. Не казвай, че гаднея :))). Да е живо и здраво момичето, да си тренира и всичко! Скачам. :))) бухххх
Алекс, извинявай, бързах и съм писала объркано, но не му влагай дълбок размисъл, защото продължаваме :). Тази вечер облаците по хоризонта са от ония библейските, като в големите силно контрастни платна на италианските майстори, изобразяващи някакви вътрешни батални битки със злото. Като цвят на памук, избухващ отвътре, в постоянна надпревара със себе си, тези облаци. Но преди всичко влязох да ти предложа и аз една интересна жена - Alexandra David Neel. Поисках от мъж ми да ми качи нейна книжка на киндъла и ей сегичка ще отворя да видя какво ми е записал. Жената за малко не достига кръгли 100 годинки, въпреки че води крайно неспокоен и приключенски живот. Известна е с личното си посещение в, забранения за жени, свещен град Лхаса и задълбочените ѝ изследвания върху будизма, като мяркам из сайтовете, всеки с различните си похвати, да я определят и като оперна певица, собственик на казино и осиновителка на монах. Виждаш ли, твоята муайка :) си е бизнес дама, умее да капитализира красотата, няма лошо, но с това олеква спортния имидж. Не че не го е заслужила честно и почтено, не. Същото го има и в музиката, с Лола и баджаците, с подскокливите цигуларки, изобщо стигне ли се дотам, че сексът да трябва да продава, вече не е същото. Не е чистото призвание. Сякаш вадиш жокер, когато все още държиш добри карти. Слабост. Неувереност. Така го виждам. Ама много ни е хубавко момчето с F1 Никола Цолов, нали? :)) Дали ще го видим като австралийски пожарникар?
Добро утро Fairy, и оттук виждах облаци в твоята посока ,но малко по на изток, пречи ми една сграда.Надявах се да завали и тук ,ама къде ти само няколко светкавици и далечни гърмежи. Сутринта влизам за душ и нещо като ,че ли мина край мен, помислих ,че е една от гадните миризливки, но не видях нищо, а след това близо до едно от осветителните тела в банята една много красива пеперуда.Чудя се дали да я убия, но нали казват ,че красотата ще спаси света. Беше приятен светло-кафяв цвят, но с някакви шарки по горните крила ,а долните по светли и върху тях на всяко по едно нещо като "пауново око" в цялото му цветово разнообразие.Да ама съпругата ми не ми разреши ,та я пуснах да лети навън. Някак ми е приятно да си пиша с теб, допада ми да виждаме нещата по сходен начин.Не се правим на "велики",че нещо много станаха от този сорт.От най-ниско ментално ниво, като обикновен майстор на ,който плащаш да лепи плочки, до някои ,които поживели извън България и се мислят ,че са хванали господ за шлифера.Нагълтали се с разни неолиберални ,джендърски и глобалистични мантри . Та като написа за Лхаса ,се сетих за някакъв странен обичай в този край на света. Момичетата преди брака да се чукат с колкото е възможно повече мъже ,а те трябвали нещо да й оставят като знак ,че са били с нея. Всякакви дреболии, колани, токи, ножчета, някакви брошки и т.н. Която имала най -много в такава колекция била най-желана.Логиката е желязна-щом толкова много са я чукали значи е много хубава и ценна. Някои имали над 50 такива дреболийки, но оставам с впечатление ,че нашите родни бръмчалки, ще ги водят с много обиколки.Странни са тези обичаи.Някога преди 3 века ,някакъв кораб претърпял корабокрушение около, някой архипелаг. та част от екипажа се спасил и достигнал до някакъв остров. Години след този инцидент, пътешественик попада на този остров и установява ,че има хора със сини очи.Оказало ,че когато един от моряците забременил местно момиче и се родило дете със сини очи.Жените направо побеснели да имат и те такова дете със сини очи ,че направо изнасилвали моряците, за да имат и те така желано дете.Голямо ебане ще е паднало.Жените от коренното население били едри ,със светло кафява кожа и европеидни черти. Да не говоря за разни затворени племена ,особено на север, където ,ако попадне чужденец, ако откаже да спи с жената на стопанина може да остане и без глава, а някъде ги държат докато е сигурно ,че жената е бременна.Целта е обмяна на кръвта ,да няма израждания.Ама гадничко е да чукаш жена вмирисана на тюленова мас, бая зор ще е ,за да не останеш без глава. Говоря за времената ,когато не е имало такова разнасяне на маси хора насам-натам.Казват ,че по амазонието все още съществува такъв обичай, да се прави секс с местна млада жена..Алекс
Така е, Алекс! Разбираемо е тва с обмена на кръв във затворените общества или в труднодостъпни местности. Аз от снощи се мъча да измисля най- подходящ бълг глагол, не възвръщателен, като превод на "to please the master". Да угодя, да задоволя, да разположа? Нещо не ми звучат така всеобхватно като меко и спокойно душевно състояние плюс физическо ощастливяване. Бахури би казал да направят рахата на бея, предполагам. Пеперудата ще да съм била аз, понеже нощес четох за Гостът и много възбудителничко ми дойде. Мислех си, както винаги нощем, колко е странно да съм тук, с теб, всичко това. А денем ме държиш толкова силно, че не бих могла да се откъсна, камо ли да си причиня темерутщина и да не ти пиша. Мислех си :))), представях си как се къпеш и се галиш. Знам, че не би се хвалил тук, ако ти се случи пълноценна интеракция, но все пак, представих си ти. Иначе, когато като тази нощ, ми дойде амина :), имам един образ, който добре ми служи. Да ме обслужи. Обожавам колко е истинско, каква реалистическа свръхсетивност ме попъпля и как целия взрив от ушите, през корема до вагиналието, всичко е в пълна форсация. Движа се. И го усещам как и той се движи в мен. Понякога изскимтявам тихичко. Той може и да сменя позиции, може и да се галя, а може и изобщо да не се. Грам не пипвах тази нощ. Но се унасях в сън, заедно с пениса в мен, с горещия леко окосмен корем, с гальовната ръка по гърдите ми. Май трябва да ида да похваля автора. Та, пеперудката съм аз, дошла да те гледа като се къпеш :). ***Снощи си измислих много яки нови упражнения. Имам удължени вътрешни дръжки, хоризонтални, над нивото на водата, на които ако се държа, мога да имитирам скално катерене, набирания и въртежи като за конче и подобни измишльотини, стегнали корема в пост напрежение, бицепсите удържат висенето и местещата тежест, а краката, трябва да са бързи и в пълен синхрон с горни коремни. Веднъж някой бе писал за вертикално дупе. Е, бая усещах баш тия вертикални групи при тренчето. Много си ми на сърце, знаеш. Ама много. И ако някой път ми се накриви шапката, искам да знаеш, че ще е като при Добрия Уил Хънтинг. Ако не се появя, то е защото съм хванала нещо ново и хубаво, без, подчертавам,без да те забравям! Все повече вървя натам, мой най- миличък Ал! Държиш ме :). Хубаво ми е. Но всичко има край, знаеш. И това защо да сме живели разделени, ако всичко тъй или иначе е ограничено и би било загуба на щастие на единица живот, и това съм го мислила и превъртала, но мястото ми вече не е тук. Усещам го. Дори никът ми изглежда като чужд и се чудя коя е тази жена. Прегръщам те силно! Още не е сбогуваме. :)) Само пеперудена целувка.
Ами пише ," да му се натегна".Другите ще гледат тъпо ,но ние ще си знаем.На някакъв симпозиум, в така наречената неформална част ,всеки споделя по нещо ,което е характерно за техните обичаи или социален живот и нашата да вземе да каже ,като интересна българската сентенция ,"Не сакам я да съм добре , а сакам съседо да е зле".Разбира се в този вид наречие, няма как на английски да кажеш "съседо" или "сакам". Превода бил значително по-литературен. и загубил ,значителна част от колорита. Разбира се онези се опулили, и след това я питали ,ама защо иска съседа да не е добре.Е, хайде им го обясни.Алекс
Душко , аз съм толкова банален, че едно паве ще ти се стори "Пиета"в сравнение с мен.Като правило водата е доста хладна ,шампоан, и гледам добре да се измити под мишниците ,не харесвам миришещи хора, хайде в казармата при марш на скок ,напъхани в камуфлажа ,се вмирисваме на някаква поли-миризма,микс на момчешка пот, на оръжейна смазка, на кожа от ремъците , на вакса и евентуално на някакъв одеколон.Като правил след къпане с мопа и едни кърпи подсушавам плочки ,санитария ,лъскам лайсните в ъглите и ръбовете ,като и крановете и хоп скачам да до направя кафето, защото водата е завряла..Всички ръбове и ъгли по стените са с хромови лайсни-някак е по- весело, но изглежда и по-студено. Е, няма да си първата,която ме избутва в ъгъла при позабравените спомени и вещи, свикнал съм.Просто харесвам да общувам с умните и възпитани жени, нямаш на представа от мъжка гледна точка ,колко са малко, направо са като диамантите.Не всичко, което блести от далеч е диамант, почти винаги е парче счупена бутилка, а истинският диамант направо та хваща за сърцето, него само истинският ценител ще го разпознае ,цени ,пази , общува.Алекс
Много познавам на кафе, Алекс. Ама много. Само че когато видя тъжна новина, не бива да я казвам. А то точно тези новини, са за важните, за които искаме да сме подготвени. Няма начин да си подготвен. Нито има гаранция, че нещо няма да се промени и отмени. Бях казала ''до септември" и сега по шесто чуство се свързах с приятелката, та научих, че станалото- станало. Не можеш да отнемаш на човек надеждата. Не можеш да видиш идващото в конкретен срок и да му го кажеш, да бъде наказан да се бунтува срещу безсилието си. А сега да сменим темата. Хромираните лайсни :). Имам позната, вечната клиентка на ботокс, мезоконци и силикон, която си има дом помощничка, но единственият ѝ начин да разпуска напрежението е да мие банята. Конкретно банята. И тя така, като теб. Фанела и гащета, ръкавици и почва. Аз не си падам много по това. Ако мога да прекарам времето по приятен начин, ще го предпочета пред чистенето :). Иначе, когато са си повечко хора, става уморителен слугинаж. Все някой е скатавка. И разваля дисциплината. Когато бяха лазещи фърфалаци децата, сутрин измивах подовете с мопа, преди да се разщъкат. Тичах до пазара и се връщах с по 5-10 кила провизии. Готвех и ги водех на разходка два пъти дневно. Е не е женствено. Не е. Бях с постоянни болки в кръста. Така съм го намразила тоя наш пазар, че сега от години не стъпвам. Такава перфектна чистота виждам в хотел и е много разтоварващо, така, за разнообразие :))). В баните обожавам да има ниша. И прозорче, по възможност. На последното пътуване имаше облицована част от стена, за да се седне в душ кабината. Мнооого удобно местенце :))). Харесвам като е баня, да е спа зона. Ако има къде да се сместят мопове и кофи, на друго място, би било най- добре. Често се прибирам от някъде, от път и виждам дразнещи несъответствия вкъщи. Но като знаем колко са досадни ремонтите, как спират ритъма, как мойо осчетоводява минутите и има инструменти за всичко, та ако искам нов ламинат, ще съм на голяма загуба :)))). Приела съм, че домът служи на мен, а не обратното. А като казваш, че за нещо си няма да съм първата и единствената :)))) и ми дърпаш опашката да хъскам и драскам да съм пък първата и единствената :)))). Но и това не е възможно. Ех, Алекс, да ти цункам муцунката, не пий турско кафе с мен, не обръщай чашката, не тупвай със среден пръст отгоре, защото ако я обърна и видя, най- слабичко срамежливо и тънко желанийце, мигом ще те смачкам под тежестта си :)))). Сладурчето ми то!
Бавно пишех. Извинѝ! :)
Как така позна, точно турско кафе пия. Харесва ми да си мисля как сме седнали на верандата или на двора ,да пийваме бавно малко малц,да гледаме отсрещната страна на рекат и планините зад нея, и лениво си говорим за минали неща ,споделяме спомени, ,детски години, училищни изживявания, не ,че аз съм имал ,кой знае какви училищни изживявания , по точно никакви.А по принцип обичам банята да е лъскава , и понякога ,пръскам плочките с препарат за плочки или препарат за стъкло ,но е коварно ,че пода става хлъзгав.Не съм чистник, най-обикновен стар мързел. Поне така ме възприемат жените около мен-дъщеря ,съпруга ,а за балдъзката там е сложно-понякога ме прегръща ,понякога и святкат сините очички. С теб ми е спокойно ,като с колежката срещу мен.Някак си вътрешно спокойна жена, виждаш в дълбочина събитията и имаш приятно,топло чувство за хумор ,не злобно, не обидно , а просто някак сваля напрежението.Така и моята колежка като теб, не се прави на велика въпреки, че има какво да каже защото много беше видяла ,но просто харесваше да си говорим. Харесваше й да ми анализира постъпките , да ми е нещо като коректив на постъпките ми.Знаеш, какво ми каза веднъж за отношенията ни между нас. За мен е приятно изживяване да си обменяме ,даже най -незначителни коментари, анали, виждания.Знаеш, че не мога да пиша като теб ,но ти ще ме разбереш. Алекс
Ех, най- скъпоценни ми, мой, цял- целеничък, истински, Алекс! Пак не съм единствена :))), а колежката ти е даже с кожено пАлто...ехххх, с косъм :)))). Душо моя златна, дойдох да те почерпя едни шоколадови рамена! Чудесна сочност и уникален загар! Като ги почнеш, ще ти се отвори апетита и гледай чудо. Но нищо. Не се тревожи! Имам какво още да сервирам :))). Тази рекичка, долчинка и сенчиците дето лазят нагоре, чудесно си ги представих, само да знаеш, че аз...много съм смешна, така умряло гледахме с баща ми, ровейки в десерта, че просто да прихнеш. Аз - ясно. Опънах се на тренчето с тия скаридски извивки с преси до 180° изпъвания, на едните бицепсни опори. Значи, както си приказваме, ще усетиш как се примърдвам за опора и скоро ще ти ползвам дишането за онова ритмично поклащане на влака, дето успива :)). Хайде, да излезем с песа на разходка, а ти, не стой на пост, а разпуснѝ, звездичке на пагоните ми, сребърно куршумче в револвера ми, пазителю на чистотата на общуване и хромираните лайсни. ( Адски як беше разказа Мушкатото, що ли се сетих, а, да, хром, затвор и тн) Прегръщам те и се качвам лекичко на полянката над нас, дето имам любима череша и гледка не само към дефилето на Своге, но и към северозападния рид, чийто скали под плоското му било са толкова красиви, че някои все още помнят прилежащото му име- Снежния цар. Натам когато гледам, е чуждо, студено, някак безмилостно. Друга енергия е. Иска да поискаш разрешение и чак тогава да го посетиш. Докато в мойта посока, юго- източната, е гостоприемно, философско и меко, подсказващо и зареждащо. Колкото и да гледаш, все ще видиш нещо ново. За днес толкоз. И утре е ден.
Алекс! В къщата е пълна тъмнина. Мислех по филма, който изгледах и усетих, че някой ме наблюдава. Завъртях се и що да видя! Луната. Пълна и блестяща, пробива мощно през смокиновите листа! Питах я за теб :)))) и каза, че те очакват много радостни новини :))))! Не говоря преносно, нито за себе си, говоря за истински, с ръка да ги пипнеш новинки. Обожавам да си говоря с Луната. Бас държа, че ако сега изляза навън, ще мога да се разхождам без нужда от фенер. Вместо това се гледаме с нея, така ще е още 15 тина минути. Прозорецът е в дъното на стаята, точно пред мен. Листята са нашарили стъклото, черни, с ярко изразени клонки между тях, като в японска графика. И огромна бяла луна, е изгряла над отсрещния рид и ни осветява. Гаранция, че има светулки над тревите. Около дърветата. Щурците пеят на няколко гласа. Песа хърка до мен. Как бих те оставила в ъгъла, Мечо? Та нали, те стискам под мишка и те водя навсякъде с мен. :))) Хайде, да я питам нещо и за мен да предрече. Твоето беше хубаво. Много хубаво.
Браво, момиче, много добро описание!Ти да не си писателка? Защото лично според мен само писателка, при това свързан по някакъв емоционален начин с природата може да направи такива описания,както на външният свят, така и емоционалното, свързване с него. Опитвайки се да си представя географията на Искърския пролом, то в посока юг-югоизток би трябвало да е Бакьово. Завиждам с бяла завист (израз на някогашната колежка срещу мен) за изгледа към нощното звездно небе и пълната луна. В София вече такова небе няма и едва ли вече някога ще има. Това е небето от моето детство и млади години. Леглото ми беше така разположено, че прозорецът да е точно срещу мен.Сякаш бях чел фантастична книга, нещо като "Непобедимият" от Станислав Лем, където се пътува между звездите и си фантазираш какво е да стъпиш на непозната планета, дали е имало цивилизация, която се е самоунищожила, или е имало някакъв катаклизъм.Нещо подобно, но вече по-осъзнат по време на казармата, ние, старшини-школници, по време на караул, давахме помощник-дежурен по район.Тежко бреме за едно 19-20 годишно момче.Спиш малко, но и в това има хубаво. Излизаш пред дежурната стая и гледаш в небето, от нямане какво да правиш.Не знам дали си харесвал фантастика, но съпругата определено не я харесваше. Дори някога се шегуваше с мен и моите фантасмагории, както се изразяваше за тези книги.Тя е здраво стъпила на земята. Нещо друго да те питам: коя жена имаш предвид от "Жената с коженото палто"?Да не е онази мила и непозната жена с присъствие, която беше купила нещо сладко и ми го слагаше в разлигавената уста след вестибуларен пристъп след употребата на доксициклин. Тя беше направила впечатление на съпругата ми, когато с колежката си влезе в онази стая, където сложен на някакъв стол от загрижените жени ,а аз още не можех да се ориентирам какво става около мен.Да, тази жена на зряла възраст хубаво и скъпо облечена, полага грижи за един непознат мъж в някакво странно състояние. Странно само нея помня, но изглежда, че и на жена ми е направила впечатление. Щом като си припомняме този случай тя само нея помни. Другата жена с кожено палто, аз съм я споменавал, но беше моя колежка и спомените са в коренно различен смисъл.Да, нея съм споменавал, но не си спомням да съм споменавал кожено палто, защото точно тогава не беше с него.Колко ли е спокойно и дълбоко емоционално да съзерцаваш ясно лятно небе! Защо според теб небето от най-древни времена така вълнува хората?Не говоря за практическото му приложение.Какво са правили тези хора? Без никаква високотехнологична апаратура, са разглеждали небето. Алекс.
Алекс, рожбе, къдя се забави, бре душо :)))? Пътуваш може би? Такаа...нямах търпение да те видя, но вече забавям процеса с мокренето, та ще съм бърза. Колежката с триъгълника нямаше ли кожено палто, в което те зави, когато заседнахте в асансьора? За това пАлто става дума :), но щом има и друго, не разказано, давай :)))). Не съм писателка, Ал, а само огледало, кой каквото търси, това вижда у мен. Ти ми харесваш думите и те идват за теб, специални. Друг друго. И така. Небето и миналото. Небето и бъдещето. Като си помислиш, че днес виждаме само това, което се е случило преди милион години? А гледаме уж напред и гадаем за което предстои :))? Парадокс. Небето и неговата магия ти тегли към себе си чрез една тъга по изгубения рай. Нега по Златния век. То е у нас, като ехо, като далечен спомен за нещо уютно, красиво и добро. Ако богомилите са прави, то тук, където сме, Князът е създал демо версия, според възможностите и енергиите си. И неумиращата надежда за Любов, Справедливост и Благини ни теглят към онези дълбини в нощта, където всеобятната сила се е изляла в невъзприемаеми за нас мащаби, светове, в които има от всичко. И златното руно. И граала. И градината райска. И златната ябълка. Звезден прах и божи дъх. Как да не ти се иска да отпрашиш! Когато завърших магистратура, търсех работа по обяви във вестниците, ходех по интервюта, а следобед тренирах с тежести на комбайна вкъщи, така бях изперкала след две години без успех, че мечтаех да видя обява, в която търсят опитна мишка, като мен, за космическа капсула с еднопосочен билет. Исках го. Да получа пътуването, знанието,тръпката и обречеността в едно. Много го исках :))). Ох, още много имам да ти разкажа , и в тази връзка със вчерашния филм, но съвсем окъснявам и отблясъците от басейна ще ми опекат опазеното досега лице. Ал, станах известна, видя ли. Срамежливкото ми е харесал разказче и го е сложил във свой сайт. Дано Купоний не мисли, че съм го предала. Не бих. Негова собственост съм :))))). Айдеее, разлигавих се. До послеееее
Душицо с цел да те разочаровам имам два основни периода на работа.Нашият институт беше от така наречените ведомствени.Това са институтите ,които някога когато съм бил още малък са се наричали "Бази за развитие", може да е имало още някаква дума в това определение. След това някъде към началото на 70-те години натрупали вече колектив и апаратура, започват по сериозни разработки и биват преименувани в институти.Поне така ми се струва.Имаше някакво празнуване,по повод основаването, но аз тихо си шушнех на последният ред с една колежка,та не чух много.Да тази колежка с триъгълника, имаше по- скоро кожух от Кореком и разкошна кожена шапка от бившият СССР.Тя е тази ,на която когато бяхме сами в асансьора и се спусках, аз се проявих като "коньовичар".Тя пак ми правеше поредният анализ на постъпките, аз като простак взех ,че й казах-цитирам "Ще ти спукам матката от ебане". Разбира се като й видях погледа, а там нещо като микс от емоции чувства -обида ,тъга ,разочарование ,болка, мъка.Да ми беше отвъртяла няколко шамара ,щях да съм й благодарен .Колко време трябваше да изкупвам простащината си, ама вече се бях изложил. Добро другарче е ,но с нея никога нищо не е имало. Беше самичка, родителите й починаха някак набързо ,като моите и тя останата само в един хубав апартамент.Умна ,четири езика живяла по чужбина по време на тоталитаризма, .Помагал съм в някакви дребни домакински дейности и по някоя протоколна целувка по случай някакъв празник.Тя беше тази ,която ми каза ,че ние никога няма да бъдем заедно защото съм се увличал по лъскавите и не стойностни .Е, беше по-сложно ,но това е в основата. Онази е в друг асансьор, в друга сграда и там нищо, само смях, конфуз, бях вече по-зрял. и студ.Е, при нея загърнат от хубавото й палто не беше студено, но като си представяхме ,че някой, ако ни види какво ще си помисли и като се засмеем някак телата ни треперят и се докосват, е не телата се докосват , а дрехите..Разбира се когато техниците дойдоха ,за да задвижат процеса по изваждането , аз се бях отдалечил максимално от нея и ситно си треперех от студ.Та имаше още една колежка, тази на два от симпозиумите и с носенето на парите по ТНТМ.Там имаше и други изпълнения като кареца.Ама в какви неща съм се забърквал.Пусна ниска самооценка и копнеж ,да ме харесват. Мога ли да кажа, прегръщам те виртуарно като приятелче по споделяне или е нахално и просташко. Алекс
Разбира се, че ще ме прегърнеш, Ал. Да усетиш тоя лосион за след слънце колко вълшебно свежо миришка. Френска работа! Толкова съм горда от новите си упражнения, даже днес ми хрумнаха още и се понатиснах. Колкото и да си търся сянката под водата и да въртя козирката на шапката, пак ми е поизгоряло ушето и може би малко скула. Дойдоха новите собственици на вилата над нас. Преди беше тираджия и водеше различни гаджета всеки път. Последната се позадържа и май се бе похвалила, че у тях имал чекмедже със секс играчки. Новатор и експериментатор. Но май сърцето му взе да слабее, та сега новите хора купиха даже и съседния им от другата страна имот. Вложение. Иначе защо ли им е? Та, трениркам си аз, а откъм тях се вижда малко дете, тихо куче и над всичко отвратителна гръцка чалга. С прост ритъм. Зловещо просташко и вългарно. Да бе ония протяжни техни мелодии, дето те карат да пиеш узо и да си лепиш сърцето, проядено от морска сол и отминала любов. Но не. Алекс, пак сме еднакви. Това с наваксването на самочуствие чрез създаване на връзки, сексове и увличането на отсрещните във влюбчиви емоции бе и моята игра след като прекратих първата си и единствена сериозна връзка. Момчетата не бяха от толкова голям интерес за мен, когато съм се правила на отворена. Ситуацията беше интересна. Те бяха десерта. Тогава твърдях, че тялото е само превозно средство. Умът и духът остават недосегаеми. То си е така. Ама от толкова глупости, ми беше дошло байгън от единия спорт. Мъжете отдават. Ние приемаме. Ако трябваше да приема енергията на някого, който ме дразни с жестовете си, е отврат. Но бях млада и зелена. Вие, мъжете, няма как да го усетите това. Е, може би има. Но чуството да се мразиш и оневиняваш едновременно е много добър мотив да се самонавиваш за още и още опити, все с вярата, че следващия път ще бъде само хубаво. Е, не е така. Не вярвам в енергийното ограбване и прочее умнотии от женските справочници за щастлив живот. Дето оставали конци, чрез които всички бивши любовници все още смучат енергия от мен?! Как па не! Но младостта е любопитна и иска да види, пипне и опознае от всичко. Не че съжалявам. Не е това. Но цялата трудност с измъкването от другия, угризенията, страховете кой как ще приеме...изобщо не си е струвало. Да бяха ми дали рамо моите родители, да бе вярвал поне малко баща ми, че мога, че ще се справя, ехеееее щях да съм идеалния кариерист. Имах хъса и желанието да вървя върху трупове и да завземам. Но ето, смутните тогава години и размътените ценности, безразборния секс, моето откриване на езотерика и планини, всичко това ме омеси в сплав, в която превозното средство стана свещено. И трябваше да се грижа за него, ако исках силен и здрав дух. Сигурна съм, че съм изпозабравила някои от момчетията. Помня си числото, броих ги тогава :). Но никога, с никого, не ми се повтори прекрасния секс от първия ми, към когото съм имала чуства. Излизам голям темерут, Ал. Онова търсене на любов, оглеждане за гадже, нужда от половинката, постоянно внимаване да не го пропусна, което ме държеше нащрек от ученичка, не ми помогна да го открия. Все още не :). Моята духовна половинка или не е родена или още не се е развела, дет се казва. И сега бих приела някого за десерта. Ако поне покрива минимума, да е здравословен захарно маслен десерт :)))) или поне силно токсична пурета ;).
Пиша коментар 38 мин :))! Че съм сЕ аС :) си личи, нали? Не се объркваш? Налиналиналинали :))))
"Колкото и да си търся сянката под водата и да въртя козирката на шапката, пак ми е поизгоряло ушето и може би малко скула. Я стига, това те прави по-истинска, а не някоя бездушна, тунингована кукла. Та ти си толкова умна и френдли. Напомняш ми на колежката — онази с триъгълника, на която и аз не знам защо наговорих глупости, все едно някой има в мен. Това не е моят изказ. Не знам, душа, аз гледам по по-различен начин. Правя разлика между харесване, любов, обич. За мен обичта е най-дълбокото чувство. Да кажа, че не съм харесвал „гедерейските“ и чехословашки момичета — ами не е вярно, харесвах ги. Знаех, че е за кратък период от време, просто силна физическа привързаност. Харесвах уханието на младите им тела, но и аз бях в началото на двадесетте. Казвал съм ти, че първият ми път беше с по-възрастна млада жена — културна, образована, дъщеря на дипломати, разведена, с дете. А кой бях аз? Ами никой. Даже и малкото социални и емоционални познания за двете години в казармата бяха понамалели и бяха заместени с нещо военно — като физика, умения, от които в „цивилизацията“ нямаш никаква полза. Усмихвах се някак средно между плахост и срамежливост на момичетата от потока. Най-най-обикновено момче, върху което няма да си спреш погледа. Докато поканя Инга на блус, колко сарказми отнесох от момчетата в палатката. Някои познати твърдят, че това е поза и го правя нарочно, но само колежката с триъгълника ми вярваше, че казвам истината. Казвал съм за една кратка полудневна бригада, когато ходехме да плевим разни контролни площи. Работа колко сме вършили — не знам, но към един часа си тръгвахме към София. Някои бяха дошли с личните си коли, другите — в автобуса на института. Та тогава, като съм ти казвал, работя с първата си ръководителка — говоря за научна ръководителка — говорим си различни неща и изглежда съм хвърлил някой и друг бурен в лехата на колежката зад мен. Не е умишлено и изведнъж почнаха при нас да падат разни изскубнати растения. Тогава ръководителката ми, като всяка жена, има друг прочит на ставащото и казва: „Алекс, това е заради теб.“ И след това добавя: „Да знаеш, че такива дребни женчета с лъскави очички са много ебливи.“ Не можех да повярвам на лексиката ѝ. Тя е почитателка на френската литература и музика, и свиреше на пиано. Винаги съм бил някак плах с жените. Както казваше една: „Ти да не искаш да имаш заверено разрешение? Не стават така нещата.“ Някои жени като че ли ме предпазват от разни мои и чужди постъпки. Съпругата ми винаги е била ревнива. Тя е работохоличка. Някак бабите ѝ и майка ѝ са имали голямо влияние върху нея като характер. Когато е поставена задача, тя е като питбул — захапе ли задачата, няма да я пусне, докато не я привърши. Кариерното ѝ развитие е с възход — стана най-млада ръководител отдел, и то най-тежкия. След това дълъг спад, защото имаше редица политически назначения в мътните години. То все някой трябва да върши работа, и отново тръгна нагоре. Вече е пред пенсиониране. Предлагат ѝ на граждански договор, но нещо се колебае. Алекс
Алекс, много хора все чакат работата да се свърши, че да се отпуснат най- после, да отделят време за нещата, които обичат. Всичко онова отлагано, което дано вече не е изгубило смисъл и приятност, като пътувания, книги, хобита. Ако не са предвидени такива занимания, ама хубавичко да са отпланирани и капарирани, то рискът човек да се озове без цел и посока е силно нездравословен. Знаеш ли, че има курсове по танго в бившия център Лиляна Димитрова, до английската? Курсове по готварство. Тренерката навремето искаше да си правим ежеседмични събирания със специални менюта,ние, три приятелки, че и да се запишем на курс за рецепти с риба или телешко. Човек може да открие много приятни моменти в дейности, които ще го провокират, в нова среда, нови себе усещания. Най- трудно ми е било на курс по англ, когато за да се упражняваме по двойки трябваше да кажа нещо за себе си. Че аз никога не бях се компресирала като биосюжет за износ :)))). Та психическото натоварване от въпросите в учебника ми беше по- трудно от другите задачи. Мойо не би се пенсионирал. Работи от вкъщи. Обожава работата си. И той си е работохолик. Толкова мрази и му е трудно да общува с хора, че това да си е пред компютъра му е най- сладко заниманийце. А аз съм някак на повикване. По мисии. Ако нещата вървят добре, ще се заработя, та пушек ще се вдига. Обожавам да ме изцеждат. Чак преумората ми носи удовлетворение. Май пак е вид работохолизъм. По- малко от това ми е като мошеничеството. Но ако им притрябвам на децата, хубаво, зарязвам всичко и ще бутам колички и храня по всички здрсвословни правила, каквото ми връчат :))). Омръзнало ми е мързелуването, още от ония три години след завършването, когато нямах работа. Работа с хора, видим резултат в кратки срокове, ето това ми се вижда перфектния животец за мен. Спокойна нощ ви желая, Алекс! Виртуална прегръдка :)
С твое разрешение бих сложил глава на рамото ти. Нещо гадно ме боли глава. Колко химия погълнах. Алекс
Предлагам мека разлята цица, по- удобно ще ти е. И ще намаля звука. Гледкам си сериалче, а ти спинкай. Ако ти вчесвам късата косичка с бавни погалвания през цялата главунка, ще отнема всичко излишно и ще пуснеш лига по нощничката ми. Ей сегичка ще ти мине. Като на паленце!