Късо съединение

16.07.2025 | Анонимен

Тишината легна, като огромен звяр над града, когато токът спря.
- Какво става? – попита Лъчезар.
В мрака той видя светлината на фенерче, което се насочваше към него.
- Токов удар. – каза Мариела
Това беше Мариела, симпатичната секретарка, която работеше в съседния офис.
- Само ние ли сме останали в сградата? – попита Мариела.
- Май да. – отвърна Лъчезар.
Лъчезар облиза устни. Винаги беше харесвал Мариела и курът му винаги се беше надигал, когато я срещаше по коридора с разни папки в ръце. Беше слабо момиче и затова големината на гърдите ѝ беше учудваща. Имаше направо атомни цици. Стояха ѝ като два атомни реактора. Бяха така големи и така пълни, че не се полюшваха нито на милиметър встрани или да увисват надолу, когато се наведеше. И затова всички костюми, които носеше, едва прикриваха възвишенията ѝ. Косата ѝ допълните подчертаваше циците ѝ, спускайки се надолу права и накрая завита навън, точно върху гърдите ѝ.
- Дали не трябва да открием бушоните? – предложи Мариела.
- Няма смисъл! Виж, че целият град е тъмен. Станало е нещо голямо. – каза Лъчезар.
Мариела се завъртя с фенерчето, чудейки се какво да прави и без да иска закачи с дупето си напращялата мъжественост на колегата си. Тя насочи фенерчето си към него. Лъчезар примига.
- Имаш нещо да ми покажеш ли? – попита Мариела.
Лъчезар целият се изчерви и побутна лъча светлина настрани от лицето си.
- Не, нищо... просто... тъмно е, ти си красива и-и... възбудих се, извинявай! – каза Лъчезар.
Мариела се усмихна. Отдавна знаеше за чувствата на Лъчезар към себе си. Тя се приближи и отърка едва-едва огромните си хълмове в него. Не носеше сутиен под роклята си и той усети настръхналите ѝ зърна. Тя захвърли фенерчето настрани и каза:
- Няма нужда да се извиняваш!
Лъчезар дишаше тежко и вече не виждаше нищо, затова когато ръцете на Мариела се плъзнаха по панталона му, за да обхванат кура му, той рязко си пое въздух. Наведе се напред и я целуна. Усети езика ѝ да се промушва в устата му и от това така отмаля, че краката му се подгънаха. Никога не беше предполагал, че Мариела може да прави такива неща – гледаше я все с тези строги костюми, делова... Тя подпъхна ръка под ризата му и той сгуши глава между атомните ѝ цици – неговата мечта – да ги целува, да ги подуши, да ги опита на вкус, да ги... всичко! А в огромната ѝ и дълбока цепка ухаеше на парфюм – нежен, приятен и съблазняващ.
- Толкова си хубава! – каза Лъчезар.
Той провря пръсти през деколтето ѝ, дръпна го надолу и тръгна на дълго пътешествие по огромната дъга на лявата ѝ гръд, докато усети твърдата пъпка на зърното ѝ. Направи мокро кръгче по ареолата ѝ и Мариела така стисна пениса му, че той помисли, че ще експлодира. Искаше му се токът да грейне отново, за да види разкошното ѝ тяло, докато се събличаха. Разхождаше ръце навсякъде по нея и просто не можеше да се спре. Падна на колене и целуна къдравите косъмчета между бедрата ѝ, преди да слезе по-надолу.
- О, да… продължавай! – изстена Мариела.
Езикът му се промуши през меките ѝ части, достигайки срамните ѝ устни и започна да ги дразни. Пиеше любовен сок от тях и хлъзна върха на език си по клитора ѝ. Пое го в уста и чувствайки го как трепти, го засмука. Мариела закрещя и изстреля таза си напред, натискайки катеричката си в устата му.
- Да, лижи ме! Ли-жи ме, да-а-а...
Тя яздеше езика му, хванала го здраво за ушите и насочваше палавият му орган към розата си. Лъчезар обаче изгуби търпение, бутна я да легне на най-близкото бюро и хвана надървеното си парче месо. Вдигна го нагоре и го навря в чакащото го влагалище, усещайки приятната топлина и кипящите ѝ сокове вътре, които обливаха члена му. Като че ли по принципа на водоизместването на Айнщайн, щом пъхна кура си в нея, той изтласка соковете ѝ навън и те потекоха по топките му. Това така го възбуди, че започна да я ръга с все сила.
- По-полека, моля те, причиняваш ми болка... – изстена Мариела.
Щом чу това, Лъчезар веднага намали темпото, но стичащите се по ташаците му нейни сокове го замайваха. А с всеки напън той изкарваше нови порции бял секрет навънка, които тръгваха по тестисите му. Така продължи още малко и тъкмо вече се чудеше как да реши проблема с изпразването, което нямаше да закъснее и секунда, когато Мариела го спаси.
- Чакай, искам да те смуча...
Той с радост извади кура си от нея и тя клекна в краката му. Обгърна напращелия му атрибут с устни и наистина започна да го смуче, а не просто да го лиже. Щеше да изсмуче спермата му, а той да ѝ я даде в най-скоро време. Прокара ръка през прелестната ѝ коса, а тя се лигавеше шумно с пениса му. В допълнение усети как дългите ѝ, лакирани нокти обхождат ташаците му, дразнят го по “шева”, който съединява топките му и накрая се завират в гъза му. Преди още да разбере какво става, Мариела пъхна нокът в ануса му. И той изстреля течния си товар дълбоко в гърлото ѝ.

С пукане светлините в офиса светнаха пак. Примижавайки насреща им, Лъчезар погледна надолу към Мариела, която облизваше последните капки слуз от мокрия му кур. Огромните ѝ цици бяха наплескани със спермата му и щом пусна хуя му от устата си, тя размаза с него секрета навсякъде по кадифената си кожа.
- Токът дойде! – каза Мариела.
- Жалко, защото ми се иска да те излижа още веднъж. – отвърна Лъчезар.
Мариела се засмя и се облегна на бюрото, разтваряйки съгласяващо се крака.
- Е, можеш да го направиш и на светло, нали?