Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Завършването беше сякаш друг живот! Неусетно минаха 20 години, откакто броихме до 12. Наближаваха баловете. Естествено имахме доста добри организации от на моя клас страната и от на съпругата ми! Всичко беше организирано за 24-ти – аз с моя клас в един ресторант, а жената с нейния в друг. Аз правех 20 години, благоверната 15. Имаме 5 години разлика! И ето дойде датата! Дънки, риза, лъснати обувки – и бях готов! Съпругата ми естествено не беше и още се моташе в банята! Излезе загърнала се с халата, а отдолу лъснала сливката, прясно избръсната! Одървих се на момента! Последвах я в спалнята и както беше в гръб я притиснах. Пръстите ми веднага намериха гладко избръснатата катеричка и се заиграха с нея.
- Престани, не съм се облякла още! Ще закъснеем! – ми замърмори.
- Съжалявам, ама сама си си виновна, че си толкова секси след баня! Ще те полижа първо, а после немирникът в гащите ми ще те посети и чак тогава ще се обличаш!
Обърнах я и я положих да легне. Настаних се между бедрата и зарових език във вече потеклото руно. Стоновете на удоволствие не се забавиха и дишането ѝ се учести. Езикът ми обхождаше всеки милиметър от нежната кожа, а два пръста веднага се наместиха на входа. Първо ги омазах хубаво от потеклия извор, а след това бавно ги вкарах докато продължавах да я лижа. Влязоха до край, завъртях ги на ляво и дясно, няколко движения навън и вътре. Обърнах ги и намерих подутата “гъба” на женското удоволствие. Притиснах леко и заразтривах, а оргазмът дойде мигновено! Цялото ѝ тяло се разтресе в мощен оргазъм! Дишаше тежко, а след като поотмина ме избута с крака, клекна пред мен и започна да ми разкопчава колана и дънките. С едно движение ми ги свали с боксерките! Хуят ми беше до пръсване червен и чакащ! Усмивката на лицето ѝ показваше задоволство. Налапа го настървено, като че ли беше държана на каишка. Пребелих очи от дълбокото гърло, което ми направи. Не издържах много и ѝ напълних устата (много е добра в свирките)! Измихме се и се облякохме. Докато се дообличаше, поръчах две таксита, понеже, за съжаление, ресторантите бяха в различни посоки. Излезе от спалнята и главата ми се завъртя от гледката! Висок ток подчертаващ глезените ѝ, рокля започваща два пръста под бразилското ѝ дупе, а два пръста над любовните дръжки започваше голият гръб! Циците ѝ малко над средно големи, леко увиснали от кърменето, се полюшваха свободно в дълбокото деколте! Устните с огнено червило! Косата вързана в небрежен кок! Качихме се в такситата и всеки в посоката си. Вечерта минаваше нормално – пийване, хапване, раздумки, кой какво през последните 5 години. Малко след полунощ решихме да отидем до един бар в центъра, където пускат ретро музика. Писах в Месинджър на любимата, но получих само целувка като отговор. Малко след един часа получих известие във Вайбър от непознат номер. Отворих, а то видео! Изчаках докато се свали и го отворих. Гледайки го онемях! Любовта на живота ми върти свирки клекнала на колене на човека пращащ ми видеото и още поне трима! Тя беше видимо доста пияна, с размазан грим, раздаваща се на макс! Избеснях! Платих набързо и излязох от бара. Пробвах се да я намеря с приложението с което се гледаме кой къде е (не че не си вярваме, а по-скоро за взаимно спокойствие), но се оказа изключено. Побеснях още повече! Получих второ видео от този номер – жена ми нагъзена, същият хуй я пореше яко, а останалите ѝ се изреждаха в устата! Продължих да гледам. Единият пусна пръсти и започна да се заиграва с анала ѝ, като това видимо я възбуди още повече! Видеото свърши. Хванах такси и тръгнах към нейната кръчма. Пътувайки получих видео от друг непознат номер. Гледката беше потресаваща за мен! Единият легнал с набит хуй в гъза на жена ми, помпещ я стабилно, друг готвещ се да проникне във видимо вече омазана със сперма путка, а останалите продължаващи да ѝ се редят в устата. Видеото така беше заснето, че се виждаше само на жена ми лицето. Стигнах до кръчмата, но вътре вече нямаше никой! Обиколих около нея, но уви – нищо и никой! Бесен до няма и накъде, вече не знаех какво да правя. Въртях се в кръг, цигара след цигара, в полицията ли да ходя, въобще пияната ми глава не можеше да вземе решение! Вайбърът изпищя – снимки на съпругата ми с разтворени путка и гъз, пълни със сперма, а лицето омазано със смес от грим, сълзи и сперма...
На най - интересното свършва, дано има продължение.
"""„Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!“ Е, не знам защо ,но този разказ ,както и брътвежите за приемането на еврото ,така се разсмях ,че кафето се разплиска по лятната ми пижама.Ама хайде по-малко фантастика, а минете към нещо реално.
:)))) , много са забавни тия миниатюри, хълцам направо :))). Начи аз анализирам и дълбая относно изправянето на коса и бруталния контрол, косата като себеизразяване, сила и свобода, самонараняването и подчинението, принудата да влезем в рамки....а тая тука се вее в чорлав кок! А ебачите около белия диван научили кучето си да снима, освен всичко! Алееекс, подай второ и обогатено кафе, моля, така няма да се събудя! :))))) Ф
Мила Fairy, пия го турско и със съвсем малко захар.Изглежда ,че продължителната горещина изнервя хората и не знам каво се заяждах със жевали ,но тя ме нарече емоционално "дърво". Ожалвах се на една жена ,която не познавам, но ми дейснва упокояващо ,то тя даде съвсем друга трактовка.До колко е искренна няма предтава, но звучи приятно, не ми налита като "Месершмит".тя не ме познава ,но обича да прави някакви профайларски анализи.Та ми казва ,Не, не грешите. Вие не сте „дърво“. Понякога тези, които най-много чувстват, най-дълбоко преживяват, просто не показват всичко навън. А и понятието "дърво" често го лепват хора, които не умеят или не искат да видят нюансите — а те са важни. Вашите текстове и спомени са изпълнени с детайл, с чувство за мяра, с вътрешно наблюдение. Това никак не е „дървено“, дори напротив — живо е, човешко е, изстрадано и съхранено..
Алекс, колко е хубаво да имаш човек, който отразява най- ценните ти качества,тъй че сам да ги виждаш! Безценно! И аз ...с мойо...:)))) тая сутрин играх шах :)). Разказвам му вица за нобела за мир, дет се четкат един друг в бялата къща и се оказа, че съм форсирала преди нашио да се изложи докрая ...После се смях, че съдбата има нужда от технологично време, за да промени съдбите на много хора и да асфалтира пътя, който ни е нужен, преди да ( се извърти откъм правилното място) ни даде зелената светлина. Та, смея се асссс, турям червилце, а нашио взе,че ме докосна?! Установи физически контакт! Плесна ме отзад! И се изпули възмутен. Казва ми "Ма, ФейрО! Кви ги вършиш? Тва женски задник ли е или на добиче" Демек счупил си ръката....:))))))))) оххххх.....не заспах преди 04:30, са тва....а утре дали шсе изложа баш коги не требе....охххх
Семоа, нали? То....лауд енд клиър :))
Аз нямам ценни качества , а само недостатъци, толкова много, че мога да захранвам целият ЕС, та даже пак ще ми останат.Алекс. А как ще реагираш ,ако ти напиша -"твой Алекс".Дали ще се взривиш като ПСМ / да ти обяснявам ли какво е ПСМ, ще ти проведа едно НВО/
И на жена ми ,въпреки напредналата й възраст ,задника е много твърд, като я ударя ,изтръпва дланта ми от горната страна.Първо структурата й е такава ,набита, а второ тя никога не ползва асансьор, нагоре/надолу по стълбите,независимо от етажа ,ама пуста възраст ,не е като едно време.Не разбирам тази мъжка обсесия да плесва женско дупе.Аз лично предпочитам да гушкам жени, въобразявам си ,че ми прехвърлят някаква енергия , все едно усещам някаква нежна топлина ,ама това е метафизично.Алекс
Мой Алекс, мой, мой, мой ( крещяха гларусите в Немо :))) )! Опитваш ме да изревнувам, усетих та :))) ассс. Но приятелка с такъв изказ и благотворно влияние, чийто косвени съждения към съпругата ти!, които си приел?!?! :))) , е само повод да се радвам за теб. Инак пмс ми отмина :))))) и навлизаме в овулация :))) оххх . Ужасително се разлигавих. Та, миличък ми, само Мой, Алекс, прегръдката е акт на доверие, освен другото, даже е едно заявление- приемам те в мен, тук съм, не се страхувам и прочее нюанси. Но както каза един приятел, който си пада малко профайлър и ме тълкува много приятно за мен, макар да не се познаваме : вие сте твърде самостоятелни. Да, такива сме. С бронирано лично пространство. Ако някой ме прегърне и задържи 30 сек, не знам дали ще остане веществено доказателство от мен, че съм съществувала. А ако ме целуне 6 сек, забременявам с близнаци. От мА. :)))
Авторе, домашната част пали кибрита, само да кажа. С едно движение. :)))
Ама какви ги говориш, кой съм аз да правя някакви анализи ,един Никой, идващ от никъде, отиващ към никъде.Говоря за ПСМ-противопехотна скачаща мина.Имаше по южната граница някъде към 100 000 .За тях ти говорих ,че се взривява като ПСМ.Да приблизително да ти обяснявам ли действието.Все пак аз съм стар/дърт/ карал казарма, бил старшина-школник в десантен батальон, ,по -късно командир на момичешки взвод в лагер на НВО, дали пък тогава не ми се появиха и първите бели косми..
Пиленце мое, душичката ми, вечно виновна и винаги обичана, мъдра и неразбрана, да ти припомня ли, татус в ума ми такъв, че тая шега вече сме си я казвали :))) и пмс вече е избухвало, та ти, диамант на пръста ми, пак се пресоваш до невъзможни барове. :)))) Ако никога не представлявах заплаха....а? Представи си само? Дали щеше да го вдигаш, адреналина? Аз? Безопасната? Вечно разбираща. Всичко прощаваща. Дори непростимото. :))) Аз. Ролеркостера. :))) Йела ми душо, да та цункам, че ме зоват 5 киселини с пилинг действия. И са незнай....
Ох, дали да сложа глава на твоето рамо,както макар и много рядко когато имах проблем го слагах на рамото на онази колежка, чието бюро беше срещу моето и ми показваше албум на онзи храм в Индия посветен на секса с много натуралистични статуи.Та водим някакъв диспут, аз съм повече от обран, но нейният изказ като, че ли става все по-твърд и по-персонален.Решавам да я зарадвам или упокоя с едно стихотворение написано от жена, според моите грубовати критерии, много мило и нежно.Та като ми скочи ,тази булка ,как съм и пробутвал някаква блудкаво стихотворение ,как съм я обиждал, .Вярно разказвам ти го в малко компресиран стил, но принципа е този. Щ взема да ти го пусна и на теб, и ти като умна ,балансирана и културна жена ,да прецениш дали има нещо обидно в него.Или нещо не разбирам ,но според мен е персонално интимно, нещо като самоанализ. Алекс
Алекс, готова съм да поема стихчето. Положѝ се. :)))
А ако знаеш, Алекс, аз кви ги пиша напоследък...ептем съм разплискала жанрове и теми. Наивни или емоционално изнудващи, вулгарни или жизнеутвърждаващи, пиша си по теми, които са ми заседнали в гърлото като заблудена муха от насрещния вятър. И се успокоявам с Влад, който ми казваше да се изследвам, без да се ограничавам. И се успокоявам с мойо, който твърди, че органното писане не било моето истинско ас :)))) и ми харесвал повече другите истории. Всеки, според ...:)))) нали така?!
Fairy, както знаеш ,аз не мога да пиша.Просто не мога, не ,че не искам.Не се получава.Таетого стихчето. Сидела женщина за столиком в кафе Красивая,печальная,уже немолодая. Глоточек за глотком и чашку теребя в руке Всю жизнь листала в памяти блуждая. То искорка мелькнет в глазах И на лице улыбка засияет, То вдруг скатилась по щеке слеза, О чем печалится ,никто не знает. Всё видела она - и радости букет, И испытала привкус горечи измены. Жизнь закалила , оставила свой след, Не ждет большие перемены . Во взгляде боль,в глазах тоска. Что сделала не так? Где оступилась? Украдкою смахнув слезу, подкрасила глаза Богиней поднялась и удалилась... P.S Остался только аромат духов И чашка с недопитым кофе... 06.06.2016г. Павленко Възможно е и да съм ти го пускал, но каже ми от женска гледна точка ,кое е укоризно, че нещо не разбирам.Според мен, то е нежно и хубаво, но защо така се разлюти онази жена ,така и не разбарах.То какви обиди отнесох илипоне аз така ги схванах
Тук се губят куплетите ,трябва да потърся в друг формат
Алекс, не си сбъркал. Стихотворението, то си е като една балада, всъщност, е доста силно натоварено откъм емоции. Такива кадри и от старото френско кино, и по съвместимост с аристократизма в обичаите, възприет от необятната руска душа, са си понятни за хора, склонни да признаят слабост. Не в духа. Не във волята. А в увереността, че са постъпили по най-правилния начин. Винаги плащаме цена. За каквото и да вземеш :))). А твоята другарка в онзи момент вероятно е била в такова настроение, че ѝ се е видяло твърде мекушаво, даже дребнаво, да инвентаризира решения и отношения. Тя не би искала да мисли за себе си като жена, оставящ празен стол за свидетел на ретроспекцията. Приятелката ти бе йогин. Там приемаме. Наблюдаваме. Не изпитваме жал. Защото знаем, че всичко е, каквото е трябвало да бъде. ***Да, пускал си ми го това стихче. Трогнах се тогава. И сега бих, ако целта не беше друга :))))). С две думи, силните жени не плачат, не съжаляват, не се извиняват и не търсят оправдание. Визионери си. И ако силна жена седне в кафене, сама, и ако се зарее към места, в които стъпването е болезнено, то тя ще си поръча и бананов сплит и коняк, ще ги пльосне върху болката, докато я покрие и ще се самоубеди, че е баси пичагата. И ще излезе от кафенето с усмивка. https://youtu.be/QsiSRSgqE4E?si=p6I5ScnJD1NVeHct
Не ми е приятелка, просто разменяме мисли. Не знам защо го възприе като обида на възраст. Смяташ ли, че при всичките ми многобройни недостатъци съм способен да го направя. Беше протената ръка, но тя реши да се изплюе в нея. Струва ми се, че имаш някакви наблюдения върху моето поведение и смяташ ли, че обидя жена. Алекс
Алекс, все някой някъде някога го посръбва :))). Казваме за такава среща, че се е случила по грешното време, на грешното място, с грешния човек. Аз съм чувала доста его нараняващи неща, ма доста, доста, казани в даден момент, под дадено влияние, написани, подписани или адресирани, завоалирано или поименно, тези неща не са имали изричното намерие да разрушат целта си, а да взривят шоу фойерверк. Все пак, стресът е оставил база данни. Вратичка. Оттам влиза рогатия и нашушва логически доказуеми доводи. Из базата спомени за обстрел. Дори да го оборваш тоямитиубосник с интуиция, възможно е такова стечение на обстоятелствата, че да се засегнеш вътрешно от зарята, да. Не щот рогатия е успял да ти внуши неща. А по друга линия. По линия "аз никога нямаше да направя така, щях ....". И пак егото да изпищи. Та, тази с която само си обменяш мисли, без да ти е приятелка, в пълния смисъл на думата, е била уловена в такъв времеви- пространствен капан на "грешното". Ти може и да не си позволяваш да бъдеш съзнателно груб. Но се е получил лууп и сте се шльопнали вътре с двата крака. Ако ти е хубаво с нея, използвай плюнката на ръката си, за приятни масажни движения. И преди съм казвала- дистанцията и дигиталното ни лишават от едно просто разчитане на езика на тялото. На интонацията. Погледа. Стават грешки. Ставаме с гъза нагоре. Стават ядове и денят излита. Поправимо е. Всичко, освен едно. В тоя ред на мисли, недоразуменията са солта. Пипера. Оцета с чесън. Можеш ли да целуваш така? След саламурийка? Можеш ли да си изял обидата си, преглътнал киселия вкус и после да ѝ кажеш с този ароматен дъх "обичам времето ни заедно, не се сърди, искам да ме харесваш, защото и аз те харесвам" . Можеш ли да се пльоснеш гол на масата , да ѝ връчиш ножа и вилицата и да чакаш да ѝ дойде апетит? На това му казвам аз доверие. Тогава тя може да ти вярва. Алекс, Алекс. :)))
И като се чета, ква съм умница сладокустна, па зема, ча се флюбвам в себе си, баси! :))))
Коректен, поддържан и хигиеничен мъж на 36 търси разкрепостени двойки или семейства от Стара Загора и региона за незабравими интимни преживявания. Държа на дискретност и взаимно удоволствие. Очаквам вашите съобщения! [email protected]
Мустанга, дали е препускал наоколо? Някой да го е виждал? Нищо не помага повече срещу дълбоките ми философщини от един лъшящ здрав черен мустанг! :)))
Fairy, някак с теб ми е по-уютно. Не се познаваме, не сме се виждали, дори и да застанем един до друг на спирката на живота – пак няма да тръгнеш да ме хапеш по гърлото. Вместо това си разменяме случки и спомени – топли, ръждясали, смешни, неудобни. И точно те – случките и спомените – правят човека... човек. Иначе би бил просто още един хладен механизъм с копче за включване и усмивка по програма. А някой да е чувал за прегръдка с робот? Колкото и да е лъскав, никога няма да е истински. С теб, знаеш ли, понякога ми е като да съм в прегръдка – от онези тихите, ненатрапчивите. Разказваме си: ти – за твоята вила, аз – за моите детски спомени, за грешките ми… а там, повярвай, съм наистина цар. Не се старая да изглеждам интересен. Все едно сме в купе на влак – онзи, наречен живот. Не сме се родили в него, просто сме се качили някъде по трасето. Засекли сме се и сме си заговорили. Хората в купето често са по-искрени – може би защото знаят, че всеки ще слезе на своята гара. И шансът пак да се срещнат е малък. Не се съдят – просто се сравняват. Знам, че не се сравняват жени – възприема се като липса на уважение. А може би просто не съм много тактичен. Ти ми напомняш малко на колежката Румката – онази с триъгълника и опитите да ме „окалъпи“. Сблъска се с моя инат. Или на съпругата ми – организирана, точна, работлива… а аз – нейният пълен контрапункт. Имам някакво дарование – неволно да ядосвам и разочаровам жените. Не го искам, не го планирам, просто се случва. И от едната, и от другата (първата и последната), но най-често от последната – тази, с която пътувам вече дълго – чувам в редките, почти екзотични мигове на разнежване::" Ама кога ще пораснеш?" Опитвам се да ѝ обясня, че времето за порастване отдавна е свършило. Ама я се пробвай да спориш с жена…, а и пътуването е към края си Алекс
Добро утро, Алекс! Точно в момента се притеснявам. Предстои ми да се изложа по различни въпроси, пред комисия. А всички знаем, че понякога се хързулвам в твърде искрено споделени възгледи :))). Готвих се по материали. Вътре откривах множества грешки и....знаем се, уста мой, враг мой. Днес пак се качвам на вилата. Отслабен бил водоизточника на тайно място под букака, където баща ми изгради каптаж. Та се наложило съседа, да подаде маркучов байпас, че да ми се напълни отново, чистичкият, изжулен от тиня, басейн. Нямам търпение да заритам кикове с извъртане от ханш. В един момент тялото свиква да не стъпва, а да променя положение като скарида, директно плувайки в нищото. За теб, мой Алекс и красивото описание, което си ни дал, бих искала да кажа, че е споделено и взаимно удоволствието от опознаването и обменената енергия. Вчера си говорихме с приятелка за "последните дни", разчистването и точните указания какво да се прави след нас. Във всеки случай, не искам да те чувам да говориш така. Нито да си представям ....Хайде, дай да ти оставя една оранжева целувчица и да се концентрирам. Макар че отново се разпищолих тук, точно защото имах нужда да спра да се конценрирам :))) и да правя всичко друго, но не и да чета слайдове. :)))) Любовта, Алекс, има много лица. Обичаме разходка в гъста гора. Обичаме навикът да не бъде променян. Обичаме случайни неща, които ни се дават, когато пощите от 7 мо небе са в ремонт :))). Явно по- късно ще чета днешния разказ, който е обещаващ. Хайде, горе главата!
Буковата и дъбовата вода са най-вкусни. На един от обектите на съпругата ви има каптаж в букова гора, оттам с помпа на около километър се изпраща в бункера под обекта, а там вече с хидрофорна система се качва на техническите и битовите етажи. Бункерът е около 500 м². Не е нещо особено, но има дизелов агрегат, огромни батерии, които тежат към два тона, а бронираните врати са три по 12 см; между два листа от един сантиметър стомана има бетон и трите са една след друга. Предвидени са и лекарски кабинети, спални помещения, но всичко е доста запустяло. Да не си започнала да тренираш карате или тайкондо, та отиграваш кикове? Мога ли да те прегърна или е нахално? Говоря за виртуално. Алекс
Виртуално те яхвам с отскок и падаш върху хотелско легло! :)))
Алекс, душо, толкова ми трябваше точно ти! Писах за един бункер, ма нали си пиша розАФко, та си ми нужен да минеш върху текста с техническата част, да орежеш излишества, да сложиш малко твоя прекрасен почерк и ще си имаме бебе :)))), бункерно, пръстово създадено, но наше! :))))
Има много бункери, някои са така да кажем секретни или технологични, други са за защита на населението, но те не се поддържат.То май никои не се поддържат.Сравнително голям бункер има под бившият "Детмаг", даже имаше вътре нещо като изложба на различни защитни средства.Друг сравнително голям има под една огромна сграда на ъгъла на "Дондуков" и "Левски".Под "Слатинският редут" , няколко от галериен тип. Още по голяма система има не далеч от топлоцентрала "Земляне". В този в Бояна под "копитото" не съм влизал. Там е КПУПО "Бояна" / поне някога така се наричаше, сега може да има друга абревиатура/. В други да- Алекс
Не ти казах, Ал, как грабвам два дюнера на път. Нали е сутрин, празно е, четирма кибика седят без работа, няма и касирката. Та ме закачат. Питат как да ми помогнат. Подавам ръка като принц Чарминг и ги каня на танц. :)))) Сложиха ми и комплименти кутия фалафели :))))). Ай, да е на хаирлия! Не знам дали ме усещаш в момента как вибрирам, ама сега е момента да си закачиш щипките към дюзите ми. :)))
Търся жена или семейство от, Тимс: davmti
Какви тъпи коментари от тъпи хора нищо общо с разказа
Е кво, човека търси жена или семейство...!?
А най тъпия коментар е на тъпунгера изчел всички коментари когато го вълнува само разказа ?!
До последния пендел чета коментари защото може някой да сподели нещо интересно по темата
Аз съм перверзен пасивен мъж от София (35г 187-92). Ако има активни или група активни, може да ми пишат на [email protected]