Любовта към зрелите жени: Първата

22.06.2025 | MILFlover18

Боби тъкмо беше излязъл от банята, когато звънецът иззвъня.

Кърпата му висеше небрежно на кръста, а капките вода се стичаха бавно по гърдите му. Очите му проследиха часовника на стената – 11:17 часа сутринта. Не очакваше никого. С майка му щяха да излизат по-късно за обяд, но тя бе изчезнала някъде след кафето.

Той отвори вратата и застина.

- Како Цветелина! – възкликна изненадано момчето, виждайки една от приятелките на майка си.

Цветелина се усмихна. На 49 г., висока, с прибрана в елегантен кок коса, облечена в прилепнала лятна рокля, която подчертаваше извивките ѝ без капка срам. Очите ѝ го обходиха спокойно, неговите нея също – леко повдигната вежда, уверен поглед, който сякаш знаеше твърде много, цялата прелест на една самоуверена зряла жена.

- Боби, само ти ли си? – гласът ѝ беше плътен, леко дрезгав, женствен, дълбок, с някакво недоизказано напрежение.

- Майка ми излезе и ще се върне по-късно, мисля...

- Ами… мога ли да вляза за малко? – и без да чака отговор, тя прекрачи прага.

Ароматът на парфюма ѝ го обви – топъл, ванилов, с намек на мускус.

Боби се дръпна инстинктивно назад, усещайки как пулсът му се ускорява. Седнаха в кухнята. Цветелина кръстоса крака и роклята ѝ се вдигна с няколко сантиметра над коляното, оголвайки гладката кожа на бедрата ѝ.

- Голям си пораснал! – каза тя, поглеждайки го в очите с лека усмивка. - На колко стана?

- Седемнайсет... от три седмици.

Очите ѝ блеснаха. Само за миг.

- Голям мъж си вече значи!

Сърцето на Боби прескачаше. Погледът му се плъзна по нея – по изящната линия на врата ѝ, по стегнатия бюст под роклята, по начина, по който пръстите ѝ бавно въртяха косата ѝ. Настъпи леко неловка тишина.

- Искаш ли кафе? – попита той.

- Да, но не силно. – очите ѝ се задържаха върху тялото му, покрито само с кърпата след банята. - А ти… така ли ходиш из къщата?

Той усети как бузите му пламват, но не помръдна.

- Не очаквах гости.

- Понякога най-хубавите неща се случват, когато не очакваме...

Боби се върна с две кафета и вече облечен. Ръцете му леко трепереха, но се опитваше да не го показва. Цветелина вече седеше на дивана в хола, кръстосала крака, облегнала се назад сякаш си беше у дома. Роклята ѝ се бе вдигнала още само с един сантиметър, но достатъчно, за да покаже още от бедрото ѝ. Кожата ѝ беше гладка, светла, със съвсем лек загар и Боби се усети как погледът му се плъзна по линията между коленете ѝ, но после се насили да се фокусира в лицето ѝ.

- Заповядай! – подаде ѝ чашата.

Тя взе кафето, а пръстите ѝ докоснаха неговите – небрежно, но бавно. Той не помръдна.

- Трепериш? – попита тя с усмивка, която беше едновременно майчинска и опасно женствена.

- Просто… горещо е.

Цветелина го погледна продължително. После бавно, на почти шепот, каза:

- Или не си свикнал с такива… ситуации?

Боби седна до нея, но диванът беше твърде тесен, за да остане пространство. Бедрата им се допряха. Телата им… се усетиха.

- Ти винаги ли си толкова директна? – попита той, а гласът му прозвуча дрезгаво, по-мъжки отколкото очакваше.

Тя се усмихна бавно. Не отговори веднага.

- Само когато усещам, че нещо е на ръба да се случи, че иска да се случи, но още се сдържа...

Боби преглътна. Очите му срещнаха нейните. Топли. Дълбоки. Пълни с опит и увереност.

- И какво усещаш сега?

Цветелина се наведе съвсем леко. Дъхът ѝ се смеси с неговия.

- Усещам, че ако не те целуна сега, ще съжалявам.

Боби не помръдна. И тогава… устните ѝ докоснаха неговите. Бавно. Меко. С вкус на едва отпито кафе и нещо забранено. Той отвърна – първо плахо, а после по-смело. Езикът му се плъзна по нейните устни. Тя отвори уста, пусна го вътре и в този момент всичко се срина – всяка граница, всяка мисъл, всеки страх. Тя го хвана за тила и го придърпа по-близо. Целувката се задълбочи, като стана влажна и дълбока. Продължиха така. Боби се задъха. Ръцете му се плъзнаха по бедрата ѝ, но спряха за секунда, а после се плъзнаха нагоре по роклята ѝ към ханша.

Цветелина изстена тихо в устните му.

- Спреш ли, ще те убия! – прошепна тя, дрезгаво. - Точно там долу има едно по-подходящо и чувствително за целуване място…

И той не спря. Устните му се откъснаха от нейните и започнаха да се спускат по врата ѝ. Езикът му се плъзна по кожата ѝ, по линията на ключицата. Опипа и целуна гърдите ѝ през плата на роклята. Тя отхвърли глава назад. Очите ѝ бяха притворени, а дъхът ѝ накъсан.

Боби бавно коленичи пред нея. Ръцете му плъзнаха роклята ѝ нагоре, разкривайки бедрата ѝ – топли, уханни и гладко избръснати. Той ги целуна все така бавно, почти благоговейно. Езикът му рисуваше невидими линии, от коляното нагоре, към вътрешната страна на бедрата ѝ. Беше по-близо, все по-близо…

Цветелина го хвана за косата и го притисна леко.

- Да, точно така! – гласът ѝ беше вече съвсем различен, пълен с нужда, с топлина, с желание.

Той продължи – с устни, с език, с треперещи пръсти и пулс, който биеше в гърлото му. Устремено, настървено, нетърпеливо, той разтваряше бедрата ѝ, след което вкусваше и изучаваше, като мъж, който открива свят, за който само е мечтал, но никога не е имал. Все така коленичил между бедрата ѝ, Боби смъкна с треперещи от вълнение пръсти белите ѝ бикини. Пред погледа му се разкри цялата ѝ женственост и прелест! Очите му горяха от желание – от онзи млад мъжки глад, който не познава насищане. Ръцете му разтвориха бедрата ѝ още повече с трепет. Роклята ѝ беше вдигната около талията, а под нея… светът, за който бе мечтал – с години, с мисли, с тайни фантазии в тъмнината.

Цветелина не каза нищо – само го погледна. Очите ѝ бяха потъмнели, а дъхът ѝ беше плитък. Тя вдигна едната си пета върху облегалката на дивана, разтваряйки крака пред него напълно.

- Гледай ме, Боби! Искам да видиш какво наистина искаш!

И той я гледаше. Пулсът му биеше в ушите, докато лицето му се приближаваше. Кожата ѝ ухаеше на желание, на жена, на зрялост и истина. Тя го хвана за тила – не грубо, но сигурно – и го поведе леко, нежно към най-интимното.

- С език. Бавно! Започни от горе… Не бързай!

Той я послуша. Върхът на езика му докосна нежно клитора ѝ едва-едва, като шепот. После по-дълго, по-дълбоко. Цветелина изстена тихо, а ръцете ѝ се плъзнаха в косата му.

- Да… така. Не спирай! Кръгове… по-малки… Браво, Боби!

Тя го направляваше с пръсти, с дъх, с тихи стенания, които му действаха като музика. И той се учеше – в реално време. Изследваше я с устни, с език, с цялото си същество, сякаш нищо друго не съществуваше извън този миг. Тя го омагьосваше напълно – с вкус, с топлина, с наслада, която изобщо не криеше.

- По-бавно! Натисни леко… точно там!

Гласът ѝ бе дрезгав и тъмен, а в него вече нямаше нищо майчинско. Само жена. Зряла. Силна. Истинска.

Боби зарови лице в нея. Устата му беше жадна, а езикът му все по-смел, докато ръцете му придържаха бедрата ѝ. Тя го държеше здраво. Ръководеше го с думи, с тялото си, с движенията на бедрата. Той усещаше как тя се приближава до оргазма – дишането ѝ ставаше все по-забързано, мускулите ѝ напрегнати, а ръцете ѝ стискаха косата му, сякаш искаше да го задържи точно там, точно в този миг, завинаги!

- Да… да… продължавай! Не спирай, Боби! Така! Точно така, мило момче…

И когато тя се разтрепери и извика, стиснала устни, но неспособна да спре стоновете, Боби разбра, че беше успял да я доведе до този върховен екстаз с езика си – до онова треперещо, истинско удоволствие, което никоя фантазия не може да пресъздаде!

Той вдигна очи към нея. Цветелина дишаше тежко, гърдите ѝ се надигаха, а очите ѝ блестяха с бавен, опасен пламък.

- Леле… – прошепна тя, усмихвайки се бавно. - Това беше доста добре!

Той се усмихна също – с капчици от вкуса ѝ все още върху устните си. Цветелина го погледна все още разтреперана от удоволствието, което той ѝ бе подарил. С едно движение тя го придърпа към дивана, бутайки го назад. Боби седна, все още замаян, с пулс в гърдите си като барабан.

- Сега си мой! – прошепна тя, а гласът ѝ прозвуча дрезгаво, но гладък, като кадифе. - И ще направя това, както аз искам!

Той не посмя да каже и дума. Цветелина се надигна над него – бавно, като хищница. Роклята ѝ падна съвсем надолу по тялото ѝ. Не носеше сутиен и сега стоеше напълно гола пред възбуденият до краен предел младеж. Тялото ѝ беше зряло, закръглено на правилните места, с тежест и присъствие, което не се нуждаеше от обяснение. Женственост в най-чистата си форма! Боби я гледаше с блеснали очи.

- Погледни ме добре, Боби! Това е жена. Не момиче. Не фантазия. Плът, кръв… нужда.

С ловко движение тя смъкна късите му панталонки ведно с бельото. Обкрачи го и седна в скута му – бавно, с цялото превъзходство на опита си. Усещането го накара да изстене. Тя обви бедрата си около него, а ръцете ѝ обхванаха раменете му, докато очите ѝ бяха заключени в неговите.

- Не мърдай! Аз ще направя всичко.

Той кимна. Сърцето му щеше да избухне. Цветелина се повдигна леко, след което насочи члена му с една ръка към вагината си и се спусна надолу.

Мигът, в който телата им се сляха, беше като експлозия! Тя не издаде звук. Само изви врат, затвори очи и започна да движи бедрата си – бавно, с темпо, което владееше изцяло. Всяко движение беше контролирано и красиво, като ритуал. Тя го водеше с тялото си, с ритъма на ханша си, с тихите си стенания, които растяха с всяко вдигане и спускане.

Боби лежеше под нея. Ръцете му хванаха кръста ѝ, но той не се осмеляваше да я направлява. Тя го водеше и той се оставяше.

- Точно така! Остави ме! Само усещай...

Цветелина заби ноктите си в раменете му и движението ѝ се ускори. Бедрата ѝ удряха в неговите с влажно, сладко трептене. Стоновете ѝ вече не бяха сдържани – жената в нея се беше отприщила напълно! Тя се движеше с похот, със страст, с нужда да се изпразни от напрежение, сякаш натрупвано с години.

- Боби… не спирай! Още малко… още… с мен, мило момче… заедно…

И тогава – тялото ѝ се разтърси върху него. Силно. Гърчещо се. Живо. Тя свърши първа – с вик, с цялото си тяло, с всичко! Боби не издържа, понеже нямаше нужният опит, за да се сдържа повече. Усети как удоволствието се изпълва, как се надига, как експлодира вътре в нея със сила, каквато не познаваше. Тя го държеше плътно до себе си, а бедрата ѝ го притискаха, докато той изливаше цялата си младост и копнеж в нея. Замълчаха. Само дъхове. Сърца, които бият лудо. Телата им – вплетени, топли, блестящи от пот и удоволствие.

Цветелина се отпусна върху гърдите му, докато пръстите ѝ галеха шията му леко. Навън следобедното слънце се спускаше бавно по фасадите, а в хола цареше тиха, топла тишина. Тя лежеше върху него – глава на гърдите му, едната ѝ длан чертаеше леки кръгове по кожата му. Дъхът ѝ се успокояваше, сърцето ѝ още пулсираше леко в ритъм с неговото. Боби гледаше голото ѝ тяло, очите му бяха замъглени, устните леко разтворени.

- Цвети… – прошепна той с глас по-тих от въздишка.

- Ммм?

- Мога ли да ти кажа нещо?

Тя повдигна брадичка, погледна го с онзи нежен, леко сънлив поглед, в който вече нямаше нищо хищно. Само мекота.

- Кажи?

Той преглътна.

- Ти беше… първата.

Цветелина замръзна за миг.

- Какво? – попита тихо, но не с разочарование, а по-скоро с любопитство.

- Не просто първата тази вечер, първата въобще! Преди теб никога не бях… с никоя.

Очите ѝ се разшириха, после бавно се присвиха – не от недоверие, а от дълбоко, човешко разбиране.

- О, Боби… – прошепна тя.

Ръката ѝ се вдигна до бузата му. Погали го.

- Защо не ми каза по-рано?

- Страх ме беше, че ще спре всичко, че ще ме погледнеш по различен начин… като дете, може би?

Тя се усмихна – леко, но с тъга и обич в погледа.

- Погледнах те като мъж още преди да ме целунеш.

- Но ти си толкова… сигурна. Опитна. Истинска.

Цветелина се приведе и го целуна нежно по челото.

- Да, Боби. Аз съм жена, която знае какво иска. Но точно затова се чувствам толкова щастлива, че беше с мен. Защото ми се довери. Защото ме избра.

- Не съм те избирал. Просто, когато ти ме погледна, беше толкова красива и толкова секси, че аз вече нямах друга мисъл, освен...

Тя се усмихна, очите ѝ блестяха. Той беше погалил егото ѝ.

- Това не е просто спомен, Боби. Това е нещо, което ще носиш в себе си цял живот. Първата. Първият път. Първата жена, която ти позволи да я изследваш така.

Той кимна. Очите му блестяха.

- И никога няма да го забравя!

Цветелина се наведе, целуна го по устните. Бавно. Дълго. Цялостно. Чукането беше страхотно и лесно. Но сега предстоеше трудното – да избегне това младежът да се влюби в нея и някак да му обясни, че при възрастните сексът е нещо прекрасно, но не винаги непременно еднозначно с понятието “любов”.