Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Боби тъкмо беше излязъл от банята, когато звънецът иззвъня.
Кърпата му висеше небрежно на кръста, а капките вода се стичаха бавно по гърдите му. Очите му проследиха часовника на стената – 11:17 часа сутринта. Не очакваше никого. С майка му щяха да излизат по-късно за обяд, но тя бе изчезнала някъде след кафето.
Той отвори вратата и застина.
- Како Цветелина! – възкликна изненадано момчето, виждайки една от приятелките на майка си.
Цветелина се усмихна. На 49 г., висока, с прибрана в елегантен кок коса, облечена в прилепнала лятна рокля, която подчертаваше извивките ѝ без капка срам. Очите ѝ го обходиха спокойно, неговите нея също – леко повдигната вежда, уверен поглед, който сякаш знаеше твърде много, цялата прелест на една самоуверена зряла жена.
- Боби, само ти ли си? – гласът ѝ беше плътен, леко дрезгав, женствен, дълбок, с някакво недоизказано напрежение.
- Майка ми излезе и ще се върне по-късно, мисля...
- Ами… мога ли да вляза за малко? – и без да чака отговор, тя прекрачи прага.
Ароматът на парфюма ѝ го обви – топъл, ванилов, с намек на мускус.
Боби се дръпна инстинктивно назад, усещайки как пулсът му се ускорява. Седнаха в кухнята. Цветелина кръстоса крака и роклята ѝ се вдигна с няколко сантиметра над коляното, оголвайки гладката кожа на бедрата ѝ.
- Голям си пораснал! – каза тя, поглеждайки го в очите с лека усмивка. - На колко стана?
- Седемнайсет... от три седмици.
Очите ѝ блеснаха. Само за миг.
- Голям мъж си вече значи!
Сърцето на Боби прескачаше. Погледът му се плъзна по нея – по изящната линия на врата ѝ, по стегнатия бюст под роклята, по начина, по който пръстите ѝ бавно въртяха косата ѝ. Настъпи леко неловка тишина.
- Искаш ли кафе? – попита той.
- Да, но не силно. – очите ѝ се задържаха върху тялото му, покрито само с кърпата след банята. - А ти… така ли ходиш из къщата?
Той усети как бузите му пламват, но не помръдна.
- Не очаквах гости.
- Понякога най-хубавите неща се случват, когато не очакваме...
Боби се върна с две кафета и вече облечен. Ръцете му леко трепереха, но се опитваше да не го показва. Цветелина вече седеше на дивана в хола, кръстосала крака, облегнала се назад сякаш си беше у дома. Роклята ѝ се бе вдигнала още само с един сантиметър, но достатъчно, за да покаже още от бедрото ѝ. Кожата ѝ беше гладка, светла, със съвсем лек загар и Боби се усети как погледът му се плъзна по линията между коленете ѝ, но после се насили да се фокусира в лицето ѝ.
- Заповядай! – подаде ѝ чашата.
Тя взе кафето, а пръстите ѝ докоснаха неговите – небрежно, но бавно. Той не помръдна.
- Трепериш? – попита тя с усмивка, която беше едновременно майчинска и опасно женствена.
- Просто… горещо е.
Цветелина го погледна продължително. После бавно, на почти шепот, каза:
- Или не си свикнал с такива… ситуации?
Боби седна до нея, но диванът беше твърде тесен, за да остане пространство. Бедрата им се допряха. Телата им… се усетиха.
- Ти винаги ли си толкова директна? – попита той, а гласът му прозвуча дрезгаво, по-мъжки отколкото очакваше.
Тя се усмихна бавно. Не отговори веднага.
- Само когато усещам, че нещо е на ръба да се случи, че иска да се случи, но още се сдържа...
Боби преглътна. Очите му срещнаха нейните. Топли. Дълбоки. Пълни с опит и увереност.
- И какво усещаш сега?
Цветелина се наведе съвсем леко. Дъхът ѝ се смеси с неговия.
- Усещам, че ако не те целуна сега, ще съжалявам.
Боби не помръдна. И тогава… устните ѝ докоснаха неговите. Бавно. Меко. С вкус на едва отпито кафе и нещо забранено. Той отвърна – първо плахо, а после по-смело. Езикът му се плъзна по нейните устни. Тя отвори уста, пусна го вътре и в този момент всичко се срина – всяка граница, всяка мисъл, всеки страх. Тя го хвана за тила и го придърпа по-близо. Целувката се задълбочи, като стана влажна и дълбока. Продължиха така. Боби се задъха. Ръцете му се плъзнаха по бедрата ѝ, но спряха за секунда, а после се плъзнаха нагоре по роклята ѝ към ханша.
Цветелина изстена тихо в устните му.
- Спреш ли, ще те убия! – прошепна тя, дрезгаво. - Точно там долу има едно по-подходящо и чувствително за целуване място…
И той не спря. Устните му се откъснаха от нейните и започнаха да се спускат по врата ѝ. Езикът му се плъзна по кожата ѝ, по линията на ключицата. Опипа и целуна гърдите ѝ през плата на роклята. Тя отхвърли глава назад. Очите ѝ бяха притворени, а дъхът ѝ накъсан.
Боби бавно коленичи пред нея. Ръцете му плъзнаха роклята ѝ нагоре, разкривайки бедрата ѝ – топли, уханни и гладко избръснати. Той ги целуна все така бавно, почти благоговейно. Езикът му рисуваше невидими линии, от коляното нагоре, към вътрешната страна на бедрата ѝ. Беше по-близо, все по-близо…
Цветелина го хвана за косата и го притисна леко.
- Да, точно така! – гласът ѝ беше вече съвсем различен, пълен с нужда, с топлина, с желание.
Той продължи – с устни, с език, с треперещи пръсти и пулс, който биеше в гърлото му. Устремено, настървено, нетърпеливо, той разтваряше бедрата ѝ, след което вкусваше и изучаваше, като мъж, който открива свят, за който само е мечтал, но никога не е имал. Все така коленичил между бедрата ѝ, Боби смъкна с треперещи от вълнение пръсти белите ѝ бикини. Пред погледа му се разкри цялата ѝ женственост и прелест! Очите му горяха от желание – от онзи млад мъжки глад, който не познава насищане. Ръцете му разтвориха бедрата ѝ още повече с трепет. Роклята ѝ беше вдигната около талията, а под нея… светът, за който бе мечтал – с години, с мисли, с тайни фантазии в тъмнината.
Цветелина не каза нищо – само го погледна. Очите ѝ бяха потъмнели, а дъхът ѝ беше плитък. Тя вдигна едната си пета върху облегалката на дивана, разтваряйки крака пред него напълно.
- Гледай ме, Боби! Искам да видиш какво наистина искаш!
И той я гледаше. Пулсът му биеше в ушите, докато лицето му се приближаваше. Кожата ѝ ухаеше на желание, на жена, на зрялост и истина. Тя го хвана за тила – не грубо, но сигурно – и го поведе леко, нежно към най-интимното.
- С език. Бавно! Започни от горе… Не бързай!
Той я послуша. Върхът на езика му докосна нежно клитора ѝ едва-едва, като шепот. После по-дълго, по-дълбоко. Цветелина изстена тихо, а ръцете ѝ се плъзнаха в косата му.
- Да… така. Не спирай! Кръгове… по-малки… Браво, Боби!
Тя го направляваше с пръсти, с дъх, с тихи стенания, които му действаха като музика. И той се учеше – в реално време. Изследваше я с устни, с език, с цялото си същество, сякаш нищо друго не съществуваше извън този миг. Тя го омагьосваше напълно – с вкус, с топлина, с наслада, която изобщо не криеше.
- По-бавно! Натисни леко… точно там!
Гласът ѝ бе дрезгав и тъмен, а в него вече нямаше нищо майчинско. Само жена. Зряла. Силна. Истинска.
Боби зарови лице в нея. Устата му беше жадна, а езикът му все по-смел, докато ръцете му придържаха бедрата ѝ. Тя го държеше здраво. Ръководеше го с думи, с тялото си, с движенията на бедрата. Той усещаше как тя се приближава до оргазма – дишането ѝ ставаше все по-забързано, мускулите ѝ напрегнати, а ръцете ѝ стискаха косата му, сякаш искаше да го задържи точно там, точно в този миг, завинаги!
- Да… да… продължавай! Не спирай, Боби! Така! Точно така, мило момче…
И когато тя се разтрепери и извика, стиснала устни, но неспособна да спре стоновете, Боби разбра, че беше успял да я доведе до този върховен екстаз с езика си – до онова треперещо, истинско удоволствие, което никоя фантазия не може да пресъздаде!
Той вдигна очи към нея. Цветелина дишаше тежко, гърдите ѝ се надигаха, а очите ѝ блестяха с бавен, опасен пламък.
- Леле… – прошепна тя, усмихвайки се бавно. - Това беше доста добре!
Той се усмихна също – с капчици от вкуса ѝ все още върху устните си. Цветелина го погледна все още разтреперана от удоволствието, което той ѝ бе подарил. С едно движение тя го придърпа към дивана, бутайки го назад. Боби седна, все още замаян, с пулс в гърдите си като барабан.
- Сега си мой! – прошепна тя, а гласът ѝ прозвуча дрезгаво, но гладък, като кадифе. - И ще направя това, както аз искам!
Той не посмя да каже и дума. Цветелина се надигна над него – бавно, като хищница. Роклята ѝ падна съвсем надолу по тялото ѝ. Не носеше сутиен и сега стоеше напълно гола пред възбуденият до краен предел младеж. Тялото ѝ беше зряло, закръглено на правилните места, с тежест и присъствие, което не се нуждаеше от обяснение. Женственост в най-чистата си форма! Боби я гледаше с блеснали очи.
- Погледни ме добре, Боби! Това е жена. Не момиче. Не фантазия. Плът, кръв… нужда.
С ловко движение тя смъкна късите му панталонки ведно с бельото. Обкрачи го и седна в скута му – бавно, с цялото превъзходство на опита си. Усещането го накара да изстене. Тя обви бедрата си около него, а ръцете ѝ обхванаха раменете му, докато очите ѝ бяха заключени в неговите.
- Не мърдай! Аз ще направя всичко.
Той кимна. Сърцето му щеше да избухне. Цветелина се повдигна леко, след което насочи члена му с една ръка към вагината си и се спусна надолу.
Мигът, в който телата им се сляха, беше като експлозия! Тя не издаде звук. Само изви врат, затвори очи и започна да движи бедрата си – бавно, с темпо, което владееше изцяло. Всяко движение беше контролирано и красиво, като ритуал. Тя го водеше с тялото си, с ритъма на ханша си, с тихите си стенания, които растяха с всяко вдигане и спускане.
Боби лежеше под нея. Ръцете му хванаха кръста ѝ, но той не се осмеляваше да я направлява. Тя го водеше и той се оставяше.
- Точно така! Остави ме! Само усещай...
Цветелина заби ноктите си в раменете му и движението ѝ се ускори. Бедрата ѝ удряха в неговите с влажно, сладко трептене. Стоновете ѝ вече не бяха сдържани – жената в нея се беше отприщила напълно! Тя се движеше с похот, със страст, с нужда да се изпразни от напрежение, сякаш натрупвано с години.
- Боби… не спирай! Още малко… още… с мен, мило момче… заедно…
И тогава – тялото ѝ се разтърси върху него. Силно. Гърчещо се. Живо. Тя свърши първа – с вик, с цялото си тяло, с всичко! Боби не издържа, понеже нямаше нужният опит, за да се сдържа повече. Усети как удоволствието се изпълва, как се надига, как експлодира вътре в нея със сила, каквато не познаваше. Тя го държеше плътно до себе си, а бедрата ѝ го притискаха, докато той изливаше цялата си младост и копнеж в нея. Замълчаха. Само дъхове. Сърца, които бият лудо. Телата им – вплетени, топли, блестящи от пот и удоволствие.
Цветелина се отпусна върху гърдите му, докато пръстите ѝ галеха шията му леко. Навън следобедното слънце се спускаше бавно по фасадите, а в хола цареше тиха, топла тишина. Тя лежеше върху него – глава на гърдите му, едната ѝ длан чертаеше леки кръгове по кожата му. Дъхът ѝ се успокояваше, сърцето ѝ още пулсираше леко в ритъм с неговото. Боби гледаше голото ѝ тяло, очите му бяха замъглени, устните леко разтворени.
- Цвети… – прошепна той с глас по-тих от въздишка.
- Ммм?
- Мога ли да ти кажа нещо?
Тя повдигна брадичка, погледна го с онзи нежен, леко сънлив поглед, в който вече нямаше нищо хищно. Само мекота.
- Кажи?
Той преглътна.
- Ти беше… първата.
Цветелина замръзна за миг.
- Какво? – попита тихо, но не с разочарование, а по-скоро с любопитство.
- Не просто първата тази вечер, първата въобще! Преди теб никога не бях… с никоя.
Очите ѝ се разшириха, после бавно се присвиха – не от недоверие, а от дълбоко, човешко разбиране.
- О, Боби… – прошепна тя.
Ръката ѝ се вдигна до бузата му. Погали го.
- Защо не ми каза по-рано?
- Страх ме беше, че ще спре всичко, че ще ме погледнеш по различен начин… като дете, може би?
Тя се усмихна – леко, но с тъга и обич в погледа.
- Погледнах те като мъж още преди да ме целунеш.
- Но ти си толкова… сигурна. Опитна. Истинска.
Цветелина се приведе и го целуна нежно по челото.
- Да, Боби. Аз съм жена, която знае какво иска. Но точно затова се чувствам толкова щастлива, че беше с мен. Защото ми се довери. Защото ме избра.
- Не съм те избирал. Просто, когато ти ме погледна, беше толкова красива и толкова секси, че аз вече нямах друга мисъл, освен...
Тя се усмихна, очите ѝ блестяха. Той беше погалил егото ѝ.
- Това не е просто спомен, Боби. Това е нещо, което ще носиш в себе си цял живот. Първата. Първият път. Първата жена, която ти позволи да я изследваш така.
Той кимна. Очите му блестяха.
- И никога няма да го забравя!
Цветелина се наведе, целуна го по устните. Бавно. Дълго. Цялостно. Чукането беше страхотно и лесно. Но сега предстоеше трудното – да избегне това младежът да се влюби в нея и някак да му обясни, че при възрастните сексът е нещо прекрасно, но не винаги непременно еднозначно с понятието “любов”.
История съшита с бели конци.
Търся роми или турчета да ме ебат здраво..Терен. покривам пътни разходи.само дебели курове да ме търсят.ЕРАЗЪМ РОТЕРДАМСКИ
Отлично! Много качествен разказ! Отрично написан и въздействащ. Поне за мен беше така!
Страхотен разказ. Изпипан до край. А и все пак става въпрос за МИЛФКА. Очаквам с нетърпение продължение на разказа от автора. Ако има МИЛФКИ самотни и отегчени от скучния живот и ежедневие нека да ми пишат на имейл адреса [email protected] или на скайп nedko.jelankov. Чакам ви с голямо нетърпение и желание сладки МИЛФКИ.
Браво! Романтиката среща секса в писането. Много нежни вметки и красиви образни детайли, съвсем като за засищане на емоционални нужди. Има малките разминавания, които леко объркват като кафето, което от сутрешно стана следобедно или гащетата под кърпата след баня, но това пък ми даде мегдан да "видя" в още повече цветове момчешкото тяло. Авторе, благодаря за възхитителното лично отношение и комплименти към зрялото женско тяло. Много ми хареса подхода ѝ, възбудата да се открие, да я изследват, да говори възбуждащо и факта, че не губи време след това, а директно се настани. В първия миг взех да си изброявам на ум съседските синове :))). Та, благодаря за нежността, усети се и беше много приятно!
Страхотен разказ
Майка ми е на 47г.на пранзнеството ми за рожденият ми ден,я хванах да се чука,в гаража с мой състудент....
Не са " шантави " тия милфки !
Последния коментар разкажи за майка ти
И мойта майка я еба един приятел на рождения ми ден и така до ден днешен я поебва ама кво да правя
Последния коментар пич еби я ти майка ти прос ли си
Този дето ебът майка му може ли да оставиш имейл
Авторе, минавам само да ти отдам чест- 30 сек :))), под душа, с визията от твоя разказ. И понеже пишеш за обръснати бедра, да те успокоя, че на милф космите са почти оплешивели от множества епилации, коли маски и прочее. Не пиша за лазер, щот моите бенки я правят невъзможна за крайници. Та, бръсненето е по- вече по- скоро лустро ефект, като 5 те ми косъма на подмишниците, руси и дълги след 3 седмично отшелничество. ***Търси се 17годишен послушник :))))
До автора: да ти изпапам куреца сладък!
До тези на които ебът майките им, напишете повече подробности
Много подробно и приятно написано.има игра.
До Fairy Тук МУСТАНГА ЗНАЧИ ИМАШ Пет КОСЪМА ОТ ОТШЕЛНИЧЕСТВО А? СКЪПА МОЯ НЕНАГЛЕДНА ЕЗДАЧКЕ ти ако си отшелничка аз съм твоят поп леле ти явно си на пълна програма разкрасяване браво поздравявам те скоро ще излязът новете 2глави от новата ми поредица в която ти си главно действащо лице и психоложка и знай ще ти харесат но не и краят
Бабек, 17-найсе годишният ти мустанг лъсна, с диагнозата си барабар. Е не е послушник, но ти ще го опитомиш като си пиете илачите взаимно. Поздравявам ви с: https://youtu.be/NBIQ-cMDMq0?si=d1QzzSIqwZWpO_25 ЕРАЗЪМ РОТЕРДАМСКИ
За разказа - МРЪСНИШКИ красив! Глътка свежест в сайта! Добър си MILF4O, аз чакам продължението(4-та част) на ония трите кобри и кандидат зетя на дна от тях. Предложението ми към теб за спонсориране на подобни разкази-поредици е валидно! ЕРАЗЪМ РОТЕРДАМСКИ
Не съм сигурен, но отдавна, при споделяния през годините с приятели — с изчервяване, мънкане , са ми доверявали, че първият им път е бил с по-възрастна жена. Като правило — или приятелка на майките им, или съседки, или познати на по-възрастните им сестри.Вярно, че това са сведения от времето на тъмния социализъм, но се оказва, че това явление съществува и при настоящата икономическо-обществена ситуация.Може момчето да се е завърнало след двегодишна казарма. То и преди казармата беше смотано и стеснително, а казармата не спомогна особено за неговата социализация. Горе-долу същият живот — лекции, пак джудо, четене на книги, понякога някой бридж у дома на някого, като всички са в неговото положение. Във ВМЕИ-то, където следва, се опитва да се сприятели с някое момиче, ама има проблем — усеща, че не знае как. Иска да им разкаже нещо интересно, ама няма такова, а неговите преживявания в казармата едва ли ще са им интересни. Мотае се, изпаднал в някаква емоционална и социална безтегловност. Та един път, връщайки се от поредната тренировка, случайно срещна у тях една бивша колежка на майка си. Много по-млада от родителката — и около 10–12 години по-възрастна от него. Познаваха се от преди казармата. Беше хубава жена, с родители дипломати, но се беше развела със съпруга си. Не знаеше причините, а и никой не му ги беше казал,третираха го като момче, което няма работа в живота на зрелите хора. Та когато тя тръгна да си ходи, той — дали под влияние на майка си, дали тя самата предложи — но излезе да я изпрати в тази ветровита есенна вечер. Тя знаеше как да подхване разговора — така, че повечето време тя говореше. Имаше чувство за хумор и лек характер. Оставаше с впечатление, че тя му говори като на ученик.Така, увлечени, стигнаха до нейната кооперация, но тъй като беше ветровито, тя го покани да се качат в апартамента ѝ — да си продължат разговора. Той се разположи на един голям диван, а тя отиде да се преоблече "по домашному". Беше му приятно, някак лежерно.Върна се с джинси и свободна блузка. Имаше хубава фигура — на скиорка и плувкиня. А най-важното — беше любезна с него, не го гледаше високомерно, макар да беше видяла „свят“ с родителите си дипломати.Той се чудеше как да ѝ бъде интересен в разговора, ама нищо не му идваше наум. То през тези две години — само войнишки неща му се бяха случили. Едва ли я интересуваха тактиката, специалната подготовка, бойното самбо, скоковете, простащините на старшините, лагерите — ама нищо, което да ѝ грабне вниманието.Тя го подкачи за момичетата в групата и потока, а и там какво да каже — че е пълен пън-талпа? Беше му сипала хубав коняк, доколкото можеше да прецени, и от топлината, студа навън, нейното внимание — този коняк му подейства като чук. Като че ли започна да говори, а дали на нея ѝ е интересно , нямаше представа.Но по едно време усети, че тя се е преместила до него на дивана — което го докара до някакво състояние на страх, нещо като желание да си ходи, но същевременно му беше много хубаво. Тази млада жена наистина проявяваше някаква загриженост за него.Когато усети ръцете ѝ около врата си, само дето не скочи. Но прегръдката беше хем нежна и мила, хем някак властна и силна.А когато всичко свърши — а то беше смехотворна излагация, все едно състезание по скорост, ако сме точни, тя направи констатацията:„Ама на теб ти било за първи път.“Вторият път беше много внимателна, а той — пак без грам инициатива, но поне продължи по-дълго. Чак при третия път тя вече влезе в ролята на ментор. Той просто не знаеше до момента нищо, освен приказките между момчетата.Е, трябваше да са дискретни, за да не разбере майка му, ама тя да не мислеше, че ще го направят монах?
Хубав разказ! Отдавна не бял чел нещо така добре написано с подобен сюжет. Пиши още в този стил!
Имам запитване до писателя и то е дали това има нещо общо с поредицата " Да завършиш гимназия" защото същите имена и... Малки разлики разбира се
Търся жена или семейство от София... Teems: davmti