Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Ако търсите секс – в тази история няма! Но ще намерите нещо друго, може би дори и по-силно...
Имах състезание край морето. Пътувах с треньора и две съотборнички, защото родителите ми не можеха да дойдат. Състезанието беше няколко дни, всичко мина добре и дойде последният ден.
Бяхме решили – взимаме си само нужното за деня, а останалото остава в колата на треньора. Освобождаваме хотела и направо отпрашваме след финала, само че някой трябваше да вземе ключа от колата от стаята на треньора и да го върне.
Разбира се, изпратиха мен. Аргументът: “Ти по-добре се разбираш с него”. И да, вярно е – с него си говорех по-свободно, естествено, отколкото те някога смееха. Те го уважаваха. Даже се плашеха леко. Аз… му се възхищавах. Много!
Бивш спортист, висок, здрав, леко позастарял, но с онази зряла привлекателност, която не можеш да изкопираш. Лицето му носеше характер, силни изразени черти, а стилът му беше премерен, мъжки, чист. Хуморът – на място. Погледът – понякога пробождащ. Не обичаше да се противоречи. Но точно това го правеше толкова… въздействащ!
СЦЕНАТА
Чаках пред вратата на стаята му, леко подразнена от ролята си на пратеник. Дълго не отваряше. Помислих, че може да го няма. И тогава… вратата се отвори. И за миг… свят нямаше!
Той стоеше пред мен, подпрян небрежно на касата. Само по една бяла хавлия.
Подгъната ниско. Много ниско. Толкова ниско, че се виждаше V-линията му – онази, която кара коленете ти да се разтреперят без предупреждение. Капки вода се стичаха по гърдите и корема му. Беше мокър, сякаш изваден от сцена, която не бях готова да изживея. Ароматът му – топъл, мъжки, леко пикантен, замайващ.
Аз… просто стоях. Нямам идея колко дълго. Очите ми се движеха сами, без да ги контролирам – по раменете му, гърдите, корема, бедрата, затъмнената стая, хавлията, V-линията… лицето. Отново тялото. Всичко!
Най-накрая измънках нещо за ключовете. Бърках, прескачах думи, буквално не можех да се фокусирам. Той ме гледаше със спокоен, леко строг, но и някак знаещ поглед. Бръкна в коженото си яке и ми подаде ключовете. Взех ги. И почти избягах.
ТРЕПЕТЪТ
Върнах се в стаята, за да товарим багажа. Държах се заета, иначе съотборничките щяха да забележат, че съм… променена.
В асансьора… още треперех. Опитвах се да пренаредя усещанията. Да анализирам. Не можех. Нямах контрол над себе си. Очите ми още виждаха хавлията, капките, аромата, стоежа му. Господарят на вратата. А аз – едно нищо пред него.
Но… трябваше и да върна ключа. Събирах сили. В асансьора вече почти подскачах от напрежение и вълнение. Може би ще се повтори? Може би ще го видя пак… така? И не, това не беше просто телесна възбуда – беше удар, беше събуждане!
Чуках пак на вратата. Този път отвори бързо. Беше облечен – ленена черна риза, бял панталон. Косата – още мокра. Очите – същите.
Подадох ключа като робот. Изрецитирах, че се отправяме към съоръжението. Той се усмихна. Нещо каза, но не го чувах. Само попивах. И избягах отново.
ОБРАТНИЯТ ПЪТ
Бях до него в колата, на пасажерското място. Не го поглеждах. Не можех. Ако го бях направила… щях да изгоря!
А в ума ми нахлуха… “А какво ако?”.
А какво ако бях казала нещо?
А какво ако му бях споменала, че тази хавлия ще ми остане в главата завинаги?
А какво ако той беше отговорил с усмивка?
Ами ако и той беше усетил същото?
СЛЕДА
Това чувство… не мога да го повторя. До ден днешен. Търся го във всичко. В хора. В моменти. В допири. В сенки. В аромати. Но не…
Нищо не може да се сравни с това първо, разбуждащо, сурово, неконтролируемо, животинско усещане!
И това е невероятно, защото това включва мен, аз, която всички наричаха “сухарка”, “асексуална”, “твърде студена”…
Изгарях! И още горя, само като се сетя!
***
Ще се радвам да получа обратна връзка, да разбера такива неща четат ли се тук или по-скоро са ви скучни? И някаква градивна критика, като за първи разказ...
Хубаво е разказчето.
Доста въздействащо. Четенето беше удоволствие за мен. И да, четат се и такива разкази. Без това в онова и лепкави секрети плискащи се навсякъде. Има публика, която ще ги оцени. Това, че ще бъдеш оплюта изобщо да не те притеснява. Сигурен съм, че пишейки това разказче си изживяла отново случката с всички приятни ефекти от това. ЪБ
На чекиджиите, определено няма да им хареса. Според мен е много хубав разказ, но все пак е добре да има малко екшън. Без разбира се да се изисква брутално плющене, може да развиеш сцена във въображението си. Ако се опиташ да смесиш двете неща ще се получи нещо забележително според мен. Успех.
На колко години си, това са ти първите трепети май!
Аз не се изразявам добре в писмен вид.Просто не мога, но разказът е интересен имного, ама много плътно контактува с еди мои изживявания когато бях млад,.така ,че това не е просто текст – това е преживяване. От онези, които остават като отпечатък дълбоко вътре в паметта. Историята улавя един интимен момент без да има нужда от гола сцена – защото всичко гори отвътре. Написано е с изключителна сдържаност, финес и емоционална дълбочина. Еротиката не идва от действията, а от погледа, от мириса, от напрежението – и това го прави още по-силно.Гласът на авторката е автентичен – звучи като истинска жена, преживяла първичен трепет., а езика сетивен, нежно емоционален,без вулгаризми-много добър баланс.Не знам дали е истинско това изживяване ,но на мен ми са се случвали подобни и конфуза, силното притеснение го помня и до момента. С уважение към авторката: Fallschirmspringer
Пиши каквото си знаеш, не е моя работа, но щом искаш съвет - нека емоциите да ги преживява основно читателят, а не авторът.
Въздействащ на въображението ти е разказът. Със сигурност случката е развихрила твоето. Финес, загатната еротика, копнеж. Има любов от пръв поглед. Има и привличане от пръв поглед. Твоето е второто. Жалко ако са били останали там нещата...Спокойно можеш да продължиш с втора част, описвайки един от хилядите варианти на огненото продължение във фантазиите ти. Алекс е направил неочаквано добър анализ за човек с посредствени оценки по български и литература! Моето мнение е-продължавай. Това, че си различна няма да ти попречи някой ден да намериш (отново) твоя човек. Онзи, който кара въображението ти да лети далече. Няма асексуални жени. Има неразбрани жени и жени, отказващи да изживеят сексуален контакт без дълбоко свързване на много нива. Кака Тина
Авторке, както виждаш сайтът не е арена за юношески историйки- първи трепети от влюбването. Тука разказите трябва да се пукат от описание на сикиш случки, баджаци и разчорлени коси! НЕ си за този сайт!!! ЕРАЗЪМ РОТЕРДАМСКИ