Аз тракийката Скедиса (част 2)

11.03.2025 | Анонимен

Не мина много време от случката ни със Скис. Оттогава досега пробвахме какво ли не. Той го търкаше около срамните ми устни, между бедрата ми, но си останах твърдо зад позицията, че не искам да изгубя своята девственост. Или поне не с него. Той беше като добро, послушно кученце, пред което трябваше само малко да се разголиш и беше готов да ти сваля звезди. Ве моите очи не беше истински мъж и най-вероятно никога няма да бъде, но нямах против да си играя с него. Честно казано вече, още преди време, ми беше втръснало от този мъжки свят, но можех ли да направя нещо? Отговорът е просто не! Можех да се надявам да дойдат по-добри времена. Като тези в древността, когато жената е била почитана, била е творец. Това е вдъхновение за мен. А мъжете… Колкото и да обичам баща си, те не стават за нещо повече от доставяне на оргазми… и то ако правилно успееш да използваш мъжа.

Стоях и четях, когато прислужницата ни Пуриза се появи притеснена пред мен, сякаш очакваше да я питам какво се случва. Да ви призная, тя изобщо не беше за изпускане – имаше тъмна кожа, добре оформено тяло с големи сочни гърди, а през дрехите ѝ прозираха твърдите ѝ зърна. Изглеждаше перфектна за мъж, като Скис – той смотан до мозъка на костите си, а тя страхлива и притеснителна.
- Какво се случва, Пуриза? – престорих се аз на притеснена, въпреки че ми беше все едно.
- Господарке, нападат ни варвари! Разграбват земите ни и избиват хората ни! На пазара се разправя, че наближават стените на Месемврия и разгромяват армията ни! – разясни ми подробно тя.
Честно, беше ми омръзнало да слушам оплакванията ѝ – толкова бяха досадни! Откакто се помня, северните граници на империята са нападани и разграбвани от варвари. Наричат ги славяни. Те говорят някакъв странен език, който няма нищо общо с гръцкия и латинския, нито с майчиния ми език. Но слуховете разправят за тях, че са високи, атлетични, руси и синеоки. Което ги прави интересни в моите очи.
- Не се тревожи, Пуриза, градът ни ще удържи! Василевсът ще изпрати армия, която ще ги разгроми.
Но господарке… – опита се да отвърне тя, но аз ѝ отвърнах рязко:
- Какво? – и тя смени темата, питайки какво да гласи за вечеря.
Никога не съм виждала славянин. Честно, няма да откажа един от тях, за да му изуча анатомията добре.

Минаха няколко месеца, откакто говорихме с Пуриза на тази тема и ми е гадно да го кажа, но тя беше права. Славяните наистина нахлуха в Месемврия и разграбиха къде каквото могат, избиха къде каквото сварят.

Толкова ми е ясен следобедът, в който група високи, руси и синеоки мъже, с дълги коси и бради нахлуха вкъщи и започнаха да вземат къде каквото има, да ядат като долни, гнусни животни без обноски и маниери, без възпитание.

Един от тях ме заинтригува особено – беше с едро мускулесто телосложение, бяла кожа, по която прозираха редица вени, както и чиста руса коса и блестящи сини очи. Стоях и го гледах цялата възбудена няколко минути, докато погледите ни не се засякоха и се гледахме известно време. И въпреки че отклони поглед от мен, аз видях в него едно мъжество, което Скис само щеше да си мечтае да притежава. Когато си тръгваха, той дойде при мен и ме дръпна към него, изведе ме и ме натовари на коня си. Оттогава разбрах колко ще ми е трудно да подчиня този мъж.

Изминаха няколко месеца откакто бях робиня на Вячеслав – така беше името на дивия варварин. С времето се научих малко от малко да отбирам от славянския език, въпреки че ми беше все още чужд. Трудно говорех с останалата част от племето му, но мога да кажа че се разбирахме.

Не същата беше историята обаче с Радмила, която беше влюбена във Вячеслав и по всичко си личеше това. Въпреки че не го показваше открито, аз го забелязвах в злобния ѝ поглед. Тя дори не е красива. Висока е, но като дъска, погледът ѝ е празен, а косата – като метла. Очевидно беше, че не можеше да чете на гръцки и латински. Очевидно беше, че не познаваше трудовете на Клеопатра за грижа за тялото.

Когато го погледнеше се виждаше копнеж и блян, и дори без да разбирам езика, можеше да го разбера, но Вячеслав беше сляп. Знаете ги мъжете…

Една вечер, точно след като се изкъпах в реката и подсуших косата си, той ме извика при него в неговата землянка. Искаше да поговори с мен.
- Ти ще си моя съпруга, моя и ничия друга! – каза той твърдо.
- Имам ли избор? – попитах аз, на което той отговори:
- Имаш и много добре го знаеш! Но знаеш също, че искаш мен, както аз искам теб. Имам очи само за теб и за никоя друга! – каза той. - Хайде, Скедиса! Бъде откровена пред себе си и пред мен. Ние сме като диви животни, които се желаят непрекъснато! – каза ми той, като се приближи и прокара пръсти през косата ми.
- Не бих се определила по този начин, но да кажем, че имам интерес към теб, Вячеслав… – казах аз, опитвайки се да прикрия очевидното.
Тогава го усетих. Той се приближи още до мен, а пулсиращият му член се допря до корема ми, където го усещах.
- Направо ме подлудяваш, Скедиса! Тялото ти, гърдите ти, задникът ти... Подлудяват ме! Не заспивам и нощ без да мисля за тях! Не заспивам и нощ без за мисля какво има между краката ти… – каза той, докато докосваше устните ми с пръсти.
- Имам си правило, докато не сключа брак не мога да направя повече от това!
Тогава клекнах пред него, свалих потурите му и извадих онзи голям пулсиращ, венясал член. Беше невероятен! Най-големият, който съм лапала досега, затова изобщо не губих време. Беше толкова вкусен!

Чувах пъшкането на Вячеслав и то ме възбуждаше още повече. Караше всичките ми задръжки да паднат, затова съблякох роклята си. Духах му толкова много време и усетих, че ще започне да се празни. Тогава легнах на земята и му казах:
- Изпразни се върху мен! Нека усетя семето ти по гърдите си, моля те…
А той само това и чакаше! Започна да го търка бързо и по-бързо, а охкането му се увеличаваше, докато в един миг върху мен, вагината ми и тялото ми не се разля топла сперма, която ми хареса толко много.

Вячеслав се беше изпотил от цялото това упражнение, затова легна до мен, мускулите му се стягаха и отпускаха от изхабената енергия, а той въздишаше тежко.
- Обичам те, Скедиса! – ми каза той, а аз неволно отвърнах:
- Аз също те обичам, мили!
Това не беше типично за мен – аз използвам мъжете, а не се влюбвам в тях! Нямах търпение за едно обаче и то беше утре сутринта да изляза от землянката на Вячеслав пред очите на Радмила. Тъпата славянска кранта ще се побърка!