Мърсотията на войната

28.02.2025 | Razkazwacha

Сградата беше стара и олющена. Отвън изглеждаше като че ли току-що е била обект на бомбардировка или природно бедствие, но най-точно беше да се каже, че приличаше и на двете. Входната ѝ врата се държеше едвам-едвам, прозорците на общите помещения бяха разкривени (ако въобще ги имаше), а повечето апартаменти бяха или изоставени или ограбени. Останалите сгради покрай нея бяха в абсолютно същото състояние, като дори някои бяха дори по-зле. Имаше блокове и кооперации в разрушено или полуразрешено състояние, в които отдавна не живееше никой. Някога, малкият и кокетен провинциален град, беше процъфтяващо място, въпреки малкия си брой жители. Намираше се в близост до важна магистрала свързваща двата края на страната и заради това имаше поминък и благоденствие за местните. Сега, след близо 3 години война, нищо от това не беше останало. Заради важността на въпросната магистрала, чуждата армия беше завзела всички градове и села по протежението ѝ, а самата магистрала вече представляваше безкрайна ивица разбит асфалт, върху който имаше всичко – изгорели превозни средства, бетонни укрепления, кратери от снаряди, боклуци, а преди разчистването на части от нея (за да могат да се придвижват чуждите военни колони) тук-таме се виждаха и трупове на войници. Всички населени места покрай магистралата споделяха една и съща съдба – непрестанни бомбардировки и опустошение. Нахлуващите войски бяха безцеремонни по отношение на местната армия и благосклонни към местното население. Всеки, който искаше, можеше да се евакуира в неутралната зона или да остане в населеното си място, ако то предлагаше условия за живот. Така, някога 15 хилядния град, сега представляваше около 2 хилядно село. Във всеки някогашен квартал, сега живееха по около 500 човека, разпръснати в различни сгради. В старата и олющена сграда беше останало едно единствено семейство – майка и син. Бащата беше убит още в началото на инвазията – беше наивен доброволец, който не разбираше мощта на врага. Това постави семейството му в неудобната ситуация да остане да живее в мръсната дупка, която сега представляваше техния град. Жената беше около 50 годишна, а момчето ѝ едва на 22 години. Малкият им апартамент беше тип “боксониера” – една стая с малка кухня и баня. Апартаментът беше в относително добро състояние на фона на заобикалящата го разруха. Откакто новите власти в региона възстановиха електро, водо и газоподаването, поне битовите проблеми бяха разрешени частично. Въпреки че живееха сами в цялата сграда, почти постоянно се чуваха различни шумове – понякога някой прозорец падаше и се пръскаше на хиляди парчета. Друг път някоя сграда наблизо просто се предаваше и рухваше под напора на собствената си тежест “любезно улеснена” от предхождащ артилерийски обстрел. Спокойствието в малкото градче беше мираж, въпреки призрачния му характер.

Преди повече от 6 месеца младото момче се записа доброволец. Въпреки че нямаше нужната възраст, воден от желание за мъст за смъртта на баща му, той беше непреклонен. Майка му го убеждаваше с дни да не отива, че ще загуби живота си, че може да изчакат края на войната, а след това да отидат някъде – в столицата или може би дори чужбина. Младото момче не чуваше нищо – то беше целеустремено в намеренията си. Обучението му беше набързо и проформа – както всички доброволци и то беше подготвяно да стане “пушечно месо”. След това беше изпратен на фронта – в близост до родния си град, за да защитава последните градове и села останали извън контрола на окупационната армия. Но и той, както баща си, беше неподготвен за това което предстоеше. Чуждата армия беше по-голяма, по-добре екипирана и разполагаше с несравнимо повече оръжия, бойни машини, артилерия и авиация. Престоят му на фронта продължи около седмица в която беше спал не повече от 10 часа и се беше хранил само с ябълки и овесена каша под формата на вафла. Тогава, един ден, докато се укриваше в малка къщичка, заедно с още няколко момчета-войници, забеляза разузнавателен дрон, не по-голям от футболна топка на мястото където някога е имало прозорец. Докато успее да каже нещо или предупреди своите “братя по оръжие”, къщичката беше унищожена от друг дрон пренасящ бомба. Всичките му спътници бяха убити моментално, но той, затрупан от отломките на къщата, оцеля. Размина му се и последвалата проверка на вражеската пехота, която не сметна за нужно да провери къщата, защото си мислеше, че дронът е свършил отлично своята работа. Намериха го няколко дни по-късно и беше изпратен в болница, но поради запълването на капацитета ѝ беше изпратен за домашно лечение. Два счупени крака, две счупени ръце, вътрешни разкъсвания и контузии, охлузвания, временна слепота (която отмина за 24 часа) и други дребни наранявания. При изписването от болницата го снабдиха с всевъзможни лекарства – упойки, обезболяващи (в това число морфин), приспивателни и всякакъв друг тип транквиланти, антибиотици и дори нещо, което в армията наричаха “слонска упойка” – за дните когато и морфинът не действаше, а болките бяха неописуеми. Тя причиняваше нещо като няколкочасова кома в която светлината и тунела бяха реални, а не измишльотини от филмите. Получи също добра сума пари в долари (отпуснати от министерството на отбраната), с които в сегашните условия той и майка му можеха да преживяват спокойно поне две години.

Следващите около 6 месеца бяха истински ад. Майка му се грижеше за него денонощно. Хранеше го, къпеше го, сменяше памперсите му, но най-важното – даваше му обезболяващите. Болките бяха толкова силни, че на няколко пъти се наложи да майка му да му дава от “слонската упойка” примесена с малко количество морфин (препоръката дойде от главния лекар на полевия лазарет в покрайнините на града). Дните за младото момче се превръщаха в низ от болка и лекарства. На втория или третия месец (можеше да е било и четвъртия, кой знае), момчето се събуди една сутрин. Беше сравнително отпочинало (а и поначало болките му бяха намалели), когато се огледа около себе си. Ръцете и краката му все още бяха гипсирани и за това обхождаше стаята единствено с поглед. Видя, че майка му чистеше около него, както всяка сутрин. Без да го поглежда, тя вършеше неуморно домакинските си задължения. Застанала с гръб към него, тя се наведе за да почисти под скрина, който седеше право срещу леглото на младежа. Той я проследи с поглед. Когато майка му застана на колене и се наведе под скрина, пред очите на момчето се разкри поразителна гледка. Под полата си, майка му беше чисто гола. Той успя да види цялата ѝ путка, която сякаш нарочно беше издадена право срещу него. Видя космите ѝ (беше окосмена, но не рунтава). Видя бузите на гъза ѝ очарователно разтворени. Дупката на гъза ѝ не се виждаше, но не му беше и необходимо – всичко което искаше да види се виждаше. Момчето гледаше като в транс и когато майка му тръгна да се изправя, той се направи на спящ. Зад затворените му очи, обаче, видяното не преставаше да го гложди. Усети, че (за първи път от месеци) е получил ерекция. Процепът на майка му беше перфектен! Какво ли не би дал да можеше сега да отиде в тоалетната и да се освободи на тази гледка. Всичко в този ден приключи, след като майка му му постави поредната доза морфин за облекчение на болките. Момчето заспа отново и в съня си се изпразни – сънуваше как ебе собствената си майка.

След около 2 месеца положението се промени коренно. Вече със свалени гипсове, бинтове и всякакви други системи, катетри и прочие, момчето възвръщаше силите си. Беше поотслабнал, но вече без болки и лежане. Чувстваше се добре, но вече беше разбрал – беше се пристрастил към медикаментите които беше взимал през последната половин година. Не можеше да мине и ден без да ги вземе. Криеше се от майка си, но, когато тя го хващаше, минаваше с обяснението, че е почувствал болка. Това не беше вярно, просто искаше отново да усети топлината и успокоението, което те му даваха. Когато започваха да действат получаваше приятни халюцинации, замайване, чувство на блажена еуфория. Когато майка му излизаше от вкъщи за да купи провизии от мобилния магазин и аптека, които идваха в градчето три пъти седмично, момчето се затваряше в банята и мастурбираше. Всеки път, когато се празнеше, в размътения му от хапчетата мозък, винаги изникваше спомена за майчината пичка. “Охххххх, пичката ѝ… тази смръдлива дупка!” – мислеше си той, докато бълваше струя след струя. Гледаше порно на телефона си, като винаги избираше да гледа по-зрели жени. Целенасочено търсеше жени над 50, за да може максимално да се доближат до майка му. Спомни си първия ден след свалянето на гипса от ръцете му. Два месеца се беше празнил в памперса си от време на време, насън. Сега, със свободни ръце, той се беше усамотил в банята и бясно мачкаше “месото” си. Гледката на майчиния задник и фактът, че не си беше бил чекии повече от 6 месеца, дадоха резултат. След не повече от 15 секунди започна да се празни. Спермата му се разхвърча във всички посоки. Едри капки падаха в тоалетната чиния. Една част омаза капака ѝ, а друга попадна върху огледалото и мивката. Усещането беше невероятно! Момчето се беше изпразнило, сякаш за първи път в живота си. Неосъществения нагон по майчиния гъз, невъзможността да мастурбира, наред с болкоуспокояващите го беше направило неудържим. В месеците след като майка му без да иска разкри своето най-ценно, младежът прекарваше часове, цели дни и нощи, изпълнен с този копнеж. Беше си фантазирал как тя му бие чекии в леглото, как отмяташе завивките и надяваше процепа си върху хуя му. Представяше си, че му се отдава анално, застанала на колене с глава завряна под скрина. Беше си я представял по всевъзможни начини – начини по които дори най-опитните курви не са били третирани. Но не само! В моментите на върхова възбуда и опиянение си беше съставил план, как да я изчука. Веднага след като му махнеха гипсовете, щеше да ѝ приготви “коктейл за сънища” (така наричаше той микса от “слонска упойка” и морфин), щеше да я приспи, просне на леглото и изебе. Не, не просто изебе. Щеше да я разкърти от ебане! Да, точно така, собствената си майка! Щеше да легне върху нея и да я ебе, докато курът му не започне да изхвърля струи... въздух. Разбира се, тези му желания постихнаха, след като започна отново редовно да мастурбира. Но винаги щом болкоуспокояващите започваха да действат, тези мисли отново нахлуваха в главата му. За да се разведри, започна да се разхожда из града, някога толкова спретнат и чист, а сега тънещ в разруха. Навсякъде се виждаше почеркът на войната. Бившето му училище беше сринато със земята. Магазинът на техните съседи от блока беше просто... изчезнал. Всичко беше унищожено, всичко беше забравено. По улиците не се мяркаха хора. Само в пазарни дни можеше да се забележи някой тръгнал към центъра за да си набави провизии. Гледката от разрушенията му припомни за една сцена от кратката му кариера на “защитник на Родината”.

На третия след откарването му на фронта, на групата му (същите момчета, които бяха загинали в къщичката в която беше ранен) им беше възложено да обиколят и проверят за оцелели (процедура, която буквално спаси живота му) в малко село в близост до границата. Разбира се от селото бяха останали само очертанията му, и няколко полу-разрушени къщи. Докато обхождаха това което някога е било главната улица, войниците (6 човека на възраст между 20-25 години, всичките доброволци) бяха забелязали малка схлупена къща в която мъждукаше светлина. Бяха се приближили, тихомълком, мислейки че вътре се укриват вражески бойци. На момчето се падна честа да надникне през прозореца за да разузнае обстановката и докладва на другарите си. Той се приближи и надникна вътре в къщата. Нямаше вражески войници, но в стаята имаше две жени. Едното беше момиче на около 20 години и най-вероятно майка му, жена на около 50 години. Той се върна и докладва на отговорника на групата (все още нямаха чинове, бяха просто група). Другото момче също отиде и погледна, а след това се върна. Разказа на другите, че двете жени са сами, като вмъкна и нещо от сорта на “много стават за ебане”. Момчетата се засмяха дружно, но в следващия момент лицата им станаха сериозни. Между тях беше протекла телепатична връзка, сякаш негласно се бяха наговорили да изнасилят двете жени. Групата тръгна към къщата и когато стигна входната врата, ръководителят с мощен шут разби паянтовата врата. Момчетата нахлуха вътре с автомати насочени към двете жени, а те от своя страна изкрещяха и се прегърнаха инстинктивно. Друг от войниците отиде до тях и подхвана по-младата за ръката, като направи опит да я отскубне от майката. Момичето започна да се мята като бясно, но беше по-слабо и се предаде. Войникът я задърпа към съседната стая, като беше последван от други двама. Двете жени започнаха да реват и да се умоляват (и на двете им беше ясно какво следва), но момчетата в униформи нямаха намерение да изпуснат този пир на плътта. Увещаваха ги, казваха им, че са сънародници, но момчетата бяха непреклонни. Трите момчета, които останаха с по-възрастната жена (сред които и момчето), я свалиха на пода. Едното момче хвана ръцете ѝ, а друго разтвори и притисна краката ѝ към пода. Момчето беше гледало достатъчно западни филми с изнасилвания в тях. Застана между разтворените крака на жената и разкопча панталона си. Разкъса роклята ѝ от врата, чак до междукрачието ѝ, а след това свали гащите ѝ. Косматата путка се показа отдолу. Момчето легна и придържайки пениса си с дясната си ръка го вкара в жената. Тя ревеше, но беше безсилна. Писъците на двете жени се възнесоха над пустото и разрушено село. С настървението на хищник, момчето обладаваше жената, докато другарите му я държаха плътно. В съседната стая едно от войничетата започна да ръмжи като ранен звяр – сигурен знак, че свършваше. Момчето ебеше възрастната жена бързо и рязко. Путката ѝ беше суха, но това само го настърви. След не повече от 5-6 прониквания, спермата му се разтече вътре в жената. Оргазмът премина бързо. Войничето, което държеше жената за краката, грубо изблъска момчето и му нареди да се разменят. С все още свалени гащи, той хвана краката на жената и ги раздалечи. Второто момче облада жената с дори още по-голямо желание и започна бясно да се мята отгоре ѝ. Докато усмиряваше краката на по-възрастната жена, момчето погледна наляво от себе си. Вратата на съседната стая беше отворена по-малко от половината. Единственото което можеше да се види беше главата на младото момиче. Тя лежеше по гръб, а главата ѝ беше положена наляво. Беше вперила погледа си в очите на момчето. Не пищеше, не ревеше, нито вече оказваше каквато и да било съпротива. Тялото ѝ се движеше ту напред, ту назад – в такта в който момичето беше изнасилвано. То само гледаше към момчето, а в очите ѝ се четеше тих ужас. Докато гледаше към нея, момчето не беше забелязало, че вторият войник е отстъпил мястото си на третия, който преди това държеше ръцете на по-възрастната жена. В момента в който и той започна да се празни, момчето вече беше на крака, облечен и готов да бяга. От другата стая излязоха другите трима войници-момчета явно вече приключили с дъщеря ѝ. След това, бързайки, напуснаха къщата. Преди да се отдалечат, момчето се върна и погледна през прозореца. Двете полуголи жени се бяха прегърнали, все още седейки на земята и плачеха. Въпреки сърцераздирателната гледка, момчето не изпита нищо. Нищо, освен непреодолимото желание да се върне и да повтори – този път с младото момиче.

Денят беше студен, ако не мразовит. Февруари се оказа изключително студен. Повече от две седмици температурите не бяха преминавали минус 5 градуса, дори през деня. Апартаментът беше топъл и уютен. Момчето седеше на стола отпуснато и вглъбено. Откакто майка му беше излязла преди около час, беше погълнал поне 3 хапчета обезболяващи. Беше затворил очи и както повечето пъти, унесен от наркотичния повей на лекарствата, си представяше гледката на майчината путка. Трудно му беше да обясни защо това се въртеше в главата му, въпреки че беше мастурбирал редовно, даже повече от редовно. Мисълта, че точно днес щеше да осъществи плана си го изпълваше със задоволство и копнеж. Вече беше “миксирал” коктейла си от “слонска упойка” и морфин. И двете субстанции бяха течни, затова лесно щеше да прилъже майка си да ги погълне. Беше измислил дори и тост за случая. “Наздраве за нас двамата и Родината!” – щеше да каже младежът, а след това двамата щяха да пият до дъно. Всичко беше добре обмислено в продължение на няколко месеца. Момчето знаеше, че няма сила на този свят която да го спре. Веднъж подействала упойката, тялото ѝ (путката, циците и гъза) щеше да бъде на негово разположение поне за 8-10 часа. Дори врагът да бомбардираше на 2 метра от тях, майка му щеше да спи непробудно.

Следобедът премина неусетно. Майката на момчето се беше прибрала от ходенето на пазар, беше сготвила, изчистила и двамата вече вечеряха. Часът беше около 9, а навън се извиваше ураганен вятър, който правеше студа още по-жесток. Навсякъде около тях се чуваше скърцане, падане, трошене и т.н. Градът се беше предал пред вражеските бомбардировки, а сега като че ли природата искаше да го довърши. Момчето поде някакъв разговор в който ставаше ясно, че има силно желание да върне на фронта, да освободи страната и други подобни бръщолевеници – все неща които нямаше намерения да прави, те просто бяха антракта на малкото му представление. След като приключиха с вечерята и майка му раздигна масата, точно преди времето им за лягане, момчето, уж обзето от патриотичен плам, предложи тост. Жената се учуди (момчето не пиеше), но се зарадва – възстановяването му вървеше добре, щом имаше желание да се върне на фронта (тя никога нямаше да го позволи отново, разбира се). Момчето наля от водката, която седеше в шкафа над мивката и която щеше да ми помогне да замаскира “металния” вкус на упойката. “Наздраве за нас двамата и Родината!” – каза то и двамата отпиха до дъно. След това момчето каза, че отива да си ляга (то спеше в голямата стая, а майка му в кухнята) и посъветва майка си същото. Отивайки в стаята си, момчето се съблече, оставайки само по боксерки и се излегна на леглото. Взе едно от хапчетата на нощното си шкафче и зачака. Нямаше за къде да бърза – “слонската упойка” щеше да подейства след около 20 минути – време, което момчето щеше да използва да събере сили. Той затвори очи и без сам да осъзнава заспа.

Събуди се след два часа. Часовникът показваше 23:45 часа, което означаваше, че майка му вече близо два часа спи под въздействието на наркотика. Момчето стана и излезна от стаята си. Запали лампата в коридора и се насочи към кухнята. Открехна леко вратата ѝ и с почуда установи, че лампата вътре светеше. Побутна врата още малко и надникна. Майка му лежеше на разтегателното легло по гръб. Беше облечена в бяла нощница, която стигаше до коленете ѝ. Завивките на леглото не бяха докрай оправени – най-вероятно сънят беше дошъл внезапно. Момчето влезе в кухнята и се насочи към леглото. Почувства се неуверен, дори отвратен от себе си. Караше се да направи нещо немислимо. Имаше нужда от хапче. Върна се бързо в стаята си, разтърка едно хапче на прах и го изшмърка наведнъж. Беше научил от докторите, че така субстанциите попадат по-бързо в кръвния поток, а оттам в мозъка. И наистина след не повече от 30 секунди момчето почувства така добре познатите му еуфория и отпускане. Но най-вече усети размърдването в гащите си. Отново се върна в кухнята, като се доближи до леглото на майка си. Първо я разтърси леко, а след това по-силно, дори мощно. Жената не се размърда, дори напротив. Момчето знаеше, че в момента тя беше заспала много дълбоко. Това го окуражи. Свали боксерките си и остана чисто гол, с все по-набъбващ пенис. Гледката на спящата му майка го накара да действа. Подхвана нощницата с двете си ръце и я набра в посока гърдите на майка му. Отдолу се показаха циците ѝ, които се повдигаха и слягаха равномерно в такт – дишането ѝ беше спокойно. Гърдите ѝ бяха по-скоро малки, но добре оформени, с малки ареоли и къси зърна. Погледът на момчето се насочи към триъгълника ѝ. Цветни памучни бикини (малко бабешки, помисли си младежът) прикриваха пичката ѝ. С едно бързо движение на лявата си ръка той ги свали до коленете ѝ. Отдолу се показа ТЯ в цялата си прелест. Окосмена (но не рунтава) пичката ѝ се взираше в него и го подканяше да действа. Момчето улови глезените на майка си (точно както държеше краката на жената, която ебаха в къщата) и ги раздалечи максимално. Застана на колене в създалия се триъгълник, току пред междукрачието на майка си. Обезумял от перспективата, която му се откриваше, то заби глава в гърдите ѝ и започна да ги смуче. Започна с лявата, после дясната. Смучеше и лижеше, като обезумял. Мъзгата от кура му прокапа върху чаршафа. След циците, момчето започна да обсипва с целувки корема, а след това се насочи към путката. С пръсти леко раздалечи срамните ѝ устни и допря носа си. Вдиша дълбоко аромата ѝ. Миришеше на сапун и спарено, което отключи неистовото желание дълбоко в него. Като луд, момчето се изправи леко и улови хуя си с ръка. Легна върху спящата си майка и започна да го отърква в путката ѝ. Мъзгата му олигави космите и устните ѝ. Младежът започна бясно да търси входа ѝ, като натискаше в различни посоки без ред. Когато най-после проходът ѝ поддаде, момчето проникна бързо и надълбоко, почти до края. Шундата на майка му беше широка и топла, но за сметка на това беше леко сухичка. Момчето извади пениса си и се изхрачи в шепата си. Размаза слюнката си по путката, като бръкна в нея със средния си пръст. След това го извади, подуши пръста си, а накрая го облиза. Соленият вкус и ароматът на пичка го донастървиха. Той отново проникна в нея и започна да я ебе с цялата мощ и сила, които притежаваше. Нямаше начин да бъде разкрит, нямаше начин майка му да се събуди, нямаше как да се спре. Той буквално скачаше върху спящата си майка, завираше го докрай и го вадеше, набираше се върху нея, притискаше се максимално близо. През цялото време в главата му се въртеше образа на голите майчини шунда и гъз, които видя в онзи далечен ден (дали не беше преди година), спомни си желанието и копнежа, спомни си невъзможността да се облекчи тогава. “Сега ще си платиш!” – мислеше си момчето, като същевременно усилваше темпото и дълбочината на проникването. Циците на майката се мятаха наляво-надясно, докато момчето се опитваше да ги засмуче. Путката на спящата жена се огъваше под напора на кура. Неспособен да се контролира, младежът беше фокусиран изцяло върху унищожението на майчината шунда. Възбудата му беше безгранична. Всяка секунда щеше да... Изведнъж пространството в малката кухня започна да се променя. Момчето се огледа и не можа да повярва. В момента не беше в апартамента си. Беше се пренесъл отново в малката полуразрушена къщичка, където бяха изнасилили двете жени. Сега обаче се беше озовал в стаята, където неговите “колеги” бяха насилили младото момиче. Момчето погледна надолу, където допреди секунда лежеше майка му, и с почуда установи, че нея я нямаше. Вместо това в момента под него лежеше младото момиче. Както и тогава, момичето гледаше наляво, без да примигва, фокусирала погледа си в една точка. Беше чисто гола, а момчето я обладаваше зверски. Бяха сами (момчето не усещаше друго присъствие) и това му се стори възбуждащо. Той продължи да насилва крехкото създание лежащо под члена му. Ебеше я здравата, припомняйки си колко много искаше да се върне и да я иззебе още тогава. Путката на момичето беше суха, но това беше без значение. Единственото важно беше, че краят наближаваше. Забърза леко, след като усети клокоченето на прииждащата буря, проникна до ствола и започна да се празни. Момичето безмълвно поемаше кура му в себе си. Спермата се изливаше в путката на момичето безконтролно, на талази, нещо средно между най-мощния му оргазъм и една продължаваща месеци наред агония. Момчето започна да трепери неконтролируемо, удоволствието заля тялото и мозъка му. “Курва, курва, курваааа!” – започна да крещи с пълно гърло момчето, докато спермата му продължаваше да изпълва сухата вагина на момичето (майка му). Гласът му се извиси в празния апартамент, празната сграда, празния град. Нямаше кой да го чуе или види – просто едно момче и неговата приятелка (майка му). След като конвулсиите му преминаха, младото момче се отпусна върху тялото под себе си. Беше се изпотил и прилепна плътно върху гърдите, корема и триъгълника ѝ. Топлината на тялото на момичето (майка му) беше дори по-възбуждаща сега, след като се беше изхвърлил в нея. Със затворени очи, момчето намери циците и отново започна да ги смуче. Тежкото му дишане се успокои, курът му отцеждаше последните капки семе вътре в путката, а момчето отвори очи. Отново се намираше в малката кухня. Лежеше прилепен до майка си, която продължаваше да спи непробудно, въпреки зверските напъни на които беше подложена допреди минути. Момчето беше зашеметено (от лекарствата, умората от ебането и оргазмът все още бушуващ в кура му), затова бавно надигна ханша си и извади кура си от майчината шунда. Бавно и внимателно го изхлузи от нея, слезе от леглото и придърпа един стол. Постави го фронтално срещу леглото и тежко се отпусна в него, затваряйки очи. Беше задоволил нагона си, но не можеше да обясни защо, докато ебеше спящата си майка, му се привидя младото момиче. “Сигурно е от проклетите лекарства?” – помисли си той. И друг път му се беше случвало да му се привиди или чуе нещо, докато беше под влиянието им, но толкова реално като този път – никога. Усети леко неразположение под ребрата си (едно от местата които не бяха напълно заздравели) Тялото му инстинктивно му подсказа, че трябва да отиде до стаята си и да вземе още едно хапче болкоуспокояващи. Момчето стана и се запъти към стаята си. Взе едно хапче, стърка го и го изшмърка. Докато се върне в кухнята, то започна да действа. Прималя му и той отново се строполи на стола срещу майчиното легло. Погледна към спящата жена. Полугола с разтворени крака, тя продължаваше да спи. Момчето насочи погледа си между краката ѝ. Гледката му хареса – спермата му си беше пробила път извън путката, беше се разтекла по продължението на процепа ѝ и беше образувала малко локвичка на чаршафа. Заради медикаментите спермата му беше станала гъста и лепкава и една част от нея все още свързваше локвичката и путката на майка му. Цялата шунда беше омазана със семето и мъзгата му. Момчето се усмихна. Гледката пред него започна да го възбужда. Той улови хуя си с дясната си ръка и започна да си бие чекия, бавно и плавно. Изправи се, отиде до леглото и отново застана на колене пред шундата на майка си – все пак, докато се събудеше, имаше още няколко часа...