Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Случката която ще ви разкажа е реална и се случи преди доста години.
В края на деветдесетте, бях на 24 г. и все още не бях женен, но със съпругата ми бяхме гаджета. Работех в Бургас, като ел. техник в енергото. Заплатата не достигаше, но поработвах на частно, та се справях доста добре финансово. Бяха ми останали десетина дена отпуск и понеже моята получи покана от сестра ѝ да ѝ гостува за Коледа в САЩ, реших че не ми се стои сам в Бургас (още по-малко ми се карат дежурства по празниците), та поисках да си взема дните които ми оставаха и да си отида на село при майка ми.
Шефът се съгласи с хиляда зора, та ме пусна от 22.12 чак до 04.01 (между впрочем, за десет години това ми е единствения случай да не работя по празниците).
Прибрах се на село. За разлика от Бургас, на село беше натрупало петнадесетина сантиметра сняг – студено, но приятно!
Първите няколко дни през деня ремонтирах някои неща из къщи, виждах се с приятели и така Коледа мина и дойде Стефанов ден. Следобед започна да прехвърча сняг, та реших да си пекна една сланина на жар, да си наточа каничка червено вино и да гледам нещо по телевизията. Тъкмо отпивах първата глътка, когато някой извика майка по име от улицата. Погледнах – беше леля Кера, приятелка на майка.
Майка излезе навън и след малко двете влязоха в къщи.
- Кире, леля! – рече леля Кера, която тогава беше на 47 г. - При тебе ида, че голяма беля стана!
- Какво има? – попитах аз.
- Ами таблото с бушоните, леля… нещо изпращя и сега няма ток вкъщи! Ела, моля те, го оправи, че чичо ти Христо (селският електротехник, от него научих тоя занаят) го няма в село, а не знаят и кога ще се върне, че и виж пак заваля сняг! Кой знае дали ще се върне днес, май за Ямбол е тръгнал… – довърши леля Кера.
Не ми се занимаваше, ама няма как! Покойният ми баща и мъжът на леля Кера (чичо Иван се спомина малко след татко) бяха приятели, а синът им Христо ми е приятел, та нямаше как да откажа. Изпих чашката с виното, докато се обличах, взех си чантата с инструментите и излязохме с леля Кера. Снегът беше натрупал вече поне 25 см., така че Москвичът, който имах, нямаше шанс да изкачи баира от къщи към леля Кера (живеем накрая на село, до реката, има 150-200 метра стръмен баир), затова беше ясно, че ще вървим пеша.
Изкачихме баира и тръгнахме към къщата на леля Кера. Снегът беше станал много ситен, но валеше обилно – с лек, но прорязващ вятър. Леля Кера говореше нещо през целия път, но почти не я слушах, а си мислех че избягах от дежурства, за да се мъча в това време.
Стигнахме до къщата на леля Кера – висока, двуетажна, измазана. Влязохме в двора и аз се насочих направо към таблото. Още като го видях как изглежда разбрах, че ме чака доста работа навън в това отвратително време. Таблото бе на гърба на къщата. Личеше “почеркът” на чичо Христо, явно той беше правил таблото някога, но много отдавна (винаги прави много интересно спайките на кабелите).
Поправих таблото за около 40 минути и токът най-после освети къщата на леля Кера, а снегът продължаваше да вали, като беше натрупал вече почти 40 см.
Леля Кера ме покани да се сгрея в къщата.
Макар и селска къща, беше доста модерна за времето си и лъщеше от чистота.
Леля Кера ме попита:
- Какво ще пиеш, вино или ракия?
Отговорих, че може чаша винце. Докато тя донесе виното и трушийка, сланина и една прясна луканка за мезе, я заглеждах скришно. Още от тийнейджър ме възбуждат здравите ѝ бедра и едрите гърди, а и в лице беше изключително привлекателна.
Тя също си наля чаша вино. Казахме си наздраве и тя реши да ми дава пари за ремонта на таблото. Категорично отказах да взема пари от нея. Толкова години я познавам, семейни приятели сме, с майка си помагат постоянно, а аз да ѝ взема пари, няма шанс!
Пих две чаши вино и реших да си ходя вече, а леля Кера пак ме пита, колко пари да ми даде за ремонта.
Не знам от виното ли, ама казах:
- То аз искам една работа, ама не знам как да ти кажа, лельо Кере...
- Кажи леля, не бой се, свои хора сме, що да не ти дам каквото искаш? – рече тя, без да подозира какво ще искам.
- Ами, аз теб искам... – и посегнах да я целуна.
Тя се сепна и тръгна да се дърпа назад, но се спря. Устните ми докоснаха нейните, но не отговори на целувката ми.
Дръпнах се назад. Стана ми адски тъпо, извиних се и започнах да се обичам, когато леля Кера каза:
- То хубаво леля, ама не е редно, може да съм ти майка...
- Ама не си! Извинявай, ще вървя и моля те, нека си остане между нас!
Вързах си обувките и посегнах да си взема якето, когато тя пак каза:
- Кире, добре, ама между нас да си остане!
- Какво добре? – ошашавен рекох аз.
- Онова добре! Събувай се и влизай обратно! – рече леля Кера.
Изхлузих набързо ботите и влязох, а леля Кера заключи вратата. Влязохме във вътрешната стая и започнах да я целувам ненаситно, а тя рече:
- Влизай в моята стая, аз ще се измия и идвам!
Влязох в спалнята на леля Кера. Имаше голямо дъбово легло с хубав за времето си матрак, а завивките миришеха на чисто. Съблякох се и зачаках.
Леля Кера се върна бързо, загаси лампата и пусна нощна лампа със зелена светлина, хем се виждахме достатъчно, хем не бе много светло.
Започнахме да се целуваме, опипвах гърдите ѝ, играех със зърната ѝ, мачках бедрата ѝ, дупето ѝ – не можех да ѝ се наситя, колко години съм лъскал бастуна за тая жена!
Тя се наведе и започна да ми прави уникална свирка – още малко и щях да свърша, затова я спрях. Сложих я да легне и забих уста в окосмена ѝ путка. Играех си с клитора и усетих как сливата ѝ се навлажни обилно. Мъзгата ѝ течеше около устата ми и се стичаше към ануса ѝ. Тя пъшкаше и ме скубеше за косата, което ме възбуждаше още повече и ме нахъсваше да ѝ доставя удоволствие, надявайки се да се представя на ниво.
Доста дълго я лизах и работих с пръст в путчицата на леля Кера, затова реших че е време да я чукам вече.
- Само по-леко леля в началото, че отдавна не съм го правила!
“Леле, тая яка путка на 47 отдавна не е ебана!” – бих си помислил днес.
Вкарах ѝ го внимателно. Беше доста тясна наистина, добре че ѝ течеше яко мъзгата, че само с плюнка нямаше да стане, а лубриканти тогава нямаше. Започнах леко да я клатя, а тя охкаше и пъшкаше.
Притесних се и попитах:
- Боли ли?
- Не, не спирай! – рече и продължи да охка.
Като разбрах, че ѝ е хубаво, усилих темпото и се оказа, че леля Кера е доста страстна – викаше и забиваше нокти в гърба ми (добре, че нямаше маникюр), а на няколко пъти намалях темпото, за да не свърша преждевременно.
Сменихме няколко пози, като накрая я поставих в мисионерската. Чуках я бързо, като разтривах ануса ѝ с пръст, а леля Кера беше завъртяла глава назад към мен, доколкото можеше, и пъшкаше яко с полузатворени очи.
Не издържах – извадих го и гъсти пръски сперма обляха гърба и задника на леля Кера. Тя постоя така минута и след това отиде да се измие. Аз се облякох и се приготвих да се прибирам.
На изпроводяк, леля Кера каза:
- Днес оправи таблото, утре ще ми смениш ли крушката?
- Естествено! – усмихнах се аз.
Снегът беше спрял да вали. Не усетих как се прибрах, но нямах търпение утре “да ѝ сменя крушката”!
Разказа бива, но май на финала е била не в мисионерската а на кучешката, за да може да и докосваш спокойно ануса и да и се изпразниш на гърба.
Супер.Ти и нова инсталация ще и направиш.Еи така е най добре,вън вали сняг,а ти ебеш до камината секси лелка.
Разказа е добър, хареса ми.
Чукам колежка на 56 това което получавам като перверзен секс не може да се опише .Жена ми е аматьор пред нея.
Тя и жена ти ползва услуги на професионалист
И аз имам една колежка на 53 много готина, побърква ме, закачам я от време на време но не дава никакви индикации да премина на тема секс, изпращам и съобщения с целувки само го прочита и до там
Много приятен разказ, одърви ме .
Свежо и реално. Колко съм бил наивен. Като помисля колко контакти, щепсели, ютии, стари телевизори, печки и перални съм инсталирал и оправил. Беше ми достатъчна една добра дума или кафе от съседките около нас, или при родителите ми, или при съседките на вуйна ми. Само при една съседка не съм влизал, беше ме страх. Тя ми взе страха при една случка в асансьора, както и у нас, но тогава беше се "отрязала", а съпругата ми побесня, а аз бях невинен като херувимче.
Чикиджийска мечта. Само обясни, как си на 24 години. А последните 10 гидини си все дежурен и работиш по Коледа. Ти сигурно си почнал работа на 12 години.
Мили мой Алекс, спрял ми е тока, централно и тотално. Можеш ли опипом да сменяш бушони? Прегръщам те! :)))
Мила, Fairy, с мен не е безопасно да се пише, глутницата ще ти се нахвърли. Мен ме остави, не ми пука, а ме весели, но ти си културна, умна, душевно мека и чувствителна жена. Ще ти е по-трудно. Даже имах такъв случай, горещо лято, връщам се от института, а долу във входа нещо като група по посрещане. Бил спрял тока, цял ден нямало ток, хладилниците протекли, не могли нищо да сготвят, а една съседка направо ми се кара, все едно аз съм виновен. Много често ми вменяват такава роля, на дежурния виновен. Гледам леко изненадан, питам ги защо не са се обадили в електроразпределение. Това беше по време на соца и още не беше настъпила банановата революция. Те ме гледат, все едно съм им показал част от атомията си, направо се възмутиха от моите въпроси. Не знаели как, нямали телефон като нас (говоря за стационарен телефон), не знаели на кого и други глупости. Все едно говоря с малки деца, дошли от гората. С удоволствие ще ти поправя бушоните. А сега гледай и се наслаждавай. Алекс.
Непоносимостта на организЪма ми да пие вино, ме притеснява повече от хвърлени лопатки откъм пясъчника, Алекс. Дойдох, защото имах нужда да те прегърна. Инак си пасувам. А, да, нагледах и башавтора, че закъдя без да мъцна и аз по темата. :))) Целувам те!
Не искам да прозвучи лигаво и превзето, но много ми липсваш. В моите очи ти си от онези жени, които аз наричам топли (говорил съм ти). Не става въпрос за телесна топлина, това е едно комплексно чувство на доброта, съпричастност, грижовност, интелект, такт, култура, истинско желание да помогнеш и т.н. Това чувство е всеобхватно, в обществото на такава жена някак си се чувстваш уютно, а не в състояние на постоянна готовност за скок. Не го смятай за комплимент, това е констатация и чувство. Алекс
БАБА и КАТЕТЪРА пак започнаха с онлайн прегръдките си да досаждат в сайта. ФИЧКЕ, п, риключи ли ти терапията в КАРЛУКОВО или пак избяга преди края ѝ??? Фелдфебел, колко пъти изричаш и пишеш на ден думата ИНСТИТУТ??? Вземи да потренираш и с думата "атомия", пък току виж след някоя и друга година си се научил да я изписваш правилно. По-трудно е да си грамотен, не е като да лижеш осрани ГЪЗОВЕ и да лапаш ЕКСТРЕМЕНТИ. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Маме, мани я тая вмирисана на смърт и гробища мумия, кво го целуваш тоя смотан злобен дъртофелник, не го виждаш, че вече е напълно дебилен от старост и импотентен във всички смисли. Хващай младото жребче Aleksandar, така ще ти смени всички бушони, че ще ти светнат чакрите все едно си пак на 18 :))
Готин разказ евала!
Абе хубаво си беше по време на тъмния соц, максимум по един стационарен телефон ако не на кооперация, то със сигурност на етаж. Който е живял в ония времена знае какво значи тази прекрасна дума "дуплекс", само партийните другари и важните клечки имаха директни стационарни телефони. Еми не е като сега, толкова стана зле положението след банановата революция, че вече всеки човек има поне един мобилен телефон, включително децата и бабите и дядовците. Ама така е, менят се времената, хубаво си беше едно време, може само наши хора да са имали телефони, ама пък кви бяхме задружни, нали така, деде? #дедепакегладен #данахранимдедоалекс :))
Ей това ми е любимия вид истории! Браво!
Е, нашите бяха директни с лесно запомнящи се цифри - примерно 70-80-90. А, пропо, по телефонна плътност България беше на първо място от соц. държавите. Когато сме били на онези робски бригади, когато купонът течеше, в къщите, в които бяхме настанени, имаше телефони. Съществуваше автоматично междуградско и международно телефонно избиране. Обаждал съм се през три часови пояса от забутано градче в тайгата в София. Когато отивах да си говоря с колежката, когато мъжът ѝ беше в Берлин, много настоявах тя да му се обади, за да си говорим на спокойствие, а не той да цъфне по никое време. Нека не бъркаме технологиите с начина на живот, Алекс.
Защо бе, деде, какво му е начина ти на живот? От какво се оплакваш след т.нар. от теб "бананова революция", а всъщност закономерен и очакван срив на идиотската идеология и още по-идиотска икономическа бутафория наречена "байтошов социализъм"? Е, вярно, не е като едно време такива като хрантутници и боклуци да са фактор, сега трябва да имаш акъл и талант, не става само с връзки. Но иначе си е супер, ето и жена ти, нищо че е била действащ агент от средите на ДС също прекрасно е уредила живота си, на теб кво не ти е наред, мижитурка Алекс? :))
в изречението "такива хрантутници и боклуци" съм изпуснал "като теб деде". #дедопакегладен #хапвайдедехапвай :))
Грешка, нито тя, нито аз сме имали връзки с службите. Просто и двамата бяхме работливи и организирани с много добри математически способности
Няма проблем, сега имаме спящо од балкони , ровещи за храна в кофите наркомани, прайдове, проститутки , мигрантите , просяци и други екстри. Вие сигурно карате Бугати вейрон и живеете в Бояна с отопляем басейн на двора. Хвала
Деде, айде да не ми разказваш сега некви глупости. Нали вечно се оплакваш, че не внимаваме и не четем... е, нали ти самият си разказвал, че жена ти е дъщеря на генерал от ДС, била е началник отдел, който се е занимавал с изследване проникването на "вражеските" радиостанции на територията на България, както и онзи епизод, когато се оказва, че в нейния паспорт е имало специален пропуск до всички обекти от националната сигурност. Кажи, ако нещо бъркам, ама май ти не помниш вече какво си писал тук и ще се окаже, че се хвалил не особено внимателно с неща, които не е трябвало да споменаваш #глупавотодеде #дедещебереядове :))
Деде Алекс, ще ме скъсаш от смях с това, че смяташ, че си имал някакви математически способности, въобще някакви способности в каквото и да е освен интригантстване и малоумно празнословие. Деде, толкова си математик, колкото и десантчик #дедетосифантазира :))
Изкуфелчик още фантазьорчик, лапай, гълтай и преглъщай. Имаме и неграмотни комунистчета и баби(комунистически) които на младини са лежали и сега ревът, че не могли да се уредят на работа. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ /
Деде, обаче нищо не каза, какво не ти е наред на начина ти на живот след "банановата революция"? Спиш под балконите и ровиш в кофите? Или пък някой насила те кара да ходиш на прайдове? Питам, щото хората забравят, че едно време ние всички редовно ходехме на комуническите прайдове на 1 май, 9 септември и 7 ноември, а бдителни съседи и колеги услужливо докладваха където трябва, ако не те видят и теб там #дедеплачезасоца :))
Аз приключих с разходката из мъглив и студен ХАМБУРГ. Преместих се и в по-готин хотел - "HOLIDAY INN", че другата седмица ще дойде и сестричката от БАНКОК!!! Мисълта ми беше, че ще съм ти на разположение в следващите часове да те храня с големия черпака от любимите ти лакомства. Няма да пропусна и любимата ти- Фичето. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ /
Педерастчик реве за младините си, че никой не го харесва вече да връзва обувки и трябва да си търси гейове да го шибат. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ /
Нещо днес май няма апетит дедо Алекс, що така? Един е такъв тъжен и унил като от реклама за лекарство против запек? Кво става, деде? #алексмайпреяде #дедеелазадопълнително :))
Херци, сто процента дедо Алекс помни как умело е връзвал обувките на правилните хора и как това се е отплащало в кариерата му: днес началник отдел с пет мацки, утре младши научен сътрудник, вдругиден вече и старши такъв. Хахаха, бил - вика - с добри математически способности, кви бе, деде, да връзваш красиви симетрични фльонги ли? Хахаха #дедебилмайсторнафльонгите :))
Бах мама му, живееш и работиш в Хамбург, а спиш по хотелите? Ти да не си Рокфелер, бе баце? На квартира не те ли вземат? Да не взимаш на Деде Сандо от розовите хапченца и ти?
Ас сам на 31 ромче имам една мечта да чукам от мен по възрасна
Бате, много е важно какво и за кого работиш. ШПИГЕЛ си е ШПИГЕЛ!!! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Ще се окаже, че не си чак толкоз проЗд, а? Крушките ли сменяш там, или ай ти го раздаваш?
Хич не е лошо! Ама хич! Само дето човекът не знае какво е "мисионерска поза", ама нейсе де! Хубав разказ.
Най-харесвам да ме мислят за "проЗд", пък аз да плета терлици на една кука в сървърния етаж. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Май на едно вретено плетеш, само не знам с коя ръка ;)
Търся перверзна жена или семейство. Скайп davmti
Като живеех на квартира, хазяйкта ме изнуди да преспя с нея. Спести ми един наем. Беше тип лелка, разведена, на 50+. По-добре да не я бих видял гола, трагедия! Набръчкан корем, виснали цици, като печени чушки,.. бях потресен! Поне беше епилирана. Надървих го все пак, тя се беше овлажнила. Чуках я някак, исках всичко бързо да приключи. Онази пъшкаше охааа, охааа, харесваше и и ми направи намек за анален секс. Лошо ми стана, казах, че не издържам и побързах да свърша на сбръчкания корем. След тази случка побързах да си намеря друга квартира.
Секс и ужас хахахаха Сега си представи на девойките какво им е, дето спят с гнусни плешиви чичковци със шкембаци за едни дрешки от мола или разходка до Дубай, пак в хотела с мазния чичак.
Хахаха, девойки пишеш, какви девойки, чукащи се за материални+финансови придобивки, БАШ са си класни КУРВИ бате?! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
НИКОЙ не им е опрял дуло на оръжие за да си вдигат краката! На трудовия пазар има място за всички, че тия МЪРШИ са избрали най-долния начин за да живеят НИКОЙ не им е виновен!!! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/