Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
През следващите няколко дни, осемнадесет годишната Ивелина не можеше да мисли за друго, освен за чукане. Един ден, когато майка ѝ бе на работа, Ивелина погледна през прозореца и видя Теодор да спира на алеята. Той беше шейсет, може би шейсет и няколко годишен мъж, или по-млад, но изглеждащ така, който живееше в съседство. Гледайки го как влиза в къщата, Ивелина изведнъж реши, че той ще бъде идеалният мъж, който да ѝ разцепи веднъж и завинаги девствената малка тясна путка.
След като си свали бикините, момичето излезна от тях и се забърза към съседната врата, където позвъни на звънеца.
- Здравей, чичо Теодоре! – усмихна се тя, когато той именно отвори вратата.
- Здравей, Ивелина! – засмя се той, а очите му веднага се насочиха към циците ѝ без сутиен, чиито възбудени зърна стърчаха под тънкия материал на роклята, която Ивелина носеше.
- Имам нужда от помощ… – нервно заекна тя, а меките ѝ топли очи го умоляваха. - Токът ни спря и не знам нищо за бушоните…
- Изчакай тук за момент! – отговори той. - Тъкмо започвах да приготвям обяда.
- Съжалявам, че те обезпокоих!
- Няма проблем! – отговори той. - Просто ми позволи да махна тенджерата от печката.
Теодор бързо остави тенджерата настрана и последва момичето по тротоара до къщата в която живееше.
- Къде е таблото с бушоните? – попита той, когато влезе.
- То е в сервизното помещение, точно до кухнята. – отговори Ивелина, водейки го през къщата с голи млади бедра, провокативно изложени под късата рокля, която носеше.
Посочвайки вратата към сервизното помещение, Ивелина го наблюдаваше как излиза. Тя бързо скочи и седна на плота на мивката. Сръчно повдигна роклята си и разтвори бедрата си, за да е сигурна, че той няма как да пропусне гледката на голата ѝ путка, когато се върне.
Нямаше го само няколко секунди, когато светлината на печката се включи, което показва, че захранването е възстановено.
- Това беше ключът за прекъсвача! – извика той от другата стая.
Ивелина се усмихна, знаейки че сама е изключила преди това тока.
- Сега, Ивелина, ако някога... – той спря, когато се върна в стаята, очите му веднага се насочиха към изложената ѝ на показ малка путка.
- Да? – тя се усмихна сдържано.
- Ако някога отново имаш проблеми… – заекна той, опитвайки се да си възвърне самообладанието. - Това е копчето в долния ляв ъгъл.
- Боже, не знаех това! – усмихна се тя, чувствено размахвайки краката си, докато седеше на плота.
- Това не е проблем! – измърмори той, а очите му с интерес гледаха голата малка и красива путка.
- Харесва ли ти? – тя изведнъж прошепна, разтваряйки бедрата си още по-раздалечени.
- Като? Какво? А, какво? – той заекна.
- Моята путка, чичо Теди! – кикотеше се тя. - Харесва ли ти?
Теодор просто я зяпаше втренчено, без да знае как да отговори на нейния откровен и потресаващ въпрос.
- Добре! – настояваше тя. - Видях те да се взираш в путката ми, харесва ли ти?
- Да. – призна най-накрая той. - Предполагам, че е така.
- Надървя ли те? – тя се пошегува.
- Разбира се, че не! – заекна той. - Ти си просто едно малко и не съм сигурен, дали пълнолетно момиче.
- Обзалагам се, че си надървен!
- Съжалявам, че те разочаровам, хлапе! – засмя се той. - Но аз не съм недървен!
- Докажи го!
- Какво? – той въздъхна.
- Нека проверя! – засмя се Ивелина.
- По дяволите, не!
- Моля те! – прошепна тя, внезапно протягайки се и сграбчвайки чатала му. - Виж колко бързо ти се е надървил яко! Знаех си, че е недървен!
Трепет премина през тялото на възрастния мъж при усещането на топлата ѝ малка ръчичка, притискаща пулсиращия му член.
- Престани с тези глупости! – каза той, отблъсквайки ръката ѝ.
- Добре! – отговори тя. - Но оная ти работа със сигурност се е надървила от гледането на путката на малко момиче! Обзалагам се, че наистина искаш да ме чукаш!
- Не бъди глупава! – той се засмя. - Прекалено съм умен, за да се забърквам с момиче, на което пише прокурор!
- Добре! – въздъхна тя. - Съжалявам, че повдигнах темата! Но защо не останеш да обядваш с мен?
- Не, благодаря! – промърмори той. - Мисля, че е по-добре да се махна оттук!
- Тъкмо щях да правя хот-дог! – каза Ивелина, скачайки от плота. - Моля те, остани!
- Не, благодаря! – отговори той, обръщайки се да си тръгне.
- Ще съжаляваш! – кикотеше се тя, посягайки към един от големите кренвирши на тезгяха. - Не знаеш начините, по които мога да направя с хот-дог!
Усмихвайки се подигравателно на възрастния мъж, Ивелина пъхна края на кренвирша между пълните си, влажни устни и чувствено го пое в устата си.
Теодор се загледа така, сякаш беше изпаднал в транс, докато тя увиваше увлекателно влажните си хлъзгави устни около средно дебелата дължина на кренвирша и започна бавно да ги изпомпва навътре и навън от устата си, а дразнещите ѝ очи гледаха право в неговите.
- Мммм, какво ли не мога да направя с един кренвирш… – въздъхна тя, махайки го от устата си и прокарвайки езика си нагоре-надолу по дължината на неприлично изглеждащия кренвирш.
Възрастният мъж знаеше, че трябва да излезе от къщата, но просто стоеше замръзнал, гледайки как кренвирша се плъзга обратно в горещата отворена уста на наглото момиче.
Намигайки на Теодор, тя издаваше мляскащи звуци, докато го смучеше, а пръстите ѝ произволно галеха частта, която излизаше от устата ѝ.
- Иска ми се да останеш… – прошепна тя, като бавно го махна между устните си с еротичен мляскащ звук. - Ще ти покажа какво наистина мога да направя с кренвирш!
Взирайки се в чувствените умоляващи очи на младото момиче, Теодор усещаше как вкочаненият му член се тресе в рамките на панталоните му. Той напълно бе осъзнал, че, без значение колко желан е от момичето, ще си навлече големи неприятности, ако я докосне.
- Ще останеш ли? – тя прошепна отново, нагло разтривайки върха на кренвирша в твърдото зърно, което се виждаше толкова ясно под тънкия материал на роклята ѝ.
- Н-не, каз-ах ти… – заекна той, все още неспособен да раздвижи краката си и да се махне.
- Моля? – каза тя, подскачайки обратно на плота.
Нежно ритайки сандалите си, тя се разкрачи, протегна лявата си ръка и внимателно докосна чатала му с пръсти.
- Още повече си се надървил! – кикотеше се тя.
Теодор не отговори. Той се взираше между отворените ѝ бедра в късите руси косми над малката сладка и красива путка на момичето, когато тя се протегна към него с крака си.
Усмихвайки се подигравателно на възрастния мъж, тя вдигна кренвирша и бавно го пъхна между меките розови устни на милата си малка путка. Неспособен да откъсне очи от еротичната сцена, Теодор видимо трепереше. Гледката на кренвирша, който се влизаше в нейната гореща малка путка, му разбиваше ума.
- Боже, толкова е хубаво! – прошепна тя, чувствено плъзгайки парчето месо в и извън нейната гореща малка дупка.
Теодор можеше да види кренвирша да блести намокрен от сочната ѝ путка. Можеше ясно да си представи как собствената му надървена курова глава се плъзга в горещата малка тясна путка на момичето.
Издърпвайки кренвирша, тя се качи и застана на колене с раздалечени колене на плота. С лице към него, тя бавно издърпа роклята си над бедрата си, излагайки малката си гореща мокра путка само на около 90 сантиметра от очите му.
- Искаш ли да я пипнеш? – тя прошепна и похотливо погали лигавата си путка с пръсти.
Твърде шокиран за да помръдне, Теодор просто се взираше във влажната розова плът показваща се едва в мокрият вече процеп на путката на Ивелина.
- Давай! – подкани го тя, когато той не отговори. - Доколкото знам и съм забелязала, младите, а и мъжете като цяло, обичате да докосвате путката ми.
- Какво? – той въздъхна. - Позволяваш на момчетата, тва де… млади мъже, да ти пипат путката?
- Разбира се! – излъга тя. - И оставям мъжете, които харесвам, да ми ближат путката.
- Не мога да повярвам! – заекна той. - Изглеждаш като все още невинно момиче!
- Не позволявай външния ми вид да те заблуди! – кикотеше се тя, спомняйки си колко много се наслаждаваше на оралния секс с баща си. - Аз дори мога вече да духам добре!
- Не мога да ти повярвам!
- Отиди и виж над хладилника отгоре е личната ми карта! Виж на колко години съм! – каза Ивелина, виждайки че Теодор мисли че още е малолетна.
Теодор бързо стигна до хладилника, а после взе и погледна личната карта, след което с треперещи от вълнение ръце я остави обратно на мястото и се върна автоматично, без да мисли до Ивелина.
Усмихвайки му се, Ивелина се наведе и хвана отпуснатата му ръка, след което я взе и я намести до путката си. После хвана и пъхна средния му пръст в горещата си напоена със сокове тясна путка.
Когато той започна развълнувано да вкарва и да изважда пръста си от хлъзгавата ѝ гореща путка, Ивелина небрежно свали късата си рокля и я хвърли на пода. Тя му се усмихна дразнещо, докато приклекна леко и с движение на таза нагло заби малката си мокра путка по-здраво около дълбоко забития му пръст.
- Тази путка достатъчно гореща ли е за теб? – тя прошепна.
Без рокля, Теодор просто се втренчи в малките ѝ, но твърди цици с големите щръкналите твърди зърна. Треперещ като лист, диво възбуденият възрастен мъж протегна ръка и сграбчи младото момиче, придърпвайки възхитително ѝ голо тяло в ръцете си. Ивелина се остави да я води и от колене седна разкрачена, пускайки краката си около Теодор, който наведе лице и почна да смуче едно след друго зърната с горещата си мокра уста.
Докато той трескаво смучеше нейните секси млади цици, Ивелина се наведе леко и с ръка отвори ципа на панталона му, след което взе твърдия му пулсиращ член в меката си малка ръка.
- Боже, курът ти се чувства добре в ръката ми! – прошепна тя, леко плъзгайки дланта нагоре и надолу по твърдата му като скала дължина на члена му.
Освобождавайки цицата си от устата си, Теодор се усмихна на сияещото ѝ лице.
- Скъпа комшийке… – запъхтя се той, хващайки ръката ѝ. - Хайде да отидем на дивана и да си поиграем!
Тя покорно го заведе в хола – горда, че е спечелила и победила.
- Съблечи си дрехите! – засмя се тя.
Когато си свали панталоните и шортите, Ивелина се зарадва, че пишката му не е толкова голяма, колкото на Стефан, любовника на майка ѝ.
Пристъпвайки към дивана, възрастният мъж разтвори бедрата ѝ с ръце и спусна лицето си надолу към малкия ѝ тийнейджърски чатал.
- Оооо! – тя изпищя от удоволствие, когато усети езика му върху путката си.
Ивелина се гърчеше и гърчеше по цялото канапе, докато мъжът забиваше езика си в хлъзгавата, нежна плът на разгонената ѝ малка путка.
- О, по дяволите, чичо Теди! – тихо стенеше тя, забивайки пръстите си в дебелата му коса, докато той горещо се лигавеше на сладката ѝ девствена путка. - Толкова е хубаво!
Свежият аромат на нейната сладка млада путка беше достатъчен, за да взриви ума му. Ароматът и вкусът на нейната гореща млада путка бяха едно от най-вълнуващите неща, които можеше да си спомни. Той беше напълно наясно, че тя е само тийнейджърка, но знаеше и че не е малолетна, така че нищо не може да го спре да я чука. Той просто трябваше да има това небесно малко слабо и красиво младо тяло.
- Ооооо! – тя квичеше от радост, докато извитият му дълбок език изпращаше неприлични тръпки от наслада, които се прокрадваха през слабините ѝ.
Тя тихо стенеше, обичайки начина, по който възрастният мъж смучеше путката ѝ.
Когато изведнъж сви устни около пулсиращата пъпка на чувствителния ѝ малък клитор, удоволствието от това почти я накара да припадне. След още няколко минути на това постоянно смучене, Теодор най-накрая махна лицето си от путката ѝ и я взе в ръцете си.
- Боже, за мен ти си сладко момиче! – въздъхна той, притискайки изцапаните си със соковете си от путката устни към нейните.
Възбуденият мъж страстно я целуваше, но тайно искаше да продължава да смуче путката ѝ.
- Миличка… – прошепна той. - Наистина ли обичаш да смучеш хуйове?
- Разбира се! – грееше младата жена, нетърпелива да обгърне горещите си сочни устни около туптящата ерекция на възрастния мъж.
- Искаш ли да ми духаш? – попита нетърпеливо.
- По дяволите, да! – тя се засмя. - С удоволствие!
Спомняйки си колко много обичаше да се спуска върху баща си, тя развълнувано сграбчи основата на кура на Теодор в пръстите си и започна леко да прокарва езика си нагоре-надолу по дължината му, като искаше да го дразни. Преди да вземе голямата му хуйова глава в устата си, тя придвижи и постави върха на езика си под напращялата глава на члена му, след което въртейки език се спусна бавно до основата, без да докосва окосмените му топки.
Мускусният аромат на пулсиращият кур наистина възбуждаше момичето. Спускайки лицето си по-ниско между краката му, тя стисна похотливите му топки в дланите си и започна да прокарва топлия си влажен език по косматата, набръчкана кожа на подутите му топки.
След като смучеше и ближеше топките му в продължение на няколко небесни за Теодор минути, тя най-накрая се изправи и постави горещата си отворена уста над главата на кура му.
- О, Боже! – задъхан мъжът заби пръсти в дългата ѝ руса коса. - Това е невероятно!
Красивата и натурална блондинка бе правила вече достатъчно свирки на баща си, затова инстинктивно знаеше какво да прави. Устата ѝ скоро се люлееше нагоре-надолу над пропитата му от слюнка хуйова глава, докато езикът ѝ пламтеше около нея.
- Това е, бейби! – той извика. - Продължавай да смучеш! Идва ми!
- Не и този път! Не и сега! – тя изпищя, бързо извади устата си от надървения му пенис и се обърна по гръб. - Искам да ме чукаш!
- Била ли си някога, как да го кажа... дефлори... отворена, тоест чукана в путката от мъж? – той развълнувано попита, докато пълзеше между широко разтворените ѝ бедра.
- Не! – засия тя. - Но сега ще бъда!
- Боже, Ивелина! – въздъхна той. - Не трябва да правя това!
- Защо не? – тя се засмя. - Не са много момчетата, които си падат по девственици в наши дни! Какъв избор имам?
Твърде възбуден, за да спре сега, Теодор реши да я дефлорира възможно най-бързо и безболезнено. Насочи кура си към чакащата го нетърпелива малка девствена мокра путка. Постави дебелата глава на кура си между срамните ѝ устни прониквайки леко, докато цялата глава с част от кура му не влезнаха в девствената мокра и гореща путка. После задържа така няколко секунди, наслаждавайки се, след което направи бързо движение с тялото си напред, усещайки разкъсването на химена ѝ, докато накрая курът му се заби целия в малката ѝ девствена дупка.
Ивелина издаваше леки писъци, когато усети бърза остра болка, но тя бързо бе заменена от небесното усещане за прекрасния му член, заровен дълбоко в горещата ѝ млада путка. Тя можеше да почувства как малките ѝ неизползвани стени на путката се опъват почти до точката на спукване, но за все пак не прекалено големия кур в корема ѝ се чувстваше прекрасно.
- О, сладък чичо Теди! – прошепна тя, придърпвайки устата му към нейната. - Много ти благодаря! Толкова е хубаво!
Няколко мига лежаха съвършено неподвижни. Топлите им голи тела бяха съединени от подутия член, който трескаво пулсираше в нейната възхитително изпъната путка.
Започвайки да я чука бавно и така дълбоко, колкото можеше да бъде в началото, той започна в един момент да изпомпва пениса си напред-назад в малката си тийнейджърска путка. Това беше напълно ново преживяване за момичето, което вече, освен пълнолетно, бе станало и жена! А всяко движение на подутия му член ѝ носеше фантастични усещания, за които тя никога не бе подозирала. Малката възбудена блондинка трепереше от екстаз, докато похотливият му кур се промъкваше и излизаше от нейната гореща и джвакаща путка.
- О, Боже! – тя тихо хленчеше, като затвори очи и се вслуша във вкусния сърбящ звук на твърдия хуй, който се промъкваше и излизаше от хлъзгавата ѝ гореща путка.
Почти ѝ се струваше, че е част от това красиво, голямо мъжко тяло, което ѝ доставяше такова огромно удоволствие.
- Това е, чичо Тедииииии! – тя извика, когато той започна да ускорява темпото на тласъците си. - Дай ми го добре!
Сякаш цялото ѝ тяло щеше да експлодира, докато той я чукаше все по-дълбоко и по-силно в стегнатата ѝ малка путка.
- О, да! – тя изхлипа. - Да, да!
- Е, как ти харесва първото чукане? – той се задъхваше, взирайки се в развълнуваното ѝ младо и невероятно красиво лице.
- Обичам първото ми чукане! – тя изкрещя. - Обичам чукането!
Звукът от перверзните думи на невинно изглеждащото младо момиче като че ли още повече възбуди диво чукащия я мъж, докато неговият надървен кур се търкаше в хлъзгавите хребети на горещите ѝ стени на препълнената от възбуда с кръв малка и тясна путка. Удоволствието беше толкова силно, че Теодор не знаеше колко дълго още може да издържи.
- Това е, сладко дърто копеле! – изкрещя Ивелина. - Продължавай да ме ебеш! По дяволите! Мамка му! Мамка му! Мамка му!
Нейните диви писъци на наслада сякаш възбудиха Теодор още повече, карайки го да я чука по-бързо, по-дълбоко и необуздано.
- Мамка му, чичо Теди, мамка му! – тя истерично изкрещя, усещайки как твърдият му кур се разтегля и сякаш завоюва путката ѝ. - Това е! Мамка му! Мамка му! Мамка му!
Едва успявайки да контролира собствените си движения, докато вълнението му се увеличаваше, Теодор движеше члена си навътре и навън със свирепа интензивност.
- О, мамка му! – тя изведнъж изкрещя. - Идва ми! Идвааааа!
Целият свят сякаш експлодира в един гигантски оргазъм за момичето, когато усети как горещата сперма на мъжа бликва и се излива в малката ѝ путка за първи път. Придържайки се плътно към тялото му разкрачена, тя можеше да усети как той изстрелва откос след откос на гореща сперма в путето ѝ.
- О, чичо Теди! – прошепна тя, покривайки устните му с горещата си отворена уста. - Никога не съм допускала, че чукането може да бъде толкова прекрасно!
Няколко минути по-късно, когато възрастният мъж си беше отишъл, Ивелина чу майка си да се смее от коридора.
- От колко време стоиш там? – попита стреснатото момиче.
- От доста време! – отговори майка ѝ. - От колко време се ебеш?
Да бе... Много добре описано, ама такава майка... макар че не знам едно време една рускиня ме караше да еба дъщеря и тъй че.
Обичам много да лижа путки, но най-много обичам да близкам млади путенца. Имал съм няколко и бях щастилив наскоро да излижа едно младо 18-годишно(а може и 17 да е било) путе и трябва да заявя, че няма нищо по-възбуждащо от миризмата на свежо младо путенце. И едно друго лизах преди време. Горкото, като взе да свършва чак се разплака от възбуда. Трепереше като лист, но каза, че не мога да го еба и ми направи само свирка. Ноо...разбира се и някои милфки не лъжат въобще! ;)
Басимус! Aleksandar! Това ти е супер попадение, което четях с пълен кеф от майсторското писане. Хлъзгави хребети! Велик Aleksandar :)))! Май ще започна лекичко да стоплям как пишеш и какво имаш предвид. А запазената марка "-О, сладки ми ***" просто трябва да остане! Тя ти е подписа на шедьовъра. Браво, мойто момче! Мога да си представя как сработва възбудата в такава ситуация. Мога да си спомня дните, като тийн, когато си мечтаех да влезе крадец :)))! Чудесно настроение създаваш!
Авторе, опитах се да мълча, защото не останаха автори и не искам да те отказвам да пишеш. Ще си кажа мнението с надеждата, че ще ме разбереш правилно. Думата "путка" - ок, нормална е за еротичен разказ, но я споменаваш по-често от думата "кафе" в песента "А ние с Боби двамата пием кафе" на Уикеда. Вероятността осемнадесетгодишна да иска секс с шейсетгодишен клони към нула, но хайде да речем, че не е невъзможно. После: начина на изразяване струва ми се, че доста се разминава с това, което искаш да кажеш, особено с прилагателните - или зацикляш на едни и същи, или са странни. Какво означава "дебелата му коса"? Има още много, но нека да не съм жесток с всичко наведнъж. Историите ти повече приличат на пародии на еротичен разказ, а едва ли намерението ти е било такова. Ако НЕ искаш коментари от мен за разказите ти, изпрати SMS на номер 0000 с текст: "стоп комент мадафака" ;)
Чакам продължение страхотен разказ
КУКУРИГО, аз SMS апример няма ти пиша, ама едно гълъбче моа ти ПУСНА..... Та, ако от теб когИ си бил на 16, КАКИ не са сакали секс не означава, че и при други е било така. Например аз в общежитието на теникума РЕДОВНО си чуках две......, едната карнобатска ШИБАЛАНКА, а другата от Девня.
Бахуре, ти ли си? Липсваше ми :) Та за каки ли говорим или за баби? Доколкото помня, твърдеше че не си бабоеб. Ако за теб, като си бил на 16-18, жените на 60 са ти били каки, на мен не ми пречи.
Кук, моят подход, за да разбера автора тук, е да Не чета като себе си. И преди съм го правила, знаеш. Трябва да си облечеш кожата на героя, такава, каквато е описана. Тогава всичко си идва по местата. Не наблюдател, а главен герой трябва да си. Момчето ме затрудни :))) и мен. А че пише, и то страхотно, си личи ама веднагически. Просто е твърде умен и създава абстрактен свят, в който си шибнах челото. :)))
Така е Fairy, еврика! Точно това се опитвам да създам. И преди време го бях завоалирал, че достатъчно простаци, гадни изверги и рецидивисти има в реалният ни живот. За това се опитвам да създам герои, които въпреки извратеността и откровената перверзия, които притежават, са помежду си положителни и всички са доволни. Izkukurigal, нямам против коментара ти, дай номер на който да пратя СМС "старт коментар" :))) До 4та част включително съм ги писал по мой вкус и визия, вчера написах5та част за Васи още ме еяд на мене си, но аз като не съм, други ще са доволни.
Чародейке, според мен му правиш мечешка услуга. Авторът има потенциал, затова се опитвам да му помогна да се отличи от масовите разкази писани между две спирки в автобуса или в асансьора до максимум шестия етаж. /Изку Куригал/
:)))Aleksandar, евриката се случва във вана, нали? Я дай да ти изтъркам ...гърбето. Кук, момчето не иска да пише, за да ни се хареса. Разбирам какво ми казваш. Но неговото писане е плод на неговите нужди и цели, без значение колко позитивни коментара ще получи. Май и аз вече съм на същия принцип. Скоро ще стане ясно. :))))
Съгласен съм, Фей, правилната тактика е да пишем както НИ харесва, пък ако щат да ИМ харесва. Аз говоря за подбора на думи. Всеки, който пише, има разказа в главата си и не е лесно да го пресъздадеш. Все едно да опишеш картина, която гледаш, на хора, които не я виждат.
Кукценцейййй, миличко, мъдър синми ти. Но има изключения. Нали ме чу снощи, почнах да пиша без грам идея, ни сюжет. Просто ври и клокочи отвътре и почва да се ражда, в движение. :))) А най- продуктивно пиша, когат съм ядосана, обидена, наранена :)))), все от пусто в празно имоцийкииии движещи. Пууу, меришкам на кюфтета. :)))
Изку Куригал, започнал си от "белите" кахъри. Има много по-сериозни неща за оправяне, от подбора на изразни средства за женски репродуктивен орган. 1. Заглавието. Трудно ми е да се сетя за по-малко тривиално заглавие. То трябва да грабне и да загнезди в съзнанието на читателя някаква интрига. А не, сега ще ви разкажа една перверзна история за Ивелина. 2. Първото изречение е най-важното от целия текст. Поне така твърди С. Кинг. Да видим първото изречение в поредицата: "Ивелина бе изключително привлекателна млада блондинка." Все едно чета CV. 3. Тривиализиране на интригата. В четвъртото изречение научаваме солта на поредицата. Ивелина ще се чука с баща си. То е, като да ти кажат кой е убиеца в криминалето преди да е започнал филма. Като допълнение липсва експлоатиране на най-голямото табу в човешкото общество - сексът между дете и родител. Съобщено е ей така, все едно Ивелина си е взела пакет чипс. 4. Циклене на едно място. Действието боксува в едни и същи сцени, описани с едни и същи думи. Не знам дали Александър може да извлече полза от написаното, веднъж казва, че е отворен към конструктивна критика, после заявява, че бил тук просто да се забавлява. За сега е на ниво посредственост, дали ще се задоволи с него или ще поиска да се развива зависи едивствено от него.
Напълно съгласен, Вес!
ДТ, нали знаеш разликата между критик и писател? Изберѝ си кой си, де.
JPS думите ми са под брой:( Вчера изпуках почти всички:( Весела
И тук не е лит форум
Дали коментара със забележките е на ДТ или Вес, няма толкова голямо значение. Има значение , че е основателен и насочващ и ако автора го вземе под внимание, ще става все по-добър. И Кукуриго имаше право, често се използват определения, за които могат да се намерят синоними и за съществителните също. Авторе, добър си, фантазията ти работи и ако се чуеш съветите, ще бъдеш все по-добър!
Е, не веднага в дълбокото, майсторе :) Малко хора ги умеят тия неща, за които говориш. [][][] Да, точно Д.Т. има най-голямо право да критикува и ако някой има претенции да става добър автор, хубаво е да се вслушва.
Jps, Изку Куригал, благодаря. Реймънд Чандлър и Робърт Шекли били известни, че често критикували колегите си. Дори и да се е намерил някой, който злобно да им изсъска да си изберат дали да са критици или писатели, той е потънал в забрава. Книгите на Шекли и Чандлър обаче не са. Изку Куригал, смятам че трябва да се започне от фундаменталните грешки. За тънкото шлайфане има време с ракията :). Разбира се ние не знаем каква е мотивацията на Александър, ако е да му кажат "браво мойто момче", то ние грешим.
Добреее, добре. Щом имаме включване с градивна критика от този, който смяташе "да осира клоаката", значи еволюция се случва тук. Относно правилата за писане на разказ, се съгласявам. Но не се съгласявам, че са наложителни тук. Ако взема за пример Влад, Банков, Isk, Италиано, Тони и мн други, които са ми донесли абсолютната наслада да ги чета, плюс бърза и мощна възбуда, става ясно, че тук търсим различни неща. Не всички искаме да отговаряме на литературните критерии. Не винаги целта е да угодим на публиката. Все пак знам, че Aleksandar уважава добрите намерения и е широкоскроен за скритите подбуди. Даже би трябвало да е щастлив от участта си, по сравнение с тази на Чарли и Светла. Еволюция.
И без твоето неискано обяснение разбрахме, че Александър ни разбра. Не се прави на адвокат, че си смешна!
Загуби на борсата ли, Жипес? Рязко се промени от последния ти разказ насам?
Относно критиката: Приемам я, преди да започна нов разказ, ще обмисля малко нещата, па каквото такова. Критика към критиците: Аз самият съм от старата школа и отделно съм в час как Монтесори синчетата и олигофрените набор 1995 и разните недоносчета се отнасят към жените и живота като цяло.. Та изключително "Селска външна тоалетна" ви отношение към Fairy и жените тук като цяло ми идва в повече. Не може ли ей така както спите тази или някоя друга зимна нощ и да ви тресне на сън да вземете да пишете като нормални хора и да звучите интелигентно? Майната ми на мен, аз не съм гален с перце, но без значение от възрастта или липсата на сексуален интерес към една жена, не трябва да изпростяваме.
Момчето ни отговори на коментарите. Ти къде се вреш? Ай малко се осъзнай!
Благодаря, Aleksandar, кавалер си на всичкото отгоре!
Много тъпа измислица. Даже не я прочетох до края.
Давайте следваща част
Тука влизат някакви странни хора, които имат само една цел. Да се заяждат и да се правят на "велики". В конкретния случай- по отношение на дамата с ник Фея. Ми не споделяте гледна точка или каквото там- ок. Свобода на изразяване на СВОБОДНО мнение, как Сийке. Трябва ли задължително просташки и идиотски да се държим? По отношение на жените в тоя вилает- явно да! С тоя каскетно- селяшки манталитет какво да чакаш. Относно разказа. Браво на автора, обаче. Разочарована съм. :) Мислех, че таткото ще е първият. Нищо де. Това за майката накрая ми дойде леко отгоре, но майтапа настрана. И мен така са ме хващали. Веднъж. Една моя приятелка в десети клас ме хвана в леглото с баща си. Няма такъв фал, честно. Още сме си дружки де. :) Но беше...егати ситуацията.
Авторката на предния коментар. Да кажем, че се казвам Лора. Разбира се, не. Но понеже обичам Яворов, затова. Aleksandar, като жена и аз като Феята си позволявам да Ви благодаря. За кавалерското отношение към жените. Няма никакво значение на колко години сте и от коя стара школа сте. (Не ми казвайте, ще стане беля, че си падам по по- зрели мъже...!) Значение има, че сте мъж на място и очевидно възпитан и в отношението към жените. Този сайт тук не е за такива неща, но ще си позволя да Ви споделя едно малоумие, което ми се случи около празниците в София и ме остави безмълвна. Ама напълно безмълвна. В контекста на коментара Ви относно "Монтесори синчетата". Аз също няма да кажа на колко съм, но не от суета. За целите на историята, за да бъда разбрана добре- над 25 и под 30. Действието се развива в една хубава декемвриюска привечер.Отивам на отдавна уговорена вечеря с приятели от чужбина в ресторанта на гърба на библиотеката на пл. Славейков. Хората, които познават района, знаят, че въпросната улица е малка, с още по- тесни тротоари и разминаването става трудно. Така. Пет крачки преди ресторанта виждам срещу себе си двама мъже на около 58- 60. Изключително стилни, елегантни, тип Вито Корлеоне. Единият имаше сапфирено сини очи, като татко. И това ме накара да се усмихна. В тоя момент той засича погледа ми и също се усмихва. Изравняваме се при вратата на ресторанта. Посягам, но той ми отваря: "Заповядайте. И приятна вечер на тази красива рокля". Поздравих, усмихнах се отново, влязох. Напълно непознати двама мъже. Но секундата, докато вляза, отвътре излизат четири млади дами. По- млади от мен, сто процента. И виждат тая ситуация. Едното момиче ме поглежда отровно и казва: "Вие сте позор за женския пол! Срам и позор! Сякаш не можете сама да си отворите вратата! И тези евтини комплименти! Такова покровителствено отношение, това е оскърбително! Заради такава като Вас мъжете са сигурни, че ни притежават!" Ще ми повярвате ли, Aleksandar, че наистина не знаех как да реагирам? А аз не съм човек, който лесно си гълта граматиката. Македонка съм, кибритлийка съм, свръхемоционална съм. И мога да ругая на всичките шест езика, които знам достатъчно добре. Стоях там и просто не знаех как да реагирам на тая вселенска тъпота. Накрая просто казах: "Приятна вечер и на Вас. И да си знаете- такива първосигнални фанатици като Вас са най-големият враг на правата на жените и на нормалната еманципация". Влязох в салона, без да дочакам евентуален отговор. И от кога стана "престъпление" да позволиш дори на непознат мъж да ти отвори вратата, да ти помогне да си облечеш палтото? От кога е "срамно" един възпитан мъж да те зарадва- че това е толкова рядко явление вече?! Потресе ме тоя епизод, повярвайте ми. Потресе ме. А аз не съм от жените, които са типа "вкъщи с децата ми е най- добре". Напротив. Със зъби и нокти съм се борила да изляза от кухнята. И влизам в нея само на празник. Даже не на всеки празник. Но няма сила на света, която да ме убеди, че трябва да убия един мъж, защото ми се е усмихнал в трамвая. Или дори този, който е казал нещо за бюста ми в метрото. Ако го е казал тихо до ухото ми и по подходящия начин...Така че- благодаря. Хубаво е да видиш, че кавалер не е все още само дума от тълковния речник!
Лора, благодаря за разбирането и подкрепата. Приела съм, че страстите покрай сексавостта се обострят неконтролируемо понякога :))). За кавалерството и малките жестове, и комплименти, напълно съм съгласна с теб. Дойде ли ден, когато случайният ежедневен флирт между непознати изчезне, край с еволюцията. :)))
Моля, няма за какво, скъпа Фея. Да ти призная честно, аз леееко така се съмнявам, че жените сме в състояние да се подкрепяме една друга. Дори наистина интелигентните сред нас. Така че използвам всеки повод да се опитвам да дам живот на това странно нещо женската солидарност. Но ние не го умеем това. Не. Постоянно се състезаваме, отказваме да проумеем простичкия факт, че никоя не е като другата и това е най- големият ни коз. И прочее. Е затова имам приятели, но нямам приятелКИ. Умеят я мъжете солидарността. Може би защото са по- просто устроени. Дори умните сред тях. Чудя се дали така не е по-добре. Нейсе. Пак да кажа. Няма за какво да ми благодариш, за мен е удоволствие. Колкото до "сексавостта"- ами само при комплексирани примитиви нещата излизат от контрол. Не си ли забелязала...
Лорче, същото съм твърдяла и аз относно здравината на връзката между жени. Тая верига на взаимопомощ е нещо като базата, като планктона в морето на еволюцията, което дава храна да се развие живота напред. Споделянето между жени е силата, която ги успокоява, мотивира, обучава, отнема психически товар и дава мотивация за напред. Знаеш колко е важно за нас да знаем, че не сме сами, че има и друга, минала по този път, че има и друга в същото положение. Нещо като да имаме компания през цялото време, когато питаме за посоката :))), докато мъж не би ни бил толкова полезен предвид другият им начин на мислене. Никога не съм се усещала по- лека отколкото след среща с жени , с които сме се смяли на всичко. А относно примитивност или комплексираност не бих искала да охарактеризирам така хората, с които си общуваме тук. Имаме бекграунд, имаме настроения, съпътстващи състояния и хоп, среда без задръжки, събират се две и две. Като ми дойде вповече, омитам се за известно време, толкоз. Хайде, да видим Пълнолунието колко лудешки страсти ще ни ливне.
Прочее, налага се да ти призная нещо. Ще умреш от смях, но няма начин. Понеже живея в къща в нищото- разбирай, най- близките комшии са на два километра и отзад гранича с гората, отляво и отдясно с мене си, а отсреща- пак с мене си. Във вид на овощна градина. Мечтата на живота ми, евър! Да НЯМАМ съседи. Та, понеже живея така малко като Маугли( ама само на пръв поглед!)- имам три кучета. Сибир, Ханджар и...Фея. Да бе. Имам си куче, което се казва като тебе. :) Хубаво де, кучка. Подарък ми е дзвера. Не бих си избрала женско животно, ама никогда. Стана ясно вече- с жени не се разбирам много. Чат- пат правя секс с тях. :) При строго задължителни три условия обаче. Иначе господата са си с предимство. :) Та имам си и аз Фея. И сега някакси като си общувам с нея, се сещам за теб. :) Красавица е тя. И луда за девет села. И своенравна. И въобще, жена. С мъжете ми е по- лесно. :) Относто комплексираността и примитивността- не е характеризиране. Първо е малко професионална деформация- психологът в мен никога не спи. И второ- опасявам се, че това са две от най- силно изразените и най- "сериозно" работещи национални характеристики. Огромната част от миллета (населението) на вилаета са примитивни, комплексирани, малокултурни и тъй натам. Но това е разговор за друго място и други обстоятелства. Тук си говорим за други неща. :) Колкото до пълнолунието- опасявам се, че при мен ще е както винаги. Тежко безсъние и тотално луднали хормони. Да му мисли тоя, с когото ще го споделям пълнолунието. Аз съм лесна...Е, лесна съм, ако съм доволна от...компанията. Ако не...сменям доставчика. На компания. :) "Лорче". Леле, от пети клас никой не ми е казвал така. Може ли все пак Лора? Пак не падай от смях защо. Лорче ми казваше даскала по математика в гимназията. Лоши спомени. Ама много лоши. Не от математиката- от ония шибан недоправен чекиджия. Казваше, че нямало да ми напише повече от три, докато не ме изчука. Малко неща на тоя свят мразя наистина, но първото от тях е мъж, който не знае как да си поиска, не приема "не" за отговор и не си дава сметка когато НЯМА шанс с една жена. Дори за еднократно ебане. Един път така, втори път така...Накрая го записах как подробно ми обяснява какво щял да ми направи и как съм нямала избор, нищо, че съм отличничка. Щото ми трябвала шестицата. Записах го. И пуснах записа на жена му. После поисках комисия за оценка на знанията ми по математика. И когато ме попитаха защо с тези знания съм с тройка и на комисия, пуснах записа и на тях. Та така. "Лорче" ми напомня за тоя...гном. Но може би трябва да проявя снизходителност. Все пак нещастникът беше грозноват и с малка тъничка патка. Колко ли трябва да го е било яд на тоя факт. Все толкоз. За малко да намразя и математиката. Прочее, нали знаеш, че на английски Fairy не означава само Фея?...:)))
Лорче пиши ми. [email protected]
Привет, Лора! Направо ти завидях за дивотията, в която живееш. Ако имаше и езерце наблизо ехееее, бих си взела и конче, за строго ездитни цели, разбира се. Никът си сложих с твърде импулсивното си влизане в сайта, точно след като масажистът ми ме записа в графика си с това Fairy. Не е обмисляно решение и не се сещам какво друго значи, освен ако нямаш близкото fairly предвид. Извинявай, пиша бързо, пак сътресение дойде. Аман вече. От Коледа насам не мога да изплувам от тъмни блатни води. Въздух не ми остана.*** Как знаеш къв му е пишока на оня мухъл...ти си знаеш. ***Бягам по задачи. Не съм сигурна кога ще погледна пак тук, та колкото и да ми е приятно да си говорим, не се обиждай, ако се забавя с отговор. Поздрави
Асото, явно се налага да се обърна към Вас така, че да ме разберете ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ. Очевидно сте прочел коментара, в който обяснявам защо предпочитам да ме наричат Лора. А не другото. И така. Неуважаеми, нагъл, зле възпитан Асо, Пика или каквото там. За такива като ТЕБ не съм "Лорче". И "Лора" не съм. За такива като ТЕБ, на които НЕЕДНОКРАТНО съм казала, че са ми НЕСИМПАТИЧНИ съм Доктор Сарафова. Това първо. Второ. Аз на мъже писма не пиша. Освен ако случайно мъжът не се казва Ален Делон, но уви, вече не мога да му пиша. Даже да искам. Едно време, като студентка още, му написах двайсетина писма. Даже отговори на едно. На теб обаче ще ти напиша само протокола от аутопсията. Ако си позволяваш да ме занимаваш с неприятната си персона отново. Беше ми крайно неприятно, лека вечер! И спри да ме провокираш. Напоследък си имам ядове. Да не отнесеш опакото на мотиката.
Привет и на теб, Фея! И не се тревожи. Все ще погледнеш тъдява. Приятните разговори са си приятни разговори, обаче и задачите сами не се вършат, нали. Тя тръстиката нас чака. Такъв е животът. Родена да блести, а принудена да работи, а. :) Добре дошла в клуба, дарлинг. Fairy означава освен фея, още: магьосница, вълшебница, приказна, омайна. Горките ингилизи. Като им е беден язикът, кой им крив?! За справка. Скъпията на сърцето ми испански е друга работа. На испански език има 13 различни думи за омраза, 15 за страст, 9 за смърт и 11- за любов. Представяш ли си? Тринайсет различни начина да обясниш на някого как точно го мразиш. Или как точно го желаеш. Извинявай, имам страст към езиците. Във всеки смисъл. :) Та понякога се забравям. Не живея в дивота аз, не. Е, освен ако не приемем едно нормално село в полупланината за дивота. Просто преди стотина години получих едно наследство и изкупих имотите около себе си. Имах разни идеи щото. Които, Слава Богу, осъществих. Въпреки че осем месеца в годината не съм в БГ. Оранжерия, градини, е такива работи. И други разни. А да ти кажа ли честно защо не ща съседи? Ми заради чалгата. Като ми надънят някоя Малина, Къпина, Фидана и прочее в три сутринта- и се сещам за всичките си златни медали по стрелба. Е затова си мечтаех да нямам съседи. Ура. Нямам. Да ти кажа, в три сутринта и любимата ми опера да ми пуснат, пак убивам. Ще те викам да ги копаем.:) Шегувам се, извинявай. Чувството ми за сарказъм след ден като днешния е малко прекалено. "Езерце" наблизо няма. Но на границата на овощната ми градина има красива поляна с река. Може ли да я минем за езеро? А коне имам. Три. Яздя от преди да се помня. Покойният ми дядо ме е качил на кон преди да проходя на собствените си крака. За което ще му бъда вечно признателна. И за какво ли не още. Страх ме е от хора, влечуги и природни бедствия- в този ред. Но от коне не. Не съществува кон, с който не мога да се разбера. Стига да не е кобила де. Тогава става сложно. :) Нали знаеш, и най- тъпия кон е по- умен от човек. И конят избира ездача, не обратното. Та ще те уредим и с конче. За строго ездитни цели, разбира се. :) Масажист, а. Ех, скъпа Фея. Как пък може така да имаме толкова общи неща? Моят ме е записал в телефона си като Доктор Грей. :) Наистина съм доктор. Макар и не Грей. Поздрави, до когато и да е. И да знаеш, понеже се сетих за задачите. Напомняй си чат- пат, че работа ще имаш и на ония свят. Но време за себе си не точно. Така че си го намирай по- често. И споделяй приказност с простосмъртните! :) Хайде, няма да те карам да познаеш поне една от трите ми най- любими приказки, че ще станем като лексикон от миналото хилядолетие! :))) Поздрави! Може и по- здрави...Както предпочиташ! :))))
Забравих. Това за "тъмните блатни води", надявам се, е някаква метафора за много ангажименти? Защото ако е буквално...нали. От къде знам какъв му е инстументът на пишман математика? Познай от три пъти. Показвал ми го е. С цел да ме впечатли, подозирам. Не се смях. Много. Адиос. Отивам за кафе, щото трябва да продължавам да пиша едни дивотии. По работа. Ама е важно. Ти сънувай красиви езера и препускащи коне, Фея.
Лора, успя да ме сащисаш :)))! Толкова неща ми разказа, че се чудя как да ти отговоря със същото. Доста сме различни. Аз сякаш съм изградена малко номадски. Не бих искала да съм обвързана със земя и обгрижването на наследство. Нито да обвързвам с такъв товар децата ми. В Orbital имаше хубав опис, как астронавтите гледат към Земята и виждат зеленото как се накъдря в охрени хребети и бели планински вериги после слиза към мастилено синьо, което изведнъж отразява слънцето и се превръща в оловно огледало. И никъде там не се вижда къде е края на една държава и началото на друга, нито се разбира защо хората са се убивали от двете страни на една река, например. И аз така гледам. Но дълбоко уважавам твоето начинание и наследството, което имаш силите да си създала. С най- голямо удоволствие бих се отърколила през тревите, та в реката. Цамбурррр. Желая ти спокоен дух и ведро настроение! До скоро.
Аleksandar, моля да ни извиниш моабета с Лора. И да знаеш, че не съм те забравила, чакаме ти част 4, където все още си писал като себе си и част 5, която е по- поръчкова :))). Държа те под око.
Лорче явно не си за този свят.И съвет от мен не изслушваш ли човек не ще прокопсаш.
Asot- че, последни пет стотинки по темата. Ти, освен, че си невъзпитан и нямаш идея, че когато ти кажат "НЕ говоря с теб, разкарай се"- точно това трябва да направиш, очевидно си и шеметно нагъл тъпак и сияйно тъп наглец. Първо. Съветите си ги заври там, където бих ти ги завряла лично. Ако ми се занимаваше. НЕПОИСКАНИТЕ съвети са наглост. За протокола. Само не особено умните хора дават съвети. Без да са им ги поискали. А умните знаят- на когото му трябва акъл и помощ от тебе, той ще си каже. Ти си знаеш от кои си. Не от умните. Определено. И второ. Ти мен на изслушване не ме учи. Аз това работя. Слушам хора. Срещу трицифрени суми на час. Точка. Адиос. И НАЙ- ЛЮБЕЗНО НАСТОЯВАМ ДА СПРЕШ ДА МИ СЕ ПРАВИШ НА МЪЖ. За да не ми се наложи да ти кажа в очите, че аман от мъже, дето се държат като...да, точно така. Думата с "п". Точка. НЕ МЕ ЗАНИМАВАЙ СЪС СЕБЕ СИ. И бъди спокоен. "Прокопсала" съм повече от добре. Та спи спокойно, нахалнико.
Фея, понеже заминавам за едно известно време- трябва да се работи все пак. Първо и преди всичко, благодаря. По тия географски ширини все по- рядко се срещат достатъчно нормални и достатъчно умни хора, с които да си разговаряш цивилизовано. Е така. Да си кажете някакви неща, да си споделите мнения. Особено на място като това, мрежата имам предвид. Не този сайт конкретно. В интернет е пълно с диагнози на свобода. Все по- неосвидетелствани люде, които настояват, че само те са прави, умни, красиви и так дальше. Изтощително е това. Изтощително и безумно тъпо. Е затова от преди сто години последователно и категорично не се занимавам с разните там фейсбуци, вайбъри и прочее. И съвсем добре си живея с единия "прост" имейл и то же прост телефон. Ми на когото му трябвам, намира ме. Значи може и така. Без да се тровя с токсичния нет.Та ти благодаря. Разведряващо е да се попадне на създание като теб. Особено оценявам чувството ти за хумор. При мен то липсва. Вероятно затова го ценя. Аз имам само чувство за брутален сарказъм и такова за тежка самоирония. Не те знам от какво толкова си сащисана, не ми изглеждаш на човек, който се шашка или впечатлява лесно. Решила съм да ти кажа някакви неща, казала съм ги. Това не е обвързващо, по никакъв начин. Както и да ми отговориш. Или да не ми. Изборът си е твой. Знаеш, така сме устроени. Често споделяме някакви неща по- лесно с хора, които не познаваме. И такива, които не виждаме. За мен това е нормално. Първо, защото физическият ми живот, извън нета, е в доста сериозно пресят кръг. Да кажем, че животът ме научи от ранна възраст и по болезнен начин, че с хора е по- добре работа да си нямаш. Ако не е крайно наложително. Кучета, коне, делфини, овошки, цветя, книги, музика- може. Хората са разочароващи. И винаги ще се намери някой, който "много държи" на теб да ти пререже гърлото за паница леща. Обикновено такъв, дето ти дължи и гащите на гъза си. Живот. Затова- хората съм ги пресяла. И не само заради мен си. Работата ми е отговорна и изтощителна. И наказание за хората около мен. Затова гледам хората да са по- малко. Аз съм триста процента интроверт- пиша много по- лесно, отколкото говоря. Дори с близки хора не говоря често. Но като го правя, може да не млъкна и три дни. :) По начало трудно ми се получава с хората. От дете. Не ми пука, да ти кажа. Хората, които истински си заслужават, са малко. Тия, които ми е било важно да са с мен, са. Другото са подробности. А ми се получава трудно, защото съм класическият представител на зодия Дева. Не понасям прости и невъзпитани същества. Дори да са ми кръвни роднини. И не ги търпя при никакви обстоятелства. Не съм склонна да се направя на по- тъпа и по- неуспешна, на "скромна", за да се "впиша" нам къде си. Евентуално може би. Знам колко много не знам. Колко много имам още на уча. Обаче и знам чудесно точно колко струвам. Какво представлявам. Такива хора, сещаш се, нямат много приятели. Особено ако са жени. Така че, да. Казала съм ти някакви неща. Не е нужно да отговаряш. Ако не искаш. Виждаш ли, аз усещам хората. Имам вътреш радар. И той рядко греши. Интересна си ми. Първо, защото не си проста. Обичаш да се правиш на такава, когато ти отърва, но не се връзвам. Аз поне. Последният път, когато жена ми беше интересна,бях на 5. Преди осем хиляди живота. :) Хубаво е, че сме толкова различни, Фея. Ще се изненадаш някой ден колко много общи неща може да имат уж така различните хора помежду си. От опит ти го казвам. Освен това ще ти издам една тайна. Не е важно колко много сме различни. Важно е, ако в нещо си допадаме- да сме като части на пъзел. Да се "сглобят" от правилната страна. Различните хора създават най- здравите отношения. Повярвай ми, знам какво говоря. И знам защо. Бях номад твърде доста дълго време. По ред причини, важни. За мен. Бях номад. Лесно можеш да се пристрастиш към тоя живот. Една чанта, един пистолет и толкова. Днес в Париж, утре в Макао. Живях така. В името на цел, която ми беше важна. И престанах, щом я постигнах. Ето ти още една разлика между нас, Фея- не съм толкова смела като теб. Не съм чак толкова свободна. Имам нужда да принадлежа. Да знам, че някъде там има врата, която само аз мога да отворя. И зад тази врата е точно светът, който съм си представяла, че е моят свят. По ред причини, които са важни, но мястото им не е в публичен разговор, имам нужда от грам сигурност в тоя живот. Един грам, но да го имам. Та затова...опитвам да съграждам. Да създавам. Ценя хората, които могат да погледнат всичко отгоре. И да видят панорамата. Да видят зеленото на планините и синьот на океаните без границите и телените огради. Ценя ги, но аз не съм такъв човек. Преживях твърде много време в самолети, кораби и автомобили. Твърде дълго нямах друго, освен документ за самоличност, оръжие и кредитна карта. Този живот изглежда ок само на кино. При това- ако си Джеймс Бонд. Аз не съм. Нищо, че работата ми доста наподобява неговата. Затова направих къщата на мечтите си, градина, оранжерия и прочее. Затова се опитвам да уча нови неща, които се правят с ръце- освен стрелбата. И затова съм си обещала, че един ден ще престана да прекарвам осем месеца в годината извън вилаета. Някой ден. Междувременно- винаги си добре дошла при реката. Хубавото в тоя живот е наистина такова, само ако го споделяш с интелигентни и готини хора. Поздрави, Омайнице. И да знаеш, в следващите едно известно време дни ще се наложи да поработя. Едни ядове и едни срокове тичат право срещу мен. ША трябва да избегна челния сблъсък, ако ме разбираш. :)
Aleksandar, моля Ви да приемете едно извинение и от мен. Феята се оказва събеседник, на когото не може да се устои. Но все пак,
, ох, тоя компютър проклет! Все едно. Но все пак, наистина, извинявайте. Че някакси превърнахме форума за коментар под Вашия разказ в "моабет"- както тя се е изразила. :) Много се надявам на разбиране от Ваша страна! :) Прочее, най- важният мъж в живота ми се казва Александър. Също и любимият ми поет и любимият ми писател носят името Александър. Какво интересно съвпадение, нали. :) И да пишете пак скоро нещо ново. Да кажа и аз като Феята- чакаме.
Лора, погледнах за теб, веднага щом се събудих. И това място за писане вече не ме устройва, обещах на Aleksandar да не ме вижда под негов разказ. Дълго е за обяснения, а и ти нямаш нужда от такива. Като те прочетох, ми се прииска да те прегърна и да ти дам 1 грам сигурност. Имам точно 21 грама :))). Ще ги усетиш всичките накуп. Не искам да пиша колко ми се иска да ти прегостувам, колко хубаво ще бъде и как на третия ден ще ми връчиш метла :)))). Народен обичай за гостите, които остават. По-дълго време. Знам, че може би много ще мълчиш, когато сме заедно. Ще чуваме как се разпуква земята след дъжд, как се събират лястовиците, как нежно клокочка кафето, докато пада в сутрешна чашка. И през всичкото това време, аз ще те слушам. Разказите ще идват от топлината на погледа, който се завръща от пътуването си навътре. От паузите, които ще правиш, когато отваряш прозорец. От нямата ти усмивка, когато говоря разпалено. ***Знам, че ще справиш с идващото. Аз бих искала да успея да се позатворя малко. Пролетно почистване, може би. До ...когато. Нашето няма да се изгуби.
Твърде вниматено си пресявах думите, Лора, но горното съм аз. Ти беше преди йогата и кафето ми, представѝ си. :))) До ...когато.
За обидни думи да не задълбавам че има и закони приети действащи а и във всеки сайт има блокиране или премахване на потребителски профил.Лора Лорчето д-р.Сарафова или някаква самозвана не знам и черна или бяла е!?Е първата за отлюспване от този сайт без да броя приноса който е имала до сега.Като се обърне каруцата викат пътища много...
Пичове, "хванах" жената да се чука с един дебел изкуствен кур. Притворила очи, разтворила крака и си го набива в путката. Има ли причина да се притеснявам или просто опитва по- дебел хуй?!
До последния коментар, ми набухай и го в гъза до макарите!
Вай, вай, вай...... Сайта стана развъдник на психично осакатени или НАПИСАНО по-просто МАГНИТ за ОТКАЧЕНИ !¡! Да взема да питам аз неизкласилата поради психично разстройство докторка КУИН на какъв език и с колко думи казваш на САБАКА-та, че си на вълна помиярски СИКИШ??? АМАН от мозъчно изпилени индивиди тъдява. Живей си там в райския гъз на географията и сънувай писма пафюмирани от Ален Фабиан Морис Марсел Делон..... /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Мила ми Омайнице, значи ставаме две. Тия с "поглеждането за теб". Много мило, наистина. Не знам дали трябва да ти благодаря, че си го направила веднага, щом си станала. Малко банално ми иде, така че се надявам да разбереш като как си ми зарадвала душицата и без много обяснения. А това, че съм ПРЕДИ йогата и КАФЕТО даже въобще не знам как да го коментирам!? Не. Знам. Прегръщам те. Без думи и дъъъълго. Каза жената, която прегръща повече от два пъти годишно само мъжа си. Е, бюстът ми пречи на тая процедура с прегръщането, но заради теб винаги ще се постарая. Майтапът настрана, нищо, че се усмихвам. В целия ми съзнателен живот на пръстите на едната си ръка мога да преброя хората, за които съм мислила или въобще съм се сещала ПРЕДИ поне половината кафе сутрин. И пак ще ми останат свободни пръсти. Ти вече заемаш почетно място в тази скъпа на сърцето ми компания. Както казваше за мен покойният ми любим татко: "Да се говори с теб сутрин преди да си изпила поне половината първо кафе е животозастрашаващо и е риск, който не съм готов да поема. Колкото и да те обичам". Тате. Единственият човек в цялата вселена, евър, за когото нямаше значение дали съм изпила кафето. За него винаги бях безопасна и любяща. С или без кафето. Днес и аз така. Въпреки графика и някои други досадни неща за днес, от сутринта си мисля за теби накрая реших да удължа малко почивката за кафе. :) Колкото до йогата, мила ми Приказнице, с риск да те уморя от смях и надявайки се, че НЯМА да те обидя- не го разбирам аз това. Хич не. Вероятно защото имам осем излишни за ръста ми килограма и умоменатият вече бюст прави каквито и да е упражнения, различни от плуване, задача с повишена трудност. Йогата ми е любопитна, защото от мойта камбанария на пълен неразбирач изглежда като нещо повече от комплекс упражнения. Изглежда ми като житейска философия, като начин на мислене. Та ми е любопитна. Но не я разбирам. Замествам я със секс. Това ми е йогата на мен. :) Чакрите си ги намествам с оперна музика, много книги и стрелба. Без да броим конете и кучетата. И плуването. Нищо не прочиства ума като плуването и нищо не подрежда психиката и не успокоява ума както общуването с конете. Относно метлата за гостите, които остават дълго- ще се наложи да разбия прекрасното ти сърце. Нямам метли у нас. Освен тая, дето съм я яхнала по рождение и не слизам от нея! :) Първо, защото от доста време не се занимавам с битовизми. Има достатъчно необразовани хора, които да мият чинии и да гладят. Не виждам защо аз да го правя. Вместо да печеля парите, с които да плащам на домашната си помощница. Готвя по някога, но съвсем понякога. Така че сори. Без метла ще си останеш, колкото и да стоиш. И не се тревожи- при мен никой не стои, ако аз искам да си ходи. Намирам си начин да го покажа. Да не говорим, че не пускам в къщата си хора, с които не бих преживяла поне три месеца там. Примерно. Казах ти, тежък чешит съм. Най- много да те оставя да се грижиш за някое конче. Мисля, че ще ти хареса. :) Права си, нашето не се губи. Но за кафето ще трябва да преговаряме. За мен кафето е кафе на джезве. Е, винаги бих споделила джезвето с хубав човек. И винаги бих изпила едно еспресо с точния човек. Ще се "жертвам"! За теб винаги. :) Трябва да продължавам, Фея. И вече леееко бързам. Почини си и заради мен. 21 грама. Пази ги. Не са много.Сигурно ги раздаваш с широко сърце, но все пак с добра предварителн селекция на кого да ги дадеш. Усетих ги. Всичките. Хубаво усещане...До когато!
"- Въх, уби мъ!- каза Калоянчев (Царство му небесно) и се просна странично." И аз тъй. Матраците са направо на пода, че да не подскача песа. А още малко релакс и почвам да въртя глутеус като тренче за тонус.Целта е всяка топка да изписва кръг. Дясната по часовника,а лявата обратно. Никога няма да се видя слаба, Лора. Но поне което се вижда, да е здраво и оформено. До когато حتى متى
Извинявам се, че ви се намесвам в разговора, но, Лора, ставаш ми все по-симпатична с това което пишеш за себе си и начина си на живот :) Не е сарказъм, искрен съм.
IzkuKurigal, лично аз нямам против да се намесваш в разговора ми с Феята. При положение, че го правиш по най- нормален начин. И,да- разбирам, че не е ирония. То когато е, си личи. Когато не е, тоже. Така че няма проблем. Поне за мен. Омайнице, мила моя, "убих тъ", ньи мъ ье срам! Царство им небесно. И на Калоянчев, и на Парцалев, и на абсолютно великата Ружа Делчева. Тя ми е любима, та любима. Пиша ти тук, въпреки че имам на акъл друго твое послание, но все едно. Есенцията е важна. Смисълът. Та там имаше едно изречение, което ме разтопи. Жегна ми душичката- в най- хубавия смисъл. "Понеже езикът ти!" казваш ти. Дързък, остър и тъй натам. Ах, езикът, Омайнице. Езикът. Особено родният, нали така. Сещам се, че преди време гледах едно интервю с Димитри Иванов. На когото дължим невероятни преводи на Гор Видал и Теодор Драйзер примерно. И го питаха колко езика трябва да владее перфектно един добър преводач. Той каза: "Само един. Родният си." А? Ами така е. Пак в това интервю той обясни защо израза "владея перфектно" еди кой си език е нонсенс. Защото езикът е жива система. Развива се. Движи се. Живее. Няма как да "владееш перфектно" нещо в развитие. И всеки, който някога е научавал чужд език наистина добре, знае това прекрасно. Та аз и езиците сме една дълга история, Омайнице. Език във всеки смисъл на тая дума. По отношение на родния български- защото в много ранна възраст една моя учителка забеляза според нея дарба за слово. И се зае да я развива. Да я шлифова. С много четене и много писане. Много книги и много съчинения, есета. Такива неща. Растях между хора, които говореха с мен на три езика- освен на български. И така на около 12 се оказах свободно говореща два езика и учеща други два. Оказа се,
, че имам дарба за това. Уча лесно. То, и честно да ти кажа- като научиш два езика, всеки следващ по- лесно се учи. И като добавиш към това неспирното четене на няколко езика, освен на родния- получава се това. "Понеже езикът ти!". Пък и аз много по- лесно се изразявам, пишейки. Може би защото обичам да пиша. Имам дарба за това. Не един и двама са ми го казвали. Кой знае. Ако спра да работя достатъчно рано, може и да публикувам някой от ръкописите в шкафа. Венета Райкова написа 20 книги, защо не и аз? :) Отвъд шегата- благодаря ти. Все по- рядко се случва да се срещнах хора, обръщащи внимание на нечий изказ. И това винаги впечатлява. Що се отнася до останалото, налага се горчиво да те разочаровам, скъпа моя Омайнице! Не съм къдрава. Никога не съм била. Напълно права, никога не третирана, рано посребряла синкавочерна коса. Започнах да посребрявам рано, заради смъртта на татко. Процесът спря някъде. И сега изглежда така, сякаш нарочно ходя на фризьор, за да изглеждам по този начин. Представи си, посребрях напълно равномерно. Даже ми отива. :) Защо не се боядисам ли? Ами защото е глупаво. Нима ще забравя защо посребрях преди 18? Ще забравя какво преживях? Ми няма. Пък и казах ти- отива ми. Без майтап. Ще се боядисам в секундата, в която не харесам това в огледалото. До тоя момент ще си нося сребърните коси с кеф. Мъжът ми казва, че говоря така, защото още съм достатъчно млада. Кой знае. Може и прав да е. Както и да е. И цветът слонова кост не е моят цвят, но нищо. Заради тебе ще се жертвам. Бъди здрава, Омайнице. Толкова ми е хубаво да си говоря с теб, но. Но. Вероятно ще продължа да чета тук. Твоите неща. И тези на Александър. Но мисля да приключа с коментирането. Нямам сили за толкова много идиотщина и непредизвикана агресия. Нямам. И ми е тъжно, защото ми е толкова хубаво да си говоря с теб. Пак ще го правя. Мислено. Докато не ме провокираш отвъд предела на собственото ми решение. Можеш ги ти тия работи, Фея...Можеш ги. Прегръдка от мен. И не се давай на плявата на битието и на мръсната пяна на човешката природа. Не се давай, Омайнице. Разчитам, че си права- нашето не се губи...
Ооо, моя прескъпа Лора, гоним се като прилив и отлив, никога навреме да сме заедно. Родени от един дом, една Луна, едно подсъзнание, търсим бряг, бягаме към хоризонта, танцуваме над пясъка и давим морячета, дръзнали да слушат нискочестотните ни песни. Всичко, което описах за теб, коса, облекло, бе проекция на мимолетно усешане за арабска нощ. Не бе истинското ми възприятие. Него не бих коментирала на висок глас. Относно решението ти за прекратяване на кореспонденцията, напълно те подкрепям. Виждам, разбирам. Искам да си спокойна и щастлива. При мен, когато и да дойдеш, времето не е фактор, който ще е променил желанието ми да сме заедно. Прегръщам те, внимателно, да не смачкам новоушития костюм. :)))) Има времена, когато водите стават тихи. Има времена, в които ще се слеем. И валсът е красив, въпреки че връща и назад. Нали така? Не искам да усещам тази хрускава тъга в гласа ти. Виж ме, нахилена съм като великденско яйце на слънце. :)))) докогато
Попаднах тук и хоп - "убитият" аватар с финални слова за сбогом. Сега ми стана съвестно, че бях един от кинжалите, пронизали го смъртоносно и неоставили го да се разлисти на воля. Родени от едно подсъзнание...вярвам, че това подсъзнание може да роди нещо по-красиво, по-женствено и по - близко до себе си от това агресивно и почти плашещо с мъжката си енергия в женско тяло аватарче, обединяващо фикциите на онази еманципация, от която истинските жени бягаме като от огън, за да не ни затрият и малкото останала женска енергия, която всеки ден все повече угасва. N'est-ce pas, ma chère? Да не се бърка с "ma chérie". ;) Все едно да объркаш на български обръщението "драга моя" и "скъпа". Отнасям се пак към онова недоразбрано "май диър". Тъй де, ако си наистина лингвист, ще ме разбереш. "Ениуей, както казват французите". :)) тук не ирония, просто обичайното ми чувство за хумор. Не тя/them
"Еманципацията, от която истинските жени бягаме като от огън". ХАХАХАХАХАХАХХА!!!! "Истинските" жени, а? Кои чак толкова "истински", че направо ще припадна от смях? Тия ли, дето освен мусака и свирки, друго не можете да правите? Като за свирките въпроса е спорен доколко ги можете? Тия ли, дето се подигравате и иронизирате всичко живо от своя пол, дето иска от живота си нещо повече от мъж, деца, печка и миялна машина евентуално? Вие ли сте "истинските" жени, дето сте спрели да четете в трети клас- ако въобще сте почвали искам да кажа? И имате трудности с родния си език, за чуждите да не говорим? Ако такива са "истинските" жени- леле, како! Къв късмет, че не съм мъж! За протокола. Аз съм едно "клето създание", понадникващо тъдява. Понеже човек, който познавам публикува неща тук. Чета ги. Рядко коментирам. Имах глупостта да кажа на важна за мен дружка да хвърли едно око. Въпреки сериозните ми подозрения, че не е точно за нея това място. Гледам, допаднала си е с Феята. Не е изненадващо. Феята не е глупачка. Дружката ми има алергия към глупендери. И към комплексирани нищожества тоже. Поиграли сте си, начесали сте си комплексите и тъпотата. Няма лошо. Жени като нея и по- лошо са виждали в тоя живот. И по- свешновати кукундрели от вас. Ще преживее и вашите изкрейзвания поради нередовно прилагане на предписаните медикаменти. Пиша това само с ЕДНА цел. Една- едничка. Ич не се и надявайте, че сте "кинжали", пронизали "смъртоносно" когото и да е където и да е. За една "истинска жена" го казвам това. Приятелката ми не ви забелязва. И вече е забравила, че ви има. Вие сте точно като калта по обувките й след дълъг път. Прибира се, събува се, някой от хората в дома й почиства калта и точка. Ще я цитирам, дружката ми. Която уж плюете, ама се забавлявате на неин гръб. Та тя казва така: " Може да ме обиди само и единствено човек, чийто интелект е равен или превъзхождащ моя". Тъдява само Феята отговаря на това условие. Само тя. Та, специално за "истинската жена" и всички импотенти, драскачи и обикновени тъпанари. Никого никъде не сте пронизали. Просто има определена категория хора по тоя свят, които не дават повече от един шанс на зелените еуглени и обикновените идиоти. И ся кво, "истински жени", "прекрасни мъже" и вся остальная твар? Станахте ли по- умни, по- успешни, по- справящи се от тая, която "убихте"? ХАХАХАХАХАХАХА! Доообре, че нямате мозък да проумеете колко сте прости, жалки и смешни. Последните изречения са за Фея. Фея, специални поздрави и цитирам точно: "Не спирай да светиш. Кончето те чака. Без юзда." Ти знаеш кой. А, за малко да забравя. Мислех да не си пиша името, ама не е ок. Ще почнете пак с конспирациите. И за разлика от плюещите анонимници, аз ще си напиша името. Казвам се Аглая. И, да. Това е името ми, не е ник. Крайно ми е неприятно да се запоезнаем с някои от вас. Пробвайте малко да се усмихвате и малко да не мразите целия свят. Току виж жалкият ви животец стане по- хубав.
Аглая ти пишеш ли истини от живота си или измислени!?Ако пишеш и имаш за споделяне пиши ги има читатели има и коментиращи.Също като в живота добро и зло.Важно е да има за какво да се хванем за да напишем нещо или коментира другото всеки си го знае..
Бедната Светла... Лора, сега пък де превъплъщава в своя приятелка, която я/се защитава. Шизофренията е истинска, викайте санитарите!
"Анонимен | преди 36 минути Бедната Светла... Лора, сега пък де превъплъщава в своя приятелка, която я/се защитава. Шизофренията е истинска, викайте санитарите!" Малей. Колко много диагнози се разхождат тъдява. Тежки диагнози. Със смешно и не до там смешно поведение. Всъщност мислех да публикувам нещо тук. Ама се отказах рязко. Няма сми. Няма да се коментира написаното, а личността на пишещия. Благодаря, на 30+ наистина нямам желание и излишни нерви за лични нападки, лични обиди и лични заяждания. Явно и очевадно в тая география винаги ще преобладава това, което Лора нарича "селяшко- каскетен манталитет." Мда. Хубав край с не толкова хубави хора. Обещавам да питам майка си специално дали е искала да ме кръсти Светла- която и да е тя. И за да спите спокойно- Лора не се казва наистина Лора. Знам, щото я познавам от както бяхме на пет. За разлика от нея обаче аз наистина си написах моето си име. Така че айде по- спокойно със санитарите и с тия тъпотии. Да не се окаже, че се репчите на санитаря и ще втасате. Пак да повторя. Мили малки, дребни, жалки, злобни, комплексирани душички анонимни страхливи мишленца, удобно ругателстващи и плювателстващи зад анонимността си- усмихвайте се повече. Погледнете половин идея по- ведро на тоя свят. И току- виж, о, чудо! И светът ви отвърне със същото. С добро. И междудругото, може да се репчите и да бълвате глупотевини, колкото си щете. Хората с празен живот правят точно това. Сплетничат, плюят,интригантстват, ругаят живота на другите. Поради липсата на свой такъв. Вие си чакайте санитаря, имате нужда. Аз отивам Лора да ми разкаже за последното си пътуване. Със сигурност ми е донесла подарък .Мда. Жалко за историята. Исках да я публикувам. Нищо де. Ако пък размисля, ще информирам диспансера от редовно сплетничещи нищожества.
Леко, леко! Както се запени, ще вземеш да се задавиш и после хората няма да знаят кое име от всичките ти самоличности да впишат в протокола .
Скъпа Аглая, каква приятна изненада е да се окажа, подкрепена от толкова начетени и стабилни жени. Мястото тук е бай дифолт доста разпищолено. Но всички имаме нужда да разпускаме, споделяме или просто да поиграем на вещици. Вярвам, че жени като вас имат доста материал, с който могат да смаят уважаемите потребители. Сигурна съм, че бихте го направили на драго сърце и с вещо умение, стига да знаете, че публиката ви го заслужава и не си изхвърляте бисерите. Дълбоко ме трогвате с такива мили думи и оценка за скромната ми особа. Лора избра това име по причина, та затова продължавам да го използвам. Разбира се, че не е забравено, което сме си говорили с нея. Има твърде много песни, които случайно излъчени по радиото, напомнят за местата отвъд, за гравитацията или утрето, за свободата и нямането какво повече да изгубиш. Ездата ще я бъде! Имах кобилка, Монета, която свикна с мен. Чешит беше. После пътищата ни се разделиха. Не можех да мисля за ездитно оборудване и собствен кон, когато купувах класически инструменти и цепех минутите извън свиренето. Но знаеш ли, Аглая, имах случай с кобила, арабка, на която пеех. Отидох при нея, на пасището, защото скоро бе загубила кончето си, съвсем бебе умря от пневмония. Отидох до нея, тя спря да пасе и я галех и ѝ пеех Amazing grace, говорех ѝ за другите светове, за светлината и любовта, а кобилката плачеше. Започна да пуска сълза след сълза. И се успокои. Стояхме мирно. Прегърнати. После си тръгнах, но усетих, че се бе вдигнала от нея онази лепкава мъка. Винаги е от полза да почустваме близост. И разбиране. Благодаря ви.
Аватар 3: Аглая. Не Лора. Не Фея. Не никоя от тях. И всичките в една. То си е за научен труд вашето. Излязло там от едно подсъзнание. Но който е учил за това. Психиатрията не е за всеки. На какво да ви завиди човек? На разтроението на личността? Истинското там е въображението. Не е малко. То прекалената "нормалност" убива това. Така че наздраве за всички вас, колкото и да сте в това подсъзнание и където и да сте!
Тез комплексирани глупаци викаш, те разкриха по едни тирета...ай ай ай. Никога не подценявай противника. Не знаеш каква услуга му правиш.
А за аватар 1, да си знае - по онуй що не го касае, човек ни се обижда, ни коментира. ;)
Санитар, спри хапчетата за тая вечер да реанимираме пак аватар Лора! От ФСБ се оплакват, че рязко се затри техен кадър с български произход, командирован по света. Има още хляб в тая история и тоя аватар!
Ай, прекалили сте с хапчетата! И главният аватар се затри!! Тц тц тц