Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Целуна жена си, изчака я да влезе през вратата с надпис “Заминаващи” на летището, а след това запали колата и с газ потегли за града. Погледна часовника си. Беше 06:25 – значи има около час да се прибере, подготви, облече и тръгне за работа. Жена му заминаваше в командировка за няколко дни и той не искаше да губи и минута от ценното време, в което щеше да е сам. Това беше дългоочакван момент, през който щеше да се отдаде на фетишите си – да е с дамско бельо 24/7, да тества любимите си играчки, а вечер да влиза в порно и фетиш чат сайтове без да се озърта и тревожи, че жена му ще го разкрие. Накратко – Дани беше кросдресър и тайно практикуваше перверзиите си при всяка възможност. Съпругата му работеше в голяма компания и пътуваше често зад граница, но заради пандемията това беше първата ѝ командировка от близо две години, така че…
Рано сутринта трафикът беше рехав. След десетина минути колата му потъна в подземния паркинг на малката кокетна кооперация в центъра на града – бяха се нанесли тук преди около година и още се опознаваха със съседите новодомци. Заключи колата, отиде до мазето (тайният килер, който жена му не знаеше че притежават), в което имаше само един голям куфар. Взе го, качи се на асансьора и вече в къщи разтвори куфара, за да се полюбува на съдържанието му – богата колекция дамско бельо, десетина вибратора и анални играчки, няколко пенис клетки, перука, обувки на токчета и бижута. Избра си комплект червени чорапи и жартиери, прозрачни бикини, розовата пенис клетка и метална анална тапа с червен камък – модел “делфин”, подходяща за дълго носене. Зачуди се дали да не добави и една светло розова камизола, но денят се очакваше да е топъл и се отказа. Скри куфара зад два други в дрешника (предпазливостта винаги е полезна) и влезе в банята. Намаза обилно слабините си с депилиращ крем, обръсна се, изкъпа се и се зае с обличането. Чорапите, коланът с шест жартиера, пенис клетката, аналната играчка и най-накрая бикините. Отиде пред огледалото и взе да се любува на отражението – тялото му беше стройно и стегнато, като въобще не издаваше навъртените 50+ години. 185 см., 90 кг., епилиран корем и гърди, обезкосмени интимни части, плосък корем и не налята талия – бельото му стоеше наистина добре. Свали бикините и намаза с омекотяващ крем гладката кожа на тестисите и зоната около пръстена на пенис клетката – от опит знаеше, че това ще предотврати дискомфорта от протриването. Курът му и без това не беше голям, но сега тотално беше изчезнал – розовата пъпка над провисналите му тестиси приличаше на голям клитор. “Холи трейнър нъб” клетката беше с размер на половината от топче за тенис на маса и членът му беше практически напъхан обратно в тялото без възможност за никаква ерекция, въпреки дразненето от тапата в дупето му и приятния допир на бельото. Прииска му се да се дегизира напълно – корсет, перука, токчета, бижута, евентуално и униформата на “сиси мейд”, но със съжаление реши, че ще го направи вечерта – времето летеше и трябваше да изчезва за работа. Избра си риза и панталон. Облече ги и пак се погледна в огледалото – сега насреща си имаше уверен мениджър, готов за дневната битка в офиса. Предпочете да вземе петте етажа до гаража по стълбището, просто за да се наслади на опъването на жартиерите, допира на чорапите и на играчките по тялото си.
Като стигна на площадката на първия етаж, забеляза че входната врата на единствения апартамент на етажа е полуоткрехната и отвътре се чува някакво чукане. Зачуди се, тъй като тук живееше Калина – сама жена, около неговата възраст. Познаваше я съвсем бегло от няколкото събрания на входа – май беше споменала, че е вдовица и работи като медицинска сестра. Макар и на години, фигурата ѝ беше стройна и някак младееше, имаше женствено излъчване. Като визия му харесваше. Всеки път когато я видеше беше с пола или рокля, рошава прическа, грим и огромни клипс обеци.
Реши че няма да е лошо да разбере какво се случва, затова се спря и подвикна:
- Ехо, какво става?
Вратата се отвори. Калина държеше една отвертка и се оплака:
- Вчера си изгубих ключа! Страх ме е и искам да сменя патрона, ама нещо не се справям...
Дани се усмихна:
- Детска работа! – взе отвертката и за две минути работата беше готова.
Калина през десет секунди благодареше и се извиняваше, че му губи времето. Дани подаде отвертката и подхвърли:
- Няма проблеми, аз съм домашен майстор! Ако имаш нужда от мъжка ръка, казвай да помагам, нали сме съседи! Има ли още нещо, което не знаеш как да оправиш?
Калина гледаше несигурно, но измънка:
- Ами нали знаеш, в една къща винаги нещо се чупи, а пък аз съм сама и… Много ме дразни една лампа в банята, която свети от време на време и не знам как да я оправя!
Дани погледна часовника си. Можеше да отдели още пет минути, пък и комшийката щеше да му е приятел завинаги, струва си да направи още едно добро дело. Отидоха в банята. Една луна на тавана примигваше, явно лед-а не правеше добър контакт. Попита на какво може да се качи, някакъв стол или стълба, и след малко Калина домъкна някаква алуминиева стълбица. Дани се покатери, свали луната, прегледа и намести кабелните връзки, лампата светна. Точно я монтира под благодарностите на Калина и понечи да слезе, но стълбата поддаде. Той залитна, опита се да скочи, хлъзна се на плочките и се строполи върху стълбата. При падането се чу едно яко “хръъъс” и се удари в коляното, но се изправи без да усеща някаква силна болка. Калина стоеше уплашено. Той се обърна да ѝ каже, че е наред. В същия момент тя го загледа някак много странно, вдигна вежди и се захили на глас. Дани стреснато проследи погледа ѝ – зяпаше бедрото му. Погледна се и примря! При падането шевът на панталона му се беше разцепил от джоба до под коляното и през зейналия отвор се виждаше един ярко червен дамски чорап и два закачени за него жартиера. Идваше му да потъне в земята от срам и неудобство. Адреналинът му скочи до небесата, изчерви се като домат и се опита да прикрие гледката.
Калина се съвзе първа. Погледна го със съвсем различен поглед и попита:
- Гледай ти какъв перверзник, как се е издокарал само! Ти обратен ли си?
Дани трескаво обмисли ситуацията и реши, че не е добре да се конфронтира, а трябва да опита да замаже положението и да се измъкне колкото може по-бързо.
- Не съм гей, разбира се! Тези са на жена ми, но понякога ги обувам и аз.
Калина обаче не мирясваше:
- Тя жена ти знае ли? Като я видя ще я питам!
Ебаси, сега я втаса! Ако вземе че наистина каже на жена му, светът ще му се види тесен! Обичаше жена си, а и за нея той беше всичко – семейният стожер, главата на семейството, силният и успешен съпруг, на който безрезервно вярваше. Заради тази нелепа ситуация и добротата си сега постави бъдещето си под огромен риск.
Засуети се объркано – да изчезва ли или да се опита да се договаря? Калина го подбутна към дивана в хола. Дани се тръшна отчаяно, а после се обади в офиса и каза, че има личен проблем и ще закъснее. Тя седна на креслото срещу него, като продължаваше да го гледа с насмешка. От благодарния вид не беше останало нищо – определено си беше обърнала мнението за него на 180 градуса, като стоеше и току надничаше към бедрото му.
Дани пръв наруши тишината:
- Добре, оказах се в много неприятна ситуация! Предлагам да си остане само между нас и да обещаеш, че няма да казваш на никого. Аз в замяна ще помагам с каквото мога и когато имаш нужда. Става ли?
Калина не пропусна да се възползва от подадената топка:
- Че ще помагаш когато ми трябваш е ясно! Ама отговори! Жена ти знае ли, че носиш нейните чорапи? Ако е така явно си имате някакви семейни игрички и това не е моя работа! Тръгвай си! Но бъди сигурен, че ще я питам като я видя!
Разговорът щеше да се проточи, но на Дани започваше да му харесва – адреналинът намаля, първоначалният стрес се разсея и остана само тръпката от ситуацията. Класически фемдом сюжет – той в подчинена роля спрямо жената отсреща, както когато посещава платени домини. Е, тази не е точно домина, ама пък е жена и го е хванала натясно. Един импулс мина през члена му. Наложи се да се раздвижи на дивана за да усети играчката в дупето си.
Дани не си тръгна, така че Калина продължи:
- Сваляй панталона, да оценим вкуса ти! И не се притеснявай, работя в болница и мъж със смъкнати гащи не ме притеснява!
Положението се усложняваше. Усещаше че затъва все по-надълбоко, но в същото време знаеше, че трябва да се подчини – хем за да не дразни Калина, хем фемдом фетишът го изгаряше отвътре. След 15-20 минути игра на въпрос-отговор и (уж) неохотен стриптийз стоеше пред нея само по чорапи и жартиери, със смъкнати до колената бикини, с наведена глава и ръце зад гърба.
Калина го наблюдаваше без никакво притеснение или неудобство, явно свикналият ѝ на какво ли не медицински мозък лесно възприе и този нестандартен образ преди да обобщи:
- Странен индивид се оказа ти, не бях срещала такъв досега! По твоите обяснения си “сиси кросдресър”? За първи път чувам, че имало и такива мъже! Иска ти се да си сексуално подчинен и насилван от жена, а тя да те принуждава да носиш женско бельо и атрибути, което пък на теб ти харесва и те възбужда. Съпругата ти не знае за странностите ти. Правиш го тайно от нея и те е страх да не те разкрие и да не си разбиеш семейството, но пък плащаш пари на непознати, както им казваш “домини”, за да задоволиш перверзиите си. Аз съм първата ти позната, която е научила тайната ти и за да не се разчуе предлагаш да ми станеш таен личен слуга и да си на разположение когато ми трябваш. Бъркам ли някъде?
Дани кимаше в потвърждение, засрамен и възбуден едновременно. После добави, след като Калина приключи:
- Това в крайна сметка е игра! Ще я прекратя ако загрубее или започне да не ми харесва и да ми пречи.
Калина се усмихна в отговор:
- За твоя информация имам скрита охранителна камера и всичко е записано! Играта на мен ще ми хареса, но за теб не съм толкова сигурна! Подготви се да изживееш фантазиите си, независимо дали искаш или не! Заминавай на работа, а като се върнеш довечера ще имам нужда от теб!
Дани излезе бързо-бързо, като целият гореше от срам и възбуда едновременно, а пишката му неуспешно се опитваше да се надигне. Отиде в офиса и се зае с множеството си задачи, като се опита да не мисли за случката от сутринта. Усилията му не бяха особено успешни, а мислите му бяха объркани и хаотични, понеже не знаеше какво го очаква. Представяше си и си мечтаеше Калина да си поиграе и погаври с него, да го гримира и феминизира, да му подари някакво свое бельо или бижу, а защо не и някаква сексуална случка – да го накара да я излиже или пък да го изчука с пенис колан? Денят нямаше край! Времето се точеше много по-бавно от обикновено, а търпението му беше на изчерпване. Клетката го стягаше, а тапата в дупето му го дразнеше, но стоически търпеше и точно в 17:30 се изнесе от офиса и се метна на колата. Прибра се. Бърз душ и хигиенизиране, нови чорапи, жартиери, бюстие, дънки и тениска върху тях и малко след 18:00, припотен от възбуда и напрежение, позвъни на вратата на Калина. Напук на фантазиите му, Калина го посрещна напълно облечена. Покани го да влиза.
Седнаха в хола. Калина изкара бутилка вино, сипа в две чаши, чукнаха се и тя го попита:
- Как мина днес? Натоварен ли беше денят ти?
Не точно въпросът който Дани очакваше, затова смотолеви нещо в отговор, като наблегна че е изпълнил заповедта и да се яви при нея след работа. Калина си стоеше спокойно. Гледаше го как нервничи и като че ли нарочно се държеше абсолютно незаинтересовано, все едно случката сутринта не се е състояла. Задаваше му някакви неадекватни въпроси за работата му, за колегите му, за работата на жена му и тъй нататък – вече половин час Дани се въртеше неспокойно, надигаше чашата и почти сам изпи бутилката вино. Отговаряше някак на тъпите въпроси и се ядосваше, че нищо от очакванията му не се сбъдва, понеже въобще не предполагаше така да премине вечерта.
Набра смелост и след поредната мълчалива пауза изстреля:
- Ако искаш да пробваш нещо нестандартно, само кажи! Аз ще изпълня всичко каквото кажеш!
- Ти си наистина абсолютен ненормалник, гледам те и ти се чудя! Разбирам, че в главата ти е пълна с някакви си твои перверзии и много ти се иска да си намериш компания за тях, но нали ти е ясно че не всички са откачалници като теб? – жегна го Калина.
Дани се припоти отново, просто не знаеше какво да прави – не можеше да разбере дали съседката му го измъчва по някакъв префинен начин или наистина въобще не я вълнуват неговите фетиши и желания. При всички случаи обаче се чувстваше заложник в ръцете ѝ и трябваше някак да разреши проблема, без да я ядосва и без да рискува, затова с мек глас отговори:
- Извинявай! Питам, понеже не ми е ясно, защо ми каза да дойда след работа…
- Казах ти да дойдеш за да се видим на чаша вино, да си поговорим и опознаем. Повечето време съм сама, с теб сме съседи все пак, добре е да се социализираме.
- Аз пък помислих, че ще искаш нещо от мен? Ако е така кажи какво и ще го направя? Молбата ми е всичко да си остане между нас, разчитам на твоята дискретност!
Калина бавно допи виното си, облегна се и неочаквано каза:
- Разкажи ми всичко за устройството, с което си заключил оная си работа?
Вълна на удоволствие, като електроимпулс, мина през тялото на Дани и пишката му отново се опита да подскочи в тясната си клетка. Значи все пак на Калина не ѝ е съвсем безинтересно, може пък нещо да стане? Впусна се в обяснения, като детайлно разказа всичко за което се сети – откъде се е снабдил, кой модел ползва, защото е най-удобен и сигурен, как се поставя и не може да се свали без ключа, как при добра хигиена може да се носи много дълго време, как въздейства на мъжа и го прави подчинен, как... как… Калина слушаше внимателно, от време на време питаше по нещо и след като Дани започна да се повтаря в обясненията си, неочаквано за него рече:
- Разбрах всичко, благодаря ти! Сега ти казвам довиждане и лека вечер! Радвай се на самотата си! Жена ти я няма, прави каквото ти се иска!
Той я изгледа объркано, но стана и си тръгна като натирено псе. Прибра се в къщи и тегли няколко псувни на Калина – беше ядосан, че нищо не се получи, а само му загуби времето и му скапа настроението. Ебаси тъпата патка! Не стига че го държи в ръцете си, ами и никакъв интерес да доминира не проявява! Мамицата и тъпа…
Развали му не само вечерта, ами и следващите няколко дни. Желанието му за фетиш игри и кросдресинг някак избледня и почти изчезна. С облекчение и радост посрещна жена си на летището. Предният ден сериозно се замисли да изхвърли куфара с всичките си атрибути, но си припомни колко пари беше набил в него и пак го прибра обратно в тайния килер.
Така минаха десетина дни, животът потече по рутинния си начин, всичко беше мирно и кротко докато една събота сутрин излизайки с жена си на разходка не срещнаха Калина пред входа на кооперацията. Дани ускори крачка и повлече жена си настрани, но Калина ги поздрави и им направи някакъв комплимент. Съпругата му се усмихна и благодари, а Калина застана до тях и се обърна към жена му:
- Тук ли сте утре сутрин, трябва да поговоря с вас? Заповядайте на кафе и двамата, ще ви чакам преди 10:00 часа. – след което бързо влезе във входа.
На Дани му причерня. Пак започна да псува Калина наум, а жена му сякаш напук отбеляза, че съседката е много приятна дама и утре задължително трябва да я посетят за да не се обиди.
Денят мина мъчително, в главата му хаотично препускаха най-черни мисли. Очакваше Калина да го изпорти и да го разсипе, след което със сигурност го очакваше ужасяваща семейна драма. Не можеше да си представи срама и разочарованието, което щеше да стовари върху жена си, а бъдещето ставаше още по-ужасяващо, като си помислеше какво ще се случи ако тайната му станеше достояние в работата му. За стотен път се проклинаше как можа да се издъни така и не можеше да измисли никакъв изход от ситуацията. Нощта също беше гадна – сънува кошмари и се буди няколко пъти плувнал в пот. Сутринта беше скапана – лежа дълго в леглото, а жена му се притесни да не се е разболял нещо. Попита го иска ли кафе или ще пият при Калина, а той предложи да не ходят, че нещо му е зле.
Все пак към 9:30, посърнал и навъсен, се затътри зад жена си и позвъни на вратата на Калина. Тя им отвори. Покани ги да влизат. Жените се заеха да правят кафе и си бъбреха. Дани седеше на ръба на стола, като нервно потриваше ръце и се ослушваше да дочуе какво си бърборят двете. Сервираха му кафе. Всички се настаниха край масата и настана леко конфузна тишина. Калина се обърна към Дани, погледна го студено и попита:
- Е, Дани, ти ли ще кажеш на жена ти или аз да почвам да разказвам?
Дани пребледня, като псуваше бясно на ум и мълчеше. Жена му почна да го гледа с нарастващо притеснение и усещаше, че има нещо нередно. Тъй като Дани мълчеше, отваряше и затваряше уста като риба на сухо без да издаде звук и упорито беше забил поглед надолу, Калина взе думата и невъзмутимо изтресе:
- Съседке, съжалявам че трябва да го споделя, но мъжът ти е голям перверзник и направи нещо много гадно, докато ти беше в командировка!
Жена му за малко да си глътне езика! Никак не беше подготвена за тази новина и само се кокореше безмълвна. Дани изстина! Студена пот го обливаше и усещаше каква грандиозна издънка се задава на хоризонта. Никой нищо не казваше, така че Калина продължи:
- Дани, защо мълчиш? Няма ли да разкажеш на жена си какви ги свърши, докато нея я няма?
Нямаше какво да каже! Устата му беше пресъхнала до болка и само мънкаше, без да смее да вдигне поглед. Не се беше чувствал така никога през живота си! Излагацията беше пълна и не можеше да понесе мисълта колко отчаяна ще е жена му, като разбере за фетишите му, още повече от устата на тази скапана лелка. Тръгна да ѝ помага, а докъде се докара… Ужас! Искаше му се земята да се разтвори и да изчезне, да не бере повече срам и да не се излага пред жена си. Пак мълчание, и пак Калина го наруши:
- Явно няма да си признаеш! Аз обаче не мога да те прикривам и поощрявам перверзиите ти!
Дани вече я гледаше жално и умолително, а жена му беше примряла, изчервена и безмълвна. Вторачи поглед в Дани – личеше ѝ колко е разочарована, стоеше като вкаменена. Калина безжалостно продължи:
- Съседке, докато беше в командировка мъжът ти ми предложи да ми помогне с един дребен домашен ремонт. Свърши работата, благодарих му, поканих го от благодарност да го почерпя, а той се възползва че сме сами и най-безцеремонно и директно ми направи неприлично интимно предложение. Аз съм сама, но не съм давала никакви поводи да си мисли, че съм лека жена.
Дани гледаше тъпо, Калина не го изпорти, както се опасяваше, ама го вкарваше в нов сценарий. Жена му нищо не казваше, само мълчеше и ѝ беше толкова неудобно, че на Дани му стана жал за нея. Погледна го с насълзени питащи очи:
- Вярно ли е?
Той смутено се въртеше на стола и издаваше нечленоразделни звуци и мънкания, така че Калина продължи:
- Не се и опитвай да отричаш и увърташ! Имам охранителна камера и всичко е записано! Не ме карай да пускам записа на жена ти, така че по-добре си признай!
Дани усети, че е в капан. Бързо анализира опциите и реши, че е по-добре да признае обвинението на Калина, отколкото тя да пусне записа. Така поне можеше да се прави на мъж, а не жена му да го види какво жалко подобие на мъж всъщност е бил. Погледна жена си и с огромна мъка отрони:
- Да, така е! Просто ти много ми липсваше! Прииска ми се секс и се издъних! Много съжалявам, наистина съм виновен!
Усещаше, че жена му е разочарована от поведението му, но и някак си успокоена, че всъщност издънката е само един мъжки флирт. Калина обаче нямаше намерение да приключва и продължи:
- Не знам и не ме интересува семейния ви живот и дали Дани прави забежки, но не приемам да съм жертва на сексуалните му желания! И за да съм сигурна, че това няма да се повтори, предлагам заедно да изберете един от двата варианта които ще предложа. Първият е да подам официална жалба за сексуален тормоз и да заведа дело срещу Дани, което предвид съдебната ни система не знам колко време и как ще се развие, но определено ще се постарая да раздухам случая, така че деянието му да стане максимално известно. Повтарям, че имам запис от случката и ще я публикувам в Интернет без да ми мигне окото! Това определено ще го накара да си търси не само нова работа, ами и да се изнесе оттук и повече да не ми досажда!
Млъкна и пак настана тишина. Дани мислеше усърдно и си даваше сметка, че записът всъщност е много по-компрометиращ спрямо обяснението на Калина. Ако излезеше наяве, жена му със сигурност щеше да е тотално срината – разводът беше сигурен, а той трябваше да мигрира нанякъде. Определено това не беше окей и тъй като никой не продумваше, Дани се осмели да попита:
- Спомена за два варианта, какъв е вторият?
Калина беше подготвена за този въпрос, така че отговори веднага:
- Втората опция е жена ти да поеме контрол над оная ти работа и да не те оставя да я размяташ наляво-надясно!
Жена му се размърда нервно на стола и попита:
- Извинявай, разбирам че си засегната и разстроена от поведението на Дани, аз тепърва има да се разправям с него, но какво имаш предвид като казваш да поема контрол? Като го гледам колко е сконфузен явно не му е за първи път, сигурно аз съм тъпата да не го усетя досега. Когато ме няма как да знам какви ги върши този хубостник и как да съм сигурна, че няма да се опита да кръшка и да ме излага някъде другаде?
- Има техническо решение на въпроса, така че предлагам да се възползваш от него и не се налага да завеждам дело.
- Какво значи техническо решение? – попита жена му.
Калина стана, отиде до шкафа, взе една кутийка и я остави на масата. На Дани отново му прималя – на опаковката беше нарисувана метална пенис клетка, доста миниатюрна при това. Жена му гледаше неразбиращо, а Калина я подкани:
- Виж какво има вътре! Това е техническото решение за което говоря!
Жена му взе кутийката, отвори я и извади металната джаджа – пръстен, къса метална оребрена и завита надолу клетка с ключе, което стърчеше от връзката между пръстена и клетката. Държеше я неразбиращо, а Калина попита:
- Дани, знаеш ли какво е това?
Той, без колебание, твърдо отсече:
- Нямам представа!
Калина само се подсмихна:
- Ами скоро ще разбереш! – а след това се обърна към жена му: - Това е устройство, което се поставя на оная работа на мъжа и го ограничава да се перчи пред беззащитни жени. Заключва се и без ключа не може да се свали, така че вторият вариант е да му го сложиш и стои заключен, особено когато не си край него.
Жена му въртеше клетката в ръцете си, гледаше я любопитно и явно обмисляше думите на Калина. А Дани мълчеше и за първи път от сутринта започна да усеща възбуда. Изведнъж си даде сметка, че Калина по един невероятен начин успя да представи един от фетишите му пред жена му. Тя продължаваше да разглежда клетката, завъртя ключа, раздели я на части, после погледна Дани и попита:
- Дани, какво ще кажеш? Какво предпочиташ, Калина да те съди или да носиш това нещо?
Дани вече се беше надървил и окопитил. Изборът в главата му беше ясен, но опита да се прави на засегнат:
- Какво значи да нося това нещо? Виж го, какво е миниатюрно! Как си представяш да се побера в него?
А жена му явно също вече беше решила, че по-добре техническото решение отколкото срама, който я очакваше, ако Калина раздухаше случая. Затова само погледна Калина и попита:
- Сигурна ли си, че е безопасно? Няма ли да го нарани или повреди?
Калина се подсмихна и отвърна:
- Разбира се, че е безопасно! Може да се образоваш в Интернет и ще се убедиш. Освен това ще ти кажа, че на много мъже всъщност им харесва да носят такова нещо! Кой знае, може и на Дани да му хареса?
Дани пак се опита да протестира:
- Ама как така, това е супер миниатюрно! Няма начин да се побера в него!
Калина го изгледа подигравателно, обърна се към жена му и се усмихна:
- Вие решавате, но нека Дани не се надценява!
Жена му поклати глава в съгласие, погледна Дани и отсече:
- Дани, скъпи, съжалявам, но си се издънил яко и ще си носиш последствията! Щом си правил такива неща зад гърба ми, със сигурност трябва да се вземат мерки и това да не продължава. Обидена и разочарована съм от теб, успя да ме разстроиш истински! Няма нужда да коментирам пред Калина, но не се надценявай. Ще трябва да се адаптираш към размера на това устройство, а и няма да издува панталона ти, едва ли ще ти е приятно да привличаш излишно внимание.
Дани беше станал целия червен, по-скоро от възбуда и от развоя на ситуацията. Не беше си и мечтал някой ден жена му да го заключи в пенис клетка. А както изглеждаше, тя определено смяташе да го направи! Погледна Калина, после се обърна към жена си:
- Ами добре! Щом трябва, ще го нося, стига Калина да не завежда дело и да не раздухва случката между нас!
Калина се усмихна. Жена му се успокои, погледна го и каза:
- Сега благодари на Калина, че беше така добра към теб и ти спаси задника от опозоряване! Освен това бягай да вземеш пари и да платиш на Калина за устройството!
Дани уж неохотно поблагодари на Калина, но целуна ръката ѝ и се изстреля да изтегли пари. Усещаше, че май току що намери домината на своя живот в лицето на жена си и се чудеше как ще се отблагодарява на Калина.
Zh. Определено темата не е моята, но разказчето е написано увлекателно, майсторски влага напрежение и очаквам да видя нататък как ще си развие хрумката автора,
Мъж на 33 от Ловеч Готов за нови приключения със мъже и жени чукам доста добре ще ви оставя Имейл който или която има интерес да пише.. [email protected]
До мъжа от Ловеч: Искам да гледам как чукаш жена ми
Абе, че е увлекателно написано, така си е, ама това не е еротика, ами страстоубийка - садизъм с горкия човечец, а и с читателя, стига да не е и той мазохист, де :))
Добре де, ако не сме "Сиси кросдресър" или каквото там се нарича, къде е еротиката тука и какво точно е възбуждащото как някой се мъчи да си изживее фантазиите и едва в края на разказа съвсем леко се доближава до някакъв вариант на задоволство, предимно в главата само. То по времето на родителите ми все кросджедъри е имало на всяка крачка и тия там 55 вида сексуалности дето половината ги търсим из Гугъл и тълковните речници. Баси, не съм явно толкоз модерна и разкрепостена да не ги разбирам всички тия. Интересно изведнъж как всеки трети едва ли не се изживява за нещо, дето само преди 20 г не го е и имало или поне не по нашите географски ширини. Скука ли, мода ли...? Кака Тина
Прочетох го и не разбрах тежненията на този определил се като мъж.Аз не съм идеалният съпруг, но за мен съществуват само два пола ,прекрасните ,нежни жени и грубите, дървета мъжете ,които трябва да защитават жените. Още в младежките години в нормалните момчета се култивираше едно отвращение към педерастите.Бях скромно и стеснително момче,както преди казармата ,така и след нея.Нормален живот учене, джудо, някой филм и много четене на книги.Понякога когато минавах през докторската градина, в горният й край до тогавашната улица "Димитър Полянов" имаше една тоалетна,която съществува и до днес.Та там се навъртаха някакви екзотични същества.Вървиш по алейката ,не се закачаш с тях,не ги поглеждаш, но се случва някое същество да започне разговор с теб,по-скоро монолог.Предлага разна кинкалерия ,дънки, "тави",афтършейфи -все корекомски неща.От дума не разбира,въпреки любезният отказ на търговските му предложения.Ами късяа дистанцията и тогава някоя бърза техника нещо лесно ,леко ,запазващо правото положение на атакуващият ,като учи-мата, о сото гари и техните разновидности.След това бързо изчезване, все пак "Марин Дринов "не е далеч, а там е пето РУ. Тъй като част от детството ми преминало в този квартал, там съм роден, на няма и сто метра от Швейцарското посолство, не е проблем през дворове да се отдалеча и да пресека реката при Мизия, и да изчезна бързо. Алекс
Плоча номер 3 пак е пусната на ГРАМОФОНА.
Честито ново Слънцестоене, гайз, Рождество, изгряване на Светлината над мрака и на Любовта над всичко останало. Искаме или не искаме, возим се в кръг, а дали случайността е разпръснала топките из вселенския билярд или е имало гениална мисъл при подредбата на взрива, няма как да знаем. Снощи спорихме, над ароматните пълнени чушки, дали минералите растат и дали Стивън Хокинг е залитал да търси Силата зад физичните закони. Обаче с трол, спори ли се :))) ?! Коледа не е подаръци. Коледа не е блясък и яденье. Коледа е дума, която даже не знам дали идва от "коля". Което празнуваме е дълбоко колкото паметта на впитите в земята коренища, памет за усърдието да продължим. Да растем. Да даваме плод. *** В разказа харесах благородството на автора в това да търси алтруизъм и да го открие у иначе подигравателната Калина. Не ми харесва идеята жената да се явява фултайм фемдом, от което най- вероятното е да последва уморение и досада, особено при срещата ѝ с някой екзотичен здрав мъж, расъл с уважение към елементарните нужди и родови танци, символизиращи сношения. **** Желая ви сляпа вяра в идния ден, защото никога не знаем какво стои зад ъгъла, и доброто и лошото идват без предупреждения, и ви желая смелост, за да не задавате ненужни въпроси, а да посрещате "нА хуй" дошлото, отнася се и за жените в сайта. Омммм, че ми изстива кафето.
Много интересен и възбуждаш разказ.Дано не се откажеш и продължиш историята,заради дежурните тук простаци,които не могат на не се изакат с разсъжденията си на всеки разказ,без да имат идея от такъв вид сексуални изживявания!
Какво да ги правиш, Сър, педераси.
Интересна история, определено не за всеки вкус. Но пък затова е този сайт, има какви ли не теми, тази предвидливо е сложена в категория Фетиш. Както истории всякакви, така и читатели всякакви - на някои им харесва, други хейтят. А има и такива дето грам правопис нямат, ама държат да се изкажат...
Определено не е от моя тип.
Един от най-хубавите разкази тук. Точно такава е съдбата на сиси-тата, които трябва да се крият, поради нетолерантността на хората. Желая късмет на подобните на героя хора.
Давай продължението