Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
ДЕН ПЪРВИ
Лежа на дивана и премислям собствената си глупост спрямо създалата се ситуация.
- Шефке, обичаш ли черен пипер? Аз само малко ще ръсна! Той моят много обича да му запарва, ама ти кажи... – циганката Гуна ми приказваше с тънкото си гласче и тракаше тавите в кухнята.
- Сложи малко, но не прекалявай! И да не готвиш много, за да не го изхвърлям после!
- Как ше го фърляш шефке, ти немоеш да мръднеш с тоа крак! Па ко не ти хареса, ние с Мето ще го изядем!
Лежа с изкълчен глезен притиснат с протеза от пръстите до коляното. Боли идиотски, въпреки обезболяващите дето гълтам!
Мето е мотокарист в моята фирма, а жена му Гуна се грижи за мен, докато се вдигна на крака. Мето дойде един ден на вилата ми и ме помоли за работа – нещо на двора ако имало, бил съкратен и нямал доходи. Разбрах, че е мотокарист и го назначих при мен. Излезе много съвестен работник, а вечер или в почивните дни идваше при мен на вилата и косеше ливадата, като вършеше и други неща – абе човек за всичко, който ти е под ръка! Понякога водеше и жена си Гуна да му помага.
Сега лежах в къщи, а Гуна ми помагаше да се обслужвам и пожела да ми сготви, на което не възразих. Циганката дълги години е работила като готвачка в училищен стол и бях чувала, че е много оправна и сръчна. А и беше чиста жена, някъде към 55 годишна.
Придърпах си лаптопа и зарових в сайта Гепиме, в който от близо три месеца се бях регистрирала. Много посещения от мъже на всякаква възраст и нищо което да ми хареса!
Получих покана за чат:
“zdr ko pr”
Изтрих чата.
След около 10 минути отново:
“zdr ko pr”
Чак сега погледнах, че профилът, който ми пишеше, е женски. Пак затворих.
След малко:
“Areee 6to me ignor” и разсърдено човече, а след него разплакано.
Профилът без снимка, жената на 20 години.
- Пиши на кирилица и може да ти отговоря! – написах аз.
- Здравей, аз съм Кая! Приятно ми е!
- Здравей Кая, аз пък съм Тония! Какво те води в моя профил? – попитах машинално.
- Харесвам какички и искам да се гушкам с тях, а ти си много сочна и шармантна!
- Аз може да съм ти майка, на 40 съм! И откъде разбра, че съм сочна?
- Видях ти снимките! Дадох си последните пари за абонамент и много ми хареса!
- Снимките са само за приятели, а ти не си от тях! Как си ги видяла?
- Сайта е комерсиален, лелче! С абонамент всичко може да видиш!
ИЗТРИХ ЧАТА.
ДЕН ВТОРИ
Гозбата на Гуна беше прекрасна – тая жена е страхотна готвачка! Как е останала без работа?
С триста зора се замъкнах в кухнята и си направих кафе, а после на лаптопа. Исках да видя как се справят без мен моите работници във фирмата. Поразцъках камерите, поговорих със счетоводителката и реших пак да поровя в Гепиме.
Още с отварянето на сайта цъфнаха няколко чата – няколко мераклии решили да кръшнат и още няколко самотници като мен.
- Здравей Тония! Извини ме за вчера!
- За какво? – попитах отговаряйки на Кая.
- За това, че те нарекох “лелче”!
- Извинявай, но сама си го изпроси! Стара ли ти изглеждам?
Още докато пишех, получих друго съобщение:
- Не си стара! Искам да се чукаме двете!
Направо онемях! Забих и спрях да мисля! Вчерашна пикла иска да правим секс! В интерес на истината аз бях на сухо от близо две години! Ама сега? И с някоя нафантазирана пубертетка? Или може да е мъж? Фалшив профил?
- Какво обичаш в секса? Била ли си с жена? Лизала ли си? В дупето даваш ли? Аз обичам всичко!
Не можех да смогна да чета и асимилирам написаното от Кая.
Затворих чата. След няколко минути получих ново съобщение:
- Не ти ли се чати с мен?
- Не, защото мисля че си мъж и профилът ти е фалшив! А и едва ли се казваш Кая!
- Ти защо се казваш Тония?
- Приумица на родителите ми! Няма да ти обяснявам! Не ме търси, ще те блокирам!
- Чакай, жена съм! Пускам ти видео чат, ще приемеш ли? Наистина съм жена!
Екрана ми светна за видео чат. Какво губех – ако се окажеше мъж, нямаше да си пусна камерата и щях да го блокирам! Така ще направя! Приех чата.
На екрана срещу мен стоеше малко момиченце – никога не бих ѝ дала повече от 16 години! Много изразително бяло личице с тънки вежди и устни, които потрепваха в някакво нервно напрежение. Очичките ѝ бяха много живи, но някак страхлив изглеждаше погледа ѝ.
- Аз ще те видя ли? – прозвуча гласът ѝ и ме извади от моментния ступор в който бях изпаднала.
Включих камерата си. Кая ме гледаше втренчено.
- Хубава си! Харесваш ми! Ще ми е кеф да се гушкаме двете! – това детенце си говореше все едно го бях поканила в кревата си.
- Чакай, миличка! Аз да не съм объркала нещо? – попитах. - Не мисля да съм обявявала, че съм мераклийка за лесбийска връзка!
- Стига де! Виж колко си готина! Що не опиташ? Аз много искам да пробвам с жена на твоята възраст!
- Хайде да не почваме да ровим за възрастовата разлика, че може да съм ти майка! – започнах да се изнервям.
- Искам да си ми майка и да ме гушкаш с онова място от което съм излезнала, а аз да те целувам там! Много ми се иска!
Това дете има проблеми с главата, а моят ум къде е че ѝ се връзвам! Изключих лаптопа.
ДЕН ТРЕТИ
Кракът си ме наболява сериозно – при всяко непремерено движение или размърдване ме боли. На всичко отгоре и мисълта за вчерашния чат с Кая не ми дава мира!
Май нямам търпение да пусна сайта! Имам писмо: “Ще съм на линия след 10:30 часа. Може и да ме блокираш, но знай че ще ме нараниш! Наистина много ми харесваш и ще те лижа, докато се разплачеш от удоволствие! Кая”.
Тая не е редовна! Ма и аз що се връзвам? Ама че съм изтрещяла! Ще ме лиже тя! То пък какво толкова да ѝ седна на устата и да си направя кефа? Без друго ако продължавам да съм сама ще паяжинясъм! ХА-ХА!
Щури мисли препускаха в главата ми – извратени и объркани! Какво си въобразявам? Що за глупости!
Следва продължение…
Еее, защо спря в нищото? Очаквах, че ще придърпаш готвачката.
И аз мислех, че ШЕ чИтем КАКО за цигански СИКИШ, пък то виж как се врътна историята. Пък не се ЗАБЛУЖДАВАЙ, че момичето изглежда МАЛКО, то и нашата река на СЕЛО изглежда малка, ама какви ПАПУРИ ражда.............
Баща ми, лека му пръст казваше: "ще ти паяжиняса задника и киримидките ще ти се струват на хлебчета"... ;)
Малка, тя - като бях на почти 14 (преди малко повече от 40 години) в долната част на квартала беше гетото и живееха циганчета - в една къща гредоред, кирпич и покрив тикли - бяха доста задружни и един ден едно от малките циглета дойде и ми каза: "Бате, дай 5 лева, че няма ко да сложим на масата." Казах ѝ, че нямам, а тя се отвърна и ми каза: "Ти пари имаш, виж си джоба!" Имах някакви - бяха 20 и10 лева. На тогавашните пари си бяха все едно сегашните по десет. Сиренето беше 3 лв(овче), 2лв (краве) и кашкавала и той беше около тази цена, но с 1-2 лв отгоре. А тези кинти си ги бях заработил предния ден. Ходих да събирам сено на една бригада и там поправих и радиото и телевизорите, имаше и други неща - печки, бойлери и една малка инсталация електро (баща ми беше електричар), която трябваше да се подмени. Та отблагодариха ми се хората богато - 30 лв на тогавашните пари за един ден си бяха яка заработка. (все едно 500 на ден сега) и извадих и дадох 20-та на малката, а тя само ми хвана късите гащи и го смъкна. Няма тън-мън. Та като взе да ми пее (да се дави) на микрофона щръкна и по едно време се изпразних в устата ѝ. Много яко беше, ама беше само веднъж. Мангалката се похвалила на майка си, а майка ѝ дойде у дома, в къщата където живеехме и върна парите на нашите - разказала на мойта майка, че щерка ѝ ме дудучила и казала, че това струва 5 лева, а не 20 както съм ѝ бил дал. Върнала 10 лева на майка ми. Аз дори и не подозирах какво е станало и като се върнах в града, от село, стана интересно. Майка ми ми вдигна супер як скандал. После станаха едни къндърми, щуротии, циганите обаче не ме гледаха с лошо око, като минех покрай къщята им. Най-интересното беше, че като ходих да нося обувките си за ремонт на дядо Алекс (истиското му име беше Али) да ми ремонтира сандалките и на майка ми обувките на високо токче, както и на баща ми неговите обувки, той започна да ме будалка: "Зетко, какво става, зетко туй, зетко онуй..." и като дойде време да плащаме за целия ремонт ми каза, че 5 лв стигат (толкова беше ремонта на едните обувки), а аз върнах другите пари у нас и пак майка ми ми вдигна джабалата, че какво съм направил, защо не съм платил и така - дигна се и отиде при дядо Али (тогава лека му пръст, човека беше станал на 100 години). Дошла майката на момичето и хванала мойта маман под ръка и я повела във вътрешната одая (стая) на къщата им, дето са били част от гостите и я почерпила богато. Майка ми си спомням, че се върнала у нас като насрана. Нищо не каза, но си спомням, че се отнасяше към тях с особено уважение. Може да напиша и за случката с медничаря и жена му, ама сетете ме ако искате. По татово време тези, които работеха наистина бяха на почит. Мързелите и тогава и сега не са се ползвали с уважението на обществото. Проблемите в момента са, че в детските градини се допускат само "ваксинирани", а не здрави деца. Просто нямам думи - това за всички около мен е медицински фашизъм. Та дядо Али ме понаучи на доста тънкости от този занаят, но на мен не ми допадна заради ацетоновите миризми и отрови с които се работеше... Прочее в последствие много неща ни даваха да им ремонтираме и така, докато един ден видяхме некролога на дядо Али, а след 2 дена се преместихме в новия апартамент. Ако знаех каква боза ще стане в последствие, нямаше да позволя да отидем там, но ... това е живота. Най-добри пожелания на всички.
Разказа започва обещаващо. Смело напред.
Ние сме куколд семействотоlive:.cid.2741c70d9503c933
До сем дайте mail