Симеонис (част 1)

24.10.2024 | Анонимен

- Българският цар зове Ваша милост, войводо, скоро да му дойдете в стана!

Мирчо неохотно се изправи след съобщената от вестоносеца “покана” на своя господар. “Да, Йоан Шишман в последно време е съвсем непредвидим и се отдава често на гнева. Какво ли е намислил сега?” – гадаеше Мирчо, докато яздеше към българския стан.

- Царю, Вашият васал Ви приветства! Какво ще повелите? – започна Мирчо с влизането.

- Мирчо, ти знаеш в какво незавидно положение е моята държава след походите на Али паша. Знаеш и как биде убит султан Мурада на Косово поле и че сега Баязид още събира сили да ги хвърли връз нас.

- Знам, царю!

- Значи е време да го преварим!

- Какво сте намислили, Ваше Величество?

- Поход, битка… и то в сърцето на омразния враг! Ще атакуваме Симеонис, знаеш сега османците го именуват Шумна.

- Няма ли да е много кърваво? Обмислили ли сте го добре, царю?

Шишман сведе поглед. Беше наясно, че въпросът е на мястото си и не беше обмислил всичко. Отново беше гневен.

- Да, Мирчо, обмислил съм го! Трябва ми твоята подкрепа и ще ги ударим внезапно след три деня на зазоряване.

- Така да бъде, царю!

В уреченото утро смесена българо-влашка армия заприижда към стените на Симеонис – кон до коня, юнак до юнака, а отпред ги водеше сам Йоан Шишман.
За османците в крепостта ударът беше внезапен, но и стените на града не бяха за подценяване. Завърза се кръвопролитна битка, в която изходът изглеждаше неясен. Към заник слънце обсаждащите успяха да се прехвърлят върху стените, после нахлуха в града и османската съпротива беше сломена. Един от последните, които паднаха убити, беше храбрият военачалник Радослав, който беше изнесъл не една и две битки и българският цар много държеше на него. Гняв обви сърцето на владетеля и той се закани да си отмъсти подобаващо.

- Кой е тук беят? – ревна Шишман на пленените османци.

Един ранен в ръката мъж пристъпи напред със сведена глава.

- Ти ли дръзна да не се преклониш пред силата ми? – изкрещя му царят.

Мъжът мълчеше.

- Задето не преклони глава пред мен, задето уби Христови войни и задето си мъчил българи от Симеонис, ти се следва смърт!

В този момент от една сграда излязоха двама български войници. Влачеха младо и доста нежно момиче, което крещеше на турски и се съпротивляваше неистово. То беше с разкъсани от борба дрехи, почти голо от кръста надолу.

- Ваше Величество, тази е щерката на бея!

- Ахааа, колко приятно! – премина усмивка през царското лице. - Прекрасно! Сега, бей, сме равни! Твоят господар държи сестра ми Кера Тамара, а аз държа щерка ти! Нали знаеш какво правеше Мурад със сестра ми в Бурса?

- Не, не-е-е… – беят бързо разгада накъде отиват работите.

- Я, можел си да говориш! – изсмя се Шишман. - Скоро донесете маса тука! А този негодник завържете с ръце напред за онова дърво, така че хубаво да гледа всичко!

Масата беше донесена начаса, въпреки крясъците на османците, на бея и на младото момиче.

- Вържете ѝ ръцете и ѝ запушете устата! Да е по гръб на масата! – викна царят. - А ти, бей, гледай, учи се и помни! И ако не гледаш ще я убия, тъй да знаеш, а после и теб!

Момичето още се мяташе и риташе, въпреки че беше вързано и хвърлено по гръб върху масата. Царят го приближи откъм разголените крака и им удари два възсилни шамара, което стъписа и разплака стопанката им.

- Не с лошо! – Шишман хвана моминските глезени и ги стисна до болка. - Бей, хубава щерка имаш, но си бил глупав и си я довел тука по нашите изконни земи. За глупостта си ще платиш скъпо, защото тя няма да бъде османска кадъна, а ще се срамува заради баща си!

Шишман доближи носа си до белите крака на момата и вдъхна техния свеж и чистичък аромат. После прокара ръка надолу, бръкна в царското лоно и извади коженото си владетелско достойнство, което вече достигаше застрашителни размери от гледката. Опря го на входа на разголената моминска цепка и обърна глава към бея.

- Е, бей, ще се сродяваме, ха-ха! Стига си крещял! Двама да свалят всичко от задника на бея и на всяко мое движение да му стоварват по един камшик, та поне да знам защо вика!

Царят обхвана белите бедра на момичето и натисна навътре кожения си меч. Момичето се изви и изкрещя, доколкото това бе възможно с вързана уста, а беят извика, още преди първият камшик да е навестил дупето му. Всичко това много се хареса на царя, който остави моминските крака да се облегнат на рамената му и с две ръце награби белия, извиващ се ханш, след което започна да го върти и мачка.

- Ей тъй обичам, бей! – ухили му се царят, след което продължи да мушка напред с достойнството си, а после пак и пак.

Момата изпитваше режеща болка от проникването на царя, чието сексуално оръжие изобщо не беше малко. Сълзи избиха по страните ѝ и се затърколиха към масата. А насилникът изобщо нямаше намерение да спира.

Вечерта вече беше настъпила и навред се запалиха десетки факли, които осветяваха добре унижението на бея и първия мъж в утробата на дъщеря му. Царят въртеше бързичко ханша ѝ и се наслаждаваше на теснотата моминска. Чувстваше се млад, силен, доволен и отмъстен.

- Хайде, бей, да те чувам! Като не крещи щерка ти, ще крещиш ти! – злорадо му изсъска Шишман.

Но суха беше още тая млада моминска утроба. Затова Негово Величество реши да се смили над нея и да даде воля и на малко човещина сред своето варварство. А той знаеше как! Бръкна с ръце под останалия плат по предницата на момата и установи, че намереното там му носи огромна радост. Разкъса всичкия плат пред себе си и срещу него щръкнаха две големи, млади, силни и недокосвани от никого досега гърди. Царят им се нахвърли, като орел връз плячката си, замачка ги, заигра се със зърната им.

Беят вече беше в ужасно състояние: крещеше, молеше, пустосваше, квичеше дори от ужас, болка и опозорение.

Царските ръце на гърдите ѝ накараха насилената да се вцепени. Неверникът, този отвратителен неверник, си играеше с това, което беше крила откакто знаците на женствеността ѝ се бяха появили. Играеше си с нея като с играчка, като с царска кукла. Още от малка имаше чувствителни и прилично големи гърди, беше ги крила и никога не беше си представяла, че някой някога ще ги третира така. Постепенно започна да усеща, че тези движения не ѝ носят ужас и болка и дори, колко отвратително, я карат да изпитва неусетена досега тръпка. Този варварин, този неверник, изтръгваше от нея немислими усещания, въпреки че я беше унизил публично и беше отнел честта ѝ.

Тя усети, че краката ѝ започват да потреперват върху царските рамена. Вече не се опитваше да вика със запушената уста, а сълзите секнаха. Тялото ѝ се изопваше в сладострастни тръпки, а цепката ѝ я предаде. Усещаше, че коженият му натрапник вече безпроблемно я разпъва между краката, а тя вече беше ужасно мокра. Баща ѝ крещеше наблизо, но го чуваше все по-слабо и по-слабо. Погледна в очите на насилника си – той също я гледаше. Правеше в нея грубовати тласъци и я наблюдаваше. Стори ѝ се, че дори се усмихва.

- Бей, великолепна щерка имаш! Както вие казвате машаллах, ха-ха! – радваше се Шишман, без да спира да чука малката. - И за жена бих я взел, но имате ниско потекло!

Момата не го чуваше, вече се беше потопила в друго измерение. Беше ѝ хубаво и това някак надхвърляше публичното ѝ унижение. Усещаше се разпъната до крайност отдолу, където големият жезъл на царя блъскаше девственото ѝ допреди малко съкровище. Зърната ѝ стърчаха силно и всеки допир до тях я премрежваше. Усети как нещо кожено я бие отдолу по дупето при всеки тласък. “Значи и неверниците могат да носят удоволствие?” – закръжа в главата ѝ. Вече не се дърпаше никак, а се отпусна изцяло. Ставащото отдолу я побъркваше, но нищо не можеше да се сравни с удоволствието за гърдите ѝ. Гледаше своя първи мъж и дори срещата на погледите им я караше да се побърква.

Изведнъж царската ръка се плъзна нагоре от гърдите ѝ и измъкна плата, с който беше запушена устата ѝ. За секунда тя зърна белег от зараснала рана на мъжката длан. След това отново по два пръста стиснаха набъбналите ѝ зърна и тя не можа да сдържи стона си. “Не спирай, невернико!” – се стрелна в главата ѝ, след което ѝ се стори, че той я разбра и забърза движенията си в утробата ѝ, разтърсвайки цялото ѝ тяло.

Стоновете ѝ се усилиха и гледката вече никак не приличаше на изнасилване. На светлината на факлите Негово Величество българският цар се задоволяваше и задоволяваше едно османско момиче, което стенеше страстно за ужас на баща ѝ и на оцелелия му аскер.

Внезапно бейската дъщеря усети празнота в себе си. Царското достойнство, което я разпъваше, беше напуснало влагалището ѝ. Едната ръка на владетеля, държейки я за глезена, натискаше краката ѝ назад, а твърдото му достойнство се търкаше в отвора на дупето ѝ.

- Е, бей, чувам, че у вас имате обичай да си правите и по-инакви удоволствия. Така ли е? У нас няма такава дума, но мъжете, дето правят така, у вас наричате олани*? – подхвърли Шишман на злочестия баща.

- Не-е-е, милост! Не това! Не ме омаскарявай така!

- Млък, бей, че да не те направя оланин и теб на стари години!

Царската главичка вече хлътваше в девственото дупе на момичето. Беше твърда и омазана в обилни момински мъзга и кръв и явно не приемаше отлагане. Бейската дъщеря се чувстваше уморена и доволна, за да противостои и просто се предаде. Скоро едрото царско достойнство започна болезнено да насилва най-забранения момински отвор. И тъкмо когато тя мислеше, че няма да издържи болката и напъна, отново усети силните мъжки ръце върху гърдите и зърната си. Връхлетя я нова порция възбуда, която притъпи ставащото в анала ѝ. Очите ѝ отново затърсиха очите на първия ѝ мъж, който настойчиво обсебваше дупето ѝ. Запулсира цялата. Сякаш се разшири и мъжът безпрепятствено се хлъзна навътре. Усещаше се толкова пълна и безпомощна, нанизана сякаш на кол. Беше чувала, че това причинява адски страдания, но в този случай съвсем не беше така. Застена. Чу, че и той стене, похитил бялото ѝ дупе. Струваше ѝ се, че благодарно гали страната му с глезена си.

Обстановката се наелектризира. Около масата на отмъщението настана пълна тишина, разсичана от все по-редките свистения на камшика. Всички гледаха мълчаливо и като хипнотизирани царската игра, а Мирчо подири някоя друга пленница, за да утоли нагона му.

- Ох-х-х, бей, огън момиче имаш! – радваше се Шишман, изваждаше си го целия и отново го забиваше в бялото моминско дупе. - На задника ѝ се поблагодари, че ще останеш жив!

Тъй продължи още някое време неравният тозиденшен бой, в който, след като османците загубиха Симеонис, бейската дъщеря беше набита на кол. Скоро всичко се завъртя пред младите ѝ очи и тя вече не знаеше къде е. Какво и как стана с нея, беше ли първият ѝ мъж и мъжът, който я изстреля до зенита на удоволствието, ще остане една над 600-годишна тайна. Само почувства, че царят запулсира в нея и след малко с вик я напълни. После я погледна, прокара устни по глезена ѝ и се измъкна от поразхлабената ѝ дупка. След секунди нещо рукна от дупето ѝ и тя не можеше да го сдържи. Лежеше по гръб, омаломощена, без представа за време и място, но доволна.

- Бей, реших! – разцепи внезапната тишина Шишман. – Ти се би храбро и щерка ти се би храбро. Ще ви разменя, както и войниците ти, за мои войници и власи. Но онези, които убиха Радослав, осъждам на смърт! Останалите отведете и никой да не ги докосва! Е, Мирчо, бях ли обмислил добре всичко?

- За Вас да… – усмихна се тайнствено влахът, гледайки надолу към твърдото си достойнство.

------------------------------
* – Педераст

ɱ