Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Седейки на дивана и пушейки, Павел Йорданов гледаше с удивление седящата пред него жена. Преднамерено не ѝ беше предложил да седне и сега се любуваше на срама и унижението, които бяха изписани на лицето ѝ.
- Виж сега до къде я докарахме! А аз бях глупак и те ухажвах! А трябвало просто да те наведа и да те изчукам, както направиха момчетата!
Към подобно отношение, Силвия вече беше започнала да привиква, но такива думи от устата на винаги вежливия с нея началник, все пак я жегнаха.
- Павел, ти нали все пак знаеш, че това стана случайно?! Аз никога не съм била такава... Не съм искала, да стане така...
- Не си искала?! Ела тука, кучко!
Когато Силвия се приближи към мъжа, той вкара ръка под престилката, като умелите му пръсти веднага напипаха клитора. След като прокара пръсти по него, той веднага ги вкара във вагината ѝ.
- Не си искала? Че на теб цялата ти путка е мокра!
Павел показа на Силвия пръстите си, които наистина бяха обилно мокри. Нямаше за какво да се спори, жената и сама беше усетила, че заедно със срама, изпитваше и огромно желание. Павел протегна крака и я погледна многозначително, но тя с шестото си чувство усети, какво иска той. Тя сама се спусна на колене и долепи устни до стъпалата му. Започна да облизва нежно всеки пръст. Такова нещо за Павел дори и проститутките не бяха правили и той почувства, как членът му ще изскочи от панталоните. Чак сега вече осъзна, че може да прави абсолютно всичко с тази жена. По-рано в тази красива жена му харесваше най-много голямото, стегнато дупе. Сега, гледайки я, как пълзи пред него, Павел се усмихна хищно.
- Застани на четири крака, курво!
Силвия, дишайки тежко заради собствената си възбуда, послушно се обърна с дупето към началника си. Павел я облада направо върху разкошния си килим, леко прониквайки в горещата, изобилстваща от сокове вагина. Стаята се напълни от звуци, от които стана ясно, че вътре в Силвия е ужасно мокро. Докато я чукаше, Павел вкара пръста си в ануса ѝ. Някак си се беше получило така, че макар че от тридесетина дни момчетата се възползваха от Силвия, никой от тях не се беше възползвал от дупето ѝ и сега този пропуск трябваше да се компенсира от шефа ѝ. Нямаше нужда да търси смазка, а се възползва от обилната смазка на вагината ѝ, която течеше много обилно. В началото, главичката му не можеше по никакъв начин да преодолее стегнатия анус, от което Павел на минутата озверя и няколко пъти шляпна силно Силвия по дупето.
- Отпусни се, курво! Дишай дълбоко!
Изплашената жена направи всичко възможно и най-накрая членът на шефа ѝ успя да проникне в нея, от което тя пък завика с пълно гърло. Павел вече знаеше, че няма нужда да я жали и като надвисна над нея, яростно вкара оръдието си до дъно и го задвижи. От усещането за това, как пенисът му бе плътно обхванат от неразработените стени на ануса, той не можа да издържи дълго и се изпразни вътре. След като усети, че вече никой не я държи, жената, стенейки жално, допълзя до ъгъла на кабинета и се разплака. Нейната безпомощност само развесели шефът ѝ.
- Къде си тръгнала, глупачке? Стой!
Той я хвана за стройния глезен и я придърпа към себе си.
- Сега трябва да ми се почисти хуя! За всичко ли трябва да те уча, овца такава?
За беда на Силвия, беше събота вечер и целия следващ ден тя трябваше да прекара с шефа си. На сутринта, докато Павел спеше, тя отиде в банята и се зае щателно да се преведе в ред. Душ, козметика, прическа – всичко това позволи доста смачканата за една нощ жена да се преведе отново в добър вид. Облече се отново в костюма си на камериерка и вече поосвежена излезе със свито сърце се опита да отгатне, какво я чака. Изненадата не я накара да чака дълго. Направо в коридора, тя се сблъска с доста добре изглеждаща, около 25 годишна жена, в която без много труд позна Светлана, жената на шефа си. Бяха се виждали няколко пъти в офиса. Този път се срещнаха на неподходящото място в неподходящото време, но преди още Светлана да успее да отвори уста си Павел излезе от стаята, хвана я за лакътя и я вкара вътре. От там само нарядко се чуваха викове. Силвия седеше свита като мишка и си мечтаеше за това, незабелязано да се измъкне от този кошмар. Това обаче не се получи, защото чу заповедния глас на Павел, който я повика в стаята. Светлана седеше в креслото, преметнала крак върху крак, Павел насреща ѝ, Силвия така ѝ застина срещу тях двамата, не знаейки какво да прави. Под пълния с неприязън поглед на другата жена, Силвия осъзнаваше, колко глупаво, пошло и безсрамно изглежда в момента. Четиридесетгодишна лелка в безсрамен костюм, показващ всичките ѝ интимни прелести. Диалогът между Павел и жена му, накара Силвия още повече да се изчерви от срам.
- Светле, вече ти обясних! Нашата Силвия не е жена, а е автомат! Също като кафе машината, само че е автомат за секс! Безсмислено е да ревнуваш от автомат!
- А не можа ли поне да си намериш някоя по-млада?
- Ами ето, тя е едно нищо. А за сравнение с теб не става изобщо!
- В сравнение с мен, тя е една стара кобила! Добре, ще забравим за случая, но ти не забравяй за подаръка, който ми обеща!
- Разбира се, скъпа. Утре ще го получиш!
- А ти, кобилата, ти за своите 100 години не научи ли, че да спиш с чужди мъже е лошо?
Казват, че понякога в моменти на силно вълнение, целият живот на човек преминава пред очите му. Със Силвия се случи нещо подобно. Живот красив, интелигентен, порядъчен, приличен. Добра и загрижена майка, вярна жена. Това обаче се разтвори, като във вода. Сега Силвия седеше в позорното си костюмче, наебана нееднократно и отвсякъде. Седеше пред жената на снощния си ебач и въпреки здравия разум, страните ѝ горяха и от напиращото ниско долу в корема ѝ желание.
- Простете ми, Светлана... Знам, че това е ужасно...
- Ха! Ти какво, стара путко, почувства се като виновно момиченце? Сега ще ти напомня, как наказват непослушните момиченца! Павка, постави я на колене!
- Това е сън! Това е сън! – звучеше в главата на Силвия, докато стоеше на четири крака и виеше от болка и обида, докато младата жена, пред очите на възхитения Павел Йорданов, безсърдечно я налагаше с колана на мъжа си, по голямото, тежко дупе.
- Това е сън! Това е сън! – звучеше в главата ѝ, докато езикът ѝ работеше между краката на Светлана, излизвайки младата вагина, едновременно това усещайки как отзад в нея се движи члена на Павел.
- Това е сън! Това е сън! Това е сън! – звучеше в главата на Силвия, когато се прибираше вечерта към къщи, нелепо въртейки многострадалното си дупе и се молеше само за това, синът ѝ да не забележи плачевното ѝ състояние.
Следва продължение...