Секс или уволнение

11.04.2019 | sexkupon

Валентин работеше в банката вече половин година. Беше на 26 години. Няколко години, след като завърши университета си беше намерил доста добра работа. Появиха му се пари и заедно с тях и възможността да си устрои личния живот, което впрочем не му се отдаваше твърде добре. Следвайки известния принцип "ние избираме, нас ни избират", тези момичета, които избираше той никак не искаха да го изберат него. Нарядко се появяваха намеци от някои представителки на нежния пол, че са го избрали, но там пък интересите не съвпадаха. Половия му живот беше започнал едва преди няколко години с една проститутка. Беше го срам да си признае за това на когото и да е. Скоро след това, интимния му живот получи продължение с едно момиче, което само беше направило първата крачка. На Вальо не му беше никак добре, не харесваше много въпросното момиче, а просто му се искаше да прави секс. Освен това, по него време харесваше друга, която от своя страна не го забелязваше. Така приключиха и единия и другия романс. Но да преминем към събитията, които промениха живота на нашия герой. И така, това беше обикновен делничен ден, като всички останали. Валентин седеше сам в офиса си. Не че имаше самостоятелен кабинет. Просто вече беше 19:10 и в офиса, разчетен за 5 човека, беше останал само той. Последния момент се беше установило, че има да се върши някаква спешна работа и насрочената за вечерта запивка с приятели, трябваше да бъде отменена. Пряката му ръководителка със странна усмивка му връчи материалите, които трябваше да прегледа спешно и да ѝ докладва на сутринта. Както вече беше споменато, Валентин нямаше семейство, живееше с родителите си и като цяло нямаше защо да бърза да се прибира, т.е. мъчеше го само мисълта, че ще пропусне биричката с приятелите си... Мислите му бяха прекъснати от леко почукване по вратата, след което вътре влезе вице-президентката на банката Петя Симеонова.
- Давидова къде е? – въпросът беше зададен към Валентин, без всякакви церемонии.
Давидова беше началничката му, която си беше заминала към 18.00, за което той съобщи на шефката си. На лицето на Петя се изписа удивление.
- Как така? Нали ѝ спуснах спешна задача!
Валентин веднага ѝ съобщи, че "спешната работа" беше прехвърлена на него и сега той се занимава точно с това.
- А..., ами тогава да отидем у шефката заедно с материалите!
Вальо никога преди не беше ходил лично при шефката, Станимира Пеева, всъщност и заместничката ѝ беше виждал само няколко пъти. Обаче нямаше за къде да размисля. Петя Симеонова взе документите и тръгна към изхода, а Вальо веднага тръгна след 40 годишната жена. С бърза крачка стигнаха до асансьора и се качиха на етажа на ръководството. Влязоха през вратата, на която беше написано името на голямата шефка и Петя посочи на Валентин да седне на един от столовете в приемната и самата тя влезе в кабинета. Тук младият мъж беше влизал и преди, но само за малко, колкото да остави някакви документи. Този път изчака около 5 минути, преди Вицето да се покаже и да го повика вътре. Влизайки през масивната врата, Валентин се огледа. Офисът на президентката имаше форма на правоъгълник, от дясно имаше диван и две кресла, около прозрачна масичка. Вляво имаше голяма Т-образна маса, иззад която се надигна леко пълничка солидна дама, на около 45 години и му посочи с жест дивана. Както можеше да се очаква, това беше г-жа Пеева, която се разположи на креслото срещу него.
- Седни, Димитров. Чай, кафе?
Валентин, разбира се отказа чая и кафето, чувстваше се някак си сковано. Дамата се усмихна, гледаше младия мъж, без да каже и дума.
- Г-жо Пеева… – започна Валентин.
- Проблемът е там, че получих тези документи едва към 5 часа и все още не съм сигурен в цифрите...
- Дай ми цялата папка. – президентката протегна ръка и взе документите.
- Забрави за това засега, искам да поговоря за друго.
Валентин се притесни. Започна да се чуди, къде ли е сбъркал. Станимира Пеева продължи:
- Имам за теб малко необикновено предложение...
Последва пауза, дамата неотклонно гледаше смълчалия се Валентин.
- Моля да ме изслушаш внимателно, без да ме прекъсваш, докато не ти дам думата... Предлагам ти да ми станеш любовник. – Валентин гледаше ошашавено и не знаеше, какво да мисли.
Дамата продължи.
- Огледах те внимателно и ми се струва, че ставаш за тази работа. Не се плаши, можеш разбира се, да ми откажеш. За съжаление, това ще означава, че няма да можеш да работиш тук, в централния офис, по разбираеми причини. Все пак, ще мога да ти помогна да се уредиш на работа в един от другите ни офиси, без кой знае каква разлика в заплатата... Ще ти обясня накратко, в какво ще ти се изразяват задълженията, ако се съгласиш и ще можеш да си помислиш до утре. Ти си умен млад човек, затова мисля, че няма нужда да ти казвам, че разговорът ни е строго конфиденциален. И така, ако се съгласиш, всичко ще се случва тайно. Все пък имам мъж и дете, които не трябва да знаят нищо! Впрочем, и теб няма да те ограничава нищо, да имаш други връзки или семейство. С малки изключения, ще си общуваме само в работно време. Таке че, ако имаш приятелка, можеш да си продължаваш да се срещаш с нея. Условието е, че тя трябва да е една и трябва да ползвате презервативи, поне до сватбата. Никакви случайни връзки, особено с проститутки! Предполагам, че те интересува как връзката ни ще се отрази на кариерата ти. Мисля, че ще се отрази доста положително, макар и не веднага. Нито аз, нито ти, няма да си заинтересуван да се огласяват отношенията ни. Ще знае, разбира се, моята заместничка, на която аз се доверявам напълно. И така, ще ти трябва ли време да помислиш? – жената гледаше към Валентин, който беше навел глава.
Решението му обаче, вече беше взето.
- Не, съгласен съм. – каза на един дъх младия човек.
Всъщност, той харесваше зрели жени, още повече, такава солидна жена, като г-жа Пеева. Но главното беше, че щеше да прави редовен секс. Много секс! Нямаше да има нужда, да сваля разни момичета само заради секса. Щеше да има свобода и постоянна партньорка за удовлетворяване на нагона си! За кариерата си мислеше на последно място. Продължаваше да гледа към пода, срамувайки се да вдигне очи. Станимира седна до него:
- Е, щом се разбрахме, значи планът е следния. Като за начало, когато сме сами, ще ми говориш на ТИ. Второ, трябва да "премахнем бариерата" Затвори очи!
Валентин се подчини. След секунда, почувства тялото на жената, притиснато към неговото, а след още секунда и проникването на езикът ѝ, дълбоко в устата му. Членът му се размърда, още повече, че шефката започна да го гали през панталона. Получи се някакъв дискомфорт, който беше доста кратък, защото само след малко, ципът му беше разкопчан и малкия му приятел излезе на свобода. Младият човек започна да отговаря, като също започна да движи езика си в устата на жената, като едновременно с това я прегръщаше. Наистина, очите му все още бяха затворени. След като го нацелува, президентката се спусна на колене и взе члена му в устата си. Валентин се изплаши да не свърши. Впрочем, минетът продължи доста кратко. Пускайки члена от устата си, Станимира предложи на младия човек да отвори очите си. Първото, което той видя, беше надървения си член и доволното лице на шефката си.
- Не си и мисли, че ще ти правя свирки всеки път, това беше ей така, за запознанство. А иначе честичко ще идваш тук, за да ме лижеш. – думите ѝ звучаха странно от нейната уста и Валентин неволно се изчерви.
- Не се смущавай, когато се чукам, викам и понякога псувам, привиквай. Не се стеснявай и ти да го правиш, на мен ми харесва. Ама недей да мълчиш, кажи нещо.
- Г-жо Пеева… – започна Валентин, старателно подбирайки думите си.
- Каква г-жа Пеева съм аз, за теб вече съм Таня.
- Таня, ти си много красива! – каза Валентин.
Таня се заля от смях, а младежът започна пак да се черви.
- Не, Таня, наистина, ти...
- Добре, ела тук, ще ми олижеш путето. – Валентин смутено погледна към прозрачната стена на кабинета.
- Не се бой, прозрачна е само отвътре, отвън не се вижда нищо. Ама и защо седим така? Хайде! – президентката се приближи към бюрото си.
За разлика от Вальо, който седеше със спуснати гащи, тя беше все още напълно облечена. Цялата тази ситуация, все още трудно се побираше в главата на младежа. Станимира вдигна телефона:
- Петя, как е ситуацията, всичко нормално ли е?
- Да, всичко е в ред. – чу се глас от там.
- Можеш да затвориш приемната и да си тръгваш.
- Добре. – президентката вдигна очи към седящия, както преди без гащи на дивана Валентин.
- Можеш да си обуеш панталона и да вървим. – каза тя, насочвайки се към вратата зад стола си.
Младият човек вдигна панталоните си и влезе през вратата. Зад нея се оказа доста голямо помещение, което все пак отстъпваше по размери на кабинета. Вдясно от вратата се намираше дълъг диван, над него имаше шкаф, а в насрещната стена – още две врати. Пред дивана имаше прозрачна масичка, същата както в кабинета.
- Ето това е стаята ми за почивка. – каза Станимира.
- Седни да пийнем, трябва да отбележим началото на сътрудничеството ни.
- Както желаете. – каза Валентин, все още смущавайки се.
- Първо, ми говори на "ти" и второ, щом е така, ще пием шампанско! – от шкафа беше извадена бутилка "Дом Периньон" и две чаши.
- Отвори и налей де, поухажвай дамата!
Валентин се хвърли да изпълнява указанието. Шефката му взе едната чаша и се чукнаха.
- Пий до дъно, сега ще ти се наложи да поработиш! Ела тук! – Станимира седна на дивана и повдигна доста дългата си пола.
Погледът на Валентин падна върху леко пълните ѝ крака, обути в черни чорапи, завършващи с розови ластици, които бяха хванати към черния корсет. Между краката ѝ се виждаха полупрозрачни гащички, през които прозираха светли косъмчета.
- Ела, малкия ми! – Вальо отмести встрани гащичките ѝ, пред очите му се показа в цялата си красота, покритата с подстригани косми вагина на по-възрастната жена.
Младежът долепи устни към нея и с наслада започна да целува клитора ѝ. Обичаше да лиже, но рядко това му се отдаваше. Целуваше и лижеше срамните устни и отново клитора, с наслада вкарваше езика си навътре, не можеше да и се нарадва. Накрая жената не издържа. Тя отстрани Валентин, събу му панталона, членът му стоеше в пълна бойна готовност, даже нямаше нужда да го взема в уста. Все пак тя пооблиза главичката и му подаде появилия се незнайно откъде в ръцете ѝ презерватив.
- Давай, направи го! – Валентин бързо надяна презерватива и проникна в нея.
Станимира застена. Младежът започна да прави резки фрикции, но и самият той беше на предела. След няколко минути бурен секс, той свърши в презерватива. Новият му живот започна...