Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Бях решил, че е време за друг разказ, но две от мненията под “Осчетоводена” ме провокираха да опитам продължение. Нека е подарък за тях, а за другите – и поле за снизхождение.
Характерният сигнал за съобщение се разнесе из салона с пътниците.
- Стюардеса Найденова да се яви в пилотската кабина!
Младата дама забърза и застана пред вратата със специален режим, която ѝ беше отворена отвътре.
- Охо, момчета, на каква височина летим?
- На крейсерска, но някои ще летят и на по-висока след малко! – изкикоти се командирът. - Моля, донеси ни по едно кафенце, а твоето не се губи после!
- Веднага, командире! – и Найденова излезе, а след нея и командирът.
Стюардесата се зае да прави кафета в преддверието до пилотската кабина и тоалетната, а пилотът продължи към опашката. Стигна дотам, дръпна завесата и хвана стюардеса Радева за циците през ризата.
- Всичко наред ли е? – попита тя.
- Да, по средата на полета сме, а прогнозата е повече от добра. Самолетът е на автопилот и хуят ми също… сам ме доведе дотук по маяк!
- Аххх, ти, мръсник! Не ти ли писна всеки ден да ме облиташ?
- Я, аз съм бил мръсник? Ти пък си се разхерметизирала здраво отдолу!
Характерният сигнал за съобщение отново се разнесе из салона с пътниците.
- Моля пътниците да използват само предната тоалетна! Благодаря!
Време беше командирът и Радева да се усамотят в задната тоалетна. Още с влизането, стюардесата чевръсто се справи с ципа на командирския панталон и засмука напращелия му лост.
- Оххх, мамка му! Обичам да летя с тая авиокомпания… винаги предоставят най-доброто обслужване! – и той я погали по грижливо поддържаната прическа. - Адски добре измиваш самолета!
- Да, много харесвам когато си го вдигнал! – ухили му се тя и отново пое кожения самолет.
Лапаше го целия, без усилие и го гледаше с мръснишко-доволен поглед. В устата ѝ самолетът беше като в симулатор: излиташе към небцето, пикираше в гърлото ѝ и сменяше ъгли по крен и тангаж. Затова и той беше един от най-добрите пилоти: всеки ден го препитваха и трябваше да е на ниво. Ръката му се отмести от косата ѝ и бързо разкопча копчето на панталона. В резултат две стегнати топки с радост станаха свидетели на случващото се.
- Стюардеса Радева, услугата е непълна, ако не бъдат измити и самолетните двигатели. Заемете се!
- Разбира се, командире! Както наредите! – и тя налапа десния двигател със сръчната си уста, докато големият ѝ маникюр драскаше левия.
- Оххххх, направо ме караш да изпадам в безтегловност!
Стюардесата знаеше, че командирът е опитен и състоянието, до което го докарваше, няма да се отрази неблагоприятно върху полета. Може би и затова продължи да засмуква и мачка всичко под самолета. Никой не подозираше, че този екипаж постоянно лети със стюардеса с пълно със сперма гърло и пилот с олигавени топки. Единствената причина да не се случва това и в кабината беше, че всичко там се записваше в черната кутия и не искаха да рискуват. Скоро двата двигателя бяха обилно омазани със слюнка и командирът нареди:
- Чудесна работа, Радева! Самолетът е измит! Време е да проверим хангара!
Тя се надигна, обърна се с гръб към пилота, а после дръпна нагоре униформената поличка. Показа се едно голо, добре стегнато и оформено дупе, завършващо отдолу в ръба на черни силиконови чорапи. Изобщо не личеше да е загубило своята еластичност от времето или раждането преди години. Най-важният на борда клекна, поразтвори добре сложените крака, подуши леко и я похвали:
- Мамка му, Радева, това твоето е феномен! Винаги с образцово поддържан хангар! – и зарови език в гладката ѝ поомокрена путка.
Чукаше я с език, а носът му леко се натискаше в стегнатото ѝ анусче. Ръцете му мачкаха двете ѝ чувствени полукълба. Направо обожаваше да я смуче и пие – беше толкова вкусна. Провря ръка отпред и със средния си пръст напипа клитора ѝ, след което го натисна. Последва кратък дамски писък и още една порция вагинални сокове се озоваха върху езика му. Обичаше да я третира, като машина за смутита: когато соковете ѝ му бяха недостатъчни, просто натискаше бутона отпред и недрата ѝ тутакси произвеждаха нова струя. В такива моменти обхващаше с уста колкото може повече от путката ѝ и буквално изсмукваше на тласъци всичко, докато двата ѝ крака трепереха разкрачени. Сега беше същото: с ръка на устата си тя свършваше в неговата и се тресеше цялата.
Командирът се надигна и остави красавицата да се събере и овладее. През това време оглеждаше свършените ѝ форми отзад и галеше дупето ѝ.
- Радева, ех, Радева, просто си съвършена! Ако пускаше и отзад щеше да си направо богиня!
Тя се обърна и му се усмихна. Застана срещу него с разтворени крака, готова да полети над крейсерската височина. Той оттренирано я хвана с ръце под краката и я вдигна във въздуха, опирайки гърба ѝ в стената на тясната тоалетна. Хуят му по глисада влетя в хангара ѝ. Ръцете ѝ се увиха около шията му и устните им се сляха в страстна целувка.
- Чукаш ли се с него? – шепнеше ѝ накъсано той.
- Рядко, повечето време съм в полет.
- Мамка му, оххххх, трябваше да продължим с теб! Невероятно е…
- Охххх, винаги е невероятно с теб!
- Да, но ти избра него… Защото е богат…
- Да, но се чукам с теб, оххххх…
Устата ѝ беше запушена от нова целувка. Отдолу пилотският лост сериозно изпълваше въздушното ѝ пространство, навигирайки я към нов оргазъм. Чуваше се ритмично и бързо плющене на тяло в тяло, почти като аплаузът, който той беше свикнал да получава след успешен полет и кацане. Бяха се научили от времето и условията да се чукат бързо и силно. Пъшкаха тихичко и двамата, доколкото беше възможно, циците ѝ подскачаха под ризата, а високите ѝ токчета бяха паднали на пода. Нещо много малко липсваше, за да може Радева да надскочи с много крейсерската височина. И тогава се намеси природата: летателният апарат попадна в турбуленция и за съвсем кратко време самолетът в нея няколко пъти смени ъгли и направления. Отърка се във всичките ѝ стени и накрая се заби толкова дълбоко в нея, колкото, струваше ѝ се, май никой досега не беше успявал. Стюардесата изригна на мига и започна да се рее в небетата над аероплана. Когато достигна седмото, двете ръце под нея започнаха да я спускат надолу и надолу и скоро тя се озова на пода пред своя командир, който се готвеше да изцеди спермата си в устата ѝ. Тя послушно я отвори и пое всичко в гърлото. Той придърпа с ръка главата ѝ към бедрото си и така стояха безмълвни около минута.
- Отивам, оправи се… – чу го да казва и скоро остана сама в тоалетната.
- Хей, шефе, изглеждаш поотпуснат? – кикотеха се вторият пилот и Найденова, докато му сервираше кафето в кабината.
- Мани, ще ви видя и вас двамата след малко! – усмихна се дяволито той.
После сложи слушалките с микрофона и след натискане на копчето за характерния сигнал обяви:
- За сведение на пътниците, отново можете да използвате задната тоалетна на борда.
В това време стюардеса Радева, с широка усмивка, сякаш не прекосяваше, а облиташе пътническия салон на борда.
ɱ
Авторе, днес разказа ти сам ми се разказа, с кадифен глас, увличащ в настроение за романтична еротика. Елегантно и стегнато. От увода става ясно, че се влияеш от мненията в коментари, което е двуяко, бъди разумен и "се дръж за акъла си" е моя съвет. Но защо не се появи там да дискутираме? Навремето заради една дума- "крен", си помислих, че Фалкон е летец. Сега ти се подписваш със знака на Скорпион, ползваш различни професионални жаргони и ставаш все по- интересен. Дали вметката ти за "снизхождение" визираше мен? Нито съм инстанция, нито тук има наложена субкултура. Всеки е свободен. Когато си общувам открито е защото вярвам, че това носи взаимни ползи, да се разбере и женската гледна точка, която, вероятно, е пълна изненада. Пишеш увлекателно, с ясна мисъл, красиво и подредено. :))) Сега само, за да ти смигна- "Най- важния човек на борда" ?! ?! Уменията на първи пилот и първи офицер не са ли равностойни? Не решават ли заедно кой поема управлението? Марио Бакалов стана публучна фигура във фейса и доста повдигна завесата. Виждаш ли, малко е, но има едно напомпано свръх его у теб, което авторе, ако си мъж, съм виждала у младите кадети, по време на обучение, а ако си жена е просто розовата наивност на младостта. Не е нещо лошо. И дори за мен да е провокация, ти не би следвало да търсиш как да я заобикаляш. :))) Благодаря ти за хубавото четиво!
Професията стюардеса е нещо много гнусно. Тези жени особено ако са в такъв колектив от по-млади, много силно се унижават сами и се развалят. Разбира се, че много зависи от човека, т.е. от жената и нейното семейно и социално възпитание, но средата в която са поставени да съществуват действително оказва голямо влияние водещо до моралната деградация на личността.
А Найденова ? Кога? Това е дискриминация ха-ха О-75
Някой е решил за си прави шега с истински хора и разказва истинска история. Познавам тази история от реалния живот! Просто малко е хиперболизирана!
Страхотен, свеж и увлекателен разказ. Благодаря на автора за четиво то. Очакваме продължение... 15см
Тъкмо ебах преди малко. Майка ѝ и баща ѝ бяха в другата стая.
Сега само чакаме да се появи Луито Пастьорът да избие микробите и да потвърди, че със стюардеси той само в леглото, не и в обществото. :))
Fairy къде се слагаш в отбора на звездите! :-)
https://www.youtube.com/watch?v=8nNzDG8sI8c
Симпатично разказче, кратко и сбито ,поднесено с чувство за хумор и интересни сравнения.За съжаление моите контакти със стюардеси са толкова далечни ,че могат да се сравнят с едно парче на Rolling Stones с интересното заглавие 2000 Light Years From Home” , е и аз до толкова съм се доближавал в емоционален план до стюардеси.Единият път беше при завръщане от дълга командировка от Съюза, нещо местата бяха объркани и аз като Марка Тотев се оказах едва ли не правостоящ.Ами така е като се правя на тежкар и се качих последен на борда.Стюардесата се чуди къде да ме сложи и най-накрая измисли да ме постави да седна на една желязна кутия ,в която се намира една от пързалки при аварийно кацане и бърза евакуация,точно пред задните тоалетни на Ту-154.Симпатично момиче, беше загрижена как съм ,добре ли ми е.Отстрани и пред мен едни капути от института единият ми беше ръководител направление.Полета е късно вечерта имаше забавяне заради обилен снеговалеж ш непочистена писта в Москва.Кетеринга в БГА"Балкан" тогава беше на доста високо ниво.Та стюардесата все ме питаше дали нещо желая ,а аз със стеснение поисках чаша "Карловски мискет" беше ми жадно.Момичето отзивчиво я напълни, след известно време пак ме попита дали желая още и аз като не видял поисках втора ,та така три чаши.Единият от капутите ми се присмива ,ей сега на слизане ще видиш колко ще те одрусат,егати мизерника.Имах някакви рубли и левове и попитах стюардесата колко трябва да платя ,но се оказа ,че нищо не дължа.Мизерникът ,който е и циция се изяде ,че не си е поръчал и той.Другият ми контакт беше когато един приятел ме заведе на братовчедка си ,която е стюардеса на рожден ден в един от блоковете в "Заимов",точно срещу кино "Левски" -някога.Имаше стюардеси ,нейни колежки ,разни други образи Ами момичетата летели до Бамако ,до Кайро,до Дамаск, до Париж и т.н. А аз господин никой.Излезнал съм на терасата ,гледам парка и се чудя как тихо и незабелязано да се измъкна. Стоя си тихо и незабележим ,бях само няколко блуса изтанцувал и по едно време излиза една от гостенките да пуши и малко да се поразведри.Проведохме нещо като разговор, тя като принцеса , а аз като Иванушка дурачок.Тя видяла свят , а аз още незавършил.Водим някакъв разговор ,скачаме от тема на тема и по едно време каза "Ама с теб сме нещо като колеги" ,приятелят ми И беше казал ,че съм бил десантчик.Та трябваше да И обясня ,че тя е високо в синьото тебе ,аз надолу към мърлявата земя ,това не ни прави колеги. Тя се размя. Симпатични момичета. Хронологично вторият случай изпреварва първият. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
'Тя видяла свят' Десантчик, видяла свят но не знае как да сметне колко минути има в денонощието нали?
# Браво! Става нещо като Артър Хейли и неговите професионални романи.
Като цяло симпатичен разказ. За терминологията не мога да се произнеса, нито съм я учила, нито съм я чувала на български. Имам тука един уебник по авиационна метеорология, та за нея по мога да кажа. От известно време следя в ютюб Mentour Pilot и от него знам, че капитанът е най-важният човек в самолета, той взема повечето решения и като цяло е по-квалифициран от първия офицер (или както там се казва на български). Като цяло е и по-опитен – сдава специален изпит, за да бъде повишен от първи офицер в капитан и управлява самолета при по-трудните маршрути, така че, не, Феъри, капитанът и първият офицер не са равностойни. Но всеки от тях трябва да може да управлява самолета самостоятелно, ако стане нещо с другия (имаше един случай, в който на капитана му се чупи облегалката и полита назад например). Също така, според новите правила, ако единият излезе от кабината, другият не трябва да се оставя сам (заради случаи с пилот, забил самолета в планина и подобни), така че обикновено викат някоя стюардеса. В случая предполагам, че Найденова изпълнява тази роля. Светла
Виж ти! Светле, интересна информация даваш. В случая, действително се имаше предвид под "най- важния човек на борда" - ранга и умението да приземи благополучно всички пътници. Аз това категоризиране не харесвам и ми се вижда откровено не скромно като за главния герой, автора и тн. За мен, най- важния е този в най- голяма нужда- болния, слабия и тн. Най- важния човек на борда е този, в името на когото трябва да се направят жертви/ компромиси. Капитанът, за когото четем, не би следвало да се самоохарактеризира така. :))) Знаеш ли, Светле, капитанът , който аз познавам се ожени за много красива и енергична булка, с която имат три деца. Тя често бе с тях , сама. Горката, задачи по математика за 5 клас не можеше да реши, но той я носеше на ръце. Такива мъже имам за пример. Не като някои, които натъртваха тук как за в тяхното общество било нужно специално покана/ разрешение ,за да те допуснат. :)
Фери, на борда капитанът е пръв след бога. За морските капитани става дума, ама вярвам, че и пилотите ще се съгласят. Дядо Торбалан
Разбирам, ДТ! Отговорността, да! Но не харесвам изтъкването. *Скъпите играчки* дет детето, видиш ли, споделя щедро, щот е благороден *наследник*. Ся това, с най- важния...ако имам бутонче, явно автора му сяда отгоре :))))
А авиодиспечара къде е в цялата система от кой е по- по- най- важен? Весела
У клозета е! Зарад гъбената супа на жена му, тъпата,дет не знай да тура степени :)))) Кака
Добро утро, на всички и успешен ден,още съм гол в леглото и си пия кафето а после се готвя да излетя към задачите за деня.Чакам бурята която не започна но пък няма да се размине, защото аз ще напиша за нея.Феята съгласна ли е да е в скута ми, докато има мощно цунами?-ФАНТОМА
Авиодиспечерът не е в списъка, защото се намира извън самолета. Сега сериозно, той също е много важен за безопасното протичане на полета и работата му е от изключително значение. Не една и две катастрофи са ставали заради неадекватни или претоварени диспечери, сигурно дори такива, яли гъбена супа. За който иска да гледа филм (обикновен) за авиодиспечери, препоръчвам „Контролна кула“. А за „най-важния човек в самолета“ аз лично го разбрах като ранг. Не мисля, че има друг начин да се определи кой е „най-важен“ според физическото или психическото му състояние. Всички са важни и всички могат да страдат. Светла
Не не е съгласна Феята. Имаше шанс пропиля го. Хайде фантом да спреш да досаждаш с метеорологичните ти прогнози за да не ставам лоша. Весела
Веси,стани лоша.
Няма значение зад колко имена ще се скриеш фантом. Не си многолик, а БЕЗЛИЧЕН. Един мъж тежи толкова колкото тежи думата му. Твоята няма никаква тежест. Нали щеше да пишеш с Фейри? Нали се уговаряхте? Тя изпълни нейната част, а ти? Изнуди я да ти напише продължение, само и само да си погалиш крехкото его. Смел си скрит в сенките страхливец такъв. Лице в лице срещу мен ще застанеш ли? Весела
За кое съм страхливец,че не съм си написал имейла в отворен еротичен чат,публичен.Да феята искам да я познавам, но няма да си напиша нещо лично тук да го четете всички.Ако искаш може и телефонен номер?А дали съм безличен и еди какъв си,ти не ме познаваш,за да даваш твърдения.
Фантом кажи си, че жена ти не ти дава да си оставиш мейла и стига се въртя като обран евреин. Недей да се пениш толкова да не цъфне некой хемороид. Като искаш да не ти се бъркат в приказния диалог пращай писма на Феята по летния полъх, или както там измислените герои правите. Фейри е страхотна жена само, че за да я опознаеш се изисква една смелост която на теб видимо ти липства. Весела
Фантом, нямаш ангажимент към мен. Разказът ти ще бъде хубав, които и да са героите. Аз и мед сестра бях, и Папагалка, и уестърн вещерица...винаги е било забавно, когато акценти от коментарите оживяват. Но моето време мина. Бардака :))) чака новите си лица и те съветвам да се актуализираш. Не се обещавам в активност и не бих искала да си разочарован. Това е за теб, романтично farewell :))). Язе не питам дали може :)))) : Каза *Не бързам*. Добави *Ще чакам* И сърцето ми се предаде. Нима можех да си представя, че просто си говориш. Няма план. Всъщност почти шега е. Ако само знаех…Само да знаех тогава Как лесно се измъкваш от бързея… Колко си хлъзгав… Ако само знаех, колко си хлъзгав, Нямаше да те ловя. С устни. Жадна. Каза *Не бързам* и отплава с течението. Каза на сбогуване*Знаеш. Че те обичам. Знаеш, нали?* Знаех ли? Знам ли…Каза *В друга реалност…*. Отвърнах *Дотогава*. И заплавах към извора.
Хубава вечер на всички,бъдете здрави!Изчистен съм от емоции,което е добре.Можете да пишете това което желаете.Радвайте се на звездите и на черното небе!
Предния, нещо не ми харесваш! Хайде и от мен за успокояване на страстите! https://www.youtube.com/watch?v=GqPT9Ngvty4&t=0s Найденова, Радева и компания да се чустват поздравени!
Компанията, как е спите ли? https://www.youtube.com/watch?v=xUNQQtlGBiw&t=0s
Ай, ай! Анонимният сайт ще излезе хич не анонимен.