Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
“Ако не знаеш какво изпитваш към даден човек, затвори очи и си представи, че го няма. Никъде. Нямало го и никога няма да го има. Тогава всичко ще ти стане ясно!” – това е цитат от една книга, която Ани отдавна беше прочела по препоръка на Добромир. Оказа се, че за времето, в което бяха заедно, той се бе превърнал за нея точно в това – въздуха, който не ѝ достигаше, цвета, емоцията и страстта… “пилешката супа”, от която имаше нужда душата ѝ. Той беше истински лек за нея, във всичките възможни значения на тази дума. Буквално ходеше като сянка в дните, в които нямаха контакт, унила, потисната и без желание за нищо. Този мъж беше успял да достигне до най-съкровените кътчета на сърцето ѝ. Познаваше я така, както никой досега. С него тя беше изживяла едни от най-топлите моменти от живота си, беше водила едни от най-смислените и ценни разговори, бе усетила едни от най-романтичните си и страстни изживявания. Добромир не ѝ бе първия мъж... за нейно голямо съжаление, но с него за пръв път направи много неща, неща за които беше чела или чула някъде. Той успя с търпение, нежност и огромно желание да я трансформира от една свита жена, изтъкана от глупави комплекси и страхове, в истинска фурия, изпълнена с огън и желание. Добромир я накара да се погледне с неговите очи, да види, че е красива, секси и желана. А тя не преставаше да иска да опитва с него всичко, което допреди е било само фантазия или мечта.
Ани много обичаше игричките, харесваше ѝ да разчупва стандартното, да го украсява, да изживява секса по нов начин. Беше намерила човека, който я вдъхновява, с който искаше да изживее всяка своя хрумка. По онова време, преди две години, тя работеше в един офис, но това не беше нейната работа... твърде спокойна и лежерна. На моменти дори скучаеше... нямаше какво да се прави. Това обаче ѝ даваше възможност да си мечтае, да си витае, да си мисли по цял за Добри, при това без особени последици. Беше съставила сценарий в главата си и един ден излезе нетърпелива в обедна почивка, за да вземе пратката, която беше поръчала преди повече от месец.
С Добромир се разбраха да се видят за час-два след работа. Ани го предупреди, че трябва да бъде първа там.
- Нещо си намислила пак явно? – каза той. - Радвам се за което! Ще бъда там в уговорения час.
Жената бързо хвана едно такси след работа и пое към гарсониерата им. Като пристигна, трескаво разкъса найлоновото пакетче и се усмихна доволно. “Такааа, днес ще бъдеш медицинско лице мацка!” – каза Ани на себе си със секси усмивка. Пусна си лек душ... водата беше хладна. Идваха рядко и все нямаше време да се стопли достатъчно. Насапуниса тялото си с любимия му сапун, ръцете ѝ се спряха на гърдите. Зърната ѝ стърчаха от студа... поля се бързо и излезе. Подсуши гладката си кожа и облече тънки бели прашки, рокличка с къдрички и отпред отличителния червен кръст. Белите силиконови чорапи ѝ придадоха изключително апетитен вид, а касинката на медицинска сестра закрепи с няколко фиби. Пооправи бухналата си грива и сложи ярко червено червило.
Боже... беше секси! Завъртя се пред огледалната врата на банята и скупчи устничка в целувка, сложи тънките бели токчета и се огледа. Харесваше се, обзе я трепетна възбуда и нетърпение... усети как я полази топлина, която се спусна и запулсира между бедрата ѝ.
Асансьорът се чу да спира тежко на етажа, патронът на вратата изщрака и Добри влезе в коридора. Гледката, която се разкри пред него го остави с полуотворена уста, преминаваща в лека усмивка. Очите му светнаха като на хищник на момента.
- Здравейте, господине! Заповядайте в клиника на осмия етаж. Аз съм сестра Комнева. Сега ще Ви настаним. Това е вашата стая.
Мъжът се освести от първоначалната изненада и бързо влезна в своята роля. Сестрата взе чантичката му и нареди:
- Събличайте се и лягайте, сега ще Ви прегледаме!
Добри свали послушно работните си дрехи и легна. Сестра Комнева взе термометър и седна предизвикателно до него, почти на ръба на леглото.
- Сега ще измеря температурата Ви! Пулсът Ви не ми харесва, твърде учестен е!
Тя стана елегантно и надвеси хубавите си цици над него, оправяйки възглавницата му.
С всяко нейно движение Добромир се възбуждаше все повече, усещаше как пулсират слабините му.
- Как сте? От какво се оплаквате? – продължаваше игричката си Ани.
- Възбуден съм... и неспокоен, страдам от безсъние и губя почва като видя такава хубава жена като Вас.
Той плъзна ръка по нежното ѝ краче и се заигра с дантелата на ръба на чорапа.
- Ще Ви дам точното лекарство. Ще оздравеете, без съмнение!
Жената изкара кутийка тик-так от джобчето на престилката си и бутна няколко дражета в устата му, а после уж случайно облиза върха на пръстите си, гледайки го с най-влажния поглед, на който бе способна.
Мъжът продължи настоятелно да опипва бедрата ѝ, като се качваше все по-нагоре.
- Моля Ви, спрете! – уж протестираше сестрата. - Така няма да се оправите!
- Аз няма, но мога да оправя теб, с огромно желание при това!
В момента, в който каза това, той преодоля преградата на тънките ѝ прашки и разходи пръста си по гладко избръснатото ѝ путенце. Тя притвори очи, отметна глава назад и почти замърка от удоволствие. Леки стонове, жарки докосвания, страстни въздишки, усети как кръвта ѝ завря, главата ѝ се замая от възбуда. Ани го възседна и ръцете ѝ заопипваха чатала му, усети колко е възбуден. Членът му беше твърд и нетърпеливо потръпваше, чакаше тя да го освободи. След като го погали през плата и тя не издържа дълго на изкушението. Искаше го, сега, на момента! Освободи се от боксерките му и лакомо го налапа, без подготовки... до дъно! Смучеше го бясно, а после бавно и побъркващо само галеше главичката му с горещите си устни. Докосваше леко гърдите му, целуваше нежно корема му и продължаваше да си играе с ръка с твърдия му пенис. Много обичаше да го държи в очакване, да го оставя тръпнещ под себе си, а тя да се разхожда бавничко с палаво езиче около члена му. Пое го дълбоко с уста, след което бързо, нетърпеливо, задъхана и бясна се наниза отгоре му, само отмествайки дантелата. Опря го до дъно, и го заязди като луда. Добромир смъкна престилката ѝ до кръста и се откриха стегнатите ѝ гърди, които от тласъците подскачаха нагоре-надолу. Мъжът не издържа на тая гледка, надигна се и жадно ги засмука, ту едната, ту другата... редуваше устни, зъби и език. Това сякаш затваряше електрическата верига, Ани беше настръхнала и трепереше нанизана от силната възбуда. Зърната ѝ стърчаха, оргазмът я връхлиташе. Усетил това, любовникът ѝ я подхвана с ръце и я залюшка по-бързо, при което тя изригна, предаде се, и се пренесе другаде, в друго измерение, тресеше се, а тялото ѝ потръпваше от конвулсии.
- Уф, тия болнични легла! Ще събудим другите пациенти с нашата терапия... ужасно скърцат!
Добромир помогна на сестричката да стане. Изправи я до стената и отново мощно влезе в нея, придържаше я за кръста и ритмично я клатеше. Освободи врата ѝ от косата и нежно запърха с устни по кожата ѝ. Леко докосваше с език върха на ухото ѝ, галещо оставяше огнени следи с целувки по кожата ѝ. Всичко това я побъркваше, разгаряше огъня ѝ, възбудата ѝ растеше с всяко движение на члена му в топлата ѝ вагина. Всяко проникване я качваше все по-нависоко. Мъжът сложи ръка на клитора ѝ и започна нежни кръгови движения. Това беше нещото, което я взриви. Ани се заизвива, застиска, заврътка дупето си, сама се удряше в тялото му, все по-силно, посрещаше го и го поемаше до дъно. Той излезе само за миг от нея, за да я наелектризира отново. Докосна я с пръсти между краката. Течеше... беше ужасно мокра, мокра за него...
- Ох, мацко... ще ме откачиш!
Притисна главичката на члена си до мокричкото ѝ местенце и ѝ го намести отново. Наби го докрай. И двамата извикаха от удоволствие. Ани не издържа, предаде се на новата вълна на завладелия я силен оргазъм. Оргазъм, който довърши и него. С няколко последни тласъка, Добромир изля спермата си в нея... изпотен, изморен и безтегловен.
Дивата котка
Ааааа, ето я Дивата котка! Този път ми пусна лава надолу по хълмчето. Звучиш ми много различно, освободено и определено възбуждащо. Браво! Макар че Ней хуманно тъй преди сън, Секскупоний, неййй :)))
Затърсих книгата на Чехов, но попаднах на разкази, единият от които, съдържа това :"Но аз си слагам кърпичката на устата, кашлям и когато стигаме до средата на хълма, успявам да промълвя: — Надя, обичам ви! И загадката си остава загадка! Наденка мълчи, мисли за нещо… Аз я изпращам от пързалката до дома й, тя се старае да върви бавно, забавя крачките си и все чака няма ли да й кажа ония думи. И аз виждам как страда душата й, как прави усилия да не каже: „Не може да бъде вятърът да ги е казал! И аз не искам вятърът да ги е казал!“. **** Но всичко е било Шега, така се казва и разказа. https://chitanka.info/book/685.htmlx
Има един израз " хиляди ръце пляскат, когато си на върха.Две ръце прегръщат,когато си на дъното".Това са ръцете , на жената ,която обича мъжът с цялото си сърце. Лично аз предпочитам прегръщащите ръце на обичащата жена ,отколкото славещите ,ръкопляскащи ръце, някои от, които може да са лицемерни. Огромна сила притежава обичащата жена, направо плашеща. //Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Десантчик, днес си чудесен! А аз обратна. :)) Изпих кубинка силно кафе и потънах в дълбок сън. Интересно как ли ще продължа деня...Ето, Котката ме изуми как лесно и бързо смени изказа и много се израдвах, честно. Обърна загатването и намека в жив екшън. Сега ме хваща страх, че ако деня е обърнат, значи бих написала страшни глупости. :)) Или пък трябва да говоря обратно, за да ме разбирате правилно?! Хммм.
Фери, разказчето е старо, направих малко редакция тук там. Затова мисля се усеща по-различно от предишните. Имам още едно непубликувано тук, в него се подвизавах като домашна помощница. Ще го редактирам малко, като се опитам да съм по-подробна и въздействаща в описанията.:)
Браво, Пантера, тури ме в малкия си джоб по широкоскроеност , дзен и растеж! Вес, не се хили, не говоря за падината :)))
БАААХЕЕЕЕЕ, къде си бре? Никъв те няма след киното. Хората шси помислят, че съм те счупила нещо...:))Айди, съвземай се!
Нещо като реминисценция. Всичко това се случи преди повече от 12-14 години.Мощният джип поглъщаше километрите като гладен циганин ,топла баничка. Вътре двамата мъже водеха ,бавен лежерен диалог ,бяха доволни от двудневната командировка,разбираха се добре и малко откъсване от семействата им даже беше релаксиращо.Спомени от казармата ,от ученическите години , взаимни оплаквания от съпругите им ,че много из късо ги държат , че вечно се съмняват в тях ,което е обидно.Абе ,обикновен не заангажиращ разговор между мъже ,които се познават добре.Беше хубав ден в краят на лятото и решиха да спрат в близкото градче,ей така можеше и кафе да пият въпреки ,че наближаваше обяд.Бяха приятно изненадани като видяха в единият край на градското площадче няколко сергии отрупани с български плодове.разглеждаха ,но някак нямаше цени и те решиха да вземат ябълки и грозде,стандартни плодове за този сезон.Когато чуха цените малко се изненадаха и по-младият направи коментар ,че такива се цените на пазара в "Красно село", а другият ,възрастният добави ,че цените са малко по -ниски от пазарчето "Ситняково".Една от селските "прими" с игрив глас направи коментар ,че господата такъв хубав и голям джип карат ,а не искат да подкрепят родното производство. Те с някакво притеснение в гласа започнаха да обясняват ,че джипа е служебен ,а те са наемни работници.Започнаха леки подмятания от съседните жени на сергиите ,че не са виждали такива наемни работници с хубави джинси и хубави сака, повечето били в омазани работни комбинезони, а не такива, които да ухаят на хубави парфюми .Жените се ,чудят как да смачкат мъжете ,даже да не са своите-загадка на еволюцията..Изглежда им беше скучно ,да се групово задяваха с двамата мъже.Както каза по-възрастният ,"Хем си купихме плодове ,хем развеселихме булките ,ама давай да довършим работата ,за която сме дошли". Някъде на около километър от градчето видяха две момичета да махат ,първоначално ги помислиха за "магистралки" но тук пътнико-потока беше доста рехав ,но като се доближиха видяха ,че са млади момичета със сакове до краката им.В първият момент когато спряха някак се стреснаха ,мъжете бяха доста широки в рамене ,но изглежда ,че правилният и културен говор разсея съмненията им. Били студентки и били на гости , като пътували на стоп до София. Доста бързо стигнаха до съседно сравнително голямо село ,добре устроено, където мъжете,казаха ,че имат работа за около час-час и малко на 4-5 километра от селото и те могат да дойдат с тях или да изчакат на площадчето подходящ транспорт.Момичетата обясниха ,че ще разчитат на късмета си, а те им пожела успех в чакането , "Ланд крузерера" избоботи и те потеглиха по уличката .Какво им беше учудването когато след час пак ги завариха ,да чакат унили насъщо място.На леко саркастичното им подмятане "Как върви автостопа " ,девойките отговориха с тъжна усмика,като обясниха ,че любезно отказали две предложения,от чувство за лична безопасност.Мъжете се засмяха и каза ,че тъй като вече са част от екипажа на джипа, да си заемат местата по бойната разстановка.Споделиха ,че разбират техният отказ да отидат до обекта ,въпреки ,че щеше да им интересно и при това природата беша много красива на прага на приближаващата есен. Вече потеглиха към София,до разделянето им в селото не бяха успели да си поговорят добре, да се опознаят.По-възрастният от мъжете ,беше пообърнал ,за да се чуват по-добре.Момичета проявяваха интерес какви са ,какво работят.Те им обясниха ,че са инженери в областта на безжичните комуникации,което силно изненада момичета .те чисто сърдечно си признаха ,че ги смятали за застрахователи имали вид на бивши спортисти.Двамата мъже искрено се развеселиха и споделиха ,че по-младият е известно време е вдигал щанги ,но дълго време е бил ватерполист, а по-възрастният ,сподели ,че е тренирал дълги години джудо ,още от времето когато ВИФ беше на ъгъла на ул."6-ти септември " и ул."Тина Киркова", спомена имена на Светослав Иванов/ Цапето/ на д-р Петър Богданов.Те двете били студентки в НСА и тези имена им бяха познати.По някое време мъжете предложиха да хапнат в един ресторант ,където на близо имаше и хотел , и язовир, и място за платен риболов.В очите на момичетата се мярна объркване ,на което мъжете се разсмяха и им обясниха ,че възрастният има дъщеря ,която е по-голяма от тях ,а младият има две момичета, малко по-малки от тях,така ,че място за безпокойство и тревоги няма..Обяда мина весело, потеглиха за София ,там момичета им дадоха своите телефони ,а те им дадоха визитките,за да пият кафе някой ден.Мъжете им обясниха ,че са много заети и едва ли ще стане ,но благодариха за поканата.//Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Лагерите ни с водна аеробика ги води тренерка, бивша синхронистка, с баща треньор по водна топка в Солун. Колко пъти е обещавал на молбите ми да доведе отбора :)))и нищоооо. Охх, как обичам да ми замерише на хлор сутрин! :)
Аморе, тук съм, но не смея да ви прекъсна раздумката с фелдфебел-а. Гледам турил нова плоча на грамофона, та да не го УРОЧАСЪМ! Старшинка, верно ли тези момичета ти изслушаха лакардиите за "ВЕЛИКИЯ" комунизъм и фатмашките ти ТЪПИЗМИ? Сигурен съм, че после ще са ходили на психотерапевт! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Айдееее, пукна пролет и на твойте устни. Как сладко ми заговори! Мммм. Бахенце, ма нали знаеш, че тва съм аз, бре душо?! Знаеш ме от сто години... Ламя теоритичка :))) Не се поддавай на сезонната магия. Кака ще си догледа трагичния край на сериалчето, дето Zh ми препоръча One day, с много приятен бритиш инглиш за слушане и главна героиня същинска анимационна Жасмин на Аладинчо. И нека тролеите набират мощ нощем. И нека сирените вият унило. Който ще бачка, да е закрилян. Аз затварям мойта сергия. Дългът си платих го. Извиних се за три тона тротил, гръмнал срещу мушица. Не ми вярвайте, че нямам его. Шушне ми постоянно в ушето. И се дегизира, дявола му. Да му вярвам на гласчето. ***ОМммм
Знаем те бабе, Ламя теоретичка още баба отличничка. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Бахе, а за Риса коментар, нещо? Разбор? Тетрадка за жалби и похвали? :))
Аморе, спокойно! Котката та Котката, риса, пантерата, то голям зор да я критикувам. От другия й разказ започвам да я разпердушинвам. То голяма ревност, малеее, как ми се размина на киното не знам?!?
Здравеите дами търся разкпостна дама дасе забавляваме надарен 23 см и дблобичам сехса ако имате желание обадете се. 0877117017
15.02., приятелките ѝ я разпитват: - Е, как е той? - Ах, супер! - Подари ли ти цветя? - Да, прекрасни рози. - Вечерята вкусна ли беше? - Ах, много, много вкусна! - Добре ли ухаеше? - Великолепно! - Хубаво ли се целува? - Мдааааа.... - На бар ходихте ли? - Ходихме! - И сигурно танцувахте и се натискахте? - Мдаа! - Ахаа... Имаше ли... секс? - Имаше... Момичета, той е просто невероятен!!! 15.02., приятелите му го разпитват: - Мандръса ли я? - Да. - Евала, машинааа! //Fallschirmspringer//--Десантчик-"Навсякъде, по всяко време"
Алекс, шегуваш се ти с женската бъбривост. Ние с Вес сме също толкова детайлни, но в други параметри. :))