Мартеница

06.02.2024 | Cherie

Внимание: Ако при четене на текста някой от вас се припознае, случайно е. Текстът е плод на въображението на автора, не е източник на акуратна информация за българските обичаи. Приятно четене!

Видях я отново. Не можех все още да повярвам на очите си. Мислех, че сънувам, защото тази гледка е нереална, такава трябва да си остане. Нямаше място в суровата реалност, чиято почва не е благоприятна за цъфтежа на цветя като нея. Въпреки всичко, тя се издигаше най-нагоре, къпеше бледите си срамни устни с топлия дъжд на слънцето. Голата ѝ гръд ритмично се надигаше, сякаш и нейните пъпки на женствеността желаят да бъдат целунати от Тангра. А на този блед лик имаше руменина, присъща за една девица. Отиваше ѝ.

Виждах я за поредна година, оплетена във влажната прическа на ливадите. Чудех се защо все я засичам на границата между доброто и злото, а не е някъде по-безопасно, по-уютно… Навсякъде би било по-добре, отколкото да лежи в съседство с царството на самодивите.

Прииска ми се да разбера повече за нея. Преди не си бях позволявала дори да си помисля за това. Спирах се сама, но не и този път. Отвътре имах това чувство, което ме подтикваше да навляза още по-навътре в нейното пространство. Не знаех защо, просто трябваше. Моралът ми шепнеше укорително, предупреждаваше ме да не го правя. Така и не разбрах кога краката ми са започнали от само себе си да се движат. Пристъпвах на пръсти, боях се от това да я събудя от сладката ѝ дрямка под слънцето. Още е рано, топлината нямаше да съсипе снагата ѝ. Едва бе заран.

И тогава я огледах. Името ѝ се завъртя в съзнанието ми по странно стечение на обстоятелствата. Марта. Тези две срички пуснаха корени дълбоко в моята душа и преди да разбера бях вече нейна робиня. Чувствах се подвластна на тази хубост, която биваше застрашена от лоши очи. Господ да я пази!

Застанах на колене без да се притеснявам от това, че ще изцапам престилката си. Трябваше да я видя отблизо и то добре. Изцеждах я с поглед, исках да попия и последната капка от това спокойствие, защото душата ми едва ли ще намери покой пред девойка като нея. Пръстите на другата ми ръка сами си намериха място на лицето ѝ. Изпод възглавничките си почувствах нейната топлина, тази мекота, типична за една жена. Палецът ми милваше бузата ѝ. Бавно и все така нежно. Чудех се на собствения си акъл защо го правех, не намерих логична причина. Изпитах този импулс, не, по-скоро нужда да я изследвам с допира си преди да се е събудила. Едва ли след това щях да имам тази възможност. Нервно прехапах долната си устна и оставих на палеца ми да се спусне надолу към притворените ѝ устни. Дишаше. Издишваше. Поглъщаше от хладния въздух и го заменяше с нов. Имаше дъх на червено вино, киселееше. Това не ме отблъсна ни най-малко. Бутах с пръста си устната ѝ надолу. Изучавах нейната мекота с допира си. Колкото повече я гледах, толкова интересът ми се покачваше.

Марта леко се размърда в опит да се намести, не можеше да си намери място. Изглеждаше неспокойна, сякаш сънува кошмар. Ръката ми замръзна на лицето ѝ. Не знаех дали да я отдръпна, или не. Сърцето ми нервно захлопа в гръдния кафез и усещах как пръстите ми леко треперят. Преглътнах тежко и я изчаках да се успокои. Не смеех да рискувам да я пипам повече и така да я събудя. Трябваше да спра. Засега. Издишах шумно през носа си и една тежест падна от гърдите ми, когато Марта се успокои. Забрадката ѝ се бе разхлабила от малката главица и остави на показ тези тъмни коси, които се сливаха напълно с тревата. Единственото нещо, което пазеше гърба ѝ от това да влезе в пряк контакт с утринната тъга на природата, е разкопчаната бяла риза. Чудех се къде са били захвърлени дрехите ѝ, кой е виновникът зад изчезването им. Дали е била жертва на нещо непристойно, или пък по собствена воля е решила да заспи тук? И то в такъв вид? Единствено можех да си представя само какво е носила. Вероятно, ако е носила сая, с една хубава пафта, ще се подчертае тънката талия. Нещо в мен копнееше да види тази девойка в най-големите дрипи, за да се уверя в твърдението си – пак ще изглежда добре. Търсех нещо в нея, което да не ми хареса. Да ме отврати от гледката. Пръстите ми се спуснаха надолу към смачканата ѝ яка в опит да я оправя, но не го сторих. Вместо това се докоснаха до този тънък и непокътнат врат. Нямаше и една бенка на него, за разлика от мен. Трябваше да ѝ завиждам, да изкарам на своите събрани като на купчина съчки комплекси, но не почувствах очакваната женска завист. Не можех. Погледът ми се свали надолу към откритата ѝ гръд. Имах усещането, че на лицето ми кръвта играеше нестинарски танц. Собственото ми тяло ми натякваше факта, че ми се хареса тази гледка. Не можех, не беше редно! Несъзнателно навлажних долната си устна при щръкналите розовеещи зърна, които нетърпеливо стояха и чакаха слънцето да ги огрее. Чудех се какво ли ще е, ако ги пипна. Само за малко, много малко… Нищо не би се случило или поне в това вярвах. С малките си шепи награбих гърдите ѝ. Пръстите ми стояха добре там и за момент се поколебах да стисна. Сърцето ми все още умолително удряше по решетките на своя затвор, искаше да го пусна и то на секундата! Трябваше да го усмиря.

Най-сетне се престраших да го направя. Стиснах първи път много леко. Не бях изненадана от това колко мека кожа има. Очаква се от девойка като нея да бъде съвършена във всеки възможен аспект. Обаче не предвидих докъде би стигнало моето любопитство и палците ми галантно изучаваха зърната ѝ, които отреагираха веднага на ласката. Бяха податливи, лесни за манипулиране от моите пръсти. Само ако можех и да ги вкуся…

- Калина, Калина! Ето те къде си била… Какви пак ги лишкуниш? – този мъжки глас напълно разсея моите представи.

Надигнах главата си и се обърнах, за да видя лицето му. Стоян. Подхождаше му името, не можех да отрека. Гледаше ме от високо и стройната му фигура биваше огрявана от слънчевите лъчи. Личеше си, че наскоро се е събудил, защото копчетата на ризата му бяха на криво закопчани. Не беше пропуснал да сложи яркия пояс, който подчертаваше леко издутия му корем. Той скръсти ръцете си и в тъмните му очи имаше типичната за него сурова искра. Потръпнах от неудобство и търсех думите си някъде насред тази ливада, за да се оправдая.

- Аз… Видях тук заспала девойка и… – не успях да довърша.

Бях прекъсната от стъпките му. С крайчето на окото си го видях как заобикаля, за да види какво крия.

- Тук няма никого, Калина. Въобразяваш си отново. Хайде, тръгваме! Ако толкова имаш времето да стоиш тук и да си фантазираш, значи можеш и да работиш! – без да ми даде времето да кажа каквото и да е, Стоян хвана лакътя ми и ме задърпа.

Аз се изправих, изтупах престилката си и вървях зад него. От голямата му крачка едва го настигах и трябваше да тичам зад него.

- Чакай малко, не върви толкова бързо! – направих опит да се помоля поне малко да забави крачка, но той не ми обърна особено голямо внимание.

В движение изтупах престилката си и за последен път хвърлих поглед към ливадата. Нямаше и следа от Марта. Как можеше да изчезне, като допреди малко аз я бях докоснала? Премигах невярващо и в тишина вървях за Стоян. Той все още ме държеше за лакътя, стискаше мястото през ръкава ми. Причиняваше ми болка, но нямах смелостта да му противореча повече. Не можех да се противопоставям на авторитета му без значение какво. Знаех отлично мястото си в патриархалното общество и шансовете да променя ситуацията си се свеждаха с всеки изминал ден до нула. От малка си мечтаех за идеалната венчавка, за това как ще се запозная с някого на празничен ден. Представях си се в облечена в най-красивата си риза, с най-пъстрата престилка от мама в очакване да дам китка на своя избраник. Обаче съдбата имаше други планове за мен и нямах право на глас. Родителите ми подбраха подходящи за мен момци, но и един не ми хареса.
Накрая бях изправена пред избора дали да бъде упреквана от общността и името ми да бъде заменено със “стара мома”, или да приема реалността. Очевидно е това, което избра страхливката в мен.

Не след дълго се прибрахме. Със Стоян не си казахме и дума. Тишината ни поглъщаше, сякаш ни пречеше да кажем каквото и да е. Дарът слово се губеше измежду крачките, които бяхме направили. Той пусна лакътя ми и ме погледна. Бързо разбрах намека му и влязох вътре. Никога не е бил от бъбривите мъже, но за сметка на това с един очен контакт успяваше с лекота да ме постави на мястото. Не му се отдаваше това да скрива от околните какво му е в главата, бузестото му лице го издаваше. По всяка една малка гънка, дори при най-малкото трепване на миглите му можех да преценя в какво настроение е.

Запътих се към кухнята и тежка въздишка се изплъзна от устните ми. Оставих на всичките ми мисли да се изпарят при издишването на въздух с изключение на една. Марта. Все още тази мистериозна фигура бродеше насред долините на моето съзнание, тормозеше ме. С малките си стъпала стъпваше и при полюшването на сукмана ѝ имах чувството, че сърцето ми за няколко стотни спира своя определен ритъм. Колкото и пъти да я бях виждала, все тези мигове ми се струваха недостатъчни. Само ако я бях докосвала повече, ако я бях събудила… Не спирах да дълбая в ямите на фантазията си, докато приготвях тестото за питката. Пръстите ми бяха покрити в брашно и щателно ги огледах. Възглавничките ми още помнеха колко ефирна бе тази женска гръд, до която бях припарила. Бях прекрачила нормите и вместо това изпитвам свян, усещах приятен гъдел ниско долу. Несъзнателно устните ми се изкривиха в лека усмивка. Разбърквах тази смес, която за нула време бях направила за питката. Обработвах я, променях с помощта на телесната си топлина нейната текстура, нейния вид. Затворих очите си и оставих на мислите ми да ме отведат на същата ливада, на мястото, където я видях за последно. Пренесох се в изкривен свят, където съществувахме единствено аз и тя.

- Марта… – произнесох името ѝ под формата на шепот.

Изведнъж усетих нечий дъх да гъделичка открития ми тил. Помислих си, че е Стоян, заради това не се обърнах. Продължих да меся, докато не се уверя, че тестото е идеално. Пръстите ми под формата на масаж се докосваха до него. Замръзнах. Очите ми се разшириха при рязкото обгръщане на талията ми в силна хватка. Бавно се завъртях на петите си и притиснах кръста си в плота. Не можех да повярвам. Виждах я отново, но този път се намираше в дома ми. Стоеше пред мен, облечена в бяла риза с червени орнаменти, в същия цвят сукманче, пъстра престилка и забрадка. Това наистина бе Марта и тя имаше развеселен поглед.

- Как влезе тук? Кой те пусна? – едва успях да кажа на глас, докато държах ръцете си далеч.

По тях имаше малко тесто, мазнина и брашно. Девойката повдигна въпросително едната си вежда и се намръщи.

- Така ли днешната младеж посреща Баба Марта? И това поколение не се научи на поне малко уважение… – зададе въпроса си хладно.

Гледаше ме строго в очите преди да обърне внимание и на пръстите ми.

- И виждам, че явно не спазваш и традицията да почистиш като хората. Що за домакиня си?

Бързо грабнах най-близката до мен кърпа и започнах да трия пръстите си упорито. Можех да усетя сърцето си как едва не падна в някоя ниша на тялото ми и имах трудност да асимилирам всичко. Жената пред мен трябва да е Баба Марта, твърдеше го без да ѝ трепне окото. Не можех просто ей така да ѝ повярвам, обаче имах особено предчувствие.

- Езикът ли си глътна, девойче? Станалото станало. Радвай се, че младите са ми слабост. Особено девойките като теб! – долових в гласа ѝ лека закачлива нотка.

Тази жена наистина е същинска мистерия. Допреди няколко секунди ме укоряваше така, както правеше мама едно време, а сега дори направи опит за свалка. Не можех да разбера каква ѝ е целта, но явно преданията правилно са уловили непостоянството ѝ откъм настроения.

- А-аз… Добре дошла, Бабо Марта! – принудих се да изтрия от лицето си какъвто и да е признак на обърканост.

Срамежливо се усмихнах на жената, докато тя ме оглеждаше обстойно. Не можех да определя дали ме съдеше в момента, или по-скоро се опитваше да ме прецени. Анализираше ме без да казва и дума. Вероятно търсеше нещо друго нередно в мен, така, както аз бях направила с нея по-рано с една тънка разлика: аз все още я намирах за изключително красива, а тя проверяваше способностите ми на домакиня; пазителка на огнището.

- Къде ти е мартеницата, девойче? Не са ли ти дали такава? – неловката тишина се разцепи на две като с ятаган от гласа ѝ.

Чертите на лицето ѝ за миг омекнаха, можех вече по-спокойно да дишам. Чувствах се като препарирана от непрестанните погледи, които Марта ми хвърляше. Пречупваше ме без дори да опитва. Извърнах поглед от нейния и пъхнах един бебешки кичур зад ухото си.

- Не, не ми дадоха такава, Бабо Марта… – отвърнах тихо и не посмях да вдигна главата си.

Не исках да виждам повече тези пронизващи очи, защото колкото и да ме караха да чувствам неудобно, толкова и ми допадаха. А нямах правото да гледам на Баба Марта по такъв начин. Не беше редно, ала ми беше трудно да игнорирам катерещите се по гръбнака ми тръпки. Присъствието ѝ, гласът ѝ, тази лаконичност имаха ефект над тялото ми, такъв, който не можех да си обясня.

- Не ме наричай повече така! Прекалено стара ме караш да се чувствам! – жената се обърна към мен преди да пристъпи по-близо.

Положи дланите си от двете страни на тялото ми, подпря се и притисна гърдите си в моите. Пръстите ѝ заловиха брадичката ми, повдигнаха я нагоре. Погледите ни се сключиха и се боях тя да не чуе треперещото ми сърце. Марта наклони главата си и притвори устните си. Усетих същия кисел дъх от сутринта, но този път по-близо. Лицата ни се намираха на милиметри едно и от друго и не знаех какво да направя. Разумът ми казваше да бягам с всичка сила и да се върна към безопасното, познатото, монотонното. Обаче сърцето ми, нуждата ми от нещо вълнуващо, ме буташе все повече към тази жена.

Очите ми мигновено слязоха надолу към нейните устни. Изглеждаха толкова меки, сякаш никога не са били докосвани от никого. Прииска ми се да ги вкуся, малко да попия от дъха ѝ и да ми се услади на душата. Марта мръдна лицето си в близост до ушната ми мида. Ръката ѝ отдавна беше пуснала брадичката ми и се спускаше надолу по врата ми, после към ключицата ми и се спря малко над гърдата ми.

- Искаш ли да ти дам мартеница? Не мислиш ли, че ще ти отиват тези цветове на кожата ти? Кажи ми, Калина… Или те е срам отново? – шепотът ѝ припари до слуха ми, погали ме с гласа си.

През това време тя се занимаваше с отстраняването на копчетата на ризата ми. Притаих дъх и направих опит да я спра. Хванах я за китката и Марта върна погледа си към мен. Присви очите си, едва ли не питайки ме какво правя.

- Не ми изглеждаше толкова страхлива тази сутрин, докато се възползваше от мен. Явно дотук стига твоят кураж. – редеше думите една след друга, а лицето ми се зачервяваше все повече.

Пръстите ми бавно разхлабиха хватката около китката ѝ.

- Ще се наложи да се наказваме, Калина… Не ми оставяш друг избор! Но не се бой, знам, че ще ти хареса. След това ще ми благодариш за жеста.

Тръпките по гръбнака ми се усилваха всеки път, когато произнасяше името ми. Можех да доловя в думите ѝ всичко, но не и заплаха. Не се чувствах застрашена, а по-скоро се вълнувах. Гризнах долната си устна и най-после пуснах китката ѝ. Преди да е могла да каже каквото и да е, хванах лицето ѝ. Възглавничките ми отново припариха до това нежно лице, което от първата ни среща ме зашемети. С палците си я милвах преди да сключа устните си с нейните. Една въздишка на облекчение се изтръгна от тялото ми. Преборих свенливостта си и умело целувах Марта така, както бих сторила с любимия си. Усетих я как за миг не помръдна, сякаш се беше изненадала от това мое действие. Постепенно тя започна да откликва на моите настоятелни движения и отвърна на моя ентусиазъм с премереност. Движеше устните си в синхрон с моите без да губи контрола, който си извоюва. Закачливо ме захапваше, дръпваше долната ми устна преди да вкара влажния си мускул в устата ми. Усещах езика ѝ властен, жаден да бъде обгърнат от моя. Поддадох се на влиянието ѝ и смъкнах ръцете си надолу към врата ѝ. Обгърнах го, по този начин притискайки я повече към себе си. Дори и за секунда не желаех да се отделям от нея, нямаше да ѝ позволя да си тръгне от мен. Не и отново!

Марта наклони главата си с копнежа да изучи по-добре устните ми със своите. Не спираше да разкопчава ризата ми, докато не постигна желаното да открие малко от деколтето ми. В дланта си улови малката ми гърда и я масажираше, стискаше я леко, внимателно през плата на дългата ми риза. С палеца и показалеца си се докосваше до зърното ми и леко го ощипа. Предизвика от мен сподавен стон, който явно ѝ се хареса, и продължи да ме дразни там.

Изведнъж Марта се освободи от капана на устните ми. Изглеждаше развеселена, задъхана и възбудена. Можех да разчета емоциите в очите ѝ и дори не обърнах внимание на това кога е премахнала първата ми престилка. С едно леко движение ме завъртя, гърбът ми сочещ към нея. За секунди се отърва от вълненика ми и почувствах рязката прохлада как обгрижва тялото ми. Приведох се напред и положих гърдите си на плота. Завъртях леко главата си в опит да я погледна. Исках да разбера какво се върти в главата ѝ, какво точно чувства в момента. Тя върна погледа ми с една трудна за разчитане усмивка. Пръстите ѝ ловко се катереха по извивките на тялото ми, оставяше върху дрехите ми своя отпечатък с намерението да ми покаже какво ще се случи с тялото ми. Разхлаби възела на бръчника ми и най-спокойно го захвърли на земята. Надигна ризата ми нагоре и аз поех голяма част от плата в ръцете си. Насъбрах го, за да има достъп до съкровеното ми място. Тръпнех в очакване да ме докосне, нямаше как да се задоволя с една изцеждаща целувка. Жаждата ми за ласки не бе утолена и си пролича по влажността ми. Усещах я как попива в кожата ми, предизвикваща приятно разпалване.

Марта избута леко крака ми, давайки ми знак леко да се разкрача. Положих лактите си на плота, докато стисках все още дългата си риза. Чувството, подобно на гъдел, се засили при триенето на срамните ми устни и постепенното качване на пръстите ѝ. С палеца си търкаше клитора ми бавно, изпитателно, дразнещо дори. Не знаех дали в момента целеше да ме накара да ѝ се моля да престане с провокациите, или пък да поискам още. Едва можех да сдържа гласа си, трябваше да запазя тишина. Притеснявах се от това, че съпругът ще ме завари в кухнята в такъв непристоен вид и то с друга жена.

- Да не би да се развълнува, Калина? Какво е чувството да бъдеш задоволявана от старата и любима на всички Баба Марта и да знаеш, че във всеки момент… Във всеки възможен момент може да се появи Стоян? – тихият ѝ глас ме стресна за момент.

Настръхнах от ефекта, който имаше върху тялото ми. Не исках да отговаря. Каквото и да кажеш, знаех, че то ще бъде сметнато за лъжа.

- Отлично зная, че те възбужда това. Подмокри се още повече! Вероятно не ми вярваш. – добави тя и с едно внимателно движение вкара пръста си във влагалището ми. - Нека пак си повторя въпроса. Възбужда ли те мисълта, че има вероятност да те хванат в такъв мръсен акт, Калина?

Готвех се да отрека на секундата, не можех да приема думите на Марта за истина. Тя правеше всичко, за да изкара черните ми ризи на бял свят, и нямаше и капка колебание в нея. Пръстът ѝ бавно се раздвижи надълбоко във влажността ми преди да добави втори и да ги извие нагоре. Почувствах я как търси сладкото ми местенце и не губеше никакво време. С другата си ръка запуши устата ми, сякаш предсказвайки, че ще издам прекалено силен звук. Продължи да тласка пръстите си право в точката ми на удоволствие, а аз се разтапях и се давех в собствената си слюнка. Нямаше да издържа дълго. Тази възбуда напълно пречупваше стрелките на моралния ми компас и единствено в момента исках да чувствам без да мисля.

- Да, да… възбужда ме! И то толкова много! – признах си тихо, засрамена от казаното.

Сведох главата си надолу и мигновено пръстите на Марта се сключиха около врата ми в не прекалено тясна хватка. Ограничаваше притока ми на въздух и това непознати чувство ме замайваше, опияняваше ме като домашно вино и желаех още. Толкова бях близо до една пламенна кулминация, че нетърпението ми биваше лесно разчетено. Жената зад мен забави движенията на пръстите си и ги изкара. Измрънках недоволно и тя ме удари леко по срамните устни, при което леко подскочих.

- Не съм ти казала, че имаш правото, Калина. Това е твоето наказание. Понеси го като жена. – просъска в близост до ухото ми преди да освободи врата ми от хватката си.

Вероятно беше усетила вълнението по пулса ми и моята ненасита и за тях ме наказваше. Притеснението се наслояваше в гърдите ми, бивах неспокойна, раздразнена и крайно възбудена. Притиснах бедрата си едно към друго и започнах да ги търкам в опит да удовлетворя нуждите си, но за това получих силна плесница по лявата си задна буза. Изскимтях от контакта на кожа в кожа и не исках да си представям колко съм се зачервила там. Принудих се отново да раздалеча краката си и получих като награда погалване на мястото и пореден шамар.

- Приготви се, ще ти дам мартеница. Приеми я с чест и достойнство. – прошепна ми Марта преди да ме дари с пеперудена целувка по врата.

Усещах очите ѝ по всяко едно мое засрамващо местенце. Личеше си, че се наслаждава на състоянието ми, на тази моя слабост. Неочаквано усетих непознат метален предмет да се търка в срамните ми устни. Обливаше се в соковете ми, а аз се притисках към него. Изпитвах неистов копнеж да бъде изпълнена вътрешно и не повярвах на очите си, когато Марта доближи предмета към лицето ми. Приличаше на симпатичен и не прекалено голям конус от метал, който завършва с верижка и не каква да е, а мартеница. Без да се замислям приех този подарък в устата си и оставих на езика ми да го посрещне топло, да го подготви за задната ми врата, която настойчиво се свиваше и отпускаше. Обгърнах тази анална тапа със слюнката си преди тя да бъде ловко изкарана от устата ми.

- Добро момиче! Сега искам да се отпуснеш за мен. Още малко остана и ще ти дам после това, което искаш. – говореше ми толкова нежно Марта и дочух сладкия ѝ кикот.

Тя смъкна надолу аналната тапа и бавно я потърка в пръстена ми. Затворих очите си и мрънках от бавното ѝ проникване. Изпълних се с енергия, която се движеше по вените ми под формата на електричество. Марта омота около показалеца си висулката на Пижо и Пенда и леко я дръпна преди с другата си ръка да набута още малко тапата. Дланите ѝ обходиха внимателно задните ми бузи, одраска ги леко преди да ги стисне и да предизвика от мен поредния нечленоразделен звук. Прехапах долната си устна и се надявах да ми се даде желаното. Усетих дъха ѝ да пари на лъснещото от сокове влагалище. С пръстите си раздалечи срамните ми устни. Задъхах се, стоях на тръни и бях готова да се моля, но гласът ми вероятно щеше да я разсее. Марта спусна бавно езика си по цялата ми цепка и я обходи без да бърза. Изключително бавно изпиваше видните следи от възбудата ми преди да направи нови такива. Плъзна другата си ръка по венериния ми хълм и с върха на ноктите си правеше хоризонтални движения, достатъчно подлудяващи, че да ме разсеят от предстоящото. Езикът ѝ устремено се движеше във влагалището ми и оставих на гребена на оргазъма да ме полее, ако иска, и да ме удави дори. Нямаше да възразя, особено ако Марта е причината зад това. Знаех, че скоро тя ще трябва да тръгне по другите къщи, за да ги дари със своето присъствие, но силно се надявах и следващата година да ме навести.

Така на първи март получих най-важното нещо, което би зарадвало всеки – мартеница.