Пролет в Карлуково

06.02.2024 | Giv

Пролетта все по-осезаемо прегръщаше Предбалкана. “Цветният сезон бавно превземаше натопорчените му релефи”, си мислеше лудата жената. Спокойния мартенски ден беше в унисон с пролетната ѝ меланхолия. Грижите които полагаше за двора на Държавната Психиатрична Болница “Успение Богородично” – Карлуково, освен че намаляваха присъдата ѝ от 69 дни, ѝ се отразяваше благоприятно. Върху зелената нощница беше облечена с болничен халат, който за съжаление на санитари и доктори скриваше сгодния ѝ задник за който се носеха легенди от упадъчен характер. Старшата мед. сестра Яга Торбаланова се присъедини към пациентката, която отпиваше с видимо отвращение малки глътки от гореща напитка.
- Какво е това? – полюбопитства старшата.
- Сестра Фейри ми приготви някаква запарка от глухарчета, която трябва да успокои този Циклон от гневни изблици които имам. – ѝ отговоря ненормалната.
- Успява ли? – въпросът на старшата мед. сестра предизвика тих кикот и в двете.
За всеобщо учудване на ръководството на Психиатрията те се разбираха. Нищо не можеше да обедини две жени така както... любовта към готвенето. Старшата и пациентката обичаха да гледат кулинарни предавания, като “Черешката на кАНАЛа” и “Мастър кАНАЛен шеф”. Лекуващата се прилежно си записваше рецепти, които предизвикваха интереса ѝ като “Пълнено черво с бял секрет”, сладкиша “Негърско дупе” и “пициКУРчи от свински черва”. Лудницата се радваше на щедрото финансово спонсорство на Директора на БАХУРЕНИЯ завод, който освен това се беше погрижил кухнята на Карлуково да не остава без запаси от най-миризливите карантии. Пациентката често помагаше и в кухнята, защото това я успокояваше. Яга Торбаланова взе чашата чай от ръцете ѝ като ѝ каза, че има по-добра идея как да се успокои.
- Убийство?! – въпросът на психично болната беше отправен с приповдигнато настроение.
- Убийството действа с терапевтична цел… остави лопатата, ще ти услужа с моята брадва! – сестра Торбаланова я прикани.
Докато Старшата подаваше брадвата си на психопатката, мелодичен женски глас се опитваше да им налее малко здрав разум, който беше кът на това място.

Сестра Фейри се беше заиграла с диплите на полите на медицинската си униформата. За радост на мъжката част това ѝ действие разголваше стегнатите ѝ бедра, които бяха намазани с луксозен лосион с бляскави частици. Сестра Фейри беше попаднала преди година в Карлуково и се стремеше да полага грижи за всички пациенти.
- Не мисля, че е редно това което правите! – отбеляза тя.
- Но така се прави! – настоява лудата. - Първо го удряш и след това му откъсваш главата. Без право на помилване!
Ако Фройд я беше набарал, ехеее… какви научни трудове щеше да напише върху тази пациентка, даже и зад нея щеше да пише с натопорчената си психоанализа! Сестра Фейри продължава да я увещава как това не било хуманно. Вената на търпението на лекуващата се започва да пулсира около слепоочието ѝ. Дълбокото ѝ дишане беше сигурен знак, че в момента Асмодей я ръчка гневно да избухне, докато сестра Фейри ѝ лази по периферната нервна система. Гласът ѝ губеше топлината си и вече заплашително скърцаше когато отговаряше.
- Добре, сестра Фейри… преди това най-хуманно ще го застрелям. Взимайте този... протеин и отивайте в кухнята! Нали обещахте на 15ка, че ще му сготвите селска супа с... петел?
- Не казвам, че грешиш, мамина златна, смея ли да го кажа. Но според мен една бърза смърт по индиански и молитва за душата и... – някакъв инстинкт за самосъхранение няма в сестра Фейри.
Пациентката вече почервенява от гняв и недоебка. Търпението ѝ се вари в тенджера под налягане малко преди да изгърми като тапа от анус, ъъъ… от шампанско към тях се присъединява видния извратеняк и ерудит Д-р Админ Торбаланов за да въдвори ред. Само че сръдливия му поглед е привлечен от сестра Торбаланова. Понавардва си го тя, че в тази Лудница все някоя селска черница си въобразява, че е хавайска палма и решава, че може да му присяда на дедовия и да му празни торбите кожни. Мястото е едно и си е нейно. В настроение е да бъде Строга Господарка. Д-р Админ Торбалан си знае без да пита, че ще плува в океан от наслада. Ще му забърка любимата жена коктейл от Ендорфин, малко Серотонин и равни количества Окситоцин и Допамин. Погледа му се разхожда по тънките ѝ глезени. Толкова години тя продължава да му подпалва слабините чудната му съпруга. През рамо с тънка усмивка и кръшна снага и талия на оса му казва:
- Чакам те за да ти дам материал за продължение на... “Анални игри”.
Тича след нея изплезил език, като разгонен булдог. Хванали се двама, админ и неговата дама… и цял уикенд в лудницата никакви ги няма. Но всичко хубаво има и своя край, така е и с почивните дни.

“Фройд добре го е казал това, че трудът не е либиден, т.е. не създава удоволствие!”, си мислеше Д-р Админ Торбаланов, докато преглеждаше работните си ангажименти с които трябваше да стартира понеделник. В кабинета му влезе младия д-р Владислав, който отскоро беше част от колектива. Размера на впечатляващото му CV предизвикваше сексуална възбуда и в пациентки и в мед. сестри.
- Добър ден, колега! Ще започнем понеделника с кАНАЛната пациентка. Искам да наблюдавате, да анализирате и да предложите адекватна терапия. Торбалан знаеше много добре, че на проклетото трибуквие му трябва един трибуквен за да се мирне поне за известно време. Но желаещи да се прежалят и да се съвкупяват с тая шопска Mantis religiosa няма. Или ако е имало, то по никому незнайни причини са безследно изчезнали.

След почукване вратата на торбалановия кабинет се отворя и санитарят Onzi75 въвежда ненормалната. Той лично не виждаше защо всички се оплакват от поведението ѝ. Вярно, че палеше от първо ритане, все едно някой я щипка за зърната, но пък имаше страхотен музикален вкус и гъз. Ако трябва да бъде избрана песен, която да ѝ бъде личен химн това е “Лудата дойде” на Преслава.
- Добро утро, г-н Админ! – възпитано поздравява тя.
Беше неграмотна, но не и невъзпитана.
- Добър ден. – отговори служебно д-р Торбалан.
- “Добро утро” е до 10 часа, “Добър ден” е до 18 часа, а след това е “Добър вечер”. Няма значение къде е Слънцето и каква сянка има! Така ми е обяснил Директора на БАХУРНИЯ завод! Сега е 09:00 часа, следователно е ДОБРО УТРО! – възпитано настоява на своето тя.
- Докато съм отсъствал, добре си се позабавлявала според доклада. – отбелязва д-р Админ Торбаланов.
- Идея си нямам за какво ми говорите, г-н Админ.
- Ти ли “мори магарице” си нямаш идея?! Смачкала си стотици калъпи войнишки сапун в пюрето от сладки картофи. Цялата Лудница е повръщала. Прегледите бяха отменени. Защо?
- Без вина виновна. Просто исках да докажа, че пациентите (читателите) имат просташки вкус и не могат да направят разлика между добра и лоша храна (разказ). – гордо аргументираше мотивите си тя.
- Открих, че съм била съвършено права. Излапаха цели чинии пюре и искаха още.
“Права беше и в кривите черва, по дяволите!”, си мислеше Админ Торбаланов.
- Може би някаква благородна кауза стои и зад другия ти кулинарен шедьовър да сервираш пиле фрикасе в буркана с компот от сини сливи?
- О, не! Чиста проклетия е мотива. Исках на Десантчик да му приседне и да се задави в спомените си, които върти като развалена грамофонна плоча, но сестра Фейри ме хвана точно когато щях да изсипя и завидно количество войнишка сперма.
- Ти откъде си успяла да намериш толкова войнишка сперма? – д-р Владислав решава да се намеси в диалога.
- Д-р Влад... Цепеш, вие нали цепите наред и без ред тесни путета? Е, аз мога да намеря всичко което ми трябва. Колко трудно според вас ми е било да изпразня ташаците на първоКУРсниците от Великотърновския университет? – арогантно отправи въпроса си лудата пациентка.
- Благородна е била каузата ти? – с уважение отговаря Торбалан.
- Да изпразня куровете на първоКУРсниците ли?
- Не, да задавиш Десантчик! Мислех да те наказвам, като накарам сестра Фейри да ти прочете нещо на Пратчет, но ще ти се размине този път. Все пак довечера ще бъдеш наказана и няма да може да гледаш филм с останалите, за да не ти дойдат други луди идеи!
- Кой филм ще изпусна? – пита тя.
- “Полет над кукувиче гнездо”. – отговаря Торбаланов.
- Нейхуманно! Д-р Админ, ще променя ли решението ви ако нахълтам при Десантчик и използвам градински маркуч за да му направя колоноскопия?
- По милост админска, разрешавам! Колега Владислав, каква терапия мислите, че е подходяща в случая?
- Електроконвулсивната терапия препоръчвам според моя опит, когато изучавах актьорско майсторство...
Д-р Админ Торбаланов се пляска по челото.
- Колега, вие запознат ли сте с медицинската история на пациентката? Тя си пуска ток в ануса за да си къдри червото без да ѝ мигне окото! Моля ви, малко по-сериозно! – възмутено отговаря Торбалан.
- Да бе, д-р Владислав, малко по-сериозно! Мен са се опитали да ме “лекуват” вИличия на еротичната психология и не са успяли. Аматьор! – потресено отговаря пациентката.
- Всичко ти е от нередовен секс на тебе, ама като няма кой да ти го отпере! – постановява Торбаланов.
- Митьо Ото? – с надежда в гласа пита тя.
- Мъртъв е. – отговаря Торбаланов.
- Нереза? – почти пропраква клетницата недоебана.
- В неизвестност. – отсича Админ Торбаланов.
- Братовчед някой да имате?
- Толкова изпаднал нямам! – отбелязва Д.Т. - Чуй ме, започваме нова лечебна терапия, която се изразява в написването на еротичен разказ. Темата е “Баба Марта”. Напиши един разказ, може да ти се отрази добре!
Видимо объркана, тя отправя редица въпроси, като търси дефиниция за изневяра, МИЛФ и информация за намаляващата популация на винторогата антилопа. Маниакалността ѝ започва да я обзема, но някакви наченки на здрав разум се проявяват като отбелязва, че не вижда еротика в тема с баба Марта.
- Голям и малък Сечко също могат да участват… – казва д-р Владислав.
- На групов инцест отива този разказ! – кисело отвръща пациентката.
- Действай, ще измислиш нещо, ти си дейна откачалка! Питай сестра Фейри, тя с удоволствие ще ти помогне. До довечера чакам разказа ти! Приятел ден!
След като тя напуска кабинета, д-р Админ Торбаланов пита за професионалното мнение на д-р Владислав.
- Необходими са ми още наблюдения, Доктор Айсиктиров се е опитал да ѝ постави диагноза. Какво се е случило с него, не мога да го открия?
- Не мога да ви отговоря, доста колеги от медицинския персонал изчезнаха. Хайде колега, да захващаме работните задачи!

Напуснала кабинета на д-р Админ Торбаланов, жената започна обичайната си разходка в парка на Психиатричната Болница. Пролетното време имаше лечебно влияние върху болната ѝ психика. Топъл полъх разпиля косата ѝ. Игриви слънчеви лъчи галеха лицето ѝ, чувстваше се спокойна… почти нормална. Нечие присъствие събуди пролетен трепет между краката ѝ. Почувства тежък мъжки дъх върху шията си. Но когато усети надървен кур, който се притискаше в задника, възбудата ѝ започна да се покачва. Силни ръце развързваха колана на болничният ѝ халат. Тя повдигна тежестта на тялото си върху пръстите на краката, за да може за поднесе гъза си към натопорчения кур. Пръстите му насъбраха нагоре болничната нощница, като галеха вътрешната част на бедрата ѝ. Дългите му като хирургически инструменти пръсти потънаха в меката ѝ путка. Тя облегна гърба си на здравия му торс и разтвори краката си още по-широко. Почувства как той поставя топлата си длан върху овала на корема ѝ. Влажните му пръсти попадат в устата ѝ. Езикът ѝ облизваше собствените ѝ пичи сокове. Възбудата ѝ достигаше опасни нива. Усети отново как силната ръка е между краката ѝ. Пръстите му бавно опипват в топлото пристрастно. Позна я, когато я намери различна от седефената ѝ плът, точката ѝ на удоволствието го чакаше. Той изви пръстите си като кука и започна да атакува. Вкарваше, закачеше и издърпваше. И отново в същата последователност. Проникване. Закачане. Издърпване. Многократно и с променлив ритъм. Поривът на бедрата ѝ изискваше своето. Неволно колената ѝ се събраха, когато се опита да задържи. Докато се огъваше от желание, усети как огромните длани разтварят краката ѝ за да поеме с уста скуъртът ѝ. Гъделът, който брадата му предизвика я накара да се превие на две. Държеше я здраво и я изпиваше. Дишането ѝ се нормализираше. Коленичи в краката му и започна да лигави голямата му курова глава. В устата ѝ беше топло и влажно. Хуят му започна да нараства и да се търка в меката вътрешност на бузите ѝ. Тя леко подръпваше натежалите му ташаци, докато сумти върху членът му. Усещаше как отривисто започва да го набива целия в гърлото ѝ. Спускаше го и го задържаше в хранопровода ѝ докато не започне да се дави. Обичаше да то прави. Възбуждаха го насълзените ѝ очи и сочните лиги в които курът му плуваше, като толстолоп в аквариум. Тя постави устните си върху зъбите за да го предпази и с желание поемаше цялото блъскане на кривото парче в устата ѝ.

Беше замаяна, когато го извади и се изплю в устата ѝ. На свой ред тя направи същото върху дебелия му хуй и отново лакомо го пое. Езикът ѝ започна да танцува по дължината му. Облизваше го, като сладолед. Отдаваше заслужено внимание и на ташаците му, като внимателно ги поставяше в устата си и леко ги засмукваше. Езикът ѝ пътешестваше към онова тайно местенце между скротума и ануса. Трептеше с върха му, докато се наслаждаваше на силния аромат. Космите, които покриваха междинницата му гъделичкаха любопитният ѝ нос. Тя се намести удобно, докато ръцете ѝ се спускаха във въртеливи движения по дължината на хуя му. Топлият ѝ дъх опари анусът му. Неочакваната ласка го свари неподготвен, но възбудата му щеше да го взриви, когато езикът ѝ облиза и нахлу в отверстието му. Ако атаката ѝ продължеше, скоро щеше да го изпразни. Без да ѝ каже и дума, постави голямата си ръка на гърба ѝ като я натисна така, че зърната ѝ да опрат топлата пролетната почва. Кръста ѝ оформяше чудна арка на която се кипреха две ямки. Овалът на гъза ѝ категорично настояваше за своето. Той започна да меси. Стискаше силно и още по-силно пляскаше. Скоро върху бялото ѝ дупе се разля червенина по загрятата ѝ плът. Разтваряше и затваряше, докато набраздения обръч на ануса ѝ започна да се огъва. Сочната плюнка, която хвърли върху зачервената ѝ дупка, започна да размазва отвътре и отвън. Опипвайки червото ѝ, а лакомият ѝ анус бързо пое два от пръстите му. Движенията му разтваряха, след това пак се изплюваше, разнасяше и пак разтваряше толкова, че да успее да вкара още два пръста на другата му ръка. Разбрала намерението му, тя сама впиваше пръстите в задника си и гостоприемно го отваряше. Ануса ѝ беше достатъчно еластичен и бързо се отпускаше. Сфинктера ѝ отказваше да сътрудничи, затова тя леко напъва навън. С твърда решителност, моравата глава нахлува бавно, задействайки естествения рефлекс на червото да изтласка нарушителя. Тласъкът на кура е изпълващ и плътен. Анусът обгръща в змийската си хватка дебелия кривак и го затяга. Плътно обхванат, курът му се усеща под напрежение. Тласъците в началото са бавни и мъчни. Постепенно кожният ѝ пръстен се разхлабва, позволявайки проникването да става по-лесно. Здраво и душманско чукане разлюлява задницата ѝ. Дълбоката оран на която я подлага кожния плуг вади от гърдите ѝ сподавени стонове. Меките ѝ сфери се блъскат в твърдия мъжки торс. Сама започва да си набива ануса върху венозно оребрения хуй. Точно преди кура да експлодира и да напълни гъза ѝ с хайвер... мъглата на Хипнос се разкъсва от нежния глас на мед. сестра Лейди, която съобщава по високоговорителите, че е време за обедна терапия с чай от липа. Няколко секунди са необходими на лудата за да се опомни, че отново е сънувала, като гладна кокошка. Това безсексие ще я побърка, ако въобще има накъде повече да откачи. Ядосано става от пейката на която е задрямала и поема в неизвестна посока, докато се чуди кой да изтряска избирателно между очите? Ако е Десантчик, може да ѝ се размине наказанието, но ако го отнесе някой друг не ѝ мърда четенето на Пратчет. Решава, че не си струва. Продължава разходката си, докато не попада на непознат който седи сам. Чудесна нова жертва, която да тормози. Приближавайки се до него, забелязва шахматна дъска върху която вместо обичайните фигури са наредени различни по големина и форма анални плъгове. Заинтригувана е. Приближава се до неприветливия тип.
- Весела. Класически нарцис.
Малката ѝ ръка е поета от огромната мъжка длан.
- Николай. Психопат.
- Приятно ми е. – спокойно отговаря Giv.
- Приятна си ми. Играеш ли шах, Ужасна?
- Два пъти съм гледала “The Queen's Gambit”.
- Заповядай да те пробвам, Бес Хармън! Който плъг ти взема, той ще попадне в кАнала ти. Съгласна?