Нашата игра

05.03.2019 | sexkupon

Зима е, бавно се сипе тихия сняг. Трупа върху дърветата и всичко заприличва на красива приказка. Земята се покрива с дебел, мек килим. Докъдето стига погледа се разстила бяла пустиня. Домът ми е на края на селцето, и когато излезеш на балкона, нищо не пречи да се любуваш на красивата природа. А и освен това, през зимата тук практически почти няма хора. Всички идват само за лятото. А аз обичам да живея тук през зимата. Тихо е и красиво. Та значи зимата сме само двама – аз и един пазач. Ето, че и сега, аз седя на терасата, пуша и се любувам на красивата вечер. Остатъците от слънчевата светлина се отразяват от белия сняг. В такива моменти забравяш за всичко. За проблемите на работа, за конфликтите с приятелите… за всичко. В такива моменти даже не принадлежиш на себе си. Теб те привличат красотата и величието на природата. Ти си готов да се разтвориш в нея напълно. Без остатък. Иска ти се да се повдигне и да летиш натам, където зад линията на хоризонта все още се виждат остатъците от слънцето. Но тази вечер е специална. Тази вечер, ти си ми на гости. Тук си за пръв път, но аз се надявам, че ще ти хареса. Хвърлям цигарата и влизам. Запътвам се към спалнята, където ти още спиш и аз имам време да ти се полюбувам. Когато те внесох тук на ръце, ти беше облечена в безформена зимна дреха. Но когато ти я съблякох обаче, бях очарован от фигурата ти. Обичаш да носиш стегнати рокли и те сякаш са измислени за тебе. Те подчертават всичката красота на тялото ти. Наблюдавайки те дълго време, аз винаги съм се любувал на фигурата ти. Иска ми се да се метна върху теб и да усетя стегнатото ти, но така нежно тяло. Но, според това, което бях замислил, трябваше да се появя пред теб, в точно определен момент. Така че не ми оставаше нищо друго, освен да чакам този момент. Следвахте като сянка, където и да отидеше. Струваше ми се, че знам всичко за теб – къде ходиш, с кого се срещаш, къде обичаш да отдъхваш, къде живееш… Винаги съм бил някъде близо до теб. На съседната маса в ресторанта, на съседната пейка в парка… винаги до теб. И ето, че днес дойде момента да се появя. Обичаш, да ходиш в парка. И днес също беше там. Аз също бях там. Обикновено има много хора и аз не разчитах, че днес ще успея, да се представя пред теб. Но ти, сякаш почувства това и отиде в онази част на парка, където обикновено няма никой. Добре че бутилката с хлороформ беше с мен. Започваш да се свестяваш. Опитваш се да се размърдаш, но не успяваш. Завързал съм ръцете и краката ти за леглото. На очите ти съм вързал черна превръзка. започваш да се извиваш (ох, как ми харесва това) но въжетата се впиват в теб и ти спираш, затаяваш дъх и после питаш:
- Има ли някой тук?
Този въпрос е като знак за мен. Мълчаливо идвам до кревата и вадя нож. Купил съм го специално за този случай. Острието му блести. Виждам, как се напрягаш.
- Кой е тук?
Започваш да трепериш. За повече сигурност, допирам ножа до бузата ти. Устните ти треперят и капки пот се стичат по челото ти.
- Не!
- Викай! Викай, колкото искаш. Тук няма кой да те чуе.
Аз, без да бързам, разрязвам роклята ти. Така си и мислех – под нея нямаш нищо. По твоето тяло пробягват мравки. Виждам, как се напрягат и щръкват зърната ти. Навеждам се и започвам да покривам тялото ти с целувки. Целувам гърдите ти, лекичко хапя зърната. После целувам коремчето. Наслаждавам се на копринената ти кожа. Чувствам, как всяка моя целувка предизвиква потреперване на тялото ти. Целувам целите ти крака – от бедрата до връхчетата на пръстите. После целувам вагината ти. Тя е гладко избръсната и нищо не пречи на устните ми. Но това ми е някак малко, искам да те чувствам цялата. Вземам още две въженца и завързвам краката ти нагоре към ръцете. Невероятна гледка, как се откриваш цялата. Срамните ти устни се разтварят, като листенца на цветче. Изпитвам същото усещане, което вероятно изпитва ловец на бисери, когато отваря някоя мида, за която е сигурен, че ще съдържа най-красивият бисер. Виждам всичко – вулвата, ануса… и, най-важното – виждам, че на теб това ти харесва. Притискам устните си до твоите и пия от нектара ти. Наслаждавам те на вкуса и аромата ти. Чувам стоновете, които издаваш. Това ме възбужда още повече. Прониквам с език във влагалището ти. Засмуквам клитора ти. Най-накрая чувствам, че не мога да издържа повече. Смъквам дънките си, освобождавам члена си и влизам в теб. Влизам рязко. До края. Наведнъж! После излизам напълно, и пак влизам. Искам те! Искам целия да съм в теб! Ти стенеш все по-силно. И ето, че чувствам, как се напрягат стените на влагалището ти. Започвам да се движа все по-бързо и все по-бързо. Все едно искам да те продъня. Усещам наближаващия ти оргазъм. Свършваме едновременно. Твоят вик се слива с моето ръмжене в една любовна песен… Отвързвам те и се обличаме. Имам дрехи за теб, защото много пъти съм те гледал, като пазаруваш и знам вкуса и размера ти. Качваме се в колата и те закарвам. По целия път мълчим. Когато спирам, ти отваряш вратата и понечваш да излезеш, но аз те спирам с въпроса:
- Ще те видя ли пак?
Ти се обръщаш.
- Разбира се, само че за следващия път измисли нещо по-интересно.
Изпращам те с поглед до входа. Какво пък, задължително ще измисля. Тази игра ми харесва.