Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Автор: Светла
Сядам на леглото в хотелската стая и си изхлузвам пуловера. После смъквам панталоните, ризата, клина, потника, бикините и чорапите, сгъвам ги внимателно и ги прибирам в сака. Леко ми е хладно, но ще го преживея. Отивам до огледалото и се поглеждам. Гърдите ми изглеждат твърде малки, а задникът ми – твърде закръглен. Физиономията ми също е твърде сериозна. А очилата са просто черешката на тортата. За момент се чудя какво толкова ми харесва Кирил, аз лично не бих се харесала. Макар че, като се замисля, гола сигурно изглеждам по-добре, отколкото докарана с всичките тези мъжки дрехи и гривни с шипове, които сякаш крещят: “Разкарай се!”.
Бъркам отново в сака и след известно ровене изваждам нещата, които търся. Обувам черните прашки с червено цветенце отпред, нахлузвам черните чехли на токчета и си оправям косата пред огледалото – връзвам я на две ниски опашки, после се оглеждам критично. Сякаш има леко подобрение. Всъщност приличам на Салма Хайек от “Догма”, което хич не е лошо. Гърдите ми не са пораснали, разбира се, но задникът ми като че ли изглежда по-малък. Слагам си гланц за устни и се усмихвам на отражението си. Сядам обратно на леглото и зачаквам.
След малко вратата се отваря и Кирил влиза с две големи чаши чай – претекста, под който го изпратих до барчето, за да се преоблека. Изправям се. Пъстрите му очи гледат съсредоточено в чашите, изобщо не ми обръща внимание. Сигурно трябва да се засегна, но по-скоро се радвам задето е така загрижен да ми донесе чай. Той е високо момче с дълга руса коса, която обожавам, дълги пръсти и срамежлива усмивка. Забърсах го в един метъл-клуб, където присъстваха и някои наши колеги от университета, и оттогава се виждаме често. Колегите са ми казвали, че аз съм мъжът във връзката, защото се обличам и се държа по-агресивно. И може би защото той е по-привлекателният от двама ни, което не смеят да ми кажат, но аз си го знам. Когато сме в леглото, обаче, с радост му отстъпвам по-активната роля, защото искам само едно – да ме чука.
Ако колегите разберат, ще ме спукат от бъзици. Но, честно казано, не ми пука за мнението им и ако пробват, ще им го върна стъпкано.
Предполагам, че не всеки мъж би се справил с чудото, което любимият ми автор нарича “Заядлива във вертикално положение и покорна в хоризонтално”, но мисля, че Кирил започва да му хваща цаката.
Най-накрая оставя чашите на бюрото и се обръща да затвори вратата. След това поглежда към мен. И се облещва.
- Е, какво ще кажеш? – питам го с ръка на хълбока.
- Ще кажа, че изобщо не го очаквах. Щях да се учудя по-малко да те видя в армейска униформа.
- Някой друг път!
Усмихвам му се. Той се приближава и слага ръка на кръста ми. Топла е, вероятно от чашите.
- Нека да те съблечем.
Протягам се и изхлузвам пуловера му, после разкопчавам копчетата на ризата.
- Ами чая? – пита ме.
- После. И без това сигурно още е горещ. Тъкмо ще е изстинал като приключим.
Кирил се разсмива и ми помага да сваля ризата и тениската му. Разкопчавам колана му и смъквам панталоните. Той изритва обувките и чорапите си в ъгъла на стаята, после събува панталоните. Притиска ме към себе си, и аз усещам възбудата му. После бърка в боксерките и изважда члена си.
- Виж го! Няма търпение да влезе в теб!
- Аз също! Изглежда страхотно!
Протягам ръка и го галя. Кирил въздиша. После се отпускам бавно на колене, прокарвайки члена му по цялото си тяло.
- Няма нужда да го правиш, ако не искаш.
Кирил слага ръка на рамото ми.
- А ако искам?
- Целият е твой!
Прокарвам устни по дължината му и виждам как се покрива с розов гланц и брокат. Пускам му език. Облизвам основата, после го прокарвам нагоре по ствола и леко засмуквам главичката. Връщам се бавно обратно към основата. Чувам тежкото дишане на Кирил. Без да бързам, отново прокарвам език нагоре, облизвам главичката и я поемам в уста. Засмуквам още от дължината на кура му и разтривам основата с ръка. Пускам езика си в действие и започвам да го дразня, както е в устата ми.
- Спри, моля те! – прошепва Кирил.
Поглеждам го въпросително.
- Не ми е неприятно… – продължава. - Страхотно е! Но ако продължиш така, след малко ще се изпразня, а искам да те чукам!
Бавно го изваждам от устата си, продължавайки да го засмуквам.
- Нямам против да се изпразниш. – казвам му. - Можеш да ме изчукаш по-късно.
Той поклаща глава и ме издърпва на крака.
- Нека да го направим сега!
Целувам го. Усещам как курът му се отърква в долната част на корема ми. Искам да продължа да го смуча, но огънят между краката ми вече се е разгорял, така че го искам и там. Искам го навсякъде едновременно.
Кирил ме завърта и ме бута върху леглото. Подпирам се на ръце. Курът му се притиска към задника ми, там, където лентичката на прашките се забива в плътта. Издърпвам се по-нагоре в леглото, хвърлям чехлите на земята и свивам колене. Надявам се да съм възбуждаща гледка, вдигнала задник във въздуха, точно под носа му. Кирил се изкатерва на леглото върху мен и опира ръце от двете страни на тялото ми. Курът му отново се допира до мястото, където лентичката прикрива цепката ми.
Усещам как вдига дясната си ръка от леглото и я плъзга между краката ми, за да отмести прашките. Издърпва лентичката встрани и открива мократа ми путка. Долавям хладния полъх на въздуха върху влажния отвор, а Кирил се размърдва и насочва кура си натам, после ръката му напипва клитора ми. Главичката вече се притиска към входа ми и от нея капе влага право в путката ми. Размърдвам се и се притискам към него, усещам лекото съпротивление срещу проникването му. После главичката бавно потъва навътре.
- Боли ли те? – пита ме Кирил.
- Добре съм. – отвръщам му. - Защо?
- Виждаш ми се по-тясна от преди. Страхувам се да не те нараня.
- От позата е! – успокоявам го. - Не се тревожи!
Усещам натиск, и курът му продължава да разпъва съпротивляващата се путка. Ръката му се раздвижва върху клитора ми и изпраща вълни на удоволствие по цялото ми тяло. Чувствам се обкръжена, все едно Кирил се намира едновременно зад мен и пред мен и ме чука от всички страни. Най-накрая курът му потъва до основата, и той застива.
- Моля те, чукай ме! – изплаквам тихо.
Не мога да понеса тази неподвижност. Искам да усещам движението му, плъзгането му в путката си, дразненето на главичката му по стените ѝ.
- Търпение! – прошепва в ухото ми. - Нека да разтеглим нещата. Сигурен съм, че не искаш да се изпразня в теб веднага и всичко да свърши.
- Искам да се изпразниш в мен! – отвръщам му. - Може и веднага! Искам да се движиш в мен, искам да поема спермата ти!
- Ще я имаш, обещавам ти! След като свършиш толкова силно, че да не мога да се сдържам повече.
Той ме целува по косата. Ръката му отново потърква клитора ми, а курът му бавно се задвижва в путката ми. Кирил отпуска тяло върху мен и прокарва другата си ръка по гърдите ми. После отново се обляга на нея.
Затварям очи и разтварям крака. Колкото мога повече. Курът му се търка в прашките и ми напомня, че не съм съвсем гола. Че ме чука, както съм обута с тях, проникнал дълбоко в тялото ми.
- Обичам да ме чукаш по прашки! – казвам му. - Моля те, продължавай!
- Ей сега ще те изчукам! – обещава ми и засилва темпото. - Искаш ли да проникна в теб с всичка сила?
- Да, моля те!
Курът му се забива до топките в путката ми, и едва не извиквам. Би било болезнено, ако не бях толкова мокра, но съм така подгизнала от моите и неговите сокове, че само изпъшквам доволно. После почти го изважда и отново ми го набива. След третия път го задържа вътре и продължава да ме клати все по-силно и по-силно, а топките му плющят върху задника ми.
- Обичаш ли да ме чукаш?
- Много! Обичам да ти набивам кура си, да те разширявам, да те претърквам отвътре с ръба на главичката, докато ти се извиваш и ми се нанизваш сама. Обичам да те галя по циците, да ги стискам, да търкам клитора ти. А знаеш ли какво обичам най-много?
- Какво? – простенвам.
- Да се празня в путката ти, както ще направя след малко.
Притискам се силно към тялото му, набивам се на кура му, искам още, и още, и още. Усещам как влиза и излиза от мен, и после влиза отново. Потъва все по-дълбоко и по-дълбоко, само за да се изпразни в най-вътрешното ъгълче на путката ми, да ме облее отвътре, да ме маркира като свое притежание.
- Ох, Киро, страхотно е! – изпъшквам. - Още малко, съвсем малко…
- Ох, Лили, така ме възбуждаш!
- Ах, ах, ах, ах, ах!
Усещам как приливната вълна на удоволствието ме залива. Кирил силно се притиска към мен, продължава да се движи в тялото ми, после изръмжава и курът му затрептява дълбоко в мен, изливайки всичката насъбрана сперма.
Отпускаме се изтощени върху възглавницата. Курът му все още е в мен, но полека се изплъзва, докато не се измъква напълно омекнал от подгизналата ми путка. Усещам влагата, изливаща се от нея, но нямам сили да се изправя.
Една ръка се протяга между краката ми и пъха пръст в отвора ми. Почти подскачам, станала към свръхчувствителна.
- Толкова си влажна! – прошепва Кирил в ухото ми. - Цялата си пълна със сперма. Страхотно е!
Целува ме по бузата.
- Наистина е страхотно!
Обръщам се и го целувам по устата.
Той издърпва лентичката обратно на мястото ѝ.
- Нека да постои така! Все едно всичко е както преди, но вече си изчукана и осеменена.
- Харесва ми! – целувам го отново. - Представям си, че спермата ти е запечатана в путката ми.
Обръщам се и се притискам към тялото му. Чак тогава забелязвам, че не си е събул боксерките и че той също е бил обут, докато ме е чукал. Въпреки че току-що свърших, започвам да се възбуждам отново. Дърпам боксерките му и го обувам.
- Искаш ли чай? – питам го.
- Може.
Изправям се внимателно, леко ми се вие свят. Докато се приближавам към бюрото, усещам как спермата потича между краката ми.
- Ето.
Подавам му чашите. Той ги взема и ги оставя на нощното шкафче до себе си. После прокарва пръст и избърсва струйката между бедрата ми.
- Знам, че току-що те чуках, но може би най-възбуждащо за мен е да видя спермата си да изтича от тялото ти.
- А за мен… да гледам как я обираш с пръст. И да си го пъхаш в путката ми, след като си я напълнил.
- Така?
Той плъзга ръка нагоре по бедрото ми и бавно пъха пръста си под прашките и в подгизналия отвор. Изпъшквам доволно.
- Мислиш ли, че ще можеш да ме изчукаш пак?
- След малко.
Той се усмихва срамежливо, все едно не се е потил върху мен допреди минута.
- Този път искам да легна по гръб, а ти да се настаниш върху мен и после да си вкараш кура в мократа ми путка.
- На твоите услуги!
Покланя ми се с глава.
Усмихвам се и го погалвам по косата. После вземам една от чашите и отпивам.
- Между другото, чаят още е топъл.
- Но когато приключа с теб, вече няма да е!
Той взема чашата от ръката ми, бута ме по гръб и излива малко чай върху корема ми. После го облизва, без да бърза. Галя русата му коса и спускам ръка към гърба му. Той вдига очи, усмихва ми се и се настанява върху мен. Коремът ми още е влажен, но поне не лепне, защото в чашите няма захар.
За втория път съм ужасно подгизнала, но нямам търпение да го поема. Той обаче не бърза. Плъзга ръка надолу по тялото ми, играе си с клитора ми. После събува прашките и ги хвърля на леглото до нас. Протягам се да събуя боксерките му. Той се освобождава от тях и ги мята върху прашките. Свалям ластичките от косата си и ги оставям на нощното шкафче.
- Как изглежда? – питам го, когато се надвесва над венериния ми хълм.
- Като розова пещера, от която извира гъста прозрачна течност.
Усещам как курът му се допира до отвора ми, но тъкмо когато очаквам да го вкара, той го дръпва и ме докосва с устни.
- Струва ми се, че имам да ти връщам услугата от по-рано.
- Не сега, не съм чиста!
- А кой те изцапа?
Затварям очи и въздишам. Щом му е приятно...
Усещам, че още малко и ще избухна. Езикът му рисува кръгчета върху клитора ми, после се спуска надолу, облизва отвора на путката ми и потъва леко навътре. Извивам се под него, прикована от езика му. Не искам да ме гледа така отблизо, но и го искам. Искам да изглеждам силна, а не все едно всеки момент ще се разтопя в ръцете му. От друга страна, вече го направих веднъж, така че може би е късно да се тревожа за това.
Хващам го за раменете и го издърпвам нагоре.
- Не мога повече! Искам да ми го вкараш!
Той ме целува. Устата ми се изпълва със соления вкус на сперма. Усещам как главичката се допира до отвора ми, после се отдръпва и пак се допира.
- Ще се разочароваш ли от мен, ако не се държа мъжки в леглото? – питам го, щом отделям устни от неговите.
Той се смее.
- Какво имаш предвид?
- Ако те оставя да ме чукаш, да се разпореждаш с мен, да решаваш кога да ме напълниш.
- Няма да се разочаровам. Само се надявам ти да не се разочароваш от мен. Не съм сигурен дали ще мога.
- Моля те, вкарай ми го! – прошепвам.
- Мислех, че не искаш да се разпореждаш? – усмихва се той.
Извивам се под него, опитвам се да си го вкарам сама, но той се държи на разстояние. Въздишам. Решил е да ме мъчи. Или да изпълни желанието ми.
- Кажи ми, Лили, кой искаш да командва сега… аз или ти?
- Ти!
Приковава ръцете ми към леглото и ме целува по рамото. После премества устните си върху гърдите ми и засмуква зърната едно по едно. Когато вече не издържам, допира кура си до путката ми и го вкарва рязко. Чувствам се изпълнена. Започва да го движи бързо и силно, клати ме, от путката ми изтича сперма. Приготвям се да поема още.
Но такава не последва. Може би му е по-трудно да свърши втория път или пък е решил да отложи нещата. Забавя темпото и само от време на време го издърпва и ми го вкарва отново, за да поддържа възбудата ми.
Когато почти съм се отказала, засилва движенията си и ме хваща за задника. Плясва ме и аз се засмивам.
- Още?
- Давай!
Пляска ме отново и отново, задникът ми сигурно се е зачервил, но това ме възбужда още повече. После Кирил обвива ръце около гърба ми, а аз го хващам силно за раменете и притискам таза си към него.
Набива ми го все по-бързо и по-бързо. Търка се силно в путката ми. След поредния силен тласък най-накрая усещам топлата струя дълбоко в себе си и се разтрисам. Стена и го притискам към себе си, а путката ми сякаш избухва от удоволствие. След още няколко тласъка Кирил се умирява и се отпуска върху мен.
- Е, хареса ли ти? – пита ме.
- Много!
- Знаеш ли, преди да те срещна, не съм си мислел, че би поискала това от мен.
- Кое по-точно?
- Да те притискам, да те чукам, да те пълня. И да ти говоря мръсно.
- Това разочарова ли те?
- Не. Малко ме изненадва, но аз съм си наивно момче. Разбирам, че е роля, която искаш да играя, и нямам нищо против.
- Благодаря.
Целува ме по челото и ляга до мен. Притискам се до него и облягам глава на рамото му.
- А разбирам, че и ти играеш роля.
- Може би. Другите също ме вкарват в роля. Не съм нимфоманка, само защото обичам секса, нито тъпа овца, защото искам да ми го набие мъж, нито пък жената-мъж заради дрехите, които нося, макар че признавам, че сама се вкарвам в тази роля.
Надигам се и отпивам от чая. От движението от мен потича обилно количество сперма. Мокри ми, но и ми доставя удоволствие. Кирил прокарва ръка по мокрото ми бедро.
- Ами ти какво искаш? Дотук говорихме само за мен.
Той се усмихва.
- Искам да съм с теб.
Ако някога съм се чувствала като пълна егоистка, това е точният момент. Заравям лице в гърдите му, защото не мога да го погледна. Дори криенето е егоистично – сигурно трябва да го погледна в очите, да се извиня, да кажа, че знам, че го тормозя и че повече няма да правя така. Но не мога.
- Ей, ей, какво се вкисна?
- Не мога да се гледам! – казвам, все още с лице, заровено в гърдите му.
Той ме целува по бузата.
- Няма нужда да се криеш от мен. Особено след онова, което направихме току-що. Не ти се сърдя. Радвам се, че мога да задоволя желанията ти. Недей да се срамуваш от тях.
Вдигам глава.
- Срамувам се от това как изглеждам. И нямам предвид само външния си вид. А образа, който създавам за себе си.
- Недей да се срамуваш! Аз те харесвам. И те приемам.
Целува ме. Чувствам се, като че ли не го заслужавам.
- Да отидем да се измием, а? – предлага ми.
- Добре.
Взема ме на ръце и ме занася в банята. Оставя ме в голямата вана и пуска водата.
Известно време лежим отпуснати един до друг с притворени очи и се наслаждаваме на топлината.
- Бил ли си с много жени преди мен? – питам го.
- Не, а ти?
- Не съм била с жени.
Усмихвам му се.
- Знаеш какво те питам.
- Предполагам, че зависи какво наричаш много.
- Щом се опитваш да се измъкнеш, значи не са малко.
- Добре, де. Десет много ли са?
- За днес или как?
Спускам ръка към него, като че ли ще го гъделичкам. Той веднага се свива.
- Няма нужда да се пазиш от мен. Знаеш, че не бих.
- Извинявай, рефлекс.
Гледаме се.
- Не съм курва.
- Това пък откъде дойде?
- Знам, че доста хора биха се изказали така за мен. Според теб курва ли съм?
- Лили, отказвам да споменавам името ти и тази дума в едно и също изречение. Ти си тази, която си е сложила Charlotte the Harlot за мелодия на телефона. Защо?
Мълча. Има само едно възможно обяснение, и нямам желание да го изказвам на глас.
- Когато хората ти лепнат някакъв етикет, е най-лесно да се придържаш към него. Така поне знаеш какво да очакваш.
- Кой ти е лепнал такъв етикет?
- Никой не ми го е казвал направо, защото ще го пребия, но чувам намеци. И знам как ме гледат.
Кирил се навежда и ме целува.
- Някои хора си нямат друга работа, затова съдят другите.
- От жените се очаква да са тъпи и неопитни. Това се счита за добродетел.
- А от мъжете се очаква да са минали целия квартал. Дразниш ли се, че не съм такъв?
- Не. Може да ти се стори еретично, но липсата ти на опит ме възбужда.
- Тогава ще ти се стори ли еретично това, че твоят опит ме възбужда?
- Ще се шокирам и ще припадна.
Навеждам се и го целувам. Обръщам се и го обкрачвам.
- Имаш ли нещо против?
- Не.
Той изправя гръб, и аз се притискам към него. Този път аз определям темпото. Отърквам се в члена му, пускам му ръка. Кирил гали гърдите ми и ги целува. Когато не мога да издържам повече, се нанизвам на члена му и го поемам отведнъж. Той изпъшква и ме пляска по задника. Наоколо хвърчат сапунени пръски, и двамата се засмиваме. Въпреки че е под мен, Кирил ме хваща за задника и започва да ми го вкарва бързо. Аз също увеличавам скоростта и му се набивам все по-рязко.
- Нека те напълня още веднъж!
Притискам лицето му към гърдите си и затварям очи. Водата добавя странно усещане към проникването му. Като че ли сме в първичния океан.
- Възбуждаш ли се от това да те пълни смотаняк?
- Това пък откъде дойде?
Спираме задъхани.
- Ако говорим честно, аз съм си смотан.
Отмятам косата от лицето си. Не е честно, аз поне се тръшках, след като приключихме с чукането.
- Хората открай време ме пренебрегват. Приятелите ме зарязват, твоите ми се смеят.
- Не биха посмели.
- Пред теб… не.
Въздишам. Така ми се иска просто да си довършим без тежки дискусии, но не мога да съм чак толкова егоистична, че да го срежа точно сега. Опитвам се да си събера мислите и да не изръся някоя тъпотия.
- Виждам, че си неуверен в себе си и съм съпричастна. Мен също ме пренебрегват. Онзи път, когато Миро ни събра да танцуваме, не беше само за да ми помогне да те докопам. Беше и за да ни гледа сеира. С мен също се държат така. В един момент са наоколо, в следващия изчезват по коридорите, за да преследват първокурснички, без дори да се обадят. А на другия ден се държат, все едно нямам за какво да им се сърдя. Защо мислиш искам да ги бия? Ако ти си смотан, значи и аз съм смотана. Даже съм по-зле от теб, защото освен смотана, съм и курва.
Когато единият от нас се чувства наранен, другият може да му помогне, но когато сме и двамата... Той се протяга и докосва лицето ми.
- Така че, за да отговоря на въпроса ти, ще ти кажа, че да, предвид колко съм смотана, се възбуждам от това да ме пълни смотаняк.
Той се усмихва и ме целува.
- Извинявай, май се изложих.
- Не много повече от мен.
Може би наистина се заслужаваме един-друг, особено след като всеки от нас допусна същата грешка.
Леко съм ядосана и фрустрирана, но съм и все още възбудена. Изпитвам искрено удоволствие от близостта и кура му, който все още е надървен дълбоко в мен. Прегръщам Кирил, извивам се върху него и стягам вътрешните си мускули.
- Какво ще кажеш да си довършим?
Той ме хваща през кръста и се забива в мен. Стискам таза му с бедра. Коленете ми се търкат болезнено в стените на ваната, но неприятното усещане избледнява, когато Кирил се надига, за да ми го начука по-силно. Курът му потъва в мен, отчасти покрит от сапунената вода и се плъзга в путката ми. Пълна съм със сперма, сапун и вода, но той изпомпва всичко това от мен, образувайки почти идеален вакуум. Мокрото триене става все по-интензивно, движенията на Кирил са по-бързи и резки, изплискващи водата от ваната. Още малко и ще получа трети оргазъм.
- Стисни ми зърната! – шепне Кирил на ухото ми.
Протягам ръце и ги щипя, отначало леко, после все по-силно. Той хваща здраво задника ми и тласка все по-бързо и по-бързо, докато двамата не започваме да викаме едновременно. Спермата му отново се разлива в мен, и когато се умиряваме, отпускам глава изморено на рамото му.
- Благодаря ти! – казвам му.
- Не, аз ти благодаря! – отвръща той изпод косата ми.
Седим няколко минути така, после се изправяме и той ми помага да се измия. Вече изкъпани, си обличаме халатите и излизаме от банята. Сядаме на леглото и той ми подава чая. Изпивам го жадно, и виждам как той също пресушава чашата си.
- Да поспим, а? – предлагам му.
Като вижда колко съм изморена, той отнася и моята хавлия в банята, после се присъединява към мен в леглото.
- Това беше най-изтощителният секс, който някога съм правила! – прошепвам сънено.
Кирил се протяга и ме прегръща изотзад.
- Аз също съм изморен. – признава си.
Измъква прашките и боксерките, смачкани между нас, и ги хвърля на близкия стол.
- Ще си облека тениската. – казва. - Не е толкова топло.
- А надолу?
- Мисля да остана гол. Ако се възбудя, мога да ти го вкарам пак през нощта.
Обръщам се и се притискам към него.
- В такъв случай ще те улесня и също няма да се обувам. Нещо против да ти ползвам ризата?
Кирил ми я подава. Обаче нещо ми подсказва, че ще спим като пънове.
- Благодаря, че не се присмя на проблемите ми! – казва ми.
- Аз също! – целувам го. - Знаеш, че обичам да ме чукаш, но ми е приятно и просто да спя до теб.
- На мен също.
- Хубаво е да имаш на кого да се опреш, когато си уязвим. Или поне да споделиш уязвимостта си с някой друг. А и човешкото тяло произвежда топлина.
Той ме целува и аз му отвръщам.
Протягам се да оставя очилата на нощното шкафче и отново го прегръщам. Сгушвам се в него и се наслаждавам на телесната миризма и топлината му. Той гали косата ми.
Отпускаме се и бавно се унасяме.
Браво! ....Браво, браво, браво! Нагнетен с възбуда от първите редове, през секса , та чак до дълбоката психология. Близост в близостта. Мигове на приемане. И на себе си. И на другия. Мнооого красиво! Чудесен разказ, спокоен, плътен, наситен и задоволяващ! Благодаря за удоволствието! :) 03:53h
Вярно бях забравил, че Салма Хайек играе последният потомък на Христос в Догма, а Аланис Морисет беше Бог накрая!? Относно Кирилчо и приятелите му-зарежете тия "псевдо метълчета", има ги много такива. Най-близките мои са шестима абсолютно извратени психопати, в добрият смисъл на думата, които обаче успешно се сливат с всички олигофрени в обществото. С годините отсяваш обкръжението си, а сексът ще става все по-извратен, което си е готино. Браво за написаното! Джони Браво
Тука нещо като, че ли виждам перцето на Звезда да се е вихрило. А на феята виждам, че не ѝ понася берлинския въздух и го компенсира като кисне 24 СААТЯ в сайта. Консумира секс истории и БЪЛВА такива със скоростта на принтер.
браво! добре написано и истинско продължавай така светле
Шериииииии! Cherieeeee! Яла, ма, Пено! Значи! Искам да те виждам тук! Носиш корона, нали така? Издала си декрет със секрет, да? Сега! Ще си покажеш нежното личице и ще коментираш , ама всеки божи ден, разбираш ли? Мани ме мен, там може и да кихнеш вместо коментар, но ти сега носиш една приятна отговорност да пущаш мисълчета, закачки, лигни и излагации , та хората да се натопорчат за идущата пролет и да пукнат хормоните за мартеническо набождане. :) Нали ме разбираш правилно? Не може да те няма! Не може да цъфнеш отведнъж и да кажеш " Опа, аз съм ваш'та леля"! Йела! ПиНвай по едно кафенци с назе. Огрей ни. Молим тъ! :)))
Хайде нЕкой се прежали да й обърне на тая малко Фнимание, че орева ортълъка баси и случая.
Тук съм, Феичке, тук съм. Малко се скрий на топло, че покрай студовете и сиянието ми отива. Езерото е станало на лед и не мога да си плавам по него така, както е достойно за един лебед. Какво мога да направя за теб?
И няма как да не поднесе своите адмирации към твореца на този красив пейзаж. Четох го преди няколко часа в едно състояние между зимната дрямка и бодростта, но реших след изгрев слънце да драсна по един коментар. Много е свеж този полъх, който ме погъделичка. С тази заигравка с чая ми стана любопитно на всеки кой му е любимият. С нетърпение очаквам още изяви от дамата. ~
Салма Хайек е Серендипити в „Догма“ и е муза. Последният потомък е Бетани (Линда Форентино). Аланис Морисет наистина е Господ, а Алан Рикман – архангел Метатрон (гласът на Бога). Готин филм, звезден актьорски състав. Препоръчвам с две ръце. Има интересни истории и около филма – режисьорът Кевин Смит казал на приятелчето си Джейсън Мюс тоя път да вземе да научи репликите, да не се излагат пред „актьорите“ (Смит и Мюс към този момент са известни с независими продукции и нямат репутация на големи „актьори“, това им е първият филм с толкова много звезди). Съответно Мюс научил репликите... на всички, за да „Не се излагат пред актьорите и особено пред тоя пич Рикман“. Поради тази причина често го ползвали като суфльор. За метълите, познавам всякакви – и олигофрени, и неолигофрени. Като цяло предпочитам втория тип. :) Много благодаря за коментарите! Доста мислих, преди да напиша този разказ, докато реша как да го извъртя, така че хем да има секс, хем да има и някаква история, та сигурно ще ми отнеме време преди да напиша нещо друго. Светла
Светле, страшен пич си! :) Разказа човърка под лъжичката и е бъкан със секс. Раздала си се. Истинска наслада си. Когато- тогава. Винаги се радвам на откъртени из душата текстове.
Благодаря, Феъри. Сега като си го чета пак, виждам доста кусури (редактор съм). Отделно сайтът е направил странни промени – празни редове между някои параграфи, но не между всички, къси тирета за пряка реч, три точки вместо дълго тире на някои места, кавичките са грешни... Това са технически неща, де, основното са твърде многото детайли (повредата е в моя телевизор), при това повтарящи се на места, твърде много обяснения (една приятелка му вика на това ЧНИ – Читателят не е идиот), места, където е можело да се измисли нещо по-интересно, но е останало стандартното. Свръхкритична съм, и към себе си, и към другите, което няма да ме направи щастлива, ама... Отделно като пишеш за секс, мозъкът се изключва и после трябва да намериш начин да го погледнеш с включен мозък и да редактираш. Хубавото е, че горе-долу разбрах колко секс, история и детайли трябва да има в такъв разказ и сега мога да работя по разнообразяването им.
Светле, аз пиша от телефон в гугълдокс. За да изпратя в сайта, пействам, от което се губят тиретата на пряката реч. Затова бързам страшно много, докато не ми е изгубило името тва формулярче, да изчета наново и да насложа знаци. Понеже изглежда адски сбито в прозорчето, мушвам и ред пауза след последния говор преди новия абзац. Искам да кажа, справям се с вече червени очи и подръчни идеи. Но не мисля, че потреблението страда от подобни недоклатени редакции. Истински важното е да се пише. И последния ученик да се включи. И тоя дет няма учебници. И тоя дет се прави на невидим. И зубърите, и разтропаните, че и даскалите, барабар с директора искаме едно и също. Да ни пламнат бузките. С или без двойки в раницата.
Феъри, ти ли си модератора? Или там който публикува?
Не, Светле! Админът е ДТ, а собственикът на сайта е сив кардинал, мистична фигура, която чакам всеки момент да ми подкоси краката. Ъъъъъ, изявите, исках да кажа. :))) Язе съм прост, ама от най- елементарните потребители с андроид и зеро компютърна култура. Бих се цанила за конярче и да се обрулям от дъжд и вятър, спрямо седене пред екранче и взиране в цифри и букви. Язе съм лош и нетолерантен , не ставам за модератор.
А кой публикува разказите? Светла
Абе Сакала да биде обрулена......то от това няма на къде повече.
Баси, целият сайт е за това, обаче изведнъж става проблем, че някоя искала да я обрулят. Ми иска момичето. И кво от тва? Светла
И като се появят такива некви и почнат да разпитват като агенти.... направо .......Ами прочети, поръчкай, напред, назад, порови сам разбери и опознай. Сега ще й дадат инфо за двама трима и ще си помисли, че вече всички и всичко знае..... Абе жена, к'во да очакваме, не си първата.....
Разказите биват публикувани по реда си на подаване като изчакването им в чистилището обичайно беше три седмици. Публикува ги админът ДТ, а когато е махмурлия или пък си има причина, го изпреварва собственикът Sexkupon. Понякога актуален казус от коментари или друг форс мажор, дава предимство на разказ, докато е още топъл. Понякога в чистилището разказите намаляват. И е логично даже и да свършат. Може и скоро. Защото писането е трудно, а тролстването- не. На мен ми отиват по час за 600-800 думи, което прави половин раб ден за приличен разказ 2 хил думи. Може би е време да намалим консумацията. Може би трябва да се пуска по един разказ на ден. Защото има очевиден отлив на творци. Опитах да се оттегля, да не би аз да се пречкам излишно и да изсмуквам кислорода, но не. Причината ми остава неясна. Освен една, винаги актуална. Умниците, дето критикарстват, създават усещане, че човек се бори срещу вятърни мелници. Авторите са или хард или романтици, или дефектно- сбъркани, но не и по вкуса на редовния зрител. Нямам инфо в какво съотношение би следвало да е позит към негат критика/ бекфийд, за да е ок автора. Всички се разгърдваме и "Ну, гад...." . Някои се ощипват от малко. Други са пердета. Но отлив има. А народа ни е зевзечески, и талантлив, и пичагски, и аз вярвам, че този сайт ще пребъде. Защото е гостоприемен. Щедър и широкоскроен. И защото където е текло, пак ще тече. Независимо, че може в уретрата да има камъче :)))
Джизас, гиноколожката пак си направи едно монологче. Нещо и ва уролог я избива.
ВВ, АлахАкбарррр, трол без работа...
Еййй, браво! Гледам и арабски владееш! Бравос!
Ааааа, камъче в уретрата е гадна работа, много боли. 15см
ВВ. За всичко има лек, какиното :). Периоди са, минаааават и заминават. Кого да прегледам пръв? :))
Мадам, изобщо някаква домашна работа подхващаш ли, че само тук висиш.
Поздравления, Светла! Страхотно написан разказ. Писането ти много се доближава до това на друг автор и ако не си решила само да смениш псевдонима, това може да те ласкае.
Искам голям кур да ебе жена ми[email protected].
До Моранди, Аз имам голям кур , но имам едно условие.Първо ми правиш свирка пред женати и после ще гледаш как еба женати . И ако си мераклия и прецениш и теб ще те наеба.
Благодаря за информацията, Феъри. Беше ми много полезна. И се извинявам на админите, че пуснах разказа два пъти. Понеже нямам обратна връзка, се чудех дали не е проблем, че съм написала име на автор, та пращах втори път без. Опитах се да прочета общите условия, с които се съгласявам при публикуване, но не ги намерих. Има ли такива изобщо? На кой друг автор приличам, ако не е тайна? Нищо не признавам, де. ;) Иначе за зевзеците и грубите подмянатия, като автор мога да кажа, че щом видя някой да си развява кончето безнаказано няколко пъти, ми се ще да се махна. Имам предвид личните нападки, тия дето искат да те ебат и т.н. Ако видя, че си получават заслуженото – трият им коментарите, банват ги и прочие, бих останала. Светла
Здравей, Светла! Позволявам си да се обърна на "ти", понеже това е приетата форма в нашата малка общност. Аз подписвам разказите си с псевдонима Дядо Торбалан и по съвместителство съм пъдарин в Секскупон, т.е. модератор. Ако напишеш разказ и много държиш да се появи възможно най-скоро, кажи си и за мен ще е удоволствие да съдействам. Изискванията към подадените разкази за много общи, разказът трябва да е написан относително грамотно на кирилица, да е поне 500 думи, да е еротичен и всички сексуално заети лица в него да имат навършени 14 години. Мъча се да подържам някакво ниво на прилично поведение сред потребителите, но функциите ми са ограничени, а и не винаги имам време. С тези които искат, както ти мило се изрази, да те ебат, трябва да се примириш, поне докато изявяват желанията си без да нанасят обида. Критикуването на разказите е не само позволено, но и желателно. Личностните обиди са абсолютно забранени. Ще го кажа за стотен път, "Разказът е тъп" е приемливо, "Авторът е тъп" не е. Желая ти приятно прекарване с разказите и потребителите! Д.Т.
Светла, признавам, че обемът на разказа ме стресна, но пък ме изненада приятно и се чете леко, почти не го усетих. Мисля, че всички ще спечелим ако продължиш да пишеш тук. Няма как да се харесаш на всички. Ти сама ще си решиш на кого искаш да угодиш. А най-добре хич да не ти пука :)
Дебре, Кукцееее, ама къде си бе, момче? Много ми липсваш вече!
Като ти липсвам, да ти дойда ли на гости в събота, Чародейке? :) А сега сериозно. Не искам да обидя никого, но от ден на ден тук в сайта ми става все по-скучно и дори твоите разкази не успяват да разведрят достатъчно. Явно имам нужда от почивка :))
Ооо, има такива периоди, да. Влизаш в мол и нищо, ама нищо не ти харесва, всичко е грозно, хората са тъпи...знам за какво говориш. После ти идва и цикъла...Периодче, бе :))). Всичко ще се оправи, Ку!
Това с ЦИКЪЛА беше в десятката, явно женските хормони са заразни и се ПРИХВАЩАТ много лесно от по-податливите.
По-скоро не, Вълшебна. Но пък кой знае - може и да ми дойде цикъла и теста да е бил грешен ;)) Като каза "Ку", макар да го ползва като обръщение, гледала ли си „Кин-дза-дза!“? По-често ми идва да кажа: "Кю!" :)))
Изку Куригал, що така си се спихнал?! Да помагаме, с по чашка (две, три), хубава музика? Д.Т.
Много обичам, кат ми връзваш на репликата, Ку! Да, гледала съм го филмчето. Ся точно съм влязла в един друг, реален филм, коля и беся, успокоявам и хокам....бошкеййййй, как им се казваше на тия, дето си вярват колко са прави? :)) Наздраве да ви е, какините! Аз пак, като преди у немско, и проста бира не си купувам. :)) Нащрек съм кат ...на ДТ пред шепота на 1 Май :))
"- Виждаш ми се по-тясна от преди. Страхувам се да не те нараня." Хаха този Кирил е мъжът с ренгенов поглед. Не я ПОЧУВСТВАЛ по- тясна,а ВИДЯЛ, че била по- тясна #тидавидиш #аманоттеснипутки .Весела
Завистта е един от седемте смъртни гряха, чадо :Р ♀♂ Не си ме разбрал, Дядо Торбалан. Не е проблема в настроението :) Иначе може да засядаме вече на по чашка с хубава музика :)) Понеже ми липсва моето "бебче", ето нещо от мен за поздрав: https://www.youtube.com/watch?v=syoeKEqOZu8
Академично, скучен разказ. А диалогът сухарски и претенциозен. Весела
Не разбрах, за какво завиждам, ама е обяснимо. След всичко, което изпих снощи и последният ми албански реотан е дал фира :)). За сметка на това много се радвам, да пия за твое здраве. Тъдява фибър интернета даде фира, поради влошените зимни условия и ще го карам на музикалната си колекция. Смятам да започна с Жоро Минчев и "Мъж в гардероба" :). Хем музиката е хубава, хем е тематично за сайта. Наздраве! Д.Т.
Пусти гардероби:))) вече нови дръжки съм им поставила:))) Наздраве музикалната програма продължава с https://youtu.be/yo_d_RGkP5Y?si=OpB60sQvt1y6F27b . Весела
Не е честно с тоя Ютуб, казвайте поне коя песен е, пожалете мобилния ми нет :(. Д.Т.
Тодор Колев - Фалшив герой след малко минавам на ТУТУРУТКА :)))) Весела
Предлагам да се изнесем под разказа на Фейри и да не спамим ненужно тук. Весела
Ти пък откога имаш такива скруполи :))?! Тошко колев беше много голем и аз ще си го пусна, ако имам нещо в колекцията. Напротив, превъзпитаваме почитателите на чашите чай към чаши с по-съществено съдържание. Д.Т.
Чай от артишок пия само за да си прочистя кАНАЛа Д.Т. Сериозна жена съм почитателка на сериозния алкохол. Чай в леглото с мъж?! WTF да не съм на 70 години:))) Ай НАЗДРАВЕ за Фейриту. Весела
И чай може. С ромче и лимон, като се набляга на рома. Хавана клуб, три годишен. Д.Т.
Това за завистта не беше за теб, Дядо Торбалан, а за предходния на моя коментар. Иначе поздрава ми беше с Bloodbound - Metal Monster. Аз съм на домашна напитка, но не е лимонада :)
Имам лоша репутация да защитавам Д.Т. Титла от кАналНо естество имам да опазя.Кой мъж ще ме вземе несериозно? Ще ме пита какво пия и аз да отговоря чай. Обмислям да си пусна обява за запознанство по TiankovTV с такъв текст " Проклета и развратна търси мъж с ГОЛЯМММММ плуг за ДЪЛБОГА оран на ШИРОК терен" Весела
Дебрееее, дружинкаа, я къде вилнеете :)). Я да си капна още едно ликьорче за вашето здраво дупце :)
Изку Куригал, не съм ги чувал, като проимам нормален нет ще ги чуя. Сега АЗ завидях за домашната напитка :)). А че Весела е завистлива е известно, откога се опитва да се разшири и не може! Весела, нали се разбрахме? Добрият майстор по големия тезгях се познава. Д.Т.
Завистлива?! Да на теб Д.Т. ти завиждам как бе аджеба пиеш толкова и не те мъчи махмурлук? Аз съм ходещо противоречие имам широка порта и тесен проблемен кАнал. Но живи и здрави технически съм подготвена за дълбок сондаж. До кафяво:)))Весела
Тайната е в постоянството и качествения алкохол :)) За другото, горе долу същото :D Абе, върти ми се една идея. Събираме се и посочваме по един разказ, който искаме да бъде продължен. След това теглим жребие и на всеки се пада да продължи разказ на друг автор. Изкуку Ригал, Весела, Фери и всимки останали, какво мислите? Д.Т.
На пръв поглед звучи интересно, Дядо Торбалан, но на втори - не съм толкова сигурен. Повечето от нас си имат уникален стил на писане и "намесата" в чужд разказ не мисля че ще е градивно. Аз по-скоро си мисля нещо като в оня виц как биха написали "Червената шапчица" различните автори. Например по известен български разказ да се направи еротична версия. Или по няколко разказа, но разпределени сред нас по жребий.
ДТ, аз също бих се притеснявала, че ще окепазя чужд разказ. Ако не ми хрумне сюжет, достатъчно оригинален, какъвто автора е имал наум, примерно? Или пък чуството за собственост? Честно казано идеята на Куку ми се вижда разумна. Еротичен прочит по нещо известно. То и централните новини стават. :))
Офффф, че съм просссс. ДТ, ти имаше впредвид, да покажем чие продължение ни вълнуваааааа.....охххх
"Анални игри" това е поредица която бих искала да има продължение, но само и единствено ако Торбалан го напише. Не бих дръзнала да довършвам чужд разказ и не искам никой да пипа моите разкази. "Хотел Афродита" на Лора също би ме израдвало като читател да има продължение. Но само така както Лора може да си го напише. Имаше във Фентази надпреварата разказ от автор Лора мислех, че това е тя. Вече съм писала еротичен разказ по приказка и ми беше много забавно бих участвала в такава инициатива. Весела
Изку Куригал, всъщност оригиналната идея на надпреварата беше точно това с преразказаната приказка за Червената Шапчица. Тогава исках да задам Синята Брада, но пишещите братя и сестри не се навиха. Аз нямам проблем с окепазяването, нарича се фенфишкън :)Д. Т.
Може би тогава просто не му е било времето, Дядо Торбалан. А и според мен темата трябва да е малко по-широка. Ако е само един разказ/приказка темата, на читателя ще му писне да чете почти едно и също, но ако е да речем: "Един класически разказ/приказка в еротичен вариант" мисля ще е по-свободно за авторите. Май тази тема беше по-скоро за под мартенската надпревара.
Изку Куригал, аз тогава предложих и възможността да го направим точно като в онова упражнение за Червената Шапчица. Как би написал еротична история Р. Чандлър, Шекли, Омир, Сан Антонио или който още там ни хрумне. Може би нещо съвсем кратичко, от рода на 500 думи максимум. Просто за майтапа и да се подържа колективът сплотен, а страницата активна. Обаче тогава се затъркаляхме към сложни сюжетни отношения за сметка на ебането. Което задоволява част от участниците, но се съмнявам да радва читателите. Друга тема е, че си е тяхна вина че мълчат. Д.Т.
Ами то там е проблема, че "задоволява част от участниците", а останалите си мълчат относно условията. Нали идеята е да се забавляваме, а не да си преброяваме приятелите и почитателите? За читателите също си прав - почти никой не коментира, та поне тези от авторите, които искат да са обществено полезни, да задоволят нуждите им :)
Куко, ако измислиш, как да бъдат задоволени ВСИЧКИ участници, ще създадеш нов обществен ред и ще спечелиш Нобелова награда. Ако имаш предвид, че не задоволява определени хора, напомням за допълнителния месец отпуснат специално за тях, за да се включат. Това, че не са любими на гласуващите, няма нищо общо с правилата. Всеки може да пише и извън надпреварите. И да участва в сайта. А за "обществено полезните" автори - няма такива. Авторите са егоцентрици, които искат признание, уважение и даже обожание. Пишат, за да получат това. Те не пишат, за да задоволят чужди желания, а собствените си. Като всеки човек на изкуството. Оф, забравих, че хич не познавам хората и се отплеснах в лирични отклонения. : ))
Написал съм, че всички участници трябва да са задоволени? О, Боже мой! Какво съм сторил!? Посипвам си главата с пепел и ще мия обувките ви със сълзите си, дорде ми простите! ♀♂ И понеже много обичам да се обяснявам, ще ви прошепна нещо: "Определени хора НЕ се интересуват, не само от успешните имитации на надпревари, но и от сайта ВЪОБЩЕ!". И под "определени хора" не визирам само един човек. Поздравления! Победихте. Кой е на ред за гонене?
Злобничко и напълно невярно. Никой никого не може да изгони. Аз не мога никого да изгоня, дори и да искам, пък уж съм нещо модератор. Ако някой е решил да се махне, пак нищо не мога да направя. Т.е. не само не мога, а и не искам да спасявам хората от самите тях. Бетер детската градина! А на базата на скромния си житейски опит, смея да кажа, че определени хора се интересуват. Особено когато се налага да се уточни, че не се интересуват. Ама как хубаво става така, "определени хора" :D. И накрая да не се окаже, че всеки има пред вид други определени хора?! Д.Т.
Благодаря за настроението! Не си спомням друг случай да тръгна на работа с усмивка и то в понеделник :) За съжаление нямах време да отговоря сутринта. Нямаш си на идея колко се надявам да е така както казваш, Д.Т.! Нямаш си на идея... Е... а, дано, ама надали. Човек трябва понякога да може да погледне картинката малко по-отдалече и от друг ъгъл. Ей тъй - за разнообразие :) Защото нещо ми напомня "Пътешествие към Арктур" на Дейвид Линдзи.