Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Демонът

26.11.2023 | Fairy
Категория: Хелоуин 2023

Параноята ѝ се засили. Невротичното настръхване по гърба и усещането за студен полъх я смразяваше цяла вечер. Готви си, чати с приятелки и нищо не помогна. Обиколи апартамента и светна всички лампи. Включи радиото на честотата на лек мелодичен джаз с надеждата да я успокои и да не ѝ пречи на съня. По дяволите, не човешкото изтощение напоследък я побъркваше и ако не беше убедена, че става по-зле, щеше да надигне уиски директно от бутилката, докато не затрие всяко възприятие.

Предния път като я стегна параноята, че я наблюдават, макар да бе вкъщи и абсолютно сама, направи точно това. Първо залепи хартиено тиксо на камерите на компютъра, а после и на телефона. Накрая обиколи стаите и закри датчиците на сот-а. Нищо. Студени мравки лазеха по гърба ѝ и караха цялото ѝ тяло да се напряга в странна смесица от възбуда и страх. Накрая се напи като куче, в банята, под горещ душ и спомените ѝ се накъсаха до засушаването на коса и хвърляне по очи на леглото.

А как мразеше тая картина пред него. Инстинктивно мразеше и малшанса да е слаба, пияна и да ѝ обърне гръб. Не че бе за предпочитане да се вглежда в ужасните ѝ детайли на 9-те кръга на ада. Падение и наказание. Единствената причина да държи все още картината на стената в спалнята бе чувството на победа над бившия ѝ. Беше му любима покупка. Но не успя да си я вземе, когато си събра багажа. И този малък триумф тя празнуваше в жалката си наслада да се ужасява от гротескните мъчителни сцени, мислейки как наложи волята си над него.

Онзи път, когато се пльосна гола, недосушена и тотално нафиркана до безпаметност, ѝ се присъни невъзможно реален сън. Отнякъде се появи дявол в що-годе човешка форма и я спука от ебане. Най-невероятния секс досега! Издълженото му лице ползваше острия си език с невероятно умение. Грапав и дразнещ бе побъркал циците ѝ от гъдел и болезнено протриване на зърната. После подпря животинските си лапи загръщайки я с черното си тяло и аха да се спусне да я лиже, тя не издържа на страха, че ще я нарани с острия си закривен нос или зъбите му ще я разкъсат откъм долния отвор. Ужаси се, че ще се завре като през цип на плик за чаршафи и ще я изкорми отвътре, докато кожата ѝ непоносимо се изсушава и превръща в папирус заради жегата му от милион киловати.

Само че страха ѝ не се оправда. Тя го загърби, за да не го гледа, а дяволът се оказа перфектния любовник, от който имаше нужда. Излиза задника ѝ с твърд и грапав като шкурка език, който предизвика нечовешки трептения във вътреутробната ѝ мека мускулатура и тя сама разтвори бузите на дупето си, впивайки пръсти до бяло, докато той я обладаваше с дълъг хлъзгаво-мазен хуй с аромат на фосфор. Беше отвратително срамно и унизително, че дяволски яко я пореше и тя нямаше насита.

Но се убеди, че е било сън. Нямаше друг вариант. Схванат врат, лека хрема от мократа коса, скоро забрави за случая.

Но ето пак…

Тази вечер картината отново я следеше. Науми си, че ще ѝ тегли една майна на тая неврозо-обсесийна параноя и ще ѝ приложи контраатака.

Мелодичния джаз се разливаше нежно и успокоително, а новото ѝ решение да се вземе в ръце ѝ донесе повишен адреналин и увереност.

Съблече се гола. Легна си и с поглед към кръговете на ада, се разкрачи и доразтвори срамните си устни с пръсти. Плю си на средния пръст и започна да разтърква клитора с надеждата да ѝ се получи поне слаба възбудителност. Лявата ѝ ръка притича по килнатите встрани гърди и им наказа зърната със силно ощипване. Сама за себе си не бе класен любовник. Разбира се, че знаеше какво трябва да се прави, но не е същото, когато ръката си е твоята, нали?

Тъмни сенки прибягаха по стената и тя реши, че клепачите ѝ падат за сън. Триеше клитора и бе повдигнала таза си със стегнат гъз, докато лявата ѝ ръка бе разтеглила срамните устни встрани, а дясната бясно сновеше да топва пръсти във влажната вулва и да разнася мокрото върху клитора. Той се лигавеше жестоко, напомпан, ярък и чувствителен, изнервен до последно и все пак не искаше да избухне в релаксиращ оргазъм.

И тя се изнерви. Рязко се изнесе към банята и изтормози под гореща боцкаща струя многострадалния връх на сексуални усещания. Приключи го за секунди.
Изтопурка обратно боса и доволна от победата и си легна. Сънят дойде бързо този път.

Само че не за дълго. Нямаше представа колко време е спала, когато усети паника. В някаква реалност, която не бе сън, а същата стая, в която спи, нейната си спалня, но в черно-бели оттенъци, тя усети, че е спешно наложително да се върне в тялото си, но не можеше. Сякаш тропаше по здраво залостена врата. И отново този студ. Лепкав всепроникващ мокър студ, който разтапя енергията и я превръща в тъмна изтичаща плазма, а подобието на тяло все повече се превръща в сянка. Паниката, че това място приличащо на вакуумен космос, но крайно негостоприемен, я изпива всяка милисекунда я побърка. Искаше да изкрещи, да се ощипе или да се събори от леглото най-малкото, за да се събуди. Но не! Тялото ѝ бе далеч от нея и абсолютно недостъпно.

Тогава го чу. Веднага разпозна гласът на същия дявол, който я изплющя зверската преди време. Изхили се много гаднярски:
- Е, хайде, хайде, мила моя, не може да е чак толкова зле. Имаш ли представа колко астрални полипи, паднали същества и плазмодии храниш в момента? – ехо разнесе хилежа му из цялата сбъркана пространствено тъмнина.

Всичко ѝ настръхна. Всеки атом от съществото ѝ се завихри в панически опит да избяга от това лепкаво мръсно място, но не успяваше нито да помръдне, нито да издаде звук.
- Какво искаш? – успя да попита, когато се усети да ползва телепатия.
- Искам тялото ти!

Тя го изгледа в крещящ ужас, че ако я остави тук завинаги, сред този невидими полипи, в които ще се нахранят с енергията ѝ, ще я оставят като голо безчерупчесто мекотело, което също ще причаква припаднали, полуумрели, хванали тунела същества, за да ги изсмукват.

Дяволът прочете мислите ѝ.
- Не е това! Не си кой знае какво, за да се застопоря в ограничение с древна храносмилателна система. Имам малко работа. Потрай!

И преди тя да му отговори, тъмнината наоколо се изпари и тя се видя как трие тавана над спалнята си, реейки се като хелиов балон. Долу, под нея, тялото ѝ лежеше и се гънеше в прелъстителни движения, като цялата покана за секс бе видимо отправена към картината на стената. С движения, имитиращи плуване, тя се премести, за да вижда по-добре и за неин ужас, как изобщо не изпитва нито страх, нито ужас, цветовете на картината оживяха, фигурите се разместиха и оттам бавно заизлиза дявол, чието тяло постепенно се увеличи, вплътни и счерни, докато не заприлича доста на нейния познайник, но все пак имаше разлики.
- Викаш ли ме, малката? – подхили се новодошлия.
- Обладай ме с мощния си кур, демоне, разкъсай ме, напълни ме със смръдливата си сперма, а после ме изчукай и в гъза! Не издържам повече! Хайде! – промененият глас на нейния дявол, ползващ гласните ѝ струни беше като евтина пародия, но новия се върза.

И тук тя извърна очи от грозното скотоподобно тяло, чийто космати пори излъчваха непоносима смрад, а от издадената му долна челюст капеха лиги, който омокряха корема на тялото ѝ, пубиса, а мръсните му дълги маймуноподобни пръсти разчекваха путката ѝ и я се завираха навсякъде, придружени от мръсно похотливо грухтене.

Скоро извращението продължи с бляскав от секрети розов пенис, приличащ на конски, който би следвало да се навре в нежната ѝ утроба. Гледката я ужаси, но и възбуди неимоверно много.
- Ще дойдеш ли в мен, жребецо? Ще ме разкъсаш ли отвътре, докато потекат кръв и лимфна течност, а части от органите ми изтекат на парцали през путката ми? – тялото ѝ продължаваше побърканата си свалка и сбъркан опит за сексуална агитация. - Ще изоставиш ли надзора си, поне за час, поне за 10 минути? Разкъсай ме! Раззззкъсссай меееее…
- Ще те разчастя, кучко, ще те смеля и ще те изям, докато хуят ми още пулсира в теб, а шибаняците нека бачкат!

При тези му думи, тялото ѝ явно реши, че е получило каквото му трябва и цялата картинка се смени.

Рязко гледната ѝ точка се оказа отново през собственото ѝ тяло и собствените ѝ очи. Само дето, този път не беше сама. Цялото ѝ лице я болеше от спорадичното разпъване на ту едната буза, ту другата, ту шията ѝ се издушава сякаш дебел парцал преминава отвътре. Коремът ѝ заклокочи сякаш премина на бързи обороти фазите на бременността и обратно. В главата ѝ деляха място с дяволът, който бе взел тялото ѝ под наем. След като я пусна вътре, но все още държеше контрола, той заби нежните ѝ палци в очите на демона над себе си, който се канеше да го обладае. Оглушително високи звуци на ръба на чуваемостта, примесени с човешки писъци от мъчения изтекоха от червените му орбити и затоплиха пъпчето ѝ. Мощните ръце на пришълеца се опитаха да я сграбят и разкъсат, но тялото ѝ бе придобило свръхестествена сила и отскубна ръцете на натрапника една по една. Тя чу гласът си да произнася в двуглас латинско заклинание и натрапникът над нея се посипа върху ѝ като пепел.

На сутринта се събуди със зловещо главоболие. Побърза да включи кафемашината и че е забързала, подминавайки огледалото в коридора се усети малко по-късно.

Докато пишкаше и си събуждаше мозъчната клетка, си припомни снощния кошмар, но щом се изправи на умие лицето си се ужаси, че отпред има огледало. Древен като света страх я скова в безпомощност. Че ако види отражението си, то няма да е тя там. Подпряна на мивката диша дълбоко няколко секунди и се престраши. Погледна се. О, небеса, нищо различно. Тя си беше. Отдъхна.

Но нищо не бе същото. Бързаше да се прибере вкъщи. Отказваше на приятелките си всякакви черпения и стоене навън до късно. Хвана се, че вкъщи ходи по най-съблазнителното си бельо, пее, танцува и взе да прекарва часове в леглото.

Галеше се, разтваряше се, обладаваше се с пръсти и играчки, пред картината, за да го вика. Нощем виреше голия си задник към него. Разчекваше краката си встрани, а най-често спускаше единия на земята, за да трие клитора си в ръба на матрака и му се гъзеше, в отчаян опит да я повтори. Да излезе от пъклото и да ѝ го сложи още веднъж. Да ѝ плъзне дългия си мокър хуй, докато тялото ѝ агонизира от безсъние.

Но той не идваше. А тя все повече хлътваше в обсесия към него.

Една вечер до такава степен ѝ беше причерняло от нужда да сподели тялото си с друго, че самотата я умопобърка в болезнен захват и сякаш жилави лиани стегнаха сърцето ѝ и взеха да го изстискват. Болеше я от нужда. Напи се пак. Опита да докопа хапчета, но вече не виждаше фокусирано и разсипа всичко. Усети се, че се излага и се разкрещя към картината:
- Педал мръсен! Прелъсти ме! Подчини ме в моето собствено тяло! Направи ме убийца! Къде си сега мизерен страхливец? – лицето ѝ се изкриви в зловеща гримаса, а ноктите ѝ се впиха в нежното бяло над вените на ръцете и раздраха плътта. - Е, ела сега! Ела и почувствай това! – капки кръв избиха през съдрания епидермис, а животинският ѝ бяс тепърва се разпалваше.

Чуха се високочестотни звуци. Ушите ѝ писнаха. Той се озова пред нея. Сериозен. Мълчалив. Погледна ръцете ѝ и вдигна червените си очи към нейните. Скотските му длани внимателно прихванаха нейните, вдигна ги към гротескната си паст и ги целуна нежно.

Тя омекна като нежна лайка в чайник. Подпали се от вътрешен огън и очите ѝ блеснаха жизнено.

Той я положи на леглото и се надвеси страшен, уродлив и безкрайно нежен. Очите му не пламтяха с адски огньове. Не. Бяха любящи. Майчински грижовни. Тя си спомни за опитомяването и как после се чувстваш отговорен. Той я бе заобичал като своя малка лисица. Рижа и палава, непокорна и негова. Дяволът от картината я обича!

Това откритие я превърна в най-безумно влюбената жена на света, която имаше своя любим в ръцете си. И тя му се отдаде.

Прегърна го с цялата си душа и го положи на леглото, където обходи цялата му животинска жилестост с целувки. Бързаше да стигне до органа му, който отново въздигнат, абаносов, мазен и хлъзгав я подканяше с наситения си мирис на фосфор. Тя го пое с устни и чу как изтръгна болезнен стон из двугласните му хриптящи гласове. На мига разбра, че той никога не бе получавал такава ласка. Усети го в отчаянието на удоволствието му, в крещящата горест, от какво е лишен. Затова извъртя езика си около зелените му вени и в опит да не повърне, без да запушва носа си се изхлузи назад, галейки го по целия ствол с устните си, само за да млясне сочна целувка на главичката, да го погъделичка с език в цепката и да го всмукне рязко и дълбоко, раздавайки всичко от себе си, за да го изненада и да поеме члена му в топлата си уста, чак до гърлото. Той изрева и се повдигна да я погледне, но щом съзря насълзените ѝ очи мигом се изправи и я притегли върху себе си. Тя лежеше върху дяволско изчадие от намкойси кръг на ада. А той я прегръщаше и целуваше. Преобърна я и заби грапавия си език в устата ѝ. Вдигна ръцете ѝ нагоре, около главата, и остави мокра пътечка от лиги по шията, подмишниците, гърдите ѝ и заслиза към корема. Тя се примоли:
- Не мога да чакам. Моля те!

Той разходи маймунските си пръсти из мократа ѝ путка, разтвори я, облада я пръсти мимоходом, протри надве-натри клитора ѝ и я погали с мазния си член по цялата цепка. После го допря до ануса ѝ и натисна леко, колкото напъна да опъне власинките и да се разтеглят по гладък обръч. Тя простена умолително от това ново усещане и затърси ръцете му. Той разбра. Но я помъчи още малко. Насочи тежкия си абанос над клитора ѝ и го тресна върху него. Хуят му отскочи рязко обратно, а тя извика и се присви от масирана мускулна конвулсия.

Фосфорната смрад, тихата грижа в очите му, капещият от всевъзможни секрети хуй, всичко това я побърка:
- Люби ме! Любиии меее…

И той изпълни. Внимателно го допря на входа ѝ и мускулестите му бедра натиснаха хуя навътре. Гладката ѝ вагина пое разпъването от дяволски извратен кур, който плътно смаза всичко по пътя си и опря в дъното ѝ. Така съединени, той продължи да я притиска, докато мъжеството на животинското му тяло я предпазваше от външния свят като стабилна арка.

Тя притвори очи, несъзнателно, от помитащата вълна отмала, която се разнасяше на талази и осъзна, че той се променя. Черното бе изсветляло, лицето му бе придобило повече човешки черти, а когато се задвижи в нея и я люби с цялата страст на отдаден да достави удоволствие мъж, тя забеляза фин отблясък сияние около тялото му.

Дяволът изпита неподозирано досега удовлетворение да бъде нужен. Приет. Да извърши добро. Щастие. Чисто щастие. А когато плъзваше хуя си в нея, тя го поемаше с вътрешностите си и го прегръщаше отвътре, тогава той чувстваше и любов. Че е обичан. И то не бе телесното кефче да обичаш сочно мазно кюфте и да забиеш зъбки, докато соковете му потекат на езика ти. Не. Субект и обект ставаха едно и някак си тази трансформация ги променяше на ново ниво, защото цялото им, заедно, не бе съшито единение на две отделни части, а бе едно пълноценно и завършено нещо, далеч по-мощно и силно от съставките си.

Тя го люби с цялата страст, на която е способна. Възседна го и го яздеше бавно и чувствено, докато произнасяше единственото езотерично послание, което я ограждаше от тъмните сили. Той разбра. Вече бе загубен за Мрака. Тя го маркира като излишен за там. Сега оставаше да го пречистят, преродят и да я срещне отново.

С всеки неин тласък той бледнееше, а с края на потретването на заклинанието, тя остана сама върху леглото.

Рева. Блъска. Съдра завесите. Изпотроши мебелите. Начупи и накъса картината и я изгори на балкона.

После запали тамян и взе да реди молитви.

Слънцето я завари щастливо спяща в блажен любовен сън.

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Cherie | преди 5 месеца

Лъха мощно на секс. Типично за Giv :)

Lichatra | преди 5 месеца

И аз искам такъв демон. Запишете ми един ако може + пълен курс за призоваване

Cherie | преди 5 месеца

От автора чакаме подробно написан ритуал за призоваване на такъв жребец, че да го пробваме, я

Lichatra | преди 5 месеца

Ако може само в подробно разписани разфасовки на книги. Иначе не приемам. И някой да каже цвета на тея пердета, че ми стана любопитен. Тука си търся за головата да си върви. Много труден избор е това. И да си отива задължително с демони за декор, иначе не приемам.

Lichatra | преди 5 месеца

Голова, холова... Не знам и аз какво мисля за момента

Анонимен | преди 5 месеца

Дяволе, Шепоте ....това ли я чака :)))

Fairy | преди 5 месеца

Оооо, момичета, демони ви се приискали :). Внимавайте, че знаете какво гласи старата поговорка :) Този разказ започва като Сънната парализа и мисля, че е някакво намигане. Вес, къде ше бягаш,Кума Лисо?

Giv | преди 5 месеца

Фейри лесна съм за откриване като автор. Има ли в разказа демони, свещеници, монахини по(грешни) Асмодей е моят демон;) Само за този разказ се издавам, че аз съм автора. Не съм Кума Лиса аз съм Зайче Байче от Ну Пагади. Чакай да се опитам да дам музикален фон на всеки разказ тука това ще върви, а и от две седмици косата ми е в същия цвят #самоЛевскиитеснипички;) https://youtu.be/lDZ7p7WAG2o?si=-pWc8c5cZrdNIchm . Весела

Fairy | преди 5 месеца

Най- лошото е, че още не мога да стана от леглото, освен за втори чай и трето кафе. Виелица сваля снега от покрива и ми замрежва прозореца към синьото небе. А усещам как срамните ми устни се раздалечават неусетно една от друга посредством издайническа влага, хлъзнала ги да се разделят от топлата си прегръдка. Пипнах натам, прокарах пръст като цип и го вдигнах до носа си. Мммм остър интензивен аромат остана, дори когато блестящото влажно се изпари. Тая Надпревара се оказва добра в потвърждаване на хипотезата, че страшното възбужда. Очите ми са червени. Голите слабини пулсират. Чаршафът ме гъделичка като се отпусне върху стърчащия клит и го жулне. УжесТттт. Пикае ми се. Чудя се дали да не призова Автора със златния дъжд и да заголя топъл задник върху мрамора на балкона. Ще стъпя с голи стъпалца върху навятия сантим два сняг, ще се набода на леда отдолу , а като вдигна леко нощницата, острия вятър ще ми отреже устните на шундичката. Ще изстрелям гореща струя, която ще разтопи всичко под краката ми и ще оцвети снега в жълта. А аз ще си мисля, как той седи подпрян на касата на вратата и ме гледа в очакване да се върна и да ми прежули замръзналата цепка с дълбочинно китково обърсване. :)))

Анонимен | преди 5 месеца

Аз тоз демон ще му таковам... опашката! Снощи за малко да се затръшне портата между измеренията, но в последния момент вещицата му ньедна дорисува призоваващия кръг и негово адско падение се процеди в надпреварата. И добре, че стана така, разказът е страхотен! Д.Т.

Анонимен | преди 5 месеца

Благодарско! Снощи видях,че се поздравявате с музики и докато избирах нещо да се включа и аз , послушах, почесах се по белите слепоочия и в следващия момент пишех...

Анонимен | преди 5 месеца

https://youtu.be/VreDNgszwtk?si=Ah2n12AmEpLUWlOg. Giv , a това, как е ? И твоят музикален фон ми хареса, но това е по-провлачено, бавно с фон гърчещо се тяло ....О-75

Анонимен | преди 5 месеца

Авторът: Много яки музики. Предлагам на вашето внимание тази https://youtu.be/bFiLbemk0ds?si=_8YVffpe5qdRmd1L

Giv | преди 5 месеца

Onzi75 мен лично си ме радва Шарън ден Адел от Within Temptation тематично под разказа оставям за фон това https://youtu.be/LR_gcRp5v-k?si=t3dZFsi0pD0GGkvz . Весела

Анонимен | преди 5 месеца

Cherie, https://www.youtube.com/watch?v=UBVOKTgXsqw , ама не казвай на Giv ! О-75

Анонимен | преди 5 месеца

Ах, какви сравнения и какъв контраст има тук! От една страна единение телом и духом (ако приемем, че демоните имат душа), от друга сочно и мазно кюфтенце (ммм, как ми се прияде!). А какво стана с демона? Тя си спинка доволна и нае... налюбена, а той? Почувства се прероден и полезен и се изпари в етера. Или ще го срещнем пак или поне тя ще го срещне пак? Д.Т.

Анонимен | преди 5 месеца

Авторът: Ще се срещнат някога, някъде. Междувременно ще се случват знаци, ще има кратко, но знаменателно общуване. Тя е обречена да го чака и търси. Отвратително чуство на безпомощност. Не зависи от нея дали и кога той ще стане готов, да й се изправи. Демонът впечатли горните светове с това как разви у себе си нещо присъщо на Доброто, но има доста работа и сега е зает да притича през очистването от греховете си, преражда се без да чака, воден от смътното, почти забравено чуство, че имаше нещо силно, нещо важно към което се стреми. Това неясно дразнение тласка душата му към нови за същността му постъпки и след два- три самопожертвувания , той ще се окаже кармично платен. Остава само да се окажат на едно място, по едно и също време и паметта на атомите ще се активира в мощно привличане. Писано е в Евангелието :"Ще ви чистят, чистят, та накрая през иглено ухо ще преминете" Никой няма да остане в Ада, ключовете му са отнети.

Анонимен | преди 5 месеца

Страхотен си авторе! Голямо майсторство е да сложиш в един контекст "хуй", "кур" и "люби ме", без да изглежда смешно или вулгарно. Имахме преди време в страницата един спор, допустимо ли е да се използват тия мръсни думички в разказ за любов. Е, явно е допустимо и то по най-категоричен начин! Д.Т.

IzkuKurigal | преди 5 месеца

Къде по-точно в Евангелието пише: "Ще ви чистят, чистят, та накрая през иглено ухо ще преминете"? Някой твърде много се е оплел в символизма, струва ми се.

Анонимен | преди 5 месеца

Изку Куригал, може би имат пред вид онова Евангелие, дето го споменава героят от другия разказ? Или някое апокрифно? Д.Т.

IzkuKurigal | преди 5 месеца

Или от спомените на Лили Иванова

Анонимен | преди 5 месеца

Аз харесвам Лили Иванова :). Д.Т.

IzkuKurigal | преди 5 месеца

Като минах една определена възраст и аз почнах да я харесвам. Имам предвид някои от песните ѝ, де. Както и много други песни от естрадата

Анонимен | преди 5 месеца

Аз май винаги съм я харесвал. Още от времето на грамофонните плочи и транзисторите с по шест батерии по волт и половина. В казармата пускаха непрекъснато "Ветрове", определено ми се нравеше. А естрада и диско си харесвам, още от времето на Сабрин... и Саманта Фокс. Д.Т.

Анонимен | преди 5 месеца

Авторът: Г-н Куригал, тълкуванията на Евангелията , които правите са върху канонизираните на трети вселенски събор ли или след разместванията им по време на петия събор? Вземате ли предвид отхвърлените над 100 писания от други очевидци и последователи? В моя коментар, с който се закачате, няма нищо, което да затрудни първия поп, когото срещнете и запитате. Не забравяйте и за ключовете на ада , да споменете. Детайлите са важни.

IzkuKurigal | преди 5 месеца

Говоря на база признатото в Библията. Авторе, ти на колко отхвърляния на свещени писания си бил свидетел? Защото слухове и аз съм чувал много. Спорих дори с човек за текстове в Библията, без да я е чел. Защо твоята истина да е по-истинска, авторе? Ако си този, за който те мисля, съм ти казвал къде да прочетеш въпросния спор. Ако не... ами няма да ти кажа :)

Анонимен | преди 5 месеца

Авторът: Ааа, не твърдя, че моята истина е по- истинска. Аз ако твърдях, че не вярвам на Библията, щот Исус ми говори....ехе....да не кажа, че живее в мен, в храм неръкотворен...., какво щяхте да си помислите? Пък за липсите- с очите си виждам, че Евангелията свидетелстват твърде избирателно за живота Му. Огромна дупка е зинала от младежа до 33 годишния завършен юнак.

IzkuKurigal | преди 5 месеца

"Огромна дупка е зинала от младежа до 33 годишния завършен юнак. " Е, и? Щом като имаш познати попове защо не ги питаш защо е така? Може и да греша, но по спомен първото чудо, което Исус прави е на една сватба, когато превръща вода във вино по молба на майка си. Тогава той, вече голям мъж, ѝ казва нещо от рода: "Моето време още не е дошло". Защо ли? Какво ли му е пречело още като хлапак да иде да поучава хората?

Анонимен | преди 5 месеца

Добро утро, връщам се тук, извинете за спама, но Евангелията описват живота и учението. Те са разкази за житието и дейността. Съществуват разбира се множество други, но са останали апокрифни. Като вземеш повода за събиране и точките за обсъждане на вселенските събори 3-5 ти, ще се види, че дали за човешки син, полубог или Бог , все пак в най- голямата му книга не биваше да има огромни пропуски. За много от свидетелствата човек също трябва да си задава въпроси. Както и за това с виното. Тълкуванията на казаното Му търпят интерпретации, колкото щеш. По- често са имани предвид символи, които говорят на друго ниво и които ще бъдат актуални векове наред.

Анонимен | преди 5 месеца

Я, че интересно .... в училище в часовете по философия разглеждахме основните религии. За паузата /липсата на писания/ в живота на Исус от 25г-33г учителя изказа една теза, която ми се струва достоверна и обяснява последното "чудо" - възкресението. Гонен от римляните , Исус заминава за Индия, където практикува йога. А всички знаем, че един напреднал йога - може да "нулира" жизнените си показатели до ниво да го помислят за умрял. При подлагане на силна болка / разпънат на кръст, прободен и т.н./ дори е желателно да "изключиш" нервната си система. Та, след като бил погребан, положен в крипта / не е бил затрупан с 2 т. пръс/ е възможно да се свестил и да си е отишъл....Църквата на основата на "чудеса" и страх реализира своето управление над царе и просяци. О-75

Анонимен | преди 4 месеца

Леле, какво беше това, егати мистиката, егати катарзиса, егати спасението. Респект за автора, радвам се да ви познавам задочно и да съм свидетел на уменията ви, Scor510n