Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Барът беше приятен, чист, красив. Нямаше нито едно излишно петънце. Всичко беше потънало в приятна празнична атмосфера в духа на Хелоуин. След това жестоко скарване, което имаха днес, тя имаше нуждата разпусне. Да пие малко и да се позабавлява на хубавата музика. Нямаше кой знае какво намерение да му звъни, да си вдига телефона или нещо от тоя род. Не и в момента. Нямаше никакво намерение да го прави. Искаше да е сама със себе си и мислите си. Точно днес. На 31 октомври. Хвърли един изумруден поглед към тиквените предложения в менюто. Ама че тъпотия. Какво беше това? Тиквена версия на прочутия коктейл “Блъди Мери”. Ебаси и гадната, долна повърня!
- Секс на плажа и един шот водка. Ама от нормалните, ако може. И ако може, тия тиквени измишльотини да ми ги разкарате от физиономията, че ако надуша канела с тиква или като цяло нещо с тиква, само още малко, ще повърна!
- Заповядайте, Мадмоазел!
За по-малко от минутка, вече беше доставил поръчката на тази толкова прекрасно изглеждаща млада дама. На лицето му изплува една нежна розовина, докато ѝ подаваше подноса.
Създанието вдигна погледа си към бармана и му се усмихна чаровно. Пое малкия шот в ръцете си, а след това дръпна от запалената цигара преди да го погълне наведнъж. Имаше нужда да спре да мисли за момент. Да се зарови в тишината на мислите си. Преглътна, докато усещаше как спиртната течност гали гърлото ѝ, а след това изяде малкото лимоново резенче. Искаше да се натряска, да забрави за всичко и да се напие до припадък.
- Още един! – върна празната чашка, като съвсем леко я плъзна по дървения плот.
Беше почти легнала върху него, положила гърдите си. Облегнала главата си в малката си нежна ръчичка, лакътят – положен някак дори грациозно върху масивния махагонов плот. Въздъхна отегчено. Напоследък не се чувстваше себе си. Не беше добре. Сутрините едва се вдигаше от леглото и ѝ се повдигаше, когато подуши магданоз или босилек. Да не говорим за тиква. Ужасна беше. Или нещо с канела. Жестока смърт. Облегна изящните си ръце на бара. Този път и двете. Гледаше към вече жълто-зелените ѝ синини на белите си ръце. Почти нямаше спомен от катастрофата с мотора, преди няколко месеца, както и бурния секс, който правеше с любимия си сухар. Ала трябваше ли така да я засяга? Да потъпква егото ѝ по такъв долен начин? Почувства се дори леко използвана. Набързо извади телефона си и написа поредното съобщение към хипотетичния си партньор. Беше бясна. Чувстваше се изключително предана от постъпката му. Отвори чата си с него и направи снимка на алкохола пред себе си. “Ела да ме накажеш, де! Предизвиквам те! Какво ще ми направиш, а? Ще ме вържеш на леглото ли, а? А? А?”. За момент се зачуди дали да му го изпрати с цел да го вбеси още повече. Стоеше така на неизпратеното съобщение, докато се докопваше до стъклената си, студена чашка. След като отпи една-две глътки, малкото смелост, която беше останала, дойде и натисна копчето за изпращане. После написа доволно още едно съобщение: “След малко ще се друсам с кокаин с една приятелка. Ако искаш, ела да ме закопчаеш… Давай! Предизвиквам те… Ако си добро момче, ще ти пратя адреса.”. Подсмихна се. Нямаше да го направи наистина. Никога не би докоснала дрога през живота си, а и мъжът ѝ го знаеше. Прекалено добре я познаваше, в повечето случаи я четеше като отворена книга. Заключи телефона си и го върна в малката си, кожена дамска чанта. Това, че той щеше да види съобщенията и да побеснее, беше пълен бонус, който обаче нямаше да види от първи ред.
- Да Ви предложа още един шот, мис? – Мей вдигна погледа си и кимна.
Пое малката чашка и още един път я поднесе към устните си. След това и другата, и още една, докато главата ѝ не се замая напълно. Със сетни сили плати сметката и се изправи от неудобното столче. Нямаше какво да прави, затова беше решила да се прибере. Музиката ѝ надуваше главата, а и без това напоследък страдаше от странни главоболия. Бръкна с пръсти в черната си коса, като след това я разроши напълно. С леко лъкатушещи стъпки се насочи към изхода. Малкото ѝ телце не можеше да понесе толкова много алкохол за толкова кратко време. Облегна се на рамката преди да излезе през вратата. Студеният въздух набързо я заля. Връхлетя неканено тялото ѝ, карайки я леко да изтръпне. Преглътна тежко, и продължи да крачи напред бавно. Придържаше се с едната ръка за стената, за да не падне съвсем. Усещаше краката си толкова тежки. Беше съсредоточена толкова много в пътя, че не обръщаше внимание на абсолютно нищо, което я заобикаляше.
- Здравей, Мей! Май си малко пийнала, искаш ли да те прибера вкъщи? – някакъв мъж докосна рамото ѝ.
Гласът му ѝ се стори толкова познат, дрезгав, плашещ. Не намери сили да се обърне и да види кой е, защото вече знаеше отговора. Усети позната остра миризма на опиата, който беше напоен в салфетката. Не каза нищо. Дори не се опита да се бори, защото тялото ѝ тотално отказа. Всеки един мускул омекна, а тя изгуби съзнание, падайки в ръцете му.
- Уейт... – гласът ѝ беше толкова слаб.
Очилата ѝ се търкулнаха на земята при рязкото падане, ала женското тяло беше поето в ръцете на силния мъж. Една подла усмивчица се беше изписала на лицето му, когато я залови. Преметна я през рамо, бързо я занесе до паркирания наблизо бус. С една ръка отвори вратата и метна момичето вътре по подобие на чувал с картофи. Не му пукаше дали тя ще се удари, дали ще я заболи. Влезе в тясното помещение при нея и затвори вратата зад гърба си.
- Тръгвай...
Чу се запалването на двигателя и се разнесе миризмата на гориво. Мъжът приклекна леко към нея и завърта тялото на жената по корем. Бързо се добра до близките белезници и ги приготви до гърба на Мей.
- Да вдигна, или да не вдигна? Дали е възможно приятелят ти да се притеснява за теб, кучко? Нега го оставим в неведение за няколко дена, а? Какво ще кажеш? Как ли ще те гледа, ако разбере какво ще правя с теб? Как не те беше срам да погледнеш друг? – говореше си сам, докато събличаше дрехите ѝ.
Сваляше обувките и панталоните, белия потник...
- Уличница като теб не заслужава да носи нещо по тялото си, но ще ти го призная. Избираш си винаги прекрасно бельо!
Събра дрехите на жената на топка, а след това ги доближи до носа си. Пое аромата им. Толкова женствен, топъл, така възбуждащ.
- Тялото ти е толкова секси, че може да вдигне члена дори на труп, Мей!
Продължи да ги души. Възбуждаше се само от аромата на женствеността, които те излъчваха. Приличаше на болен. За момент се изправи и отвори страничния прозорец. Изхвърли топката дрехи през прозореца на движещия се автомобил и го затвори почти мигновено. Нямаше особено голямо намерение да я оставя на мира, нито да я щади по никакъв начин. На лицето му се появи една ехидна усмивка. След като закопча ръцете зад гърба, отвори малката чантичка и извади телефона ѝ. Отключи го, като използва пръстовия отпечатък и започна да се рови в чатовете ѝ. Гледаше съобщенията ѝ с този така наречен Колин и се усмихваше. “Не ме търси повече. Никога. Това е краят. Приключваме. Днес ще прекарам една незабравима нощ с новия си господар.” Смееше се, докато изпращаше съобщението към контакта.
- Май скъсахте току-що... Колко жалко... А тъкмо бях започнал да го харесвам. Колко ли ще е бесен, ако тъпакът осъзнае, че реално аз съм си писал с него, Мей? А, Мей? КАЖИ НЕЩО, МЕЙ! А... май не можеш да говориш, защото си леко в безсъзнание. Колко си жалка, Мей! – в тона му се наблюдаваха спадове и повдигания, присъщи за един душевно болен.
Приклекна до нея и опъна косата ѝ в ръцете си.
- Събуди се, Мей! Кажи нещо, Мей! Стани, Мей! ДАВАЙ, МЕЙ! УДАРИ МЕ СЕГА, МЕЙ!
Удари главата ѝ толкова силно в мръсния под, сякаш целеше да я смаже в ръцете си. И я удари пак. И пак, и пак, докато от носа на жената не започна да излиза кръв, а тя все така стоеше безжизнено. Изцърка през зъби, като пусна главата да лежи в малката локва кръв, която беше изтекла от разкървавените ѝ слепоочия, а след това завъртя очи.
- Ще те напълня като кравата, която си, курво! Как смееш да не ми говориш... – мрънкаше и я обиждаше през целият път.
Не беше дала признаци на събуждане, а това го вбесяваше толкова много, че искаше да я пребие.
- Ставай, спяща красавице, пристигнахме...
Не получи отговор, отново. Вече яда в него беше започнал да се надига и при това значително. Взе телефона на брюнетката и го изключи. Прибра го в задния си джоб, а след това стана от мястото си. Преметна слабото ѝ тяло отново като чувал с картофи върху рамото си и тръгна напред.
Намираха се в близост до една изоставена сграда, в която складираше няколкото момичета, които беше отвлякъл, за да се забавлява с тях. С телата им. Да ги съсипа и да ги маркира за свои.
- Мразя да правиш така, кучко! Защо никога не си в съзнание? Пропускаш цялата забава.
Водеше я напред. Поемаше аромата от това безжизнено тяло. Не след дълго бяха пристигнали пред една малка затворена стаичка. Открехна леко вратата. Беше почти празна, като се изключи малкото легло, което се намираше там, както и един метален шкаф, пълен с разнообразни инструменти. Сложи я да легне и при това никак нежно. Добра се до шкафа, като от него извади една обеца, щипка и разширител за уста. Грубо отвори устните на създанието, а след това натика металния разширител в зъбите ѝ.
- Утре ще получиш и на ухото. Ще те бележа всеки един шибан ден, в който си при мен, курво!
Изобщо нямаше да намерение да я чака да се събуди. Ама хич даже. Само му оставаше да си изкара пишката си от панталоните и да я насили. Както винаги правеше с нея. На лицето му се намърда една от онези, мръснишки долни физиономии, които болните хора имаха. Ама душевно болните. Прокара дебелите си като кебапчета пръсти по небелязаните ѝ от него бедра. Желаеше да остави своите отпечатъци по бледата ѝ кожа. Щеше да я унижи. Проклетата крава. Издърпа малкото ѝ телце към себе си. Нямаше как да му противоречи. Тя не разполагаше с тази опция в този момент. Дереше я с начупените си нокти от вътрешната страна на бедрата. Ръката му отиваше по отвратително невнимателен начин към нейните недра. Наместваше се през това време. Заеме удобна позиция над тялото ѝ, за да докара едно пълно изживяване. Определено искаше да я запомни. Да я счупи. Да я потроши и едновременно с това да разруши тялото ѝ както той сам си знаеше. Изобщо не премерваше движенията си. Нахендряше ѝ го по подобие на някакъв вид диво животно. Гледаше да доставя това удоволствие само на себе си. Докосваше с грубите си пръсти нежната кожа на розовото ѝ клиторче, докато инструментът му не спираше да потъва дълбоко в путката ѝ. Този звук на кожа, търкаща се една в друга, малко или много му доставяше това удоволствие, от което той имаше нужда. Надвеси се над нея. За момент се полюбува на нейното деликатно и женствено лице, ала вътрешният му демон не издържа. Беше безсилен пред това да показва грубостта си. Лицето му се спусна надолу към тези така добре оформени гърди по подобие на полукълба, залепени някак дори красиво на тялото ѝ. Поне в неговите очи, в този момент. Докосна устните си до едното ѝ зърно, а с ръката си ръка усукваше и мачкаше другото. Лекото размърдване от нейна страна върна грубостта му. Веднага засили един безпричинен шамар по лицето на момичето, извръщайки главата ѝ на другата страна. Едновременно с това движенията му не спираха. Продължаваше да намушва пениса си, дълбоко в нея. Усещаше се как опира в матката ѝ, а стените на топлото влагалище притискаха пениса му до пръсване. Толкова тясна я усещаше, макар и в безсъзнание. Вдишваше аромата на женствеността, която се отделяше от тялото ѝ. Тези проклети феромони го караха да изпада в седмото небе. Такова преживяване беше имаш само и единствено с нея. Липсваше му. Нямаше да я пусне. Никога. Това беше най-топлият сексуален контакт, който той беше изпитвал в последните няколко години и при това с такава наслада.
Ужасен ужесийски ужесТ! :))) Отвратително невнимателен, а? Луд бил, а? :)) Дебреее, извратеняцииии :))) Пениуайза ряпа да яде!
Пхахахаха. Е, Фейри. Миналият път каза, че не ти стига... Сега ти е много... Не мога да намеря средата значи :')
#неихуманно. Автор пости и не употреба алкохол, а в разказа коктейли, шотове #неихуманно. Автора предполагам е Владислав. Как избра имената на героите? Но пък тази МЕЙ трибукмено женско име ммм убий ме не мога да се сетя, кой автор избираше такива имена. Весела
По Хелоуинско стряскам хората, Весела. Така правя. Не пия, ама си напивам героите, да пият вместо мен. Не знам кой го е писал това. Няма да кажа... ;)
Аз съм авторът. Съгрешете на по чашка с мен и героите. Веднъж се живее;)
Ехее, авторе. Тука така по много отврателен начиш го представяш тоя тъпегьоз Уейт. Кой какво ти е причинил в детството, че да лекуваш Тея травми? Кажи да го нашамаря
Боже, колко мъка има по този свят... Чак и мен ме застигна. Причаква ме на прага, гледа ме нощем, докато си реша косите. После ме дебне, докато спя, и ме обладава.
Вес, за имената - Мей означава "красавица", а Уейт го избрах на изключително случаен принцип (въртях ролетка) ХД
Ако си мразиш хуя, би трябвало да е така ха-ха-ха Чикия с путка! Забавно !О-75
Верно е, не се бях замисляла над това. О-75. Просто една болна идея в моя мозък и се зароди едно още по - болно произведение...
Май наистина ще се наложи терапевт да посети сайта, както Giv каза. И на мен ще ми трябва избавление от тези болни идеи...
Заплювам си ред мене първа Фройд да ме набара. С натопорчената му психоанализа ехеее колко научни трудове ще създаде върху развратното му гъзе. Лягам на кушетката и да ме прави каквото иска. "Giv" e алтър егото на Весела. Женски вариант съм на Доктор Джекил и господин Хайд. Но лирическия герой от какво страда? Неговата диагноза каква е? Весела
Въпроса е от какво не страда този герой. Счупен е повече от психиката ми към момента. Трагедия пълна на степен 100. Страда от липса на внимание като дете, страда от липса на любов. Страда той и е ужасен. Просто ужасен. Събрала съм всички пороци, всички гадни неща, всички болни фантазии в един отвратителен за писане персонаж, който ме напряга изключително много и за писане и за мислене. И затова единият герой страда. Защото според моите виждания той не заслужава да има щастлив живот. Не заслужава дори капка нежност или милост, защото Мей съм аз. И не заслужавам да съм будна, за да преживея депресията, в която съм попаднала няколко месеца назад. Хормонален дисбаланс, толкова много изследвания, че страдам от липса на секс, защото си ги изследвам през няколко дена, че сменях 5 доктора и 4 лаборатории.
Авторе! Да вярвам ли на очите си? Току що прочетох, че разказа е по лично преживяване? Твое? Всички четем от време на време за някой криминален случай, агресия, дом насилие,превърнало се в убийство, но подобна обсесия по- рядко ми е минавала през погледа. Жертвата със сигурност има да извърви дълъг път, докато отново намери баланс, че и щастие и живот, напълно пълноценен и любовен. Това е работа, за която ще трябва да участва и тя, и подходящ за нея терапевт, както и капризната съдба. Най- напред изчистването на вината, че жертвата сама е предизвикала всичко, после всичко останало, но никога фокус към отмъщение не би дал стабилна основа да се продължи напред. Нито чрез съдебна система и разочарованията от пропуските и, нито личното би довело до удовлетворение. В идеалния случай, вендетата би представлявала същото по размер престъпление с цел наказание и зеро психическо равновесие след това. Мъчението във собствената глава, че жертвата не е страдала достатъчно би било убийствено. Единственият изход виждам като тотална смяна на средата. И много работа върху себе си, съзнателна и постоянна, точно както би следвало да се лекува наркозависим. Възможно е. Ще има сенки. Ще има спадове. Но животът е непредсказуемо чудо и абсолютно всичко е възможно! И постижимо. Ако човек, написал история като горната, се захване с нещо, то убедена съм, че капацитета му ще задмине собствените му очаквания. Винаги има утре. Винаги!
Съдейки от моите наблюдения и не само наблюдения, Някога по време на последните години на соца,се завързваха странни връзки. По принцип това се случваше най-вече на симпозиуми ли конференции в МДУ "Жолио Кюри" много по рядко на Конференции в Банско или на Пампорово,като цяло те бяха скучновати. Може би това се дължеше на морето и спомените за отминалото лято,а може би бяха предизвикана от някаква реминисценция от нещо лично преживяно и много скъпо.Тогава и ние бяхме в тази хубава възраст, краят на 20-те и първата половина на 30-те години. Като правило в понеделник се пътуваше с един от ранните полети до Варна билета беше 22 лв, плащаше се от института. След това следваше настаняване в някой хотел, най-вече в един с красивото име "Рубин", но имаше и във гранд хотел "Варна". След обяд обиколка по заведения или плувни басейни, все пак в средата на октомври не винаги е топло. Колежките много държаха да демонстрират все още загара на телата си получен през отминалото лято. Деловата част не е интересна, но следобедната сесия беше към до 3 часа и след това отново обиколки, а вечерна време дискотеките са наши. Та една вечер, даже не беше и късно някъде към 11 часа, една колежка беше попрекалила с водките и каза дискретно но един "Моля те на кака момче, да ме заведеш до хотела, че крачетата нещо не ме слушат", а само до преди минути се раздаваше на дансинга на макс. Тръгват, а тогава пътеките бяха застлани с едни плочки от варовик с разни мидички в тях. Тя си криви краката на всяка крачка, ами не е удобно да се ходи на тънки токчета, походката И може да се определи като походка "оверлог". Как да е стигнаха до хотела, хайде по дългият коридор до стаята И, която беше по-скоро малък апартамент, а там вече купона е пълен. Каката, която между другото е само четири години по-голяма от колегата си съвсем се отпусна, започнаха някакви откровено пиянски брътвежи за секс, за желания, за погледи, за контакти, с една дума пълна програма. Колегата съобразително момче, първо я заведе до банята, успя въпреки нейните ръкомахания, да И сложи нещо като престилка от голямата хавлия, изми си старателно ръцете, сложи я пред мивката, и И бръкна в устата каката и натискаше езика И, за да повърне. До някаква степен успя, ама тя нищо не беше яла, само някакви ядки и нищо друго, как няма да не "върже кънките". Започна старателно да И мие зъбите, първи път, плакнене, след това втори път. Успя да му каже, че има аспирин и аналгин. Даде И два аналгина, събу И хубавите джинси, свали и блузата и като малко дете я сложи да спи. Тя нещо споменаваше, че я страх и той да легна, ама той гледаше да се измъкне по-бързо, за да не изтърве купона. Каката заспа за минута, в стаята силни аромати на алкохол, остави един аплик да свети и изведнъж му мина през главата, че е чувал, че някои, ако повърнат на сън може да се задушат. Колегата изпадна в колебание, отиде в другото помещение, което беше нещо като малка дневна, събу си мокасините, и седна до отвореният прозорец. Чуваше звучи от дискотеките, там купона течеше, а той тук се чудеше какво търси, скука, разни странни мисли препускаха през съзнанието, но изведнъж усети, че нещо го хваща около врата, подскочи, а сърцето му препускаше като кон, не беше усетил кога е задремал. Проблема беше, че "каката", както е по "танга", беше дошла при него, прегърнала го през врата и му шепне "Искам те". В първият момент помисли, че иска я вода, я още аналгин, но не беше това. Направо му седна на колене и го стискаше в някаква силна прегръдка, от къде в тази жена, която я има 52 кг се взе такава сила. Сети се, че му беше разправяла, че и тя е тренирала джудо. Измъкна го от гнезденцето и все така силно притисната го помъкна към леглото, той се чудеше какво да прави, хем я харесваше, хем я искаше, хем го беше страх , че това, което тя прави е продиктувано от алкохола. Егати ситуацията, да се смееш ли или да плачеш. Опитваше се да мисли с горната глава, но нещата не се получаваха. Всичко тези мисли протекоха за няколко кратки секунди. "Каката" хем я харесваше, беше си фантазирал за нея, искаше да прави секс с нея, но с същевременно не искаше да се забърква в нещо, на което не знаеше къде ще му излезе края. Ясно е, че тази нощ те спаха, той се радваше, че беше си взел единична стая, та не се налагаше да разиграва разни етюди. Останалите три нощи минаха кат миг, стараеха се да бъдат изключително предпазливи и внимателни, колегите не пасяха трева, всичките бяха умни, но се надяваха да не са наблюдателни. А влиянието на "каката" беше значително, когато успя да го спре от една командировка до Съюза, оказа се И ревнива. Та мисълта ми е, че той тогава беше на 29 години, а "каката" на 33, с тяло на богиня, а и много умна, жена с визия и присъствие. Странни игри играе човешкият мозък, нещо ,което е забравено нещо в определен момент го извиква. Мамка му, по дяволите, ама, че съм сантиментален. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Десантчик, мой верни гръб! Разчитам на теб, канара на правата мисъл и верните решения! Този ти спомен може би се възроди вследствие на асоциация с коментара ми с "драйф"под горния разказ, но няма никакво значение дали е така. Ти си винаги актуален! Оххх, прииска ми се да ми бръкнеш в устата с два пръста....
Писано набързо, като чернова.
ВВ. Кукце, историята познава хитове, написани върху салфетка.
... както и възхвалявани неща без никаква стойност.
Както в предходната надпревара имаше един разказ подобен на тук - идеята като съответствие на тематиката е добра - злодей психопат, безжалостно действие, насилие и кръв - класика! Обаче развитието си е както е казано по горе - "счупено" :( Доколко това е проекция на автора който се вижда като жертвата или престъпника си знае само той, аз му пожелавам такива етюди да си останат само плод на писателското въображение и да му помогнат в пътя към вътрешното спокойствие и чистота.