Кукловодът

26.11.2023 | Cherie

Стрелките на часовника бавно се движеха, мъчително дори. Секундите се влачеха, сякаш са на каишка. Явор стоеше на дървения стол в магазина на своя дядо и леко се поклащаше. С празен поглед гледаше как се минават минутите. Скуката попиваше по всеки един негов мускул, изсмукваше миризмата от шевовете на дрехите му. Еднообразието го поглъщаше по подобие на черна дупка. Докато не я за първи път. В сравнително старомодния магазин влезе младо момиче, вероятно на около шестнадесет години. Средно висока за възрастта си, стройна и слаба. Очите на Явор се катериха нагоре по стълбата на нейните извивки. Изучаваше тези дълги и не прекалено слаби крака. Покатери се уж скришно към нейния ханш и задържа вниманието си там за известно време преди да чуе гласа ѝ.

- Извинете ме. Имате ли други типове порцеланови кукли, подобни на тази от витрината? – попита тя, като посочи с поглед споменатия предмет.
Явор вдигна погледа си и се фиксира върху това сериозно лице. Притворени зелени очи, чиито клепачи щяха всеки момент да се отпуснат и дългите мигли да хвърлят сянка на тъмните кръгове. Тази гама на студените цветове правеше лицето на момичето още по-невинно. Задържа вниманието си на малките розовеещи устни. Движеха се на забавен каданс, докато говори, а тя отдавна беше замлъкнала. Припомняше си този опит за разчупване на леда помежду им. Явор преглътна тежко, сърцето му едва не се качи в гърлото му. Буташе го надолу с всяко поемане на въздух и чуваше ударите толкова силно, че след време ушите му вероятно щяха да запищят.

- Господине, чувате ли ме? Да не сте глух? – проговори за пореден път момичето, в чийто глас се долови лека доза раздразнение.
Тя прехапа долната си устна, между зъбите си бе хванала заформилата се кожа и се опитваше да я обели. С върха на дебелия ток на ботушите си тропаше нервно по пода, а ръцете ѝ бяха прибрани в джобовете на черното палто. Явор премига на парцали и се усмихна леко. С възглавничките си потърка тила си преди да спре да се клати на дървения стол. Изправи се от него бавно и ѝ даде знак да почака, за да провери в склада. С кокалчетата на лявата си ръка отмести ресните на вратата и се озова в помещението. Сравнително просторно, но и в такъв безпорядък. Никога не можеше да намери това, за което е дошъл. Обикновено излизаше пред клиентите с оправданието, че нищо не е открил, обаче този път не можеше да използва тази лъжа. Не искаше. Трябваше да задържи това момиче още малко в магазина, защото знаеше отлично колко е жестока съдбата. Никога повече нямаше да се видят. А тя е идеална за чертежа.

Явор се скиташе от секция на друга такава, докато търсеше определен кашон. Не си спомняше къде последно дядо му го бе оставил насред всичките вехтории и със сигурност ще му отнеме часове да го намери. Суркаше краката си небрежно и едва не се спъна в предполагаем боклук на пода.

- По дяволите! – изпсува мъжът преди да се наведе.
Очите му се заковаха в този кашон, за който имаше смътен спомен. Предполагаше, че е пълен с прототипите на дядо му за кукли. За своя изненада не се оказа нищо от очакваното. Явор приклекна, повдигна въпросително едната си вежда и пръстите му се докоснаха до надписите на предмета. Пишеше неговото име с маркер. Присви очите си и отвори кашона широко, любопитството му стискайки го вече за гушата. Нищо интересно, освен неговите завършени порцеланови кукли. Отдавна беше забравил за тях, защото по мнение на дядо му изглеждаха прекалено… нестандартно, ако това можеше да се изрази. Най-отгоре в кашона стоеше една малка кукла, облечена във викторианска рокля. Русите коси бяха прибрани в прилежен кок, като от двете страни на лицето имаше по един увиснал кичур. Вероятно за симетрия. Малко чело, скрито от бретон, големи и зелени очи и нарисувана бенка на лявата буза.

Явор обърна куклата и вдигна разкроената част на роклята. Отзад на гърба гравираше името на всяко свое творение. Красиво изписано със завъртулки бяха изписани буквите, формиращи наименованието на играчката – Корделия. Тази порцеланова кукла е последната, която е правил, преди да бъде смъмрен от стареца. Обаче сега го няма, че да се опитва да му налива акъл. Никой и нищо нямаше да го спре в това да изпълни своя план.

Младият мъж извади още две-три кукли и се върна към касата, където го чакаше момичето. Навело се над едната витрина, гледаше с интерес малките дървени ключодържатели под формата на лодки, докато не чу шепота на ресните. То вдигна главицата си, като оправи шапката с каскет, която ѝ бе малко голяма за главата. Нейните очи грейнаха при видените кукли. С ръката си се докосна до материята на роклите и погледна Явор за секунда.

- Колко струва тази в средата с русата коса? – зададе своя въпрос, като отвори чантата си и извади портмонето си.
Мъжът само това и чакаше, едва успя да сдържи усмивката си.

- Тази кукла е най-скъпата в магазина. Сигурна ли сте, че точно нея искате, госпожице? Мога да се разровя за други, ако търсите нещо определено…

- Че защо да не съм сигурна? Идеална е! Кажете ми колко искате за нея и да се приключва.

Явор само това и чакаше. С върха на езика си мина по долната си устна и каза цената. Изчака момичето да плати и така да опакова куклата. Извади иззад касата дървена кутия и положи Корделия в нея. След това сложи закупения артикул в торбичка и я подаде на момичето. Ръцете им се докоснаха. Хладни пръсти, идеални за гореща кожа като нейната. Преди тя да бъде разкъсана.

- Довиждане, лек ден Ви желая! – клиентката, вече поела торбичката, помаха на продавача чао.
Завъртя се на петите си и бързо се оттегли от магазина. Със затварянето на вратата Явор тръгна по следите на момичето, но се спря. Обърна табелата и вече пишеше “затворено”. Лицето му се разтегли в една широка и толкова болна усмивка, като не пропусна да покаже двата си реда бели зъби.

- Нека играта започне, кукличке.

***

Бяха се минали няколко дни, откакто Явор продаде куклата на момичето. Както и предположи, не се видяха повече в магазина, но това не му пречеше. Той имаше други приоритети. Затвори се в студиото си, изгърбил се на стола си. Очите му бяха широко отворени и гледаха светещия екран на компютъра. На монитора се виждаше ясно спалнята на шестнадесет годишното момиче. От първия ден разбра нейното име. Мина. Мина Тодорова. Същата като любимата на символиста Яворов. Не се срещнаха на Благовещение с тази хипотетична наследница, уви, но денят на тяхната среща е съдбовен.

Докато гледаше монитора, Явор си водеше подробни записки за рутината на момичето. От ставането рано сутрин в шест, ходенето на училище и после писане на домашни в стаята. Трябваше да научи колкото се може повече за нея, за да атакува. Преди вълнението да го е накарало да подходи безразсъдно. Дори най-малкото грешно действие би довело до фатален край за него. А е толкова близо до осъществяването на най-голямата си и скъпа мечта…

Днес Мина нямаше училище. Лежеше на леглото си по корем с лаптопа пред нея и разглеждаше поредния пиратски сайт за филми. Пръстите ѝ бавно се движеха по тъчпада, докато случайно не натисна току-що излязлата реклама. Препрати я към порно сайт и тя тръгна да натиска бутона за връщане назад, но нещо я спря. Мина се зачете в заглавията на клиповете и натисна един. На него имаше две жени как се целуват в банята, обляни от пяната на душ гела. Прехапа долната си устна и гледаше клипа. Нещо в нея сякаш се събуди, като ги гледаше тези жени как се отдават една на друга и ѝ се прииска да беше там. Да бъде докосвана по същия начин. Целувана, хапана, драна. Абсолютно всичко от това искаше, ако не и повече.

Корделия се намираше на едно сгъваемо столче, на което бяха нахвърляни дрехи, до леглото. Очите на куклата сочеха към неподозиращата тийнейджърка за бедите, които я дебнеха още от сега. Надигнала тениската си, мачкаше гърдата си през бюстието през подплънки и тихо пъшкаше. Издиша шумно и даде главата си назад. Затвори очите си и колебливо пъхна ръката си в черните си гащички.

Явор от другата страна на камерата бе смъкнал панталоните си. Отдавна спря да води записки и да предполага размерите дрехи, които Мина носи. Всичко щеше да ѝ отива, дори чувала, в който възнамеряваше да я пъхне по подобие на Дядо Коледа. Издиша размечтано, свитите му пръсти бавно спускайки се по ствола на пениса му и после нагоре към главичката. Гледаше момичето как смъква надолу гащичките си на нивото на коленете си. Следеше изкъсо всяко нейно движение, което пораждаше нови нива на възбуда. Винаги си е падал по ученички. Миловидните им лица се оказваха обикновено маски, за да прикрият своята мръсотия. Видят ли надигнал се кур и как главичката се трие по езиците им, откачат. Не вярваше това момиче да е по-различно от другите. Знаеше го. Разчете го в полузаспалия, празен и апатичен поглед. Досущ като на една кукла.

Явор забърза движенията на ръката си при вида на гърчещото се тяло на тийнейджърката. По позицията на свитата длан навътре в бельото се виждаха устремените атаки на нейните пръсти в нейното влагалище. Мъжът изпъшка, притвори очите си и вече можеше да си я представи в своя скут как тя подскача на болезнената му, вече освободена от затворена на дрехите, подутина. Усещаше я с всяко свое сетиво как цялата би треперила, разтапяща се от удоволствието, когато острието на ножа му се заиграе с набъбналите зърна. После да се спусне с оръжието си надолу между изпъкналите ребра и да направи един хоризонтален разрез, от който да потече кръвта към пъпа ѝ. Капките да се разделят на малки ручейчета и да изцапат бледата кожа в името на симетрията, да нарисуват клоните на дървото на живота. Един финален щрих трябваше на този портрет върху тялото на Мина в съзнанието на Явор, за да бъде завършен. Фантазията му се задълбочи при представата за нейните оглушителни писъци.

Мъжът не можа да се сдържи повече и това сладко освобождение го плени. На струи се изстреля спермата и изцапа всичко, до което можеше да се докосне. Той върна погледа си към монитора и гледаше тресящото се от конвулсиите момиче как стиска долния си чаршаф. Тялото ѝ мигновено се отпусна, остави на леглото да я погълне.

Явор грабна пакета със сухи кърпички и почисти създадената от него кочина. Вдигна боксерките си заедно с панталоните и се изправи от стария си стол, който изскърца от рязкото му ставане. От закачалката грабна тъмното си яке с качулка и извади от вътрешния джоб една черна платнена маска за половината си лице. От едната етажерка грабна джобния си нож тип бътерфлай и го закачи на висящата верижка на панталоните си. Преди да излезе от своето студио, очите на мъжа се впиха в окачените на стената снимки на Мина. Някои бяха принтирани от записите, други от социалните мрежи. Явор вдигна качулката си и излезе.

Нощта се спусна над скромното кварталче. Облаците бяха замърсили небосвода със своята мрачност в полунощ на Хелоуин. Прозорците на къщите отдавна бяха загубили своите светлини. Приключиха се преди часове обиколките на малките деца в костюми, просещи бонбони така, както един измамник моли за пари. Явор никога не е харесвал този католически празник с много по-древни от религията корени. Не виждаше удоволствието от това да се обличаш като чудовище без да бъдеш такова. Обаче в тази вечер той се чувстваше зареден с енергия, както никога досега. Всичко вървеше по мед и масло, което означаваше само едно – нещо ще се обърка и на късмет ще бъде най-ключовата стъпка от плана.

Мъжът паркира колата пред съседната къща, за да не привлича излишно внимание. Слезе от превозното средство и отвори портата към градината. Явор заобиколи подстригания нар и тръгна към задната врата, която знаеше, че ще бъде отключена със сигурност. Хвана сигурно бравата и както очакваше, отворено е. Стъпвайки на пръстите си, той се изкачваше по стълбите. Извади мобилното си устройство и следваше червената точка на картата. Оказа му доста полезно да сложи джипиес устройство във вътрешността на порцелановата кукла. Усмихна се доволно и се хвана за парапета за опора. Сърцето му всеки момент щеше да го предаде, от нетърпение изгаряше цялото му същество и едва се въздържаше от това да не издаде по-силен звук. Явор притаи дъха си, като бе застанал пред отворената врата на спалнята на Мина. Той пристъпи прага и се загледа в спящото момиче, в чиято ръка държеше телефона си. Музиката се долавяше някак слабо от слушалките в ушите. Идеално. Мъжът затвори вратата по възможно най-тихия начин и се приближи към леглото на тийнейджърката. В пръстите си улови един къдрав кичур, който омота около показалеца си. Наведе главата си и вдиша дълбоко от този сладък аромат на невинност. Възбуждаха го заспалите момиченца, защото тогава са най-уязвими и лесни за наместване в желани пози. Недостатъкът е липсата на глас и това го спря от това още сега да ѝ го набие в девствената путка.

Явор пусна кичура на секундата. Сърцето му едва не падна в стомаха му, боеше се от това да бъде хванат, но същевременно… изпитваше желанието да събуди Мина. Без да сваля обувките си легна до нея и взе телефона от ръката ѝ. Дланите му очертаха тези ясно изразени скули преди пръстите му да се обвият около тази тънка шия. Идеален врат за целуване, душене и рязане.

Момичето се размърда в просъница и с крак ритна завивката. Намести главата си на възглавницата и се спря. Имаше чувството, че някой ѝ диша в лицето. Горещ и миришещ на цигари дъх, проникващ насилствено в ноздрите. Мина отвори бавно очите си и видя лежащия до нея Явор, който бе сложил показалеца на маската си. Мислеше си, че просто ѝ се привижда от умора. Преди да е могла да издаде и гък, устата ѝ бе покрита от потната длан на мъжа.

- Бъди тиха, кукличке, или ще се наложи да ти отрежа дългото езиче! А не ми се иска да го правя… – шепнеше ѝ този кукловод, вече качил се върху нея.
В свободната си ръка хвана ножа си и го отвори. От нощната лампа острието сияеше. Мина направи опит да изкрещи за помощ, обаче пръстите на Явор се пъхнаха в не прекалено дълбоко в устата ѝ, но достатъчно, че да се задави. Момичето се изкашля и положи ръцете си на гърдите на мъжа в опит да го отблъсне преди те да бъдат вдигнати над главата. Не се предаде и впи зъбите си в пръстите му, като си изпроси един шамар.

- Посмей да ме захапеш още веднъж, кукличке, и ще си вкарам следващия път нещо друго в устичката ти! Това със сигурност ще ти хареса, знам момичетата като теб какво искат… да духат до припадък всичко, което им се даде. След време няма да правиш разликата между сперма и урина, защото те ще бъдат еднакво вкусни за теб. – Явор снижи лицето си, за да бъде на нивото на Мина.
Палецът му бе грабнал езика ѝ, галеше го преди да ѝ дръпне рязко.

- Как ти звучи това, кукличке? Цялата ти уста да мирише на всеки един мой секрет. Виждам, че вече лигите ти потичат при мисълта за това. Каква си мръсница само…

Мина поклати главата си и дърпаше ръцете си, но без успех да ги освободи от хватката. Готова отново да захапе пръста му, Явор пусна езика на момичето. Измести тялото си малко по-нагоре, седна на нейните гърди и разкрачи краката си. Бавно дръпна ципа на панталоните си и изкара вече надигналия му се съучастник в този грях. Хвана с ръка ствола си и удари с главичката си по бузата на лицето ѝ.

- Пусни ме, келеме! Ще изкрещя и тогава лошо ти се пише! – момичето повиши леко тон и надигна главата си.
Завъртя я настрани, за да не гледа еректиралия му кур. Миризмата изобщо не ѝ харесваше. Стомахът ѝ се сви на топка, идваше ѝ да повърне от погнуса. Явор освободи ръцете на момичето и улови косата ѝ. Усука я около юмрука си и опъна кичурите по подобие на струни на контрабас. Пръстите му се вплетоха по-дълбоко в косите на Мина, погрижи се добре да обхване главата ѝ. Изправи се от нейните гърди, опората му в момента бивайки в коленете. Принудително отвори широко устата на тийнейджърката и наби кура си без да губи никакво време. Явор задвижи таза си бавно, заглушавайки писъците на своя модел за кукла.

- Какво каза, кукличке? Нещо не те чувам… Не са ли те учили да не говориш с пълна уста? Засрами се от себе си! – укори я мъжът, който нарочно ускори темпото на движенията си.
Мина искаше да изкара този проклет, миришещ ужасно и със странен вкус, кур от устата си. Очите ѝ се бяха насълзили и се давеше от това как главичката се набиваше в сливиците ѝ. С юмруците си удряше по краката на мъжа да спре, но отлично знаеше, че нищо няма да постигне с тези жалки опити. Момичето отпусна ръцете си и се опитваше да не заплаче от това яростно чукане в устата. Езикът ѝ несъзнателно покриваше всеки милиметър от пениса на мъжа със слюнката си. Очертаваше изпъкналите вени по ствола и едва си поемаше въздух. Искаше поне за минута да спрат тези ожесточени тласъци в устата или пък не искаше. Самата тя не знаеше какво желае в този момент. Но Явор нямаше намерението да я щади в никакъв случай. Разреваното изражение на Мина го развълнува и звуците, които излизаха от нейната уста, го движеха към желаното от него изпразване. Още два тласъка можеше да направи в нейната устна кухина преди да излее цялото си количество семе. Ала не го стори. Мъжът изкара своя кур от нейната уста преди да е могъл да се изпразни. Със присвити пръсти той го изпомпа и семето опръска цялото лице на момичето. Слузестата течност си проправи път към нейните тъмни къдрици. Вече нямаше следа от този сладък аромат на шампоан. Мина се молеше до последно да не бъде омърсена по такъв начин, но уви, Господ не бе чул нейния вик за помощ. Защото нямаше връщане назад от този момент нататък. Нищо няма да може да я избави от мръсните желания, които очерниха сърцето ѝ.

***

Денят на покровителя на семейството идваше към своя край. Хората бавно изваждаха от рафтовете коледната украса и се готвеха за постене. Някои от съвсем рано бяха окачили гирляндите по рамките на вратите, други пък украсиха колите си, за да приличат на еленчета. А Явор тъкмо се бе прибрал от магазина на дядо си. Продадоха някой друг лешникотрошач и от склада взе две кукли, които го опакова. Мъжът свали връхната си дреха и постави под вече изкараната елха подаръка за Мина – нови приятели. От вчера му мрънкаше да ѝ намери някого, с когото да си поприказва, докато Явор го няма. Тя стоеше с увиснала глава надолу на мръсния диван. Носеше широка тениска, която едва скриваше задните ѝ бузки. Не мърдаше и сантиметър от мястото си. Изглеждаше някак тъжна.

- Прибрах се, кукличке! Липсвах ли ти? – кукловодът се настани до момичето и я придърпа близо до себе си.
Намести я в своя скут и се отърка между бузките на нейното посиняло от удари дупенце. Отмести един кичур коса от студеното ѝ лице и го пъхна зад ухото.

Устните му ловко уловиха нейните в една хладна целувка, която накара мъжа да се усмихне по детински. Сетне притисна челото си в нейното, като преди това пусна запис от телефона си. Вдиша дълбоко от нейния аромат и показа двата си реда бели зъби при чутия поздрав, записан преди няколко дни.

- Добре дошъл у дома, господарю.