Хляб и вино

26.11.2023 | Fairy

Странно е, когато говориш за себе си в трето число – тя, която е аз, моята същност. Налага се, в случаи като моя. Все още съм тук, свързана с тънка сребърна нишка и се виждам ясно, но отгоре. Чудното и новото е, че тя и аз сме отделени ментално. Сякаш аз, която ви говоря, всъщност спя и я наблюдавам, нея, моята същност, какви ги върши. Чувствам я. Емоциите са ни еднакви. Но логиката и действията ни се различават. Тя е моят сън, макар да съм будна. Тя е проекцията на мисълта ми. Тя е във физическия свят, сред хората, аз май умрях и съм в етера, но пак съм жива. И ѝ държа контрола. Не виждам много такива наоколо. Всъщност сама съм, безтелесна и неограничима. Но имам глас.

Научих се да го ползвам и да ви говоря. Започвам тази история. Истинска е. Случи се на Хелоуин.

Бях жива все още. Така де, бях вътре. Виждах през очите ѝ този ден. Странен ден. Куц. Красив. И плашещ.

Вървях си към дерматологичната клиника, имах час за вампирски лифтинг. Е, хайде сега! Не сте ли чували? Изобщо не е плоска хелоуинска шега! Нарича се така, защото се инжектира кръвна плазма, от собствена, пресничко изтеглена кръв и се центрофугира, за да се извлекат само тромбоцитите, които се инжектират в лицето. За подмладяване. На принципа на мезотерапията. Достигат се триста убождания за една процедура.

Та, вървя се небрежно и влизам в мола, като целта ми е последния му етаж. Докато прекосявам фоайето на партера, ми прави впечатление възрастна двойка пред мен. Тя е слаба с бели къси коси, той едър, моряшки, също беловлас, а се държат за ръце, с преплетени пръсти и стискат силно като влюбени младежи. Дори зад тях усещах силата на близостта им. Бяха се вплели един в друг. Красиво. Оглеждаха се търсещо, тя някак даже невротично, той по-спокойно, издирваха и докато се чудех дали да ги ориентирам, те се извърнаха назад и видях причината да са като залепени – той бе сляп.

Леко се потресох. Раменете ми се отръскаха и хладност попъпли през гръбнака ми. Продължих към ескалатора. Мислите ми бягаха напред във времето.

В очакване на разкрасяването си и възвърнатата младост, вероятно се бях ухилила безпричинно. Така си го обясних, когато се вгледах в стила на една възрастна жена, спускаща се от насрещния ескалатор. Тя ме погледна и се ухили широко, със зъби, някак отрази моята празнична превъзбуда. Леко се засрамих и погледнах встрани, но си казах “Какво пък? Да обменим малко радост!” и отново извърнах очи към нея, колкото да забележа, че сега бе абсолютно сериозна и строго гледаше напред. А докато се разминавахме, отведнъж, рязко ѝ се закачи широко-усмихнатата гримаса. Гримаса. Тик. Болезнен, изстрадан. Явно бе не контролируемо. И много унизително преживяване. Горката. А беше толкова красива усмивка с равни бели зъби и меката благородност на един фин човек. Отново двойственост между хубавото и тъжното.

Стигнах си етажа. Докато траках с токчета към прозрачно-белите врати си мислех, колко прекраснота има навсякъде, макар радостното да е преплело пръсти със старостта, болестите и раздялата. Но пък аз, отръсках се от мислите, аз… ехее, щях да съм от извън тази спирала – вечно млада, гладка и опъната, неостаряваща!

Влязох решително. Представих се и ме поеха в грижовните си ръце красиви жени в бяло, сред хармония, дзен и орхидеи в бели помещения, украсени с големи картини и ромона на нежна музика.

Че лежах, докато ми взимаха кръв, не е интересно, ще го мина набързо. Беше спокойно, вълнувах се повече в очакване на втория етап. Докато епруветката ми се въртеше в машинното, ми подготвиха кожата чрез почистване и ме оставиха да отмарям. Само ги помолих да открехнат прозорец, преди да излязат, че от приближаващия дъжд и влошаване на времето, бе станало някак особено тежко. Или тягостно? Обречено?

За минути се случи. Какво говоря? Секунди. Лежах и оглеждах широкото помещение, а виждах и черното просветващо небе през открехнатия прозорец. Леко се унесох от жуженето на центрофугата зад паравана.

Изведнъж рязко отворих очи. В паника! Заради някакво присъствие, промяна в шума, металическо съскане и плътност във въздуха, някаква.

Плазмена топка електричество се носеше из пространството и ме приближи.

Спрях да дишам. Знаех за това. Кълбовидна мълния.

Не можех да спра косата си обаче. Тя се протегна към натрапника и разбрах, че това е краят. В същия миг, машината извибрира, че е приключила и мълнията се стовари връз нея. Съскане, пукот, примигване на осветлението. Край.

Останах в шок. Напълно няма. Напълно мускулно парализирана.

Лекарката влезе заедно с други жени, смееха се, подготвиха всичко за моята процедура и отгоре-отгоре ме потупаха по дланта, че почват и всичко ще бъде наред. Всички бързаха да се преоблекат за празника. Хелоуин бала с маски в мола, щеше да е грандиозен.

Аз лежах. В ступора си. В страха си. Циклех в шока, че не мога да осъзная – реалност ли видях или е било сън? И от чувството, че има нещо, което не е като преди, че цветовете са изменени, шумовете са различни и не, нищо не е нормалното…

Набодоха ме. Триста и двадесет пъти. Е, триста и двайсет дупчици в кожата на лицето, исках да кажа. Триста и двайсет микрончета кръв избиха по лицето ми. Кръв, преживяла метаморфозата да бъде целуната от десетки хиляди волтове електричество.

И ме изпратиха по живо, по здраво. Изпратиха ме, хм…

Наистина е много странно всичко, което започна да се случва после.

Първо – ехото от заобикалящите ме звуци. Доближаваше ме и се отдалечаваше, с цел да ме побърка. Сякаш луд тонрежисьор развърта копчето на пулта като зърно на цица. Играе си с два пръста. Стиснал го е, изтеглено леко нагоре и го търкаля, садистично.

Второ, не усещах да се подрусват формите ми, докато бия токове в мраморния под. Обикновено чувствам земята здраво. Неотклонно. Сигурно. И намирам ритъма си на движение с леко поклащане в ханша. Всичко зависи от твърдостта на настилката, от височината на обувката и от вида на облеклото. С панталон е едно. А с рокля – хммм, класически странични люшвания, сякаш затварям чекмеджета от двете страни на пътеката. Миг покой след завоя на хълбока, а на следващата крачка предавам щафетата, та другото тресящо се полукълбо да завърши легнала осмица, очертана от задника ми. При това телесно движение-покой-движение се получават едни тектонични флуктоации към бюста, корема, бедрата, изобщо всичко се клати, тресе, вибрира и аз го усещам. А сега – не! Хмммм, това е ново! Помислих си, колкото и лудо да звучи, че от процедурата съм отслабнала поне десет кила.

И трето – вървях вече навън. Под кестените капеха листа и се отцеждаха дъждовни капки след преминалата буря. Миришеше на есен, на озон, на чисто и това е последния аромат, който помня. Но кученцето…

На тротоара пред мен вървеше мъж, стегнато, без да бърза, отмерено – кожени обувки, панталон, дебело вълнено сако. Май това ми направи впечатление, сакото, както и факта, че до него топуркаше в ситен тръс едно късокрако светещо кученце. Плазмено. Светеща сянка. Шит. Но какво става?

Мъжът зави покрай чимширите, ограждащи минидворче и се упъти към стълбите на вход на кооперацията. Там изсъска котка, чу се тупурдия и светещото кученце се върна през чимширите, постоя при алпинеума и потъна в земята под дървен кръст с надпис “Tito”.

Спрях. Моляяяяя? Какво видяха очите ми? И защо се люлея над земята, а не съм спряла? Едвам фокусирам – гроб на куче пред сградата? Но… то май не знаеше. Ох-х-х…

Мъжът силно ме привлече. Имаше нещо затрогващо в него. Харизма. Чар. Обаяние. Сила. Тъга. Нещо. Последвах го. Все повече се държах не като себе си. Не като преди. Тръгвах по мъже?

И ехааа, това е ново! Минах ПРЕЗ вратата. Дори веещите се встрани вълнени краища на палтото ми не се затрудниха. Адски ми хареса тоя номер, но не желаех да се бавя, за да го пробвам отново. Исках да проследя мъжа. Да го сгащя у тях. Да го притисна. Да го опозная. Да го вкуся. Да го прелъстя, исках да кажа и да се докосна до мозъка му… ъъъъъ, мислите. Исках да го изям, толкова бе секси. Или поне да му изпия мъжката сила. “Чудно, не мога да се позная!”, помислих си. Плъттт…

Вътре, сред мозаечното фоайе стана още по-странно. Стълбището бе осеяно в цветни въздушни пръски от следата му издишани атоми. Виждах я ясно – светулчици от дъга. Понесох се нагоре. Лека, безтегловна и свежа след разкрасителната процедура вампирски лифтинг. “Ще ги похваля!”, помислих.

Естествено, не натиснах звънеца. Първо се изкефих на тематичните тиквени украси и паяжините по вратите, Хелоуин е тук. А после се самопоканих през входната дървения. През. Юхууу.

Влизането в мъжки дом винаги повдига либидото ми. Има една специфична енергия. Твърдост. Един, как да кажа, маскюлинен аромат е пропит в атмосферата. Веднага се усетих палаво, направо пакостливо, нищо общо с фригида, който бях преди. Ти да видиш как действал вкусът на кръвчица…
- Добър вечер! – поздравих.

И… о, чудо! Макар да не излезе глас, поне не се чух с ушите си, а само в ума си и хоп – и той ме бе чул, защото видях да проблясват нови светулки в ума му. Проблеснаха пиксели. Главата му бе красива, волева, изсечена със замах и прозрачна едновременно, та виждах вътре. В нея. О, майнгот, какво е това?! Той ме отразява, както радиоприемника танцува на вълните с честотната си стрелкичка. Но не ме вижда!

Съблякох си палтото и го метнах на един фотьойл. Придвижих лъстно тяло, за да седна на меко и комфортно, и изведнъж осъзнах, че си виждам гърба?! Уотдъфак? Абе какво става тука? Аз се рея под тавана и се гледам как седя невидима за него в хола му. Тялото ми се е самонастанило. А той се суети пред печката и май ще вари тортелини.

Огледах го бавно. Доста къса коса. Оголен жилест врат. Ммм, вкусотия! Широки рамена. Хубав гръб. Отривисти движения на свикнал с тези готварски движения. Блуза по тялото, огащена в панталона. Дупето по-скоро е плоско, ммм… и с изпъкнало, нямаше да го върна.
- С по чаша вино? Или ще предложиш друго? – пита тази от фотьойла.

Той се пресегна до горния шкаф за чаши и веднага отвори бургундско. Хм, откъде да знам, беше червено, кръвно, младо. Не го остави да вдиша. Ох, какво ми става? Да подиша.

Тя стана и се приближи зад гърба му. Изправен и стабилен, той следеше варенето, за трите нужни минути, а тя плъзна ръцете си около него, обви го нежно откъм гърба и дланите ѝ се сключиха на корема му. Виждах през нея, виждах светлините на тялото му как пъплеха нагоре като дървесни сокове из ствол. Дънер, чеп, одървяне, ох-х… През здравите му крака, нагоре, се изкачиха светулки и ставаха все по-много, щом достигнаха задника му. Там блесна тъмно кърррваво червена точка, като рубин, отвътре. Виждах вътрешностите му. Всичко бе тъмно, мътно и клокочещо. Но рубинчето проблесна и изпрати импулс нагоре, та изоставих червата и преминах през таза и кръста с поглед като забелязах, че цветовете се сменят. А оная, дето съм аз, го галеше по гърдите с ръце иззад гърба му и му хапеше врата. Той започваше да свети все по-ярко и скоро тилът му настръхна, това се видя ясно, а енергията, която се завихри покрай сърцето и гърлената му чакра ме изуми с красотата си – северно сияние.

Печката изписука, той отцеди, разбърка с масло. Сервира си в порцелан като летяща чиния. Браво! Така се прави. Уважавам, когато се самоуважават и държат класа и вкъщи.

Обачеее, оная, дето съм аз, не остави човека. Много ми е жал за мъж да е гладен. Някак като двигател без масло на форсирани обороти е.

Тя се отдръпна от него, докато той си сервира на близката маса. Чинията, чашата, виното. Я, изненада! Върна се за парче франзела. Извади и готово нарязан поднос сирена и колбаси. Изхвърли фолиото отгоре, разделно. Бре, тоз все повече взе да ме кефи! Плъзнах се по тавана по-близо до него.
Тя (аз), застанала права, килнала облия ханш настрани, с ръце, подпрени на талията, го гледа нагло и взе да командва.
- Седни на стола!

Той се олюля леко в колебание и седна. Гледаше отнесено, някак навътре. Сякаш не е на себе си, а потънал в спомени.
- Погледни ме!

Боже! Той вдигна глава към нея.
- Запомни ме добре, огледай ме… рамене, цици, гъз, косата, лицето и сега ме виж, яхнала кон сред широки хълмообразни полета.

Той си забави дишането! И не свали от нея обърнатия си поглед.
- Искам да ме виждаш как яздя в галоп. Конят вдига почти заедно предните си копита, гривата му се отмята бурно назад, на забавен каданс виждаш как се приплъзвам в седлото, триейки клитор по гърба му и лашвам слабините си напред, като в люлка. Тъгъдък! ТъГъДък! Тъ! Гъ! Дък! Циците ми подскачат нагоре. Тъгъдък. Яздя, гола. Съблечи ме в ума си. Виж добре кожата ми как се тресе. Косите ми са развени. Щастлива. Дива.

Той още малко се отпусна в стола и видимо се отнесе в някакъв транс.

Тя:
- Искаш ли ме? Искаш ли да съм в ръцете ти?

Тук за първи път се чу дълбокия му глас:
- Да. Искам те. Ела!

Това, че го произнесе на глас, не го сепна. Но събуди мен от магията. Защото бе адски, адски сексапилен и исках това да продължи. Боже, как се възбуждах вече да ги гледам, исках да се случи още нещо, да се съблекат, да се прилепят един до друг, да ѝ пъхне надървения си между краката…

Тя се приближи бавно към него. Побързах да погледна към панталона. Беше издут. Отпусна се и седна в скута му, като си набра плътната рокля нагоре и се получи като минижуп. Гъзът ѝ лъсна бял и сочен щом го изпъчи назад. Голямо, но отлично оформено и твърдо дупе. Обгърна шията му с плъзгащи длани и огромни нокти и се впи в лицето му да го целува. Мноооого бавно. Устните ѝ нападнаха устата му и я обладаха с език и нахалство. А тазът ѝ се движеше през цялото време, триеше се напред-назад сякаш точи острие в скута му. Той взе да въздиша тежко и даже леко изхърхори на няколко пъти. Сграбчи я за гъза, въртеливия, и я блъсна към себе си. Направо усетих как ѝ се смачка клитора в твърдия му дюкян. Уууу, как обичам това!
- Свали панталона! – я чух да му нарежда.

Той провря ръцете си между тях, под корема ѝ и взе да се справя със задачата, докато тя му гризеше ушите и се триеше в обятията му.

Повдигна я заедно със себе си, а тя го обкрачи здраво с бедра и панталонът му падна под колената, докато направи крачката до масата. Пльосна задникът ѝ в чинията. Върху топлите тортелини. Блъсна на пода, с обратното на ръката си, чашата с вино. Тя се изхили остро, гротескно, подпряна на лакти, с глава, отметната назад. Той се пресегна към бельото ѝ. Между широко разкрачените ѝ бедра, ръцете му, като две клещи, се пресрещнаха пред слабините, сграбчиха финия плат и го разпънаха до скъсване. Чу се раздрана дантела.

Тя се възбуди още повече и повдигна прелъстително лабиите си към него, а освободената от тежестта ѝ чиния се раздрънча. Той се приведе и впи устни. Облиза ѝ путката, засмука ѝ клитора и колкото можа да хване със зъбки от външните срамни устни, но явно усети, че им липсва вкус и посегна към бутилката с вино. Изля върху путката ѝ от ярката червена течност и побърза да я изпие оттам. Тя продължи да се повдига към него със змийски движения, от което вечерята в порцелана дрънчеше в постоянен ритъм.

Той грабна вилицата и рязко ѝ я набоде в шията. Без пробив. Тя замря. После се изхили гадно. Той, задирайки пресни следи, я плъзна надолу през ключицата, през цицата ѝ, одра зърното ѝ и влачейки следите от остриетата, продължи през корема, отстрани на пъпа и спря над трапеца ѝ. Обърна вилицата откъм дръжката и я напъха с бавен мляскащ звук във вулвата. Срамните ѝ устни погълнаха прибора с присвиване навътре. Той я изследваше как се храни чрез путката си. Задържа дръжката вътре, а тя стенеше дрезгаво и присви краката в коленете, към гърдите си, силно разкрачена, за да му предостави видим и открит достъп за желаната игра. Възбудата ѝ се покачваше. Чрез стонове, чрез руменина по лицето, чрез трептенето по цялото ѝ тяло. Изпъчи гърди нагоре, а белите следи от набодката пламнаха алени. Той изтегли бавно вилицата из утробата ѝ, сякаш бе нож в тяло, на местопрестъплението, и преди да повтори процедурата се спря свръх сили и захвърли омазнения прибор на пода. Дойде му на ум друго. Рязко се пресегна, за да сграби бутилката с вино и пъхна гърлото ѝ между открито течащите ѝ срамни устни. Тя обви вагиналния мускул около стъклото, повдигна таз и заизлива съдържимото вътре си, като той не ѝ разреши да изпие всичко с путката си и бързо изтегли бутилката, а навсякъде се разхвърча фонтан от огнени пръски. Жената отново изпльощи задника си в чинията тортелини, чу се жвакащ звук, разпръснаха се частици, а то разкрачието ѝ, блеснало от сокове и зачервено от страст, се видя как се разтварят две тъмно виолетови стражи, издуват се вратите към рая, изпъкват навън, сякаш вдишват и из блясъка на пошло облещената ѝ путка се заизточва кърваво вино, течащо на шумен водопад навън. Той изплези езика си като варан и взе да я гъделичка през струята, да завира върха на езика си в дупката ѝ, а после да залепя устата си изцяло и да я пие. Дали така е измислен рогът на изобилието?

Обаче путката си иска хуй! Устни не стигат. Тя се изсули от масата, стъпи на пода, като между краката ѝ изтичаше с прекъсване червен водопад, обърна се с голия си пищен задник към него. Подпря корем и гърди върху масата, като разблъска всичко с диво дрънчене и се застопори с широко разтворени крака. Отметна лице настрани, положено на хладното дърво и зачака. Той си хвана хуя с ръка и взе да го маже през цепката ѝ напред-назад. Панталоните му, обхванали здраво глезените му, не го спъваха, защото само присвиваше таза си, с леко изпъчване. А след поредното дразнене по цялата ѝ лигавост, докато тя пулсираше в опит да го захапе с долните си устни, той ѝ го намушка от раз, както тя се надяваше. Хуят му се заби шумно, разплисквайки капки вино навън, като след няколко тласъка забави скоростта и амплитудата. Той нави косата ѝ на ръката си и я издърпа цялата към него, та тя грубо се озова клекнала, губеща равновесие. Ръката му я завихри, опъвайки я за косата и я обърна към него. Плесна я два-три пъти с кура през лицето. Тя не изглеждаше наказана от развяващото се парче апетитно месо. После ѝ го наби в устата, като я държеше здраво за косата. И я зачука, докато тя се дави в лигите си. Чукаше я в устата. Мръсно. Гаднярски. Злобно.

Когато се отдръпна да ѝ даде възможност за въздух, тя го изгледа нагло-перверзно нагоре и пусна ужасна крива усмивка, от която закапаха лиги. Носът ѝ лъщеше от сополи. Очите ѝ се хилеха предизвикателно през сълзи. Не даде вид на подчинена.

Това не му хареса, за да я продължи по същия начин. Щом тя се кефи, той ще се промени. Виждаше се, че го е обзел беса и цели да ѝ е гадно. Страдаше. Той. Болката му търсеше изход чрез садистичност. Пак я вдигна за косата. Права, гола, прекрасно разпищолена и мръсна, завъртя я, блъсна слабините ѝ към ръба и ритна със стъпала нейните, за да се разкрачи. Целият ѝ бял задник бе омазан в манджата му. С длан си помогна, като ѝ защипа бузата на задника и разкри видимост към анала ѝ. Разтеглена, с опънати полусфери встрани и омазан в тортелини задник, пред капещия му хуй се опули в конвулсии ануса ѝ. Тежко дишащ. Тъмен. Задъхан. Очакващ. Мъжът допря главичката на хуя си до набръчканото отворче и усети топлината и мускулните спазми. Имаше перверзна красота в контраста между неговата гладкост и нейната орелефеност. Допирът до топлината ѝ му изпрати мощен сигнал за удоволствие и го засили в ускорителното платно на възбудата. Предвкуси удоволствието да натисне и да премине твърдата ѝ бариера. Да види как гъбата му я разширява и тя обвива аналните си спори плътно около кура му. Да се ошмули в гъза ѝ и от представата как хуя му се скъсява, потъвайки навътре между дебелите ѝ разчекнати бузи, обрамчен от разтягащия се къдрав пръстен, без да иска, той се изсили и я напъна рязко. Проби от раз. Блъсна я дълбоко навътре. Тя изхърхори нечленоразделно, но той го чу като знак на болезненост и това го възбуди още повече. Манипулира го. Съсипа му вечерята, нахлу неканена. Изпи му виното. НА тиии! НАааа! НА! НА!НА! Зажули я рязко, мощно и безпощадно, а тя гъргореше с ниските честоти на похотта. Дойде му. Свърши мъчително, дълго и с много треперене. Тя го стискаше в гъза си и не го пускаше да излезе. Стискаше здраво.

Той успя да се издърпа и я зашлеви чевръсто. Всичко се разтресе. Какво е застискала тая мастия? Курва мръсна! “Щом не си свършила, а просиш и още, сега ще те науча!”.

Я! Вече чувам мисли! Да не се разсейвам, че ще ми изчезнат от фокус…

Мъжът подпря облия край на франзелата на гладно призяпващия ѝ задник и докато я подпираше там, подмуши ръка и взе да я търка здраво по клитора. Тя беснееше в несвяст, блъскаше се ту към него, да си натъпче в гъза франзелата, ту към масата, за да премаже дланта му между ръба ѝ и срамната ѝ кост. Той използва един момент, когато имаше място и я изшамари през набъбналия до болка клитор. В същия момент тя се разтресе от оргазъм и се заизпишква на пресекулки в шепата му. Стискаше путката ѝ плътно и оставяше топлите ѝ струйки да обливат пръстите му и да изтичат надолу.

По пода се въргаляха ароматни тортелини във вино и пресни човешки течности.

Щом и тя свърши, всичко се смени.

Целия кадър изчезна в този си вид.

Той седеше на холската масичка пред лаптоп. Чашата до него, цяла. Виното – неизпито. Гостенката я нямаше никаква.

Само аз надничах над главата му, както си плувах плътно под тавана…

Ииииии… видях, че той чете секс истории в сайт с интересни хора. Ииииии… ги виждах как коментират, пишат си мислите, съкровените мисли и желания.

Ииииии… ги виждах като малки единици как се спускат в матрицата. Надзърнах по-отблизо. Ииииии… видях множество ай пи адреси, холограми на хора и долните им мръсни мозъци. МБУХАХАХА!

ВИДЯХ ВИ!

ЗНАМ КОИ СТЕ!

ИДВАМ!