Fairytale за непослушни деца

26.11.2023 | Giv

Тихите ѝ стъпки почти не докосваха земята. Беше прекосила половината от главната паркова алея. Трябваше да премине под Арката. Той щеше да я чака. На опасно разстояние от нея вървяха преследвачите ѝ.

- Хайде, г-н Лош Късмет… нека падне и си счупи крака! – с тих шепот непознатата приканваше.

- Г-н Загубено Време, ощастливете ме, откраднете човешките им мигове и ми ги подарете. Но опаковани в красива хартия и в подходящия момент. Задължително с комплимент. – претендираше г-жа Капризна Съдба.

Облечена в елегантна сива рокля, тя сияеше заради вниманието, което двамата ѝ кавалери ѝ отдаваха. Бляскавата усмивка на г-жа Капризна Съдба застина в нелепа гримаса, когато между триото на вселенските сили и човешката им жертвата застана женска фигура. Ефирната ѝ черна роба контрастираше на бледата, мъртвешка плът на ръцете ѝ. Когато свали качулката покриваща главата ѝ студени, графитени кичури коса изпълзяха около раменете ѝ.

- Г-це Неочаквана Смърт, какъв сюрприз? Не особено приятен, бих казал. Не че вие сте неприятна, дори напротив, но... – неуспешно се опитваше се да бъде любезен г-н Загубено Време.

- Сигурно имате работа за вършене и хора които да убивате, г-це Неочаквана Смърт, а ние Ви задържане! Ако позволите... – изрече предпазливо словата си и г-н Лош Късмет.

- Бъркате ситуацията с боя, уважаеми. Аз прибирам душите на живите същества в момента преди неочакваната им смърт, а не да ги убивам. Смятам работата си за необходима обществена служба. – в гласът ѝ се долавяше позната окончателност, с която прекратяване всякакви опити за образуване на диалог.

Въпреки сребърните нишки в косата си, г-ца Неочаквана Смърт беше в попаднала във възрастовия интервал между девойка и жена. Надарена с космическа памет, с която помагаше на Вселенски Трибунал да разрешава казуси от Миналото и Бъдещето. За това беше последна инстанция по всички въпроси. Висшите сили бяха крайни в мненията си за нея. За едни тя беше неприятна личност с огромно его. За другите, ами… също беше неприятна, но поне можеха да разчитат на нея когато станеше напечено.

- Разбира се, не съм искал да ви обидя, г-це Неочаквана Смърт. Смея ли да го направя? Какво ще правите, след като работната ви смяна е приключила? – г-н Лош Късмет продължи плахо да я разпитва.

- Имам планове да посадя подправки за да мога да си приготвям къри. Обичам къри и котки. – спокойно отговори тя.

Завъртайки се на високите си токчета, така че роклята ѝ да се развее, г-жа Капризна Съдба разглезено започна да капризничи.

- Уважаема, не задържайте вниманието върху себе си! Господата имат работа за вършене! Капризите ми няма да се изпълнят сами! – тонът на сърдита французойка г-жа Капризна Съдба не впечатли г-ца Неочаквана Смърт.

Настъпилото тягостно мълчание отново беше прекъсната от думите на г-н Лош Късмет, че може би имат малко време за да помогнат на госпожицата в градинарството на дворчето. Докато чакаше потвърждение от приятеля си, г-н Загубено Време, жестът на г-ца Неочаквана Смърт ги вцепени. Погледът ѝ беше насочен към сребърния ѝ часовникът, който показваше единственото време което я вълнува. Крайчетата на тънките ѝ устни се повдигнаха в зловеща усмивка, когато даде отговор вместо наследникът на клана Време.

- Твърде късно!

Г-жа Капризна Съдба подхвана спътниците си под ръка и троснато им обясни, че ако не се разбързат, двете човешки същества, които преследват, ще преминат Арката и тогава наистина ще бъде “Твърде късно!”.

Всичко щеше да е много по-лесно, ако г-ца Неочаквана Смърт просто се отдръпнеше от пътя им, но тя беше взела друго решение.

При всяка направена стъпка, тя заставаше в контра на елитарните, вселенските сили.

Г-н Загубено Време впери очите си в нея, когато ѝ каза, че е сама и нещастна. В гласът му звучеше задоволство, което предизвика тих кикот в г-жа Капризна Съдба.

Г-ца Неочаквана Смърт не помръкна и за момент, защото усети присъствие на някой зад гърба си. Висок и силен силует облечен в черно, до нея стоеше г-н Тежък Живот. Белега и кривата му физиономия го правеха още по-неприветлив и грозен. Носеха се някакви слухове, за отношения от упадъчен характер между двамата. Г-н Тежък Живот отмести косата на г-ца Неочаквана Смърт и целуна мястото под ухото ѝ. Гъделът, който се разля по извивката на шията ѝ, я накара да се усмихне. Игнорирайки напълно вселенските сили срещу него, той постави нещо в ръцете ѝ.

- Толкова много ми липсваше! – гласът ѝ нашепваше, докато стискаше здраво опасната вещ.

Г-н Тежък Живот ѝ обясняваше, че оръжието ѝ е ъпгрейднато. Върху дългата тояга беше издълбал думите MORS SCEPTRA LIGONIBUS AEQUAT.

- Ще ти е по-удобна от косата! Наточил съм ти я на шмиргела. Вече може избирателно да изстрескваш някой между очите. Така ще е по-хуманно! – плътния му тембър пълзеше по тялото ѝ.

Г-ца Неочаквана Смърт усети ударен прилив, който затопляше бедрата ѝ, докато г-н Тежък Живот галеше лицето ѝ. Гневът и възбудата ѝ бяха горивото от което имаше нужда. Погледът ѝ режеше въздух със студенината си, когато му показа върху кой ще изпробва новото си оръжие.

- Г-це Неочаквана Смърт, не си вярвайте толкова! Тук има ред! И ние ще го въдворим с разрешението на Вселенски Трибунал. – г-жа Капризна Съдба се произнесе уверено, как уважаемия главнокомандуващ г-н Ходещ Мързел ще отсъди правдиво.

- Г-жа Капризна Съдба, знаете ли какъв ден е днес? – въпросът на г-ца Неочаквана Смърт стъписа изящната дама срещу нея. - Днес е #единденследНИКОга, което означава, че г-н Ходещ Мързел за неизвестен период от време е предал властта на... г-жа Неприятна Изненада. – усмихнато продължи проклетата, вселенска сила от семейство Смърт.

Настъпилото мълчание нагнетяваше взривоопасната ситуация. Господата Изгубено Време и Лош Късмет започнаха ласкаво да убеждават г-жа Капризна Съдба, че смъртните, които г-ца Неочаквана Смърт защитава, не си заслужават усилията. Предложиха на г-жа Капризна Съдба да си намерят уединено местенце, където те двамата да бъдат удобна мебел за нейните капризи и изваяна снага. Тя прие с охота предложението им. Прекалено заета беше за да се занимава с г-ца Неочаквана Смърт и нейните смъртни. Бавно тримата поеха в неизвестна посока.

Останали сами, г-н Тежък Живот пое в обятията си издънката от “Домът на Смърт”, привеждайки снажните си рамене към нея за да бъде неин заслон. Държеше я здраво, докато тя притискаше студеното си като мрамор тяло в неговото.

- Отслабнал си. – зад нежните ѝ думи се криеше искрено, женско притеснение.

Пръстите му навиваха сребърните ѝ къдрици когато ѝ върна комплимента, че е побеляла. Шепите му стискаха лицето ѝ, докато вмъкваше езикът си между бледите ѝ тънки устни. Върху него отровните ѝ целувки нямаха гибелния си ефект. На топлината, която той ѝ отдаваше, тя отвръщаше с обожание. Г-н Тежък Живот усещаше напрежението, което я стяга. Попита я, какво я притеснява.

- Да отидем до Арката. Трябва да съм сигурна, че те са се срещнали. – гласът ѝ носеше тежестта на надгробна плоча.

Вървяха рамо до рамо зад момичето, което влюбено подскача, за да я пазят от вмешателство на някоя друга недоброжелателна вселенска сила.

- Тя ме мрази. – болката в сърцето на г-ца Неочаквана Смърт накара г-н Тежък Живот да стисне ръката ѝ силно.

- Още е зелена. Той ще ѝ помогне да осъзнае, че “Death is Not the End”, както пее онзи дръвник Ник Кейв. А и ти си нямаш повече работа с тях, нали?

- Не, няма да отнемам никой неочаквано от тях. А ти? – въпросът ѝ го накара да я прегърне силно.

- За съжаление ще ги удрям още. Негов ред е. Ще го превивам до точка на пречупване, но той е силен. Много е силен, а и тя е до него. Ще се справят! Виж, минаха Арката! – г-н Тежък Живот сочеше към човешките същества, които бяха на безопасно място.

Г-ца Неочаквана Смърт отдъхна с облекчение от затворените ѝ очи, а по бледото ѝ лице се стичаха тихи, черни сълзи. Той постави качулка на робата ѝ така, че никой да не може да види слабостта ѝ и я поведе към домът ѝ. Тя беше от семейство Смърт и нямаше нужда от дом, но въпреки това си беше направила такъв. Типично по женски това беше уютно, но нефункционално място с проблемна и тясна кАНАЛизация за която г-н Тежък Живот се грижеше.

Привличането им един към друг нагнетяваше слабините им. Силните му ръце разкъсаха черната материя на робата ѝ още щом прекрачиха прага на “Домът на Смърт”. Остатъците от ефирната одежда паднаха в краката ѝ. Той бързо освободи тялото си от собствените си дрехите. Г-ца Неочаквана Смърт уви ръцете си като отровен бръшлян около врата му. Неговите длани болезнено стискаха бледата плът на сочните ѝ хълмове, докато злобно хапеше устните ѝ. Ледът във вените ѝ започна да се топи от разливащото се желание в снагата ѝ.

Г-н Тежък Живот без затруднение я повдигна и отнесе до близката мека мебел. Незнайните пътеки по осанката ѝ го зовяха. Ръцете му безсрамно разтваряха бедрата ѝ. Пръстите му щяха да рисуват със синьо по плътта ѝ. Тежкия му дъх нахално опари удоволственото ѝ бутонче. Той обожаваше да си играе с малкото ѝ сакрално местенце. Възбудата ѝ бързо отключи сексуалния механизъм на тялото ѝ.

Въздуха беше сгорещен от аромата на мъзга отделена от недрата ѝ. Сладко ухание на топла женска роса и похот удряха безмилостно ноздрите и скута му. Щеше да засити нагоновия си глад с пиршество за сетивата каквото беше тялото ѝ.

Езикът му атакува пухкавите ѝ срамни венчелистчета. За разлика от тези на лицето ѝ, тези между бедрата ѝ бяха алени и сочни. Нежна млечна текстура течеше от набъбналата ѝ орхидея. Езикът му лижеше цепката ѝ, докато г-ца Неочаквана Смърт извиваше тялото си в страстни трептения.

Соковете ѝ се стичаха по бяла пътека, която го водеше към задната ѝ крипта. Показалецът му натисна тясното отверстие и прониква внимателно. Г-ца Неочаквана Смърт беше ударена от желание да напъва мръсната си ерогенна пещера. Дишането ѝ беше плитко и насечено. Тазът ѝ се самоподнасяше към лицето му, докато езикът му сновеше върху разлигавената плът.

Възползвайки се от момента в който тя беше отпусната, той я обърна по корем и проникна с още два пръста. Захвата ѝ бавно започна да се отпуска. Свободата, която това му даде, позволи на г-н Тежък Живот да опипа с пръсти стените на отверстието ѝ. Допирът му усети сухотата в мръсния ѝ канал. Дланите му разтвориха валмото ѝ, докато езикът му го смазваше с въртеливи движения. Мускулът ѝ предателски започна да поддава на ласките му.

Незащитената вътрешна тъкан биваше лесно превзета от настоятелните ласки на г-н Тежък Живот.

С изненадваща маневра г-ца Неочаквана Смърт успя да разположи изпотеното си от желание тяло върху неговото, така че и двамата да попаднат в прегръдката на съвършения Ин и Ян, простичко номериран от смъртните като 69.

Езикът ѝ се завъртя около чувствителната му кожна плуха. Г-ца Неочаквана Смърт с трепливи движения почукваше върху главичката на натопорчеността на г-н Тежък Живот. С едната си ръка деликатно подръпваше дисагите му, докато другата ѝ ръка маневрираше по ствола. Насладата, която получаваше от ласките в органичния ѝ коридор, я караха да изхлипва върху налапаното кораво парче. Лакомата ѝ паст го пое дълбоко в гърлото. Устата ѝ се пълнеше с лиги, докато инатливо отказваше да го извади. Продължаваше устремно милиметър по милиметър да го превзема. Той бясно започна да прониква в оралното ѝ устие, без да ѝ дава възможност да вдиша необходимия ѝ въздух. Г-н Тежък Живот усещаше как тялото ѝ се свива и гърчи върху неговото. Тя понесе още няколко тласъка преди да се отдръпне и да изплюе върху твърдостта му събралите се в устата ѝ лепкави лиги. Ръцете ѝ ги разнасяха по цялата му дължина. Силният мъж под нея продължаваше да облизва и разтяга пещерата ѝ. Отделяше ѝ цялото си внимание и желание, играеше си с каналната яма с пръсти и език.

Г-ца Неочаквана Смърт се измъкна от плътския му капан. Заставайки с гръб към него, тя разтвори орбитите си за да наниже набраздената си халка върху му. Г-н Тежък Живот се наслаждаваше на нежната ѝ езда. Бавно увеличаваше, но и намаляваше силата и дълбочината на проникването в мрачния ѝ тунел. Връхчетата на пръстите ѝ танцуваха по шевът разделящ кожните му торбички. Наслаждаваше се на усещанията, които тя му подарява. Пръстите му в косата ѝ се свиха в юмрук, а когато я издърпа гърбът ѝ се изви като дъгова арка карайки пикантните ямки на кръста ѝ да му намигнат. Г-н Тежък Живот отпусна хвата с който я държеше в подчинение. Даде ѝ знак да се обърне към него. Тя освободи плътския си изход, който в момента биваше използван за вход от присъствието му само за да се завърти с лице към него. Г-ца Неочаквана Смърт задържа сферите си разделени за да го получи отново в кулоара си. Нямаха нужда от думи за да свържат желанията си. Погледите им бяха повече от красноречиви. Силната му ръка отметна воала от паяжини вплетени в косите ѝ през рамото ѝ за да се пусне от вратната ѝ извивка през овала на рамото ѝ. Продължи опознавателно да преминава през контура на ключицата ѝ за да обхване сочната ѝ гръд. Палеца му танцуваше по розовата ареола на наперчените ѝ пъпки. Другата му ръка вече властваше върху пубисната ѝ могила. Сластната ѝ езда върху седлото му устремно набираше скорост, докато той пришпорваше удоволствието ѝ свирейки върху клиторното ѝ звънче. Поставяйки дланите си на колената му за опора проклетата главица на г-ца Неочаквана Смърт отпадна назад за да изпъчи женствените си релефи. Здравите му ръце, които раздаваха тежките, житейски шамари нежно ги милваха. Докосването му улови нещо за което се носеха само легенди. Заключено в ребрената клетка за него пулсираше мъртвото ѝ сърце. Основния ѝ алюр отключи страстната си фаза и тя насладно пулсираше върху каменния му торс. Възбудата, с която я обладаваше, напрягаше на мускули снагата ѝ над тялото му. В сподавените ѝ вопли се открояваха първичните, оргазмени нотки. Опасната парабола, в която емоциите и тялото ѝ се извиваха, беше знамението което той търсеше. Във върховния ѝ удоволствен момент г-н Тежък Живот я катурна от себе си и постави по гръб. Той се намърда завоевателски между бедрата ѝ, след което премести тежката си мъжественост от тъмната ѝ крипта в светлия ѝ храм. Подпрян на длани с изпъкнали ръце проникваше дълбоко и за дълго. Натежалите му кожни камбани агонизираха от желание да бъдат изпразнени, докато удряха женствения ѝ олтар. В мигът с продължителност на вечност, г-н Тежък Живот наблюдаваше как г-ца Неочаквана Смърт се трансформира. Изстреляното му животворно семе в мъртвите ѝ недра отключи блясъкът в очите ѝ, който запали цъфнала руменина по острите ѝ скули. Трепливата наслада сгорещи ледената ѝ плът и душа. През неговия поглед беше почти... жена. Тялото му морно и тежко се отпусна за да бъде прегърнато от смъртоносният ѝ покой. На Живот и Смърт беше за тях в Любовта.

***

- Вярваш ли го? – спокойно я попита, докато преминаваха отново през Арката.

- Това е приказка за непослушни деца. – в очите ѝ нагло блестеше съмнение.

- Но все пак… – настояваше той. - Може би някъде там две вселенски сили пазят две човешки същества като нас?

КРАЙ