Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Дремя на опашка в КАТ. Чакам да си регистрирам новия Мерцедес S клас. Проверка, чак мокета вдигат служителите! Скучая.
- Г-не, малко ще се забавим, пийте едно кафе.
Слизам в барчето на КАТ – тесни стълби към вмирисано на мухъл мазе. Пет- шест маси на кръст, има няма трима вътре с мен. Поръчам си кафе и Фанта и в следващия момент съзирам барманката. Съученичката Ивета, подир която тичах два срока в последната година на техникума. Ха – барманка! Отличничката на класа – барманка! Тая дето ме разиграваше и се правеше на недостъпна – барманка!
- Благодаря за кафето, Ивета! – и оставям 20 лв.
Обръщам се и сядам на първата маса срещу бар-плота.
- Извинете ме, господине… но ето ви рестото! – стои Ивета пред масата.
“Тази дори не ме позна!” – помислих си. Аз се правя на не видял и си бъркам кафето с найлоновата бъркалка. Мотая си я из пръстите и я огъвам. Под натиска бъркалката полита и се забива стремително в отвореното деколте на барманката.
- Извинете ме за грешката, вината е моя! – подхилквам се.
Бе смешно ми стана… и поглеждам нагло в деколтето от около метър.
- Да не изгубихте нещо? – ме контрира Ивета.
- Да. 100, 200 лева. – държа се нагло.
Тая пък какво се прави – не съм остарял толкова, че да не ме познае! Хубавицата на класа обаче явно не вдява! Тази наистина не ме е познала – това колко са… 15-16 години. Аз обаче съм забил очи в изрязаното деколте и дрънкам нагло:
- Иве, не ме ли позна? Аз съм С.!
Чак сега тя си хвана баджа с ръка и се вгледа в мен.
- О, С., извинявай! Толкова хора минават оттук… не съм очаквала да те видя точно теб!
Ивета беше разширила зеници и прояви някакво мижаво чувство за интерес, но си личеше умората в погледа ѝ. Отпуснатите ѝ рамене и самата ѝ стойка показваха, че нещо не е наред с тази 34 годишна жена.
- Докога си на работа? – попитах.
- Докато свърша. – отговори ми машинално.
Пък на мен не знам какво ми стана, беше ме обхванало някакво просташко настроение:
- Е то много пъти може да свършиш, но не искаш ли да излезем да пием по нещо? Нека свършването да го оставим за по-късно! – чак не можех да се позная.
Наистина се държах профански, но може би чувствах някакво превъзходство над нея. Тая отличничката, дето беше супер мацката на класа, и дето ме разиграваше цяла година, сега изглеждаше слаба и жалка.
Ивета ме погледна някак си с мътни очи – мислите ѝ явно бяха другаде в момента. Мисли за семейство, мъж, деца...
- В 5:00 ела. Къде ще ходим? – прозвуча като безразличие или спасение от ежедневието.
- Има ли значение? Ако искаш да си с мен няма да питаш! – аз се правих на важен.
Мерцедеса беше регистриран, не потърсих Ивета.
Стоях пред изхода на КАТ и я чаках. Тя се зададе по дългата алея. Изглеждаше отдалече пак като онова изпънато и съблазнително девойче, като в техникума. С приближаването обаче се виждаха промените от годините. Отворих вратата в момента в който Ивета мина покрай колата. Тя се наведе и ме погледна. Качи се, без въпроси, и седна на седалката.
Бръмчах през града. Подминахме табелата. Пътя пред нас се виеше по баира. Ивета седеше на предната седалка до мен с две ръце стиснала коленете си и вперила поглед през предното стъкло. Мълчеше. Просташките ми мисли се въртяха в главата ми: “Щом се е качила, значи се е навила!” – мислих си аз.
Спряхме след няколко километра пред кипро хотелче с ресторант, за който се говореше че е най-добрия в окръга.
Да – извън града, но там хората си водеха любовниците.
Ивета малко се поотпусна, тиха приятна музика, подбрани менюта и вина. Неусетно минаха няколко часа. Помахах на сервитьора.
- Ама тук много скъпо! – изкоментира Ивета, като видя няколкото банкноти по 100 лв. оставени на таблата на сервитьора, които той ловко зави с бялата кърпа на ръкава си и се изниза безшумно.
Качихме се в хотела. Ивета беше в потрес.
- Аз никога досега… да не си помислиш лошо за мен? Не съм изневерявала на мъжа си!
Стоеше насред стаята и чупеше пръсти.
Сега ми е смешно, като си спомням… само ми е смешно. Тогава се засинях от смях. Седнах на голямата спалня и ѝ казах поне да ми свали обувките, не спирайки да се смея.
Свали ми обувките. Докато се хилих като простак усетих, че и панталона ми сваля в едно с боксерките. То вече беше сериозна работата – смешното мина.
Ивета клекнала на колене и дърпайки панталона в едно с боксерките пред спалнята, а аз излегнат по гръб и с висящи колене. Картинка!
Кура ми се люшна пред очите ѝ и в момента в който вече се надигах на лакти в кревата, тя го държеше с две ръце. Изражението на лицето ѝ показваше някаква изненада, задоволство и... две устни, които ме накараха да изохкам и да се просна по гръб. Това не беше свирка – Ивета беше доилен агрегат, вакуум помпа! За по-малко от 2-3 минути избълбуках в устата ѝ.
Секса беше добър, по-скоро нещо универсално, без много заигравки.
- Не го вади, със спирала съм. – това бяха единствените думи, които чух преди да си вземем душ и да си тръгнем.
- Остави ме тук. – Ивета слезе, приведе се и преди да затвори вратата ми каза: - С., голяма патка съм била навремето! Не ме търси повече, че не искам да наранявам други хора! Благодаря ти за тази вечер! Хайде, тръгвай!
Ивета, отличничката и красавицата на класа, беше нормална семейна уморена жена.
Тони
Тонка, считай, че току що съм ти излющяла един звучен шамар! Заради разказа, нищо лично.
Какъв нисък морал при Ивето. Ужас. Да изневери на мъжа си. Пуууу. 15см
Ама пък какво благородство у Тони да признае пред себе си и нас, че нещо му е било станало и се държал като гъз. Но това не е достатъчно, а трябва да завърши с обобщението за уморените сиви женички. Катя, ако го чуе как говори за жена, която току що е ебал, ще ме изпревари с десницата. :)))
ТОНКАААА, дойде ми нов акъл! Ти да не би да искаш да кажеш, че Ивета е научена от живота да действа машинално и затова е изгубила блясък в погледа? Да не би да намекна, в един вид прикрита самоирония, че и ти, както всички други мъже, които е срещнала по пътя си, са й дали да разбере, че става само за смъкване на дънки и бърза центрофуга, в което по неволя се е усъвършенствала. Един вид, нейната умора и сивота е следствие на общата и повсеместна мъжка култура на сексуално поведение/ отношение ли?
Отивам да пусна една пералня, тъкмо ме подсети пък мен разказа и после ще простирам. 15см
А така, 15-ка. Дано ти е на високо простора. Много ми е кеф да наблюдавам тва протягане нагоре, релефчетата отпред и послееее, кат се издрусаш на пети как се разлюлява отпред мъжеството отпуснато. Велика гледка! :) Аз , лично, няма да мръдна от леглото. Ядене бол, работа ньенте, а ей ся мей затърсил Томас от влака по Рейн, чака си още, горкия, да му преведа разказчето му. :) Та, айде, дойде му времето, плюя си на пръста и почвам. :)
И аз не можех да се позная докато свалях бъдещата си жена. Харесах си я и просташкия я натисках и мачках сочното и дупе и стегнатите цици. Налазвах я при всяка възможност и бях като озверял, а в живота ми ни следа от този животински нагон, който само тя събуждаше. И така до днес. Около мен жени бол, но само тя разпалва огъня на страстта.
Фери, много ти харесвам първите двама коментарове. Изпадал съм в подобни ситуации и точно ей това просташко държане, никога не съм го разбирал. Ако не искам да й направя хубаво на жената, защо да се занимавам изобщо? Владислав
Влад, разбираме се с поглед :). Но виж как съм си една голЕма емпатка и не след дълго завих мисловно.
Много ме радват вашите позиции и разсъждения, но никой не зацепи целта на този разказ. ТОНИ
Подскажи малко, щом не ни достига пипето, Тони! Караше Ауди, пък сега сам регистрираш Мерцедеса? Тва не го ли прави вносителя за нови коли? Като каква да ти е целта?
ех тези жени как бързо и лесно се навиват само с поглед
Fairy- бих те плеснал по -утката но не ми е приоритет --- може да съм се държал просташки - –в зависимост от ситуацията- но никога не съм се държал грубо освен в един единствен път в живота си с жена . А относно Аудито и Мерцедеса - ами сменил съм много коли и този разказ изпревари с почти година спомените ми - а твоето любопитство ме радва - целувки по бузките
ХАХА- изникна ми една дилема - как е правилно - КУРИФЕЙКА или КУРИFAiRY------- Ми щото съм начинаещ тук а и скоро ще ми свършат преживяванията и няма какво да пиша повече ТОНИ
Тони :))), това е толкова мило! :))) ToneE : Из Дънов "пък „ми" е моделиране, мекота. „Ми" всякога носи мекота, начин да избегнеш противоречията в живота, да няма стълкновение, да не изкривиш пътя си. В музикално отношение всички груби работи с „ми" се уреждат". Носиш мекота, Тони :) Ако ще спорим, знам къде живееш. :))
Faity-- БЛАГОДАРЯ с най хубавата дума от нашия речник . ТОНИ