Червения дракон (част 1)

21.10.2023 | MamaBunny

!!! На някой може да му се стори слаб, но се налагаше да напиша малко подробности !!!

Бях изпаднала в тотална емоционална пропаст. Имах нужда да се разтоваря и затова с моята майка решихме да си осъществим една малка мечта и да отидем на екскурзия до Япония. Накратко, за да не изпадам в много големи подробности, беше много хубаво. Видяхме много красиви места, а културата им там е просто на друго ниво! В последните няколко дни останехме в Токио, като решихме да се отдадем на хапване, караоке и какви ли не щуротии. Още в първата вечер попаднахме на група от хора, които се бяха събрали на вечеря, тип тийм билдинг. Подобно на тези в България, когато човек се напие, билдинга прераства просто в парти. Ужасно много се забавляваха и двете групи. Японците, понеже не държат много на алкохол, бяха доста по-пияни. Само един единствен господин правеше изключение. Господин Такуми Такагера, такъв мъж и в най-смелата азиатска драма не може да намериш, направо като актьор! Печелеше бонус точки и от това, че е супер висок и силен. Доста нетипично на морето от еднотипния, което виждах няколко дена поред. Лично да си призная, на моменти се чувствах супер неудобно, защото не спираше да ме гледа. Не по онзи смръзващ начин, а по онзи начин от който вагината ти се свива. Все едно едва се сдържа, за да не те награби.

Лично да си призная, не се смятам за грозна, ама на базата на красивите гладки лица, блестящи коси и перфектни зъби... Е, не можех да се меря с тях. Не че исках, но все пак за техните стандарти може би не бях красива. За това и беше цялото ми възмущение, защо толкова много ме гледа. Края на вечерта, когато половината бяха изпопадали по сепаретата, ме покани на танц. Наистина невероятен джентълмен и много внимателен. Въпреки всичко, като човек с не толкова хубаво минало, подлагах всичко на особено мнение. Ама едно не можех да му отрека – беше ужасно опитен да ми изкарва думите с памук. Не знам дали и мен ме хвана алкохола или горещото му тяло ми въздействаше повече отколкото трябва. Успях да си призная доста детайли за живота си. Бях в труден етап с дългогодишния ми приятел от който имах дете, бях загубила работата си и не знаех какъв път да поема. Илюзия ли или нещо друго, но ми предложи, тъй като е шеф на компанията, да ми даде работа. Не ми се вярваше и в първия момент си помислих, че се бъзика с мен. Само че това, което разбрах за краткото време е, че японците са много сериозни, що се отнася до обещание и пр. други неща. Тогава му споменах, че не искам да оставям детето си, а ще ми бъде много трудно докато се ориентирам. Фактор, че и не можех сама да се справям с всичко. Предложението се вдигна, обеща за няколко месеца да покрие разходите по квартирата, тъй като имал фирмени апартаменти в близост до офиса и на първо време може да дойда с майка ми, която да ми помогне да си стъпя на краката, докато вляза в ритъм.

Тук идва въпроса, каква работа ще извършвам. На първо време, докато уча езика, ще съм около него, като икономка, ще ме праща по разни задачи, които неговата асистентка или той не може да свърши.

Каза да си помисля, колкото време искам, и че ако нямаме нищо против последните няколко дни той ще ни развежда из Токио. Това беше приятно предложение, а и щях да разбера още за това що за човек е.

Няма да ви описвам, колко прекрасни бяха последните дни. Заведе ни на такива места, които не подозирахме, че може да съществуват. Много ми се искаше да остана, но наистина ми домъчня за детето. Радвах се, че той разбираше това и не ме пришпорваше.

Тръгнах си от Япония с тежест. Това място остави следа, Такуми остави следа. Пишехме си доста, но не беше същото. Той ми предлагаше какви ли не неща. Аз се страхувах, защото не исках пак да бъда използвана. Тогава ми каза, че ако се страхувам ще има запазен билет за всички, ако не се чувствам добре, мога да си тръгна когато пожелая. Звучи супер фантастично, но има такива неща.

Съвсем накратко и след цяла юридическа патаклама, както и лека драма с бившия, тръгнахме. Такуми ни посрещна още на летището, грееше като слънце. Малкия ми син, както и Такуми, си умряха един по друг. Мислех си, че ще е мнителен, но явно беше предвидил и го обсипа с подаръци. Заведе ни в квартирата в която имаше стаи за всички, а стаята на малкия имаше всичко. Имаше също храна, както и униформи за мен. Щях да почна работа в следващата седмица за да се адаптираме.

Ударно започнах определено! Не ме щадеше, но ми харесваше. Пращаше ме за химическото, за някоя храна, чистех, подреждах или организирах неща в офиса и дома му. Имаше огромен апартамент и ми отнемаше понякога цял ден да го подредя. Имаше и куче, което цапаше като за 300, но все пак беше едно невероятно добро лабрадорче. Така мина почти година, стъпих си на краката, майка се прибра, а когато не можех да взема детето, Такуми нямаше против да го водя в офиса. А и успявах да намеря детегледачка. Влязох в ритъм и всичко се нареди. Бях много спокойна, а езика вече започвах все повече и повече да овладявам.

- Анна?

Почиствах рафтовете с книги, когато ме откъсна от почти медитационно разсейване:

- Да г-н Такагера?

Засмя се, защото мразеше да го наричам така, но аз се опитвах да оставам професионална. Макар че последните дни усещах ужасно напрежение. Нямах време да излизам много. Някой път си позволявах с колегите, но от друга гледна точка ужасно много исках да се чукам вече с някой. А шефа не помагаше! Гледаше ме все така, както в първия ден, дори по-тегаво. Вижте, не съм тъпа… очевадно е че ме иска, макар да не знам защо. Аз си го исках от първия ден, ама да си призная на моменти си мислих, че ще стана трафик...

- Стига, знаеш че искам да ме наричаш Такуми. Та... имаш ли желание да работиш нещо друго? Ако не ти харесва, мога да ти помогна за курсове или нещо друго?

Въздъхнах и прегърнах пухкавите пера с които бършех праха. Приближих се към него, застанах от дясната му страна и опрях дупето си в ръба на масивното бюро. Той се завъртя и отблъсна леко, за да ме вижда по-добре. Можех да се обзаложа, че ме оглежда от главата до петите. Носех бяла риза с къс ръкав, стегната пола до коленете и не много високи обувки. Косата ми беше вдигната на прилежна опашка, кърваво червени коси. Лек грим, очна линия и ненатрапчиво червило.

- Иска ми се да се науча графичен дизайн или програмиране, но не мога да избера още среда.

Намести се на мястото си, сякаш му е неудобно. Преглъщаше жадно, затова му подадох чаша вода. Изпия всичко на веднъж, но продължи да преглъща:

- Ще помоля отдела на компютърните инженери и пр., да ти помогнат...

Развълнувах се много приятно:

- Сигурен ли си, че нямаш нужда повече от мен? Нещо да не съм направила?

Поклати глава и въздъхна:

- Не, не… нищо не си направила! Справяш се повече от отлично, но... – кратка пауза и наместване. - Трябва да се развиваш, а и ми е трудно вече да си около мен.

Присвих очите си и пуснах пухчето на бюрото, като скръстих ръце пред гърдите си:

- Какво значи, трудно ми е да си около мен?

Въздъхна и едва не изръмжа, погледна му този път беше различен, дори малко стряскащ, но и адски възбуждащ. Като на диво животно, което се сдържаше едва-едва.

- Анна, разхождаш се около мен, с това тяло... Аз не съм от лед! Ясно ти е, че имам чувства към теб? Не съм ти казвал нищо, защото не искам да се чувстваш притисната. Радвам се, че мога да ти помогна и винаги ще го правя, дори да не ме желаеш. Само че не мога да измъчвам повече себе си.

Поех дълбоко дъх и някаква буца заседна в гърлото ми. Може да се каже, че страха ме заслепяваше на моменти, но и не можех още в началото да се хвърля, като удавник за сламка?

- Такуми, аз...

Протегнах ръка и погалих красивото му лице. Той се отдаде на милувката, като дори затвори очи. Показваше ми, че има най-топли намерения. Аз обаче вече щях да прекрача дори и това, защото моите намерения бяха вече съвсем изпепеляващи. Влагата между бедрата ми, вече заплашваше да се процеди през бельото ми:

- Виж, мразя неловкостта на първите срещи. Наистина имам чувства към теб, много надхвърлящи тези между служител и шеф.

Лицето му грейна още повече, озари се от усмивка. Завъртя стола си към мен и се приближи, като намести краката между неговите. Погали ме отстрани по коленете:

- Какво предлагаш тогава?

Погледнах него, после се извъртях към вратата. Сякаш хванал намека натисна телефона и се свърза със секретарката:

- Никой да не влиза в офиса, в обедна почивка съм!

Зае отново позицията си и ме гледаше все едно е омагьосан. Това накара всичко в мен да настръхне. Нямаше връщане назад. С усмивка на моето лице, която граничеше с перверзното, започнах да набирам тясната пола нагоре. Откривах гледката на дантелени чорапи, захванати с жартиер и деликатно и красиво бяло бельо. Мъжа пред мен се облиза, прехапа долната си устна, но погледна към очите ми, за да бъде сигурен. Наведох се за да го целуна, нахлувайки брутално с езика си между устните му. Отвърна мълниеносно на играта, като ръцете му ме сграбчиха за вече голото дупе. Изръмжа като диво животно и не спря, докато не се задъхахме. Сега вече разбирах, колко е силен всъщност. Със сигурност беше оставил следи по нежната ми кожа. Майната му, това е само дупе! Повдигна ме и усетих студения махагон под себе си. Раздели краката ми и сурна стола, за да се доближи още.

- Нямаш си ни най-малка идея, как и от колко време желая да те вкуся?!

Не повече от мен, но не успях да го кажа, защото усетих как бикините ми се отместват встрани. Нямах време дори да усетя хлада, той замести материята с устните си. Устните му засмукваха, а езика му трептеше толкова игриво, че от удоволствие стаята се завъртя няколко пъти. Опитвах се да се хвана за нещо под мен и чувах някакви неща да се търколят на пода. Едва не извиках, когато езика му нахълта във входа на влагалището ми.

- Толкова... Ах.. Таку...

Стенех, а той без жалостно си играеше с мен. Усещах как вагината ми конвулсира съвсем празна, копнееща да бъде запълнена. Клитора ми толкова сензитивен, че усещах дори дъхът му. А той не спираше! За първи път имах такъв мъж, който знаеше какво да прави. Не само знаеше, а беше спец. Преди да мога да реагирам, вече беше напъхал двата си пръста и като опитен сапьор беше намерил “мината”. Само с няколко движения на пръстите си ме изстреля в облаците. Чувах дяволития му смях, докато се опитваше да изпие всяка сладка струя и капка от бурното ми свършване.

- Ув... Да... Мммм...

Стенех и дишах не пресекулки, все още се движех в ръцете му и не спрях, опитвайки се да се овладея. Преминах с ръка през косата му, като я разроших. Прихванах го здраво и го отделих от себе си. Гледах доволната му физиономия, облизвайки се като доволен котарак.

- Хъх... Ах… – опитвах да се успокоя. - Чукай ме!

Просто го избълвах. Не съм голяма моралистка, при все всичко че си позволявах такива неща, но сухия режим беше прекратен и не исках да си остана само с език. Исках яко чукане! Ако ще остана без работа, поне да съм задоволена!

- Мислех си, че никога няма да го каже!

С бързината и силата на тигър, ме захвана. Така позиционирана можех да усетя, че статистиката за размера на японските мъже е мит. А може би той не влизаше в тази категория. Даже да си признаем и моята я надхвърляше. Пробяга ми мисълта, че може би ще съжалявам след това. По-скоро вагината ми щеше да съжалява. Дори не бях разбрала в бляновете си, кога ме понесе и положи на дивана. Не ме остави да говоря, а за запуши устата ми със своята. Чух на фона разкопчаване на метален колан и сваляне на цип. Следващата секунда усещах главичката на коравия му член да нахълтва. Мислех, че ще ми даде време, че ще е плавно и леко. Не беше! Влезе в мен рязко, здраво, все едно зависеше живота му. Секна въздуха в гърдите ми. Прехапах устни да не извикам. Инстинктивно се опитах да се дръпна, но ме прихвана здраво и натисна, докато не го усетих до края. Може би очите ми се обърнаха. Усетих болка и сладост едновременно. Определено беше голям, твърд и дълъг. Кълна се, че можех да усетя дори вените му, които ставаха още по-осезаеми, след като се задвижи. Тук вече не можех да говоря на японски, говорех вече на български. Целия богат речник от секс изречения се изля като дива река. А той сякаш разбираше, защото на всяко “Давай! Още!”, забързваше все повече. Такуми беше като за трима. Окопитена от първоначалния шок, сега бях свикнала с размера му, макар да знаех, че ме усеща супер стегната и дори конвулсираща. Хапеше врата ми и ме нанизваше на себе си с такава страст, че много сигурно ме водеше до оргазма.

- Красавице... Искам те!

Успях да доловя, през бучащите ми от кръв уши. Всичко в мен вече се крепеше на толкова малка гранична линия, че щях да избухна всеки момент. Кулминацията дойде, когато разкъса горните две копчета на ризата. Захапа плата на сутиена, за да го свали надолу и да впие безжалостно устата си в зърното ми.

- Такуми... мам...

Не можех да довърша, той проникна още няколко пъти бясно и усетих как се влива в мен. Беше засмукал здраво и езика му закачаше връхчето на зърното ми. Миг след това и аз свърших безпаметно, като намокрих и него и дивана. Впих ноктите си под сакото му, което нямаше време да съблече. Двамата дишахме бързо и си крадяхме диви целувки. Той не излезе от мен, изливаше всичко до последната капка, но и не омекна. Това много ме изненада. Усетих как прихваща ръцете ми над главата и се насочва към ухото ми. Засмука възглавничката и с ръмжене добави:

- Ако си мислиш, че обедната ми почивка свърши, дълбоко си се заблудила! А ако си толкова гореща, ще отменя работата си дори до края на деня!