Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Либидово езеро

30.09.2023 | Cherie
Категория: Секс училище, Тийн, Художествена литература

Жасмина елегантно издаде крака си назад. Той се рееше във въздуха. Можеше да усети силата на гравитацията как се опитва да го събори на земята, ала хватката на преподавателя ѝ в кралската академия по балет не позволи това. По навик тя стегна мускулите си и потръпна от допира на мъжа. Жаси се подпираше за дървената стойка, намираща се срещу голямото огледало. Разтягаше се и след последния път с него имаше трудност да има каквато и да е концентрация. Никой не биваше да научава за допълнителните часове, които има, нито за това, което я очакваше. Но самата мисъл, фантазията зад това да бъде видяна в такова състояние от някого имаше своя чар.

На фона на модерато, десета сцена от балета “Лебедово езеро”, преподавателят синхронизираше тласъците си с такта. Нормалната му на размери бабуна проникваше във влагалището на Жасмина. А по ствола му полепваха соковете на нейното сладострастие. С другата си ръка учителят по балет обгърна тънката талия на девойката. Държеше я близо до себе си. На всяка цена. Тласкаше се в нея и поради тази неудобна позиция, Жасмина едва можеше да стои на едно място. Имаше чувството, че ще падне, а не искаше да свършва тази сцена.

Задъхана, с вдигнат почти на фалцет глас, стоновете на младата балерина се лееха. Сърцето ѝ едва ли не тържествено маршируваше в нейната гръд. Едва можеше дъх да си поеме. Кокалчетата на нейните юмруци бяха изпъкнали от прекаленото стискане на тази плоскост. Поклащаха се нейните малки гърди с розовеещи и така набъбнали зърна. Молеха се отчаяно да бъдат обгрижвани. Целувани, леко захапани, дърпани, стискани.

- Погледни се, Жаси… Недей отделя очите си от собственото си отражение. Следи внимателно как моят набол чеп прониква в тясната ти путчица. Заслушай се в такта, който създават нашите тела. Не е ли красиво как правим музика по толкова естествен начин? – с нотка на превъзбуда учителят по балет, който едва бе в своите четиридесет, редеше дума след дума.
Жасмина не смееше да вдигне погледа си. Беше го забучила в дървения паркет. Обаче щом го вдигна от там, се уплаши. Свенливостта прозираше по нейното бледо лице и червеният натурален руж я правеше още по-млада, жизнена. Неустоима. Ала цветовете на страстта взимаха връх над бузите ѝ. Кръвта се насъбираше на петна и сякаш от потта, стичаща се от челото ѝ, баграта ставаше по-наситена. В тъмните ѝ ириси можеше да се разчете похот, толкова чиста и все още не проявила своя пълен потенциал. И тогава стигна до заключение. Харесваше ѝ това и то много. Не желаеше да си го признае на глас, нямаше тази дързост да сподели за тази нейна тайна фантазия – да се гледа от всеки възможен ъгъл. Но нейното лице разкриваше повече от необходимото. Биваше отворена книга за него. Самият факт, че бива гледана, правеше нещо в главата ѝ. Не можеше да си го обясни, но ѝ влияеше повече от възбуждащо.

- Хайде, Жаси. Концентрирай се! Ако възнамеряваш да не спазваш такт и на шоуто, май ще се наложи да дам ролята на белия лебед на друга… – мъжът доближи устните си до ушенцето на балерината.
Шепнеше ѝ, докато устните му целуваха зад ушната ѝ мида. Жасмина притаи дъх. Цялата ѝ кожа мигновено настръхна. Полазиха я тръпки на удоволствието. Другата му ръка галеше едната ѝ задна буза, стискаше я силно. Целеше да остави своя отпечатък на тази бледа кожа. Винаги е харесвал червения нюанс на бяла кожа. Този вид стимул направи чудеса с момичето. Напълно подвластна на този грях на тялото, както и на състезателната си натура, тя даде тялото си по-напред. Голите ѝ гърди легнаха на дървената стойка. Резкият студ се докосна до парещата ѝ кожа. Дори дървената повърхност не можа да охлади нейните страсти. Ръцете на Жасмина отдолу обхванаха стойката, а хватката ѝ бавно, бавно се разхлабваше. После задвижи тялото си към чуждото, набиваше си този кур дълбоко в себе си. Тласкаше се към този чеп с желанието да го усети по-навътре и слушаше ударите на топките му в кожата ѝ.

Изобщо не се интересуваше в момента от пустото разтягане, нито пък от ситуацията, в която бе попаднала. В главата ѝ единствено се въртеше една мисъл – желанието да победи. Да бъда желаната, предпочитаната пред всички на всяка цена.

- Мосю, моля Ви, по-бързо! – мрънкаше девойчето жално.
Гласът ѝ се носеше леко из цялата зала благодарение на чудесната акустика в комбинация с алегро, единадесета сцена. Ехото галеше слуха на мъжа и с първия тон на тромпетите предсказа следващото действие на сцената. Кулминацията наближаваше на този театър, който се разиграваше пред очите на Роза. Тя надничаше от открехнатата врата на съблекалнята. От самото начало следеше тази нечестност и измама, която дълбоко я прониза дълбоко в сърцето и егото. Стисна челюстта си и изчака търпеливо преподавателят да се изпразни, за едно “чао” да шамароса задника на Жасмина и да остави нова следа по тялото ѝ. Не можеше да повярва на собствените си очи.

С тиха стъпка Роза излезе от съблекалнята и влезе в главната зала. Сините ѝ ириси се фиксираха върху тръпнещото от докарания оргазъм тяло на другото момиче, което лежеше на паркета. Беше се свлякла, сили не ѝ бяха останали. Бедрата ѝ неконтролируемо трепериха. Едва си поемаше въздух от всичките емоции, които се въртяха в кръг, в нея. Тормозеха сърцето до степен на лудост. Чуваше как се чука по входната врата на гръдния ѝ кош.

Роза я гледаше с отвращение, ненавист. Не виждаше нищо друго в нея, освен поредната непристойна балерина. Омърсена, захабена. Искаше да ѝ откъсне перата на секундата. Нечестиви мисли минаваха през главата ѝ, а не искаше да ги премахва. Не още. Но не можеше да им се поддаде в същото време.

- Не мислех, че можеш да паднеш толкова ниско, но какво мога да очаквам от теб? – почти през зъби заговори новодошлата.
Нейните стъпки отекваха из пространството. Приближаваше се все повече към Жасмина, докато не се намираше на сантиметри от тялото ѝ. По-дребната съсредоточи погледа си към високата фигура на другата дама. Набързо с дланите си закри гърдите и венериния си хълм и с почти скок застана в седнало положение. Срамът изби по нейното лице и усещаше хладни тръпки да я галят по тила. Косъмчетата ѝ настръхнаха и преглътна тежко. Думите не излизаха от нейните устни, губеха се някъде в пространството. Очите на Роза я изпиваха, меко казано я караха да се чувства като едно нищожество. Никога не разбра откъде всъщност идва тази омраза от нея. Винаги я е уважавала като своя съученичка, не е говорила и една лоша дума за нея. За тези години така и не разбра какво се крие в нейната глава, но сякаш се боеше да узнае.

- Какво ме гледаш като полезно изкопаемо? Няма ли да кажеш нещо? – със заядлив тон поднесе въпросите си синеоката дама, вече скръстила ръце преди гърдите си.
Пое си дълбоко въздух и въздъхна. За миг погледна встрани, отбягваше на всяка цена да гледа Жасмина в това нейно състояние. Повтаряше си да не гледа право към нейната голота, но очите винаги са били предатели. Несъзнателно със зъби Роза се разигра с долната си устна, докато с очите си подчертаваше контурите на това голо тяло. От леко зачервените рамене, вероятно целунати от лятното слънце. После надолу по скромната гръд с лек тен на триъгълно горнище и закритите от дланите зърна. А тази нейна слива… Нея си я представяше само, не я бе виждала, уви. В главата си Роза проклинаше Жасмина. Нареждаше я, кълнеше я за ефекта, който имаше над съзнанието на този черен лебед. Колкото и да се чувстваше меко казано разярена в този момент, не можеше да отхвърли с лека ръка това желание да види отблизо. А дали щеше да се задоволи с това е друг въпрос.

- Не е това, което изглежда... Аз просто... – опитваше се да скалъпи някакво оправдание, но се провали.
Глътна си езика от студения поглед на Роза и имаше чувството, че нещо ѝ пречи да диша. По необяснима причина изпитваше угризения или поне така се опитваше да изглежда. Жаси присви веждите си и показа на бял свят възможно най-миловидния си поглед. Използваше забранената техника на жалните, кучешки очи. Искаше да предизвика у своята съученичка съжаление, без значение под каква форма. Търсеше бягство от тази неловка ситуация на всяка цена преди да се преобрази в по-голяма каша. Обаче Роза не склонни пред тези кафяви очи. Не смекчи дори и малко изражението си. Сякаш виждаше нещо, за което другите бяха слепи. И чакаше момента на пречупване.

- Не ми се слушат глупавите ти оправдания! Очевидно е, че спиш с преподавателя за ролята на Одет. Поне да си я беше спечелила честно и почтено... – направи кратка пауза.
Една подигравателна усмивка засия на лицето на балерината и продължи:
- Но явно курвенското изкуство ти се отдава повече от балета!

Жасмина повдигна едната си вежда демонстративно и се изправи от мястото си. Освободила вече гърдите и венериния си хълм от дланите си, показваше тялото си преспокойно. Издаде крака си напред и присви пръсти. В това нежно лице нямаше и капка невинност. Отдавна се бе изпарила маската на покорност, която би била по-подходяща за една 18-годишна като нея. Приближи се към Роза и с пръстите си обхвана нейната брадичка. Леко я стисна с помощта на натиск от палеца и показалеца и наклони глава. Гледаше я толкова нагло в очите, без изобщо да се церемони.

- Не виждах да се оплакваш, докато гледаше? Останах с впечатлението, че се наслаждаваше на гледката, ала нека да те попитам за всеки случай. Хареса ли ти или пък... желаеше да се присъединиш? – доближи лицето си до чуждото и хвана брадичката ѝ в ръката си.
Горещият дъх на Жасмина галеше устните на Роза и тя присви очи. Стисна челюсти и издиша шумно. Караше се на сърцето си, че е ускорило своя ритъм от тази близост. Не трябваше да пуска гарда си пред такъв вид провокация. Обаче ръцете я сърбяха да се докопат до тези тънки бедра и хубаво да ги нашамароса. Искаше със зъбите си леко да захапе тази чувствителна кожа и да чува воплите на Жаси, които да я умоляват за още. Обаче нямаше да ѝ достави веднага удоволствието, да се подчини на красотата зад тази фантазия, въпреки молбите на сърцето.

Жасмина прокара пръстите си през тези къси и тъмни къдрици, разресваше ги. Даже улови един кичур и го въртеше около показалеца на другата си ръка. Чакаше хаплив коментар, но така и не го получи. Виждаше нещо различно в погледа на Роза. Не можеше да каже какво точно, но присъстваше една топлина в нюанса на очите ѝ. Толкова приветливи, чисти като езерото от балета на Чайковски. Само ако можеше да отиде там и да потанцува до края на дните си на лунна светлина...

- Да не би скъпата ми Одилия да изгуби своето остроумие? Очаквах повече от теб, Роза. Ако само до тук се простират границите ти, вече не си забавна! – Жасмина пусна кичура коса от клопката на пръста си.
Цяла година се обръщаха една към друга с имената на тези два лебеда – Одилия и Одет. Приемат се за опоненти, въпреки електричеството, което минаваше през телата им при всяко докосване. Не можеха да игнорират вълнението, опитващо се да дърпа конците на всеки техен мускул. Едно семпло движение е достатъчно за потъмняване на нюанса на платното на чувствеността.

Изведнъж се разнесе ароматът на парфюма Трусарди по пръста ѝ. Ухаеше толкова апетитно, не прекалено натрапчиво, нито пък едва доловимо за сетивата. Жасмина все още държеше брадичката на Роза. Гледаше я изпитателно, а усмивката не падаше от лицето ѝ. Изчака няколко секунди и освободи лицето на тъмнокосата. Отстъпи крачка назад и тръгна да събира съблечените си дрехи от пода, когато неочаквано бе сграбчена за китките и блъсната в една от колоните в залата. Роза опря ръцете на Жаси в стената и ги вдигна над главата ѝ. С очите си я поглъщаше, хранеше се с нея. Нямаше да позволи нещата така да приключат, не и без някакъв вид саморазправа. Не можеше да я познаете. Нямаше общо с това момиче, с което се бяха започнали преди две години. Или поне вярваше, че сегашното поведение се дължи на промяна. Искаше обяснение за толкова много неща. Въпросите един след друг се подреждаха на опашка в съзнанието на Роза и вмести коляното си между чуждите крака. Тялото ѝ говореше първо преди гласа. Не вокализира по никакъв начин намеренията си. Правеше точно обратното – мълчеше и действаше преспокойно. Изследваше границите на Жасмина и съдеше по нейната стойка, по това как кафявите ѝ очи отразяват лицето на Роза. Можеше най-спокойно да се види в тези лешници.

- Какво си намислила, Роза? Какво възнамеряваш да ме правиш? – думите на брюнетката бяха поднесени под формата на шепот и леко прехапа долната си устна.
Не се опита да освободи ръцете си, нямаше и защо да го прави. Отлично знаеше, че съученичката ѝ няма да направи нищо повече. Добре запозната е с възможностите ѝ. Повече от убедена е. В рамките на тези години те не общуваха толкова много. Избягваха се една друга по една или друга причина, но винаги съдбата намираше начин да ги постави в ситуации, от които няма бягство. Конкурираха се за главна роля и този път не бе изключение. Жасмина винаги успяваше с детския си чар да постигне желаната цел. Или по-скоро нарочно се стремеше към това да отмъкне всяка възможност от Роза и по този начин да я подразни. Никой не знаеше със сигурност какви са намеренията на такава палава балерина. Но едно е потвърдено – хареса ѝ тази грубост, която я хвана малко неподготвена. Виждаше в лицето на другото момиче една непринуденост, изразяваща се в чист животински инстинкт. Сметна го за атрактивен контраст на фона на грацията, изискваща се от всяка една балерина. Точно такъв вид противоречие услаждаше всяко нейно сетиво. Но ѝ се прииска да види още спектри от Роза, които да я стимулират да поеме в обратната посока. Винаги се е чудила какво ли е всъщност да усети ласки и то от момиче като кея. Колко ли добре ще се справя, дали ще е по-добра от преподавателя? Кафявите очи на Жасмина щукаха ту към тези на Роза, ту към нейните устни. Зачуди се какъв вкус имат те. Какво ли щеше да стане, ако ги опита? Само веднъж. Този акт едва ли би я запратил на другия бряг. Не го възприемаше като нещо повече от чист експеримент в името на преживяване.

Роза снижи главата си към Жасмина. Музиката отдавна бе спряла от касетофона и тишината надделяваше. Първа крачка – телата им се притиснаха. Гърдите им се допираха. Дъховете им се удряха в лицето на другата. Гравитацията ги тласкаше една към друга, въпреки че законът на физиката не позволява нещо такова. Еднаквите полюси трябва да се отблъскват, но в случая ефектът бе точно обратен. Двете момичета се привличаха една друга и преди да е дошъл някой многознайко да защити позицията на правилното, устните им се докоснаха. Събраха се в един общ, бавен танц. Езиците им се преплитаха, едва ли не се ухажваха с мокра ласка. Жасмина плъзна ръцете си надолу по извивките на Роза и в шепите си пое полукълбата ѝ. Стискаше ги, мачкаше ги. Любуваше се на тяхната мекост изпод поличката и бодито. Усети се как хватката на другата балерина се разхлабва постепенно, докато ръцете ѝ не се наместиха на чуждите рамене. Телата им горяха, мигновено си взаимодействаха. Не обменяха просто допир или слюнка, а енергия. Емоции, които в никакъв случай не бяха идентични, ала имаха нещо общо. Страстта ги обединяваше. Либидото.

Роза прекъсна този миг на обединение между нея и Жаси. Позволи си да отдели няколко секунди, в които да огледа нейното изражение. Да обърне внимание на тези изразителни очи, на чипото носле и устните, които досега целуваше. Този тези, за които бленуваше от две години, но не признаваше на никого. А на себе си преди половин година. Сетне мина с ръката си през кестенявите и прави коси на Жасмина, пъхна един кичур зад нейното ухо и ѝ се усмихна. Трябваше да признае, че е красива. Сияеше в този момент, особено при избилата руменина на лицето. Точно тази свенливост очакваше да види от нея, а не това целенасочено изпълнение от по-рано с преподавателя. В очите ѝ тя бе толкова деликатна, но със сигурност не и съвършена. За Роза това понятие не съществуваше, обезсмисляше дори най-простото пребиваване на каквото и да е.

Просто искаше да вкуси от тази невинност, която Жасмина все някъде дълбоко в себе си къташе. Сама си даде желаните отговори на въпросите какво всъщност желая от тази балерина. За нея това, което предстои, не е просто секс. Едва ли и двете споделяха една перспектива по въпроса, ала не бе от голямо значение. Искаше я точно сега. Не добави нищо друго към своите размишления, просто пое малката китка на Жасмина и я поведе към съблекалнята. Не възнамеряваше да бъде прекъсвана от никого при никакви обстоятелства. Затръшна вратата зад нея и пусна ръката ѝ. Жаси се доближи до Роза и развърза набързо нейната разкроена поличка в бебешко розово, която се увива около талията. Парчето плат падна от тялото на синеоката и я остави само по нейното боди с тънки презрамки. От материята прозираха нейните сладки грахчета и Жасмина с пръстите си ги стисна. Балерината едва не ли не изскимтя и бързо награби съученичката си за бедрата. В погледа ѝ играеше жаравата на похотта и напълно ѝ се отдаде. Остави я да говори вместо нея или по-скоро направо да действа, без да губи излишно време. Устните ѝ за сетен път припариха до тези на балерината и ги опита. Някак алчно ги движеше в тази целувка и търсеше отново този палав език. Искаше да го овладее, да се движи по нейната воля, а не толкова свободно.

Жасмина опипа с ръцете си торса на Роза някак слепешком. Търсеше в движение начин да свали проклетото парче дреха от тялото ѝ и да се нарадва на голота. Едновременно с това да я принизи, да бъдат равни от гледна точка на физическа уязвимост. Вече усещаше приятното въртеливо чувство ниско долу и нямаше търпение да сложи още съчки, за да разпали вътрешния пожар. Възглавничките ѝ плавно очертаваха корема на Роза и тя настръхна от този допир. Даде от рано заявка, че желае достъп до цветенцето на тази девойка, и я получи. Крачетата ѝ леко се раздалечиха, достатъчно за Жасмина малко по-грубо да разкопчае това боди. Отдръпна лицето си от това на Роза. Гледаше я някак омаяно, очакваше още един зелен флаг преди да продължи. Разчете по погледа ѝ, че не желае да спира, и хвана крайчетата на дрехата. С помощта на другото момиче Жаси изхлузи бодито от главата на съученичката си и го захвърли на една страна. Дори не обърна внимание на това къде точно е запратила тази преграда. В този момент приоритет е гледката пред очите ѝ. Погледът ѝ се плъзна по тези настръхнали зърна, които имаха вид на шоколадови ядки, и красиво ореолче. По размер те бяха една идея по-големи от нейните, но не прекалено. Жасмина пое в шепите си двете гърди и ги притисна една към друга. Върхът на езика ѝ щъкаше от едното зърно към другото. Правеше обиколки около целия им периметър, засмукваше ги. Щедро им поднасяше своето внимание, а Роза изви главата си назад и се разтапяше. Усещаше как мъзгата между краката ѝ бавно подмокря материята на нейните прашки. Притисна главата на Жасмина към гърдите си и не ѝ даваше свободата да се отдръпне. Остави я още малко да се позабавлява преди да я хване за раменете и да я накара да застане на своите колене. Роза грациозно вдигна единия си крак високо, свила пръстите си все едно носи своите палци, и го улови в едната си ръка. Опря се в стената в близост до шкафчетата. Жаси дръпна впитото се бельо и вдиша дълбоко от този аромат на путка. Вдигна погледа си за миг към съученичката си и прокара бавно езика си по нейната слива. Усещаше по този мускул вкуса на соковете на Роза и продължи с устните си да обработва нейната слива. Разтвори срамните ѝ устни и със средния си пръст описваше нейния вход. Въртеше го плавно, плътта ѝ попиваше от тези сокове. Дразнеше я, не изпълняваше този копнеж на синеоката. Нарочно. Предпочиташе преди всичко да чуе молби, да бъде едва ли не убедена да продължи. Обаче Роза не възнамеряваше да остави нещата напълно в контрола на другото момиче. В свободната си ръка пое косата на Жасмина и натискаше главата ѝ повече към чувствителното си място. Вдигнатият ѝ крака губеше сила, не можеше да дълго да го задържи в тази поза. Леко потреперваше и пускаше своя гласец да се понесе по течението на слуха и да бъде чут. Бавно кракът ѝ слизаше надолу, клюмваше като вехнещо цвете, и тя премести ръката към сгъвката, за да го държи на едно място.

- Толкова си очарователна така, Роза! Повече ти отива това изражение от твоето обичайно мусене като недоволно дете. – изкикоти се на свой ред Жасмина.
Продължи със средния си пръст да дразни входа на момичето преди да го замени с езика си. Намести върха му и проникна в балерината. Раздвижи го бавно, като с едната си ръка се подпираше за бедрото на Роза. На моменти с върха на ноктите си минаваше по кожата, леко я дереше. През това време с другата си ръка между краката си и се заигра с клиторчето си. Стоновете ѝ бяха приглушени, но се създаваше едно вибриращо усещане. Постепенната градация от гледна точка на звук наподобяваше на кресчендо. Роза затегна хватката си около кестенявите коси на Жасмина. Подсказа ѝ с това свое действие да не спира за нищо на света. А тя от своя страна изкара езичето си и обилно навлажни показалеца и средния си пръст със слюнката си преди да ги вкара в недрата на момичето. Раздвижи ги и синхронизира тази игра със своята индивидуална. Жаси присви очите си и едва се въздържаше. Прищя ѝ се вече да бъде докосната от своята съученичка, обаче възнамеряваше да я изчака да достигне до точката на кулминация. Постепенно забърза пръстите си и по лицето на Роза плъзна руменина. Разцъфна като току-що отворило листата си цветенце и конвулсиите я превзеха. Не можа да удържи крака си повече и го пусна свободно. Тялото ѝ се разтресе от този оргазма и едва си поемаше глътка чист въздух.

- На някого май му се лапа нещо, а? Не се тревожи, имам нещо специално за теб, Одет! – синеоката снижи тона си и потупа главата на Жасмина.
Пусна косите ѝ свободно да се спускат по нейния гол гръб и тръгна към шкафчето си. Отвори металната вратичка и грабна тъмния си сак, в който носеше какви ли не чудеса. Момичето го остави на дървената пейка и за миг се обърна към другата балерина. Жаси гледаше в очакване и бавно се приближи към сака. Роза рязко дръпна ципа и надигна резервните дрехи, за да изкара новата атракция – един пенис колан в черен цвят. Усмихна се лукаво и го пое в устата си. Раздвижи главата си по дължината на силикона, давейки се в процеса. Балерината изкара играчката от устата си и го подаде на Жасмина. Тя веднага прие подадената щафета и засмука този силиконов пенис. Роза не остана по-назад и се включи, като езикът ѝ припари до този на другото момиче. Между пръстите си улови зърното на брюнетката и върна жеста от по-рано, като го щипна. Устните на балерината се отлепиха за момент от този изкуствен чеп. Намериха си място в сгъвката на врата на Жаси, където зацелува и игриво захапа чувствителната кожа. Ръката ѝ нагло се смъкна надолу към дясната задна буза на момичето и го стисна. Впи ноктите си в плътта на същото място, където преподавателят бе маркирал. Искаше да изтрие неговата диря и върху нея да остави своята. Както физически, така и психически. Жасмина тихо мънкаше под носа си за своята “съперничка”. Очакваше се от системата да я нарича по този начин, но тялото ѝ опонираше на принципите на амбициите ѝ да бъде най-добрата за самата себе си, не толкова за другите.

- Вкарай ми го вече, Одилия! Покажи си черните перца! – примоли се Жасмина през стоновете си.
Изкара пениса от устата си, а от него течеше обилна слюнка. Роза се изкикоти някак кокетно и отдръпна лицето си. Взе този атрибут от ръцете на балерината и набързо си го сложи. Обгърна с ръцете си слабото тяло на брюнетката и я придърпа към пейката. Отпусна дланите си зад себе си и изчака търпеливо Жаси да я обкрачи. Тялото ѝ бавно се спускаше надолу, докато с ръката си държеше пениса изправен. Наместваше си го без да бърза за никъде, а очният им контакт се възобнови. Не отделяха поглед една от друга, сякаш си комуникираха по този начин. Не им трябваха думи, за да изразят каквато и да е било мисъл. Сърдечните им ритми се балансираха така, както в композицията на Чайковски. Жасмина си пое дълбоко въздух, като усети как главичката на пениса е влязла в нея. Ръцете ѝ се обвиха около тънката шия на Роза и я придърпа към себе си. С езика си облада нейната устна кухина, изучаваше я старателно и задълбочаваше танца си с нейния. Усети топлите длани на другото момиче как се разполагат свободно на ханша ѝ, леко натискайки я надолу по този начин. Силиконовият чеп бе напълно проникнал в Жаси. Изстена силно и заподскача на него с асистиране от Роза.

- Точно така, скъпа ми Одет, да! Начукай си го хубаво в тази сладка путчица! Знам, че го искаш… – задъхано промълви.
Устните ѝ, уви, се разделиха от чуждите, имащи вкус на черешов гланц. Роза снижи главата си и оставяше по раменете на другата балерина пламенни целувки. Обгрижи нейната деликатна кожа, а ноктите ѝ нежно драскаха ханша на Жасмина. Устните ѝ постепенно слизаха надолу към нейните гърди. Докоснаха се до сърцето на брюнетката. Имаше възможността да чуе музикалната пиеса на този жизненоважен орган. Туп-туп… Толкова енергичен ритъм, забързан и никак лишен от веселие. Същинско произведение на изкуството, шедьовър!

Жасмина продължи по-упорито да се тласка към приспособлението на своята някогашна съперничка. Напълно изгубила представа за всяка мерна единица за време, бяха сменили множество. Оргазмите се изтръгнаха от тялото ѝ по подобие на откраднати лебедови пера, които плаваха на повърхността на езеро. Цялата гореше вътрешно, имаше усещането, че едва ли не изгаря отвътре. А нищо не можеше да потуши пожара, дори и едно къпане в едно либидово езеро.

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
MamaBunny | преди 9 месеца

До сега не съм ходила на балет, ама този разказ ме вдъхнови към кур... Културни премеждия исках да кажа... Билия или черния лебед, кой да избера...

Lichatra | преди 9 месеца

Втората сцена още ми е в главата. Мале, мале. Толкова ми е възбуждащо, че веднага отивам да издирвам някоя сладка балерина. -Личатра

Cherie | преди 9 месеца

Мамоо... Изпълни ми се една от моите несбъднати детски мечти. Колко сладко и еротично!

Giv | преди 9 месеца

Фейри като стигне под този разказ ще има ... ох нямам търпение да ѝ прочета коментара. Мислех, че е нейн, но тя има много си разпознаваем стил. Не мога да позная автора. Cherie ти нежна лебедова песен да си разлудела тук случайно? Весела

Cherie | преди 9 месеца

Покрай такова писание как да не почна един балет в стил ЛешниКУРтрошачката!

Анонимен | преди 9 месеца

Мдаааа, чакай да издишам,Вес. :)) Авторе, толкова да ми приличаш на нещо, което ми е органично близо, насъщно нужно и все пак, отдалечено и бленувано и никога не изживяно сетивно. Сякаш многото автори тук са смесили днк на писането си и виждаме романтизма на Циклон, изкуството у Виолистът, щедростта у Италиано и овладяната похот у Влад... СтенкА и пачка са термините и са без значение, когато нечии гений е желал да ни подчини на магията си и успява с безусловна грация. Понякога си мисли, че написаното е само за мен. За мое лично удоволствие. И тогава ставам сериозна. Защото как иначе човек може да получи повече отдаденост от съзнателната и умствена цел да дариш наслада. Как да не се отдам на лидерството на такъв умеятен мастер? Ин и Ян. Балансът. Колкото човек е по- светъл, духовен, търсещ, толкова по- мощни, дълбоки и тъмни са противоречията, които му служат за противотежест да не литне. Падението от високо е по- тежко, нали? Сексът между двама, усещащи, четящи в погледа, контролиращи нюанси в енергиите би бил не любене, не, сексът им би избухнал като корабна котва върху повърхност и би ги завлякъл на дъното, през тъмните нива на подсъзнанието, където биха изплували долни и страшни фетиши, прикрити в патина желания и удавени в безкислородна среда древни спомени. Права си, Вес, след този разказ трябва да изляза. Да вървя под слънцето и да мълча. Защото ....защото....В някой друг живот вероятно ще заслужа повече. Сега явно търпя наказанието да бъда дух без тяло. И тяло без духовен другар. Колкото наслада да ми донесе автора, толкова е и болката, че не мога да го хвана за вълшебния жезъл и да го завра, където му е мястото! :))) Хайде, миличките ми, прекрасни сте! Ще хващам друмищата, пък ще дочитам по после. В момента ве обичам. Сега. Нека задържа това чуство. :))) Кака( системата сигур ще да ме е изхвърлила вече)

Анонимен | преди 9 месеца

Сам съм с Габриела. Ще я будя. Вие на втория разказ така ме градирахте, че направо ме гърдирахте. Владислав

Анонимен | преди 9 месеца

Изключително хубав разказ. Много ми хареса. Личи си, че е писан от жена, която знае какво прави. Достатъчно възбуждащ. Особено много ми хареса секс сцената между одет и одиля, но малко филмите на Барби... Вече няма да ги гледам по същия начин.

Анонимен | преди 9 месеца

Мале, мале. Много ми дойде, ама. .. не много. Искам някак си още. Учителя идва ли после при тях ? Той само така като статив ли стои отстрани ? Може ли още една част, в която и двете са ебани ? Абе там камери няма ли? Мнооо найс. Изкефих се

Анонимен | преди 9 месеца

Не знам защо, но си мисля, че това е на лейди. Много нежно и женствено. Красиво написано. Сякаш те вдъхновява да ходиш на балет, да го гледаш и да му се наслаждаваш от далеч. Напомня ми за едно дето дават по Дисни с балерини. Дъщеря ми го следеше много по едно време и покрай нея, и аз. Има го това леко пърхащо чувство, което се носи така красиво в сърцето ми, докато го чета. Не знам дали автора е целял да покаже нещо красиво или да възбуди читателите си. И в двата случая успя да трогне сърцето ми по толкова великолепен начин, който ме кара да изпадна в екстаз.

Lichatra | преди 9 месеца

Чайковски отиде също. Никога няма да слушам класическа музика, без да се възбуждам вече. -Личатра

Анонимен | преди 9 месеца

Класическата музика винаги ме е възбуждала. Чувам от всяка нота нов ритъм на тласък и реших да споделя това мое музикално преживяване с вас.

Giv | преди 9 месеца

100% автора е... Торбалан. От къде и да го погледнеш си е негов разказ. Лейди според мен е автор на двата най- дългииии разказа. Тя освен с благородното си поведение е известна и с това, че само 4000 думи са ѝ необходими за увод. Чакай да сричкам Фейри да се изкаже за Чайковски. Натали Портман и Мила Кунис от "Черния лебед" си представях докато четях разказа. Оо и Венсан Касел беше оГин. Фейри ти аресваш ли го? Много ефирно написан разказ. Весела

Анонимен | преди 9 месеца

Весела, пак ли жулиш розов джин XD? Д.Т.

Giv | преди 9 месеца

Повече няма да се правя на... Барби с този розов джин Д.Т. на бира днес се лигавя. Но съм си поръчала... Абсент. Не съм пила такова нещо. Не знам как се пие? Ама имам усещането, че ще се направя на горгона. Весела

Lichatra | преди 9 месеца

Значи, сега като весела го спомена, наистина и аз мисля, че автора трябва да е дядо торбалан. То си е логично просто. Всички трябва да ни хвърли в тъча и да се прави, че не е той. Вес, дай една чашка да ти сипя от розовото джинче от хладилника, че ти е малко. хдд Наздраве *сърце* -Личатра

Fairy | преди 9 месеца

Да, Вес, права си, Венсан веднагически влезе на фокус тук. И ако така ни разтекоха на Чайковски, не ми се мисли какво ще се случи на фона Рахманинов пиано концерт 4. Там слушах с едно уиски за отскок. Сама ходя, знаете, по такива места. И всичко стана 3 D, a таксито после все едно летя по булеварда в град от бъдещето. Ако имаше сексо после.....щеше да е кибер....

Lichatra | преди 9 месеца

Фейри, какви са тези неща, които приемаш. Не ги крий! Дай ми малко! Прати ми по пощътЪ, ако можи малко така, моля. Много вероятно да те черпя с едно винце. Ела ми и на гости. Заповядай и в Нежният фронт, ако обичаш Весела. *Цун* -Личатра

Giv | преди 9 месеца

Алкохолицииии някой да даде съвет туй зеленото Абсент ли беше Абседент ли беше как да го пия? Lichatra оставих розоФото влизам в зловещата си фаза. Фронта за Хелоуин партито остава да си знаете мислете си там костюмчетата зловещо секси. Фейри много е огин Венсан Касел без значение от възрастта.  Класическа музика да ме прощавате ама те ми действа надървящо. Слушам музика всяка свободна минута, но не и по време на мандръсане. И да ми се говори докато се ебем не ми е приятно. На принципа врачански съм РЪГАЙ, ЧЕ МЕ ИЗЕДЕ ПОСЛЕ ЩЕ СИ ГОВОРИМ. Весела

Fairy | преди 9 месеца

ЛиЧи, много мила покана. Аз обичам да щъкам и не се пазя от излагации, та дотук всичко е добре. За Нежния фронт много ви се радвам. И Вес нищо не издава оттам ,за да я ревнувам. Ама търпя. :)) Знаеш ли, Стоянка Мутафова, царство й небесно, в едно интервю каза, че в домът и бил тъмен. Винаги плътно спуснати пердета. Обичала като си е вкъщи, нищо да не я разсейва, да е насаме с мислите си. Ако искала слънце, щяла да излезе навън, на двора. Но времето й за себе си , да бъдело неприкосновено. И аз май тъй , срам не срам. Спускам кепенците към външния свят. Вес ми е "вкъщи". И докат се завъртя, той деня минал . И така.... :)))) Язе тук съм шут. Инак нье. Скука на кука, ти казвам.

Giv | преди 9 месеца

По разказа да питам, че се отплесваме. Балетистът трябва ли да носи някакво специално бельо да не му се мандахерца ... балетния? Весела

Анонимен | преди 9 месеца

Да, трябва да носят специално бельо, което наподобява на прашка, за да не се...мандахерца мИсото.

Lichatra | преди 9 месеца

Вес, значи, до колкото съм запозната май абсент му се викаше, или май това беше някаква марка водка или май ... Не знам. Сега аперол ли беше, нещо с а ли? Не съм сигурна. Задължително ще търся нещо дето е секси за Хелоуин, че и теб трябва да впечатля, и шери трябва да впечатля, и така. Всички там. Фейри. Ти си супер дупер енергия на щуротия. Просто толкова много много ми харесва да те чета, особено в коментари направо ме побъркваш от смях. Та сега да се върнем на темата. Май не носят гащи, ама не знам. Може и да носят някакви подплънки в панталоните. Един път като бяхме на театър, една от сцените, единият актьор играеше куче посред зима. И малко така си беше доста без дрехи. Всичко му се виждаше. Надявам се да не е болен след 3 часа гол на сцена.

Анонимен | преди 9 месеца

Ето линк за малко повече информация: https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dance_belt

Fairy | преди 9 месеца

Вес, по повод абсента, зачетох се и си припомних,че моя интерес към тая забранена в миналото напитка, стана повод да ми купят перно. Все си става дума за анасонова напитка. Пие се в коктейли. Аз свързвам абсента с Хемингуей. Причините за дуото са ми изтрити. Перно,по мой вкус, сравнено с узо, губи. Но на вкус и цвет, товарищь нет, знаеш. Та, Зелената фея му бил прякора на абсента, щот бил набеден, че дава халюцинации. Заради някаква съставка в пелина, растението, от което се прави. Ся, ний с теб , требва да измислим алкохолен извлек от беладонна и ставаме известни като Горгона на гонзола. Демек , две монетки на очите и айде на другия бряг. :)

Lichatra | преди 9 месеца

Фейри, сладка како фейри. Ти си просто едно неземно същество. Предупреждавам те, че скоро може и аз да започна да те свалям, да може Циклон да има и конкуренти. ХД инак, се чудех, как върви денят ти ? Успя ли да го пийнеш тоз абсент ?

Анонимен | преди 9 месеца

Само да споделя, че по едно време с една приятелка ходехме на балет за възрастни (решихме, че ще ставаме грациозни... бели птици на зрели години) и там нямаше такива неща. Ако имаше, щях да се задържа със сигурност за по- дълго време :D. Според мен е на някое от момичетата от групичката ( Cherie, Lichatra и Мама Бъни), по- скоро Cherie. Харесва ми да чета разкази с лезбо елементи и тук се е получило доста горещо. Поздравления! Лейди

Lichatra | преди 9 месеца

Не мога да потвърдя или отрека нещо, лейди. Ще кажа, че си в правилната посока за отгатване на анонимният автор на този прекрасен разказ. Иначе и аз адски много харесвам разкази с лезбо елементи. Просто си те удрят различно. Хд

Giv | преди 9 месеца

Замислих се върху отговора за облеклото на балетистите и дали ме възбуждат мъже в чорапогащници? Първоначално си казах КО НЕ! Но после налетях на фотосесия на Златан за H&M  със някакви теснолинейки облечен ми... нема да го върнем. Стига бе Лейди с тая зряла възраст:) жълто имаме още около устата. Лейди кой ти е любимия балет? Фейри ако сме питие сме Абсент аз Зелена ти Фея. Горгона на гонзола и 2 монети и айде хаха. Много хубав разказ със страхотна лесбо сцена. Весела

Lichatra | преди 9 месеца

Вес, аз да те питам... А аз какъв алкохол съм? Какво ми даваш да пия?

Анонимен | преди 9 месеца

Вес, първо даже написах " на дърти години", после го поправих с идеята да звучи по-меко. Ама салон с дами над 25 си е смешна гледка да ти кажа. А за жълтото около устата си права, понякога е и бяло ;). Любим балет нямам, защото съм гледала само един - Лебедово езеро, билетите ми бяха неочакван подарък. Хареса ми. Но като цяло класиката не е моето. Понякога слушам чело- ниския тембър дълбоко ме успокоява и може би възбужда малко. Харесвам мъже с такива гласове :)))). Lichatra, какво означава името ти, интересно звучи? Лейди

Giv | преди 9 месеца

Като едно Bloody Mary си те представям Lichatra не знам защо? Как си с червения цвят? Лейди жълто, бяло как дойде юнашко биле да се лей:))) Не съм толкова капризна. Желанието ти да опитваш нови неща е похвално Лейди. Мога само да кажа РЕСПЕКТ. Весела

Анонимен | преди 9 месеца

Много благодаря за положителните отзиви! Надявам се престоят ви в близост до Лебедовото езеро да ви е охладило... или пък да е разпалило още повече страстите. Лейди, зарадва ме страшно много твоя коментар. Жалко, че си се отказала от балета, но се надявам тези спомени още да топлят сърцето ти. Вес, имаш интересни занимания. Сподели с бедната душица като мен тези кадри. Може пък да се вдъхновя за част две в бъдещето.

Lichatra | преди 9 месеца

Ехее, Вес. Не знам, не знам. Ти си просто някакъв медиум. Записвай курсове по вещерство. Това ми е любимата напитка и си я вземам където я има. А червено обожавам. Лейди, поради някаква причина директен превод от суахили - името ми означава "Въпреки това". Иначе си го избрах, като случаен набор от букви, който ми звучеше толкова сладко и благозвучно и си го ползвам от доста време (около 5-6 години), особено в игри и в някои сайтове, включително този. Не му влагах много смисъл, но си ми е сантиментално, защото така си го съчиних.

Анонимен | преди 9 месеца

Прекрасен разказ, който се нарежда сред фаворитите! Aliah

amans | преди 9 месеца

Този разказ спокойно трябва да влезе като методическо указание за подготовка на младите балетистки! Много добър изказ, механиката и действието ги усетих предадени все едно наблюдавам сцената от ъгъла на залата... чак ми се прииска да се включа след като учителя така и не се върна. Единствено ми дойде леееко дълго това, понеже повтарях някои от параграфите по два пъти та се наложи да го изчета на две сесии. Браво на автора!