Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Червеното мушкато

30.09.2023 | Анонимен
Категория: Секс училище

Тя беше умна, амбициозна и млада. С годеника ѝ все още живееха в отделни жилища – въпрос на време, зависеше от нея. Предстоеше ѝ доста работа по европроект за хора, живеещи в екстремни условия. Този ѝ труд щеше да бъде база за докторантура по психология. Работа с мъже от близкия затвор... В понеделник и четвъртък, за три месеца, трябваше да работи с тях – грамотност, писмена култура, социални умения. Училище в затвора.

Посрещна я началникът на охраната. Предупреди я да свали всички накити и ценности от себе си и да ги остави в кабинета му, защото хората тук ги свалят само с поглед. Предостави ѝ предварително изготвен списък с характеристика на затворниците, шестима мъже.

Емил (Вируса) – осъден ефективно на 2.5 години за кражби по домовете. Рецидивист. 47 годишен.

Стоян (Розата) – младо момче на 26 години осъден за разпространение и продажба на наркотици – 3 годишна присъда. Прякорът му бе от петно между лявото ухо и устата.

Филип (Кашона) – замесен в контрабанда на цигари. 2+2 години условно за предишни нарушения. 50 годишен.

Иван (Кофата) – осъден за измама с петролни продукти. 44-годишен.

Стойчо (Теслата) – 38 годишен с 3-годишна присъда за побой с тежки телесни повреди.

Венцислав (Стареца) – 35 годишен, циганин от калдерашите, осъден на 8 години за убийство по непредпазливост на любовника на жена му.

Тя разгледа списъка. Взе го заедно с шестте комплекта тетрадки с твърди корици и телени реотани и химикали за всеки. Служителят ѝ каза, че има малка бяла дъска с маркери и гъба в стаята (приспособено помещение за целта, с три маси и шест стола).

Пред вратата стоеше надзирател. Той ѝ отвори и тя обхвана с поглед “учениците” – бяха петима, облечени в затворнически дрехи. На бялата дъска някой нескопосано бе нарисувал мъжки член с две топки отстрани и стърчаща средна част, с косми по топките. Жената погледна към рисунката. Не се засрами, не се изчерви, а спокойно остави купчината тетрадки и химикали върху масичката, предвидена за нея, сред хихикания и подсвирване. Преди да седне, на вратата, закъснял, се появи шестият:
- Извинете за закъснението! Аз съм от единичните... – огромен мъж, мургав, висок около 195 см., над 120 кг., всичко в мускули, разпукващи затворническата куртка.
- Стареца, Стареца! – останалите петима се сгушиха по местата си.
Замръзнаха. А шестият седна, свъсил гъсти черни вежди. Той си бе извоювал тарторското място в затвора. Беше богат, по-образован, надзирателите намазваха от него, при техните заплати...

Тя взе гъбата, изтри рисунката на дъската. След това спокойно и прецизно нарисува мъжки пенис с подробности около главичката, ръбчето и наклона. Не забрави да маркира и цепката на отвора. Остави маркера и гъбата и каза:
- Да се запознаем! Аз съм Весела, можете да ми казвате Вес. Вие, закъснелият сте Венци, нали?
Огромният се сепна, за миг вдигна глава и я прониза с толкова наситено син поглед, та чак я заболя. Тя изброи имената на останалите петима. Те предпочитаха към тях да се обръща с прякорите им. Но Стареца – не.

Започнаха първото занятие – граматични правила. Всеки пишеше в раздадените им тетрадки. Весела не смееше да иде до тях и да провери, затворници са, макар пред вратата да стоеше надзирател. Събра тетрадките и им пожела леки дни до следващия път – в четвъртък.

Искаше да огледа помещенията, където живеят шестимата. В общи килии – за петимата и единична килия – за Стареца. Впечатли я една пластмасова кутия, превърната в саксия, а в нея цъфтящо червено мушкато – горе високо на светлината на прозорчето на единочката, преплетено от метална решетка...

За днес приключи тук. Беше адски уморена, началникът я придружи до колата ѝ. Тя потегли.

След две седмици Весела реши да им даде самостоятелна работа: “Какво ще правя след затвора”. Петимата приключиха бързо. Стареца помоли за още малко време. Гризеше химикала, скъса два листа от телчетата на тетрадката. Весела го остави сам в стаята, на отворена врата, надзирателят беше там. Тя тръгна бавно към началническия кабинет и...

Вкамени се пред отворената врата на общата затворническа баня. Сред шума от машините в работилницата и водата от душовете, тя видя нещо ужасяващо! Филип (Кашона) и Стоян (Розата)... позна ги. Розата, на четири крака, с разтворен задник, а Кашона го набива здраво отзад. И двамата ревяха, мучаха, стенеха, смесвайки звуците си в общия шум. Весела беше чувала за затворнически секс, но да го види на живо... Не трепваше от изумление! Докато не усети силна мъжка длан пред очите си и лек допир отзад от нещо много твърдо... Беше Стареца:
- Не гледай... Тука е така!
Надзирателят го сръчка, да не се докосва до нея и го поведе към килията му.

Тя тичешком се върна да вземе тетрадките и пак така бързо мина през началника, а след това с облекчение излезе от сградата. Седна в колата – поне малко сигурност. Стоеше с ръце на волана и не можеше да потегли. В главата ѝ се смесваха стотици мисли и емоции. Как ли щеше да издържи до края на този проект?

Прибра се, остави купчината тетрадки на масата в хола и бързо влезе под душа да отмие събралата се мръсотия от днес и да прочисти мислите си. Включи телевизора и полегна на дивана. Унасяше се...

Събуди се привечер. Погледът ѝ падна върху тетрадките. Взе най-горната, отвори твърдите корици и... Беше тетрадката на Венци. Между страниците – завито в откъснат лист нещо плоско! Отгоре – надпис: “Обади се на този телефон и предай двете дебитни карти. ПИН-кодовете са тези... Напиши номера на твоя телефон тук, в тетрадката!”.

Господи!!! Какво се случваше! Младата жена се изуми, та някой я вкарваше в престъпление! Не, няма да го направи, няма как... А днес е четвъртък, как ще издържи до понеделник… Не мигна цялата нощ. Десетки пъти премисляше какво ще стане, ако... или пък не, няма. И пак – беше в безизходица.

В петък по обяд се обади на Лили – най-добрата ѝ приятелка и я помоли да дойде при нея. Нищо не сподели, само взе за малко нейния телефон и излезе на терасата. Набра посочения от Стареца номер, беше го научила наизуст. Отсреща – женски глас. Оказа се съпругата на Венци. Весела поиска да се срещнат, че имала да ѝ предаде нещо много важно. Жената не искаше и да чуе, но като разбра, че са дебитни карти, омекна... Срещнаха се същия ден, веднага се разпознаха. Жената на Стареца не попита нищо за него, взе картите и изчезна.

***

Най-сетне проектът приключи. Весела събра всичките си записки и се готвеше да ги систематизира, за да започне да пише доктората. Но нещо все не ѝ се захващаше. А и годеникът ѝ искаше повече внимание, по-често оставаха в неговото жилище.

Изминаха около три месеца. Една вечер телефонът ѝ иззвъня – непознат номер. Вдигна.
- Ало... Венци Стареца съм! Излязох от затвора. Трябва да те видя!
Боже!!! Пак ли, тъкмо вече беше се успокоила и работата по доктората потръгна. Но защо, защо, защо отговори!
- Добре, у дома съм. – и каза адреса си.
Излезе на терасата – третия етаж, жилището ѝ беше малко, но удобно. Видя го. Оглеждаше за входа, погледна нагоре. Далечните им погледи се срещнаха. По улицата хвърчаха коли – бързо и шумно. Тя вече беше зад входната врата и когато той звънна, отваряше.

Какъв мъж само! Гарвановочерна подстригана коса, гладко обръснат, черни сключени вежди, а под тях тъмносини очи, дълбоки и пронизващи. Светлосиня риза с къси ръкави, ще се пропука от мускулите му – стегнати и крещящи от желание. Татуировки по цялата лява ръка. Дънките – тесни, прилепнали по дългите му крака, обути в бели велурени кларкове. А тя – по халат, обикновена, наполовина на неговите килограми, стигаща едва до раменете му. Погледна го въпросително. Той отговори на погледа ѝ за кратко.

След това я вдигна като кукла и я пренесе през най-близката врата – в кухнята. Подпря я на масата и запушвайки устата ѝ с жадна целувка, не ѝ даде възможност да попита или каже нещо. Весела беше зашеметена, изненадана, покорена. Венци разтвори халата ѝ, смъкна всички дрехи от нея и без да я изпуска от ръце, разкопча дънките. Изхлузи ги заедно с боксерките на пода, подритвайки и обувките си. Членът му беше толкова болезнено твърд, възбуден и безапелационно желаещ женска плът. Повдигна краката ѝ, разтвори ги и наби дълбоко цялото това мъжко великолепие в нейната вагина. Тя не го искаше, не беше готова, заболя я. Изохка силно. Той го изтегли леко навън, нямаше намерение да спре. Потърси с устните си нейните, целуна шията и раменете ѝ. И пак го наби докрай – мощно, настървено, животински. След десетина тласъка се изпразни като вулкан вътре в нея. Задържа така. От нея – никакъв звук. Само поглед пълен с изненада или страх или отвращение. Спермата му преливаше от нея, той се отмести и потърси с поглед банята. Свали ризата и гол влезе под душа. Досега не бяха разменили и дума.

Весела се изправи, по бедрата ѝ потече бяло гъсто нишесте, толкова много, че тя се уплаши. Тръгна към банята, да се почисти. Видя го в гръб – гол и мокър, облян от чистотата на капките вода. Спря се на отворената врата – гола и омърсена. Усетил хладния повей от коридора, той се обърна. С две крачки я хвана и притисна към мокрото си тяло. Жената прималя. Сви се и се отпусна в прегръдката му. Под струйките от душа двете тела се сляха – млади и красиви, тръпнещи от възбуда, желаещи се взаимно. Водата отмиваше мокрите им целувки, плъзгаше нежно треперещите им ръце, които търсеха тялото на другия, да го помилват, да го възбудят. Силният мъж отново беше готов, този път не така агресивно. Внимателно я завъртя с гръб към себе си и погали с огромната си длан между ануса и клитора. Весела простена от удоволствие. Мъжката ръка натисна леко и вкара средния пръст в нея. Там долу вече беше мокро, не само от водата, мокро и топло, топло и чакащо. Тя опита да хване пениса му, изтегляйки ръцете си назад. Стигна до главичката и още малко надолу, нямаше видимост, а не искаше да се лиши от удоволствието на пръстите му.

Венци беше готов и без нейната помощ. Спря крана на душа. Натисна главата ѝ надолу и с мощните си бедра се намести зад нея, бутайки краката ѝ встрани. Бавно и нежно го наниза отзад в набъбналата вагина. Заклати леко, докато го намести. Весела се подпря с ръце на плочките на стената и вече беше на ръба на вълната от оргазъм. Здравото мургаво мъжко тяло се забърза, искаше още, искаше жена. Усетил здравата хватка, Венци вече настървено хапеше врата и раменете ѝ, а ръцете му – огромни и сигурни работеха върху гърдите ѝ, мачкаха и стискаха. Тя се огъна назад, разтресе се мощно, краката ѝ инстинктивно се изпънаха и стегнаха, притискайки и засмуквайки пениса отзад. Той спря за миг – изчакваше да отзвучи нейното удоволствие. А след това дойде неговия ред... Такава сила, мощ и бързина Весела не познаваше. Венци изрева като ранен лъв и изригна. Така силно я беше набил отзад, че тя усети топлите струйки много, много дълбоко вътре в себе си. Не знаеше, че има такава дълбочина...

Безсилни, изтощени лежаха по гръб на спалнята – огромното мъжко тяло на циганина-калдараш, до него дребното тяло на докторантката. Сега Венци ѝ разказа живота си. Обясни ѝ, че дебитните карти са били за двете му деца. С достатъчни суми пари – в затвора ги спечелил, има начин как... надзирателите го покривали срещу определен кеш. Весела слушаше и преживяваше с него нерадостната му съдба, очите ѝ се пълнеха със сълзи. Тя го пожела. Тя го прегърна и целуна нежно. Дълбокосиньото в очите му омекна, нуждаеше се от любов. Подариха си я взаимно пак, тук в леглото...

***

Венци си тръгна – без уговорки, без обещания. Весела излезе на терасата да го види как си отива.

И... какво се случи само за минути!!! На тротоара срещу терасата ѝ, около него изневиделица изскочиха четирима мъже в якета с качулка. Обградиха го, повалиха го на земята, ритаха го, удряха главата му в земята. В това меле тя не видя повече, но изведнъж четиримата се качиха в някаква кола и изчезнаха. Тялото на Венци остана да лежи на тротоара. Събраха се хора, викаха за помощ, викнаха линейка.

Весела облече набързо анцуга и изтича навън, да види... Вече бяха закарали тялото с линейка, само воят на сирената се чуваше още. На тротоара имаше огромна локва кръв. Множеството, събрало се около кървавото петно постепенно се разпръсваше. Весела пребледня, залитна, подпря се на близкото дърво. Без сили, без въздух, не знаеше как се прибра вкъщи. Само преди половин час той беше тук, той беше с нея. Господи! Забравил си е телефона, тук, на кухненската маса! Умът ѝ заработи светкавично. Изключи устройството изцяло, избърса го с мокрите кърпи в банята и го захвърли през терасата някъде далеч, към улицата...

След няколко седмици ѝ се обадиха от затвора. Да иде при началника на охраната, за нещо по проекта. Тя го очакваше, тя беше премислила всичко, умна, амбициозна и млада. Спря колата, излезе, погледна към олющената фасада на затвора. Там, горе, зад решетките на малко прозорче греха червените цветове на едно мушкато. Преряза я през корема.

Бързо се овладя, отправи се към началническия кабинет. Следователи вече разследваха убийството на бивш затворник, на Венци Стареца. Най-вероятно – отмъщение на друг цигански клан, заради убийството на любовника на жена му. Поискаха от Весела да напише впечатленията си от работата с групата затворници по проекта. Тя попита дали може да седне в стаята, където се обучаваха. Разрешиха ѝ, надзирател я придружи до там. Килията му беше отворена, все още вземаха отпечатъци и проби отвътре. Тя се спря, погледна към цветето горе на прозорчето и помоли да ѝ го дадат, да не вехне тук без грижи...

Кой можеше да откаже цвете на една млада жена?!

Взе го, щеше да го занесе вкъщи, да го пресади и полее в хубава саксия. Само на червеното мушкато можеше да разкаже за нея и Венци.

А то, носещо от енергията му, докато беше жив, и след разказа ѝ, щеше да пусне нови червени цветове, като алената кръв на Стареца.

ЦИКЛОН

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Анонимен | преди 9 месеца

Много интересно. Даже сюжета изглежда като сценарий за филм.Браво !

Giv | преди 9 месеца

Не може ли поне в разказите да има happy end за Весела? Колко мъже закопах? Ето и Венци го отнесе. Весела... Вечната вдовица, но иначе Весела такава:))) Чувствам се като Синята брада само, че аз Зелената такава... между краката:))) Много ми хареса затворническата тема. Чета и си мислим опа стана интересно тия сега ще и разкажат играта на тъз... доцентша:))) Ще я направят едновремено и свещеник и чеверме. Венци Венци ох ще прочетеш нещо #безлошичувства. Циклон мисля, че ти си автора. Разказа ти като личен подарък приемам. Благодаря? Да кажа Филип не е кашон той е... ръб;)  Как избра името "Венци"? Весела

Анонимен | преди 9 месеца

ЦИКЛОН:Вес , обещах ти...Изпълниха, нали?Имената на затворниците не са избрани случайно.. Всички те са реални хора в живота , заедно с прякорите им.Само дето не са затворници.Нямат никакви провинения , включително и към мен.Вес, не си фаталната жена.Ти си атрактивна и секси , затова те избрах. Хайде , джинче с тоник , с мнооого лимон и лед !!!За теб , героиньо !И продължавам гроздобера...

Giv | преди 9 месеца

Един мъж тежи толкова колкото тежи думата му. Циклон РЕСПЕК за спазеното обещание. Наздраве.  Прочетох всички разкази в надпреварата и нещо ми прави впечатление. В този Венци и Лили, но и в горния разказ има герои Венци и Лили. Чета друг разказ Митко обучава анално Яна, но в още един разказ имаме пак Митко и Яна, и в два отделни разказа пак Янка и Митко. А в колко разкази имената на главната героиня завършват на "ина" не е истина то не беше ЦветелИНА, ЖасмИНА, ИвелИНА, СилвИНА, МарИНА, още една ИвелИНа. Любопитно ми е как всички другарче си избирате имената на героите? Наздраве Циклон още веднъж. Весела

Анонимен | преди 9 месеца

Първото, което ми направи впечатление в разказа, бяха грижливо подбраните прякори на пандизчиите. Много уважавам авторите, които проявяват такова внимание към детайлите. И към символизма. Това с мушкатото е много силно. Хомо сцената е едно изречение и си е чисто шикалкавене, но Весела се смили това да не е в задължителните условия. Впечатчен съм, благодаря на автора. Д.Т.

Giv | преди 9 месеца

Много искам да напиша затворнически гей разказ. Нещо стил „Изкуплението Шоушенк“ и сцените от Пералното. Малко ме е яд, че няма щастлив край:(  Ще си налея нещо въпреки, че Фейри ми каза по време на цикъл да не пия, че ще кръвна повече. Не мен сърчицето ми кърви тя за некаква Демокрация ъъъ Менструация се притеснява. Д.Т. не ми разваляй така аватара с това "но Весела се смили". По принцип съм мил и разбран човек, но де факто нищо няма да ме спре да измета пода с някой както казва Шер. Наздраве. Весела

Fairy | преди 9 месеца

Ох, бошкеййййй, тук зачетох коментарите преди разказа и сега ...плъг ли да бодвам, уиска ли да си капна или да го почвам тоз Циклон отвяващий? Охххх .....мдам,ще го чета с тапа в гъзето. Циклоне, за теб! И 10 клека преди първа глътка и първи ред. Значи, ич да не ми разправя 15-ка , че сме залупени домакини такива паюжинести....Аз ако си намеря похлупака ..охо....ще се залупвам по няколко пъти днесКА. *За това "днеска" ми свалиха цяла единица от оценката. Да се знае! :)))Връщам се тук след малко :))))))

Fairy | преди 9 месеца

Еееееееееееееее, е не дееееее

Fairy | преди 9 месеца

Лежа с плъга, пия уиски, бузите ми горят от душа и мощното свършване със струята върху клит,докато стягам бузите на задника и така плъга се набутва по- навътре,все едно е реален уй с добро темпо ....А Луната изгрява и ми свети с оранжевия си кръг през отворенната балконска врата, та ми вдига заспалите енергии за дивотия и не щеш ли .. . Не щеш ли.....Циклоне! Защо го умря тоз калдараш? Веднага да го върнеш! Това е заповед! Стайна печка- духалка такава! Защо трябваше да ни караше да ревем сега? И пиша с грешки, щот виждам буквите размазано, долно келеме такова! Това ли ти е подаръка за Вес? Това ли трябваше да е? Гад, влизаща в главите! Подкожен есенен вирус такъв! И изобщо не ти е достоверен разказа. Защо ще пускат вътре с тия телове на тетрадките, като за секунди биха пробили сънна артерия с тях? Келеш! Старая се да не пуша и успявах. Защо го уби, бе? Затова ли сме тук, гад долничка .кбкгуфудлбфДб шмрък

Анонимен | преди 9 месеца

ЦИКЛОН:Ами...защо...Така тръгна , за жалост на думите.Fairy ,тук си!Това ми стига , между домашните за едночлени и многочлени , между диктовките и времената на глаголите , вие сте свеж полъх за мен!Липсва ми лятото , липсва ми времето , малко чета...Обичам ви всичките , но най-много-знаете...

Fairy | преди 9 месеца

Циклоне! Я не ме размеквай! Че съм с плъга ...и хич не е трудно. Та! * пак се накокошинвам* Ако искаш да знАааешшш,Вес , стреля. И ония качулки щеха се надиплят над канавката, докат им се отцеди мизерната телесна смазка! Щеше да ги е опаткала - Бам....Бамбамбам, докато Стареца мига замръзнал, ползвайки инстинкта си да се довери. Когато човек има гръб,го усеща. Свръхусещане е това. И аз тебе те чуствам,циклоп такъв! Ела ми тука да ти отхапя устата. Не. Я чакай да се мушна в мишничката ..мммммм....Келеме! Лягай долу! Ръцете зад врата! Само да си посмял да гъкнеш или мръднеш и ше изядеш шамарите! А като ми мине и легна, и ми го набиваш за отмъщение, искам да ми държиш задника! Ясно ли е? Искам да го придържаш с ръчкички като паница със супа, която повдигаш и изсърбваш, когато никой не гледа. Охххх, повея ми той, отвял се в the flow и му минала медитирашата ръка през клавиатурата. Вес! Аз ще върна времето назад. Ще направя магия. Ти ще застреляш ония отрепки. И Стареца ще е жив. Пак ревнах ! Циклон с циклоните......любимичък мой....

Анонимен | преди 9 месеца

То много реване много дране тук за некъв черен циганин - ред сълзи ред сополи,

Анонимен | преди 9 месеца

хубаво стана, че пак обърках клавишите и не го довърши, че какви неща ми бяха още на ум да пуша ама айде да не ставам пак токсичен. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 9 месеца

довърши-довърших пуша-пиша

Fairy | преди 9 месеца

Айде да не те почвам и тебе! Къде си вреш сега рязания? Я , мирно и да не чувам гък , докат не ми мине!

Анонимен | преди 9 месеца

Той рязания по виолетки се вре, към спаружени шунди има алергия. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 9 месеца

ЦИКЛОН:Fairy, скъпа , като каза за паницата супа , да вдигна с две ръце и да я изпия...Ето ти една история , самата истина , на круиз през 2021-ковид ,ограничения...Но ние вечеряме по четирима на маса , с разстояние през един стол , в ала карт ресторанта на кораба. Комплимента , амуз бюш , аз си избрах лунза с пъпеш.Страшно върви на джина...Това е резен пъпеш ,обелен като лодка , отгоре с навита пушена сьомга , като платно , забодено с билки и маслина, на красива клечка с мънисто като перла.На дъното на чинията , оцветен бульон в синьо-зелено , имитиращи морска вода , леко желиран.Докато изям пъпеш, бульонът се разтопи и стана течен.Аз вдигнах чинията и с две ръце си изпих всичко , под скандализираните погледи на околните.В този момент мастър шеф готвачът , египтянин , Мохамед , бил в салона и видял всичко.Той дойде до нашата маса , приведе се към мен и ме поздрави.После , противно на всякакви правила , ме покани в кухнята и ми показа как се прави дантела за украса ня ястия , защото следващото беше риба треска , върху пюре от леща и бяло масло , а отгоре , украсено с червена дантела....Та , ако съм до теб , скъпа , така ще те хвана , където искаш и...ще те изпия !!!

Анонимен | преди 9 месеца

ЦИКЛОН:Вече веднъж продължих ТОЧНО ТОЛКОВА ЛИЛАВО...А сега..., може и да оживее Венци Стареца , но няма да е честно , нали е конкурс.Нека го оставим така...Fairy ,моля , съгласи се с мен !!!

Fairy | преди 9 месеца

Циклон, колко ми е хубаво, ако знаеш, да си първото нещо, което виждам сутрин. :))) Напоследък като позахладня и си отспивам заради лятото. Сега, разказът ти е брилянтен, завършен и както се видя- въздействащ :)). Край. Повече не го пипаме. Красив е така, с тъжния си финал, със следата, която оставя Стареца в съзнанението й като издълбана бразда в рохък чернозем. Ще изпълзяват сладко- горчиви спомени из нея, ще я засеят с мисли и от този разминал се житейски път, не както тя би му пожелала, не както тя би искала да продължи, ще остане една болезнена философия и сън. Повтарящ се сън за споделяне, танц, ръце, близост. Разказът си свършва тук. И аз, че подскочих е комплимент за теб :). *** Пъпеш с прошуто знам колко е тургуриращо след дълъг горещ потен и лепкав ден. Виж, със сьомга е ново за мен. Много ми е хубаво да ми говориш така. :))) Лепвам си усмивката и ставам за кафенце. Попътен вятър, Циклоне мой, бъди щастлив и свободен, ако имаш чат пат песъчинка в окото- от мойта пустиня е. Пратих ти я за спомен. Прегръщам те силно.

Анонимен | преди 9 месеца

ЦИКЛОН:Ах , тази пустиня...И онези черни опали под моминските мигли...И обърнати поглед навътре , осъзнаващ , че се е разминаване с любовта.Та нали ти , фейо моя , ме накара да повдигна бурката й , да я накарам да размести дюните , та те , влюбени , да тръгнат към морето...Хубав ден на теб и на всички...Мачкам грозде за бидоните..

Giv | преди 9 месеца

Леле Фейри опищя всичко живо като вдовица за уй. Бразди бил оставил във Весела. Моля? То така ако всеки оставаше бразди в мен аз щях да съм 5 сезона "Бразди" по БНТ. Дошъл, наебал и се гибердисал punto. Сега сериозно хубав ти е разказа Циклон и я разбирам Фейри. На мен така ми подейства на Лорд разказа "Съдбовна среща" това ми е най- най- най - любимия разказ в целия сайт. Намери разказа и го прочети  Циклон ако имаш желание разбира се де. Там има двама без вина виновни Пламен и Ралица. Защо Циклон червено мушкато ? Има някаква символика ли? Весела

Анонимен | преди 9 месеца

ЦИКЛОН: Вес , отзад напред , отговарям...Червено мушкато -бяхме още деца.Вуйчо ми имаше къща в габровския балкан , от онези старите , отвън измазани с кал , покрити с каменни плочи.А прозорчетата-малки , единични , със стъкла , закрепени с пирончета...Перденца-снежнобели , от тензух , набрани на ластик.И там , на всяко прозорче, по едно мушкато , засадено в глинена саксия . Знаеш колко обичам детайла , на клетъчно ниво.Друго от там почти не помня , били сме много малки , но асоциацията за планинска къща е това-цъфтящо мушкато на фона на бели перденца, на стара олющена фасада.Реших в разказа да остане живот от аурата на Венци Стареца, а къде по-добре да го продължиш, освен в едно цвете ?Прочела съм за Ралица и Пламен, "Съдбовна среща".Имам и още един любим разказ "Справедливостта е кучка".Ще кажеш , все такива ,без хепи енд.Не , не е така.Аз съм щастлив човек , свръхемоционален , обичам да съм с щастливи хора около себе си. Според мен , един разказ е добър , когато има някакъв сюжет, който да се помни.А еротиката , секса , ебането и пр.да са вътре в случките.Не е нужно процентно да мерим колко...И вече , от автора зависи как и колко ще ни възбуди , или надърви, или подмокри.За мен , преди ебането е емоцията , мноооого силната емоция и чувства.Иначе , заради самото чукане , никога не бих правил секс...

amans | преди 9 месеца

Поздравления към автора - доколкото разбрах че е ЦИКЛОН? Силен израз, символи и действие в добра симбиоза, категоричен край - като захлопване на оловен капак! Такъв е живота и вероятно докторантката ще го докаже ако има някакво продължение с нея.

Анонимен | преди 9 месеца

ЦИКЛОН: Дo amans. Не мисля, че ако пиша още нещо , трябва да има продължение...Иначе става като турски сериал, сезона, сезона...Та нали формата е разказ.Другото вече става новела или ....Понякога ми е досадно да чета част1 , част2 , ..и т.н.Разказът е да те грабне еднократно!Така мисля...

Fairy | преди 9 месеца

Циклон, всички сме разтърсени от играта на съдбата в разказа ти. Иска ни се хепи едн. Е, няма. Спокойно, де,като наопищим орталъка, ще кротнем. Прав си да не го продължаваш. Това са красивите големи истории. Миг. Толкоз. **** Ракия ли ще вариш или винце заложи?

Анонимен | преди 9 месеца

ЦИКЛОН:Fairy, скъпа , има ли значение за теб точно това ?Важно ми е , че си с мен , флуиди страхотни са ми тези с теб...А иначе , тази година гроздето е малко и некачествено , само джибри за ракия ще бъде. Купувам си джин , там е истината. И стига ми напомняй за пустиня , за мостовете на Медисън , за други наши споделяния...Много се разказвам...Недей !

Анонимен | преди 9 месеца

ЦИКЛОН:размазвам.

Fairy | преди 9 месеца

Обожествениймой, Циклон, нима си паднал атмосферно, духовно? Нима усещаш липсата ми из шоплъка? Не е възможно, захар в костите ми( казва Нина Симоне) да тъгуваш, когато аз пъпля из вените ти и не е само това. Да знаеш какъв секс правихме в самолета ....Ти ме погледна и ...разбрах. Седях ти от ляво. Ръката ти ме галеше по бедрото, а средният ти пръст упражняваше натиск, подобен на проникване. Аз захлупих лице настрани, защото се гърчех от възбуда. Виждах те. Виждах как ме мъчиш като движиш едва забележимо таза си и леките гънки на токата и ризата ти ме залепяха под мощния порой на тласъците ти, когато бихме били голи. Усещах те, там до мен, възбудата ти бе огромно,та чак ме боляха ташаците ти , пълни с желание. Но най- много се кефеше да властваш над слабостта ми - да съм подчинена на влиянието ти. Налапах те още там. Както си седеше. Млясках и те смучех. Това е самата истина. Така стана!

Fairy | преди 9 месеца

ОПппа, уста мой, враг мой. Закъснях и не видях молбата ти, Циклоне. Съжалявам. Млъквам. Зацип!

Анонимен | преди 9 месеца

ЦИКЛОН:ДА, да , млъкваш , ама друг път...Само ме предизвикваш , но....ще си платиш с лихвите!Fairy, чудовище си , не си жена, побъркваш ме ! Ще ти го върна тъпкано,знаеш!

Анонимен | преди 9 месеца

Ох, ох ,ох, :]]] Нали знаеш, Циклоне, как като се ухилят едни устни и се получват едни красиви дъги около тях. Разтягането е причина. Така те посрещнах тази сутрин. :))))

Fairy | преди 9 месеца

Докато напиша и изпратя, Вихре мой...се оправих с баня теч и смених локацията. Аз,аз, ти досаждам по- горе