Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Здравейте! Искам да ви разкажа една история, от която не се гордея особено, но пък беше изживяване, което си заслужаваше и ще помня цял живот! Казвам се Светла и съм учителка от София. На 53 години съм и никога не съм го крила. За годините си мисля, че изглеждам много добре. Висока съм 176 см., с руса коса, къса прическа, доста голям бюст и обичам да съм секси и обръщам внимание на външният си вид. Винаги е било така, ходя на фитнес, храня се здравословно. Както и да е! Ожених се на 19 годишна възраст, през вече далечната 1989 година, за моята ученическа любов Николай. С него станахме гаджета, още докато бях в 10 клас и така. Той стана полицай и аз бях много горда от този факт. Оженихме се и година по-късно през 90-та година родих и дъщеря ни Ева (най-хубавото и единственото смислено нещо произлязло от брака ни). Да, това е голата истина! Бързо разбрах, че това не е моят човек и не е истинската любов, но се примирих – с дете на ръце нямаше как, други бяха времената. Той беше женен основно за работата си и бързо загуби интерес към мен, а аз се грижех за детето и всичко около нея, докато той въобще не се интересуваше. Работя като учителка и работата с децата ми доставя огромно удоволствие и го правя с голяма любов! Така годините си вървяха, аз се бях примирила и си гледах детето, а със съпруга ми живеехме по-скоро като съквартиранти, отколкото като съпрузи. Рядко правехме секс и не беше нищо особено. С течение на годините единственото което ме задържаше при него беше дъщеря ни и добрата заплата, която той изкарваше. Никога не съм му изневерявала, а възможности не са ми липсвали, просто аз все пак съм възпитавана по онова време и съм друго поколение и не си лягам с всеки срещнат, както са повечето млади момичета днес. Преди 20 години, когато бях на 33, всичко се промени и любовта ме връхлетя като товарен влак. Излязох една вечер на заведение с една моя колежка и в кръчмата имаше оркестър, а в него пееше един певец. Казваше се Кристиян и тогава беше 23 годишен младеж. Да, правилно разбрахте – с 10 години по-млад от мен! Никога не съм вярвала в любовта от пръв поглед, но когато го видях изведнъж повярвах. Пожелах го на секундата щом го видях! Имаше прекрасна усмивка и един поглед, който ме караше да се разтапям, като ме погледне. Запознахме се и нещата се случиха доста бързо. Първоначално, разбира се, аз гледах на всичко това една невинна забежка, просто секс, а аз имах нужда от това, но с течение на времето нещата станаха сериозни и определено се появиха чувства. Знам че звучи налудничаво, но е факт! Това момче ме караше да се чувствам по невероятен начин, уважаваше чувствата ми, беше много нежен, внимателен и интелигентен, беше много надживял годините си, разсъждаваше по невероятен начин за нещата от живота и ми даваше спокойствие. С него бях себе си. А за секса няма нужда да говоря, беше фантастичен любовник, много надарен, издръжлив и чукаше невероятно! С него опитвахме абсолютно всичко и бях готова да му дам да направи с мен всичко, което си поиска в леглото. След срещите ни понякога с дни ме боляха всички мускули, след поредният секс маратон. Връзката ни продължи 4 години. Невероятни години изпълнени с много любов и невероятни изживявания. Наложи се да прекратим отношенията си. Направихме го по моя инициатива, защото Крис искаше да се разведа и да бъда с него. Аз го обичах, но не можех да му го позволя. Първо не исках да го причинявам на дъщеря ми и да се развеждам с баща ѝ, но и да го бях направила, не исках да го натоварвам да бъде с жена 10 години по-голяма от него, при това и с голяма дъщеря. Той искаше да му родя дете, аз не можех да му дам всичко това и се наложи да спрем. Беше много гадно и болезнено, изпаднах в депресия и ми липсваше ужасно, но нямаше как. Времето си минаваше, дъщеря ми завърши и започна да учи в университет, омъжи се и даже през 2014 година ме направи баба. Е не приличам на баба, но... Живота си вървеше, аз не знаех къде е той и какво прави, докато през 2017-та не го срещнах отново! Видяхме се на един концерт в София в Борисовата градина. Когато го видях, краката ми се подкосиха. Беше същият красавец, само че още по-хубав и възмъжал, просто страхотен! И двамата много се зарадвахме. Говорихме 10-15 минути и той трябваше да тръгва за някъде. Разказах му, че вече съм баба, а той каза, че харесва такива сексапилни баби. Сподели ми, че е срещнал някакво момиче на неговите години и са живели няколко години, и той също имаше дъщеричка, но за съжаление се бяха разделили. Стана ми мъчно за него. Исках да срещне друго момиче и да е щастлив. Разменихме си телефоните и се разбрахме да пием по кафе. След няколко дни той ми звънна и се разбрахме да се видим на другият ден. Отидох на мястото, където се разбрахме да мине да ме вземе с колата, и като се качих, понеже беше едно такова обедно време, той ме попита:
- С колко време разполагаш?
- Защо? – попитах аз
- Ами то е обяд, кафе ли да пием или нещо да обядваме някъде?
Крис направи пауза и докато мислех как да му отговоря, той добави:
- Или първо да отидем на хотел, пък после ще мислим? – след което започна да се смее.
Не очаквах, че ще ми каже подобно нещо, но бързо се съвзех, погледнах го и казах:
- Хотела е добра идея!
Развълнувах се, след толкова много години отново щях да бъда с него. Отидохме в Банкя, взехме си стая и като влязохме в нея се награбихме като луди. Целувахме се страстно, идваше ни да си разкъсаме дрехите. Беше невероятно, сякаш никога не бяхме се разделяли, знаеше какво харесвам и как искам да го направи, аз знаех кое му доставя удоволствие и се раздадохме на макс. Излишно е да ви казвам, че от този момент нататък подновихме връзката си. След няколко седмици, след поредното перфектно ебане, лежахме в тях на спалнята му и той ми каза:
- Мило защо не се разведеш вече?
- Ти сериозно ли?
- Ами да, навремето не искаше, защото дъщеря ти беше по-малка, а аз бях ерген, но сега е различно… ти имаш внучка, дъщеря ти е голяма, аз имам дъщеря, няма да стои въпроса да имаме наше дете. Защо не се съберем, толкова много се обичаме?
- Знаеш ли, че си прав! – отговорих аз.
След това се прибрах вкъщи и казах на съпруга ми, че искам развод. Той реагира много спокойно и се съгласи. И той знаеше, че бракът ни е изчерпан отдавна. Обясних на дъщеря ми и тя, разбирайки че съм влюбена в по-млад мъж от мен, даже се пошегува с мен, че съм била скрита “лимонка”. И така, в максимално кратки срокове се разведохме по взаимно съгласие и се преместих при Кристиян, любовта на живота ми. Най-сетне бях щастлива! Имахме да наваксваме много години и сега вече можехме да сме заедно, без да се крием. Преди две години за един мой рожден ден Кристиян ми подари ваучер за масаж.
Следва продължение…
Е как пък пропусна да се подпишеш авторке, прозираш от всяка дума, че и отгоре. Ама то "Всяка прилика с действителни лица и събития е (не)случайна." !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Авторе, зачудих се, че прелетяхме над повторната среща в хотела в Банкя, пък ще се фокусираме върху незначително посещение при масажист?! Явно нещо заслужаващо внимание ще се случи там. Очаквам. :) Бахе, така всеки може, стреляй с имена. Коя е авторката? :)
И аз в продължение на 2 години чуках една мацка със знанието на мъжа си.Пращах му клипове как се празня в нея.Мъжа даже нарочно закъсняваше и ми оставяше време с нея.Ако има някоя такава двойка нека ми пише на [email protected]
Въпрос към Fairy. Казват ,че жените били по-сензитивни, възможно е ,нещо ,което не е рационално и не разбирам ,не коментирам и не споря върху тази тема само споделяв и ако може някакво обяснение. Въпросът е следният.Тъй като не мога да го формулирам с няколко думи ще го преразкажа. Но нека обяснението да не е по Елена Блаватска или Елена Рьорих, а по-различно е. Няколко пъти през живота ми са се случвали, някакви секундни среща, с погледи с жени. Като казвам секундни ,да се разбира гледане, един друг в очите максимум до 15 сек ,не че съм ги засичал. Обикновено ми се случват на места ,къде човек бърза ,един път беше на летище Малпенса ,друг път на летище Шарл де Гол,веднъж в София на светофар, веднъж във Варна на ж.п.гара.Във всичките случаи никога преди това ,както и след това съм ги срещал и виждал тези жени.На летището ,кротко си чакам та гейта ,и погледът ме блуждае и съвсем случайно си кръстосахме погледите с една жена и изведнъж ме обзе някакво странно чувство,първо усетих нещо като ,че ли имам някакъв топъл обръч на главата, а целото ми тяло беше обхванато от топлина, почувствах я много близка.Но тази жена я гледах максимум към 10-15 сек.Никога не съм я виждал, не знам от каква народност е ,от къде идва и къде отива, с една дума нищо не знам. Не заглеждам упорито жени ,срамежлив съм.Не вярвам в езотериката.Чудя се ,дали е това някаква комуникация на квантово ниво ,дали е някаква червеева дупка ,дали е някакъв пространствено-времеви портал в нашата реалност-нямам представа. Нещо подобно изпитах миналото лято ,където кротко си чаках на един светофар и изведнъж както си гледах насам -натам кръстосах поглед с една жена от съседна кола и пак същото усещане за топлина като описаната по-горе, същевременно сме се гледали взаимно с други жени, но нищо ,абсолютно нищо не съм усещал, но защо точно тези жени , а не другите до тях . С какво те се различават тези жени от другите и защо точно те са значими за мен, с какво ги чувствам по- различни и свързани по необясним начин с мен. Дали има и обратна комуникация, но вътрешно имах чувството ,че се разбираме по някакъв всеобхватен начин, че ме виждат ,в мисъл и емоции или пък си фантазирам. Интересно ,че тези жени им помня лицето , но на други видяни много след тях и гледани по-продължително ,не ги помня така ясно.Дали и на други се случва. Попитах съпругата си за подобно явление и отговорът беше от една дума "Глупости". За теб Fairy "https://www.beesona.pro/id23650/playcast/351220/"".Не знам как си с руският ,но мен ме трогна. От жена е. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Охооо, на тройка ми намирисва тук с масажиста. Давай продължението с повече подробности. 15см
Разказът се казва "масажистът" и думата "масаж" е последната дума в разказа ... Ама както вървят нещата с Кристиян, любовта на живота ти май и на него си му изневерила...
Десантчик, Благодаря за поздрава! Вълшебен е! Разчуства ме. Открих и саксофониста в тубата. Извинявай, че ще съм кратка, но съм в процес на изрязване на кучешки нокти. Чакат ме задните. Та...с две думи- срещаш познати от минали животи. Хора, с които си имал общо. Разпознавате се дали на квантово ниво, не знам, но когато почустваш някого близък и имаш ясното съзнание (предположение), че е взаимно това четене през погледа, диалог без думи, споделяне на пълния пакет информация телепатично, това е душа, сродна, близка, говорите един език, срещали сте се неведнъж и не е задължително това да означава, че ей сега вече се преоткривате и ще станете идеалната любовна двойка. Не. Не трябва да рипваш и да гониш дивото. Най- вероятно вашата работа заедно е завършена и остава само топлото чуство. Това е намигането на съдбата. Подаръкът й. Силно черно кафе. Адреналинче за тонус. Не си сам. Никога не си сам. Обичат те. Има души, които те обичат от преди, от много назад. ДушИ, които са тук или там. И когато ги срещаш, случайно, споделяте сходна енергия, получава се синхрон, дует, мелодия, танц, топлина, любов(в абстрактния идеален смисъл на Дънов, не Блаватска). Но ние не сме тук, за да се правим на постоянно щастливи, защото са ни дали други инструменти за работа, дали са ни противоречията, зло и добро, дали са ни друга среда, не да плуваме из потенцията и да сбъдваме с мислите си. Още не. Тези женички са били щастливи да те видят. Носят те или те забравят, но все пак тази среща зарежда. Оставя един опит вповече. Една молекула щастие, което после търсим несъзнателно. Така продължаваме. Хайде, че се забавих с нокторезачката. Пак ще пиша, ако не ме изгонят вече от сайта. :)
До Fairy. Извинявай ,ако досаждам , а стихотворението прочете ли.То ме трогва до сълзи. Сидела женщина за столиком в кафе Красивая,печальная,уже немолодая. Глоточек за глотком и чашку теребя в руке Всю жизнь листала в памяти блуждая. То искорка мелькнет в глазах И на лице улыбка засияет, То вдруг скатилась по щеке слеза, О чем печалится, никто не знает. Всё видела она - и радости букет, И испытала привкус горечи измены. Жизнь закалила, оставила свой след, Не ждет большие перемены. Во взгляде боль, в глазах тоска. Что сделала не так? Где оступилась? Украдкою смахнув слезу, подкрасила глаза Богиней поднялась и удалилась... P.S Остался только аромат духов И чашка с недопитым кофе.. Лично за мен е много емоционално и въздействащо .//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Десантчик ( с любов го казвам), красивите подаръци, които получавам не са чак толкова много, че да ги неглижирам :) . Свалих си картичката, запазих си стихчето. Трогващо е, да, нежно и красиво. Тъжно е заради следата, която оставя и шлейфа празнота започва да боли у наблюдателя. Недопито кафе. Болезнено е. Както и никога не споделено кафе. Все пак, знаеш ли, тази дама от стиха,тя е като ...като златно есенно дърво в кристално свеж ден. Сияе в ярко жълто , наситено, богато, чак очите ти не могат да се наситят да пият от това богатство. Листенцата й треперливо танцуват в разни посоки, като игриви гласчета писучкат безгрижно, та сякаш тя цялата е жива съвкупност от щастливи спомени. Едва ли не можеш да чуеш шепота на мислите й. А когато все пак се откъснеш от магията й, забелязваш че в ниското, земните й клончета са още зелени. Животът е в нея, тече, клокочка и тя не се е предала. Иска ти се да мислиш, че не е доизпила кафето си, защото има несвършени дела. Запътила е осанката си натам, където ще изречени думите си, сподавените. У нея се вля темперамента на силната напитка и тя последвала мислено хода на времето, се надигна, за да го изпревари. Цялата армада от изпратени залези и посрещнати мечове я изпълни като нажежен въздух, който я поведе напред. Тя се понесе не из града. Не чаткаха нейните токчета по тротоара. Не са нейните очи, които срещна на светофара. Не. Тя се носи обладана от непоносима нужда, която никога няма да се повтори, нито тя самата ще бъде същата. Това даже не е тя. Това е някаква магическа власт, която оня миг на вдишани ароматни пари й внуши. И тя отново литна. Десантчик, адски ми се припи кафе. :) Дали да чакам есента?
До Fairy.Аз не мога да бъда на твоята висота ,в начина на изразяване.Даже да искам да кажа нещо романтично и мило ,ами то звучи сухо ,банално ,като доклад или отчет.При теб ти идва отвътре.Тъжно ми стана ,че жената е самотна ,че сълза се търкулна по бузата И.Трябва мъжка длан да покрие нейната ръка ,леко да я стисне и приласкае.Както казах не мога да пиша , но харесвам когато някой умее да пише.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Десантчик, ако замениш "трябва" с "би било хубаво" и после пък приемеш, че жената като чуствително същество може да се наслади от нещо дребно, малко, като например как сядащ господин на масичката отвън сипва вода първо на кучето си, после поглежда към менюто, или пък погледът й попада на спокойната благост в лицето на майка, прибираща първолаче, тогава става ясно, че тя не търси своето. Не. Тя не счита, че животът й е длъжник. Тя е благодарна за времето, за възможностите, за радостите. Надява се грешките й да бъдат простени. Надява се и на още. Виждаш ли, мъдростта на живота подсказва, че любов има в много форми, размери и проявления и най- интересното е, че нищо не се случва по правило, нито има ред и посока. Разбира се, че ръката й, покрита от мъжка длан, в мълчание, за секунди , би било безценно, но тя знае, че не може да изисква. Не може да си позволи да страда, докато очаква това да се случи. Не. Тя е благодарна. Това е. И ако към нея се приближи някой, комуто съдбата е разрешила да положи длан върху нейната, тя ще се усмихне топло, ще го погледне в очите, които я питат "Как си? Добре ли си?" и на свой ред тя ще каже "Момче, може ли да те целуна?" :))
Тука двама ловци на духове, си обменят опит, ама барем да бяха казали печеливш ли е бизнеса..... !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Помогнете хора. Някого пишех. Къде “хайко”, къде любовна лирика и стихчета. Имам ги в тетрадки, които даже не поглеждам, а най-добрите ми творби са изгубени, защото някога не се отнасях сериозно в тях. Намирах муза на най- невероятните места. Но вече не е така. Не пиша от години, защото няма муза. Преди бях нежен любовник, а вече съм грубянин, както казва жена ми. Възмъжах и лирика няма.
Доколкото разбрах искаш да станеш женствен и да пропишеш отново лирика, а от нас искаш помощ?! Мога да ти дам съвет, виж в коментарите след гей историите има оставени телефони, имейли избери си някой да ти възстанови женствените настройки. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
53 годишна перфектно [email protected]
Кви десантни бракувани военни, кви Феи, кво само разтягат локумки тука, разменете си координатите, вижте се, стига платонически брътвежи тука, бре.15см
А инженерката,де :)) ! 15-каааа , сайтът изтърпя и рими, и сядане на коленца....наздравици, ся и туй търпи, периодчета бре. Човекът, както всички други тук, обича жена си. Не иска да я наранява. Приказваме си само, кво пък толко те дразним, сега айде пък чак? :)) Нали всички сме тук на гости. В сайта имам предвид. Тъй че ...:)))