Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Приятният вятър разпенваше гребена на вълните в ситни водни целувки. Мария обожаваше точно тези дни, когато морето изпраща в по седем реда красиви бели писма към нея. Посланието му се издигаше в мощна страст, когато я доближи и блъсваше тялото ѝ с похотна ярост. Влизаше ѝ навсякъде. Разтрисаше телесата ѝ, събуждаше всяко нейно заспало месно кътче и я посоляваше като ордьовър. Тя изпискваше еуфорично всеки път. Опитваше се да забие стъпала в пясъка на дъното и да се застопори като желязна полева отбрана. Но никога не успяваше. Изпъчените ѝ като за разстрел гърди биваха опипани, изблъскани и прелъстени от поредната вълнА. Политаше назад. После пак се подлагаше на антицелулитния масажор. Гъзеше му се. Заставаше странично. И се хилеше с глас. Високо. Чисто. Ярко.
Ако случайно морето се замислеше за няколко мига и тя останеше да стърчи, хващаше го като сутрешен чаршаф за разпъване и го разтръскваше яростно, докато го накъдри отново.
Цялата тази игра не остана незабелязана. Тя огласяше близките плажуващи, но вятъра заглушаваше интимно. Отделни писъци. Плясъци. Пясък в очите. И сами с щастието си.
Къмпингът пращеше по шевовете. Мария рядко се случваше да е сред множество, но тази открадната почивка ѝ хареса да е такава. И на гостът към компанията от къмпингуващите ѝ две двойки съседи, също му хареса да я вижда сред тях. Той идваше денем, но не оставаше за нощта.
Тя също го следеше. Винаги, когато търсещият ѝ поглед го открие, очите ѝ спамеха всяко негово действие. Понякога използваше кучето си, за да доближи компанията им и да разменят реплики. Но влезнеше ли в морето, във прегръдките на вълните… тя мигом забравяше всичко друго и цялата ставаше един извор на чиста детска радост.
Тогава той я следеше. С присвити очи се надяваше горнището ѝ пак да се отмести. Или тя пак да завре ръка зад дупето си и да се заглавичка със заврените бански между бузките. Или в лицето ѝ да се разбие мокра пяна, тя да се хили гласно с отворена уста и от нея да изтича… вода.
В жаркия следобед с опасното слънце, тя бе на верандата пред бунгалото си и пиеше кафе. Цъкаше по телефона обикновено или четеше книга. Малко хора се връщаха да търсят сянка. Повечето държаха биваци на плажа, но тя явно не се бе справила. Кучето имаше нужда от хладинка. Може би и тя.
Той я изненада как се бе промъкнал между бунгалата и застанал по шорти, мокър, ухилен я пита:
- Извинявай, би ли ме почерпила кафе? Твоето ме изкушава с аромата си от няколко дни.
Тя го гледаше разфокусирано. Нима желанията ѝ добиха плът и кръв? Дали миглите му бяха мокри или такъв бе погледа му? Ама той как си позволява да се натрапи така? Я чакай, аз точно това искам. Боже, колко е сексапилен… Голи мъжки гърди…
Засмя и замеца сладко:
- Ела. Сядай. Това го изпих, но бързо ше ти врътна една… кафеварка! – е, нямаше начин да не се изложи като за начало.
- Врътни ми една! – не се стърпя той и се размаза на стола до нея.
Пулсът ѝ отчете силата в ръцете му, отпуснатите бедра, които ако се напрегнеха… Пакетът му, как по дяволите да се прецени под свободни шорти, а вероятно и плътно прилепващ бански отдолу. Беше късно, когато вдигна очи и разбра, че той следеше мислите ѝ.
- Веднага се връщам! – измънка и понесе широкия ефирен воал по голото ѝ тяло навътре.
В кухничката се засуети, все едно влиза за пръв път. Почти не виждаше. Нито си спомняше кое къде е. Само си мислеше “А сега какво?”. Имам ли прорасъл косъм? Ох-х-х, слава Богу, не! Да сложа ли червило? Не, ще разбере, че се глася, за да му се харесам. Да обуя ли гаще? По дяволите, защо да се самопритеснявам в къщата си!
Някъде там беше стигнала и завинтваше подготвената кубинка с пресно опечено кенийско кафе, когато той влезе и тя го усети чрез гърба си.
Не се обърна. Затвори очи. Зачака като подпря ръце на плота.
Той разбра. Приближи се. Прилепи ѝ се плътно, плъзгайки жадни длани по корема и нагоре към гърдите ѝ. Тя въздъхна дрезгаво и се отпусна леко назад. Главата ѝ клюмна към ключицата му, а дупето ѝ затърси слабините му. Той се притисна силно към нея, за да ѝ покаже колко я желае. Едвам търпеше вече тия шорти да му пречат на козируването. Въпреки нейната гостоприемна готовност да бъде съблазнена чрез прегръдка, все още не беше ясно, когато ѝ премине токовия удар, как ще реагира. Затова той се зае с безопасното въртене на щръкващите все повече зърна между пръстите си. Тя се гънеше и пъчеше напред, за да му ги подаде и той взе да ги тегли грубичко. Задникът ѝ не стоя мирен, а взе да се отърква кръгово. Тя се отдаваше на възбудата си без грам бариера. Това го учуди и той остана нащрек. Очакваше обрат.
Плъзна дясната си ръка надолу. Погали божествения корем. Материята бе толкова ефирна, че усещаше всичко през нея, но целта бе да я стисне за путката. Забърза надолу. Стигна пубиса и хуят му подскочи между кълбата ѝ. Тя стенеше накъсано. Взе да мърда таза си напред. Облегна се по-плътно в гърдите му и вдигна десния си крак, за да стъпи на плота.
Обожемой! Достъпът, който му се откри до цепката ѝ го блъсна като насрещен влак. Пръстите му набраха плата нескопосано и много бавно, а вертикалите на показалеца и средният му пръст разтвориха срамните ѝ устни. Тя стенеше все по-гласно. Това го стимулира да ѝ дръпне устните все повече встрани, карайки клиторът ѝ да стърчи, пулсиращ, самотен, чакащ. Той се върна за него и го погали. Топчето му благодари с няколко бързи поклона. Той не се стърпя и вдигна пръсти, за да ги вдиша. Мммммм, мореее, сол, путка! Някакви древни окаменени зъбчати колела се задвижиха бавно, заскърцаха и той взе да връща пръстите си в цепката ѝ, ритмично. Изследваше я с всички пръсти. Но те се хлъзгаха в тая ужасна мокротия, лепнеха, овъртолваха се в мъзга един за друг и той не можеше да ги раздели, затова ги бутна заедно навътре в путката ѝ. Тя изрева с глава назад и повдигайки таза си нагоре. Но пък посрещайки пръстите му, изгубваше твърдината на хуя му, опрян в дупето ѝ, затова тя бързо се връщаше назад. С изпъчен гъз към него. Блъсваше го. Опитваше се да се наниже.
Тая игра ги затрудни. Но с кои сили да я прекъснат?
Той надделя в разума. В този момент. Сега. Леко я прихвана за раменете и ги притисна надолу. Тя поддаде като пластилин. Легна на пода. Той я захлупи с голото си тяло. Боксерките му сигурно изхвърчаха върху котлона. Подпрян с една ръка на пода, с другата мачкаше цицата ѝ, хапна зверски зърното, но светкавично се завря с език в устата ѝ. Трябваше да я забаламосва с малко романтика, все пак. За да не рипне нагоре. Свободната да се движи длан обходи лицето, шията, косата… затърси нейната длан, но се отказа в полза на болезнения хуй, търкащ се върху костта на пубиса ѝ. Ловко го насочи и отново изненадан колко е мокра го подпря на входа. Искаше да ѝ даде малко филм и да преплетат пръсти, докато я нанизва, но… тя го изпревари. Надигна се и слабините ѝ го засмукаха. Хуят му се хлъзна навътре в стягаща вагинална целувка, приклещен и уплашен се заби опипом в дъното ѝ. Ебаси якото!
Той не издържа повече на тая игра. Блъсна я няколко пъти с все сили и я напълни. Нямаше “Ох”, “Ах”, “Може ли”, “Не може ли”, “Пайсеееее”.
Стана за миг. Непреодолимо. И адски хубаво. Майната му! Наистина адски хубаво!
Отпусна се с цялата си тежест върху нея. А тя го прегърна. С ръце. И с крака. И го зацелува нежно. Чак сега.
Като морско дете "гълтнах" разказа от раз! Играта на героинята с вълните в началото просто ме изкара от понеделнишката ми концентрация с гръм и ... плясък! Финала е чуден! Случвало ми се е такова нещо и усещането е просто перфектно... стига и жината която ти го предизвиква да е със същото усещане! Браво!
*глътнах **жената Извинявам се за грешките, ама пръстите ми летяха по клавиатурата с инерция която не можех да контролирам. И докато си каже че трябва да го прочета коментара - отиде та се не видя през бутона за публикуване.
СветиНеочакваниИзненади, Amans! Тия твойте пъргави пръстчета много ме зарадваха! До Влад стоя супер постно, но ти ме погалваш много чуственичко. Искрено ме ощастливи! Веднага скачам по задачи, че тъкмо се бях скрила и се надявах времето да спре. Но ти ме инжектира и сега нищо не може да ме спре! Целувам те!
Все по-съкровен остров на спасението става този сайт. На всеки търсещ спокойствие и покой горещо препоръчвам да го търси тук. Тук не може да ви се случи нищо лошо, нищо страшно. Най-страшното е да налетите на разказ на Fairy.
АХАХАХАХАХАХА, Нимка, имам един другар, който беше казал, че като ме прочете човек, се чуства преебан. :)))
Супер си V176abv.bg
А, пиши си Fairy. Имаш и неочаквани находки. Как без теб щях да знам, че "желязната полева отбрана" не е нищо по различно от забила пети в пясъка похотлива трътла. "С месни кътчета".
До Анонимния/ата. Цитираш мен ли? Не го очаквах приживе. :)))
И не само това, Fairy. По забавен от теб при използването на сакралната дума "путка" беше само строевака майор Ганчев, който преди много години повдигаше настроението ни, "обяснявайки" разликата между путка и пичка.
Ехаааа, този въпрос, ще ме държи заета във вечерното задръстване. Но ако обяснението се държи в показнО с уста, не искам да знам как би изиграл шунда, тогава. :)))
Не се разсейвай в задръстването. Пиши си щом ти харесва да те четат и не се сърди на читателите .
ЦИКЛОН: Fairy , тук съм , чета те , радвам ти се...Не те забравям , ти също , нали ?Радост за очите , сладост в устните ми , пих , пих нарови зърна от твоите устни. ..Радвай другите сега...Но пак ще те отвея , скоро ще е !
Нимка, благодаря ти за позволението. Аз всъщност пиша и пращам, щот не мога да се възспра, когат ме е напънал момента. И споделям. С надеждата,че ако правя вселенска глупост, ръката ми ще изсъхне преди да клинка "изпрати". Сега, в момента, ич не мога да спиша нищичко,тъй че спокойно. Много ми е гузно да съм само читател и коментатор, но търпя. Интересни времена са , визирам Пратчет.
#нитоденбезПратчет да идва и Фройд, Ницше, Мари Кондо #итетака. Да питам като ученичка любим ми беше Ерих фон Деникен с Пратчет имат ли нещо общо като писане? Весела
Циклон, толкова да съм синя... тая година така не сте ме виждали. Не искам да ти развалям въображаемата представа, природен катаклизме. Дано Фортуна си знае работата. Вес, диър, твоя автор не го знам,адски се напих, нема да го дирим...,прощавай. Визирах селски ребел, а не китайската поговорка в общия й смисъл. Бунтът ми ти е известен.
Хей Феярито много приятен морски разказ си барнала! Много секси ти се е получило. Едно въпросче само - кога последно опита това изживяване .... Това да се будиш и събуждаш от шума на вълните ... на къмпинг на море?
Добрютру! Голяма грешка е да се хидратира човек с крафт бира :)). Вкусна и увличаща стана от мезето към леглото. :) Морской, тая година до море не стигнах. А миналата минах край един къмпинг. :)) Но съм чувала, че един дето е бил брат му....:))) Харесах си къмпинга на Крапец като за мен и куче. Много яко бяха изрисували бунгалата, а плажа става нудистки съвсем недалеч от цивилната част с кафе чадърите. Веднъж отидохме там с децата. По погрешка, но аз се изкефих много. Новото за мен беше да видя чекиджия зад дюната на плажа. Разваля идилията на освободеността, но човещинка в крайна сметка. На пясъка по- добре, отколкото у водата, нали така :)).
Казват ,че човешкият мозък е така устроен ,че нещо видяно,чуто ,преживяно никога не се забравя.То е някъде вътре в милиардите клетки на мозъка и само някакъв синапс трябва по подходящ начин да свърже точните неврони.Чудя се дали някаква мелодия ,картина ,емоция информация не възбужда установяването на такива връзки ,и така дълбоко забравени спомени изплуват.Все пак не съм физиолог ,психолог ,неврохирург и цялата тази материя ми е повече от загадъчна ,граничеща с мистика.Та след този разказ в съзнанието ми изплуваха поредица забавени или потиснати случки то детските ми години.Пак бяха свързани с морето ,онова детското спокойното ,нечалгализираното.Просто един следобед кротки си лежах в стаята и си четях един том на Жул Верн ,в който бяха събрани два романа "Пет седмици с балон" и "пътешествие до центъра на земята".Моите родители бяха някъде пред почивната и разговаряха с ,познато семейство .чудно време за четене и представяне на събитията ,когато врата на стаята,внезапно се отвори и влезна Мая ,дъщерята на другото семейство.Когато ме вида кротко да си лежа ,покрит с чаршаф и да си чета книгата ,нейната холерична натура направо въстана.Та не можеше да разбере ,как може някой да отиде на море и да лежи в стаята и да чете.Оправданията не помогнаха ,че съм изгорял ,че ще обеля.А трябва спешно и веднага да отидем на плажа и че вече слънцето не е толкова силно.Да ама на мен книгата ми беше по-интересна.Когато поиска да вземе книгата ,за да я разгледа какво толкова ме е запленила ,че не искам да отидем на плажа , аз я заподозрях ,че иска да я грабне и да хукне навън към плажа , а аз ще не ща трябва да хукна да я гоня и така да отида на плажа.Е, аз може да съм наивен, но не чак пък до там и затова с лявата ръка я държах далеч от нея , почти до леглото, за да не може да я достигне.Внезапно тя се опита да я грабне и предполагам ,че се подхлъзна и падна върху мен.Бях много кльощав ,но жилав , а тя определено по-тежка от мен.Някак така падна върху мен ,че едното И коляно притисна дясната ми ръка към дюшека , а с ръцете се опитва да докопа книгата, като почти ме беше обкрачила. Чаршафа пък съвсем ограничаваше, както възможностите ми за съпротива ,така и да мърдам ,само можех да размахвам книгата с лявата ръка.Тя непрекъснато се тръска, мърда върху мен , а аз съм омотан като египетска мумия-грозна гледка.С нея сме на едни години , а тогава трябва да сме били шести за седми клас. Беше странно ,изпитах нещо странно и непознато чувство ,но определено вълнуващо и кой знае защо, ми харесваше ,по някакъв непознат начин.През цялото време тя се търкаля върху мен ,тръска се ,притиска се ,но моите мисли са другаде. Няма как да отрека ,че за мен беше странно приятно ,но не знаех защо ,освен един друг резултат ,който искрено се надявах да не забележи, че ще потъна от срам, добре,че бях омотан.Дали това не беше някаква женска доминация ,опит за налагане на нейнато воля, над моята, за да ми покаже ,колко съм слаб .Даже когато докопа книгата , тя продължаваше да лежи и да се тръска върху мен ,сведен почти до безпомощтно състояние.Ами помни се този резил.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Десантчик, мирис. Отговорът е - мирис. Обонянието е най- бързото и ярко връщащо в отминали моменти/емоции сетиво. По този повод кулинарията е средство за душевно и телесно лечение. Една проста сладка миризма на препечено брашно би ме успокоила сякаш съм на 3-6г, играем кротко на пода, често пъти яхахме обърнати една върху друга табуретки, които са всъщност кон и скоро ще ядем сладка каша със сиренце. Много е препоръчително предвид ползата да се вдишват ароматите през целия готварски процес, когато ще прекарваме вечерта/ обеда с важни за нас хора, те да участват от запръжката на чесън с розмарин, през подредбата на масата с дрънченето на прибори и шумоленето от летяща покривка. *****Тук се чух с децата. Имаме ситуация форсмажор. Добре са. Психически тормоз са преживели. Отивам да пуша. Ще си довърша мисълта друг път. Десантчик, хубаво ме беше разсмял. Мерси
Ооо Фейри за миризми ми говори:) имам си ритуал споделяла съм ти за него. Ако секса е бил wooooow обичам да си взимам сувенир от този мъж... бъбрек, далак, апендицит :))) и си ги хербаризирам и вакумирам. Ако си бил с мен и си ме наебал качествено няма начин да не ти взема t- shirt Никога не взимам от един и същ мъж повторно. Но на Вълкан съм отмъкнала 8 плюс мръсно бельо и чорапи. Обичам да поемам аромата му когато понякога ми липства. Весела
ЦИКЛОН: Вес , и аз така...Но от качествения секс с жена , вземам нематериални...например звук , или фраза , или цвят на очите , или сълза...солена и сладка , от близостта ни...Вес , на джин съм !!!Наздраве !
Хмм - добре си представила разказа макар и с малко опит.... Иначе да имат си нуди плажчета покрай къмпингите, а и нали знаеш нощното къпане е винаги голо къпане! Това е закон и трябва да се спазва! Аз съм фен и на дивото и на урегулирания къмпинг .... от това да си край огъня вечерта и да видиш залеза сред природата до това да се опиташ да убиеш махмурлука с изгрева в морето(не работи .... трябва си хап хихи).... Лятото свърши!
Вес е баси пича! Наздраве, Циклон! С Flanagan уиска. Сутринта децата ми преживяват заплахи и унижение от хазяите на airbnb check out. Дебел чичак с немска овчарка им препречва вратата. Не ми говори,занимавам се със съпорта и имало начин и за онлайн полицейски рапорт да се прати. Нека си ми кацнат тая нощ живи и здрави дОма. Докат се гърча в тоя жупел на мъст и злост, сядам на зъболекарски стол и два часа ми вадят нерви. Местната упойка държА, докат седях и отпусна кат си се заприбирах. Нон стоп чат с airbnb support, с кучето вън въртя кат глу'а кучка и аз , а у нас нашио дет мълча цел ден и мъц не се чу за случая , кат се 'фанАл- чисти, лъска, мие, подрежда. И Вес ме почва в чата. Как кат го оставя и тя ше го вземе. Кат се оженят , ше стане доцентша. Ше ходи на театър (ма не знаеше, че той си запушва ушите с пръсти). Ем сакам да се хилим, ем сичкото нерв под бузата пищи , ем е крайно време да спра да се въртя на шиш в яда си и отпушвам як тресящ смях. И мъжо слуша нейните идеи велики за бъдещия им брак и му се заглади гласо. Оххх, Веселоооо, ВОЛИМ ТЕ МА! Нищо,че нема взема половината имущество.
Добър вечер Циклон за съжаление не мога да се присъединя съм наздравицата ти. Отново съм болна. Не знам какво ми става? Февруари месец се сблъсках с два... бацила и от тогава болна и недоволна. Но живи и здрави почивните дни дано да мога да вдигна тост. Взимам всичко. Абсолютен егоист съм. От усещания, миризми, вкусове, емоции, оргазми, мръсно бельо всичко си взимам. Разглезил ме е въпросния тип с качествен секс. Цялата палитра от интимен, любовен, мръсен, скандален, перверзен, ТОП СЕКС. ЛИМИТИРАН Е. Смей се смей се Фейри ама като му пристана на мъжа ти да не ревеш. Хич не ми пука къде си запушва ушите. Той е с аристократично потекло и е доцент, доктор на вся и всьо и още много научни титли. Има стабилни връзки навсякъде и ми обеща да ме намести на хубаво работно местенце като Директор на Музея в Несебър. За мъст ми говори Фейри на 6 страници съм срещу тази дума в речника. Трябвало е да ме кръстят Отмъстителна вместо Весела. Вес
Морской, обожавам морьето. На по дивичко не съм била. С малки деца все бяхме по ол инклузив над Обзор. После къщи по гръцко, с кучето вече къща с дворче. Откак осиротях, а мъжо не обича морето, оставаме пак аз и куче, и ми се ходеше на един Крапец бунгалца. Нищо. Догодина. Гъз знае 2 и 200. Ако имам баня и кубинска кафеварка, щастлива съм. И в Санторини мога да ида, сама, но къде е фъна без дружката ми. Изгрев на плажа, задължително. Нощното плуване ме ужасява, но ако не съм сама бих се преодоляла. Обожавам аромата на море, гнили водорасли, вълните, които по гръцко никога не ги срещнахме. Тичането по пясъка, въпреки че понякога мидите нарязват стъпалата. Обожавам горещата суха кожа, окъпана, да се обмаже с нещо ароматно и охлаждането да я събуди за любов. Обожавам лицето изопнато от сол и слънце. Изобщо не е по Д-р Енчев, но това е положението. Или да ядеш диня гол. Адски е смешно как се изпълва шпенгенцето. Обичам да лягам върху пясъка директно. Без кърпата. Нищо, че се налепвам с песОк, отмивам в прибоя и лягам на опаката страна. Ами фрапетоооо? Толкова е вкусно, когато си на плажа!
За съжаление, не мога да ви се включа в сувенирите след сексо. По обясними причини. Няма го. :))) Но съм меркантил и доколкото се познавам свързвам бижу с място, на което ми е било кеф. Ако се разчеперя с някого и накрая не ме е изядосал и всичко си е точно, бих си купила накит. За принадлежност. За спомен, че хубавото е било наистина и че с ей тая кожа е преживяно и сега ей тая кожа ще почака, докато бижуто блесне отново с същичкия в същата похот. Лелейййй, забравих Десантчик! Щях нещо да му казвам, но съм изключила какво беше.
Направи го на къмпинг Делфин - там е райско.... горе е горичка с брутален изглед към морето.. И като ти е кеф си на плажа като ти е кеф си на сянка в горичката гледаш си морето и си пиеш.....кафето от топ кафеварката.... и да аз от друга кафеварка освен кубинска не кусвам ;)
Ех, Морскиии, разгледах фотоси от тоя Делфин, не знам как ше избутам зимата без да съм заредила с моренце...Дано поне един лагер от водната аеробика да направят. Два трена на ден, другите часове са за езда, уиски и Силиконьо. Ако дойде гост, аферим мерси. Да си носи резервни части....
Идвам да изтърся малко пясък в столицата .... и чакам някой да ми износи частите ;) и без това съм за ремонт хаха...
Доцентшоооо, дай на Морски моя номер, плизЕ, па ако е речено, ще го видя да му плесна една целивчица тип Пиги на Кърмита.
УУУ ще дам знак като съм на улица Сезам! :)
А не тоя миризлив и виснал го ядох вече да свързвам некакви ... неща. Нито шефа ми нито сайта ми плащат да съм Наталия Симеонова. Подала съм си оставката като обслужващ персонал. Аз съм бъдеща ... доцентШа. Леле Веро твоята фамилия как ще ми отива:))) Весела
ВВ. Яка е, нали? :))) Винаги ме запомнят като почна с нея. Морской - [email protected] , те тук шси пишим, пендрендс демек.
Десантчик, :)) пак се забавлявах с тая твоя безпомощност. Ама много си сладичък! Аз със сигурност бих се изкефила да те видя смутен и объркан въпреки всичките ти физзарядки и подготовки. Ей така, да примижаваш, с глава отметната назад в отстъпление, да мучиш лекичко и нечленоразделно, направо безволево и ни напред , ни назад да стъпваш, а само да се поклащаш колебливо.....Мда. Определено би ми харесало да те доминирам, дори без да ползвам ръце :)))). Език мой, враг мой, казват хората, но не им вярвай. :)
Fairy, Тогава не ми беше никак смешно ,а нещо средно между срам и непознато ,но вълнуващо чувство ,което идваше без мое съгласие.Най-интересно ,че въпреки жалкото ми положение, то ми харесваше, но не знам защо. Към момичетата ,като по- малък винаги съм изпитвал някакъв имагинерен страх , не физически ,а на ментално ниво. Вярно ,че е имало в по-късни периоди когато жените са ме защитавали ,от различни клюки разпространявани по мой адрес-говоря за института ,в който работех. Та от най -ранно детство съм бил обект за въздействие от момичетата около мен, някакво странно отношение ,нещо средно между загриженост и тормоз.В училище седях до една дунда Ева,седя си кротко в час ,а тя коварно ми забива молив в ребрата , аз изкрещявам ритвам предният чин ,настава бурен смях ,а аз се сдобивам със забележка "шуми в час".На въпроса на на учителката защо го правя ,мълча -не съм порта.В също време ,Ева гледа невинно като херувимче. В междучасието ми обяснява ,че го направила защото съм говорил с някоя от съученичките ,или съм И дал я пергел ,я гумичка с една друга такава постъпка ,която я дразнела.Вярно е ,че имаше и добра страна,баба И правеше разкошни сладки, а аз обичам сладко.Клара живееше близо до нас и учителката ни караше ,често да правим я стен- вестник или част от украсата за някакъв празник.Беше добро момиче, спортен тип. Винаги идваше с пасти , а ако нямаше парички за две ,носеше една ,делеше я така ,че винаги ми даваше по-голямото парче.Но и тя имаше тъмна страна- искаше да се боря с нея.Как пък не ,ще се боря с момиче, нали за захват трябва плътно да я хвана, все пак сме пети клас.Седим на пода ,режем ,лепим ,с една дума изпълняваме поставена задача ,а тя става минава зад гърбът ми ,дърпа ме ,а аз се търкулвам ,тя се опитва да ме тушира ,и подскача от радост,че ме съборила .Такива случаи-бол.В института, боли ме зъб, аз кротко се гърча,пия аналгин като бонбонки ,защото "Веридон"-а е с зелена рецепта.Та аз си сумтя ,колежката до мен ми съчувства ,аз се гърча се ,накрая не издържа хваща ме за ръка и ме влачи до съседният институт ,където има два зъболекарски кабинета, а тя е приятелка с едната от зъболекарката. Там се представен ,сбито и кратко."Той ми е страхливичък и не мога да го гледам как сумти и се гърчи".Започва лека веселба за моя сметка и подмятания ,"ти му дръж другата ръка ,за да не избие машинката и да стане беля" и купона започва с главно лице за гавра и издевателства -аз.Ама защо все на мен се случат такива неща. Една колежка ,която е идвала десетки пъти у нас ,правили сме протоколи или проекти, играли сме бридж, правили сме си някакви сандвичи или какао или кафе ,ходили сме на кино ,изпращал съм я домът И, заедно правехме дипломните си работи, носил съм чадъра когато вали дъжд ,така ,че да не падне капка върху нея ,не съм я докосвал с пръст, освен когато съм и подавал ръка ,за да слезе от превозно средство, а тя по необясними за мен причини,започна да разпространява слухове за мен и мои постъпки ,кои верни ,кои -не , пред ръководството на иститута , но отрицателни.Когато го разказах на съпругата ми ,която също я познава ,тя си има свое обяснение./Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Десантчик, забавно минало имаш. Постоянно се оказваш в някаква смес от заплаха и интрига, без да ти е самоцел да имаш взаимодействия с нежния пол. Обяснението е, че излъчваш харизма. Такива мъже са много опасни. :)) Нищо да не правят, пак излъчват объркващи сигнали, ей така, от благородство и възпитание, вече са внушили на дадена жена, колко е специална, ценна и красива, заради смущението им край нея, колко я желаят, видимо става от умишлено спазената дистанция и всичко това се придружава от поведение като по учебник, което веднагически налага дилемата - този идеален ли е или гей? Изстрадал си, виждам. Сега поне си кротуваш в тихия пристан на здравия брак. Не си споделял да имаш насилие над особата ти повече от присмеха в супермаркета. Друго си е от женска гледна точка. Адекватното подобно поведение не ми е много ясно какво би било- дали жена, гледаща право в очите, усмихната ,смела и силна, чийто поглед е флирт или пък някоя кротка, срамежлива, чуплива, забила ресни към земята. Вярвам, че най- малкото добро, което човек може да стори, за да е полезен е не да пожелава Добър ден на непознатите минувачи, а да им го внушава с очи. Ведрина. Обхода между хората, казва Дънов. Но ако включим добрата стара пиперлива закачка, то си е ехееее живо удоволствие и наслада да се вдигне пулса и страничната руменина. Надявам се, Десантчик, че поназнайваш смешки и не изпускаш случай да развеселиш дамите край себе си. Отлично качество е това. Така и съветвах едно момче, дете на приятели, заекващо, когато разговаря с мен или учители, но сред равни не му личи говорната особеност. Казвах му "Сега на тоя купон, първо ги разхождаш край язовира, да се изморят, после пиете ракия, хваща ги леко, разказваш им вицове за пелтеци и си готов- все някоя ще ти върже. Никой не устоява на чистата самоиронията" . Сега да взема да изтипкам на пръсти за кафеварката, че къщата е пълна със спящи :)))
Ама Fairy и ти ли стана последователка на Фройд ,Юнг и Ламброзо.Аз не съм сложен ,не играя игрички, не съм интересен ,не съм хубав, аз съм просто сив и незабележим като паве, може би малко по широк в раменете-това е .Средностатистически..Ако нещо ми се е случвало ,то е някакво недоразумение,като един с нищо незабележим случай.Преди няколко години , една вечер , беше късна зима или по-точно ранна пролет излезнах от фирмата където се правя на технически директор. Фирмата е малка ,собственика е партийно обвързан и нищо от техника не разбира ,така ,че при срещи аз трябва да трансформирам неговите глупости на език с технически термини , които за него са пълна "абракадабра..Вървя по улицата и на един ъгъл виждам възрастна госпожа, най-вероятно мой "набор" да продава букетчета от много хубави кокичета. Помолих Я да ми формира от четири букетчета , в два по-големи ,за да ги подаря на съпругата ми. Благодарих на госпожата , платих и отидох да "хвана" Метрото. Беше час пик и имаше навалица. Качих се и застанах в добра позиция, не много близо да врата , но и не много далеч, защото скоро след 5 спирки трябва да слизам.Отзовах се до едно младо японско момиче, най-вероятно студентка или специализантка ,най-вероятно в Консерваторията или по История, а може и дисертация да е правила. Видя ми се толкова нежна, дребничка и плаха , и като , че ли беззащитна в блъсканицата във вагона. Застанах така , че да я предпазвам от навалицата . Аз съм не съм висок,сред ръст съм, някъде към 182-183 см ,но съм бивш джудист и десантчик в казармата преди много, наистина много години. Бях с лице към момичето , та то беше сигурно на по-малко години от дъщеря ми. Застанах така ,че гърбът ми да поема бутанията ,ръганията в бъбреците ,а не момичето. Ненавиждам някой да блъска и да се отнася грубо с жени . Бях с черно кожено яке , нещо като късо палто и сигурно съм изглеждал в очите на момичето ,не особено френдли. През цялото време то беше вперило някакъв сияен поглед в букетчетата кокичета , които бяха на 20-30 сантиметра от нея ,спазвам личното и пространство с всичка сила ,въпреки онези ,които се катерят по гърбът ми. От време на време, момичето вдигаше поглед към мен и някак много мило, плахо и срамежливо и като ,че ли питащо ми се усмихваше. Въпреки ,че вътрешно се усмихвах , външно пазех сериозна физиономия, леко мрачна. Така пазейки я от навалицата и блъсканицата стигнах спирката където трябваше да слизам. Изчаках докато почти всички , които слизаха на тази спирка да напуснат вагона и в последният момент и подадох букетчетата, като измърморих "For you" и бързо се измъкнах в последният момент през врата преди тълпата да нахлуе с рев. Момичето толкова се изненада от жеста ми , че в очите и се четеше нещо като смайване, изненада , учудване , объркване ,но инстиктивно взе букетчетата. Направих го в последният момент , за да не я притеснявам , за да не може да ми благодари , да не се чувства в неудобно положение , да не си мисли ,че имам други мисли освен-тази да зарадвам едно малко на ръст, нежно, японско момиче, в чужд град ,в един претъпкан вагон и в един мръсен , грозен град , сред хора говорещи с груб , гърлен глас. Всичко дословно с най-малки подробности ,разказах на съпругата си,а тя милата да ми заяви ,не очаквах да си толкова досетлив и внимателен. Все едно съм питекантроп.Егати.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Като развалена грамофонна плоча. "Джудист", "бивш десантчик", "аз не съм висок, 1,80", "не понасям да се отнасят грубо с жени". Бахти досадника!
Десантчик, много хубава историйка с кокичета и японка. Ако откриеш момини сълзи в ръцете на клекнала на улицата баба, моля те, умолявам те, донеси ми ги. Това са любимите ми цветя. :)) Това добро да предугадиш, да помогнеш преди да са те помолили е нещо вродено, неизкореняемо и много духовито ;) качество. Така заложих веднъж моя живот срещу този на едно крехко бавно старче. Нали знаеш как издалече някой вижда колона, чакаща червеното да смени и решава да ги изреже отдясно и да им се мушне в последния момент след светофара. Ей така се влача на пешеходната, за да правя параван на горкия човек и знам, че спрелите коли ме виждат, но не и този, който се силеше да ги заобиколи. За тях бе станало зелено, а ний имаме още път до заветния тротоар, когато той разбра грешката и би спирачки на вдигнатата ми да го възспра ръка. Най- после пресекли пред колоната му се яихме във видимото полезрение, но вече твърде близо.Положи ръка на гърдите да се извини. Ако бях избързала да се спася, щеше да има пряк контакт с дядото. Тези нещица ми носят радост колкото да се наведа за охлюв на пътя, който се нуждае да бъде преместен встрани. Обичам да забелязвам. А хората с капаци са жалки и дребни, причиняват множества инциденти и е натоварващо да ги наблюдаваш. А мен веднъж един таксиджия ме прибра от рейсова спирка на Околовръстното без пари. От човещина. Благородство. Грижа.
* щот беше посред нощ и района не особено добър.
Започна сииилно да ме съмнява поведението ти+професията: посреднощ на околовръсрното сама, таксиджия те прибира безплатно... Вече професия човещина ли му казват??? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Айди! Въздъхвам тежко и издишам напрежението навън. Police report filed! Threat, harassment and violence. Сега остава с Вес да джитнем една екскурзийка до там с цел пускане по канален ред. Но всъщност аз май и сега излязах на чисто, кота нула. Даже установих, че ми мина негативизма от по- рано. Сякаш бях в дупка, очаквайки да се случи лошото, но сега то е зад гърба ни и над главата ми се проясни. Бахе, я кат си толко остроумен ми дай една дума, барем по нея съчиня разказ за надпреварата. Пални ме,един вид. Дай ми огниво. ПлизЕ.
https://www.bing.com/videos/search?q=%d0%b4%d0%b0%d0%b9+%d0%bc%d0%b8+%d0%be%d0%b3%d1%8a%d0%bd+%d0%b7%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d0%bb%d0%b8+%d0%bc%d0%b5&docid=603529564682991477&mid=1ACC7EAC46F6FFF897011ACC7EAC46F6FFF89701&view=detail&FORM=VIRE&PC=SANSAAND Заповядай! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Искаш да ти разкажа за учителката ми по руски език във втори и трети клас- Първолета през комунизма неомъжена, но я караха с един бял москвич за часовете. Как тогава това бе единснвената жена, която си позволяваше да ходи накурвена и разгърдена, че и да се виждат гащичките й като пишеше на дъската с токчета тип "игла"..... или за учителката ми по математика - Даниела, изрусена в зората на демокрацията. Идваше сядаше при мен на чина, гушваше ме като гадже и започваше уж да ми обяснява задачите. Ама това са БАНБАШКА РАБОТИ..... Момчето което оставя отпечатък в сърцето -> !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Бахеее :))), я виж ти какви интересни спомени взе да вадиш. Мерси боку. Утре ще завъртим комбито и инструментите към лютиера в Казанлък, дано се впиша макар и в последния срок с някоя глупотевинка.
Айде Фейри и ти почна много важности да си придаваш. Майстори сигурно имаш, ремонт си подхванала, може би работиш на 3 места? Каза, че ще пишеш разказ тъй ЧИ си сядай на наперченото дупи и пише. Значи да обикаляш като нестинарка около Десантчик имаш време ама за разказ немаш муза може би? Кат Фанем лопатата не те виждам. Весела
Нерден нерей, скачаш по Музата ми, ма! Мъжо ми взе, ся и на нея посягаш. Къш! Псст , лоша птица! :))
След всяка следваща нотификация за коментар под тоя разказ ми става все по ведро. Явно и под други е настъпвало такова веселие и оптимизъм :) Майтапа настрани, но до края на срока за училищната надпревара май не остана време :)
Аманс, в събота вечерта, чакаме да чукне полунощ. Пускам разказите, пантофки се губят, каляски се превръщат в тикви, не ти е работа :)). Д.Т.
Тя дет ходи кат нестинарка ходи, ами сигурно и таза върти като кючекчийка под ориенталски звуци. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Пропусна да споменеш, че принцесите в лами, а принцовете в змейове и обратно. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Браво Бахуре! Измислил си тема за Fairy, учителка, на която викат Ламята. И нейните приключения с повтарялия пет пъти класа Ненчо Змея. Д.Т.
Сладурчетата ми те :)) Прибирам се. Удрям една уиска. И почвам. :))
До Giv,копие до Fairy """ Значи да обикаляш като нестинарка около Десантчик имаш време ама за разказ немаш муза може би?"""Ама какво пак направих. Едва ли някога,съм представлявал такава цел за жена, даже на млади години ,то сега пък съвсем, а и няма за какво. .//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Да тормозиш пак силиконьо ли ? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Фейри и музикален тон ще ти дам за настроение творческо https://youtu.be/2mmgLGzPiaM?si=5aSB8yCwSI5piGsv . А за мъжа ти айде само не ми го играй многострадална, че имам дежа вю. Налей си изслушай песента и айде едно разказче. Весела
Подред: 1. Amans, вдигаш общия тургур. Мерси. :)) 2. Десантчик, чували сме вече, че го играеш невинен с младоликото си непричем личице :)). 3. Бахе, в почивка е силиконьо, в цикъл съм, ма ще ми е свършил в петък. Може и утре, *балиго :)))) Тая смешка я взех от новия разказ за Петя младоженката. 4. Доцентшата, странно явление настъпва тука- колкото пО му разказвам кво го чака, толкоз пО драска да се закрепи по старому. Начииии с голема консерва шси имаш работа, шзнайш. :)) Язе се не отметАм, ми! Много обичам да изривам старите боклуци из домА. Виж, тва май ней решено. Ти ле ше чешеш бабината у зелената спалня или да ти го опаковам за вкъщи ти?
Фейри да разбирам, че твойо не ме ще ама му е неудобно да ми откаже така ли? Дръж си го тогава. Може да съм долнопробна, но никога няма да се натреса на мъж ако няма желание към мен. Прав е Директора рицаря си търсят принцеса- девица няма си работа с горгона- мръсница. Днес не съм го споменавала егати пропуска, но място не мога да си намеря от кеф, че си го открих Звяра за сексуални отношения да си му изпълнявам всички щения от упадъчен характер. Дръж си го Фейри щом ме не ще няма си развалям рахатлъка за едната титла я. Весела
Пу, дасеебъуустата, как се прецаках!
Тука две жени се карат за мъж, и двете викат: "Твой е, ти го вземи". Значи не само на мен ми е направило впечатление, че цикъла на Петя-шавливата идва и заминава по разписание. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ама Fairy , аз съм роден от лъвица ,вече толкова години спя до друга, много по-млада лъвица и съм още жив.Тя толкова години се опитва да ме вкара в желани от нея рамки, но пък аз съм Водолей и оказвам героична съпротива да запазя независимостта на своят мързел. Е, на млади години имаше и размахване на ножове от нейна страна,пуста ревност и то каква, пусти македоно -гръцки произход , пусто харесване на колежки. Все пак тогава бях млад мъж. Някой път ще ти пиша какви сценки се развиват тогава ,но си имам и белези за цял живот. Лошото е ,че срещам много малка подкрепа от другата водолейка ,нашата дъщеря ,която по-често е в колаборация с лъвицата. Ако се оплача ще бъда черен неблагодарник и двете полагат неистови грижи за моето удобство.Огромната част от блузи,ризи ,,обувки ,парфюми,кожени якета се купуват от тях.Сърдят се когато не ги харесвам, особено дъщеря ни. Били ме разглезели.А такива случки ми се случват много често ,изглежда е права онази моя колежка ,която ме возеше в колата си и се правеше на психо-аналитик, та тя заявяваше ,че с моята житейска безпомощност, съм събуждал майчински чувства в жените и че до мен трябва винаги да има жена та да ме оправя в живота. Подозираше ,че го правя умишлено , но не беше така.Отивам да пазарувам в "Била" ,заедно с дъщеря ни ,тя е в случая е шофьора. Пазаруването е по списък надлежно записан в телефона. Всичко върви нормално , чудя се колко добре се справям ,заничам разни указания по етикетите и една добре облечена госпожа до мен с лек сарказъм казва ,"Не виждате ,нали" ?,на което с мил глас отговарям ,"Ама Вие искате да кажете ,че съм стар ,нали ? Ами такъв съм ." А тя се засмива и ме ръгва леко с лакът в ребрата и изведнъж усещам също ръгване ,но от дъщеря ми и същевременно изсъсква тихо "Ще кажа на майка".Ами каза ,но не я впечатли. Дъщеря ми строго ми е забранила да ме заговарят жени ,особено по-млади.Отстъпвам място на опашка на касата на майки с деца и възрастни госпожи..Веднъж един ,се провиква "Ама то много лесно с дете и И отстъпват веднага място напред".Аз му отговорих да роди и той дете, и ще му отстъпя място и на него,другите се смеят , а той се мръщи.//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Десантчик, пия кафе, ще хващам пътя скоро, което е ок,зареждащо и винаги гаранция за сюблимни споделяния между нас трите. Но от снощи ми горчи в устата. Конфликтът от Дюси, се пренася напред във времето, предвид , че хостовете се възприемат застрашени от моя милост и откривам черти и поведение, които ме замислиха накъде отива света. Пия кафе и рисувам антиутопия. Значи, забелязах у моите дружки и кръг от познати, дори роднини една коренна, подчертавам, промяна в поведението им след като се ваксинираха против ковитъ. Станаха дребнави, меркантилни и изцяло нетактични с лошо изрязан достъп до тоя мозъчен център, баси. Сега добивам впечатлия за размерите на тази пакост, като знаем как някои страни, като Германия, наложиха тази идиотия. Тепърва в близките 10- 20години ще има огромен срив на здравословната психологическа среда. Мислещите, будните,опозоционерите,визионерите ще е нужно да се прегрупират, за да се чустват нормално. Изкуството ще трябва да направи скок, неестествен, рязък, бунтарски, за да обере емоциите и да поведе към нова спирала нагоре. Очаквам засилване на безсмислената дебатност, наложена от принципите на демокрацията и забавяне на въвеждане на адекватни и нужни мерки и решения. Вреж от конфликти. Напъпва гнойно един растеж на болезнена нужда да се въведат промени в структурите и начините на управление. Така. Спирам се. ОМмм.Доброто иде. Любовта иде! Да си кажа мантрите. Десантчик, ще носиш и песничка ще пееш , демек, тия ризки и парфюми. Мойо мъж ги мрази и ризи, и панталони,та всичкото му облекло е спортно от колекцията за планински трекинг. На Нова година в Операта е с официалния си полар. В крайна сметка стойността му, твърди той, е завидна и за добър костюм. Въпрос на гледна точка, казало кучето, нали знаеш. :))) Айди, да мятам рокличката и червилцето. Хубав ден да имате всички! :))
Как пък не Fairy ""Десантчик, ще носиш и песничка ще пееш , демек, тия ризки и парфюми."" Може и да ги нося ,но песни няма да пея.Аз не съм претенциозен.То повечето не са ризки ,а блузки .Дъщеря ми робува на разни марки ,гледам дава си парите за разни боклуци , неща ,които не ми говорят нищо,примерно POLO ASSN, Levi's /Това го знам/ ,UCLA /Егати/, Benetton, Medicine, ама как една пикла ,която е част от мен ще ми казва какво да нося.Аз да не съм олигфрен. Виж парюмчета ми харесват, там е улучила Тъмно син Долче и габана, Исей Мияки, Хуго Бос, СК, Жан Пол Готие-- обикновено ги купува на фри шоповете по летищата. Тя поне 3-4 пъти годишно и се налага да пътува.Сърди се когато нещо не нося или не използувам,кара ми се , нарича ме "консерва" ,демек консервативен. Тя носи разни парцалки ,поне така изглеждат в моите очи, а вече е на години, някакви маломерни якенца и когато веднъж майка И -лъвицата ми каза цената ,изпитах неистово желания да я напердаша /дъщеря ни/ -не майката.Аз нося джинси ,блузки, пуловерчета,кожени якета ,спортни български обувки ,задължително кожени.Толкова съм незабележим ,че няма да ме видиш, докато не се блъснеш в мен. Ами желая ти успехи от всякакъв вид, а пропо ,ние с съпругата ми след три дози ваксини ,баш на Коледа се разболяхме.Съпругата ми го боледува два дни , а аз половин ден/един следобед/. Кахъря се за дъщеря ни ,тя е някъде там в Гърция ,малко на север от Волос.Пише ,че няма нищо при тях ,но щяла да броди насам -натам.Пробва новият си джип ,държеше да е с ръчни скорости и непременно на бензин. Старият/ не е точно джип/ е на автоматични ,но ремонтът им , И струваше 5К. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"
Е ти нали не си се ваксинирала, защо имаш луфтове, тракания и хлопания, че и към Германия се стремиш, а хулиш принципите на демокрацията?! Много ви харесва комунизма и Русията, но нито пращате децата си там да учат, нито пък си купувате руски коли??? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Старшинка, писаха ти включително и аз, че звучиш, като изтрит шлагер с повтарящите си и заучени реплики, но явно случаят ти е по-тежък и от на феята. Бил си мамино синче цял живот разбрахме те, НО вземи се спри да спамиш вече, ще започна да те нареждам след всеки безсмислен твой монолог! !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Бахуре, знаеш ли кога беше забранено да се критикува политическата и социална система? Липсват ли ти ония години? Д.Т.
Благодаря за въпроса. Нищо не ми липсва от утопичния комунизъм, жалко е, че все още има хора на които им липсва. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Въпросите всъщност бяха два. По време на тоталитарното управление между 1944 и 1989 имаше както положителни, така и отрицателни аспекти. Същото е и с живота в западна Европа по настоящем. Аз не обичам пакетните сделки. Не съм съгласен с философията, че щом живея тук, нямам право да критикувам недъзите и несправедливостите на обществото. Това е феодално мислене, което изисква волска лоялност към господаря. Едно време единствената позволена критика бяха казионните статии в "Труд", сега подобна цензура е широко разпространена чрез социалните медии. А доколко ми липсва или не нещо от онова време - да, липсва ми. Липсва ми пак да съм дете, да умирам от ужас от водата и за първи път да скоча от кея и да заплувам. Липсва ми да размахвам пръчка и да си представям, че е най-модерната лазерна пушка, липсва ми най-страшното нещо за мен да е да изям един бой от нашите. Обществото се разделя на две, едните казват, че сме живели в земен рай. Това е пълна тъпня. Другите твърдят, че сме били в ада и сме оцелели само по чудо. И това е тъпня. Д.Т.
Визираше във въпроса си дали нещо ми е липсвал от модела на управление, а не от нашия живот, защо шикалкавиш с детството си? И не съм споменал да не се критикува, а защо се предпочита там след като не сте съгласни с модела и принципите на демокрацоята на ЕС, но нещо много политическо стана и ИЗОБЩО не ми допада такава тема. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Имаш право, че темата не е за тук. Прекратяваме я. Д.Т.
ВВ. Бахеееее :)))) , наречИ ме пак "Фея" . Мнооого ми хареса! :))) Поздрави
Феюша легнала по гръб от кеф и мята опашка ръйш ли..... !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Благодаря, Из! Наздраве! По халат и мокро гъзе, с узенце!
Чародейке, когато си тъжна и възбудена едновременно, пишеш страхотно. Но крайно време е да видим твой разказ откъм другата страна ;)
Наистина е крайно време :) . Но това се оказа разтегливо понятие. Кой да ти предположи? :))) Знаеш ли, Кук, става все по- забавно. Днес пътуваме с децата и песа, и слушайки някакво трополене из колата се изнервяме. Като търкалящо шише из комбито, но не е там. Детето се гъзори, претърсва и нищо. На един светофар виждам как шофьора зад мен излиза и се запътва към мен. Веднага свалям прозореца, помислих , че ми се точат червата на колата, баси. А той ми подава нещо и казва: - Чашата ви за кафе се търкаля по покрива. :)))) - Благодаря, момче, аз така си го охлаждам - хиля се аз и си взимам термочашата. А с децата се спукваме от смях чак до Костинброд....Начииии,оттук нататък почвам да си изпускам кърпичката, слънчевите очила и тн...и нема нужда да откривам топлата вода. :))