Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Анални игри (част 4)

12.12.2018 | sexkupon
Категория: Аматьори

Тя отива да вземе душ, пристъпва бавно и походката ѝ е някак странна. Минали са 4 часа от отварянето на шампанското и остава един до полунощ. И двама сме толкова изморени емоционално и физически, че имаме сили само да се прегърнем и заспим сред разбърканите чаршафи. Не си казваме нищо, думите са слаби след този апотеоз на нейното себеотдаване. Тя е легнала на лявата си страна, в ембрионална поза. Аз съм я прегърнал, притискайки гърди в гърба ѝ, следвайки извивките на тялото ѝ с моето тяло. Морфеевата повеля е непреодолима и двамата потъваме в сън. Отварям очи. Часовникът показва 2. Каня се да склопя клепачи, но усещам че тя също не спи.
- Как си? – прошепвам, садистичният Аз е заспал преситен и сега чувствам само нежност към нея.
- Ох, малко съм притеснена. – въздъхва тя.
- Какво има? – светвам лампата.
Тя е легнала по гръб, разтворила крака свити в коленете. Отворила е дупето си с една ръка а с показалеца на другата опипва все още зеещата си халка. Анусът ѝ е разтворен поне 3-4 сантиметра в диаметър.
- Пулсира и ме боли. – обяснява тя.
- Малко ме е страх, дали някога пак ще се затвори?
- Съжалявам. – вината връхлита, като смазваща лавина, лицето ми пламва от срам.
- Не, не, сигурно до утре ще бъде наред! – мъчи се да се усмихне тя.
- Все пак имаме още много време преди децата да се върнат, не мисля, че палуването ни приключи.
Докато говорим масажирам стъпалата ѝ. Говорим разни неща, все несъществени. Накрая аз не издържам:
- Как е? – погледът ми се насочва между краката ѝ.
Тя само свива рамене:
- Усещам го как тупка.
Бавно се претъркулвам по леглото и внимателно повдигам и разтварям краката ѝ. Халката ѝ е зачервена и подута, наистина пулсира с всеки удар на сърцето ѝ. Гледката е плашеща и едновременно с това пленителна. Навеждам се и целувам наранената плът, много нежно и внимателно. Езикът ми прави обиколка след обиколка в стремежа си да успокои травмата. Дишането ѝ става по-дълбоко. Нямам под ръка крем за контузии, но със сигурност плътта там трябва да се овлажни. Изцеждам лубрикант на пръстите си от вече полупразната тубичка и започвам възможно най-внимателно да го нанасям по дупето ѝ. “Ами ако не може да се затвори вече?” – помислям си аз и устните ми без да искат изричат въпроса.
- Тогава ще бъда винаги разтворена и готова за теб. – промълвява тя.
Главата ѝ отпусната на възглавницата, очите затворени. Прилича на божествена скулптура, непосилна за ръцете на който и да е смъртен ваятел. Дишането ѝ дълбоко и равномерно, дали само така ми се струва или наистина аналният ѝ пръстен вече не тупти толкова силно? Отпуснат е, разбира се, ако поискам мога без затруднение да вкарам 4 пръста в нея, но като че ли се успокоява. Вече не е отекъл и агонизиращ, по-скоро е в покой. Галя я нежно, нанасяйки лубрикант по този интимен отвор. След колко, час, тя отдавна спи дълбоко. Внимателно затварям краката ѝ и ги полагам на хладния чаршаф. Лягам до нея и притискам тялото ѝ, няма емоция способна да опише чувствата ми в този момент. За втори път тази нощ заспивам. Този път сънувам:
Наистина съм робовладелец. В Рим, Гърция? Хм, имам брада, значи трябва да е Гърция. Разхождам се по пристанищната алея на града, спирайки за разговор с този или онзи. Всички търговци очакват вече втора седмица нови попълнения на пазара за роби. Когато слънцето преваля пладне и понася огнената си колесница към заника зад скалата със статуя в чест на богът-пазител на града величествено изплува платно – сиракузки кораб, без съмнение пиратски, без съмнение пълен с роби за продан. Заспалият град зажужава, и хората се щурат, като мравки от разбутан мравуняк. С мъка си проправям път през тълпата ослепяла за сана ми. Всички бързат. Всеки иска да види унизените човешки същества, оставени единствено на волята на своите похитители. Във всеки от нас дреме по един робовладелец, който иска перверзно да притежава друго човешко същество изцяло. Когато накрая се добирам до пристанището сиракузците вече подреждат стоката си. Подминавам мъжете, имам достатъчно работници, не ги хабя безпричинно, като други свои съграждани и се насочвам към жените. Изборът е повече от богат, пиратите могат да се похвалят с плячката си, нищо чудно че закъсняха толкова, струва си чакането за такава колекция. Искам да подбера нов набор от робини за разточителните пиршества. Съгражданите ми може и да са временно ослепели за ранга ми, но той не убягва от пресметливите очи на роботърговците. Един от главатарите кимва едва забележимо и охраната ме пропуска, за да огледам и опипам стоката. Една черна, от Етиопия – мускулите ѝ изпъкват, а женските и форми са гротескно големи. Две от изток – дребни, с нежни форми, лично аз не ги намирам за женствени, но сред гостите ми има хора с всякакъв вкус. Тъкмо посочвам да ми заделят и две пясъчно руси красавици, когато я виждам. Времето забавя пулсиращия си ритъм. Жената е от сънищата ми! Не съм казвал дори на оракула, но от известно време сънувам себе си, като човек от друга епоха. Кръвта блъска в ушите ми, правейки ме безчувствен за всичко друго, освен за тази робиня.
- Половин килограм желязо. – долита до мен гласът на търговеца, сякаш идва от хиляди километри.
Стреснато се опомням. Бива си го! За половин килограм желязо ще си купи 20 такива робини, но безпогрешният му инстинкт вече знае, че сделката е сключена.
- Половин килограм, за нея... и останалите! – кимам аз.
Устните му се разтягат, за да изобразят усмивка. Щеше да се получи ако устните му не бяха открили хищническите зъби. Прибирам се и изпращам иконома да плати и да получи стоката. Робините са настанени, няколко вечери ще бъдат оставени на мира, преди да започнат да изпълняват задълженията си. Минавам да огледам дали са настанени добре, момичетата са приели съдбата си – можеше да е и много по-зле. Спят на наровете си. Само тя е будна. И окована.
- Едва я удържахме. – отговаря икономът на неизказания ми въпрос.
Огнената ѝ коса едва покрива голите и налети гърди. Погледът ѝ е дързък: "Не можеш да ме имаш, нищожество!" – това се чете в него. Кафявите ѝ очи омагьосват, задържиш ли очи върху нейните и ще потънеш без надежда за спасение.
- Коя си? – питам пресипнало, икономът тактично е затворил вратата отвън.
Единственият отговор е повдигането на гърдите ѝ от учестеното дишане. Пробвам на различни езици. Единствената реакция е опъването на веригите. Коленичила е на нара, китките и са оковани и вдигнати над главата, заключени с верига за тавана. Дрехите и... впрочем тя вече няма дрехи. Надзирателите са ги раздрали, докато я усмирят. Мимоходом си отбелязвам да ги похваля, по тялото ѝ има само няколко драскотини. Опитвам да говоря с нея без успех. Накрая упоритостта ѝ ме изкарва от кожата ми! Глупачка! Не съзнава ли късмета си!? Можеше да я купи оная свиня Ефиалт, който пуска робите си да се съвкупяват с кучета, коне или магарета! Ръката ми се стрелва и хваща кичур от косата ѝ.
-Ще показваш уважение към господаря си, курво!
О да, отговор има. Единият ѝ крак се изстрелва и коляното ѝ се врязва в гърдите ми. Удивително силна е, но не е познала ако си е мислила, че ще ме повали с този удар! Издишам въздуха си и скъсявам дистанцията, тук краката вече нямат пространство да замахнат. Но пък зъбите ѝ се впиват в ръката, с която я държа за косата. Двамата сумтим, телата ни се къпят в пот, но борбата ѝ е обречена. С един замах я завъртам с лице към стената, по която пръсва кръв от разкъсаната от зъбите ѝ моя ръка. Хващам веригата и я окъсявам, сега е принудена да виси на китките си, едва допирайки пода с пръсти. Главата ми бучи. Грабвам камшик. Има тънка талия, преливаща се в чувствен и пищен задник, който сякаш ме подканя да излея гнева си върху него. Следите от камшика се отпечатват, подсилени от стичащата се по задника ѝ пот. Хвърлям камшика и с треперещи ръце пускам на свобода хуя си. Никога не съм имал такава ерекция. Единственото обяснение е, че съм обзет от бог. Как иначе да обясня 25 сантиметровия таран стърчащ между краката ми?! Ръцете ми награбват циците ѝ и ги замачкват безпощадно. С коляно разтварям краката ѝ. Какво е изумлението ми, когато напипвам, че путката и е плувнала във възбуда.
- Курва! – съскам в ухото ѝ.
- Мръсница! Харесва ли ти?! Това ли искаше, а??
Моравата глава на кура ми уверено намира път между срамните ѝ устни. Няма никакви глезотии, любовната игра е приключила. Ръгам неестествено набъбналия си хуй в утробата ѝ. Зъбите ми се впиват в рамото и във врата ѝ. Под дланите ми гърдите ѝ се втвърдяват още, мачкам жестоко зърната ѝ между палеца и показалеца си. Тя хрипти в агония и се извива под безмилостните мушкания на кура ми. Пускам дясната ѝ гърда и започвам да забивам шамар след шамар по задника ѝ. Отпуснала се е на веригите и при всеки удар простенва, но като че ли вече се прокрадват и нотки на удоволствие в агонията ѝ. Очите ѝ са затворени, устата ѝ е полуотворена и от нея се стича слюнка, обагрена с кръв. Стискам я здраво с две ръце и ръгам зверски божествения чеп в путката ѝ. В помътеното ми съзнание се мярва мисълта да пратя дарове в храмовете на Афродита, Пан, Аполон и всеки потенциален куродарител. Кожата ѝ е настръхнала, тялото ѝ трепери, като лист на есенния вятър. Оргазмът я връхлита безмилостно, заедно с потока от семе, което изпомпвам в нея. Прелива и закапва на бели капки по пода. Пускам я. Стърча изпразнен от мисли и емоции. Единственият звук в стаята са накъсаните ѝ хлипове.
- Да се прати лечител, свалете я от веригите, третирайте я, като господарка, но да не напуска стаята. – изхриптявам на иконома, след като тръшвам вратата зад себе си.

Следва продължение...

Дядо Торбалан
https://eroticstorybg.blogspot.com

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен