Росица

05.07.2023 | Falcon

- Росица.
- Росен.
- Шегуваш се?
Не се шегувах. Тя ме гледаше и очите ѝ се усмихваха.

Запознахме се преди минути. На верандата пред хижата. След 6-7 часа преход в планината. Изморени, но любопитни. Попита ме дали имам джапанки, че да стигне до банята. Имам. Ще дойде да ги вземе от нашата стая. А ние сме с Траян – мой приятел и постоянен спътник по върховете, с когото дремем по леглата да съберем сили за вечерята в ресторанта на хижата.

Почуква се. Росица по чорапи. Ставам и с невярващ поглед тръгвам към нея. Полагам крака ѝ на коляно и с театрален жест я събувам, а после като принца, който търси Пепеляшка, надявам моята джапанка. Стъпалото е изящно, както всичко по нея.

Затварям вратата след Росица и се облягам със затворени очи. Траян ликува.
- Ще има любов тази нощ. И струва ми се, каквато рядко се случва.

Слизаме за вечеря. Росица е на другия край на масата. Внимание нула. След 22:00 часа планинарите си спретват дискотека. Не обичам танците и силната музика. Виждам лавица с книги. Взимам една тънка. Оказва се, че са кратки разкази, писани от деца. Траян се прозява два пъти и казва, че се качва да спи. Чета с интерес. Придърпвам бутилка безпризорна ракия и дъска със ситно нарязана сланина и сирене. Имам всичко. Или почти всичко.

Залата оредява. Усещам присъствие. Росица е седнала до мен. Очите ѝ са по-красиви от юлската зора над връх Ботев.
- Какво четем? – ме пита.
Обяснявам, накратко.
- Хареса ли ти някой разказ? Разкажи ми го!
Отговарям, че е по-кратък от страница и да си го прочете ако желае.
- Ако исках… – отговаря меко Росица. -… щях да те помоля за книгата. Разкажи ми го ти!

Знам, че започна ли да разказвам, тя е в капан. Имам пленителен тембър и речта ми омайва. Знаеше го и тя. И това търсеше. Когато завърших разказа, две големи сълзи полазиха бузите на Росица.

- И сега? – бавно изрече тя. - Къде ще спим?

Огледах се. Бяхме сами. Качих се до стаята, където Траян блажено похъркваше и взех няколко одеяла и чаршаф. Върнах се при Росица. Разчистих и събрах две маси пред камината. Постлах одеялата отгоре и оставих чаршафа за завивка. Сетне избрах една голяма цепеница и подсилих огъня. Обърнах се, а тя, Росица, в цялата си неподправена хубост, стои до нашето импровизирано легло гола. Ослепителна и неудобно красива.

Устните ни се сляха. Ръцете докосваха всяко кътче от тялото на другия. Качихме се на “леглото”. Усещането беше като на арена, малко твърда и неудобна, на която изнасяхме спектакъл пред публика. Целувах я навсякъде, смучех розовите зърна на великолепните ѝ гърди. Неусетно вагината ѝ се озова пред лицето ми, а след миг езикът ми изучаваше всяка гънка на бледолилавите извивки на нейната прелест. Гърлото на Росица опираше в главата на пениса ми. И после – сякаш изпаднах в различно от рационалното измерение.

Целувките, миризмата на кожата ѝ, свежият мускус от тялото ми, камината, ехото от догарящата главня, далечните пориви на анасон от стените на ресторанта. Ние, слети ведно. Дихание почти без вдишване. Страст, неутолима и погубваща. Росица, като горска фея, осветена от пламъците, яхнала ме – похотлива и нереална.

В един миг, като че светът спря да се върти, Росица се стаи на гърдите ми и през тялото ѝ премина мълния. От гърдите ѝ се отрони дълбока въздишка, а планетата ни продължи своя ход.

- Това исках. От самото начало. От мига, когато те видях пред хижата. – промълви тя. - Сега искам и спермата ти!

Слезе надолу и устните ѝ заиграха по главата на пениса ми. Нужни бяха няколко секунди. Не беше еякулация. А взрив. И освен семенна течност от мен излизаше част от душата ми и полепваше по езика и небцето на Росица. Завинаги.

На сутринта, връщайки се от WC към стаята и замаян от късия сън и магичната нощ, се спрях пред първия прозорец в коридора. Застинах. При ресторанта сградата на хижата прави чупка и от моята позиция се вижда част от камината и съединените все още маси.

“Кой ли пък посред нощ да ни е гледал?” си помислих свежо, когато гласът на Траян долетя зад гърба ми.
- Видях ви. За секунди. Нямах смелост да остана повече. Събудих се към три. Отидох до тоалетната, а на връщане, не знам защо, нещо ме задърпа към прозореца. Взрях с в тъмнината навън и ви видях. И мисля, че познах, че те очаква нощ, каквато рядко се случва. И не на всеки.