Последна вечер

03.07.2023 | Fairy

Вечерта напредна. Облаците след залязващото слънце изсиняха и мек сумрак погали изморения от жега двор. Къщата притихнала очаква господарите си да се завърнат. Домакинята бе излязла на женско парти, петък вечер, демек ич да не я чакаме. Домакинът бе заминал с другари до Щутгарт и часът му на прибиране бе неизвестен.

Сама край басейна, си взех дозата плувен релакс, вдишване на вечерна прана от акациевия цвят по повърхността, песента на кълвача (не знаех, че пеят толкова мелодично) и прелитащите черни косове. Докато да изляза и се усетих направо замръзнала. Наложи се да се загърна с кърпа и да изхлузя мокрия студен бански. Проснах го да съхне. Изнесох си поднос с бира, вурст, ементал и черен хляб и се прострях и аз на диванчето, с поглед в нищото взрян. Ум, реещ се нейде и никъде. И тяло, което крещи с всяка клетка “Благодаря за кефовете”.

Както се случва винаги в живота, няма предизвестие за лошото. Просто идва. Заявява се и заема всичкото пространство и въздух, от който трябва да дишаш. Така и сега, шумна потеря весели немци, домакинът и приятели се изсипаха през вратата и право на градинската маса. Бяха почерпени. Аз се случвам недалеч, на няколко крачки разстояние и от немай къде трябва да ги поздравя и да остана, където съм, защото някак не ми отива на себеоценката да се изнижа в пораженческа нишка към подпокривното ми помещение.

Седя пред басейна, загърната в хавлиена кърпа с поднос храна в скута, а те – елегантни. Помахваме си, поздравяваме се. Нареждат за нула време богата трапеза и се почват. Или продължават. За няма и десетина минути стават толкова шумни, че тестостеронът им се лее на талази и ми заблатява дзена. Налага се да се потопя под водата, ако искам да спра да ги чувам.

Минавам зад насядалите на пейката мъжаги в опит да стигна до сушилника и един ме сграбчва и дръпва да му седна на коленце. Стряскам се, разбира се. Усещам мощни мускули под дупето си, нахалникът не е грозен, напротив, очертани гърди, бицепси, приятно арийско лице. Е, студения безизразен поглед да му е кусура. Как се процедира в такива случаи не знам, реално не ме е обидил? Присламчва ме към компанията, където няма повече празни столове. Е, дали е против волята ми е друг въпрос. Все пак се появява адреналин и доза възбуда. Седя почти гола на маса с половин дузина приятни подпийнали немци.

Поглеждам домакинът. Не казва нищо. Само се усмихва извинително. А го знам, че ме харесва и вероятно ревнува, но видиш ли гостите са важни. Тъй ли? Кака ви да не е вчерашна! Ей ся ше видиш ти къде зимуват раците! Аз се поотърквам и турям мазната усмивка. Плъзвам ръка зад врата на тоя шваб и оставям здравината на възела на хавлията си на късмета на съдбата. Отпочвам една приказка с цел да ги сащисам с пъргавина на мисълта и забава. Включвам всекиго. Никой не оставям да ми мълчи и да ми крои шапка. Всички вътре – хумор и сиктира. Докато забавлявам гостите, въртя гъзинка върху скута, накланям се напред през масата, смачквам си хубаво клитора в твърдината на бедрото. Пък се връщам назад, пооблягам се към гърдите и стомаха му, усещам ги с гърба си. Оставям се рамото, лицето ми и шията да минават аха пред устните му. Моля се наум да се е задържал още ароматът ми, напръскан в основата на косата.

По едно време усещам как събирам все повече блеснали погледи от всички, вдигнала съм градуса на вечерта. А тоя, дет му седя на колянце, бая се поизпъна мускулно, одърви така лекинко стойката и взе да ме приема малко по-насериозно и да му се ще да залепна там дет съм. Един вид, удари десетката тая вечер с момата, дет всички я желаят. Да, ама не!

Тоз се присегна да перна през ръката, онз му намигна, щот го гледам, че заеква леко, надигам им от чашите и айде викам им най-накрая “Чуус!”, че ми се плува, требе си взема банскио. И ставам.

Домакинът вече е напълно сериозен. От известно време хич не му харесва накъде се развиха нещата. Диша бавно и дълбоко. Изгледах го дълго. Отвръща ми ядно. Мръснишката. С някакво презрение ли? Майната ти, Гьоте!

Изправям се. Тоя обаче, дет съм му топлила със задника си скута, сега изведнъж празен нече да остане и хряс – дръпва ми хавлийката. Платът пада долу. По кожа и достойнство, настръхвам, обградена от облечени полупияни мъже! Язе, как съм се опекла и днес на обедното слънце и как съм се изтренирала, виждам по селфита, ич, ама ич неам притеснения какво ще видят. Е, ся може малко бирата да е дала заобленост в коремчето, нейсе. Глътвам го, колкото мога. Извръщам се, макар да няма нужда, щот ръката му ме е хванала през голия кръст и ме е дръпнал да се върна плътно до него. Допирът с текстила и топлината му адски ме възбуди. Дори да прошепна в тая рязко настъпила тишина, ще се чуе като камшично изсвистяване. Убивам го с поглед. Устоява, мръсникът. Вдигам крак и му стъпвам на бедрото. Казвам му:
- Целувай ми крак!
Все пак трябва да излезем от ситуация, за предпочитане с доза смях. Тоооо, не че е голямо наказание. Не щеш ли тоя зад мен вече завира нос в цепката на гъза ми и почва да крещи пияндурски:
- А може ли аз да цунам тука?
Усуквам се в кръста и голата ми путка вече е обходила по овална орбита цялата маса мъжаги. Шляяяс! Бия му звучен шамар!
- Ти къде се намираш, бе? Я веднага на колене!
Значиииии, настана мъртвило. Оня, зашлевения, смени лицата си, като маски от Венеция. Най-накрая се овладя и изсъска злобно:
- Ще ти дам 50 евро да ми духаш тук и сега!
Домакинът нещо измеца, но не му обърнахме внимание. Отвърнах му ледено:
- 200 за чукане тук и сега!
Изобщо нямаше нужда от мисъл. Избухна врзив. Всички закрещяха с най-ниското в гласа си, като същински социални утайки:
- И аз! И аз! И аз участвам!
Бре! Къде се нахендрих?! Как стана така? Ма нямам време да мисля завои или да се излагам, че уж на шега, тинтитри минтири…

Настъпил е мрак. В мини блатото кряка жаба. Лотосите са затворили цвят. Фенерът свети. Казвам:
- Да ви видя парите на масата!
Поглеждам домакинът. Изобщо не мога да позная какво мисли. Май е вътре и той с двата, не – с трите си крака.

Настава малък хаос, ръгане, джобене, недомлъвки и накрая хилеж. Сядам пак на крака на тоя първия и почвам да броя банкнотите. 1200 евро. Мълчим. Оглеждаме се за секунди. Никой не знае как да продължим. Не се е случвало такова нещо.

Аз, обаче, вече съм възбудена доста, емоционално имам предвид. Е… и бая мъзга ми е избила между краката. Гола съм сред мъжка компания и ги държа на тънка паяжинка контрол. Циците ми са се наперили войнствено. Мислено вече изживявам оргия. Очите им ме обхождат по кожата. Представям си езици, лижещи ме по цялото тяло. Ръце навсякъде. Галещи, мачкащи, разтеглящи, обладаващи. Боже, ако седна разкрачена през пейката какво ли ще... всъщност това си е една моя фантазия. Нещо като Клеопатра, ама не с по един на вечер. Демек Клеопатра на десета. Пък съм просто един милф недоклатен, раз'ишли? Егасиму и случая се заформя!

В акъла ми вече имам видения как съм хванала двамата от тесния край на масата за куровете и им лъскам с по един във всяка ръка. В устата ми се набива тоя дет му седя, а зад мен ме е напънал и клати… тоя с шамара, примерно. Домакинът бие чекия и ме наблюдава все по-похотливо нагъл. Останалите чакат ред. Преди да ме сложат на масата, като печено… прасенце. Обачеее, както винаги в живота и тук настава обрат! Без предупреждение!

След миг пълна пауза, след броенето на парите и моята кратка фантазия, домакинът взима думата, казва им с равен глас да се омитат, че после ще се оправят с парите. И да ги няма на секундата! Аз седя гола, край опразващата се маса и се чудя да скъсам ли банкнотите, както имам навик да правя, когато съм ядосана.

Домакинът не поглежда никого, освен мен. Фиксирал ме е, като с метнати ножове ме е забол в погледа си. Когато сме сами накрая, ми прошепва мило:
- Плувай за мен, гола, моля те…
И аз вдишвам най-после. Дълбоко. С цели гърди и съзнание вдишвам ароматът на акацията, нощният хлад и спокойствието. Усмихвам му се. И с най-грациозната походка, която имам, се понасям към басейна по гол задник. Обръщам се да му се усмихна. И после влизам във водата с финес.

Той идва с клатеща се моряшка походка, не от друго, а от изтеклото напрежение, за да се отърси. Сяда на ръба на басейна с крака, обути в дънки, които потопява.

Аз плувам. Забравила всичко и всички, мога да съм сама насред намаление в мол. И тук сме само аз и водата. Не мисля дали ме гледа, как изглеждам, какво ли вижда, да надигна ли гъза? Не! Просто медитирам, плувайки.

А той ме наблюдава на фона на финото осветление и се дърви. Когато го наближавам, виждам желанието по лицето му, както и други емоции. Множество са. Най-много му личи как ликува, че сме сами и е щастлив. Доплувам до краката му. Стъпвам на дъното. Завирам лице в слабините му и го захапвам през панталона. Той простенва. Моли ме с дрезгав глас:
- Ела с мен горе, в спалнята. Искам да си моя. Искам да си моята жена тази нощ!
На мига съм потекла като Ниагара, ако това изобщо е възможно, предвид налягането във водата. Тази искреност, ранимост, открито заявено желание ми действат като неутронна бомба. Изгарям. Пламвам отвътре. Искам да го поема. Приема. Да го утеша. Да му дам пристан и да акостира в мен, пробитият си от неволи съд.

Излизам гола и мокра от басейна и без миг колебание се понасям капеща, течаща, изгаряща към семейната им спалня.

Там вдишвам чуждия аромат и всячески усещам присъствието на съпругата по вещите, дрехите, завивките… но тази вечер аз съм неговото желание. В мен иска да потъне. Да забрави. Да се разтвори в небитието на желанието, възбудата и възобновеното желание да бъде Мъж. Да бъде герой. Спасител. Рицар. Всичко.

Аз се постилам напряко на леглото. Пипам се по устата, пъхам пръсти и ги осмуквам, галя и дърпам зърната си, мушвам длани към путката и я разтварям за него, широко я разтварям и овлажнявам чрез потъващи пръсти и галя всичко там. Мокра съм. Много. Ароматна. Страстна. Скимтя от нужда да го усетя в мен. Той не бърза. Гледа ме. Наслаждава се и накрая идва и ме люби като жена си, в която би бил влюбен, ако времето беше спряло и бяхме вечно млади. Но имаме само сега. За кратко. Затова ме люби с всичката страст, на която е способен.

Няма утре.