Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
(Посветено на всички жени, които получават много по-малко, отколкото заслужават)
Да харесаш някого по няколко коментара… Странно ли е? За тях двамата нямаше значение кой как го вижда. Бързо си размениха мейли и започнаха да се опознават. Споделиха си телефоните и много лични неща, включително в кои градове живеят, но останаха един за друг безименни, просто Ариадна и Дионис от сайта. Тя – семейна, той – ерген и напълно очаквано започнаха да прескачат искри. Ариадна, освен интелигентна и начетена, беше и със забележителен външен вид. Тя често изпускаше реплики от рода, че мъжа ѝ не ѝ обръща внимание и е забравила какво е секс, а Дионис точеше лиги по нея и си казваше: “Ах, само да ми паднеш!”. Но беше кавалер и беше мил с нея. Дори в стремежа си да докаже колко е непривлекателна (според нея, разбира се) тя му изпращаше все по-горещи снимки, той я хвалеше и започваше да ѝ разказва какво би правил с нея, а тя мастурбираше на написаното от него в чата. Но отказваше среща под предлог, че не искала да изневерява.
Един ден тя каза, че щяла да отседне в хотел по работа в съседен на неговия град. Дионис успя да я убеди да се срещнат “само на кафе, което не е изневяра”, взе си няколко почивни дни и си нае стая в същия хотел. На следващия ден се видяха.
Тя изглеждаше страхотно на живо. Дотолкова, че той дори забрави да ѝ направи комплимент. Благодари на ум, че времето беше сравнително хладно, поради което прелестите ѝ бяха достатъчно скрити и той нямаше да се изкушава да я оглежда. Здрависаха се плахо и седнаха на масата. Тя от притеснение говореше и говореше, а той захласнат я слушаше хипнотизиран от плътните ѝ устни, широката чувствена уста с омагьосваща притеснителна усмивка и от нежния ѝ глас. Следеше и изящните ѝ ръце, когато до ушите му достигна:
- … дори станах по-рано, за да си направя ноктите заради теб.
- Така ли? Я да видя!
Тя положи ръка на масата по-близо до него. Той, втренчен в маникюра ѝ, я галеше по ръката. Тя леко се притесни, но не се отдръпна. Мъжът продължаваше да гали ръката ѝ, коментирайки цвета и нарисуваните фигурки по ноктите на жената. В момента, в който пусна ръката ѝ, тя я отдръпна и заговори за друго. Дали той не беше прекалил?
Говориха дълго. Времето неусетно минаваше. Тя изведнъж стана и каза, че трябва да се прибира, той предложи да я изпрати до стаята. След кратко колебание тя прие. Отключи и се обърна да му благодари за хубавата вечер. Той я гледаше и не вярваше на очите си, че изкусителното същество от снимките е истинска прекрасна жена от плът и кръв на една крачка пред него. Преди мозъкът му да формулира мисълта устните му бяха върху нейните. Тя се опита да го отблъсне, но залялото я блаженство по тялото ѝ просто сломи съпротивата ѝ. Дори се надигна на пръсти, притисна се в него и потърка венериното си хълмче в издутия му пакет. Той леко изпъшка през носа си без да отделя устните си от нея, хвана я за дупето и още по-силно я притисна към него. Краката ѝ не я слушаха, но нещо в нея крещеше да спре веднага. С мъка се откъсна от него и решително каза:
- Не! Не мога да му изневеря!
Шмугна се в стаята и веднага заключи. Облегна се на вратата. Сърцето ѝ щеше да изскочи от гърдите. “Не мога да го направя! Не мога да го направя!” – повтаряше си тя, но друга мисъл изникна дълбоко от същността ѝ: “Защо не?”. Хвана с две ръце главата си. Тялото ѝ трепереше. Не от студ и не от страх. От желание за мъжка ласка трепереше.
Взе си хладен душ, облече тънък халат без да го загръща и застана пред огледалото в коридора, където започна да сресва дългата си тъмна коса. На вратата се почука. Върза халата си и отвори. Дионис стоеше там безмълвен и като вкоренен. Няколко пъти облизва устните си преди да се престраши:
- Може ли… да вляза?
- Не мисля, че е добра идея. Аз съм омъжена жена и…
- Да, знам. Просто… да поговорим още малко.
Тя го покани, като му посочи къде да седне и продължи да се сресва. Продължиха си разговора от кафенето. В следващия миг той беше зад нея и беше хванал ръката ѝ с гребена:
- Може ли аз?
Погледите им, срещнали се в огледалото, се опитваха да прочетат мислите на другия. Тя пусна гребена и той се зае да я сресва. Ариадна се изненада колко е приятен жеста му на внимание и самия акт на сресването от чужди ръце. Отпусна се. Той внимателно отделяше косата ѝ от раменете и врата ѝ и я сресваше. Хвърляше и по едно око на шаващите под халата гърди. Снежнобялата ѝ шия беше толкова близо. Наведе се и я целуна. Жената подскочи:
- Недей!
- Само те целувам. Не е изневяра, нали?
- Предполагам… – неуверено каза тя.
Не беше убедена, че това е редно, но приспиваше съвестта си с това, че той не я докосваше на по-интимни места. Дишаше бързо. Той целуваше шията ѝ като тя неволно извиваше глава, откривайки повече пространство за целуване. Устните му се заиграха с раковината на ухото ѝ. Дишането ѝ стана по-тежко и накъсано. Езикът затанцува по извивките на разкошното ѝ ухо. Ариадна прехапа долната си устна и изстена през носа си. Затвори очи и се наслаждаваше на нежност, каквато не бе получавала от мъжа си, дори в началото на връзката им. Усети развързването на халата си, но не реагира. Целувките на Дионис по шията ѝ бяха придружени с погалвания от върховете на пръстите му, които полека разкриваха красивите ѝ рамене. Халатът се плъзна по тялото ѝ и се свлече на земята. Ариадна отвори очи. Мъжът зад нея я гледаше с възхищение. Галеше рамената ѝ, но погледът му обхождаше цялото ѝ тяло в огледалото. Спусна ръцете си по нейните, след което погали корема ѝ. С пръсти галеше цялата площ от корема до под гърдите. Жената се задъха в серия от къси и резки вдишвания и издишвания. Усети избиващата влага между срамните си устни. Това вече бе твърде интимно, но… “Все пак не правим секс, нали?” – мислеше си тя, “Значи не е изневяра… май”. Пръстите му вече галеха едрите ѝ гърди, като че ли просто проверяваха дали са истински. Ариадна отвори уста и задиша тежко. Хапеше устни от насладата разстилаща се по тялото ѝ. Дионис обхвана гърдите ѝ и леко ги стисна. Двамата изпъшкаха кратко. Полукълбата ѝ бяха едри и не се събираха в шепите му. Галеше ги и ритмично ги притискаше. Дишаха все по-тежко. Болезнено твърдият му член се притискаше малко над дупето ѝ. При нежното мачкане на едрата гръд Дионис усещаше как зърната ѝ ставаха все по-твърди. Хвана ги с палци и показалци потърквайки ги с движения на пръстите си в противоположни посоки, като леко ги усукваше. Ариадна изстена с глас подобен на хленч. Дионис започна по-силно и по-грубо да стиска гърдите ѝ – почти неконтролируемо. Щипеше зърната ѝ все по-силно, но не до болка. Ариадна се облегна отпред на стената. Дишаше все едно току що беше качила по стълбите няколко етажа. По бедрата ѝ се стичаше на мокри пътечки любовния ѝ сок. Едната ръка на мъжа вече беше върху твърде мокрото ѝ коте. Погали известно време нежната ѝ женственост, след което натисна леко със средния си пръст и потъна до първата фаланга в нея. Тежък стон и трепет на тялото отбелязаха интервенцията на мъжа в най-милото ѝ. Тя хвана ръката му. Нещата отиваха твърде далеч – тя не бе готова да изневери. Той, като че не забелязал ръката ѝ върху неговата, омокри добре пръста си с еликсира на удоволствието и погали клитора ѝ. Дълъг тежък стон се отрони от гърдите ѝ. Опита да събере крака, но само допря коленете си. Бавните, нежни докосвания по сладката ѝ пъпчица я докарваха до усещания, които смяташе за измишльотина от любовните романи. Отвори уста, за да го спре, но думи не излизаха – само стонове. Той не спираше да гали клитора ѝ и дори леко забърза темпото. Ариадна се опита да се отдръпне, като издаде дупето си назад, но така притисна твърдата му палка. Той изпъшка силно от твърде възбуждащото ѝ действие. Тя не беше сигурна защо движеше таза си – заради пръстите му по писанката ѝ или заради притискащият я отзад негов член. Но безспорно и двете неща ѝ доставяха удоволствие. Усещаше как едната му ръка необуздано се радваше на едрият ѝ стегнат бюст, докато другата беснееше върху прещастливия ѝ клитор. Вълната на върховното удоволствие идваше като сладко цунами. Нейният мъж никога не беше я докарвал до върха, а този чужд мъж… В главата ѝ прокънтя “чужд мъж” и тя се отблъсна от стената, като така отблъсна и Дионис. Обърна се и той връхлетя отново към нея. Тя хвана ръцете му и повдигна глава. Той впи устни в нея с такава жар, че тя бе готова да свърши само от целувката му. Езиците им се бореха бясно, като предозирали с екстази охлюви.
Изведнъж той се откъсна от нея и отново я изгледа отгоре до долу и обратно. Беше толкова красива! Нахално красива! “Гола, нахална и млада”, като в стиха. Той я награби по сочното дупе и я повдигна. Неволно тя обви крака около кръста му. Той се обърна, направи няколко крачки и я положи върху леглото. Започна бързо да се съблича. Тя примигна няколко пъти объркано. Преди в главата ѝ да се подредят мислите ѝ той беше гол и езикът му започна да лиже разтеклите ѝ се сокове първо по бедрата, а после и по срамните устни. Ариадна дишаше като риба на сухо опитвайки се да каже нещо. Езикът на Дионис с цялата си площ я облиза от перинеума до венериния ѝ хълм. Когато докосна клитора на жената тя подскочи от усещането. За секунда мъжа погледна изскочилия клитор. Това нейно местенце заслужаваше всичките ласки, които той като мъж можеше да ѝ даде. Върха на езика му лизна нежното връхче и Ариадна изви гърба си изпъчвайки гърди. Дълго сладко “Ъъъъъъ…” се отрони от дълбините сякаш не толкова от гърдите, а от душата ѝ. Мъжът продължаваше да лиже с настървение сладкото топченце и се наслаждаваше на силните женски стенания. Сърбаше и облизваше интимния ѝ сок и пак се връщаше на розовото фъстъче. Звуците от жената изразяваха наслада, благодарност и молба за още. Ръцете ѝ бяха разперени встрани награбили чаршафа и жестоко го стискаха. Езикът продължаваше да издевателства по възможно най-сладкия начин, когато два от мъжките пръсти преодоляха началната съпротива и леко навлязоха в сладката ѝ кифличка. От изненада и лека болка тя се стегна. Дионис се изненада колко стегната беше тя.
- Отпусни се! Няма да ти причиня болка.
- Но… но… това…
- Не е точно секс… значи не е изневяра.
По-скоро ѝ се искаше отколкото му повярва, но се отпусна. Той бавно движеше пръстите си в нея без да е влязъл дори до половината им и без да пропуска да лиже и да засмуква много внимателно клитора ѝ. Ариадна не съжаляваше, че му се довери. Той беше толкова внимателен, че дори болката от разпъването на нежните ѝ стени беше толкова сладка. Затова с гласови изрази на задоволство ознаменува това че пръстите му вече бяха целите в нея. Той внимателно ги движеше навътре-навън, като дори нежно ги завърташе. Сладкото “менгеме” на вагината ѝ обилно течеше подпомогнато от бурните ласки по свръхчувствителния ѝ съсед – клитора. Жената все повече се отпускаше и удоволствието, разстилащо се из тялото ѝ, я обземаше безпрекословно, като тропическа жега. Дионис вече можеше да движи пръстите си по-бързо и той се възползва от това. И тя му беше благодарна. Извиваше тялото си и стискаше силно чаршафа, като едва се удържаше да не крещи от удоволствието, което я превземаше. Сякаш пръстите му не галеха най-интимните ѝ места, предизвикващи потока от мед по вените ѝ, а все едно свиреха на струните на сърцето ѝ. Все едно подменяха душата ѝ с такава на волна птица, даваха ѝ безгрижието на вятъра над морето и я благославяха с райско блаженство. Все едно откриваха самото ядро на всемирната наслада. Двата му пръста дълбоко и все по-бързо покоряваха обилно течащото ѝ съкровище. Мускулите по цялото ѝ тяло започнаха да трептят. Тя бе загубила контрол над тялото си и не съжаляваше. Дори забрави съвестта си. Дионис удвои усилията си, въпреки умората от напрежението. С максимална бързина въртеше и движеше в нея двата си дебели пръста. Ариадна с неконтролируемо висок глас приемаше връхлитащия оргазъм… И ето той дойде! Грабна я, хвърли я високо в небето и я накара да се взриви на стотици фойерверки. Тялото ѝ се тресеше бурно. Крещеше и се мяташе в урагана на върховното щастие. Оргазъм, който не бе преживявала досега.
Дионис я гледаше и доволно се усмихваше. Сладките тръпки още я караха да се тресе, от което гърдите ѝ много сладко се полюшваха. Погледна и към леко разтворената ѝ вулва, където се виждаше движението на стените на влагалището. Толкова недооценена красота, толкова незачетена перфектност! Силно възбуденият мъж взе да се надига между краката ѝ, подпирайки се на ръцете си, докато еректиралият му член се допря до вече едва-едва тръпнещите срамни устни на вече осъзнаващата се жена.
- Искам да те любя, Ариадна! Искам да те любя повече от всичко на света!
- Не!
Каза го по-скоро по инерция, заради надигащият се страх от изневярата. Постави ръце на гърдите му и му каза:
- Моля те!
Той я разбра. Легна до нея, но очите му не можеха да ѝ се наситят. Тя погледна към него. В погледа му нямаше просто похот, а обожание. Тогава тя “чу” думите му отново. Той не каза: “Искам да те чукам!”, не каза дори: “Искам да правя секс с теб!”. Той беше казал: “Искам да те любя, Ариадна!”. Сведе очи. Преди в главата ѝ да се появи друга мисъл тя се надигна, обкрачи Дионис и седна на твърдият му инструмент.
- Тази нощ съм твоя! – чу се да казва.
Взе горещата му палка и я насочи в себе си. Отпусна се и по-голямата част влезе в нея. Двамата извикаха силно от нахлулото усещане – много удоволствие и малко болка. Той беше малко големичък за нея, а тя – все още доста тясна. Тя подпря ръце на гърдите му, надигна се леко и отново донякъде го пое в себе си. Болката беше търпима, но пък тя и не бързаше – имаше цялото време на света. Искаше да се наслади на всеки милиметър от разпъващото вътрешността ѝ оръдие. Нагоре и надолу. Сладко, бавно, нежно, покоряващо, чувствено наслаждение. Дионис реши да ѝ помогне – овлажни палеца си с интимните ѝ сокове и погали клитора ѝ. За момент Ариадна спря стресната от силната тръпка по тялото, но отново се задвижи. Умелата мъжка ласка по меката ѝ перла помогнаха на жената да се овлажни и отпусне повече. Тя се възползва от това и рязко седна, нанизвайки се на сладкия кол в нея. И двамата изреваха от кеф.
- Вече съм твоя! Изцяло твоя! – с глас като в транс рече тя.
- Моя си, русалке! И аз съм твой!
Ариадна не можеше да устои на изкушението и започна да се движи с умерено темпо. Стоновете им огласяха стаята. Жената все още беше наведена над легналия мъж, подпряла се с ръце на гърдите му. Дългата ѝ тъмна чуплива коса галеше с върховете си гърдите и лицето му. Жената вече не се задоволяваше само с подскоците си, но започна и да движи таза си напред-назад. Дионис изръмжа и се вкопчи в бедрата ѝ.
- Страхотна си, Ариадна! Страхотна си!
Като за потвърждение тя се поизправи и започна да подскача по-енергично с голяма амплитуда. В същото време леко позавърташе таза си. Дионис беше силно изненадан от нейната освободена сексуалност. Той не знаеше, че тя винаги е обичала секса. Като студентка беше натрупала добър опит, но се беше влюбила, оженила… и сексът умрял. А тя не искаше да изневерява. Това, което се случваше сега между двама им беше някаква дива, гореща фиеста между телата им, като в някаква паралелна вселена. Сексът между тях беше толкова горещ, колкото никой не би предположил, ако ги познаваше. Гърдите на Ариадна така диво се мятаха и подрусваха, че Дионис не издържа и награби силно двете едри кубета. Бяха учудващо стегнати за размерите си и той невъздържано ги замачка.
- Даааа!… Даааа!… Даааа!… – одобрително на висок глас стенеше собственичката на двете прелести.
Все още стегнатата ѝ вагина поемаше нажежения му от страст член до дъно, което пораждаше възторжените им пъшкания и стонове на глас. Все по-гръмогласно те се наслаждаваха на най-интимният си момент между двамата. Средноголемите светлокафяви ареоли и сравнително едрите ѝ, допълнително наедрели от нахлулата в тях кръв от възбудата, зърна примамваха Дионис. Дори сред насладата от божественото сливане на двете тела и от немного грубото мачкане на доста месестите бозки, и двамата отбелязаха с дълбок гърлен стон стискането и извиването на твърдите бобчета на върха на женските Рила и Пирин. Диво! Горещо! Върховно! Ариадна беше подивяла върху партньора си. Косата ѝ се мяташе във всички посоки, като че ли все още младата жена обяздваше мустанг. Извиваше тялото си в екстаза на събудилия се в нея вулкан на страстта. Дионис с безкрайна наслада наблюдаваше хипнотичното движение на копринената коса, проекцията на изпитваното удоволствие по лицето ѝ, красотата на мачканите от него гърди – истинско произведение на изкуството, ситните капчици пот по изкусителния ѝ корем, хармоничните ѝ като древногръцки колони бедра и накрая… изворът на живота. Вагината, която поемаше члена му, срамните устни, между които се надигаше върховната наслада, мястото, което често караше много мъже да забравят, че жената е много, много, много повече от дупки и чифт цици… Ариадна вече диво подскачаше, като обезумяла. Този член, който превземаше тясното ѝ влагалище и който ѝ носеше неописуем кеф, беше най-доброто, което ѝ се беше случвало от години. И двамата на висок глас изразяваха усещанията си.
- Ариадна… Ахх…
Мъжът вече едва се въздържаше да не избухне. Жената трепереше и почти проплакваше от усещанията. С всички сили и възможно най-бързо тя вдигна оборотите на максимум.
- Мой си, Дионис! Моя е всяка част от теб!
- Дааа! Да, Ариадна!
Още няколко движения и мъжът изригна:
- Ариаднаааааааааааа…
Тя направи още няколко подскока, чувствайки спермата изливаща се в нея. Мегацунамито на нереалния оргазъм я заля и отнесе.
- Диониииииииииис…
Вцепенени в невероятния край на страхотния секс помежду им отстрани изглеждаха като най-горещата статуя на всички времена и само треперещите им тела подсказваха, че това са живи хора. Дори повече от живи!
Неспособна да понесе всичкото това щастие Ариадна просто се отпусна. Дионис я пое и я положи върху себе си. Тръпките на оргазма все още пробягваха по тялото ѝ, а дишането и на двамата беше интензивно, като след дълъг спринт. С едната си ръка той галеше гърба ѝ, а с другата – главата ѝ…
Отвън се чу музика. Звучеше Godsmack – “Under Your Scars”. Неволно и двамата се заслушаха в текста. Ариадна изхлипа и гореща сълза капна върху мъжките гърди.
- Това… което направих… – заговори тя - … нали… не е изневяра?
- Не, не е… – отвърна той и я притисна още по-силно.
Изку Куригал
Браво! Потресаващо добро!
Ех, приятел, невероятен си!
Хубаво и възбуждащо,не знам дали е изневяра, но мисля че няма да спра до тук а тепърва започват,хубав ден от мен!
Жестоко! Не бих могъл да го напиша по-добре. Д.Т.
Ах тииии, Кукцееее, перца карминени, клюнче войнствено! Чета те в луксозния влак, който ни маже гладко към севера и пейзажа се сменя зелен и красив, чат пат с градове от историята и кули на катедрали, за разкош. Описваш нещо великолепно! И го изживях вътрешно и биологично съответстващо :). Описваш богато, красиво и достоверно, и много нежно. Прелест. Иде ми да опра джобното си ножче във врата на машиниста и да му заповядам да обърне влака към Бг. Браво! Както бях още лошичка и жадна за кръв, изведнъж ми обърна хастара. Пак ще гледам влюбено към света,а той ще ми показва среден пръст. :) И така става. Обожавам да го гледам! Целувам те, Кукце! Разкошен си.
Тигараам.Браво много красиво и елегантно написано.Чете се на един дъх и е наслада
Еее, заслужаваше ли си изневярата заради 5 мин. удоволствие? Нахранихте тялото и душата с плътско удоволствие, а съвестта...., нея как ще залъжите???? То пък в България и съвест за какви неразбираеми понятия бръщолевя....
Всичко е илюзия, анонимни познайнико, това, за което говориш не е угризение на съвестта. Човек по Закон Божи е длъжен да обича първо себе си, после и другите, това значи, че ако има риск за дареното ти телО, да влезе в дисхармония и страдание (поради съпружеската небрежност) и ако това ще доведе до редица лоши избори, грешки и еволюционни спадове, е хиляди пъти за предпочитане да не се прави на по- светец от светците, а бидейки на тая земя , в България, да даде първом кесаревото кесарю, пък после и Богу ще пусне едно "Благодаря". Съвест, морал, етика ...не мисля, че познаваш смисъла на тези понятия. Живееш в България. Храниш се от нея. Пазил си я като войник на служба. Дори не знаеш дали някъде назад в родословието някоя твоя баба не е била принудена/ насилена да приема другата вяра. И въореки, че не си си вдигнал чукалата , а се окопаваш тук , твърдейки че е Рая, селото, морето, простият живот близо до земята, българската, пак намираш за нужно да пускаш жлъч. Защо? Мамен си? Влюбен и изоставен? Прихванал си нелечима венерическа болест? Защо се държиш тъпо? Ай, прав ти път! Хващай към Анадола. Колко искаш за къщата? Давам ти двойно! Само да си казал още веднъж нещо за "България" , потъваш. Цялата природа тук е магия. Ще се надигне срещу ти като цирей да те изхвърли навън! Странно е, че не ме ядоса, само ми е жал колко си объркан и нещастно сам. Все пак, майната ти! Човек се учи чрез страдание. Законът е такъв!
Здравейте мили дами има ли някоя от самоков да си задоволим нуждите на 28г съм със голям чук ако има интерес някоя красавица да пише на [email protected]
Два коментара имам тук. Първият е до теб, Изку Куригал. Искам да кажа благодаря. Видях къде в този събирателен образ съм намерила място и аз, но по-важното: видях къде си ти. Благодаря, че си го написал този разказ, но повече ти благодаря, че си свестен човек. Радвам се, че те имам за приятел.
Това си е живо ебане. Каката била женена , но мъжът и не ставал. Ади беййй - 100% изневяра по Български !
Сутринта ще я бодне в дупето. И пак не е изневяра , защото не дава на мъжа си ( за да се прави на целомъдрена)
Вторият коментар... дали да не взема да стисна зъби, а? Тя Фея вече те е пратила на майната ти, нищо неразбиращо човече без грам емпатия, но със сбъркани "ценности". Ама няма да ми отива да си замълча. Та... Глей си живота, самодоволен анонимнико, и не раздавай с такава надменна самодоволност присъди на другите. Не съм вярваща в Бог, скептик съм, но пък в кармата кск вярвам, и още как! Ще ти се върне със същата монета някой ден. Не ти пожелавам да живееш мия живот и моите избори. Или изборите на мъжете и жените, които живеят като мен. И да, по дяволите, я ходи да се гръмнеш с твоя фалшив морал, заради който толкова много хора мълчаливо страдат. Не си ти съдникът. Не ти достига разбиране на написаното в разказа, за да осъзнаеш, че най-големият съдник е сам човек на себе си. Марш да видиш себе си в огледалото... ако имаш смелост да се погледнеш истински. За което се съмнявам.
Адмирации авторе! Много истинско и майсторски написано! Благодаря!
Благодаря ви за хубавите думи! Дядо Торбалан, можеш и още как. Жалко, че пишеш рядко. ♀♂ Чародейке, умееш да омайваш дори като си лошичка, и все пак се радвам като си по-добричка :) ♀♂ Взаимно е, Звезда. И аз се радвам да сме приятели. ♀♂ До анонимните стожери на морала: най-лошата изневяра е да изневериш на себе си, на нуждите си, на желанията си. Когато търпиш неоправдани лишения ставаш нещастен и злобен, което се отразява на взаимоотношенията ти с другите хора и правиш другите нещастни и злобни. Тази лавина ни помита, а после стоим опулени и си мислим: "Аз съм добър човек. Къде сбърках, че съм нещастен?". Сексът, поне за повечето хора, които познавам, е много повече от 2, 5 или повече минути приятни тръпки. Това, което се случва в главите ни е много по-важно. Споменът, съпреживяването отново и отново на усещания и емоция, духовната ти връзка с другия - това, което никакъв секс от типа "чук и чао" няма да ти даде. Ако не го видиш в очите на другия, ако не ти кипва кръвта като се сетиш за последният ви секс - значи не е нищо повече от ядене на поничка: "Ммм, вкусно", мяташ хартийката в коша и ѝ обръщаш гръб. Ако сексът ви е такъв, без значение колко е начесто, не само ви разбирам, но и ви съжалявам.
Ох, Кукцееее, сега и поничка ми се прищя! :) Да й ударя един език по глазурката, па да смукна от мазничкото и да забия зъбки в мекотата й....:)
Е, Изку Кукуригал, сексът и за една нощ/на час може да е емоционален и топъл. Що ме размечтаваш ся, таман се огказах да ди го търся ;). Пък Торбалане... можеш, можеш. Още помня как ме разтърси началото на един твой разказ, та чак ми се пропуши. Толкова да се видях в него, че не осъзнах колко са много хората като мен :). Поздрави и приятна отпуска.
Г-н Куригал! Беше удоволствие да прочита разказа. Умишлено изпускам представката на псевдонимът Ви. След прочетеното, тя не му приляга. Прекрасният език, фино предадените копнеж и страст правят разказа Ви образен, впечатляващ и възбуждащ. Историята, вероятно, е измислена, но е написана с въображение и фин усет към детайла, което подсказва интелект и житейски опит. Само една забележка по детайлите: не трябва да се прекалява с описанието на реките по бедрата... звучи прекалено. Поздравления, г-н Куригъл! Mr. XYZ
Ей ги на, най-позналите себе си/моралистки/в коментара ми нададоха вой до небесата да си защитават съвестта и заговориха вражески думи и закани. Та кой ви е виновен като сте си избирали партньори по сметка, а сте търсли ебаньие извън семейството Нам Дела Са Нужни, Не Приказки, Омайни, Сладки
Звезда, защо се преструваш на неразбрала? Точно на теб ли да обяснявам? :) ♀♂ Благодаря, Mr. XYZ! Подозирам кой може да сте, но няма значение. Всъщност разказът е по-реален от повечето "реални" тук. Посвещението не е случайно. И доколкото ми е известно има шанс да има продължение.
Продължението е напълно логично и очаквано,а колкото до изневярата, като се замисли човек дали е изневяра това да следваш сърцето и душата си,пред спазването на морални и обществени правила,все пак живота е кратък!
Кукце, бравос! Вече съм тотал щета кой кого, къде, кво става, бре, хора ? :)) Нейсе, ендорфини да има! Донесох си слънцето , поздрави от грейнал Берлин!
А, да! На мен мъжот ми е рекъл да си живея, да си взимам мойто, само да не му навирам в носа детайли. :) Неам ассс задръжки. Само чекам косъма. Ай да настръхва вечи. :))
Оффф, да добавя- не че животът е кратък, майната му, не е единствен. Просто няма такова нещо като собственост, притежание или подобни,временно наложени от (измерено в хилядолетия) социален строй порядки. В момента, точно сега, на изток има хора, които спазват традициите на матриархат и женско многомъжство. Има какво ли не по света, модата се върти, разбиранията за правилно и не правилно. Ако връзката между двама е останала на хартия, айде мерси аферим, да се живее в затвор от химикален подпис. Ако пък е връзка,посредством чуство, тогава е друго. Тогава да се хлъзне човек по мимолетно изкушение е път към угризения. Пак наложени от вън. Свободни сме, бе! Свободни сме. И сами. Никой нищо не взема. Нито си носи. Нито ще има горе. Звезда, Мел, Вес, Ин, ъъъ, кого пропускам...живейте пълноценно. Грях е да се принизиш до обзавеждане.
Анонимни, за разлика от теб аз знам защо и за кого е писан този разказ. Не е срамно, че се разпознавам в него, защото знам и точно къде ме има, в кой детайл. Знам и коя съм в реалността. Подмятанията ти не ме засягат. Но могат да засегнат други, така че сдържай си високомерието и чувството за превъзходство, че не е на място и не си уцелил аудитотията. Изку Куригал, не те разбрах? За кое се преструвам Оргазмите ми са истински, честна дума! :D Вещерице... ехааа! Събра ми очите. Това е съвсем ново равнище на разбиране между двама. Необичайно и доста разкрепостено :).
Страхотно впечатление прави, мистър Куригър, че реагирате на коментарите тук. Това е похвално и в рамките на добрия тон и доброто възпитание. Бихте ли споделили съвсем общо, кой виждате и подозирате, че е mr. XYZ:) Любопитстното ми надделя и реших да си попитам:)
Звезда, знаеш какво имах предвид под "чук и чао", но се престори на приятно разсеяна. ♀♂ Продължението зависи повече от героите в разказа, отколкото от автора, затова не мога да се ангажирам със срок :) А доколко авторът е намесен е друг въпрос ;) ♀♂ Много добре го каза, Феичке: "Грях е да се принизиш до обзавеждане". Живейте, бе, хора! Като нищо ще се търколи животът и ще ви е яд, за пропуснатите възможности. ♀♂ Mr. XYZ, сигурно греша, но ми наподобихте на един мой отдавнашен критик най-известен като "директорът на БАХУРНИЯ завод". Да разбирам ли, че нямате нищо общо? Иначе отговарям дори на критиките, ако са обосновани.
Анонимен, ще ти отговоря сериозно. Моралът е необходим за съществуването на обществото, но не може да бъде самоцел. Моралът трабва да осигури, както функционирането на обществото, така и щастието на индивида в частност, като необходимост за самото общество. Когато ти е отказано от най-близкото ти същество късче топлина, моралът ти пукната пара не чини. Айде, че ще ми загори сафрида! Д.Т.
Г-н Куригал, важно е да се уточни, за да няма колебания. Хаха. Нямам нищо общо със споменатия директор на незнам си какво си.... А и нямам претенциите на критик... Мr. XYZ
Д.Т., разбирам добре казаното от теб. Но само един малък коментар, в интерес на дискусията. Моралът пет пари не дава за късчето липсваща топлина, за която споменаваш. Моралът е социалният закон, който налага органиченията на индивидите и изобщо няма за цел да осигури тяхното щастие. Моралът е вид обществена репресия в интерес на общото. Щастието си го гради всеки лично, кой както знае и може. И личното щастие може, понякога, да си крещи неистово срещу общия морал. Кой какво избира си е негова работа. mr. XYZ
Като казвам "критика" нямах предвид професионална. Всяка забележка може да е градивна критика и аз ценя тия неща. Много неща недоглеждам за радост на Звезда, която ги използва за да ме разпердушини :)) Шегувам се - нейната критика ми е много важна.
Кукце, я колко ти е юютно писането и се разпищолихме да мъдрим философски казуси. Ай, наздраве ! Първа бира :) Мастер Peniz, мисля, че това е началото на едно добро приятелство. :)
Морал е да мислиш за поведението си така, че да не вредиш на другите. Пример: Ако те поканят на гости и се напиеш, като "свиня", морално е да не повръщаш в обувките на домакините.
Така е, Вълшебнице - ръсим философски сериозни неща, защото най-големите радетели на морала са точно тия, за които жените им са трофеи на витрината и даже не се сещат да им избършат праха, образно казано. Или за жените, за които сексът е срамно нещо... Чували сме "Не лъжи, не кради, не прелюбодействай...", но животът не е чернобял. Живейте умно, защото утре... може да няма утре. Хайде наздраве на всички!
Сядам да пия с брат си, по негово настояване мастиката беше заменена с мускатова. Нали ми е батко, няма да му чупя хатъра! Наздраве на всички! Д.Т.
Жипесеееее, АХАХАХА, изкънтя хотелската стая от смеха ми. Къ ги мъдриш такива :))
Изку Куригал, ще си те пердушиня, щото си ми слабост перната и ти дължа уважение и честност :). За другото, за секса на час – допълвах гледна точка, не репликирах. Впрочем тук имам намесен задочен разговор с някой, който не разбира как може хем да е връзка за секс, хем да я има емоционалната привързаност и топлината. Не го изяснихме това с този друг човек, но аз твърдя, че може да е така и че даже ми е баш задължително :). За час или три да е, но да го усещаш това, че си повече от голо тяло, че другият го е грижа. Да те докосне, да те стопли, да си те усети като човек до себе си. Оргазмите едно на ръка, другото е също толкова хубаво и важно. Твърдя, че може да го има в една паралелна връзка – секс с емоция – и без с това да застрашаваш семейството си и обичта към друг човек. Сложна тема си е за размисъл, много може да си говорим :). XYZ, по въпроса за морала съм по-скоро на вашето мнение, но и тук си мисля, че не спорите с Торбалан, а се допълвате с него.
Наздраве Д.Т.! Мускатовата е добър избор! С десерта после, може си пийнеш мастичка с мента. Феичке, аз не мисля. Няма с какво...
Наздраве, тайфата! Време е за по-лежерни разговори, викам аз. Отварям си един абълков... и ми дреме на сайдера! :)
Охххх, мускатова, охххх узо, ох,ох,ох ... па морьето да ти лъхне на водорасли, на миди....:)
Абе... пак ли в ,,обяснителен,, чат го превърнахте ...аре стига сте чатили ...кви са тия чатове ,друга работа ли нямате ли си ?
Уха, почва се пиянската вечер :) jps, как няма с какво да мислиш? Две глави имаш все пак. Мъжете сме като касетофоните - имаме една глава за възпроизвеждане и една за запис ;)
Звезде! Няма да се гръмна ! Ще поибавам путки като тебе , ама на земята. Браво на Дядо Торбалан за добре написания разказ , но Вие жените искате КУР без много приказки.
Изкукуригал, давай 2 за изневярата . Мушни и го в дупето. За закуска - тава не е изневяра - в дупето !
Разказът е на Изку Куригал, анонимни :). Ние, жените, сме различни, и някои от нас искат нормални човешки отношения с мъже, които не ги свеждат до половите им органи. Не е само до "говорене", но е безсмислено да ти обяснявам, ако не си внимавал в разказа... Да, де, то е ясно, че не си :). Лека, компанията! Благодаря за разказа пак, Изку Куригал. И... броя! ;)
Без майтап, една млада колежка така я омайвах, че отзад не е изневяра. Тя беше наскоро омъжена, но я усетих, че е шавлива. Завъртях се покрай нея, но тя все ми казваше, че не иска да изневерява. И веднж, съвсем на шега и прошепнах на ухото, че отзад не е изневяра. Очаквах да реагира остро, да ме нарече простак, но за моя изненада тя първо нищо не каза. Но към 17 часа, като си тръгвахме, дойде и тихо ми каза "добре, но само в дупето, обещаваш ли". И на другия ден, запазих стая в малък хотел и наистина, аз я лизах, тя ми направи ми свирка и от там в задния двор, изобщо не ми даде в путката. След две седмици повторихме по същата схема, но след тоа каза, че я е страх, да не я разбере мъжа и.
Няма как да изневерява жена, когато се чувства Богиня. Ел Фалкон.
Ехаааааааа :)))) (кап, кап, кааппп ) сутрешно се зарадвах да усетя повея на криле....
Изневяра е! А mr. XYZ много по-правилно е описал морала. Той няма нищо общо с щастието на индивида. Който иска да изневери, винаги ще си намери оправдание. Като не му харесва на някого, или да си тръгне, или да работи за нещо по-добро с човека до него/нея. А не при първа възможност да ходи при други. Винаги ще се намери оправдание, ако всъщност това е, което искаш. А всъщност скучен секс, нови фетиши, доскучаване само с този партньор, битови проблеми... Оправдания да искаш! Но колко по-лесно е да прехвърлиш вината на другия. И сега ще се започне: "Не ми знаеш ситуацията..." Айде, моля ви! Не сте толкова уникални! Ама, изобщо! Аман от изживяващи се като жертви! И точно, когато има и човешко, лично, емоционално и интелектуално общуване е най-голямата изневяра. Разбира се, винаги можеш да кажеш още в началото на връзката - полигамен съм. И ако другата страна е съгласна, не е изневяра. Но да обещаеш, че ще си само с този човек и да го лъжеш след това, да се сваляш с други при първа възможност и да си мечтаеш, как ще изчукаш колежката си преди да си мечтаеш за жена си, а после и да я изчукаш, Е изневяра. Животът бил кратък. Кратък е! Точно затова не трябва да се губи в човек, който не ви заслужава и ви прави нещастни. А ако сте щастливи с него/нея, но нещо не ви достига и решавате да си го търсите другаде, може би е по-добре първо да погледнете човека до вас - може да ви изненада. ; ) Разказът е много хубаво написан, Изку Куригал! Просто сюжетът не е моя. : )
Анонимна :) , как приятно си запалила. Като те чета, направо съм убедена, че никога не би застанала пред подобна дилема нито като жертва на изневяра, нито като изневеряваща. Е, никога е силна дума, но все пак, усещам как вриш. Много ми напомняш по женската сила на една Лейди, дето пишеше тук. За миг ми мина образа и на баба Яга, но някак тя не би ползвала думи, а направо метлата , си мисля. Момичета, не забравяйте нещо много важно! Тук пишем. Това е "safe space". Каквото и да споделим- мнение, желания, все пак това не е действие. Винаги, винаги ще го има моментът, когато задръжките в реалния живот , навика, страховете, всичко това би могло да надделее. Знаеш ли, дори да съм си чатила с хора от тук, всички, които са семейни казват, не бих причинил страдание на половинката си. Не търся контакт. Истината е тази. :) От ебливата ни компания тук, да знаеш, винаги всичко би се случило само, ако има съгласие и разрешение или пълна свобода. Добрички сме си, бре :)
Чета анонимната, чета и теб, Вещерице. Усмихвам ви се. За пореден път – толкова сме различни хората, но и толкова еднакви :). Понякога, само понякога, а може би не чак толкова понякога... страничната връзка помага да запазиш разсъдъка си, балансира те и колкото и парадоксално да звучи – скрепява брака ти. И да, по дяволите, това е изневяра, щом половинката не знае и не е дала съгласие, а това е равнище на освободеност – да дадеш свобода – което малцина притежават в мисленето си :). Но акцентът на разказа беше друг: угризенията на съвестта, това, че съдим сами себе си, че сме готови да отричаме желанията на телата си, които могат да бъдат дори само желание за допир по кожата, за прошепната в ухото дума, за прокарана длан по свивката на лакътя, и стоим самотни и непогалени като кучета, защото си обичаме партньора в живота и не искаме да го напуснем, а пък идеята за изневярата ни кара да се чувстваме омърсени и сочени с пръст – особено последното, щото всички много разбират на кого какво му е, нали, и то няма извинения за престъпването на прословутия морал... християнския ;). Никой не е повярвал, че чак да се самозалъгва от едни голи думи, че това не е изневяра. Тези думи са утеха, разбиране и молба за даване на прошка. На себе си да я дадеш, защото си човек. Правиш най-доброто в дадена ситуация, но си крадеш и малко щастие за себе си. Па си живееш с изборите сетне. Аз съм в мир с мъжете до себе си, както искате го разбирайте. Получавам и се старая да давам. Безгрешието го заебах. Халал да му е на който го иска. Живеем го тоя живот както можем, живеем го :). Нали така, Въздух? Липсваш, да знаеш :).
А, замисляли ли сте се, изневярата колко брака е спасила?! Може би толкова, колкото и е развалила. Познавам не малко хора и от двата пола, които тайно са потърсили това, което им липсва в брака за да не стигат до развод. Не са споделяли с половинката, защото са знаели, че ще наранят жестоко. С цената на плътското прегрешение са запазвали семействата и семейната топлина. Не бъдете много строги! Всеки гледа от "собствената си камбанария".
Подозирам, че точно това е посланието на автора, към всички дами.
Феичке, права си. Аз не съм от жертвите, от хищниците съм. И сигурно затова вече 26 години съм само с един и същ човек. Искрено се надявам и за него да е така (поне така казва : )). Но това си е работа - върху себе си, върху връзката. Не сме във захаросан филм, в който всичко се случва от само себе си, само заради любовта. Понякога хората се улисват и границата между виртуалното и реалното им се размива. И започват да приемат чисто човешкото внимание за нещо друго. Звезда, красиво си го описала. Това го можеш. Но ми прозвуча като монолог, който водиш със себе си. Себе си убеждаваш, на себе си прощаваш. Трябва ли да се прощава, значи не е трябвало да се прави. Това е моето верую. И най-вече - този до нас (или човекът до този, с който изневеряваш) е също някой с чувства, мисли, желания. Хубаво е да мислим повече за последствията от действията си и ефекта им върху другите, а не само за собствените си желания. Иначе - Обичайте се! Отивам да изпратя гиф на благоверния, колко го обичам. : )
Компасе, Звезда, че и Феодал ми се привижда да е тук :), всички сте прави. Истината не е една и не се вижда еднакво. И изобщо в голямата картина не са важни малките детайли, щрихите за контраст, размазаното... Пък ний тук сме един отбор юнаци, дет вечер с ракията ги четем тез произведения на половинките, нали анонимна/и и обсъждаме всичко в детайли, както и защо сме тук и защо се дървим на чужди мисли и внушения? Така сплотяваме брачния договор, един вид, работим в негова полза. :))) Не искам да звуча заядливо. Не съди! Е първото правило и знаем за гредата и сламката, нали? Кукце, ако обещаеш, че ще изпълниш всичко, както си го описал, идвам още веднага! Мисли му, ако си изневерил на Истината и си написал само обещания без покритие. Идвам, ей! Идвам ти казвам!
Вчера сутринта прочетох разказа и исках да не съм първи, за може Феичката да напише първият коментар. Друго се е случило. Много силен, емоционален и въздействащ разказ. А по моралните дилеми - единствено не одобрявам липсата на комуникация в двойка в която секса не върви. И конформизма да се стои на място където не си щастлив, въпреки че си на сигурно и удобно място. И да, имам частичен личен опит. Scor510n
Оправдания, jps, оправдания... Ами, като ги хванат? И това, което запазват, е собственото си удобство и удоволствие. Не искаш да нараняваш другия - не го лъжи и говори открито за проблемите. Не си търси решение (само за себе си) другаде. И съм строга. Понякога и господарка... ; ) Не правя това, което не искам да ми направят на мен. Обичам страстно и всеотдайно и очаквам същото в замяна. Не е много сложно, нали? Че не всеки го може, е друг въпрос. От все сърце пожелавам на всички да намерят този човек, който ще бъде "техния човек". Моят е зает! : ) (Строгата Господарка върви с изключително чувство за собственост.) : )))
Изко, замислял ли си се, например, как разсъждава мъж ми? Представяш ли си го понякога, ей така, като ме четеш тука, па да се зачудиш що за човек е, как ме търпи, какво не харесва у мен, какво иска, какво очаква? Ще се изненадаш ли, ако разбереш, че и той чете тук? Че му харесва да съм такава? Или пък, че знае какви ги плящя и върша, но му е все тая , важното е да не го занимавам. Искам да кажа, кой те пита каква съм? Каква е Звезда? Кой те пита? Като какъв слагаш етикети? Самозвания Кърначен шеф? Експерт по какво? Задържал си щастлива жена до себе си? И те изселвам, ако обиждаш на "българско" ! Ти какъв си точно? Хайде да се успокоим малко. :) За всички има място под Слънцето. Писах малко простотийки, да знаете, отново. :) Пропадам, глезя се, ставам..Най- хубавото тук е вайбът на толерантност. Лиготия за здраве. Страст. Мъжете тук са железни! Във всякакъв смисъл. Да му мислим ний с ябълката. Аз имам жестоки бариери, признавам си. И съм живяла на сухо, през различни отклонения съм минавала, но тук и сега е абсолютно без значение дали съм била ебала или не. Тук и сега, може ли някой да каже колко мусаки е изял и вино изпил и това да му носи наслада в този миг. Без значение е секса сам по себе си. Имало ли го е, нямало ли...той е средство. И като такова може да се ползва и за лек, и за отрова. Тук и сега. Пълноценно ли е? Имаш ли Любов , имаш всичко. Защитен си! :) Спокойно. :) Няма как да пробие фалш във Истината. Просто няма как. Дръжте се за високите вибрации и всеки ще си попадне на мястото си.
Не търся оправдание, изразявам мнение, но е трудно да се спори със "стената". Ще си взема обедния аперитив и ще си го преместя в другия крачол!
В един идеален свят никой не би се замислил да изневерява, но както знаем светът е много далеч от идеалното. Виждам, че почти всички са разбрали посланието в разказа. Да, Анонимен/а (моля подписвайте си някак коментарите, за да знам към кого се обръщам), изневяра е. Но не ме разбирайте погрешно, моля - не оправдавам всяка изневяра. Оправдавам само онази, заради която откъсваш част от себе си, за да спасиш всичко останало. За случаите когато комуникацията е мисия невъзможна. Не всички имат Вашия късмет... Строга господарке.
Абе, тая Строга господарка е абсолютен пич! S class ! Леко само ни отсвири,без даже да форсира. :))) Де, бреее. Ай, да сте ми живи и здрави! Няма драма! Всичко си е точно!
Scorp51on, поласкана съм, мислил си за семоа, сериознооо? Ох, на кака! Мило ми стана. Ма нали ме знаете. Бързо ще изтрия пак всяка суета, всичко и ще щъкна из Берлина като едно листче празно. Богата бях, имах. За малко. Но е зор да пазиш съкровища. Оставих сейфа в Дюселдорф и няма да се връщам за него. Пак съм свободна. Чиста. И празна. Живот, здравей!
Пичове, дръжте се джентълменски. Д.Т.
Шшш алоо, ай първо сложете ред у ващи си къщя и тогава тръгвайте да наливате идеи за ред и порядки според вашите виждания.
Не те знам какво визираш като ползваш празна, но наистина душата ти е празна.
госпожи и господа! любещи, любени, чукащи и чукани! това тук е само изкуство. а значи и релакс. бъдете вдъхновени. и духайте, за да не бъдете бездуховни.
А пък според даоизма празнотата е по-ценна от пълнотата :) Д.Т.
Мамини сладури! Охххх, реката е безумно зелена и примамлива. Градът спи ли, снощен ли е...но няма много хора. Знаете ли, този тук е град - калейдоскоп. Няма постоянна аура. Сменил се е от Януари до сега. Все пак не е моя. Но ще му се тръкна малце :))
С тръкване няма се задоволи твойта паст, ще трее му при седнеш, да се нанижеш малко...
Наздраве, jps! Аз утре съм на работа и днес ще пропусна аперативите. Ще наваксам другата събота, като ми почне отпуската. В кой крачол е, не е важно. Важното е да се проветрява, че е горещо. : ) С.Г. (Как ми излезе име сега на Господарка. Аз и робиня съм понякога... :)
Магията е с мен! СлучаЕно влязох в farewell концерт на великата Табеа Цимерман и класа й Обожемой. .....
Изку Куригал, не е само до късмет. Както написах - работа си трябва. Това са две различни личности, два свята, които се сблъскват от силата на взаимното привличане. И дали ще се роди свръхнова или черна дупка, зависи и от двамата. Аз съм малко човек на крайностите. Както е казал поетът "силно да любят и мразят". Не се харесва на всички, знам. Знам и, че има в реалния живот жени като твоята героиня, но бих им препоръчала да си вземат багажа и да си тръгнат. Щастието очевидно не е там, където са в момента. Липсва ли комуникацията, разбирането, съпричастността, уважението, тогава любовта не е достатъчна, за да продължаваш. А децата, семейството, обществото, парите са... ами, оправдания. Борете се за щастието си, момичета! Само не се опитвайте да го крадете от други жени! Това е грозно и подло!
Обожемойобожеобожемой, ама как попаднах ассс на тоя разкошшш. Антракт е. Чета ви. Строга, щом под твоето налягане и любов си създала диамант, кой щур ще го изпусне? Браво! Момичета,венсеремос, щастието има и без сексо, бееее. Дайте ми музика. Залейте ме с нея. Че аз преспах с полдузина композитора току що. Оргазъм ли? Не бееееее…..В еуфория съм... И знаете лииии, няма как да го знаете, но миличките ми вие, видях един току що, виолист, на сцената свири и се напрягам и го слушам и гледам, а то ......знаете ли кой е? Герой от мой разказ от преди ден,два, беееееее....Описала съм го. Тук е сега. Жив! Обожемойобожемоййй Аз съм локва. И без вашия секс, дет си го можете такъв перфектничък. Ай, че пак почват.....Обоже :))))
Боже, слез и си прибери вересиите! Предходния, коментар и аз това им обяснявам- като не ти е приятно, никой те не спира. Обаче с гол дирник де се ходи, и до клозета не моат стигна. Лукса успокоява, но и сърбела сърби и вият недоклатени старци. Запомнете пълно щастие няма! Ще го напиша на вашият ВУЛГАРЕН език да го разберете. Не може и хуя до края и душата в рая.
Я каква хубава дискусия върви тук, така... изненадващо обогатяваща :). Разказът я заслужава, защото повдига сериозен въпрос по един много добър начин. Чак да съжали човек (всъщност май не!), че явно има и заметени грозни коментари. Пак щях да се обогатя със зВание И зНание ;). Господарке строга, аз си говоря сама, да, говоря си и с вас, не убеждавам никого, знам как съм стигнала до едно или друго в живота. Споделям, разказвам, обменям, не раздавам съвети, еле па присъди. Конформизъм ли било моето? Ммм. Да мога да си обичам човека такъв какъвто е и да знам защо съм с него? Не съм се била борила, приемала съм удобната позиция на жертва? Ммм. Я как едно питие с черешка ще ми дойде добре :). Да пием за това колко е пъстър светът. Jps, да, това ти мнение е продължение на един наш разговор, помня, че ме изненада и то доста. Да си настискаш и нагушиш твоето най-любимо момиче, ей! :)
Оп, и вторият мъдър (да не използвам стар) женски капацитет се изказа по темата днес!
Да бяхте седнали, да напишете по (още) един разказ на историческа тематика. Д.Т.
Анонимни, а теб какво те дразни, какво те блазни, че така накиселяваш? Кажи си :). Торбалане, от мене тц. Нямам време за писане. Не знам дали ще коментирам, сакън да не вляза в нечие пространство, не искам да нараня нечия нежна душа, но... ще чета. И читатели трябват ;).
Съжалявам, ако съм засегнал с обръщението "Строга господарка"! Не бях саркастичен, а търсех някакъв начин на обръщение. Мога да се съглася с всичко казано... и не съвсем. Не мога да говоря от чуждо име, затова не мога да съм по-конкретен. Но не мисля че е толкова лесно да се дава оценка на хора на чието място не си бил. Хората са безкрайно различни, което значи, че няма универсална рецепта за пълно разбирателство. Разказът можеше да го пратя и без посвещението, но то е важна част от разказа и дори краят не е случаен.
До мен е то, Звезда и съм щастлив! До преди малко играхме маджонг, сега аз малко с вас, то на таблета до мен.
Кукуригов, разказа без посвещението нямаше да е същия! Виж, как размърда не само похотта, ами и мозъците! Не обяснявай нищо, приятелю, велик си !!!
О, Изку Куригал, аз мисля, че Строга господарка страхотно й отива, ще извинявате, че се меся :). И много ме кефи тоя начин на мислене, чак си подскачам тук, че има хора, които го умеят това и са си попаднали на своя човек да е същият. Това ми усмихва всичко. Нека! :)
Благодаря, приятелю, jps! Не се обяснявам и не се оправдавам. Само пояснявам защо този разказ трябваше да го има. Този разказ трябва да замисли хората, приели човека до себе си като даденост, като част от обзавеждането или като обслужващ персонал, че имат личност до себе си. И да го оценят този човек, както заслужава. Нямаше за цел да призове недоволните дами да изневеряват. Много на брой млади жени на 30+ или 40+ пращящи от здраве и с бушуващи хормони са третирани като пенсионерки. Не е само до секс, а и до отношение. Затова ако поне няколко мъже след този разказ видят Жената в съпругата си, аз ще съм повече от доволен.
Кукцееее, ма ти нищо не каза, дали искаш да видиш женствеността ми? А? Да идвам ли? :)))
Ех, Чародейке, поставяш ме в неудобно положение. Ако ти кажа: "Идвай!" ще сме лоши. Ако ти кажа: "Недей идва!" ще ме е яд, задето ще изтърва тази твоя жар :)) Я, ела пък ако стане прекалено горещо има къде да се охладим :))
Кармине, споко бе, 1000 кубика мощ, дишай. Язе нали съм освобОден да шеткам, сичко е точно. Ако и ти се ерген, ей нА. Готови сме. Мчи ти , знаеш ли, че аз си намерих Шепота, ма и той женат ....Язък ми за косъма, поседе си нагоре известно време, па си полегна. :) Тъй е то, ма ней тъй от днес и ний знаем какво.....2 и 200стаааа :)))
Шъ метна лозарската пръскачка на гръб пълна с лед и вода и ще съм на педал. Ку много се разгорещите- викайте! Ида на момента!
Сателитееее, иди, иди, то се знай, че шей горещу. Пръскай по мени, че се не трай. Пръскай квато смеска имаш....:)))
Добре, Фейч! Ще взема и малката пръскачка пълна с бяло вино , лед, тоник и нарезан лимон.
Оххх, как ше го осмуча ас тоя лимоннн, как се изстискам над езика си, да ми цръцне живителни витаминки...:)
Вземи лимон и смучи пред музикантите на концертите! Ще се изненадаш от реакцията на тези с духовите инструменти!
Седнах до един канал, на пейка , на сянка, да се спасявам от музиката и в хотелската стая. Ех, водата така чудно ми действа, Сателите, некви идеи взеха да се въртят, нещо взе да ми се пише :). Ай , да видим, дали ще се роди някоя глупостчица.
Напиши нещо за съревнованието, Вещерице, да ни отнесеш главите пак :). И не мога да не отбележа, че ако се пече тройка, четворката ми се види някак по-атрактивна ;). Става и за карти, и за танци по двойки... ;) Симетрията е хубаво нещо.
Ех, Феичке, как не си ме видяла в кристалното кълбо, че съм ерген? Което ме подсеща... преди доста години ровех в един сайт за запознанства и попаднах на млада жена, която в представянето си пишеше: "Тук съм, защото никой не ме иска... също като вас". Баси удара с мокър парцал! Писахме си с нея известно време... ♀♂ Опа, Звезда, ти тук ли си? Едно блусче? ;)
Тук ли съм, не съм ли? :) Ще отворим нова философска категория. ;) Блус? И нещо по-живо също може!
Нещо по-живо? Слагай късата пола и бюстието и почваме ламбада :))
Това, Блус, колко градуса е? Чисто ли се пие?
"Споделям, разказвам, обменям, не раздавам съвети, еле па присъди." - Звезда, мързи ме в неделя следобед след припичането на терасата да се връщам в коментарите ти и да ти показвам, че не е вярно. Пък и няма смисъл. Сигурна съм, че си вярваш, като го казваш. Но това е като разни паради - не ги съдя, но това не значи, че ми харесват и имам право да кажа, че не ми харесват. Изку Куригал, изобщо не съм се засегнала. Това беше опит за шега, а каква ще съм зависи от настроението - моето и неговото. И откъде знаеш, че не съм била в тази ситуация? Просто съм направила друг избор. Защото в това вярвам. И защото другото ми изглежда бягство - и от проблема, и от себе си. Но, както и други казаха, всеки сам си решава от "камбанарията". Дано жената от разказа ти постигне хармонията, от която има нужда. Господарката
Вярвам ли си, не си ли? Още една категория можем да отворим :). Ламбада? Може, Изку Куригал. Харесва ми да ме повъртят малко повече ;).
Малко ще ми е странно да се обръщам с "Господарке" :)) Не казвам, че не си била в такава ситуация, а само че няма как да познаваш ситуацията на другите, защото между подобно и еднакво мисля че има разлика :) И не че държа на всяка цена да съм ти опозиция. Всъщност познавал съм жени, за които мрънкането за връзката им е като разговор за времето и които са правели едно и също и са очаквали различен резултат. На тях бих искал да кажа: - Мили, дами! Мъжете сме сравнително мързеливи същества и ако това което получаваме от вас ни устройва и ни е достатъчно, ние най-вероятно няма да се стараем да правим нещо различно и повече във ваша полза! ♀♂ Звезда, внимавай по време на танца да не паднеш по гръб, че едва ли ще мога да спра да танцувам ;) ♀♂ Наздраве, jps и другите! Няма значение с какво, ако ще с течност за чистачки да е :D
Хора, списах гадория! Тежка. Историческа. С много малко еротика. Ся кво? Да си я стискам ли? Май по- добре да.
Фери, бедна ти е фантазията какви "гадории" има подадени :)). Опитай да ги биеш! Д.Т.
Мили ми ДТ, понеже вярвам в случаЕностите, а туй сега се списа само, ще го пусна. Понеже от него ще ви изсъхнат пишките и желанието , и бъдещата импотентност, да не говорим за моя имидж , предлагам да се сбута някак между другите разкази, така да не личи много- много. А наистина нечем се състезавам. Трябва да е в темата, историческата, но имам желание единствено да разширя днешните теми с други, да отправя послание, да повдигна въпроси...ич не е порно ми си е гадория. Телеграфна. Сбита. Гадория. Ше вземем му турим предупреждение. Ок. Ся съм малко кат цапната от влак,всеки път на изход от Зоната е тъй...Какините ми, ставам от тая пейка, с тая гадна река отпред. :) Те са виновни!
Не че ще участвам, но до края на днешния ли или на утрешния ден е срокът за изпращане, Дядо Торбалан? В смисъл до 19-ти включително ли?
ДТ, нощес ли ги пускаш, след зеро часът? :)
Утре пущам, в дванадесетия час :). Д.Т.
Е, как ще се стискаш, Вещерице, то срамота ;). Нещо не ми се вярва да е чак такава гадория, не те виждам в такова амплоа. Пускай да проверим колко точно зла можеш да бъдеш. Кукуриго, айде да не ме плашиш, че ми подскочи сърцето... очаквателно ;). Ако пък се измориш, винаги можеш да разчиташ Jps да те замести... :) Приятел в нужда се познава ;). Нали, Jps? Изпрати ли детенце, че ида да ти седна на колянце?
Торбалане, разкази от соца, броят ли се за конкурса?
Да, Звезда! Настанявай се удобно!
Jps, разбира се! Има един от мутренското време ;). Тема практически няма, има сетинг и той е от минус до плюс безкрайност. Д.Т.
Дааа, та значи утре ще четем из мемоарите на авторите(елитните старчета) от сайта.
Звезда, не се товари с очаквания. Недей вади и лакмус. Мойто винаги ще бъдат сказки из женския свят. Зла мога да съм, пада ми пердето за мъст, обикновено. Но и бързо се откопавам. Ся, кат се изказа така "Дай да те видим" и ми сецна желанието за общуване като равна с равна. Дишай по- спокойно, бе. Различни сме. Бележник ли носим на гърба си? Аз си се излагам словесно по моя си начин. :)
Звезда, ти админ ли си? Ще четеш още сега ли?
Олеле, олеле. Дай назад :). Съвсем добронамерено го написах, без грам опит за съревнование! Любопитно ми е да ти видя страната, която така безжалостно описваш и предупреждаваш, нищо повече. Що така го възприе, не знам? Даже няма да коментирам, честна дума! Ще бъда само читател :).
Не, ще чакам дванайсетия час като всички останали :). Не съм админ и не искам да бъда. Твое е усещането, че нещо си меря, аз със сигурност не го правя и сега седя и мигам в небрано лозе.
Баси булевардите за марш, сгради за укрития и мащаби на панел и стомана...Време мий за бира! Звезда, без интонация и език на тялото, е лесно да сбъркаме. Сичко е точно.
Мда, помислих си, че е нещо такова :). Айде на другото колянце на Jps, че има две, да ги оползотворим ;). Да му споделим глътката да я прокарва по-леко ;).
Наздравееееее! Бриз, италиански барман, аперол....джинджър шот.....Жипесееее, подлагай го тва твърдо колено, че .....си бм :))
Така, ще трябва да ми заврете някоя цица в устата и да сипвате по нея бира, че ми заемате и двете ръце. Шъ трябва ви галя ...
Благородството задължава, Jps, уверена съм, че ще се жертваш! ;) Казват, че гледането, еле па докосването до женски гърди нормализирало кръвното налягане, борело и стреса... Та... в името на твоето здраве! ;)
Разтапяш ме с добрината си , Звезда!!! Ще те уважа навсякъде!
Директно се замаЯх! Дървя си се на себе си. Дантели, впита рокля, ебе ми се...:)))) Сателите, не само цица, ми и извор шти предложа. Я полегни да ти седна на лицето....молим
Язе съм, бре, шги ибъ и коктейла коварен
Докато воайорствам ще си сръбвам от запотената чаша. Някой да пусне вентилатор, че се потя от гледката :)
Изку Куригал, последен коментар по темата. От мен. Не за пръв път пиша ,че ми харесва, как пишеш. Но не вярвай на всички сърцераздирателни историйки, които ти споделят. Не всички са верни. ; ) Наздраве на пиещите, на младежите, на пенсионерите, на хейтърите, на незадоволените, на обичаните и на самотните! ( Мога поне Наздраве да кажа, нищо че не пия.)
Ти не се поти, Кукуригов, ми идвай,че и устата ми запушиха... Ако бях костенурка, щях да си пия със задника, ама съм прост алкохолик! Поооомооощщщ!!!!!!!!!!!!
Яяяяя, аз сам у сичките групи! :))) Наздравееее, да живей сайто еблив , дет ний събрал!
Жипесееее, споко, оправям нещата,сядам ти на ую и гледам в обратна посока, отдето иде Куки с живителни жинове....мммм.....и мезето си носи в него :)))
Мъжка дума, Jps, знаеш как да разтапяш ;). А че съм добра... Може ли в писмен вид? ;) Сертификат нещо, да си го имам черно на бяло? :D
Аааа, соре! Звезда май ще го забави....
Що ще го забави Звезда, ммм? Забравяш, че съм на колянцето на Jps в момента, или поне бях... Вече не знам точно къде съм ;). Па и Звезда свършва лесно и бързо, не бави много действието!
Звезда, няма проблем, ще изготвим сертификат, ама трябва да го подпише и завери с печат проф. Торбаланов. А там , какво ще изисква - незнам...
Аз пак хванах пътя...немам свършване, братче :) Ай, до после
До последния анонимен: знам, че всяка разказана ми история може да е или лъжа, или поне украсена. Научих го по трудния начин. Има хора, които като ми кажат "добър ден" и поглеждам къде е слънцето. Едва ли някой от близките ми хора иска да попадне сред тях. Всяка лъжа ги отдалечава от мен и те го знаят, така че засега нямам повод да се съмнявам в тези, които имах предвид. ♀♂ Подавам ти мезето, Феичке. Внимавай със зъбките, че ми е единственото!
Поздрави на всички и на автора за коментара - не е изневяра!
glup4omorski, радвам се да те видя сред регистрираните. Сега очаквам да те видя и сред авторите. Не се притеснявай - всички сме аматьори :)
Бях си казал че няма смисъл от регистрация но един потребител ми пили на главата от много много време.... опасно лайно е. Принципно не ми пречи дудненето ама нещо ме хвана в добро настроение и ей ме на... Хаха... Обаче това с разказите май няма как да стане - хубаво звучи да разкрасиш случка и да стане топ разказ - на теб ти се получава, за което имаш моите адмирации. Но някак не виждам как би ми се получило на мен - ще е секс случка описана в 5 изречения. А не е това целта на упражнението тук. Мога да ви кажа едно наздраве и че се радвам да убивам време тук когато мога и се радвам, че познавам лично тук таме някой - все качествени хора! Поздрави!
Морски, здравей! Имаш прекрасен словоред и мисля,че наистина не епроблем да разкажеш нещо, макар и в пет изречения. Наздраве от мен!
Въпросният дуднещ потребител сигурно ще е очарован от определението ти за него/нея хахаха. Наздраве и на теб!
E надявам се че този потребител катализатор не би се хванал за думичката - все пак ме знае, че ми е беден речника и по мила думичка не намерих ("лайно" ми звучеше по грубо) хихи ;) . jps - благодаря за приветстването и поощрението .... ще го обмисля! :)
#опаснотолайносечувстваполаскано
Fairy & Zvezda.... аде бе пичове, нема ли да се позапрете с тъпите си коментари бре..?? Сайта на Г-н Торбалан е сексуални истории, не за литературни критици и нереализилисе драскачи. Айде отворете си "FB" страничка и се раздумвйте там на воля и не досаждайте на възбудените хора. Убивате началните сигнали на сайта. Позамислете се моля...... Бай Нас
Бай Насе, ако ми се яви ДТ и ми каже да се омитам, барабар с коментарите си, никви грижи, ок. Но ти? Я си бий чекията , без да си тормозиш клетката да четеш каквото и да е под нашите псевдоними- разказ или коментар. Не си ми приятен, взаимно да пазим дистанция. Ясно ли е?
Бай Нас, сайтът не е на Дядо Торбалан, има си собственик. Съберете една подписка и го помолете да ме изгони в името на всеобщото благо. Аз се опитвам да създам среда, която да е комфортна и насърчава писането на еротични истории. Няколко пъти ти е задаван въпросът "Защо четеш коментарите, като те дразнят?", но нито веднъж не си дал адекватен отговор. Благодаление на тези ненужни брътвежи в полунощ ще бъдат пуснати тринадесет разказа, с обем между хиляда и петстотин и пет хиляди думи всеки. Без лигавщините в коментарите, тези разкази най-вероятно нямаше да ги има. Отпусни се, седни и пий една ракия с нас, поприказвай. Ще видиш, колко е приятно. Д.Т.
Добро утро, ДТ! Понякога нощем не знам дали ме стреля собственикът или Изко, знаеш нощните енергии са други. Но толкова се зарадвах да видя дълъг коментар от теб! И всичкото думи чисто Спокойствие и разум! Да вметна, беше писал някъде за паламуд и брат ти и да видиииш , как сънувам ассс, че съм дошла при вас и как залепнах за брат ти....:)) Хубав сън беше. :) Моля те, ДТ, не споменавай повече да те махнели от тая длъжност, че ми става много мъчно. Не виждам друг тук с толкова мъдрост, равновесие и разум да може да балансира и дава насоки. Единствен минус е,че сякаш повечко седиш в сянка, спрямо ако беше свободен лигоч като нас. Докато ти е приятно, върши си тук добрите дела, оценяваме ги. Дълбоко. :) Благодаря!
Фери, размаза ме от кеф рано сутрин :). С батко ми се бяхме метнали на сафрид, с паламуда беше някой друг. Брат ми хич не би имал напреко да залепнеш за него, стига да не те е страх от зла и ревнива жена. Знам и за нощните енергии, Емилиян Станев има един ловен разказ, в който обяснява как денят се надсмива над красотата и тайнствата на нощта. И как ме развесели, определяйки хаотичната ми натура, като уравновесена :))) Надвиснали са някакви хтонични сили над милата ни задруга, та ще видим къде ще му излезе края. Айде на горещото кафе! Д.Т.
Или на греяна ракия! Добро утро!
Торбалане, тук ли си?
Ей ме, на :), ама за ракия ми рано, пък било то и греяна. Но ако мно-о-ого нястояваш, ще отворя една бира за компания. Д.Т.
Изчезна ми последния изпратен разказ, да не наруших правилата?
А? Ъ? Как така е изчезнал?! Д.Т.
Ами преди се виждаше в моите разкази, чакащ одобрение, но вече го няма.
Ще се присъединя към питането на jps Торбалане. 4 от разказите ми изчезнаха. Весела
Регламентът на дружната ни списувателска дейност, е че разказите трябва да са анонимни, за да може читателят да ги оцени без тенденциозност. Та, махнал съм имената на авторите, това е :). Д.Т.
Последния ми разказ за надпреварата все още си стой в Purgatorium не е издърпан.Като досадна нотификация да се обадя:) Весела
Пу, мама му стара! Добре, че казахте! Отпускарската ги редактирам тия неща от таблет и щеше да стане беля. Готвите ли се за довечера ;)? Д.Т.
Леле щеше да стане страшно:) Четох толкова много и потребител от сайта не автор, а анонимен потребител много ми помогна. Готова съм за довечера и част от планинската ми група е мобилизирана да атакуват. Дебилни са, но ще се държат възпитано. От Сандански пълен support. Весела
Как става тая работа – да се пие греяна ракия хем посред лято, хем за добро утро, Jps?! :) На кафе съм, не мога да отлепя след снощно излизане. Препихме със смях и идиотия, за жалост ни сафрид, ни веян паламуд, само гръцки калмари ;). Приятелка ми разказва после няколко часа за пеперудите в стомаха си – страхотна история за влюбване... под вода :). За другите не знам, но чакам с нетърпение разказите, да, а сега подразбирам, че ще участваш, Jps. Ще е приятно да се опитам да ти позная разказа. Бай Нас, добро утро и на теб! Така да се радвам, когато някой ми каже да млъкна, особено мъж. Колко хубаво отношение имаш, просто ме разтопи на ранина. Приятно ми е да включа високи обооти и всеки трети коментар днес да е мой. Ще го почвам с любов: "Скъпи бай Нас..." :) Да се почувстваш оценен. Не ми благодари, за теб го правя ;).
Интересна теза е, че ебането отзад не е изневяра. Приемам го по-скоро за шега. Щом и двамата си правят кефа, значи е изневяра.
Звезда, тя греяната ракия е за цяр. Обяснявам: спирта разширява кръвоносните съдове и спомага захарта по - бързо да навлезе в клетките, а от там и в мозъка. Но трябва да се консумира с внимание - по една мярка сутрин. Моята мярка е джезве 500 мл.
jps, според забравените Замунда Банана Бенд, който пие сам, сам пада в казана ;) За съжаление не мога да се присъединя към компанията дори с бира заради служебни дела, но ви казвам "наздраве". Да видим тази нощ ще се спи ли или ще се чете до сутринта :)
Друже Кукуригов, решил съм този проблем! Аз, ще спя, секретарката ще ми чете!
То ще е като приказка за лека нощ. Сигурно ще заспя ако някой ми чете. Но и дори да остана буден след полунощ едва ли ще успея да прочета всичко. Може би ако си направим една виртуална седянка? Какво мислите по въпроса?
Jps, хлъц! 500! Не мога да понасям ракия, освен... да си измия прозорците. Ако знаеш как лъскат, особено със смокинова...! Но мъжете тук ще ме линчувате, ако продължа в тоя ред на мисли... Буквално усещам как ви настръхва козината от стрес :). Довечера, Изку Куригал, ще четем и ще обменяме мнения :).
Айди, да е на хаирлия днешния ден! Такааа , 13 разказа ле чух, май пак ще има изненади от необичайни автори. Вес- 5 бр, ДТ- 1 ( а може би е пуснал двааа, лимонката му той), аз, Жипес - общо 8- 9 броя. Кои са другите? :)
Звезда, довечера ще ми седнеш направо на пищова!!!
И да, ще има виртуална седянка. Аз сто пъти отварям телефона, докато се въртя нощем. Има опция разказите да се отразят обаче тежичко, ако има Средновековия и прочее , та тогаз ще ги оставям за денем. Миналия път всичко изгълтах за миг. Е, имаше може би два разказа, които ме спънаха още в началото да им схвана логиката и връзките между героите, пробвах ги до някъде и пак ги оставих за следващия ден. Понякога много информация, поднесена оплетено, идва затруднително за през нощта. Аз имам вече изцяло свободно време до полета в сряда, та ще се чете, пие, разхожда, чете, пие и те така.....
Каква примамлива закана, Jps, ама умееш да разтреперваш коленете на едно момиче ;). Но мисля, че в такъв случай ще пропуснем литературната вечеринка ;).
Торбалане, има ли нови участници?
Е,бреее, къде се денаха Unstandart ? Melissa? Яяяя и 15- ка хвана отпуска сигур...
Jps, братче, нямам право да кажа :). Аз за това не гласувам, защото няма да е етично с информацията, която притежавам. Ама... май-май има! Д.Т.
Такъв сън ми е кацнал на очичките, пуфтя и се мятам по леглото и изведнъж ми блясва един въпрос- някой гледал ли е филма, със сюжет бъш по темата на Кукце разказа тук, в който жена и мъж се оказват в дублирано място за годишната им почивка. Остават. Опознават се. Харесват се. Стават любовници и най- близки приятели. И така всяка следваща година, се виждат единствено там, за седмица, и наваксват с новините за децата си, техните избори, болести, житейски проблеми. Зареждат се. После пак живеят сред обичайният си ритъм, работа, семейство. Но без тази връзка, там, биха били загубени. Тя им дава стабилност, че ще бъдат разбрани, в най- тайните им помисли. Седмица в годината да бъдат не роля, а себе си. Знаете ли го тоз филм? Било е преди 20 тина години сигур, когато съм го гледала, да не кажа 30. :)
Не съм го гледала. Но се сещам за "Сол по кожата" от Беноат Грулт. По препоръка на приятелка я четох. Първоначално ми се видя много клиширана книга, не видях нищо ценно в нея. Като сюжет е подобна на филма. Срещнаха се, разделиха се, всеки със семейство, деца, живот. Срещаха се рядко, избухваше нещо ярко, зареждаха се. Остаряха така, после той внезапно почина. Сюжет за блудкав булеварден роман и така беше и написан. Но моята приятелка е на инвалидна количка. Беше го чела този роман, когато е разбрала диагнозата и прогнозата. Разказа ми какво е било за нея, какво е взела от книгата. После и аз я видях с други очи. Като читател не препоръчвам книгата, в никакъв случай, ако няма кой да ти обясни какво е взел от нея. Жажда за живот и оценяване на малкото късче добре контролирана лудост и страст. Как можеш да обичаш по различен начин хората в живота си, стига само да е обич.
Звезда, аз гледах само филма. Акцентите там бяха други. Чисто натурално физическо привличане без грам ментална близост. Духовна. Обожавах тоя филм, актьорът така хубавичко ми действаше. Героят се оправдаваше, че все някой е трябвало да остане, в селото, наследи рибарския занаят на баща си. Когато при едно тяхно виждане, може би ваканция в Париж ли, Ню Йорк ли , тя го заведе в галерия, той не оцени изкуството. Защото на лодката, нарисувана на масленото платно, нямаше изписано име/ номер. Не отговаряло на истината. Но пък на погребението му, вдовицата му предаде нещо на любовницата. Знаела е. Страдала е. Приела е. Защото нямаме власт на чуствата си, тя е предпочела да бъде съпругата, макар и втората в сърцето му, но да е до него. Всеки ден. Всяка нощ. Сюжети различни. В тоя филм дето го търся, имаше един кулминационен момент, дали дете бе починало, дали тежка болест, не помня, освен че тя премина вододела на кризата и продължи, благодарение на него, там , до нея. В семейството всеки преживява обща криза различно , отчуждават се , всеки търсейки отговори. Но чрез тази седмица в къща, в гората, до езерото, тя изплака навън всичко, което й пречеше и се върна при мъжа си, за да му помогне. **** В крайна сметка , май общото е, че правила няма, нито добро и лошо не са установени, а учител( партньор) се намира, когато ученикът е готов. Без обещания. Без очаквания. Споделени мигове разни, колкото да събереш сили и да продължиш. Влакове на мост. Срещуположно разминаващи се. За миг изглеждат като един.
Е, то за подобен може да се нарече и "Последно танго в Париж". Но не ми е познат филма, за който говориш, Феичке.
Не си заслужаваше много да помня "Сол по кожата", но вярно, че го имаше и това – с лодката, с погребението и вдовицата, акцентът на плътското. На мен друго ми беше важно: да гледам тази блудкава история през очите на човек, видял някаква утеха ли, стимул за живот ли, за приемане ли... не знам. Промени ми изцяло мнението. Харесвам да обсъждам книги с други хора, дават ми разнообразие от гледни точки.
Звезда! Веднага родих идея! Ми хайде дай едно заглавие, моля, та след някое време да обсъждаме. Тук? Лит кръжок :). Сериозна съм. Това е като бонус добавка към дизела. Който иска се включва. Обогатяване си е. И без туй и сексо ни е дигитален, явно няма да пием чай заедно, от порцелан , всеки последен четвъртък на месеца. :) Изобщо нямам ограничения в тематиките. И готварска книга да е. Гледните ни точки ще са интересното. Хайде! Дай заглавие и почваме! :) Искаш ли?
Изненада ме, Вещерице. Не знам как да реагирам :). Мисля, че тук не е мястото. Няма да се чувствам удобно и ще получим не малко хейт. Блазни ме, да :). За книги съм винаги отворена да обсъждам, но не тук, не :). Впрочем аз вече участвам в читателски клуб. Обсъждаме по една книга месечно. Като наркотик са ни срещите. Лятото ми е натоварено и трудно мога да се ангажирам да чета извън професионалните ми ангажименти. В момента се задъхвам със срока за един ръкопис. Но... да оставим вратичка, искаш ли? Ако се съберат още пет души, за които е ок да го направим и се съгласят да участват и да спазят сроковете за четене и за обсъждане, може. Съмнявам се, че ще се получи в сайт за секс разкази обаче. Отсега си представям коментарите на бай Нас и други подобни ;). Малко ли ни хранят и без друго ;).
От край време мъж ми ме съветва да си пиша в блог. Нямам такъв засега. Но ще се консултирам с него , да помислим под каква форма ще е най- удачно да се осъществяват дискусиите. Защо не? Понеже пиша, когато както ме напъне музата, преди пусках във фейса, но там се размива всичко , покрай профи контактите, вино - дружките и тн. А! Чакай! Пуууу, дъсеееугъзето! Имам блог във фейса , точно за целта. Забравила бях. Ми да. Ето. Край. Решено. Има ли и други навитаци, действаме. Аз всъщност много малко чета напоследък. Наесен винаги ме викат книгите на Дънов, училищно време става. Но се ентусиазирах. Оставям голяма дъбова врата тук, с резби на цветя и дръжка ковано желязо. Арката отгоре е мароканско синьо. А къщурката бяла, по гръцки. Вътре е почти празно, полумрак, аромат на лавандула, мрамор по пода, нефритена маса с ваза цветя и салон с леко разхвърляни различни форми и десени места за сядане. Витрина с порцелан. И открит бар с гарафи уиски , ъфкорс. :) Това е приемната. Имам къща за живеене през вътрешния двор с шадравана. Там съм лятото, когато културния живот в града е затворил за ваканция. :)))
Интересна идея, но както знаем всеки си има различен вкус и да караш хора да четат нещо, дето не е тяхното... Да не говорим каква асоциация предизвиква четенето по задължение
Прието, Кармин, ти си наливаш напитка само, оглеждаш сбирката и си биеш камшика към скалите наблизо над водната шир. Седиш сред макове, вдишваш вятъра , па се сурнеш към пивницата долу по серпантинения път.
Да, Изку Куригал, напълно те разбирам. Повечето хора реагират точно по същия начин: "Някой да ми казва какво да чета? Какво?! Неее!". А четенето по задължение е остатък от училище и асоциацията е неприятна. Няма да се опитвам да те убеждавам, но при нас в клуба се въртим в избора. Дори книгата да не е "нашето", после при дискусията излизат страшно интересни прочити. На интелектуално равнище е като много добър секс.
Абе, дайте да обсъждаме питиета!
Айде станаха минус двама. Шги евъ и у неинтелектуалните :))))). Звезда, напълно разбирам какво имаш предвид. То си е докосване до ум, гледна точка, психо казус. Като да пиеш на маса на улицата и да разчиташ съдбите на минувачите. То си е партия шах. Ъъъъ, може би не шах. Танц. Мани ги тия двамата, шги ползваме за коляното им. :)
Фей Дънуей, как лошо се отнесе с Бай Нас!!! Не бях те чел в такава светлина! Иначе за книгите , ще участвам.
Мисля, че не ме разбра, Чародейке. Звезда ме разбра. Да не давам пример с препоръка от нея, че ще ме оскубе до последното перце, а даже може да си отреже маникюрите и... о_О не-не-не. Аз чета, но по лични предпочитания. Такова говедо съм, че като ме задължават нещо гърбонастръхвам :)
Жипесе мой, значи не познаваш дясната ми половина. Че аз от глупост нагоре ги ръся нон стоп. Често стават велики попадения. Е, след 20 г и мойо се понаучи да се кудоши. Кака*излизам*шопинг
За коленете им, викаш? Сигурна ли си, че нямаш предвид това, което е на север от тях? :) Пак става за сядане! Иначе, за протокола, ако ще го правим (чаепитието с книга в скута), ще е анонимно тук, а не във Фб. Достатъчно си го отнесох от неправилна преценка, за да обнародвам реалния и алтер его профилите си. Надявам се, ще разбереш ;). Но просто не вярвам особено в човешкия род, че ще се съберем пет души. Бас хващам, че сега ни връткат очи и ни точат язвителни коментари.
О, Изку Куригал, аз пък нямам такива скрупули. Ще те изтипосам ведно с пълното ми недоумение #макактака?! Препоръчах на тоя цар на хумора да прочете поне две книги на Тети Пратчет и... той заспа на "Морт". Сега мъчи "Жътварят", а аз си вземам бележка и повече книга няма да му препоръчам. Толкова бях сигурна, че с Пратчет ще издигне, ама ей на!
"Ще се издигне" да се чете "ще изригне".
Ма, как ги четете тез книжки бе?! Те не се ли оцветяват???!!!
Хах. Да. Ако си на пет :D
Ами аз няколко пъти предупредих, че фентъзито не е моето, докато фантастиката ми е фаворит, ама ти, Звезда: "Не! Ще ти хареса Тери Пратчет!". В интерес на истината "Жътварят" май е малко по-забавна... или почвам да му свиквам :)) Така и така съм взел цялата поредица... ♀♂ Джипиесов, аз си знаех, че повече от рецепти за коктейли не трябва да чета, ама ей ме на - подлъгах се :)
Само да вметна Fairy филма мисля е Same Time Next Year в оригинал от 1978.... ;) Но може и да има нещо по ново като римейк.
Невероятен разказ.А коментарите направо разбиха брояча.Браво авторе.
Изразявам бурно несъгласие за Пратчет! Абсолютният шедьовър е "Малки богове", за зарибявка са "Фантастична светлина" и "Цвета на магията". Обаче за хора, които не обичат фентъзи просто няма смисъл. Брат ми попива всичко в сетинг научна фантастика, но изпитва органична ненавист при споменаването на думата "магия"... инженер. Д.Т.
Благодаря, Миндил72! Но не вярвам, че броячът на коментарите е показателен за качеството на разказа. ♀♂ Звезда, и аз ти препоръчах да прочетеш нещо на Сан Антонио (като засега можеш да пропуснеш "История на Франция"), но ти се направи на приятно разсеяна. ♀♂ И така. Стоя си сам с чаша пред мен, двете ми колена са свободни и няма кой да каже "наздраве".
Ей, го на! Значи не съм изключение :)
Какви са тез, Пратчет и Антонио??? Къде отиде добрия Куельо? Приятел, наздраве!!!
Виновата. Два пъти. Един – за Сан Антонио. Ще прочета нещо, обещавам. Есента да е :). Втори път – че не се допитах какво от Пратчет би допаднало на мъж. Аз по случайност почнах със "Стражите! Стражите!", но най-искрено съм се кефила на книгите със Смърт и Ринсуинд. "Малки богове" е жестока сатира, но някак не ме грабна.
Звезда, ти заби коментар 200 :)) ♀♂ Хайде, наздраве! Важното е, че се разбрахме, че всеки харесва различни неща в книгите ;) ♀♂ Колега Джипиесов, тия двамата няколко пъти са били опандизвани като нелегални производители на алкохол-менте, затова не ги знаеш :))
Така ли? Зная две и двеста ;)! Торта... нещо... да почерпиш? Нали се осребряват? Наздраве на пиещите! :)
Щом въртят ментета, да гният в затвора! Аз мисля да отказвам алкохола! Ще го карам само на концентрат.
Добре, Звезда! Имаш от мен 10% от хонорара ми от сайта за разказа :)) ♀♂ Хайде дружно да унищожим алкохола, jps! Първата чаша на екс :D
Наздраве, друже! Да се почваме в очакване на полунощ, пък докъдето устискаме! Наздраве компания! Наздраве Бай Нас!
Наздравеее, дружинка ! Розе просеко :))
Glup40morski, жив и здрав да си, тоя е филмът! А се ява у града ти, А си пил узо с калмарки! Браво! Well done! :)
Не остана много до полунощ :) Събираме ли седянката? За съжаление Звезда била заета, но ние може да подгряваме :) Имаме си и един анонимен при нас на масата, така че компанията нараства :)
Анонимният съм аз, Перчем наперен! Докато се логна и па се върна да скролна и разкази и двести коментара.....пиша си ей тъй 5/4
Ми хайде де! Аз се напих, преспах и започвам пак, а вие се мотаете! Излезе и късмета на Феята, Звезда я няма, сега ще е между двама!
Хубава идея, jps. Чародейке, предай се! Обкръжена си!
Значииии, първо искам да ми застанете в редичка. Да ги обелите, да ги видя. Да ги помачкате пред мен. Да ви следя израженията на лицата. Аз през туй време ше жулна една рикийца. Може и две. И после ....докато излезат разказите, искам да сме много заети, ама никой да не скучае и да ми зАспи!
Ми... ха наздраве! Ако ме напиете, може да ги пусна и по-рано :)). Д.Т.
Дааааааа, ДАДАДА! Пък ако някой се доклати да ги настига разказите, ше му дадеш тласък отзадЕ и готово! Дааааа
Дядо Торбалан, изкушаваш ни като в оня виц за циганите пред Народното събрание да почнем да скандираме: - Искаме! Искаме! - Какво искате? - ще попиташ ти. - Каквото дадеш, бате! - ще ти отвърнем :)
Феичке, ще ти го дам да си поиграеш, ама не ходи много далеч!
Хахаха, бях го забравил тоя виц :)). Обаче, само с позволението на Весела, тя е джъгърнаута на тази сесия. Д.Т.
АХАХАХАХАХА, как ми сей поскачало на ластик. Ще си повъртя кат въже ;)
Е, тя Весела сигурно дебне в засада да стане полунощ. Не ми се вярва някой да праща разказ в последните два часа, но щом тя е инициатор на темата нека тя да каже може ли по-рано да четем :)
Звъня й, веднагически! Она пече гъзинка в гръцко. Ей сега ще даде ответ. :)
Браво Кукуригов, коментарите под разказа ти, достигнаха нивото на кръвното ми!
И на мен на долната граница, Джипиесов
А вий двамата къ се намерихте, къ се сдушихте :), много сте сладинки. Така да ви се пасна приказката :) евала
Еееее, все ме водиш!!! Наздраве! Торбалане, пускай ги та до полунощ да сме гласували!
Не, не! Тя не е инициатор на темата, тема няма. Има сетинг, а темата е от минус до плюс безкрайност. Весела е двигателят, без нея щях да съм теглил една на цялото мероприятие. Д.Т.
Ти само ела между нас, Феичке, че да ни паснеш и ти ;)
Дебреееее, Сателит, къ се изпуца! Бам Баам ! Нема лабаво, ш'четем и ш'ревем
Колко деликатно ме покриваш, Изпо Преминал, цена нямаш :). Знам, че не казваш голата и скучна истина, за да се облажиш насаме с Фея, без да ти светя. НО! Аз бдя, дебна, слухтя... и си разкрит, невернико! Глобата ти се пече на къс маникюр ;). Наздраве и приятен купон. Налага се да ви оставя, нищо, че сте толкова забавни... пенсии ;). Заканила съм се да правя нещо супер приятно, много упадъчно и морално недопустимо... :)
Наздраве да кажете за Филип, че ме държи цял ден в страхотно настроение.И заради участието на Фейри и Jps които в последния момент се включиха. Давай Торбалане. Весела
Ясно, Звезда се е събрала с Бай Нас!
Наздраве, Вес! Все да ти е хубаво!
О! БОЖЕ! МОЙ! Разконспирирана съм!
Дядо Торбалан, думите ти се документират. Да напомня ли или да се престоря, че съм забравил как Весела искаше УП-3 от сайта ;)
Ма той е педерас?! Как тъй :))))))
Айде, нападайте! Д.Т.
Кукце, Вес е най най най железния дисциплиниран човек тук. Пише. Мълчи по месец. Държи на ебавки. Нищо лигаво няма в нея. И иска едно- чисто и забавно пространство тук. И работи за това. Не чака. Не стои встрани. Заслужава си всичките звания. Недей се подбъзиква сега. Давай да четем. Без кой кога какво....Гледаме напред. Тамам всичко пак хубавко си се подрежда, почти сме се разстлали на есенен килим ....цветен шарен.
Шегата беше към Дядо Торбалан, Феичке, и не беше за сметка на Весела, дори напротив. Моля те не търси под телето вол ;) Ако съм засегнал някого посипвам си главата с пепел и моля за прошка! Ако помните „Приключенията на Котарака Леополд“ там котаракът казваше: „Ребята, давайте жить дружно!“.
Fairy с удоволствие!
Пу първа! Прима нокте е на Торбалан. Очевидно, очеизвадно. Другият торбадедов е за жената-мъж, мъжът-жената, карах по диагонал. Пу, че си лесен. Два на Весела отметнах не до края, по заглавията знаех чии са. Утре ще ви чета нормално, както и останалите. Пусто любопитство, върнахте ме от насред крачка.
Е, как, Вещерице, отивам ДА СВЕТЯ! Всеизвестен е моят фетиш към хомосексуалния секс!
Супер е , продължавай да пишеш.
Той и един мръсник ми лъжеше, че да го вкара малко в дупето не е изневяра, дори не било секс. Аз имах гадже. Първо, не влезе малко, а целия и второ, не беше за кратко. И го питам "какво правиш, бе, ти направо ме ебеш, аз не съм такава", а той ме успива, че това не е секс. Накрая ме излъга, че не е свършил. Питам го, тогава каква е тази сперма в презерватива, нали не беше секс, а вече той се облича да си ходи. Знам ги аз!
Подобна история преживях. Разликата е, че и двамата са със семейството и се познават от детството. Ако е някакво оправдание и двете семейства бяха в обтегнати отношения. " Не изневерилите" ще ги представя като Иван и Мими. Всичко започна с една случайна среща на улицата. Не се бяха виждали, чували или срещали от много години,но момента, в който се засякоха сякаш всичките години се изпариха. Срещнаха си погледите и в този момент и двамата разбраха, че искрата между тях никога не е била угаснала, въпреки годините отчуждаване. Започна с безобидна покана за приятелство в социалните мрежи. Последваха информативни въпроси : Как са, Какво са правили и постигнали през изминалите години и т.н. . С времето чатовете се задълбочиха и прераснаха в разговори. Разговори с часове, за всякакви глупости ( какво са си купили днес, какво са обядвали и т.н). Половинките забелязаха постоянно стоене на телефона в безмислени разговори или биваха пренебрегвани докато се увличаха в чатене. Започнаха въпросите и разбира се започнаха и лъжите. Постоянно имаха оправдание, че няма нищо между тях, че са само приятели, но никога не прекъснаха отношенията си. Те самите не искаха да си признаят колко на дълбоко са нагазили в отношенията си. Един ден Иван реши да проведе откровен разговор със съпругата си и да и обясни ,че няма нищо между тях и че никога няма да има. Разговорът беше дълъг, но в крайна сметка истината излезе на яве. Те са се срещали безброй пъти ( приятелски и интимно), но винаги са го смятали за малко недоразумение, което няма да се повтори ( до следващият път). След този откровен разговор решиха да приключат всякакъв контакт понеже обичаха половинките си и семейството си. Издържаха само ден-два и подновиха отношенията си , но много по дискретно и предпазливо със същото убеждение, че нямат чувства един към друг и са само приятели.
Ако някоя жена,семейство или 2 жени желаят секс с по въсрастен мъж може да се обадят 0896 11 0073 гарантирана дискретност и удоволствие
Да, бе, не е изневяра. Все едно да повярваш на уличният фолклор, че секса в дупето не изневяра. (ж.36)