Опасен чат

11.06.2023 | Fairy

Тя изобщо не очакваше, че ще ѝ се наложи да е бдителна в тихия следобед на пролетта, когато междублоковите зелени пространства пропускаха слънцето във весели мозайки. Гугутки огласяха короните на дърветата. Мирна дрямка бе успала жителите, та изоставения на произвола си градски шум, се дразнеше от всеобщия мързел и пуфтеше от скука чрез далечен тролей или най-много лигочен писък на дете, неприбрано навреме да спи.

Цъкаше си по телефона, вървейки, а бойните розови спортни обувки стъпваха без да гледат. Изведнъж непознат номер звъни. Вдигна. Чу се приятен мъжки глас, топъл, дълбок, с равна интонация, от която настръхна:
- Качи се в джипа! Черен мерджан, отдясно ти е паркиран.
Неволно погледна натам и се стъписа, че наистина вижда черен джип. Още не беше затворила телефона. Сети се да пита:
- Кой си ти?
- Изпълнявай!
- Бе я върви на майната си, психар… – успя да каже, преди от задните врати на джипа да излязат два добре оформени левента и да я вкарат вътре.
Пулсът ѝ се качи до обороти на Ферари на светофар, подредено до сив Опел, форсирано за тъпа показност. В купето – тишина. Тя в средата между облечени в костюми момчета. Шофьорът гледа само напред.

Паниката е враг. Тя изчака да види каква им е целта и бързо се сети, че има код за спешни повиквания на телефона, само трябваше да го поглежда крадешком и да действа с пръсти. Телефонът още бе в ръката ѝ, държана здраво от седящия до нея. Пак се включи гласът отпреди малко, но през блутут огласи вътрешността на джипа:
- Не започваш добре! – и се чу тих присмех.
Чак сега я осени прозрението. Тя си пишеше с един свръхмистериозен мъж, склонен към командорене, абсолютна мъгла около личността му, но пък палещо перверзен. Все опитваше да я подчини. И понякога успяваше.
- Какво искаш? – пита тя, все едно знае всичко за него и ей сега ще го контранадцака.
- Искам същото, което и ти, мила! Засега ми покажи путката си! Вдигни роклята! Разкрачи се!
Няколко секунди тя стоя замръзнала. Забеляза, че момчетата стоят като истукани, нито мръдват, нито я гледат. Като роботи, взрени напред.
- Не мога пред тях. – призна си тя с тих глас, макар да усети възбуда и да ѝ се искаше точно обратното.
За нейно съжаление гласът веднага се отзова:
- Излезте!
И двете момчета за нула време бяха отвън, подпрени с гръб към вратите. Шофьорът остана.

Тя разбра, че не може да иска повече, преди нещо да е дала. Пък и усети, че ѝ се зачервяват бузките. На лицето. Тази игра взе адски да ѝ харесва. Бог знае защо, но му имаше пълно доверие. Огледа таблото пред нея. Накрая забеляза камерката, точно под огледалото за задно виждане. Смъкна си леко задника до края на диванчето. Беше облечена в най-обикновена спортно-елегантна горчичена рокля, свободна, без много вталяване. Придърпа бавно крайчето ѝ нагоре и я нави на корема си. Бедрата ѝ изпълниха с пищно присъствие джипа и отблясъкът им се усети като фина музика. Бавно раздалечи колената, гледайки право в камерата. Възбуди се от тази си освободеност, от мълчаливото присъствие на момчето-шофьор, докато дантелата, едва прикрила путката ѝ, примамливо привикваше погледа от камерата да я изучава и прониква с вещ анализ.
- Събуй ги!
Пак секунда мълчание от нейна страна. Усети издайническа влага да я затопля изпод присвитите от възбуда коремо-слабини. И в чата им си го биваше Господарят, но това надмина всичките ѝ очаквания. Бог знае дали бе той. Никога не бе чувала гласът му. Но нямаше как някой друг да се интересува точно от нея, нали?

Тя си помогна с двете ръце и изхлузи бикините. Телефонът остана до нея. Уж небрежно тя отключи екрана му. Макар това да се случи зад навигаторската седалка, все пак светлината на екрана огря тъмната кожа на седалките и купето засия.
- Не създавай проблеми! – се чу, този път не толкова приятелски. - Разтвори се! Пипай се все едно си сама. За мен.
Тя вече знаеше, че това ще последва и мислено беше подготвила театъра. Лявата ѝ длан спусна пръсти към срамните устни и ги разтвори с широка вилка. Десния среден пръст бе облизан и се спусна към клитора. Започна с бавни кръгови движения около него, но възбудата ѝ се покачваше и тя повдигна леко таза си. Остави се на вълната желание да я залее и притвори очи, за да продължи с галенето без да се разсейва. Пръстът ѝ изсъхваше от триенето и тя го потопи с бавно проникване в мократа си вагина. Устните ѝ мляснаха. Плъзна пръст по грапавия ескалатор и в топлата прегръдка на мокрия кладенец. Цялата потръпна от пелерината импулси, които се изстреляха по тялото ѝ, за да съобщят, че ендорфини и тестостерони завземат властта. Наби пръстът до края му. Кокалчетата ѝ притиснаха отвора на вагината и смачкаха цялата путка, която потръпна от кеф и се отпусна да приеме завоевателя. Извади мокрия пръст и оставяше мокра диря, докато стигна отново клитора и го затърка все по-бясно. Знаеше, че гледащият срещу нея не може напълно да вижда цялата отворена лъщяща путка, ако ръката ѝ постоянно преминава по нея, за да разтегля бледолилавите устни встрани, да обладава скоротечно дупката с цел овлажняване и все по-интензивно триене на клитора. Затова започна да се повдига в таза, доколкото може, и да си присвива задника, за да е интересно на наблюдателя как гъза ѝ активно участва. Лакомо пулсиращ. Цялата ѝ интимна женственост се превърна в театър на еротично гмуркане на пръсти и мускулни спазми. Отдаде се на новооткрития фетиш да бъде наблюдавана. И дори щеше напълно да забрави къде се намира, ако не я прекъсна гласът:
- Обърни се! На колене! Искам да видя задника ти!
Тя тъкмо беше добре загряла с пръстите по клитора и аха щеше да свърши, когато ѝ отнеха удоволствието и това я напрегна. Засрами. И ядоса, че не е оценено старанието ѝ или още по-лошо, не е било на ниво.
- Я върви на майната си! – тросна се, събирайки краката.
Последва секунда тишина. После момчетата влязоха рязко. Тя бе обърната с гръб към камерата. Колената върху седалката. Главата натисната зад облегалката, ръцете ѝ огънати над гърба. Заметнаха ѝ роклята и тя се оказа с оголен гъз срещу камерата, но със сигурност не се представяше под добър ъгъл и това я притесни. Понеже в чата им се водеше богат на перверзни фантазии разговор, тя знаеше, че сега е нужно да се скърши в кръста, да се заголи хубаво облия задник за максимална видимост и достъп и да остави кръглите бузи на бутовете да се очертаят встрани като най-примамливо изписана безкрайност.

Гласът заговори:
- Сега си вербувана! Ще изпълняваш! Каквото кажа. Кражба. Убийство. Разврат…
Кръвта ѝ кипна. Как смее да говори на сфинктера ѝ. Да ѝ заповядва?!
- Мечтай си, задник! Добре, че имаш слуги и си далеч, иначе си загазил, куре сплескан! – изписка тя нервно на един дъх, заглушена от облегалката.
Последвалите събития са трудно описуеми. Тя бе завъртяна по дължина на седалките. Пак на колене, всъщност на четири крака. Този, който ѝ седеше по-рано от лявата страна, сега се падаше зад нея, я облада. Влезе ѝ в путката. Идея си нямаше как и кога се е надървил, като изобщо не я бяха пипнали, нито погледнали. Просто както си беше нагъзена усети топъл хуй да я допира в путката и без колебание да нахлуе до дъно, макар бавно и внимателно. Главата ѝ биде натисната в скута на седящия сега пред лицето ѝ, и устата ѝ пое прекрасен горещ кур. Мощна вълна на възбуда, отвъд някога изпитваното, я заля в екстаз. Отдаде се да лапа тоя венест красавец, без да я е грижа хубаво ли му е, по правилата ли е, лиже ли ствола и прочие. Просто искаше нещо мръсно, перверзно да я обладава навсякъде. А ароматът на натурален възбуден мъжки атрибут, тръпчивостта, соления вкус я побъркваха. Гардът зад нея си знаеше работата и ритмично я блъскаше, до дъно, при което хуят му изпращаше сигнали за абсолютното удоволствие към вече замъгления ѝ мозък, не приемащ реалността като истинска. Разтърси я оргазъм. Не разбра как стана. Но това, че се отръска и мрежа фин ток премина по тялото ѝ я накара само да иска още и още. Продължиха така известно време. После гласът нареди:
- За всяко неподчинение ще следва наказание!
Тя се присмя искрено, повдигайки мърлява физиономия, омазана от лиги и сокове. Погледна към камерата:
- Да де! Кой мислиш командва парада?
Искрен дълбок смях раздра микрофоните в купето, последван от гърлено продължение с по-нисък тон и малко закашляне на края.
- Момчета, време е!
Тя бе върната на колене в средата на седалките, с гръб към камерата, главата долу, ръцете на гърба. Чифт ръце ѝ разтвориха бузите на задника. Потръпна от предвкусване на удоволствието. Ммм, щяха да обладаят и отзад. После усети хладно метално присъствие да докосва сфинктера и да бъде намушквано с настойчивост в анала ѝ. Помисли, че е плъг, за което много пъти бяха говорили. Тя обичаше да носи.

Гласът, наблюдаващ тази операция с тих интерес се произнесе:
- Това е капсула, съдържаща прах от кремацията на верния ми пес. Умря ми скоро. Още скърбя. – гласът само стана кадифен, без да омеква. - Сега ти си моята кучка! – върна се стоманата в изказа.
- О, Господарю, за мен е чест и удоволствие! – произнесе разчувствания сфинктер, затворен зад капсулата с безмерна любов и преданост. - Наистина съжалявам за загубата ви! Може ли да се обърна, моля?
- Да, мила, обърни се. – и когато тя го стори, той продължи да я гали с думи: - Имам нужда да те виждам. Да те имам, независимо как и посредством какво. Приеми ме за свой Господар, моля те! Сигурен съм, че го искаш. Не бъди обичайния инат!
Тя понечи да отвори уста без да мисли, но остра болка я преряза в сърдечната област и установи, че той се нуждае от нея, моли я, обича, може би, без да осъзнава какво му се случва, просто действа по познат и заучен метод. Да заповядва на събитията. Стана ѝ адски неудобно, че момчетата му слушат това.
- Бях твоя и преди да те срещна, глупчо! Но сега… мисли му, ако някога решиш да ме освободиш! Вече носиш отговорност. Опитомил си ме. Ясно ли е?
- За единствен и последен път ми говориш така! Моя си! Обръщаш се с “Мастер”! – пауза и отново кадифен глас с овладян сърдечен пулс: - Свободна си! Беше тръгнала за някъде.
Мълчание за две секунди. Раздялата раздра кожения салон с остротата на болката си.
- До писане, Мастер! – последва колебание и преглътнати думи неизречени увиснаха в небитието.
- Да. – същото се случи и в неговото гърло.
Момчетата ѝ помогнаха да се оправи и джентълменски я изпратиха извън джипа.

Слънцето я заслепи за миг, после зайчета заиграха по тялото и стъпалата ѝ. Затопли се, като да излиза от ледена мъртвешка бездна. Защо, по дяволите, животът ги бе разделил? Не бе ги срещнал… изобщо.