Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Страхил по залез слънце с уморена стъпка влезе в супермаркета и взе бутилка евтина водка. Не след дълго с несигурна крачка се отправи към квартирата си надигайки бутилката още по пътя. Две седмици безплодно се опитваше да си намери работа и скромните му спестявания бързо се топяха. Никой не искаше да наеме бивш затворник на 34 години.
Малко преди да влезе в квартирата си нещо се сгромоляса близо до него. Видя младо девойче на земята, разтриваща се около ожулената си кожа на едното коляно и единия лакът, а велосипедът ѝ на земята приличаше на прегазен от камион. Отиде до нея:
- Добре ли си?
- Изглеждам ли ти добре, мамка му!?
Страхил без да я пита обля раните ѝ с малко водка. Момичето взе да ръмжи и го изгледа злобно. Той не обърна внимание на псувните ѝ, а се огледа, отиде до една Жигула наблизо, срита багажника, който се отвори без проблем и взе аптечката отвътре. Върна се при момичето и отново без да я пита взе да обработва раните ѝ. Тя като че ли беше онемяла от изненада. Страхил дори я превърза, след което ѝ каза:
- Обади се на някой да те прибере! Нямам кола да те закарам у вас.
- Може ли… да остана тази нощ при теб? Тъкмо… избягах от дома за сираци.
- Не ти препоръчвам! – Страхил се подразни от тази възможност и се опита да я уплаши с истината за себе си. - Пиян съм и наскоро излязох от затвора за изнасилване. Изчезвай преди да си пострадала!
- Не ме е страх от никого! – уверено каза момичето и в ръката ѝ се беше озовал нож тип “пеперуда” насочен към него. - Нямам GSM пък и няма на кого да се обадя.
Страхил въздъхна. Планът му беше отново да се напие до безпаметност и това хлапе почваше да го дразни.
- Виж какво, момиченце…
- Не съм момиче! Почти жена съм! След 2 месеца ставам на 18, което…
- НЕ МИ ПУКА! – кресна Страхил. - Умри тук ако щеш, просто ме остави на мира!
- Само тази нощ! На сутринта си тръгвам, като измисля накъде да тръгна. Обещавам!
Страхил се хвана за главата частично закривайки лицето си. Дишаше бавно и дълбоко. Какво пък толкова? Просто ще каже “Не!” и ще си влезе в квартирата. Когато погледна към момичето тя протягаше към него ръка. Той ѝ помогна да стане и тя се вкопчи в него:
- Води ме!
Страхил въздъхна примирено и я поведе към квартирата си. Още в коридора на жилищната кооперация ги блъсна грозен коктейл от смрад на вкиснато (повръщано?), урина, мухъл и на мърша. Мъжът беше свикнал, но момичето сбърчи нос. За неин късмет в стаята му смърдеше “само” на мухъл и мъжка пот. Тя се отпусна на единственото легло “персон и половина”, което е имало и по-добри дни преди 30-35 години. Мебелировката на стаята се допълваше от маса с два стола, закачалка, малък гардероб с увиснала врата, няколко етажерки и малък хладилник, който беше изключен. Момичето се излегна и го заразпитва за миналото му. Най-вече как се е стигнало да лежи в затвора. Той ѝ се озъби, че не е нейна работа и продължи да надига шишето, както си седеше на масата. Тя заразказва, че не познавала баща си, а майка ѝ се самоубила преди около 6 години, когато била само на 11 години. Прибрали я в сиропиталище, където често била бита, а след 3-4 години и изнасилвана. Избягала “чак” когато почнали да я предлагат на “чичковци” за пари, от които тя не вземала и стотинка…
Гласът ѝ беше приятен и Страхил се улови, че я оглежда. Момичето беше симпатично, може да се каже дори хубаво. Небесносини очи и медно руса права коса. Носеше къси дънкови панталонки, толкова къси, че едва ѝ скриваха дупето, а краката ѝ бяха голи. Горе беше със спортно бюстие и зърната леко напираха. Страхил усети жестоката ерекция в панталоните си и едва сподави въздишка от възбудата си. Повече от година и половина беше нечия “жена” в затвора, а той не бе усетил женска ласка дълги години.
Момичето без притеснение разказваше за ужасния си живот в сиропиталището. Накрая завърши с:
- Аз се казвам Мими. А ти?
- Страхил. – отвърна мъжът преди да се усети и веднага изпсува наум за това.
- Е… Страшко… Какво ще ми разкажеш за себе си?
- Нищо! – отвърна рязко той, но поддаде под укорния ѝ поглед. - Бях осъден на 8 години по бързата процедура за изнасилване. Излежах 6 и ме пуснаха.
- Изглеждаш добър човек. Предполагам си бил невинен?
Страхил изпръхтя презрително:
- Когото и да попиташ в затвора, всеки ще ти каже, че е невинен.
- Разкажи ми за нея!
- За нея? – той я погледна с помътнелия си от алкохола поглед.
- Да. Жената, която си… изнасилил?
Страхил изведнъж се прегърби. Момичето видя сълзи да покапват по масата, които той не успя да прикрие. Отвърна ѝ грубо:
- Няма нищо за разказване!
Пресуши бутилката и с яд я разби в отсрещната стена. Шишето се разби на стотици парченца разлетели се като осколки на граната. Момичето го гледаше уплашено. Той стана и със силно залитаща походка излезе от стаята.
***
Страхил се събуди и се изненада, че беше в леглото. Беше вече светло. Мими спеше странично с лице към него. Беше толкова красива и толкова близо… Неусетно бе протегнал ръка и я галеше по главата. Момичето изведнъж отвори очи и се сепна. Няколко бързи металически изщраквания и ножът ѝ беше опрян в гърлото на мъжа.
- Не ме пипай!
- Извинявай!
Страхил се надигна и тръгна към вратата.
- Остави ключа в хладилника като си тръгваш. Няма нужда да заключваш. Сбогом!
Пореден безплоден ден. Не му оставаха много възможности, но след като не го наемаха дори за временна работа беше загубил надежда. Купи си поредната бутилка евтина водка и тръгна да се прибира. Когато влезе в стаята се стъписа – беше чисто и дори миризмата на мухъл едва се усещаше. Момичето пържеше яйца на малък туристически газов котлон. Тя го погледна и се усмихна:
- Предполагам умираш от глад? Ей там е хлябът… вземай го и сядай на масата!
Страхил погледна бутилката в ръката си. Беше изпил не повече от 200 грама, нямаше как това да е алкохолен мираж.
- От къде пари… – въпросът му остана недовършен.
- Откраднах! – отвърна с такова спокойствие момичето сякаш беше казала, че ги е намерила.
Вечеряха и чак тогава започнаха да говорят. Мими отказваше да си тръгне, въпреки настояването на Страхил. Той знаеше, че няма да ѝ устои и… сигурно ще я нападне. Тя пък беше убедена, че е способна да се защити…
На следващия ден Страхил отиде в една дърводелска работилница да търси работа. Собственикът дори не го изслуша и директно му отказа. Страхил си мислеше за момичето, с която живееше и което се принуждаваше да краде, за да има какво да ядат двамата. Огледа се из цеха, а после погледна към самодоволния тлъстогъзец насреща му, който го гледаше с досада.
- Знаеш ли… – усмихна се Страхил. - … всичко това може да изгори само за няколко часа и никоя пожарна не може да го спаси!
Заслужаваше си да го каже само заради ужасения поглед на собственика на цеха.
- Ела утре! – с треперещ гласец каза той. - Има работа и за теб!
***
Минаха два месеца, в които Страхил си намери по-печеливша работа и изкарваше достатъчно пари за двамата. Спря да пие. Намериха си прилична квартира и лека полека нещата се занареждаха. Двамата вече бяха лудо влюбени един в друг. Мими му разказа всичките си тайни, но Страхил упорито отказваше да говори каквото и да е било за изнасилването, дори за жената. Споменът очевидно го ужасяваше. Момичето често се сгушваше и си просеше интимност, но нейният възлюбен пряко сили ѝ отказваше докато не навърши 18. Не помагаха ни сълзи, ни нищо. Тя се утешаваше като си играеше с ножа-пеперуда. Правеше го толкова бързо и грациозно, че бе почти хипнотизиращо. Понякога рязко го хвърляше и забиваше на не повече от педя от главата на Страхил, а после избухваше в смях, заради стреснатата му физиономия.
Отпразнуваха пълнолетието ѝ в ресторант. Тя изглеждаше умопомрачително в бледосиня рокля с розови рози по нея. Той ѝ подари обеци, които представляваха кама, на чийто връх висеше “капка кръв” от червен полускъпоценен камък. Тя ги прие с лека усмивка, която ставаше все по-широка и по-широка. Изведнъж стана и го разцелува пред всички в ресторанта. Към тях бяха отправени много укорителни погледи…
По-късно вечерта се прибраха в квартирата си. Още с влизането си Мими съблече роклята си. Стегнатите ѝ гърди стояха наперени. Беше без бельо. После съблече Страхил, който вцепенен от красотата на голото ѝ тяло дишаше на пресекулки. Грабна я на ръце и я положи върху голямото легло. Покри я с тялото си и я зацелува нетърпеливо по лицето и врата. Мими се опита да го отблъсне:
- Не така! Искам да съм отгоре!
- После!
- Страшко...
Страхил хвана двете ѝ китки и с една ръка ги изви нагоре и ги задържа над главата ѝ. С другата ръка грубо стискаше ту едната, ту другата ѝ гърда. Хапеше ги до болка и само със зърната беше малко по-нежен. Мими се извиваше и се опитваше да се отскубне, но не можеше. Мъжът над нея грубо ѝ опипа путката и явно преценил, че е достатъчно влажна постави пениса на входа ѝ и рязко проникна. Момичето изскимтя от грубостта. Една сълза се търкулна по бузата ѝ. Страхил се задвижи и със силни тласъци нахлуваше в момичешката вагина. Движеше се нетърпеливо и безмилостно. Беше забравил това сладко усещане и бързаше да си го припомни. Нямаше време за нежност. Единственото важно нещо беше да усеща нежната хлъзгава плът около болезнено твърдия си член. Той толкова силно ръмжеше при всеки тласък, че не се чуваха стоновете на момичето, дали бяха от болка или вече бяха от удоволствие. Но едва ли му пукаше. Той задоволяваше собствения си нагон. Не можеше да спре. Нямаше сила на Земята, която да го накара да спре дори за секунда. Скоро усети познатото присвиване в топките и гъдела на излизащата сперма и с огромно нежелание го извади точно когато гъсти, дебели струи сперма се изстрелваха по корема на приятелката му.
Задоволил нагона си Страхил се надигна на колене на леглото. Мими се извъртя по корем, зарови глава във възглавницата и заплака. Той се засрами. Започна да се извинява и да я гали по гърба. Беше болезнено за него да гледа тресящите ѝ се рамена. Наведе се и започна да я целува по гърба, бавно и продължително устните му обхождаха тънката нежна кожа на момичето. Постепенно достигна апетитното ѝ дупе, което винаги го е побърквало. Загали го и го зацелува и Мими спря да хлипа. Нежното галене постепенно премина в масажиране. Целувките не спираха и може да се каже, че момичето дори започна да харесва действията на интимния си приятел. Страхил отчаяно се опитваше да достигне зоната между задните бузи на приятелката си, но те бяха недостижими в тази позиция. Мими се понадигна и той зацелува и започна да лиже ануса ѝ. Изненадана от усещанията тя се опита неуспешно да сподави стенанията си. Въпреки удоволствието тя реши, че това ѝ е странно и се понадигна повече. Устните и езика му пропътуваха бавно по перинеума ѝ на път към влажната ѝ вагина. Момичето застана на колене с високо навирено дупе и мъжът зад нея облизваше тийнейджърското путе. Мими подкани Страхил няколко пъти да влезе в нея. Той се учуди на нетърпението ѝ, но и той желаеше същото и с дълбок стон на двамата бе отбелязано сливането на телата им. Момичето срамежливо бе заровило глава във възглавницата, за да не се чуват стоновете ѝ, докато в същото време приятелят ѝ отново нетърпеливо я обладаваше. Шест години не беше правил секс (ако не броим изнасилванията му в затвора), а сега за една вечер го правеше за втори път. Напълно естествено той беше забравил за удоволствието на партньорката си и търсеше единствено собственото си удовлетворение. Не бързаше, но в същото време и нямаше търпение да свърши отново. Имаше да наваксва 6 години откакто… Разтърси глава, за да пропъди спомена. Това за малко уби възбудата му, но заглеждайки се в младото секси тяло, удоволствието му отново започна бързо ескалира. Беше оцелял в ада на затвора и смяташе да черпи от живота с пълни шепи. Усети наближаването на края си и изръмжавайки забърза.
- Чакай! Не още! – извика Мими. - Не свършвай още! Моля те спри!
Но Страхил очевидно нямаше такова намерение. Момичето легна по корем и се извъртя по гръб. Веднага се изтърколи настрани и с укор гледаше партньора си:
- Хей! Не бъди егоист!
- Извинявай!
- Аз ще съм отгоре! Лягай!
Страхил легна по гръб и приятелката му веднага се разположи върху него. Той награби стегнатите гърди на младата жена. Опита се да я придърпа към него, но тя като че ли не забеляза. Мими обхвана възбудения мъжки член и го насочи към възбудената си пичка. Приятелят ѝ нямаше нужда да му бъде казвано какво да прави и с надигане на таза си проникна отново без никаква съпротива в момичето. Тя се задвижи сравнително бързо. Очевидно се наслаждаваше на нашественика в тялото си. Страхил загали гърдите на приятелката си, но тя волно или не се изви назад, не спирайки да се нанизва на твърдия мъжки инструмент. По този начин гърдите ѝ вече бяха извън обхвата на мъжките ръце. Той загали бедрата ѝ приближавайки се към нейните слабини. Миг преди мъжките ръце да достигнат женската интимност Мими хвана ръцете му и ги положи върху бедрата си. Започна да се движи по-бързо. Страхил се загледа в приятелката си: твърдите наперени цици почти не потрепваха при подскоците ѝ, а зърната изглеждаха като насочени цеви. Между краката ѝ потъваше и излизаше пениса му. Толкова беше хубаво! Най-после животът му се нареждаше. Двама души с нерадостна съдба сливаха телата си, животите си и душите си. Животът започваше наново за двама души отдаващи телата си безрезервно един на друг. Най-после секс! Най-после любов! Най-после живот! Страхил се усмихна – беше щастлив вече не само заради усещането на триенето на пениса си във влагалището на младата жена. Мими също се усмихваше. Беше толкова хубаво, по дяволите! Животът… може… да бъде… прекрасен! Дори невероятен! Фантастичен! Страхил за миг се замисли дали да не я предупреди, че е близо да се празни.
- Страшко, искам да свършиш в мен!
- Мими! Сигурна ли си? – в думите му си личеше, че не можеше да издържи повече.
- Да, Страшко. Хайде! Давай! – с думите си тя забърза още повече.
- О, Мими! Обичам те!
Той затвори очи наслаждавайки се на последните няколко движения преди да достигне оргазма си. Секунди преди да свърши Страхил чу металическо изщракване и отвори очи. В следващият миг Мими с две ръце и с цялата си сила заби своя нож-пеперуда в десния му бял дроб та чак част от дръжката също влезе между ребрата на мъжа. Той в шок от вцепеняващата болка, от която само адреналина го спасяваше, попита:
- Мими!? Защо?
- Помниш Мария, нали? Жената, която изнасили. ТОВА БЕШЕ МАЙКА МИ, ИЗРОД!
- Мими…
- Мълчи! Нямаме много време преди да умреш, а искам да ти кажа още някои неща. Не съм била в сиропиталище – леля ми ме осинови, но това не е важно. Майка ми се самоуби, когато те осъдиха САМО на осем години. Тя не получи справедливост. АЗ – Мими започна да се тупа с юмрук в гърдите. - АЗ ще раздам справедливост! Тя умря и ти ще умреш!
- Мими, майка ти… – Страхил се закашля и изплю аленочервена кръв.
- Не говори, копеле! Аз ще говоря, а ти ще слушаш! Следя те от първия ден, в който те освободиха от затвора. Беше толкова лесно да те убия! О, толкова лесно беше да отърва света от един БОКЛУК! Но не… щях да ти направя услуга. Ти тогава не искаше да живееш и от ден на ден все по-малко го искаше. Рано или късно щеше да се самоубиеш.
- Мими, аз обичах майк…
- Млък! – момичето удари с юмруци гърдите на мъжа под себе си, който отново се закашля пръскайки кръв. - Не ми говори за любов! Едва не се намразих инсценирайки инцидента с колелото, за да заживея с теб! Още ми се повръща, че трябваше да се преструвам на влюбена в теб! Ах! Исках да ти дам смисъл да искаш да живееш! А когато заобичаш живота и когато си най-щастлив да ти отнема всичко, за да те боли поне колкото ме заболя мен, когато майка ми се самоуби ЗАРАДИ ТЕБ!
- Майка ти сгреши…
- МАЙКА МИ БЕШЕ БЕЗГРЕШНА, НЕЩАСТНИК!
Момичето вадеше и забиваше ножа в гърдите на безпомощния мъж. Цялото легло беше в кръвта му, но Мими не се спря докато Страхил не спря да диша. След това стана и си взе душ, изми и любимия си нож-пеперуда. Напусна квартирата със същата синя рокля на розови рози и с широка усмивка.
***
Адвокат Хаджипетров я прие с весело лице:
- Госпожице Узунова! Радвам се да Ви видя! Предполагах, че още празнувате пълнолетието си и мислех утре да ви звънна.
Той изведнъж стана сериозен и видимо притеснен.
- Преди да Ви попитам какво Ви води при мен… Знаете ли… след злощастното събитие с майка Ви… тя ми довери едни неща за Вас, за които смяташе, че не сте готова и да Ви ги предам при пълнолетието Ви…
- Защо на Вас? – попита тя със студеният глас.
- Ух, основателен въпрос предвид факта, че защитавах Страхил Божидаров. – адвокатът се почеса по тила. - Знаете, че тя отказа да свидетелства. Страхил Божидаров бе осъден по намерените доказателства, но тогава нямах достатъчно опит и…
Адвокатът се усети, че рови в болезнен спомен, макар че не бе забелязал побелелите кокалчета по юмруците на Мими. Хаджипетров стана и се отправи към един шкаф отстрани. Започна да рови из папките, докато мърмореше нещо за справедливост, за недопуснати доказателства...
- А, ето го плика!
Миг след като чу металния звук усети студената стомана да се впива между ребрата му. Не успя да извика. Острието още няколко пъти се вряза в него. Краката му се подгънаха и адвокатът падна по очи на пода. Най-после справедливостта беше възтържествувала! Мими взе плика и се отправи към дома на майка си.
Когато си приготви багажа се огледа и преговори отново наум плана си. Преди да я потърсят щеше да е далеч от България. Имаше малко време и отвори плика. Отвътре изпаднаха едно листче от тетрадка и CD. Листът беше с почерка на майка ѝ: “Мими, сега, когато вече си пълнолетна заслужаваш да знаеш истината. Аз бях твърде страхлива, за да я понеса. Изгледай диска! Сбогом и надявам се да ми простиш!”.
Мими пусна диска. На видеото, явно от охранителна камера с не много добро, но читаво качество, се виждаше някакъв склад. Хванати за ръце майка ѝ и Страхил влязоха и започнаха да се натискат. Любиха се дълго и със страст. По-късно лежаха голи и щастливи, когато изведнъж нахлуха петима. Единият беше баща ѝ и бивш съпруг на майка ѝ, други двама бяха негови бодигардове, а в другите двама Мими разпозна полицаите “заловили” Страхил на местопрестъплението. Те биха майка ѝ, разкъсаха дрехите ѝ и ѝ причиняваха вагинални и анални разкъсвания. Единствената сперма по и в нея беше само на Страхил…
***
Два дни по-късно полицаите намериха Мими в дома на майка ѝ. В предсмъртната ѝ бележка пишеше само: “Справедливостта е кучка!”.
Изку Куригал
Стига бе! Гръмнах се! И аз. Ебаси якия труд! Петльо, раздал си се мощно и ми стисна душичката. Респект!
БАХ МАМА МУ !!!!!!!
Точно като в "разкази с неочакван край"! Браво - обратът който си представил в комбинация с фабулата - страхотно! А всъщност справедливостта е наистина голяма кучка!
Приятел, "счупи ми главата"!!!
Има някои прочетени или видени неща, така ми захапват емоциите, че няма пускане. И сега е така- чоглаво ми остана колко време вече, че и в ушите ми хрущи звука от потъващия нож. Влезнахме ти във филма. Евала, Копола!
Радвам се, че ви харесва и благодаря! След като ви разсмях беше време да ви разплача ;)
Уникален разказ..в стил Джеймс Хадли Чейз..още веднъж..Уникално...Респект!!!
Страхотен
Наистина е кучка! Когато е с нас... Защото вече рядко се появява! Може би щеше да ме заболи от разказа, ако не ми беше разбито сърцето ...снощи! MickeyMouse
Mickey, търси истината със сърце, не бъди лесна плячка на очевидното. Някоя хвърлена дума, може да те е уцелила като камък, знам. Случва се. Търси скритото.
Не е дума, а действия... Лошото е, че съм далече и не мога да направя нищо в момента. Живи и здрави! MickeyMouse
Айде и кафето е вече в скута ми. И аз имах трудна нощ, но заради сън. Събудих се от хлипането си. Ни кучето, ни мъж ми беше дошъл още в леглото, че да се успокоя чрез човешко присъствие. Сами сме, Мики, сред хората. Но кака е езотерик и вярва в едни други хубави работи. В момента изгрева е прелестен. Меко плътно беше завило града и само в надигнатото крайче просветляваше небе. А сега грее в златно от там.
* меко плътно облачно одеало :))) Очите ми се пълнят като се сетя за съня си реален. Да не каже, че бяха два , щот имаше и продължение. Знаци...знаци...
Не бях усещал скоро подобна обида ... Не знам как да реагирам все още! По принцип съм човек който се опитва да вижда хубавото във всяка ситуация, но този път... Не мога MickeyMouse
Иска ми се да те прегърна. Усещам те сякаш. Мики, помни, че нищо на този свят не е наше, освен това, което сме дали. Което е излязло от нас. Ако е било любов, ако е било добро, богати сме. Очаквания, майни, ....его.....тури му пепел. На всичко добро благодарим за времето. На всичко лошо също, щот Карма не е bitch, ами си е бая пичагска мацка. Мики, гости сме на тая земя :)))), скоро всичко ще свърши :)), както ни разсмива комика Ricky Gervais. Всичко ще бъде наред накрая!
Кукуригце, не си туряй тяжест на сърцето авторско, разказът ти е як и си струва всяка изживяна секунда. Пък виж как имало нужда да постели, че да поседнем отгоре и да си въздъхнем. Не бойте се, мили мои, всичко е временно, пак ще си изпростеем лечебно. :)
Изко, къде се губиш :)? Липсваше ми :)
Не ги мога аз, полиперсонните работи, Изко. Проста жена съм, с прости нужди, и прости истини пиша. Виж на френски тва "проста", щеше да е " plain" , basic или нещо по- засукано. Тука ми казват, че си мисля с чурулинката , а в Италия за същото ми викат Forza della natura, демек Природна сила ( стихия). Таааа, от мен само прав текст и една самоличност, ама с много настроения :)))
Благодаря, Фери MickeyMouse
Торбалане, моля за две редакции в изпратения разказ. Там , където героинята казва, че има проект в кабинета - редактора го изписал, като кабина и в края, когато момичетата влизат в ресторанта, да се чете за погледите - следват. Благодаря!
Винаги си добре дошъл, Мики! :) Смело напред, мойто момче. Доброто иде!
Е тва направо ме разби,ебаси.
Ооо, посоке вярна, писал си паааакк, ойееййййййййй
Мики Маус, съжалжявам братче! Пий една ракия довечера, аз сйщо ще пия една за теб, пусни си Пърпъл и им/му тегли една през зъби. Такива не си заслужават болката. Д.Т.
Хареса ми Напиши нещо отново Цай Нас
По-сложно е отколкото мислиш Дядо Торбалане! Но ще те послушам :) Само дето ще почна с Whitesnake и бренди ;)
Я намини първо насам, чеде, да подложиш. Кака е опекла сиренки с розмарин и овче сиренце :)
Да нося ли брендито? :) MickeyMouse
Бутилката с тънко гърленце лей?
Ам... Да по принцип, ама ... Да не би да те затрудни с нещо ако е широко? :) MickeyMouse
:))) Кака знае 2 и 200
Как та чак майката си трака :) MickeyMouse
Я, как се усмихна момъкът! Машаллах Феичке :). Мики Маус, аз на всичко с приличен градус викам ракия, пък каквато скоросмъртница е налична - такава. При мен е калвадос, Драмбуйе или Джим Бийм. За регулиране на храносмилането и кръвното, не за друго :) Уайтснейк ми идват леко софт, ама щом си казал, давай. Д.Т.
Харесвам Форинър и го слушам с всякакво питие. Феичке, пак вършиш вълшебства...
Абе то усмихването не е заместило сутрешното лошо настроение, ама поне се разсеях малко и убивам време (надникът върви все пак. Друг е въпроса какво ще отчета довечера) Иначе и Форинър харесвам, и Тоците ;), и всите банди от онова време ... Важното е да теглят жицата
Какините ми те! Микиту ше го лапнат , с ушите барабар ,само да доближи по насам. :) И кой ще се смее последен :))? Ниееееее Щот ще пием и ще празнуваме!
До къде трябва да се доближа? Че след 10на дни се прибирам в България и ... Май ще има реванш MickeyMouse
Охохооо :), засега си туряме кабърчето у Севлиево, като среда някаква. Но ще имам път и към Казанлък по туй време нейде...тааа ще се чуе, мойто момче. :) Еййй, чак ти усетих топлите гърдички мъжки! :) Държиш ритъма. Туп туп Туп , почти като : ...още, още, още или .....Пак. И пак. И пак :))))
Турено кабърче! MickeyMouse
Туй го знам от майка ми :) :) : Вървят поп и лекар между леглата в лазарета, оглеждат пораженията и решават кой да бъде опериран и за кого няма смисъл да се хабят материали и време. На някои Попа давал последна прошка, за други настоявал да бъдат лекувани. Установил по- късно лекарят, че попската преценка е безгрешна и питал като как разбира от предварително. Че може ли да предположиш от кръв и все още живи човешки останки, че ще го бъде..?! "Аааааа", усмихнал се Попа. "Лесно е", казал. И показал. Свил показалеца и средния и мушнал между тях палеца. Ухилил се на символичния женски полов орган :). "Ако се ухили и войничето, рекъл, ще го бъде! " :))))
Айде, бре! Вадете го тоя.....разказ, че ще ми изстине кафето....:)))
Заповядай, тъкмо си изпих моето. Д.Т.
Потропвам с ноктенца , стискам си кегелското ..... и усещам как Торбалан ми го е турил четвъртит, да СЕ МЪЧА без разказчеееее ( Как се слага плачещ емотикон с тия клечки?)
Оооооо, благодаря! Извинети, молим. Кака, нали я знаете, ней от търпеливите ....:)
Мики Маус, не се познаваме, май не сме общували, но... каквото и да е... за три дни е, човеко. През годините това съм осъзнала. Боли кански три дни и те изкарва от релси, после претръпваш... от умора може би, не знам. Ако е нещо наистина гадно, не бързай с категоричните решения в тези три дни. Довечера ще си сипя и аз да не се цепя от компанията. Хора сме, всичко ни се случва. Не е нужно да сме и сами. Поне виртуално удрям едно рамо. Наздраве.
Звездаааааа, айде да си го цункаме Микето. Шси идва скоро! И тичай да четеш телескопа жипиесов! :)
Звезда, така е - не сме общували. Това е, защото не съм от активно коментиращите. Но пък съм от активно четящите :) Тежка е ситуацията, но пък няма да е за три дни... Поне 10 докато се прибера. След това - само от мен си зависи! Наздраве! MickeyMouse
Петленцето да не го сготвиха някъде със зеленце, та цял ден не се вестява?!
Бачкам, jps - оператор на аналогов инструмент за груба обработка на литосферата, с други думи маам с мотиката ;) Много ми точат ножа, но засега само на приказки :)) Гледам се заформя онлайн пиянска вечер. "Нека се съберем да се накълвем" :)
Ахаха това беше яко!
Оооо, виртуална оргийка :)
Феичке, да не си хакнала сайта, че знаеш, че jps има друг разказ и даваше зор да се публикува ;) Не разбрах в Севлиево ли ще те тестваме с jps как умееш да стягаш :))
:) Захарно петленце, кристална топка имам асссс. Да, Севлиево е боднато с кабърче и си чака деня и часа. Живот и здраве! Не забравяй и Micky, търсехме трети нали?
Владееш я ти силата екстрасенска. Като гледам също и силата екстрасеКска ;)
Карминчето ми то, нали знаеш за кучето, дето лае, пък не хапе? :))) И кака много приказва и мечтае, но ако не я удари тока :) , ако не й настръхне косъма....има да се хили и премята под масата. Поне види ли публика , кака ви си показва магариите и гледа да забавлява. Абе, излагацията я владеем, молим ве. :)
Ахаа. Това с тока някой може да не го разбере правилно и да носи електрошок :))
Куку, представи си сега следното. :) Прашен път пустее. Вятър свисти по покривите и търкаля сухи трънаци по земята. В кръчмата седиш ти. Следите се изпод вежди с други пиячи, пръснати из тъмните ъгли на задименото помещение. Прокънтява конски тропот и спира пред врата. Влизам аз. Каубойска мелодия напряга въздуха. Мъжете свеждат глави и потъват в столовете невидими. Само ти удържаш страха, щото вече си виждал събраните ми вежди, кривия нос и кокошите крака. Кимваш и риташ отсрещния стол, за да ми сториш място да седна. :)
А аз ти подхвърлям от бара празна чашка, в която КукутУ да ти сипе бърбън ;) MickeyMouse
... Сядаш. Стара дъска на пода изпуква. Бара се опразва за две секунди. Бармана ми подава визитна картичка на местната погребална агенция и ми казва да звънна още сега. Гледаш ме предизвикателно и вадиш револвера. Бармана остава бутилка уиски и изчезва, за да не става свидетел. Пием по едно... няколко пъти. Обясняваш ми правилата: - На всеки мой оргазъм махам един патрон от револвера. Ако не успееш - с останалите ще те гръмна. ; Устата ми пресъхва... Шест пъти? В това време влизат jps и MickeyMouse. Отдъхвам си. Фейо, усмихваш се и сваляш колана си, а по него пълно с патрони: - Има и за вас, момчета!
:))) ))) мдаааааааааа:))))))))))))
Микенце, сетих се за притчата с врабчето. Дето замръзвало в снега и една крава го наакала. То взело, че се стоплило и оживяло. Пък дошла Лиса и кат го облизала, го подгонила да го хапне. Демек, като ти се случва нещо гадно, ще видиш, че е за добро. Успокой се, колкото можеш. Техники знаеш. И само , когато усетиш, че са в хармония Ум- Сърце- Воля, тогава предприемай стъпки. Ако нещо ти чопка под лъжичката, чакай. Прощавай. Търпи. Всички грешим. Всички сме объркани. И после съжаляваме. НеБърЗай. Всичко може да бъде обърнато за добро. И ще бъде!
А, да. И мерси за чашката! :) Кака пие културно- примлясва веднъж и обърсва мустака. После въздъхва с наслада. Стреля по бомбето на пианиста, да му даде тласък за леко джазче и обръща чашка до дъно. Едно добро начало...
Да, но jps се бави. ИзкуКуригал излиза на вън, да се огледа за приятеля си и го вижда, легнал на пътя пред кръчмата и залепил ухо до пръста.: - Какво слушаш, приятел? - Петльо, преди минути от тук е минал дилижанс, кочияша е много пиян. Вътре се вози млада девойка, свещеник и млад офицер... - И ти това разбра само по слух???!!!
- Не бе, преди малко ме прегазиха!
БухХахаха Бравос!
Какче (леле тво обръщение къде ме върна), аз съм стокоен като статуя вече. Щото всичкото си го сложих на ...римата ;)
Ааааа, бравос, мойто момче! Да имаш едно свободно коленце , да приседна малце? Че ме умориха тия с порно развратните си разкази... :))
Коленце? Сигурна ли си? MickeyMouse
Друго твърдичко намирва ли ти се, момче? :))
Сефте чувам уморен човек, да сака да седне на твърдо ... MickeyMouse
Мики Маус, нека са десет дните тогава, по-добре. Да премислиш, да ти отмине, за да имаш трезва преценка. Изку Куригал, не ми се четеше разказ за изнасилване. Темата ми е тегава и много рязко скачам на нея. Имам си такива бутони, които при натискане ме вадят от обувките. Затова чак сега прочетох разказа. Първо, да си кажа (ще го понесеш, нали съм ти слабост), нещо словоредът ти, поне в началото на разказа, не е добре. Разбъркан е и изреченията ти звучат необичайно. Историята си я бива и е добре разказана. Благодаря, че не си превърнал изнасилването в нещо горещо и секси, от което всички в сайта да се възбудят. Това ми беше основанието да не искам да го чета, докато не се настроя психически. Благодаря, че си останал верен на себе си да си добър към героите си. Възмездие винаги има, само дето понякога е под особена форма. Краят ти е добър и навременен.
Е, добре де, кака не ги умее много лъскавите работи по културните нишани. Направо си е гола водица. Някой много умен човечец ще трябва да я прозре колко е неопитна всъщност, за да я отнесе като....;)
Петльо, да не стана сакатлък в тоя Saloon , бре? ПрипаднА ле, застрелЯх ли те? Или слезе някоя кака зафустена по стълбището, та си я метнал на рамо ?
Историята продължава... Под любезното подканване на револвера на Фея се качваме горе в стаята. Отваряме вратата. Вътре Вес ни посреща с извадени револвери. Под ритъма на изстрели в пода до краката ни двамата с Фея друсваме една кратка ръченица. Вес презарежда и идва до нас. Фея я поканва навън да си поприказват с револверите. Вес ѝ определя среща на другия ден, понеже сега е заета, издърпва ме навътре и трясва врата под носа ѝ... От съседния град Звезда препуска с бясна скорост, въоръжена с наострени маникюри и много ревност в очите. Чак на половината път забелязва, че си е забравила коня, но е късно да се връща... ;)
*Аплодирам и ритам във въздуха от кеф и смях
Усетих намека за коня и се смея със сълзи. Че кога ми е трябвало превозно средство, а? Заголвам крак на кръстопът и първият преминаващ принц довтасва рошав и възбуден да ме спасява ;). Ще дойда с целия си блясък – това маникюр, педикюр, антицелулитен масаж, анална кола маска... квот се сетиш. Ида и почвам да подвиквам: не така, смотльо, другата дупка. По-нежно, ще я изкъртиш. По-силно, че не те усеща... докато ти падне и сам се откажеш от всякакви други... кокошки. Това е то отмъщението на любовницата! :)
ХАХАХАХААААА, охххх,Сияйнаааа, как го нареди....:)))
Той е нежна и добра душа, обитаваща тяло на гризли. Търпи ме с усмивка и се забавлява :). Аз все пак съм нейно звездно сиятелство, единствена и неповторима... и със статут на любовница. Възползвам се най-нагло ;). Па нека има и едно наум, че и ти, Вещ(ер)ице :).
Звезда, спокойно :) , чуждо не пипвам! Което ме оставя на сухо, ъфкорс, нейсе. Само веднъж,беше отдавна, пипнах :) , ебнах даже, но така си спасих живота. Адска депресия , аз млада мома за женене, не ми вървеше няколко години и вече оглеждах дърветата по Околовръстното като за челна целувка. Обаче, попаднах на един смешник, без преден втори зъб, майтапчия и от дума на дума.....дойде ми желанието за живот. :) Сексо беше пълен провал. Даже веднъж беше толкова пиян, че заспа под мен, както си го яздех. :)))) Еееее, времена , временааа. Нищо не бих повторила по същия начин. Нищичко ! Ама днес е празник и Таро дава за днес карта Звезда!!!!! Ще се даде Знак свише! Отваряйте си очите! :)
Добреее... ай сега кажи пак, че не си истинска веща... Айде, кАжи честно... как позна?! Важен ден ми е, но не казвам как. Толкова ми е светло и хубаво, и съм такова разлигавено лигаве, че не знам как ще ме изтърпите днес на крилете на душевния ми кеф :). Нещо приключва, нещо започва... :) Картите ти не лъжат. Да се познаваме случайно, пак да попитам?! А за чуждото... айде ся. На челото на петела няма знак за собственост, доколкото ми е известно. Аз поне бе съм го маркирала с вагинални сокове. Що се отнася до чуждо... то и аз съм нечия "чужда". Но съм навита за нещо встрани и даже не изпитвам свян, скръб, вина и гняв – и да си го поискам и да си го потърся. Заслужила съм си го, втора девственост карам. Не ми пречи да е с нечий "чужд", ама пусто... тези, дето ме присвиват и без Кегел, са все верни, бе. По собствен шибан избор. Смрък.
Сестрооо, магийка ще се забърка, мъховете ще се разстелят, изворче ще рукне и гърненцето ще си найде похлупачето! Ще си къкри над пламнало огнище, ще захранва де който надуши тая гозба ароматична. Пролет да се разпука, славейче да ми запее, облаци да ме завихрят, думите ми да полеят, казаното да хване корен! Фюйййййййй, хуй, хуййййй
Хах, ревааа :). Не е хубаво, ама фюй... е доста ;). Мерси за пожеланието, ДА ТИ СЕ ВРЪЩА! Двойно. Па ти реши двоен размер ли ще е, двойно вагинално ли, анално... или ще е на сандвич ;).
Поправка, че пак ме поправя редакторът: не е трибуквие твърдо, което ме радва така. Не че ще откажа, ако ми падне сгода ;).
Днес може да те зарадва нещо триъгълно, Звезда, ако дойдем с Вес ;)
Триъгълно, викаш... :D. Куче със салам плашиш? Заради Весела одма ставам би.
Пък ако участва и Златан... Ох, ох, ох... "...ще настане такъв живот, че само си викам данооо, данооо, данооо..." ;)
Ооох, не ми напомняй за Златан... Вес има задача да ми намери същия. И всеки път ме поправя: не бил тенисист, а футболист. Не бил ЗлатАн, а ЗлAтан. Ма много важно. Да не споменаваме напразно името Божие, ама... стискам в момента мокро междукрачие и съм леко разфокусирана. ЗлАтан трябва да се патентова!
Да не споменавам как ми личи отвън какво му мисля на мокрото ти междукрачие :)) И то на неподходящо място
Безплатни са мечтите, Петльо, знаеш... ;) На работа си го навирил, а? Сто пъти ти казах: погледни някоя скучаеща домакиня в очите, заглади гребен, погали и нея по перцата и действай. Какво се ослушваш още? Бадева да отива ерекция на вятъра... срамота.
Каква домакиня като бях на бензиностанция? Пък и това с домакините го има само по филмите. В реалността мрънкат, нервят се и не са сами.
Прав си , Петльо. И аз никога не съм сама. Освен, когато пътувам :)
Глупости. Аз съм домакиня и не мрънкам, не се държа като примадона и гледам да почерпя... майсторите... кафе. Даже и единият като клекне да ми показва косматата цепка на задника си... или именно заради това, не съм се замисляла ;). Само чакам някой да ми се пробва, ама... нъцки. Бензиностанция, казваш? Там не работят ли жени? Упражнявай го тоя чар, флиртувай, че хич те няма иначе ;).
Звезда, конкретно на тази бензиностанция не съм виждал да работи достатъчно привлекателна жена, а се смениха доста. Хем не съм претенциозен. И нали не съм лош по принцип няма да ти кажа, че сама си противоречиш за себе си ;)
По принцип доста често си противореча. Нищо ненормално. Жена съм. Викам "не, не", пък си мисля "да, да", че даже и "о, да, ДА!". Лошо няма. Фатката е да ме подфанеш както си трябва и да ми знаеш мярката... че да ми скроиш капата ;).
Браво!
Звезда, имах усещането за déjà-vu като ти прочетох коментара, но и това би трябвало да е нормално ;) Със сигурност не само на теб ти се случва "не, не, не" да става "о, да, да, да", че даже и в "направи го пак". В подхващането му е майката и всеки го прави различно :))
Продължение на историята засягаща мен, Вес, Звезда и Фея: По обед на 30 м една от друга на местния площад Фея и Вес се гледат изпод вежди. Чакат часовника да отбележи 12 часа, за да решат чия жертва… ъъъ мъж ще бъда. Облак прах на хоризонта подсказва, че Звезда идва под пълна пара. Дзън 12 часа! Залп от изстрели. В следващия момент Звезда вече е на кълбо с Фея, Вес също се хвърля в боя. Изстреляните от Вес куршуми профучават покрай тях. Няколко души от публиката стават неволни кръводарители. Местният доктор подлага под тях кофи да събира кръвта, че да не става зян. После подскача върху труповете, за да ги изцеди докрай. Но да се върнем на мелето: шерифът се намесва крещейки на биещите се, че всички са арестувани, но никой от тях не го чува. Бесен започва да стреля по тях, но куршумите рикошират и пращат на оня свят още трима от публиката, два коня и един лешояд. Погребалният агент подскача от радост – вече е по-богат от кмета. Местният свещеник решава, че е негова отговорност да прекрати това сатанинско дело и с добри думи и евентуално екзорсизъм да вразуми трите дами, но нещо се обърква с ритуала и с идиотска усмивка започва да си лъска жезъла. Изведнъж трите прекратяват боя и се оказва, че са адски натокани и по бельо. И трите ме гледат предизвикателно. Трябва да избирам? Решавам, че е най-подходящият момент да получа инфаркт – ще боли по-малко. Тялото ми се гътва в праха, а душата ми полита. Но нещо я спира – Вес и Звезда са ме е хванали за краката и ме уведомяват, че не са ми е разрешили да умра, след което натъпкват душата ми в тялото. Трите ме награбват и ме отнасят. Поглеждам отчаяно към публиката и моля за помощ. Всички плачат и се кръстят. /край/
ХХахахахахс ГеНий ГеНий Даааааааааа
Ееей, много си добър! Така естествено ти идва, че в тази категория нямаш равен! Треса се от смях! Напиши го като кратък разказ, моля те, това свежо и неподправен чувство трябва да се увековечи. Ееех, браво. Бърша сълзите и цял ден ще се хиля като морков с личностно разстройство :). Не мога да ти насмогна, не мога! Поклон до земи... ама що ти трябваше да трепеш горкия лешояд? :)
Благодаря, Звезда! Тъкмо такава идея ми се въртеше в главата. Като се прибера ще го захвана :) Пък лешояда си го просеше ;) Защо не попита за конете? А за хората??? :))
Тва да ги доизцедиш е уникуммммм :)))
Щото те си мрът на общо основание. Но виж, лешоядите са кът. Стана ми мъчно.
Е, то в такова меле е нормално да има невинни жертви :) Между другото започнах да пиша продължението. Вес хареса началото му. Ще отнеме време, така че не го чакайте да е готов днес-утре.
Мъж за три жени! ...и всяка вика "Взимайте го вие!“ ...затова са се били ди факто ;) MickeyMouse
Жени... иди ни разбери. Ужасен ужасон и даже не знаем какво искаме, ама го искаме да е за вчера :). Мики Маус, надявам се, че си добре.
MickeyMouse, бих включил теб и други потребители тук да споделят нерадостната ми съдба, но без разрешение ще си позволя само епизодични роли за някои :)
Не се спирай,Петльо, дръж темпото. Таман си открих дантелените бодита, дагиевъ, къде ги бех заврела у една кутия...Та , облякох се , готови сме значи, наострени и по бельо.....пускам лиги и чакам после какво става. :))
Нали съм споменавал за моторджийските неволи? Тази сутрин бях решил да покарам и то доста километри. Студено, въпреки кожения екип. Чак сълзите ми текат като на погребение. Космите по гърба ми станали като телена четка, но аз инат - ще карам. И си мечтая, че следващия ми мотор ще има нагряващи се ръкохватки. А като гледам температурата на антифриза, че е над 70 градуса си викам, че този, който измисли някакъв начин антифриза от двигателя да може да циркулира по мото-екипа, ще стане милионер. Но това са само мечти на един замръзнал човек, който се притеснява, че ако спре няма да може да спусне крака до земята, а ще падне настрани като ледена статуя. До тук както и да е, но заваля. Валяло ме е лятно време, но да ти е студено и да те вали... Вече се треса от студ. Отказвам се и тръгвам да се връщам, но ми се допикава. Спирам и смъквам ципа на панталона - Макарончо така се е свил, че не мога да го намеря. Баданарката останала без дръжка. Срам! И сега какво? Клекнал ли да пикая? Изчаквам и "охлюва" срамежливо се показва. Облекчавам се и се прибирам. Решавам такъв "секс" повече да не си причинявам... Ще видим докога :)
Хахаха, Петленцееее, смехорийо ньедна !