Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Хотелът

07.01.2023 | Анонимен
Категория: Аматьори

Не бях в най-добрия период от живота си. Имах проблеми с алкохола и наркотиците, не мислех за бъдещето си. Често се озовавах по купони в жилищата на познати на познатите ми. Обичах да живея така. Веднъж получих молба от приятелка да отида с нея в някакъв хотел, за да не бъде сама. Трябвало да приеме някаква стока и имала нужда от компания. Разбира се, не можах да ѝ откажа. И сега, като си спомням за този момент, щях да съжалявам, ако не се бях навила. Та, отидох аз на адреса, тя ме чакаше. Настанихме се в стаята. Проверихме телефоните, изгледа от терасата и наличните субстанции. Купихме алкохол, заредихме се с музика и дългото чакане щеше да започне. “Човекът със стоката” се оказа бърз. Не чакахме повече от 45 минути. Когато той дойде, приятелката ми беше в банята и вече не беше на себе си. Реших да я заместя. Така правят приятелите. Платих на момчето, пушихме по цигара на терасата и моето момиче вече беше в състояние да води адекватен разговор. В следващите минути разбрах, че това беше нейният брат. Камък ми падна от сърцето. Света Богородице, този беше страшно секси! Бях се притеснила, че Яна ще се ядоса, ако се пробвам с него. Тя ме попита, дали имам нещо против той да остане с нас. И аз само това чаках. Чакахме още стока, а Яна не беше в състояние да се разправя. При все, че бяхме наели апартамент, щеше да е смехотворно да се гърчим на дивана.
- Отивай да спиш! Ще те покривам! – казах, надявайки се, че ако наистина го направи ще събера повече смелост да опозная брат ѝ.
- Ще се оправиш ли? Не, че аз в момента мога да помогна, дори не знам къде съм…
Тя започна да се смее и за миг ѝ повярвах, че беше толкова зле.
- Да, върви… ще те събудя, ако има нещо.
- Добре. Тогава аз ще тръгвам и утре сутрин ще се видим. Чао засега!
Майко мила, явно се беше отрязала. Нищо, щях да изпуша една петичка за нейно здраве. Страшен купон ми спретна.
- Е, сестра ти е в леглото. Ако ти се спи много, можеш да си лягаш. Бяхме предвидили две легла, така че… а аз ще остана да чакам доставката.
Той ме погледна изучаващо, после се усмихна, без погледа му да се променя. За тези няколко кратки мига си дадох за цел да го огледам по-задълбочено. Беше сладък, с големи изразителни очи, хубави устни, черна коса, късо подстриган. Висок, но и добре сложен.
- Няма нужда, наистина не ми се спи! Но не бих отказал нещо за пиене, ако може?
Гласът му беше дълбок и леко дрезгав, но някак нежен и любопитен в същото време. Обърнах се, за да видя какво имахме на плота на кухненския бокс в дъното на помещението и имах усещането, че очите му следят всяка моя стъпка. Трудно е да ви го опиша, но точно така се чувствах. Подадох му чаша и оставих бутилка текила на масата. Помолих го да се ослушва за “доставчика”, докато ме няма, и влязох да си хвърля един душ. Имах нужда да започна да мисля трезво за малко преди да продължа да си махам главата. Вече бях готова да изляза от банята, когато в момент на умоизпарение се подхлъзнах и едва останах на краката си. Вратата се отвори рязко и той стоеше на прага. Хвана ме за ръката. Това ме ядоса. Ехо, пич, малко лично пространство, по дяволите! Извини се и каза, че просто се е разтревожил. Намръщих се и му отвърнах, че това не е оправдание и да си гледа работата. Понечих да мина покрай него, но някак си се подхлъзнах пак. Кълна се, не исках. Но се случи. И той беше там, да помогне. И сигурно беше заради дозата от одеве, от тревата преди час, или от алкохола следобеда, но ми се стори добра идея да го целуна. Както казах, от първия момент си казах, че е страшно секси. И, о, изненада, явно и той така мислеше. Защото застана над мен, опрян на дланите си, на стената. Прекарахме следващите няколко минути там, на студената стена и въздухът ставаше все по-горещ. Без да спираме, той хвана ръката ми и ме придърпа към дивана. Бавно. Направи ми впечатление, че всяко негово движение беше добре премерено и бавно. Сякаш знаеше, че това ще му бъде в полза. Седнах на дивана, а той остана над мен. Прокара пръсти по врата ми и не си спомням добре защо, но това ми хареса страшно много. Спря за секунда, погледна ме и свали тениската си. Приближи се на сантиметър от устните ми, усмихна се ми даде знак да легна по дължината на дивана. Застана над мен и сложи ръцете си на кръста ми. Стисна силно и се впи във врата ми. Чак усетих лека болка. Неволно трябва да съм издала някакъв звук, защото спря и ме погледна, сякаш за да разбере, дали всичко беше наред. Съблякохме всичко от себе си, а в стаята ставаше все по-топло всяка секунда. Играеше си с мен доста дълго време. Прокарваше ръцете си навсякъде по мен, а пръстите му сякаш целяха да ми предизвикат някой сърдечен срив. Биваше си го, очевидно знаеше какво прави. Спря отново и се огледа зад себе си. Извади един презерватив от джоба на дънките си. Приближи се отново, хвърли ми една от своите усмивки и отново обви кръста ми с ръце. След кратка игра той влезе в мен и се отпусна. Движеше се бавно, но ритмично и енергично. Целуваше ме дълбоко. Очевидно, не съм усетила тогава, но гърдите му бяха издраскани от ноктите ми. Движехме се в синхрон, чувах го как трудно диша в ухото ми, опитвах се да бъда достатъчно тиха, за да се насладя на това, което чувах от него. Усетих как ускорява темпото съвсем леко, дишаше все по-трудно. Знаех, че е близо до края. Колкото по-малко му оставаше, толкова по-силно ме стискаше с ръце, а звуците започнаха да ме притесняват. Помислих, че ще събуди сестра си. Спря за миг, отдръпна се и ме обърна по корем. Хвана раменете ми и влезе плавно в мен отново. Не можех да се контролирам. Тялото ми се разтресе, сякаш по мен минаваше ток. Въздишахме едновременно. Тежко и силно. Той се наведе и захапа врата ми. Усетих последните му тласъци. Усещането, докато свършвахме заедно беше толкова завладяващо. Част от мен искаше да продължим така до сутринта. Взехме си горещ душ и се от пуснахме на дивана с кафе и малко стимулант, за да не припаднем от умора. Бяхме приключили точно навреме. Чухме почукване на вратата. Беше “доставчика”. Взе “пратката”, остави я на шкафа и се върна на дивана при мен. Отпусна се назад и ме прегърна силно. Въпреки, че оттогава минаха 6 години и двамата отдавна загърбихме този начин на живот в името на тази връзка с така странно начало, този спомен ще ме държи вечно. Ще помня тази нощ, като най-хубавото възможно начало на живота си с него!

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Lord | преди 1 година

Признавам, че го прочетох само по диагонал, но.. правилно ли разбрах, че сте наели апартамент, в който приятелката ти да се срещне с брат си, за да купи от него "стоката"? И "доставчика" каква пратка носи, след като братът е "човека със стоката"?

Анонимен | преди 1 година

Тъпня! Няма бивш наркоман, казват!

Анонимен | преди 1 година

Мразя наркомани те....

Анонимен | преди 1 година

До Lord Топ коментар! Авторът е на ниво четвъртокласник.