Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Летни тръпки (част 1)

31.08.2022 | Zvezda
Категория: Аматьори

Запознахме се край лагерния огън до едно езеро в Пирин, когато двете ни ученически групи се засякоха по екскурзионните си маршрути за една вечер. Ние бяхме предимно момичета, а тяхната група беше момчешка и под благосклонните, но бдителни погледи на учителите и на двете групи се събрахме вечерта и до късно огласявахме околността със смеховете и песните си. Не ме биваше особено да пея, но се наслаждавах на гласа на момчето с китарата, което стоеше срещу мен и пламъците на огъня приятно огряваха лицето му, запращайки неспокойни сенки по наскоро наболото му окосмение. Казваше се Антон и беше от Враца. Заедно с него имаше и други момчета и момичета, всичките от един клас и някак се получи така, че неусетно ме включиха в групичката си и скоро се смеехме заедно на шеги, разбираеми само за нас. Антон ме гледаше някак особено през цялото време, но макар да харесах гласа и уменията му с китарата, бях срамежлива, освен това бе по-малък от мен с няколко години, затова останах край огъня, когато една по една двойките се заизмъкваха тихо към околните храсталаци, за да се насладят насаме на звездното небе и несръчните, но пламенни милувки в тъмното. Антон остана с мен, леко прокарвайки пръсти през струните и дълго си говорихме тихо, без да се докосваме и без да се приближаваме един към друг. Вече в университета отидох няколко пъти на гости на едно от момичетата от врачанската група и всеки път се виждахме и с Антон. Беше леко пълен и всъщност ми допадаше повече като приятел, отколкото физически, възхищавах му се и до там. Когато усетих, че той изпитва нещо повече и нескрито ми намекна за чувствата си, се постарах да се отдръпна, за да не го накарам да страда. Макар че всяка несподелена любов неминуемо кара влюбения да изпитва болка. Не исках да се получи така, ласкаеше ме възхищението на Антон, компанията му ми доставяше искрено удоволствие. Затова аз също се чувствах зле, когато с годините животът в София ме завъртя, гаджета се намираха, макар и да ме оставяха винаги разочарована, загубих девствеността си с един популярен днес радиоводещ, дори се наложи на два пъти да отказвам мераците на двама от преподавателите си на достопочтена възраст над четиридесетте, когато това ми се струваше адски противно и гнусно, а те – като някакви старци, два пъти по-възрастни от мен. Бях само на осемнайсет, простена ми е тази глупост с възрастта. Не, че днес бих си легнала с тях – погнусата си остава, независимо има ли я или не възрастовата разлика. Завърших, работих, омъжих се, пътувах, родих, животът ме завъртя. Съпругът ми ме напусна заради друга, дълго се лутах между обидата и мотивацията да продължа да живея и да докажа, че съм една красива, умна и самостоятелна жена, която няма нужда от мъж. И така живеех, добре и спокойно, някак примирена с липсата на мъж до себе си, отдавна пораснала и спряла да вярва във феи и принцове. Антон се обаждаше от време на време – някое съобщение, кратък поздрав за рождения ми ден, коментар под моя публикация във Фейсбук. Пълничкото момче дълго бе самотно, после бе намерил жена до себе си, с пораснало дете на годините на дъщеря ми, гледах снимките от сватбата им – проста, семпла, съвсем обикновена и дори леко кичозна за моя вкус, направена с провинциална показност. Въпреки това се усмихвах, докато гледах снимките, защото тромавото момче беше пораснало и бе намерило човек до себе си. Това, че бе разведена и с дете (или самотна майка), само ме радваше, защото показваше, че Антон е добър човек и когато се е влюбил, всичко останало е било маловажно, а детето ѝ бе приел за свое като всеки истински мъж. След време обаче Антон се разведе, загуби се по чужбина да работи, после се върна, от време на време пак се чувахме и така годините минаваха, докато той постепенно не изплува в работата си и зае доста висока позиция в една международна фирма. Обади ме се преди няколко дни. Щял да бъде по морето, имал нужда от почивка, дали не бих искала да се видим и да пием кафе? Разбира се, много щях да се радвам да видя какъв мъж е станал, почти двайсет години след последната ни среща. Сега и двамата бяхме “старчоци” малко над четирийсетте (аз) и малко преди да ги навърши (той). Разликата ни бе едва две-три години, но тогава, когато бяхме още деца, тя ми се струваше твърде голяма, а аз – много по-зряла от него. Сега с удивление разглеждах този непознат мъж, който ми се усмихваше, и се опитвах да открия момчето в него. Годините го бяха очукали, но го бяха направили мъж. Нямаше и следа от тромавото пълно тяло, което помнех. Пред мен се беше изправил висок, стегнат мъж с тренирани мускули и широки рамене, плосък корем и тесен ханш. Носеше небрежно дрехите си, които изпълваше на най-правилните места. Синя риза на дискретни райета, леко разкопчана на врата, където къдрави косъмчета се показваха, и дънки над дългите му крака. Неволно разширих очи, запленена от сексапилното му излъчване и дори леко потръпнах, привлечена от него. Това ли беше Антон? Накарах го на шега да ми покаже личната си карта и да, наистина бе той. Взирах се в снимката на документа, после в него, клатех глава, докато не избухнахме в смях. Беше ми приятно с Антон. Бързо се отпуснах и заговорихме на всякакви теми, често прекъсвани от спомени и смях. Почувствах се млада, невинна и лековата и се поддадох на импулса си да го поканя да остане да спи вкъщи, защото дъщеря ми беше на някакъв летен планински лагер и бях сама за следващите дни и нощи. Имах много работа, но можех да я свърша и накуп, когато той си отиде. Предложих му да го разведа, ходихме заедно и на плаж, отдалечен и пуст, за да бъдем сами и да не трябва да се притеснявам от погледите на целия град, които и без друго нямаха друга работа, освен да одумват кой с кого… кога и какво. Вечерта приготвих набързо салата и мезе и седнахме да пием вино и да си говорим. Събух се и вдигнах босите си нозе на стола до него, а той спокойно ги взе на коленете си и започна да ги разтрива, сякаш бяхме отдавна женена двойка и това бе част от вечерния ни ритуал. Беше приятно, отпускащо, той нито за миг не показа, че иска нещо повече и се почувствах спокойна в неговото приятелско присъствие, а пръстите му ми доставяха истинско удоволствие. Отдавна не бях се чувствала така освободена с мъж, така себе си, без да очаквам да прояви задни мисли и без аз да се чувствам напрегната или застрашена до него. Можех да му постеля да спи на дивана или да си поделим леглото, макар че не ми се струваше уместно. Тясното легло на дъщеря ми в детската ѝ стая нямаше да го събере, но предложих аз да спя там.
- Дани, не е нужно. Големи хора сме. Не е нужно нито ти, нито аз да се свиваме на тясно и неудобно. И какъв мъж ще съм, ако ти взема леглото и хубавия сън. Няма да ти посегна, ако легнем на една спалня.
“Не се и съмнявам”, помислих си унило. Твърде голям джентълмен бе, за да го направи против волята ми, а и аз никак не бях лесна – ако изобщо бе понечил да направи нещо грубо, което да не ми харесва, ако бе пристъпил към мен с дебелащина, отдавна щях да съм го пратила с багажа му в неговия хотел и да си ближа раните, че е станал такова прасе. Вместо това бях очарована и от поведението, и от тялото му, което банският днес приятно бе разкрил. Направо си глътнах граматиката, когато видях мокрия му задник да излиза от водата, а пакетът отпред бе приятно голям и предизвикваше палави мисли. Но като че ли само аз изпитвах интерес. Той почти не ме поглеждаше, докато лежахме на плажа и нито веднъж не плъзна поглед по моето тяло и по гърдите ми, които горнището ми повдигаше приятно и леко предизвикателно. Гледаше ме само в очите и отпуснато ми говореше, само от време на време рязко отмяташе хавлията от скута си и на половин дума скачаше, за да се топне в морето. Все пак се притесних, докато си лягахме. Вечерните ми ритуали бяха някак припряни, накъсани, цялата бях изтръпнала, докато си вземах бърз душ, зъбите, разресах косата си, сложих си крем и се поколебах коя нощница да избера. Нямах нищо особено предизвикателно, а и нали нямаше нужда да го прелъстявам (имах чувството, че съм забравила и как се прави това) и затова философски вдигнах рамене и посегнах към обичайното си нощно облекло – обикновена памучна нощница, леко прозираща на гърдите, дълга почти до коленете ми, широка и удобна, макар и не особено сексапилна. Въпреки това като ме видя, Антон като че ли рязко си пое въздух, после се обърна и свали дрехите си с гръб към мен. Не носеше пижама в багажа си. Облече някаква размъкната розова тениска с разнищен подгъв, която извади от куфара и която щеше да ме накара да се изхиля, ако не я изпълваше така добре, и остана по боксерки отдолу. Бързо се плъзна от своята страна на леглото и метна на кръста си тънкия чаршаф, който в горещите летни нощи бе напълно достатъчен. Усмихна ми се, пожела ми лека нощ и ми обърна гръб. Поседях неловко няколко мига и на свой ред си легнах от другата страна, далеч от него, почти на ръба на леглото. Изтупах възглавницата няколко пъти и зачаках съня, напрегната и будна. Мъжът зад гърба ми не помръдваше, дишаше равномерно. Вслушвах се, но не можех да разбера дали наистина спи. По някое време, дълго след като лятната жега отстъпи на нощния повей откъм морето, успях да се унеса, свита на кълбо под тънкия чаршаф, все още напрегната в някакво кътче на потъващото в хипнос съзнание, което ми донесе неспокоен, объркан и накъсан сън. Пробудих се за пореден път, когато усетих как мъжът зад гърба ми ме обгръща с ръце и ме притегля към гърдите си. Свих колене и се избутах назад, доволна за топлината на силното му тяло, леко напрегната от позата, в която усещах ерекцията му на гърба си. Той спи, помислих си, просто спи. Няма да го будя и да го притеснявам, нека се насладя на усещането за мъж до себе си, само тази нощ, от толкова време не съм чувствала някой да ме прегръща. Вероятно ме беше обгърнал съвсем инстинктивно в съня си, неосъзнато. Нека ме почувства и той, сигурно е самотен, след като живее сам в този безумен напрегнат ад в София, където досегът на сърцето с другите човешки същества бе някак насилен, арогантен, студен и толкова измислен, че не си заслужаваше усилието. Просто две самотни души в нощта, които споделят топлината и присъствието си. По някое време се пробудих отново, този път озовала се лице в лице с Антон, единият ми крак бе затиснат между неговите и той ми тежеше, но всъщност се бях събудила от излъчващата се от тялото му жега. Не го виждах в пълния мрак на стаята. Мъжът бе сложил ръка под възглавницата ми, а другата на кръста ми. Дланите ми бяха върху неговата усукана на корема тениска и голата му кожа. Несъзнателно плъзнах пръсти нагоре под памучната материя и спрях върху сърцето му. Дъхът му пресекна, преди шумно да си поеме дъх. Ръката му конвулсивно ме стисна и ме притисна към долната част на корема му, където безспорното доказателство за възбудата му се блъсна в пубиса ми. В несъзнателна покана издишах срещу него и неволно се извих, отърквайки краката си в неговите. Косъмчетата му ме погъделичкаха и изпратиха ток нагоре по краката ми и между тях. И толкова. Замряхме, сякаш и двамата не бяхме съвсем сигурни дали другият е наистина буден или това се случва неволно за всеки от нас. Отдръпна се от мен и аз цялата се свих от отхвърлянето. Можеше да ме има, ако бе поискал, но проклета да съм, ако поема инициативата първа. Мъжът е мъж, когато посегне първи. Колко по-ясно да го поканя? Антон се извъртя в леглото и опипом намери ключа на нощната лампа. Когато се обърна пак към мен, меката приглушена светлина обгърна и двама ни в сенки и очакване.
- Дани…
Мъжът ме обгърна пак, колебливо се вгледа в очите ми и наведе глава към моята. Поколеба се, сякаш не знаеше дали ще го приема или отхвърля. Притворих леко очи и разтворих устни, облизвайки ги леко, отправяйки му недвусмислена покана да ме целуне. Аз също се притеснявах. Устните му бяха топли и твърди срещу моите, докосна ме леко и нежно, отдръпна се да погледне в очите ми и после със стон се гмурна в устата ми, превземайки ме. Езикът му се заигра нежно с моя, засмука ме, обходи ме цялата отвътре. Тазът му се притискаше леко към моя отстрани и той се надигна на лакът, за да може да ме достигне по-добре. Разтворих леко крака и той се плъзна между тях отгоре ми и като се подпря на лакти, за да не ми тежи, нежно отметна косата от лицето ми. Целуна ме пак, преплетохме се, в един момент се извъртяхме отново настрани и този път тялото ми се отърка съвсем съзнателно в неговото. Исках го. И ако може веднага! Антон не бързаше. Задърпах тениската му и го принудих да я свали през главата си, за да мога да го докосна. Обърнах го по гръб и го обкрачих, намествайки пакета му между краката си, където дантелата на гащичките ми вече бе мокра и топла от желанието ми. Той се повдигна с копнеж, отърка се в мен и с ръмжене, което се надигна дълбоко в гърлото му, ме стисна за дупето и отпусна глава назад върху смачканата възглавница. Наведох се към него, целунах го, докато се задъхахме и двамата. Дишах тежко и плитко, неговите гърди също се повдигаха под ръцете ми. Обходих го с пръсти – здравите му широки рамене с оформени бицепси, не като на някой напомпан здравеняк, но силни и тренирани, напрегнати като стомана, докато ме обгръщаха със силата си, мускулите на гърдите и на плоския му корем, който се сви и той изохка, когато го докоснах там толкова близо до центъра на неговата възбуда. Конвулсивно ме стисна, когато се наведох и поех едно от зърната му с устни. Насладих се на усещането как то се втвърдява под мокрото ми топло докосване, мъжът остро издиша и изви глава назад, докато ерекцията му се притискаше между бедрата ми. Голата ни плът бе разделена от неговите боксерки и моите бикини, но нито аз, нито той понечихме да ги свалим, докато се наслаждавахме на допира на телата си, на топлината и споделеното пътуване към опознаването на другия. Галеше ме леко под нощницата докъдето стигаха ръцете му и кожата ми пламваше там, прокарвайки магистрали от желание. Застина, когато свалих нощницата и я захвърлих небрежно на пода, а гърдите ми се освободиха на червеникавата светлина на лампата. Дръпна се назад със стон, сякаш го заболя, и затвори очи, дишайки тежко. Ръцете му ме държаха здраво да не мърдам върху скута му. Спрях.
- Какво има?
- Нищо. – той поклати глава, отвори очи и се позасмя, сякаш на себе си. - Просто толкова… толкова си красива! А аз те искам така отдавна. Още бяхме деца…
Знаех. Но някак не ми се вярваше, че през всичките тези години бе запазил копнежа си по мен. Това ме поласка по един мил начин, почувствах се желана и красива и усетих властта, която ми даваше с това признание като доверие, което ме стопли отвътре.
- И ти си красив, Тони. – “толкова силен и толкава нежен”, помислих си. - Караш ме да се чувствам толкова… жена.
- Че ти какво си, ако не жена? И то каква!
Обгърна ме и ме притисна под себе си, със смях зарови лице в шията ми, нежно прокара език по чувствителната кожа над сънната ми артерия, духна в ухото ми и дори леко го захапа, изпращайки тръпките на удоволствието по цялото ми тяло. Бях изтръпнала и се чувствах лека, преизпълнена с напрежение и желание, но някак омекнала, отпусната, готова да се оставя напълно в неговите силни ръце. Исках да бъда любена, да бъда обичана и превзета.
- Днес цял ден бях на ръба да ти се метна. Щях да изригна, докато беше до мен в онзи оскъден бански. Откъде жените ги намирате тези неща? Трябва да ги забранят със закон!
Засмях се, внезапно дала си сметка, че през цялото време е внимавал да не гледа тялото ми, и въпреки усилията да скрие ерекцията си с кърпата в скута, той няколко пъти е губил контрол и затова ме оставяше посред друма – за да охлади страстите си в морето. Беше възбуждащо и приятно да осъзная как съм му подействала, след като самият той ме предизвикваше към размисли, съвсем неблагоприлични за една дама. Но да, мъжете нямат предимството да могат да скрият кога една жена ги възбужда, докато жените сме по-прикрити, по-потайни. А би трябвало и на нас да ни личи, за да няма толкова много недоразумения. Животът би бил доста по-лесен, ако мъжете знаеха, че ги желаем също толкова силно, колкото и те нас. Антон ме галеше, прокарвайки връхчетата на пръстите си по невероятно чувствителната ми кожа, изпращайки огнени сигнали към мозъка ми. Прошепна ми, че иска да ме има, но първо ще ме накара да се моля, че ще ме докара до оргазъм, преди да влезе в мен. Обеща ми да е издръжлив, да ме чука дълго, докато спра да помня коя съм и само неговото име ще има значение. Цялата настръхнах от еротичната му закана, извих се и извиках, когато мозъкът ми реши, че мога да свърша само от думите ми, още преди да ме е докоснал между краката. Антон невярващо, усмихнат, с блеснали очи гледаше как се извивам под него, пламнала и готова, като при оргазъм. Едвам дишах от страст и желание.
- Боже, жено!
Сграбчих ръката му и я насочих между краката си, стиснах я силно там, свила бедра, извивайки се, и наистина свърших с конвулсия, търкайки клитора си в заклещената му длан. Той прехапа устни, очите му ме гледаха почти с благоговение. И аз не можех да се позная. Тази страст, това пълно отпускане пред него… никога не съм била така разкрепостена със съпруга си, никога. И сега, вместо да се почувствам неловко от предателството на тялото ми и ненавременния оргазъм, аз облизах устни и като разтворих полека бедра, освободих ръката, която бях използвала, за да се изпразня, докато той бе само пасивен наблюдател на оргазма ми. Вярно – плитък и кратък, но не се оплаквах. Не бях свършвала с мъж в леглото си отдавна. Доста отдавна. Въобще не се чувствах засрамена и смутена. Чувствах се жива. Бях пълна с енергия и задоволство. Антон ме целуна лекичко, докато още се опитвах да успокоя дишането си и обхвана гърдите ми с ръце, наслаждавайки се на порозовялата ми плът и набъбналите зърна. Свих се, когато ме докосна, беше приятно усещане, докато езикът му запреброжда долината между едрите ми гърди, леко отпуснати от кърменето на дъщеря ми. Отново облизах устни, опитвайки се да наквася пресъхналото си гърло, докато се наслаждавах на пръстите и устните му. Той вдигна поглед.
- Искаш ли да ти донеса малко вода?
- Да, моля те. Има чаши на рафта над мивката.
Загледах се в силния му гръб, по който играеха мускули, и надолу към тесния кръст над силните, тренирани бедра. Дупето му беше апетитно и закръглено като на еротичен танцьор, изпъкнало навън, стегнато. Исках да го сграбча там и да се насладя на усещането да го докосвам така интимно и собственически, сякаш ми принадлежи. Антон се върна с чаша вода и леко крива усмивка.
- Имаш много интересни неща в този шкаф.
Погледнах го неразбиращо, после изведнъж пламнах. Беше объркал шкафовете. В една картонена кутия от чаши за вода държах стария ми вибратор, който все се канех да изхвърля, и една анална броеница, останала незнайно от кога с липсващо скъсано топче. Дъщеря ми не би погледнала там, защото държах какви ли не ненужни джунджурии – стар тостер в оригиналната му опаковка, пасатор, който вече не работеше и все се канех да го занеса на поправка, някаква мелничка за орехи, която никога не ползвах и още много кутии с подарени, но никога ползвани тортени чинии и чаши за кафе. Отдавна бях забравила, че бях пъхнала вибратора и броеницата набързо там, когато дъщеря ми ме спипа да се опитвам да ги изхвърля. И така си остана, вече повече от няколко месеца, докато все забравях, че трябва да ги метна в боклука, без тя да разбере. Прикрих засрамено очи с ръце и се разтресох от смях.
- Не се предполагаше да ги виждаш. Чашите… – захълцах от смях. - Чашите са в другия шкаф, отляво. Отдавна се каня да изхвърля другото.
- И ги държиш в шкафа? Над мивката? Хм…
Гласът му бе развеселен, той ми се присмиваше. Отдръпнах ръка, колкото да хвърля едно око и го видях как стои на колене на леглото до мен, седнал на петите си, прекрасен в голотата си, все още възбуден и твърд под отеснелите му боксерки, и оцених хумора в ситуацията. Изплезих му се и му се метнах на врата.
- Не казвай на никого! – прошепнах. - Но тук в чекмеджето имам други…
Мъжът в леглото ми простена и зарови глава в рамото ми.
- Нарочно ме предизвикваш!
Засмях се и изпих до дъно чашата с водата, макар че на няколко пъти напълно успешно се задавих от смеха, който наново бликваше в гърлото ми. Когато оставих чашата настрани, вперих очи в неговите и изведнъж се умълчахме и двамата. Цялата се напрегнах, когато ме побутна да легна и се настани на колене между бедрата ми. Целуна голия ми пъп и езикът му прокара пътечка надолу към линията на бикините ми. Бяла дантела, не особено еротична, но вършеше работа сега, когато размъкнатата нощница беше на пода. Антон дръпна със зъби ластика и аз свих пръстите на краката си в инстинктивен отговор. Погледна ме и закачи ръбчето, сваляйки го невъзможно, мъчително бавно по бедрата ми, надолу към коленете и през ходилата ми, за да върне очи към оголената ми кожа. Този път само затаи дъх, не простена, не затвори очи. Само ме гледаше няколко дълги мига, аз приканващо разтворих колене и ги свих нагоре, стъпила здраво на леглото. Антон се наведе между тях и ме погали. Докосването му бе съвсем леко, почти въздушно. Прокара показалец от горе до долу и леко раздели гънките на женствеността ми. Няколко пъти направи същото, докосвайки ме нежно и полека, докато избилата срещу пръста му нова влага не му помогна да потъне леко навътре във вече готовата ми за него вагина. Плъзна се леко, влезе целият, после добави втори пръст и ме загали отвътре, влизайки и излизайки от мен, като събуди нови огнени тръпки на очакване. Когато езикът му ме докосна, аз извих гръб и неволно свих колене. Мъжът ми не обичаше да ме целува там, гнусеше се като че ли или пък бе прекалено голям егоист, за да ми достави удоволствие по този начин, докато за сметка на това не изпитваше никакви скрупули, когато поемах органа му с уста и го празнех, без да очаквам нищо в замяна. Антон бе нежен и всеотдаен любовник и като ме облиза старателно, опитвайки вкуса ми, се погрижи да ми достави удоволствие с езика си и за първи път от наистина много време някой смучеше клитора ми. И за първи път изобщо някой го правеше не само умело, но и с удоволствие. Погледах го между краката си към възбуждащата гледката на тъмната му коса, която се нуждаеше от подстрижка, заровена между бедрата ми, палавият език, който обхождаше клитора ми и пръстите, които ме галеха отвътре, докато аз течах и го молех за още с всеки стон, отронил се от устните ми и с всяко повдигане на таза ми към лицето му… Беше възбуждаща, невероятна гледка. Бе коленичил пред женствеността ми и аз се опивах от силата си, от властта си над него, подмамена от обожанието в очите и от старанието му да ме задоволи. Ахнах, когато засмука клитора ми и после леко прокара зъбите си там, опъвайки нежния израстък към себе си, сякаш иска да го откъсне. Дупето ми се повдигна, натиснах таза си към него, извиках и бях готова отново да свърша, когато той се отдръпна с леко виновно изражение.
- Нека заедно…
Кимнах бурно и посегнах към боксерките му. Отпред бе избило малко петно влага. Той ми помогна да ги сваля и ги хвърли на пода да правят компания на моите бикини. Беше надарен, но не прекалено, просто изглеждаше съвършен с пениса между краката си, така изправен и твърд, дълъг и набъбнал. Беше обезкосмен, което за момент ме озадачи, имайки предвид склонността на българските мъже да не се поддържат там, приемайки този тип хигиенна грижа за педерастка и ненужна. Изкуших се да опитам вкуса му, когато липсата на косъмчета в основата го правеха да изглежда дори по-голям и толкова съблазнително чист. Сложих ръка на гърдите му и му подсказах да се облегне назад на възглавниците. Подчини ми се и типично по мъжки сложи ръка зад тила си, отпуснат и готов да го задоволя. Обхванах го за основата, където топките му тежаха, и като облизах устни, лекичко плъзнах език по главата. Не бе необходимо да издърпвам кожичката на пениса надолу, за да я оголя, защото Антон беше обрязан. Знаех, че не е по религиозни причини и уважението ми нарасна – беше го направил от хигиенна гледна точка. И чисто естетически обрязаният му пенис изглеждаше много красив. Езикът ми намери малката цепка на върха и облиза капчицата, която светеше там. Имаше приятен, чист вкус, не можех да определя точно на какво, и миришеше малко и на парфюм, на одеколон или нещо такова. Мъжко, приятно, без да е натрапчиво. Поех дъх и отворих уста да го поема навътре. Антон се изпъна под мен, ръката му намери главата ми и той леко, настоятелно ме натисна към себе си. Не на мене тия! Ужасно мразех да ме натискат да правя свирка. По дяволите, защо мъжете държат винаги да контролират жената в секса? Толкова ли не могат да се отпуснат за малко и да се насладят на движенията ѝ, без да я насилват. Бях готова да се дръпна и да блъсна ръката му, когато усетих, че Антон всъщност не ме натиска към пениса си, а настоятелно ме привлича нагоре към лицето си, за да ме целуне. Разтопих се и се отпуснах отново, докато се целувахме жарко, а ръката ми се спускаше и издигаше по ствола му, твърд и изправен до пръсване.
- Може ли да съм отгоре?
Погледът му светна, той се усмихна и се отпусна, разтваряйки ръце.
- Целият съм твой!
Яхнах го и като се наведох леко напред, го обхванах с ръка и го насочих към мокрия си възбуден отвор. Нарочно го стиснах силно в основата, докато той изсъска под мен, и прокарах главата на члена му няколко пъти върху клитора и между срамните си устни, за да се насладя на усещането и да удължа играта и за двамата. Ръцете му стиснаха чаршафа и го извиха, и аз почти очаквах да чуя звук от скъсване, когато най-накрая се надигнах над него и леко си го вкарах. Нанизах се постепенно, без да бързам, докато дупето ми не се опря в горната част на бедрата му и аз не седнах напълно отгоре му. Беше дълъг наистина и се чувствах много изпълнена там долу, приятно разтегната, докато се опитвах да се нагодя към размера и лекичко се полюшвах настрани с кръгово движение, за да се отпусна и да го приема. Беше и леко болезнено усещане, макар че бях мокра и готова, защото отдавна не бях чувствала мъжки орган в себе си. Нагласих се като се подпрях на гърдите му и после се надигнах, поемайки тежестта си на колене и длани, за да се вдигна от него. После се снижих отново като нарочно се бавех, докато Антон не издържа и като сви колене за опора, се повдигна от таза и рязко ме сграбчи за дупето с едновременното движение на слабините му към мен. Набих се тежко надолу и като се разминахме няколко пъти в ритъма си, най-сетне се нагодих към него, а и той към мен, и се задвижих върху пениса му, отметнала глава със затворени очи и изпъната шия, която пръстите му галеха, преди да се спуснат надолу към гърдите ми, да се завъртят около тях, плъзнаха се към корема ми, който се свиваше и отпускаше конвулсивно и се спряха на клитора ми. Затърка ме силно и бързо и аз извиках, когато движенията му вътре и вън в мен се натрупаха в сърцевината на тялото ми с интензивно напрежение и после бях готова да свърша, толкова готова, че чак ме болеше…
- Моля те, моля те, моля те… – не осъзнавах, че го моля на глас, че мислите ми се изплъзват през отворените ми устни.
Исках го по-силно, по-твърдо, по-навътре! Антон прочете мислите ми или пък ги чу, не знам, но ме преобърна под себе си, сви коленете ми към гърдите и твърдо, силно и настъпателно започна да влиза и излиза от мен, засилвайки ритъма до невъзможно кресчендо. Леглото ми, несвикнало със сексуална активност, скърцаше жаловито и ритмично, таблата се удряше в стената при всеки негов тласък, изтръгващ тихи стенания от мен, докато потта се стичаше между гърдите ми, а краката ми се озоваха на гърба му, където се хлъзнаха от неговата собствена пот и се наложи да ги скръстя в глезените, за да не се изсуля от удобната поза, в която го чувствах толкова дълбоко, толкова силно в себе си, че не исках да спира, не исках да променя положението на телата ни, а само да стигна до желаното освобождение. Чукаше ме почти грубо, макар ръцете му да бяха нежни, като неловки, сякаш се боеше да не ме пречупи с докосването си, ако ме стисне малко по-силно и всеки път, когато неволно ме сграбчеше, почти веднага отпускаше пръсти, за да не ми причини болка. В тласъците на хълбоците му обаче нямаше нищо половинчато, бяха твърди и неотстъпчиви и всеки път, когато върхът на члена му се забиваше в стената на матката ми, изпитвах лека приятна болка, която усилваше удоволствието от акта. Позволих си да го сграбча и да прокарам ноктите си по гърба му, изтръгвайки от него вибриращ стон като от музикален инструмент, заклещен между здравите бедра на челистка. Нарочно забих нокти в него, преди да плъзна и двете си ръце към задника му и да почувствам всяко движение на мускулите му в дланите си. Беше толкова възбуждащо мой, бях така пълноценно негова, че оргазмите ни се сляха в съвършен синхрон. Беше ме изчакал като джентълмен, и по стягането на тялото ми и внезапното ми застиване, бе разпознал признаците на идващото освобождение. Напрегнах се, огънах се под него, затворих очи, защото не издържах повече, и постепенно се издигнах към оргазма си, задържах се на върха и тръпките ме превзеха цялата, интензивни, силни и толкова продължителни, че за момент имах чувството, че ще умра, толкова бясно биеше сърцето ми и толкова малко въздух влизаше в дробовете ми. Антон ме догони и свърши бурно, викайки името ми с дрезгав глас, без да го е грижа за отворените врати и прозорци през лятото и пълната нощна тишина, която отвеждаше стоновете и виковете ни надалеч по чуждите тераси и ги промъкваше между намачканите чаршафи на незадоволени домакини, изморени тъжни мъже, млади разюздани момчета и мечтателни момичета на прага на зрелостта им, и ги завъртя във вихъра на внезапното желание, за да намерят ръцете и устните им път един към друг, да посегнат в тъмното, да слеят слабините си и да отпразнуват заедно живота такъв, какъвто всички искаме да бъде – жарък и споделен.

Звезда

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Giv | преди 1 година

Ето така се пише еротичен разказ .Това е съвсем друго ниво на еротика . Десет от Десет Звезда . Втори път го чета . Респект :)Ves

edinchervenpapur | преди 1 година

Еха, страхотно, десетката е недостатъчна, Звезда, майсторка си!

Анонимен | преди 1 година

Този разказ бих го описал с две думи: Класика в жанра!

Анонимен | преди 1 година

И тук ще си "набереш" фенове ;)

Анонимен | преди 1 година

проста, семпла - това се нарича тавтология, семпла идва от simple, същото е "респект и уважение"! това не е забележка към разказа, а приятелски съвет за всички пишещи!

Анонимен | преди 1 година

Браво Звезда! Много добре написано и много възбуждащо. Чел съм и други твои неща и нямах насита. Радвам се, че моя разказ то е харесал. Morpheus

Анонимен | преди 1 година

Отлично! Anton / не този от разказа) /

Анонимен | преди 1 година

Това си е литературна еротика, а не словесно порно. Много добре написано, наистина талантливо. Поздравления!

Анонимен | преди 1 година

Краят е направо фантастичен! Браво!

Анонимен | преди 1 година

Благодаря за отзивите. Относно повторенията, та даже и прекомерното използване на прилагателни – ако вие виждате сламките, аз виждам гредите в текста. Вече не редактирам текстовете си обаче. За 95% от коментиращите то няма никакво значение. За по-високо качество сте свободни да претендирате, когато сте ми дали два лева от джоба си и зад мен стоят редактор и коректор.

Zvezda | преди 1 година

Последният коментар е мой, забравих да си вляза в акаунта.

Анонимен | преди 1 година

Безспорно добре пресъздаени от автора моменти. Които героинята не заслужава, обаче. Не заслужава тази "незадоволена домакиня" уважението на човека, мечтал за нея двадесетина и повече години. Комплексирана егоистична лелка, невидяла и неоценила най-хубавото.

Zvezda | преди 1 година

Интересно как така лепнахте етикет "лелка" на жена, която доколкото си спомням, описвам да е на границата между края на трийсетте си години и началото на четиридесетте. Едно от най-противните ми неща са лельосването, чичосването и бабосването на непознати хора. Това първо. Второ – убедена съм, че в живота на всеки от нас има поне няколко души, с които времето и обстоятелствата са ни разминали. Честно казано с всичките си любови, реални или помечтани, включително и ученическите, и до днес поддържам чисти и хубави отношения с топлина и хумор. Създадох героинята, вземайки именно това разбиране от живота си – не е късно за второ начало.

Анонимен | преди 1 година

Дълбоко усещане за детайла , силно психологически и чувствен разказ на който може да завиди всеки автор в жанра.

mrN | преди 1 година

Чудесно произведение, много красиво и живо. Браво Звезда, и Благодаря! А за критиците ще кажа само - научете се да пишете така, пък тогава критикувайте ;)

Анонимен | преди 1 година

Разказа, като разказ е изключителен! Личи, че жена го е писала. Но ме дразни противоречивата женска натура: Тя цял ден се подмокряла с "грешни", после се уверила, че няма да й посегнат и така го допуснала по-близо!? Легнала до него, защото била сигурна, че няма да й посегне...после се въртяла и чакала да й посегне!??? После защо мъжете били плахи, не сигурни и т.н. , ако не е плах и несигурен е грубиян и сексуален маниак. Такива ни правите от детска възраст....

Анонимен | преди 1 година

До последния коментирал, прав си колега, разказа е супер готин но си прав и за жените. На това се казва лицемерия, хем я сърби, хем я боли, хем иска романтик ама иска също и по груб секс и отношение, или стандартното аз не правя това или онова в леглото гнус ме е а иначе и се иска и реално го прави. Това е приятел жената е сложно нещо, но това може би я прави и привлекателна в същото време........

Анонимен | преди 1 година

Тояа като кокошката и петела. Той я гони а тя бяга и си вика, дали не бягам много бързо......

Zvezda | преди 1 година

Предлагам да не превръщате разказа в повод за разгръщане на войната между половете. Българската жена е разпната между майка светица/мъченица, недоклатена лека ил мръсна курса. Приемете, че сме различни. Реагираме по един или друг начин в една и съща ситуация, защото до един сме плод на характер, минало и настояще. Няма как да сме еднакви. Единственото, което ни обединява е стремежът към любов (изключвам социопатните типажи). Дани е човек като всички останали и реакциите й могат да бъдат нелогични, защото е объркана и извадена от релси, но и Антон не е идеализиран образ. Предпочитам да виждам човешкото, ако и да грешат, отколкото да ги пудря излишно.

Анонимен | преди 1 година

Чисто сексуално, еротично и събуждащо страст и желане, разказът е уникален. Ако коментираме геройте, се превръщаме в психолози опитвайки се да разберем защо са стигнали до тук и няма смисъл. Да се насладим на възбудата породен а от тяхната среща. Аз съм последните коментирали.

Анонимен | преди 1 година

Страхотен разказ, а пък на фона на предишните извършения с малолетни, някак не се вписва тук. Подарявления за труда! А ако всяка една жена получи по малко повече любов, света ще бъде съвсем различен. Борислав

Анонимен | преди 1 година

Разказа си ги бива, ама се почувствах като отшелник световен като прочетох за 40 годишните старчоци. Според мен един такъв Старчок може на много неща да научи една девойка млада. Поне ще я научи да се ебе качествено.... Робин Шприц на 43 год от Павликени

Анонимен | преди 1 година

Браво робин и аз така реагирах като прочетох това, че и гнусно и било....мале ужас. Повечето млади момичета искат опитни мъже а не млад жребец с 25 см хуй да и издъни матката. То не е само клатене и сантиметри и не нямам коплекси, ако някой си помисли така. 46 годишен от търново

Zvezda | преди 1 година

Струва ми се, че имате лек проблем с разбирането. Гнусотата идва от това зрели мъже да се пускат на млади момичета като се възползват от привилегированото си положение на преподаватели. И да, това е гнусно в реалния живот, защото е форма на насилие. Ебането трябва да е по взаимно съгласие, Робине. Искате или не, двайсетгодишните мислят за тези на 40 като за старчоци, особено ако външният им вид е запуснат. Това, което сте пропуснали в разказа, е моментът на насмешката, с която жената, навършила същата възраст, мисли за времената, в които тези четирийсетгодишни са й са се стрували стари. Изобщо... май доста се впрягате за собствената си възраст, иначе щяхте да усетите, че това е само елемент от образа й и не отразява сегашните й разбирания, а мисленето на по-младата й версия.

Анонимен | преди 1 година

Звезда, бурните емоции, които предизвикват героите ти, са най-откровения комплимент за таланта ти. Не случайно трета част на тази поредица е любимия ми твой разказ :). Жената е истинска, можеш да я пипнеш. Мъжете също, но тях да си ги пипа някой друг! Д.Т.

Анонимен | преди 1 година

Най-после нещо красиво....нещо различно, вълнуващо и емоционало, възбуждащо.... Иска ми се по-често да срещам качествени разкази. Поздравления за творението авторке, прочита достави истинско удоволствие! Имаш талант, продължавай да ни радваш! ( : Поздрави!

Анонимен | преди 1 година

Zvezda, на колко си години? Робин Шприц пита

Zvezda | преди 1 година

Благодаря, Торбалане. Така си е, макар някои коментари да ме изненадват с взирането в детайла, вместо в цялото. Говорили сме – далеч съм от мисълта, че раждам високостойностна литература. На щастливите от нормалността на разказа и отношенията благодаря, но да знаете: съвсем скоро ще ви шокирам. Робине, скоро ще вляза в 40-те.

Анонимен | преди 1 година

Страхотен разказ. Благодаря на авторката за удоволствието. Досега не съм коментирала, но този разказ заслужава огромна похвала. Особено за доброто познаване на психиката и сексуалността на жената, навършила 40 години. И аз съм на тази възраст и никак не е лесен този период.

amans | преди 1 година

Много добре! Адмирации към авторката! Възрастта е просто цифра, много по важно е отношението и желанието за взаимност. Сексът тогава става истински!

Анонимен | преди 1 година

БРАВОООООООООО!!!!!!! ПОКЛОН ОТ МЕН !!!!!! ПРОДЪЛЖАВАЙ В СЪЩИЯ ДУХ !!!!!

Zvezda | преди 1 година

Много благодаря за положителните отзиви – извинявам се, че не отговарям на всички ви. Приятно е да получавам такива оценки и няма да крия – те са си стимул. Всъщност отзивите са единствената цена, с която можете да заплатите. Благодаря.

Анонимен | преди 1 година

Отдавна не бях чел тази история. Дори забравих в кой форум беше.

Анонимен | преди 1 година

Звезда, великол3п3н разказ, ноооо за друг сайт, който не е със подчертано сексуален подтекст! За този сайт коментара ми е: "Скука". Сама себе си губиш, като публикуваш подобни шедьоври в долнопробни сайтаве, като този! Дразнещо беше самото четене! Издай си сборник разкази, но не пиши повече тук! Подобно на една друга авторка изпитваш опиянение да "смазваш" силата на внушението с количеството на подробностите и оттук разказа се "губи"! Не се обиждай! Ти си уникална и аз съм твой фен, завинаги! Lazy

Анонимен | преди 1 година

Ех, lazy, жалко, че си изгубих времето да ти пиша под другия разказ. Когато си нечий "фен", приемаш и едното, и другото писане, и харда и софта, и романтиката и порното – защото след онова, което не ти е по вкуса, може да последва друго, което да те изстреля. През времето съм показала, че пиша по настроение и твоето разочарование, че тук съм нежна няма да ме запрати автоматично в другата посока. Но нищо, де. "Феновете" не са задължително светци. Еле пък аз.

Zvezda | преди 1 година

Коментарът горе е мой.

Zvezda | преди 1 година

И да, мамка му, обидих се, и не, не мисля, че това не ти е била целта. "Пиши си там разказчета, публикувай си ги, но не ми ги навирай в носа тук, но иначе... аз съм ти фен. Затова мога да ти пиша с пълно пренебрежение и да имам очаквания кога, къде и как пишеш". Чудна обратна връзка, дума да няма.

Анонимен | преди 1 година

Фенът Zvezda,би ли споделила нещо повече за теб,образа ти е обвит в мистерия,знам че така си още по интересна за феновете,но поне мъничко да кажеш нещо за себе си:)?

Анонимен | преди 1 година

Звезда, вече коментирах под предишния ти разказ, така че няма да изпадам в тавтология! Никой не е съвършен и това, което ще споделя, е че коментара ти допринесе за образоването ми! Който не е ходил на училище, като малък, получава "уроци", като голям! Lazy

Zvezda | преди 1 година

Анонимен, щом съм по-интересна като не казвам нищо, хайде така да си остане. Ще имате свободата да ме моделирате според собственото си въображение. Предпочитам да обсъждаме разказите, отколкото мен, благодаря.

Анонимен | преди 1 година

Пише се четиридесет, а не четирийсет както го изговарят циганите ! !!! директора на БАХУРНИЯ завод !!!

Анонимен | преди 1 година

То и трите удивителни не са по стандарт, но нейсе. За сведение някъде допреди десетина години формите "четирийсет" и "четиридесет" бяха дублетни и, каква изненада, книжовни. Днес се приемат за заменими "четиресет" и "четиридесет". Приемете, че героинята ми е набор преди 2012 и баста. Впрочем това ли ви избоде очите? Пак коментираме сламката, не цялостния текст. Лаф да става, а?

Анонимен | преди 1 година

Най-после нещо свястно!

Анонимен | преди 1 година

"Запознахме се край лагерния огън до едно езеро в Пирин" още тук ме спечели ЗВЕЗДА . Като човек пообиколил Пирин затворих очи и си представих хижа Вихрен от там Муратово езеро наричано " Сърцето на Пирин " . И това което аз намирам в тези първи редове на разказа ти ме кара да фантазирам за планинска шир,вечерен студ и огън и китари и ....загорели брадати планинари . Усетих я тази интимност край огъня защото в планината романтиката има друго проявление. Там тя се изразява ,чрез споделяне на храна ,на емоция и на музика . Който знае знае . Фен съм ти защото в разказите ти намирам ситуации,места ,образи които се покриват с реални такива в живота ми . И ще си позволя да бъда една идея по ....интимна с теб не така както ще го разберат всички ,а така както ще ме разбереш ти . Първият ти разказ който публикува тук ми е най най най-любимият ми твой разказ защото това е моята житейска история . И докато четях имах чувството, че си в главата ми и всички неизказани, неизразени емоции мои ти ги облече в красиви думи .И ми идеше избирателно между очите да изтрескам с лопата всички с иронично коментари там пък със Стивън Кинг . Няма да коментирам повече ситуацията разбра ме заради нея имам нужда от тази терапия ,чрез писането . И ЗВЕЗДА да вървят по дяволите "фенове " и критици и хейтъри . Усещам разочарованието ти ,че си недооценена и неуважение към труда ти . Но едно момиче на почти 36 години в тази ситуация ти Благодари ,че чрез този разказ въпросен успя да ....прекалено лично става за тук . Благодаря ти за този и за всички разкази и белега на корема и това ми е познато не по този начин но сходен . И само човек горял в същия Ад може да ти каже . Не пишеш като жена пишеш като човек с главно Ч. И не се отказвай ЗВЕЗДА защото разказите ти имат тежест и те тежат там където са оценени . За всички други разбирачи и капацитети на които им идва софт или хард или им липства това или онова сложи си ги на Ретроградния ПрезКУРий:)Весела

Zvezda | преди 1 година

Благодаря ти, Весела, за топлия отзив и искреността. Да, в някои от разказите вкарвам себе си като реакции или преживяно (обичам планината), поякога сънища и доста често – "ами ако беше ето така" или даже "бих искала да е ето така". Думите ти са поредното доказателство, че за всеки разказ си има аудитория. Специално "Призрак" не беше замислен като еротичен по същността си, сексът беше просто болезнен завършек на това, което ми беше в главата тогава. Форма на самонаказание и на изкупление. Защото понякога сексът е точно това. Повече ме интересуваше друго – да изразя емоциите си от войната, която тъкмо беше започнала и да си представя една хипотетична ситуация на нейното човешко изражение. По принцип нямам чак такива дълбоки помисли, преди да пиша секс разказите си. Честно казано очаквах читателите да ме разкъсат, че стилистиката не е точната, но пък какво толкова – един такъв разказ измежду другите не е чак такъв дразнител за любителите на чук-прас-и-чао. Почна ли да слагам спирачки на въображението си и да се съобразявам само с аудиторията, значи трябва да спра изобщо да пиша. В този ред на мисли трябва да отбележа, че понякога някои коментари и хора така ми влизат под кожата, че пиша нещо специално за тях. Например лесбийските ми разкази. Никога не съм била с жена, не ме възбужда и самата идея, но всеки път се старая да си го представя правдоподобно.

Giv | преди 1 година

"Почна ли да слагам спирачки на въображението си и да се съобразявам само с аудиторията, значи трябва да спра изобщо да пиша."Няма как да бъде казано по -вярно. До момента си пишех, както аз си чувствам както на мен ми харесва, както аз искам ."Отец Йордан " 2 част готов ,по начин по ,който знам ,че ще се хареса . Подхлъзнах се в стремежа да угодя . Така ,че аудиторията да го приеме защото всички обичаме да сме ценени и хвалени. Чета го и не се намирам никъде в този разказ ,няма ме като автор ,като емоция като стил . Постно лишено от красиви изрази за за не ми кажат "личи си ,че е писано от жена " . И вчера го изтрих на 98% и си го написах "като жена " както на мен ми харесва. Почти е готов малко да поизгладя някой неравности в текста и го пускам днес за одобрение. Чета го вторият ми вариант моя си вариант и искрено се наслаждавам на разказа ,който написах. Също като теб очаквах да ми сипят стабилна доза хейт че засягат църква ,свещеник религия .Отзивите искрено ме изненадаха и поласкаха. И се надявам втората част която е и последна също да бъде харесана . Но и да не бъде аз съм доволна, че не направих компромис със себе си за да угодя на някой . За това ЗВЕЗДА пишем КАТО ЖЕНИ ,живеем КАТО ЖЕНИ,чувстваме КАТО ЖЕНИ , изразяваме се КАТО ЖЕНИ и секс правим КАТО ЖЕНИ . И в еротичната проза има невероятни разкази твои на milenaslave на loraxd и една Lichatra с първи невероятен разказ в пъти по... Шехерезада жалкото е ,че повечето спряха да пишат . Но пък нищо не окончателно природата ни е такава непостоянна. И третата част на Тръпките чела съм знам за какво става и аз мисля ,че ще се хареса много от определени хора такива ,които са ценители .Моето мнение за третата част 10 от 10 ;)Ves

Zvezda | преди 1 година

Изразът "личи, че е писан от жена" е забавен белег за стереотипизацията. Жените го казват като комплимент (че има чувственост и чувствителност), мъжете – абе, май по-скоро не... :) Не знам дали си попадала на някои от коментарите към мен, че най-ветпятно съм мъж гей или травестит. Разбираш ли, това го пишат като форма на степенуване на обидата. Гей, а даже и травестит, следователно какво падение... Не може жена да пише такива гнусотии, неее... или все пак ако наистина е жена, значи е я незадоволена лелка, която си го търси, я курва, която трябва да бъде наказана (и любимото ми: смирена! Това като го чуя и си представям как средностатистически български мъж кротко налага волята си над жена си със свит юмрук). Няма средно положение. Не мога да съм едновременно професионалист и човек с кариера, не мога да имам любящо семейство и деца, тц. Така че... феминизъм му е майката. И в писането като в живота, Веси. Дерзай. С нетърпение чакам втората част на разказа за отец Йордан. А пък аз за третата част на Тръпките съм си приготвила пуканки.

Zvezda | преди 1 година

И да, за Шехерезада безкрайно ме е яд, безкрайно. Тази жена имаше невероятен усет към еротиката и харда, и го умееше с малко думи. И досега не мога да се побера в кожата си, че гнусните коментари на оня простак я отказаха да пише.

Giv | преди 1 година

Да знам за какво говориш чета разказите ти в другия сайт в който публикуваш.Аз като автор не съм подложена на такъв тормоз . Един единствен коментар ми подейства малко по ....коментара беше изтрит .Беше публикуван под НЕЛ част 3 АВТОРА НЕ ЗАСЛУЖАВА ДА ЖИВЕЕ НИТО СЕКУНДА НА ТАЗИ ЗЕМЯ ЗА НЕГО ПАЛАЧ И ГИЛОТИНА . Това е било единственият път в които ми дойде една идея повече . Но при теб нещата са ...не е кавалерството и не е мъжкарско такова поведение .Като автор такова отношение ми е спестено .Но като потребител ситуацията е забавна под един разказ ме питаха за какви пари ще си легна с мъж . Обясних ,че съм финансово независима и това ми дава свобода да се еба с който си искам .Тогава съм КУРВА . Ма все пак какви подаръци защото уважаващата жена обича подаръци . Пак възпитано обяснявам ,че постъпки ме впечатляват и че съм изживяла невероятно сексуално приключение с мъж и хайде с този мъж съм пила бира .АХААА значи съм лека и евтина и мечтая за принц ако понеже съм такава се задоволява с огризки от пиршеството . Как и да го обясниш все си виновна . И не не може ЗВЕЗДА да си професионалист защото имаш путка и всичко си си постигнала с нея .Няма значение образована си,дисциплинирана,клалифицирана , говориш 3 езика ,не си закъсняла за работа . Това е без значение имаш путка и туй то . Не може да имаш семейство защото пък пишеш гадости за лайна и разбити ануси . Пък ако пишеш за усещания и емоции леличка незадоволена . Пък ако си се гърчила на Жул Верн си МИЛОТО ТО , бях на 14 когато го четях . Като ние с Ran започнахме остро ,той харесва Giv ,но към Ves не мога да преценя какви са му емоциите .Весела е отправила една покана към него той ще реши . Аз мисля, че с него можем да молим брашно заедно. Ситуацията с Лил подобна тя реши да остави нещо което и харесва да прави заради подобно отношение. Е аз пък съм решила да остана без да поддавам. И пуканки ЗВЕЗДА ще си приготвя когато публикуваш "Мормони" тогава ох . Но пък и ти си тук за да останеш . И на който не му ПрезКУРия е Ретрограден и през септември;)Ves

Анонимен | преди 1 година

Ех, по-точно от това не мога да го напиша, разсмя се с точното познаване на типовете реакции. Ей заради това противоречие между по-романтичните му разкази и твърдия хард и най-вече заради това, че не мълча на простаците, отнесох и продължавам да отнасям грозните коментари. В другата страница почна да ми става неуютно. Там коментарите, излезли от добрия тон, трудно се трият, защото администратор почти няма. Даже май съвсем няма от около година, откакто всеки сам може да си качва разказа. И чесно казано, става ми все по-трудно да влизам там и да чета някакви простотии по мой адрес. Това им е приличието на някои, че съм им написала материал за празнене. Що се отнася до Лил, смятам, че тя няма да спре да пише, но ще избере друг псевдоним. Тя има книги зад гърба си и не се държи като ощипана примадона. Но и тя е жена и на нея много по-софт коментари от тия, които аз получавам, й дойдоха твърде в повече. Така че... лайна заслужават простаците, лайка и тишина и да четат боклуци, вместо нещо добро, щом не знаят как да ухажва една жена и виртуално по такъв начин, че да им разказва фантазиите в разказите си.

Анонимен | преди 1 година

Тъпо липсва му повече динамика и екшън и в началото е скучноват

IzkuKurigal | преди 1 година

Завидно качество! Нямам думи.

Zvezda | преди 1 година

Благодаря, Изку Куригал.