Господарките на конете

09.08.2022 | Анонимен

Бях извикан да проектирам и монтирам система за видеонаблюдение, безжичен интернет и сензори за движение на една конна база в горите на Йоркшър. Тръгвам към посоченото място – приятна природа, дългогодишни буйни гори, пътищата са като в тунели, има доста хълмове, хубаво място за разпускане, пътуването мина неусетно. Пристигам и гледката е още по-приятна – голямо каменно имение с приятни алеи отпред, фонтан, зелена градина, оградено от жив плет, а зад самата сграда, необятен двор – поляни, дървета, градини и в далечината по-малки постройки, именно конната база. Посреща ме човек и ме насочва към мястото. Казва ми да търся госпожа Роуз или помощницата ѝ Стела. Отивам аз при базата и виждам една супер секси мацка на не повече от 24-25 години – висока около 170 сантиметра с дълга до кръста черна коса, порцеланова кожа, по ръцете ѝ се виждат няколко красиви татуировки, облечена в екипировка за езда, която подчертава напълно перфектното ѝ тяло. Еха, мисля си, какво парче, усмихвам се и проговарям:
- Здравейте, направихте заявка за проект и изпълнение на... – в този момент тя дяволито се засмя ѝ ме прекъсна:
- Аз съм Стела и знам за какво идваш, но не разбрах името ти?
Брей, мисля си, тази или е доста палава или арогантна, ще видим. Отговорих ѝ:
- Приятно ми е да се срещнем, Стела, името ми е Крис.
Тя отново ме провокира, вече си дадох сметка, че ще излезе голяма мръсница. Аз съм 32 годишен, с тъмна къса коса, висок 183 сантиметра и тежа 85 килограма, с атлетично тяло и явно ѝ бях направил впечатление. Този път каза:
- Харесваш ми, може да ти стане още по-приятно, но нека първо да влезем при шефката.
Мислех си – тази няма да издържи и до края на деня и ще язди мен, вместо някой кон. Настроението ми се подобри и неусетно тръгнах с нея към салона усмихнат. На входната врата ме удари типичната тежка миризма на коне и спарено – викам си, супер, тук ще е много приятно да се работи. Стела явно забеляза реакцията ми и се засмя:
- Спокойно, това е преддверието с коридора откъм конюшните, вътре в залата е доста по-просторно и проветриво. Пък и ти да не си някой сноб, тук работим с коне и миришем на коне, ако ти скоча така, преди да съм се преоблякла и изкъпала, ще ме отблъснеш ли?
Еха, все по-директна става, мисля си, и този път вече влязох в нейния тон, хладнокръвно я погледнах и отвърнах:
- Скочи ми и ще видиш! – и авторитетно ѝ намигнах.
Такъв дяволит поглед ми хвърли, че направо започнах да се надървям. Тази ще е пожар, сигурен съм. Влязохме в голямата зала с манежа и какво да видя – изключително стилна и сексапилна дама язди едър, як, черен кон на манежа. Това беше госпожа Роуз. Доколкото успях да я преценя, беше към 45 годишна, малко по-висока от Стела – някъде към 175 сантиметра, с много стройно тяло, макар и с малко по-едро дупе от това на Стела, гърдите ѝ обаче бяха невероятни, определено по-големи от тези на младата ѝ подчинена. Ясно се забелязваха прекрасните ѝ зелени очи, косата ѝ беше тъмно руса със светло руси кичури, небрежно прибрана с хубава черна шнола отзад на тила, на нежната си шия имаше елегантно, ненатрапчиво колие. Гърдите ѝ бяха фантастични – големи, стегнати от сутиен и бялата ризка, с която беше, и чиито копчета изглеждаше, че всеки момент ще се скъсат. Носеше бежов, идеално полепнал по дупето и краката ѝ брич, черни лъснати ездачески ботуши до коляното с прикрепени блестящи шпори. Кожата ѝ беше светла и свежа, на безименния пръст на лявата ръка носеше голям прозрачно зелен стъклен пръстен, който идеално пасваше на зелените ѝ очи, а на дясната имаше сребърен пръстен с малък камък, който също ѝ стоеше чудесно, а ноктите ѝ бяха лакирани в черно. В ръката си, освен юздите, държеше и нагайка. Лицето ѝ беше красиво със семпъл грим и много лек екзотичен елемент на котешки очи. Имаше перверзно, но спокойно излъчване, невероятни класа и стил. Здраво беше опънала юздите на коня и ги дърпаше все по-силно, докато го ръчкаше с шпорите и пляскаше с нагайката – определено се бореше да го подчини и изглеждаше страшно доминантно и секси. Стела се обърна към нея:
- Госпожо Роуз, това е човекът с видеонаблюдението и...
Тук госпожата я прекъсна категорично, но същевременно и уважително:
- Заета съм, моля изчакайте няколко минути!
Гласът ѝ беше мек, леко кадифен, доста женствен и привлекателен. Стела ме погледна с лека усмивка в стил “сгафило дете” и ме заведе на една пейка да седнем и изчакаме. Седяхме и мълчахме, докато наблюдавахме как доминантната ездачка обяздваше непокорния жребец. Манежът се огласяваше от тежкото пръхтене на животното, звънтенето на шпорите, свистенето и плющенето на нагайката. Конят беше вече доста изморен, силно запъхтян с много пяна по устата, а и цялото му тяло беше потно, мокро и разпенено по врата и около седлото – очевидно имаше доста тежка сутрин, а госпожата на гърба му беше строга, настоятелна и безкомпромисна. Той не си улесняваше живота, като упорито се противопоставяше на желанията и командите ѝ, а в замяна усещаше все по-тежкия натиск на желязото в устата си, предизвикан от силните ръце на господарката, съпроводено с безчет сръчквания с шпорите и удари с нагайката. Беше увлекателна за наблюдение борба за доминация между ездачката и животното. След около 10 минути сесията приключи. Госпожа Роуз слезе от коня, подаде юздите на Стела и я прати да го заведе в конюшнята, като изрично заръча да се погрижат за него, защото утре ще продължи с упражненията. Протегна ръка да се здрависаме и запознаем. Ръката ѝ беше топла и нежна, много приятна на допир. Разведе ме из помещението и ми обясни какво желае като краен резултат, аз ѝ обясних какво е възможно и как ще изглежда и функционира, тя беше съгласна. След това ме изведе извън постройката и ми показа една площадка, на която планираше да бъде построен дървен навес с пейки, маса, преход откъм другата страна на манежа и т.н., като съответно ме попита дали ще може да се върна след известно време, за да обезпеча технически и това място, а аз отговорих:
- Разбира се, госпожо, няма никакъв проблем, стига да знам съвсем ориентировъчно кога се предполага, че ще се завърши, за да планирам останалите си ангажименти?
Тя отвърна с усмивка:
- Крис, моля наричайте ме просто Роуз. Навесът ще се строи от един майстор, който за съжаление е зает, но тук сме малко отдалечени и нямаме голям избор, ще се наложи да изчакаме.
Аз имах опит със строенето с дърво, тъй като бях правил за себе си няколко постройки, а пък и сега нямах кой знае колко заявки за основната работа, та реших да ѝ предложа:
- Роуз, аз имам опит в строенето на подобни съоръжения, ако желаете, мога да свърша и това, за мен ще бъде удоволствие.
Госпожата само ме погледна с лека усмивка и впечатлен поглед и каза:
- Щом смятате, че сте способен, с удоволствие ще се възползвам от услугите Ви. Кажете кога бихте могъл да започнете, какво ще Ви е необходимо и ще уредим всичко.
Обясних ѝ, че живея доста далеч и ще потърся хотел в най-близкото населено място, където да се установя, но тя настоя.
- Моля Ви, ще се настаните в имението, има предостатъчно място и всякакви удобства на разположение. Сега Стела ще Ви съпроводи до колата, да вземете багажа си и ще Ви запознае с обстановката, а помощниците ми в имението ще Ви настанят.
Не се дърпах хич, мястото ми харесваше, а двете дами направо ми взеха ума, не можех да си отлепя мислите от тях. Тръгнахме със Стела към имението на госпожата и тя отново закачливо ме заприказва:
- Аз също живея тук, а сега и ти идваш, малко е скучно, защото барове има в градчето, а то е на повече от 20 км., ще си ходим ли на гости по стаите, да се забавляваме?
Намигна ми тя супер закачливо, а аз нямах търпение, но и бях леко предпазлив в същото време и казах:
- С най-голямо удоволствие ще се постарая да те забавлявам така, че да останеш доволна, но ще ми обясниш как стоят нещата с разполагането, съседството в къщата, нормите за поведение, да ми разкажеш малко за госпожа Роуз и т.н.?
Докато ме развеждаше в и около сградата, тя ми разказа каква е ситуацията:
- Госпожа Роуз е на 49 години, бивша професионална домина – строга господарка, но от няколко години вече на практикува. Сега се занимава само и единствено с най-проблемните коне на богаташите – най-непокорните и непречупваеми, с които друг не е могъл да се справи, а тъй като са скъпи и расови, стопаните им не искат да се отказват от тях. Умела ездачка, строга и властна и обожава да държи юзди, да доминира, подчинява и контролира. Конете, които пристигат тук са, така да се каже, разглезени богаташчета. Стопаните им са заможни хора, които яздят, съответно за животните си осигуряват идеални условия – хубави храна и подслон, ветеринарни грижи от най-високо ниво, свободно пространство, много свободно време, презадоволени са. Повечето са с благ нрав и служат вярно, отблагодаряват се за условията и грижите с добро поведение, обичат стопаните си и ги радват, все пак някои са големи негодници, непокорни, буйни, инатливи и проклети, често опасни за хората, а и за себе си, не стават нито за състезания, нито за свободна езда. Тук идва ролята на госпожа Роуз – тя е изключително добра в това, няма живо същество, което да ѝ се опъне и да не може да пречупи. Сурова, упорита и безкомпромисна, отделя колкото време е необходимо, но винаги има желания резултат. Аз съм дясната ѝ ръка, живея тук откакто навърших пълнолетие, т.е. вече 6 години. Аз също съм добра ездачка, но все още има какво да уча. Обичам да яздя, а и на мен ми е доста приятно да доминирам, контролирам и наказвам непокорните коне. Шефката е строга, извън работно време съм свободна да правя каквото искам, но все пак внимавам да не я ядосам, препоръчително е и ти да правиш същото. В тази сграда живеем тя, аз, икономът, готвачката и двама общи помощници – съпрузи, които помагат тук и на конната база. С теб ставаме 7 човека, но има място и условия за поне още толкова, не се притеснявай. С теб ще си прекарваме добре, госпожата не позволява да водя в къщата всеки, но теб след като тя те покани, няма проблем. Тя самата също е посещавана от време на време от някои господа и доколкото съм чувала слуховете от помощниците – яко се чука. Откакто навърши 49 преди няколко месеца, явно я натиска идеята, че скоро ще е на 50 и усещам раздвижване в интимен план, сякаш сексуалния ѝ апетит непрекъснато нараства и тя иска да се наебе с всичко, което ѝ хареса, а кандидати съвсем не липсват.
Остатъкът от деня премина в настаняването ми, обход на помещенията и площадката, подготвяне на техника и инструменти и вечерта неусетно дойде. Госпожа Роуз ни извика за вечеря – в трапезарията бяхме само тя, Стела и аз – помощния персонал се хранеше отделно в друго помещение. Поговорихме на общи, неангажиращи теми, обсъдихме какво ще правя, какво ще ми е необходимо и т.н. След вечеря госпожата се оттегли в нейната част от къщата, Стела тръгна към стаята си, а аз към моята. Захванах се да разпакетирам багажа, да подреждам дрехите си, а след това отидох да се изкъпя. В сградата имаше три бани, така че беше повече от достатъчно. След като излязох от банята, се върнах в стаята си и... изненада. Палавата Стела ме чакаше чисто гола на леглото ми, разпуснала свободно дългата си коса, гледайки ме с най-палавия си поглед и провокативно ме попита:
- Какво се изненада така, не ти ли се искаше да дойда, да си ходя ли?
Отвърнах ѝ:
- Да не си посмяла, днес ме виждаш за сефте и успя да ме надървиш на няколко пъти, как ли няма да ме оставиш така, а и миришеш страхотно!
Тя също се беше къпала, а след това намазала с някакъв страхотен лосион и ухаеше невероятно хубаво. А тя продължи да се бъзика с мен и леко да се заяжда:
- Само заради теб се намазах, нали носа ти е нежен и току виж си ме върнал, иначе си ходя така по цяла седмица и си мириша на коне.
Засмя се на шегите си, а аз продължих в нейния тон и добавих:
- Не ми е нежен носа, просто не си умирам от кеф да дишам оборски въздух, днес просто ме лъхна много рязко там от конюшните, не съм някое конте. Следващия път ела след като цял ден си яздила и си била в конюшните и да видиш дали ще те върна аз или ти сама ще искаш да избягаш, защото не можеш да ми смогнеш. Но хайде стига приказки и закани…
Съблякох си халата и ѝ се нахвърлих на леглото. Кожата ѝ беше страхотна, даже бих казал, че татуировките прикриват колко перфектна е. Целувахме се страстно, дълбоки езици, засмукване. Аз започнах да целувам циците ѝ. Тя ме хвана за хуя и го масажираше интензивно. Подадох ѝ презерватив, а тя ми го сложи. Обърнах я с гръб към мен и ѝ го вкарах на задна. Прониквах леко, да я разработя, без резки напъни, а Стела се обърна, погледна ме дяволито и каза:
- Дай яко газ!
Охооо, добре, викам си, щом си толкова отворена, сега здраво ще те натъпча. Застанах по-удобно на колене, хванаха я с ръце за бедрата и я придърпах, направих точно три леки тласъка и започнах да ѝ го набивам мощно. С ръцете си я дърпах към себе си, а с таза тласках максимално силно напред – дънех я здраво, със сила ѝ го набивах до дъно, а мръсницата се кефеше и впиваше секси пръстите си във възглавницата пред нея, което много ми харесваше да гледам. Клатих я така около 5 минути, но взе да се отваря повечко от силата и интензитета на чукането и реших да забавя темпото. Вкарвах го плавно и леко няколко пъти, след това ненадейно го набивах здраво до края, след това пак леко и така редувах – харесваше ѝ, започна сама да избира моментът, в който ще е грубото проникване и сама се тласкаше назад, за да се наниже. След това ми каза да забързам здраво пак и да видим докъде ще стигнем. Започнах пак да ѝ го набивам свирепо. Тя стискаше възглавница, чаршафи, всичко, стенеше тихо и се опитваше да избегне шляпането идващо от удара между корема ми и дупето ѝ, но не беше лесно. Накрая ми стана доста хубаво и я предупредих, че ще свърша, а тя само ме окуражи. Приключихме, целунах я, гушнах я и я попитах, защо беше така леко стегната, притеснява ли я шумът от пляскането – тя ми отговори, че не е сигурна как ще реагира шефката, ако чуе, въпреки че стаята ѝ не е близо до нас и каза, че следващия път ще потърсим по-удобно място и време, за да се раздаде максимално. Полежа при мен, приказвахме си малко и реши да остане да спи в моето легло – как се гушкаше само, малката мръсница, много беше приятно. Сутринта алармата ѝ звънна малко по-рано и Стела отиде към своята стая, а аз започнах да се стягам за работа. Взех си няколко плода и два кроасана и тръгнах към конната база. Бях изпреварил Стела и Роуз, което беше добре за първо впечатление. Започнах да се разправям първо с дървения навес, за да може после направо накуп да опроводявам, разполагам камери, рутери и прочее. Имах доста работа, мерех, смятах, режех греди, захващах ги с крепежи и винтове и труда си вървеше. Междувременно двете дами бяха дошли и вече яздеха. Роуз мина покрай мен с коня, да ме поздрави и попита имам ли нужда от нещо, но този същия кон от вчера беше много нервен и не можеше да стои на едно място. Тя очевидно се подразни, заби му здраво шпорите и така го изплющя с нагайката, че той целия подскочи и хукна, а тя го насочи към външния манеж, към който имах страхотна видимост. Известно време стоях и я наблюдавах – дърпаше юздите много силно, виждаше се как кожата на поводът се впива в пръстите ѝ, а удилото разтягаше устата на коня, държеше го така през цялото време и редовно го сръчкваше с шпорите и шибаше с нагайката, а той пръхтеше нервно и се съпротивляваше, риташе, а всяко ритане водеше до съответната нейна реакция – здраво плющене с нагайката. Напращелите ѝ цици подскачаха в тандем с коня и изглеждаше сякаш всеки момент ще скъсат сутиена и ще се покажат в цялата им прелест. Аз продължих да си работя и постоянно да хвърлям по един поглед как вървят нещата с опърничавия кон, а Стела през това време яздеше на закрития манеж друг, по-спокоен кон и нея не я виждах през по-голямата част от времето. Ненадейно, в един момент се чу някакъв шум, обърнах се и видях Роуз на земята, да се изправя и тупа – черният инат беше успял да я хвърли. Тръгнах към нея, а Стела също дойде да види какво стана. Шефката само се изтупа, каза спокойно, че е добре и заръча на Стела да отиде и да доведе коня, който в този момент доволно гледаше отстрани, смятайки че ѝ е дал урок. Роуз отиде до ъгъла, разбута нагайките и взе най-грубата, свали си шпорите и сложи някакви много остри – конят щеше да си плати за глупостта. Върна се, яхна го пак и отприщи гнева си – законтри краката си в стремената за упора и опъна юздите с всички сили – главата на коня почти опря в гърдите му, госпожата захвана поводите с една ръка, а в другата взе нагайката от Стела, която обикаляше около мятащия се кон, започна яростно да забива шпорите в хълбоците му и да го шиба с нагайката като обезумяла – за 5 секунди го удари поне 15 пъти. Болката и гневът на животното ясно се виждаха, но колкото и да опитваше, не можеше да изтърси господарката от гърба си. Сякаш Роуз започна да го пречупва, болката която му причиняваше изглежда надделя над ината му и той започна да упорства по-малко, а тя от своя страна все по-рядко го пришпорваше и шибаше, тъй като и тя се умори вече, но юздите не отпускаше – устата и врата му бяха под огромно напрежение. Аз през това време поработвах малко, а Стела стоеше близо до мен и гледаше, докато си почива. Попитах я:
- Виждала ли си госпожата толкова гневна досега?
Тя ми отговори:
- Случвало се е и преди, но тя има страхотен дух и не приема отказ от другата страна. Виждала съм я и да е мила и нежна с животни, които вече е подчинила и се държат добре, но този явно е голяма гад и ще страда много. Сега ще видим колко дълго и тежко наказание ще му приложи, вероятно като приключи той едва ще си стои на краката. Обичам да я гледам как го прави и очаквам кога ще ми гласува доверие и аз да вляза в битка с толкова упорито и проклето животно – на него ще му вгорча живота, а нея ще я накарам да се гордее.
Аз продължих да питам:
- Добре, а според теб доставя ли ѝ удоволствие? На мен ми се струва, че се наслаждава над превъзходството си? А за теб съм малко изненадан, не съм те виждал толкова властна и строга като нея, но бих те гледал с интерес.
- Виж, никога няма да видиш нито госпожата, нито мен да тормозим невинно, кротко и мило животно, ние не сме зверове! Ще ти обясня така – твърде много животни имат тежък живот за съжаление – бездомни кучета и котки, отделно от това, кокошки, прасета, говеда и т.н., отглеждани в ужасяващи условия, които биват заклани за храна, коне които теглят тежки файтони в шумни и мръсни градове, коне за разходки на туристи или обучаване на ездачи, които имат еднообразен и потискащ живот, а някои дори нямат и адекватна ветеринарна грижа и биват системно недохранвани. Нашите клиенти са заможни хора, практикуващи един или друг вид езда, които купуват и отглеждат скъпи расови животни, за които осигуряват прекрасни условия, но за съжаление, както е при хората, така и при животните, някои имат доста неприятен характер, а това е вредно и опасно. Възможно е да наранят или дори убият както себе си, така и хората около тях и никой няма интерес да отглежда такова животно. Така да се каже, пращайки ги при нас, те им дават още един шанс, вместо да ги оставят на произвола на съдбата или още по-лошо, да ги пратят в кланицата. Да, конете имат доста тежки дни тук, но реално, чрез промяната в характера, която изграждаме, ние помагаме на тях и стопаните им. Има много треньори, които само ги бият и тормозят, но не успяват да постигнат краен резултат, защото не работят правилно. Госпожа Роуз се отличава от тях с това, че освен физически, тя ги доминира и психически, успява да им вмени, че ездачът е по-висш и той командва, че те трябва да се подчиняват, контролът и наказанията им са тежки, продължителни, но също така методични и гъвкави, така че да успее да им въздейства и на психиката. Конкретно на въпроса ти – да, тя се наслаждава, както ти казах, била е строга господарка и обича контрола и да доминира. Аз имам същите наклонности, а и също не обичам разглезените богаташчета и не им прощавам и на мен ми доставя удоволствие да доминирам над животното. Все още тя върши най-трудното, а на мен ги дава след това, когато са поомекнали. Тя ги пречупва в началото, а аз след нея затвърждавам доминацията, за да се научат, че трябва да се подчиняват не точно на нея, а на ездачите по принцип. Така като ги върнем на собствениците им, те са вече покорни и не създават проблеми. Дано скоро ми даде шанс и аз да се пробвам с някой, като този черния демон, дето току-що я хвърли. Възбуждащо е да контролираш и да доминираш, а на теб щом ти е интересно, ела да ме гледаш някой път.
Стела се прибра на закрития манеж да продължи с нейния кон, а Роуз продължаваше наказателната акция срещу черния. Накрая, когато вече конят наистина щеше да падне от изтощение, господарката го спря и сякаш, за да му се подиграе, засмяна го потупа по врата, като за добре свършена работа, все едно е бил добро момче, явно и това беше част от методологията, или пък просто тя се наслаждаваше на победата си, кой знае. Толкова беше потен, че при потупването пръскаше пот под ръката ѝ. Тя разтри потта между пръстите си и през смях каза:
- Браво, момче, добра работа!
След това детайлно разяснение от Стела, аз вече, вникнал в думите ѝ, не чувствах вина, че ми харесва да наблюдавам този спектакъл на доминация от ездачките към конете и да се наслаждавам на тяхното удоволствие от процеса.
Свърши и този ден и се прибрах в къщата, вечеряхме и от учтивост попитах Роуз дали всичко е наред след падането от коня днес. Тя се усмихна:
- Всичко е наред, благодаря, случвало се е неведнъж, все пак това са проблемни коне, не понита за разходка. Ще ми упорства още известно време, но вече се виждат признаци на пречупване. Ако продължи така, скоро ще го дам на Стела да довърши нещата, а аз ще се захващам със следващия глезен лигльо. На теб интересно ли ти беше да гледаш?
Аз леко усмихнат спокойно отговорих:
- Хареса ми, да, беше интересно.
Роуз само се засмя, след което ме попита:
- Как върви твоята работа?
- Случват се нещата. – отговорих ѝ. - Има си работа, няма да стане много бързо, но няма да има някакви проблеми.
След вечеря отново по същата схема, всеки към банята и после към стаята. Със Стела си бяхме разменили телефоните вече и се уговорихме за конкретен час, кога тя ще дойде. Този път, за да може да се отпуснем малко повече, реших да я грабна на ръце, да я подпра на стената и така да я изчукам, а тя нямаше нищо против. Така и направихме. Грабнах я, а тя само ми се хилеше закачливо и ме подканваше да ръчкам здраво, подпрях я на стената, за да не се чува шляпането, и започнах да се извивам като банан, да се повдигам на пръсти и т.н., но си е изморително и не мога да блъскам толкова яко. Тя ми помогна, като ме обгърна през шията и започна да се нанизва, а аз ѝ помагах, повдигайки я с ръце, косата ѝ ме галеше и гъделичкаше леко. Не беше хич лошо, но някак се чувствахме ограничени. Реших да опитам да ѝ ударя камбанката с орални ласки, а тя палавницата само се смееше дяволито и обеща, че едва ли ще успея, но ако се постарая, тя ще ме издуха здраво. Отдолу беше много апетитна – една тънка лентичка и другото гладко обръснато. Започнах да я лижа, да ѝ бъркам с един, с два пръста, да натискам по малко – харесваше ѝ, виждах как пак стиска чаршафите и на моменти си огъва тялото. Продължихме така около 10 минути, но започна да ми се изморява езикът, а тя сякаш усети и ме подкани да спра. Похвали ме за старанието. Каза, че доста ѝ е харесало, въпреки че не е стигнала до оргазъм и рязко ми заповяда да легна. Така и направих, а тя лакомо ми засмука хуя и започна да ми прави чувствена свирка. Успяваше постепенно да ми увеличава удоволствието, докато в един момент не ѝ казах, че не мога да издържам повече. Тя спря за секунда и ми каза само да я предупредя, след което продължи и не след дълго я потупах по ръката, казвайки ѝ, че свършвам. Тя си го извади от устатата и започна да ми прави чекия, като след секунди вече се празнех, а тя го насочи върху гърдите си. Усмихна ми се и го размаза по себе си. Този път нямаше да спи при мен, а се забърса леко, наметна си халат и тръгна към стаята си. На следващия ден всичко си продължи по план – те си водеха битката за надмощие с конете, аз напредвах с дървената конструкция. Вече имаше някакъв видим напредък от работата ми, шефката беше доволна. Реших да направя малка почивка и питах Роуз, дали ще е проблем да използвам почивката, като вляза вътре този път да гледам как Стела язди. Госпожата се засмя:
- Може, разбира се! Ходи я погледай и нея как се справя, отдава ѝ се, а и се старае, пък и едва ли тя ще е против.
Влязох аз вътре, Стела тъкмо беше приключила с почивката и водеше един светъл, почти рус кон и леко се изненада да ме види там. Попита ме, дали искам нещо или просто съм дошъл при нея. Казах ѝ, че съм дошъл да я гледам как язди. Тя се усмихна и каза:
- Този кон е вече към края на процеса и е доста по-послушен, но има още работа по него, а и планирах да го изпотя здраво за тонус. Ще бъде динамично, така че ела навън, тук става задушно.
Излязохме, седнах аз, Стела явно искаше да демонстрира пред мен и Роуз, че и тя е строга и умела ездачка, яхна коня, започна леко, за да го вработи, след това започна да увеличава темпото, но и тя не си поплюваше с юздите, стягаше ги здраво, държеше на контрола. Конят действително се държеше доста по-добре от черния демон на госпожата, но все пак и той правеше по някоя и друга глупост и Стела бързо и темпераментно я коригираше с пляскане с нагайката и подръпване на юздите, след което следваше пришпорване, да го ускори отново. В един момент се доближи до мястото, откъдето гледах и ме попита интересно ли ми е, но коня нервничеше и не ни остави да говорим, при което тя каза:
- Нещо малко му куца дисциплината днес, та ще се наложи да му припомня какви са последствията, а пък и госпожата седи ето там и ме гледа докато си пие кафето, не трябва да я разколебавам в мнението ѝ, доколко се справям.
Отдалечи се от мен, чукна го с шпорите и се понесе в лек галоп по манежа, но коня продължи да се отклонява на моменти и Стела вкара авторитет. Опъна му юздите колкото силно можеше и започна да го пришпорва и поплясква с нагайката, по подобие на госпожата. Личеше си, че няма нейната сила, но желание не ѝ липсваше и се справяше достатъчно добре, че да успее набързо да върне здравия разум в главата на коня и така продължи още малко в по-спокойно темпо. След това вече започна да пришпорва сериозно и да вдига темпото все повече и повече, животното се задъхваше, но тя още не беше приключила, а по лицето ѝ се четеше една лека наслада от галопа. Беше прекрасна за наблюдение, изящните ѝ ръце бяха опънали здраво юздите, стегнала беше и красивите си крака около тялото му, дупето ѝ беше като нарисувано, просто идеално оформено, а хубавите цици подскачаха в тандем с животното, докато дългата ѝ коса се рееше небрежно зад нея. Накрая коня вече беше пределно изморен, плувнал в пот и тя пак го подкара към мен, спря го, слезе от него и с дяволит поглед ми каза:
- Забравих да ти кажа, че при галоп стимулацията от триенето в седлото е страхотна и на котето му потичат сълзите, ако ме разбираш, та така ме подгря за секс, че ми идва още сега да ти се нахвърля.
Върнах се аз да си доработвам, деня се изниза, тъкмо си мислех да пиша на Стела за довечера и Роуз дойде при мен и каза:
- След вечеря ще ходим в един бар в града – аз, Стела и ти.
Аз се усмихнах и си помислих, какво пък, крайно време беше вече и да излезем, но пък явно няма да има секс тази вечер, жалко, защото Стела изглежда премрежи очите днес на седлото и щеше да се раздава в леглото. Качихме се в джипа на Роуз, тръгнахме към бара, по пътя си говорехме лежерно. Пристигнахме там и първо Роуз каза, че Стела ще ни вози на връщане, така че тя няма да пие, но аз я убедих, че изобщо не ми се пие на мен, така че няма проблем аз да карам наобратно. Седнахме в бара, те пиха по няколко питиета, поотпуснаха се, а аз ги забавлявах с някакви истории. Някакви типове на няколко пъти идваха до нашата маса, за да говорят с шефката. Говореха си, тя се смееше, аз попитах Стела, но тя каза, че това са бивши клиенти и едва ли ще има нещо с тях. Двете дами, вече порядъчно почерпени поразвързаха езиците. Роуз директно ме пита дали вече не съм натрупал сексуално напрежение и че Стела едва ли ще има нещо против да ми помогне по въпроса, при което тя само дяволито се усмихна и каза, че такава помощ не отказва. В крайна сметка се прибрахме само тримата, но те двете пиха повечко и беше ясно, че ще си лягаме без нищо да правим. Един ден Роуз отиде някъде с джипа и Стела ухилена дойде при мен и ми каза:
- Шефката е по работа днес и няма да я има няколко часа. Този единия хубавец трябва да го галопирам здраво днес, да го тренирам за издръжливост, но няма да го направя тук, а ще изляза в гората по пътеките. Аз тръгвам след половин час, ти си довърши работата тук и тръгни пеша през гората ето натам. За около 15 минути ще стигнеш до една поляна – ако още не съм там, изчакай ме малко.
Довърших аз набързо и тръгнах натам. Много лесно открих мястото, то няма къде да сбъркаш. След 10-тина минути в бесен галоп се появи и Стела, направо беше изцедила коня, горкия пуфтеше като локомотив и нямаше сухо по него, целия в пот и пяна. Тя скочи от седлото, по погледа ѝ видях, че не просто се е подгряла, а направо е прегряла с галопа. Завърза коня и директно ми се метна на врата и каза:
- Вади го и почвай, че ще те разкъсам!
Оооо, щеше да е огнено. Започнах да я събличам, пък тя мен, като ѝ пипнах гащичките бяха мокри. Махнах ги, наместих го и директно започнах да я чукам права. След малко я обърнах към едно дърво, тя се подпря на него и започнах бясно да я чукам – пляскаше здраво, а в путката ѝ шляпаше като в локва и направо се стичаше навън – удоволствието ѝ беше огромно. Напрегнал се бях максимално, но си струваше – в един момент Стела просто избухна – разтресе цялото си тяло в конвулсии и стенеше дълбоко, почти пищеше – успях, ударих ѝ камбанката. Виждайки това, аз така се възбудих, че няколко секунди след нея вече и аз бях в рая. Постояхме така известно време, да се съвземем и вече тъкмо смятахме да тръгваме наобратно, когато ни сполетя малко неприятна изненада. Роуз се беше прибрала по-рано и тя също беше изкарала кон, но го беше впрегнала в една двуколка да го поразтича в гората, явно виждайки, че нас ни няма се е досетила. Със Стела замлъкнахме, чувствахме се здраво загазили. Роуз ни гледаше от двуколката, в едната си ръка държейки юздите, в другата камшика, сякаш всеки момент ще започне да ни шиба нас. След като ни държа така около половин минута, за да се напрегнем достатъчно, каза:
- Тия неща не ги обичам особено. Ще преглътна, че в работно време се ебете, но лошото е, че дебнете да ме няма, за да го направите, някак не ми става приятно от това, действате ми зад гърба.
Аз се чувствах супер неловко и виновно, Стела беше застинала, но все пак каза:
- Ние вече на няколко пъти в къщата правихме секс, но ни е сконфузно да вдигаме шум там и решихме да дойдем тук. Ако го искаш, ти си с него, аз ще се отдръпна, съжалявам…
Говореше така сякаш, аз бях предмет и се разбираха коя да ме ползва, но ако трябва да съм честен това ми харесваше. Отделно, Роуз ми беше в мислите още от първия ден, как изглеждаше, как се държеше, такъв стил, такава класа, такава доминация, тайничко си мечтаех да я опъна, но не смеех да го повярвам. След секунди мълчание Роуз ме посочи с камшика и каза:
- Ти, качвай се в двуколката, после посочи и Стела – ти, яхвай коня и ще яздиш до нас.
Веднага се подчинихме. Шефката подкара леко коня, а Стела стриктно яздеше до нас. Роуз продължи:
- Стела ме познава отдавна, но и ти си вече повече от седмица тук и трябва да ти е станало ясно, че си ни допаднал, щом само ти се храниш с нас в трапезарията, щом излязохме тримата на бар. Отговори ми честно, не ме лъжи, ще разбера, само Стела ли ти харесва?
Аз все още малко сконфузен, бързо отговорих:
- Определено много ми харесвате и двете. Страхотни сте, но за теб не смеех да си помисля, все пак си шефката.
- Може да съм шефката… – отвърна тя. - Но такъв сексуален апетит ме е подгонил, че не издържам, а и съм решила да се поддържам със секс и езда – колкото мога повече. Жените на моята възраст разцъфваме повторно и се нуждаем от колкото може повече секс. Иначе, аз може да съм властна, но съм и справедлива – както не тормозя кротки покорни коне, а се занимавам само с разглезените, неподчиняващи се и инатливи, така и няма да те открадна от Стела, но вече ще те делим. Като наказание сега, следващата седмица ще те ползвам само аз, а по-следващата, Стела вече ще участва, но аз ще реша как! А сега да ги изпотим здраво тези лигльовци, все пак затова ни плащат!
Изплющя здраво няколко пъти коня с камшика и направо полетяхме напред. Аз се бях хванал здраво за дръжката на седалката, а Стела бясно пришпори нейния и мина пред нас. Направихме една обиколка през горите и се прибрахме вкъщи. Спряхме при конюшните – Роуз разпореди помощниците да си отиват към техните помещения и продължи:
- Стела, за наказание ти ще се погрижиш за конете, двуколката и всичко и не се мотай! Крис, ти отивай към банята. После право в моята стая, имаш да наваксваш. По принцип и вечеря не заслужавате днес, но ако сте много гладни, вземете си нещо от кухнята.
Отидох само за малко да си прибера инструментите на закрито, показах за се секунда при Стела, да я видя, тя изглеждаше угрижена, само ми кимна да не се мотая и продължи. Аз тръгнах към банята и в мен бяха смесени чувствата на вина за това, което стана и за фактът, че ние щяхме да правим секс, а Стела да го знае и да си стои сама в стаята, имаше и леко притеснение, но силно напираше и вълнението от фактът, че ще ходя в стаята на шефката. Ох как копнеех да я видя гола, да заровя глава в циците ѝ, да вкарам език в устата ѝ и най-важното да влезна между краката ѝ. Изкъпах се, облякох халатът и отваряйки вратата видях Роуз да ме чака отпред, а тя още не се беше къпала. Само ме бутна назад обратно в банята и затвори. Чух гласът ѝ, да вика Стела. Пулсът ми се ускори неимоверно, но си стоях кротко вътре и просто чаках. След две минути вратата се отвори и влязоха заедно те двете със Стела, останали само по бельо. Не можех да повярвам, нали малката щеше да е наказана? Госпожата се обърна към младата си подчинена:
- Размислих за наказанието, отменям го, ще се чукаме заедно и тримата!
А на мен каза:
- Стига си издувал халатът, свали го и ела да ни съблечеш!
Директно се заех. Започнах първо от Стела – внимателно свалих сутиена, пуснах на свобода стегнатите ѝ красиви цици, а после и гащите ѝ, след което преминах към Роуз, свалих и нейния и направо получих сърцебиене – най-страхотните цици, които някога съм виждал, големи, с добре оформени, розови, средни на големина зърна, а бяха и в перфектно състояние за възрастта ѝ. След това свалих и нейните гащи – силно впити, изрязани прашки, я котето гладко избръснато, ах колко възбуждащо беше, а и веднага ми пролича по набъбналия инструмент. Разпуснах и косите им и просто бях смаян от красотата и сексапилът, стоящи пред очите ми. Ездата беше изваяла телата им перфектно. Роуз видя възбудата и погледът ми и дяволите се засмя. Хванах ги за нежните им ръце и ги поведох към душа. Нагласих водата на приятно топло и ги поканих да минат напред. Госпожата каза:
- Стела, влизай под душа! Крис, ти започни да я къпеш, след това ще продължиш с мен!
Захванах се за най-сладката работа, която досега съм имал. Първо измих косата ѝ, след това започнах да прокарвам ръце по тялото на Стела, а тя спокойно си стоеше. Хванах циците ѝ и започнах нежно да ги масажирам, а тя затвори очи и продължи да се наслаждава. Роуз гледаше отстрани и широко се усмихваше. Продължих да спускам ръцете по плоския ѝ корем, след което погалих нежно дупето и го плакнех с приятната вода. Слязох надолу обикаляйки бедрата от всички страни, особено нежно пипах от вътрешната страна, а Стела потрепна. Тъкмо се качвах към венериния хълм и насочих струята право в най-нежните ѝ части, когато Роуз ме подкани живо:
- Вкарай ѝ пръст вече!
Плъзнах средния си пръст между срамните ѝ устни, Стела само прехапваше устни, а усмивката на Роуз ставаше все по-широка. Натиснах леко и хоп, пръстът ми беше в нея – топла и влажна, мека и нежна, страхотно, а тя само потрепна и леко изстена. Продължих да пръскам с вода и да прокарвам пръсти, да ги вкарвам и изкарвам, беше страхотно. Сега беше ред на Роуз, Стела се отдръпна с доволно изражение и застана на свой ред да наблюдава как щях да се погрижа за шефката. Започнах нежно от косата, преминах към шията и надолу по тялото. Най-вълнуващо беше, когато хванах циците ѝ – така ги жадувах, а те бяха толкова изящни, големи, страхотни. Заиграх се по-продължително там, Стела ме гледаше спокойно, а Роуз беше изкарала най-блажената усмивка и закачливо ме попита:
- Изглежда много ти харесват?
- Невероятни са, просто съвършени! В рая съм, откакто ги поех в ръцете си! – отвърнах аз.
Роуз само се изкиска дяволито и каза:
- Ще имаш възможност да ги целуваш, смучеш, галиш, полагаш глава, всичко каквото си поискаш, а сега продължи надолу!
Започнах да се спускам, хубаво полях и натърках пищното дупе на шефката, продължих нежно с краката ѝ, оставих най-нежното за финал. Насочих струята и гледах внимателно реакцията ѝ – отпусна шия назад, определено ѝ харесваше. Сега вече впуснах пръста в действие – прокарвах го между срамните устни и пръсках леко с душа, беше стегната като младо момиче и потрепваше от удоволствие. Реших да проникна – натиснах леко и вече бях вътре, а тя трепна осезаемо. Започнах да я масажирам и да притискам с пръст към предната стена, опитвайки да я стимулирам все повече, а тя се наслаждаваше. Вече бяха минали поне 30 минути и аз бях надървен, като вече започваха да ме наболяват топките, имах нужда да се разтоваря. Започнах да целувам Роуз по шията, а тя леко ме побутна и каза, че ще продължим в нейната спалня. Аз леко настоях, че вече изпитвам болка и е добре да презаредя. Тогава тя погледна подчинената си и спокойно ѝ каза:
- Изсмучи го, да му олекне!
Стела директно клекна пред мен, налапа го и започна да ми прави страхотна свирка. Едва издържах вече, а беше минала само минута. Казах им, че свършвам, а Роуз нареди:
- В устата!
Стела се подчини, засмука ме здраво и ми омекнаха коленете, празнех се неконтролируемо в сладката ѝ уста. Страшен кеф! Тя отвори за да покаже материала, а Роуз само я подкани да го глътне. Шефката само вметна по адрес на Стела:
- Това ти беше част от наказанието, но като гледам, май не ти е неприятно.
Стела се ухили дяволито и се облиза. Тръгнахме към стаята на шефката. Влязохме, беше просторна и комфортно обзаведена, лъхаше разкош, но и уют, а леглото ѝ беше огромно, щеше да има място и за тримата и удобно се настанихме. Те седнаха от двете ми страни и започнахме да се целуваме. Обръщах се ту към едната, ту към другата, бяха много страстни, но не се докосваха нито целуваха една друга, аз бях общия сексуален обект и това ме правеше особено горд и щастлив. Насочих се към гърдите на Роуз, така мечтаната цел, целувах ги, стисках ги нежно, гушках главата си в тях, нямаше как да бъда по-щастлив, беше магично! През това време Стела масажираше леко рамената ми, а Роуз прокарваше длан по главата ми. Продължих надолу към цветето на шефката. Започнах да я лижа енергично, да си играя с върха на езика с клитора, да го засмуквам, да пъхам езика си навътре и усещах как започна да се овлажнява, време беше. Тръгнах да си слагам презерватив, а тя ме хвана за хуя и строго ме попита:
- Болен ли си от нещо?
Аз категорично отрекох, а тя продължи през лек смях и задоволство:
- Презерватив може да слагаш само за Стела, аз вече не мога да забременея, така че нямам никакво намерение да ми завираш латекс в путката! Еби на голо!
Стела единствено добави:
- И аз искам на голо и ще внимаваме само да не забременея.
Роуз лежеше с разтворени крака, а гледката ме възбуждаше до краен предел. С най-голямо удоволствие ѝ го вкарах, първо леко предпазливо, после усилих натиска и темпото, а тя ме гледаше в очите с широка усмивка. Понечих да целуна Стела, която кротко стоеше до нас и в очакване на нейния ред, просто леко масажираше ръката ми. Шефката, обаче възрази:
- Стела ще почака, сега ще целуваш мен!
Подчиних се, надвесих се над нея, засилих още тласъците и ѝ вкарах здрав език в устата, но и тя не остана длъжна – разрази се буря с езици, докато гениталиите ни също взаимодействаха активно. Погледнах за секунда Стела, тя само се усмихна, намигна ми и ме подкани да се съсредоточа над шефката, която отново ме подкани:
- Чукай здраво!
- Добре, щом го искаш, получаваш го!
Започнах да я чукам бясно, със сила и до дъно. Започнах да се потя, а тя се усмихваше дяволито, стенеше и ме приканваше още повече, беше ненаситна! Роуз се наслаждаваше на хуя и старанието ми, Стела беше доволна от порното, което се случваше под носа ѝ. Шефката пак се закачи с мен, с пресечен от тласъците глас:
- Какво става миличък, изглежда много усърдно се трудиш, лееш пот, но има защо, страшно ми харесва! Когато станеш готов, просто ме напълни, нямам нищо против, даже ще ми хареса!
Вдигнах ѝ краката пред себе си и ги стиснах един към друг, прегръщайки ги, за да се съберат колко може повече, а стискането и триенето да са максимални за максимално удоволствие. Тя само се смееше и приканваше:
- Давай, давай, набивай го, дълбоко, дълбоко, дълбоко, още по-силно, еби ме безпощадно като мръсница! Стела, а на теб харесва ли ти да гледаш?
А момичето, силно възбудено от гледката, отговори:
- Страхотно изглежда, само как ти го набива, имам чувството, че в мен прониква. Давай, Крис, чукай бясно, зарадвай шефката, тя го заслужава!
А аз блъсках като озверял и чак се чудех, как не я боли така. Вече хем чувствителността на хуя ми беше висока, хем и путката на шефката си я биваше, беше като на младо момиче, стегната, а същевременно влажна и топла и просто не можех да издържа повече. Изръмжах леко и започнах да се празня в нея, докато я гледах в очите. Тя леко отвори уста, но дяволитата усмивка не слизаше от лицето ѝ – определено ѝ хареса. Дори Стела леко невъздържано възкликна “оооох”, след което смутено сложи ръка на устата си. Роуз я погледна, засмя се и каза:
- Хареса ти чак на теб, а моето момиче? Преотстъпвам ти го, сега аз ще гледам теб как ще те чука и ще се наслаждавам!
Оставиха ми малко време да се възстановя, галеха ме по раменете, масажираха леко ръцете ми, закачаха се с мен, а шефката говореше мръснишки на Стела:
- Как е младото путенце, влажно ли е, тръпнеш ли да ти го набие до дъно?
Стела се беше отпуснала, забавляваше се и весело отговори:
- Нямам търпение, искам да ми го набива като на теб!
Роуз хвана хуя ми с пръстите си, а Стела лекичко се заиграваше с топките ми. И двете бяха с черен лак, много секси изглеждаха ръцете им и ме възбуди да ги виждам на малкия. Бях си отпочинал и започнах да се надървям. Стела ме прегърна нежно и започнахме страстно да се целуваме. Поставих и нея да легне по гръб, днес явно щяхме да практикуваме само мисионерската. Вкарах ѝ го леко, но тя вече беше толкова загряла, че директно ме тласна с крака и си го наби здраво. Роуз с огромна наслада каза:
- Ох, как мазно влиза. Набивай ѝ го здраво, Крис, дълбоко, силно, ръчкай здраво, искам да гледам как момичето ми се наслаждава!
Набивах ѝ го здраво, а Стела ме гледаше така перверзно и показваше някакви движения с езика си. Надвесих се и над нея и започнахме нещо като битка с езиците си. Изключително страстно се целувахме, а аз само увеличавах темпото и силата. Чуках я грубо, а тя продължаваше да ме гледа перверзно и само ме провокираше:
- Само толкова ли можеш, издъни ме!
Роуз се смееше с глас и дори започна да ме пляска по задника и да ми нарежда:
- Дай ѝ го момче! Разпори я! Малката кучка иска да я разцепиш на две, чукай злобно, утре да не може да седне на седлото!
Тези думи ме нахъсаха и възбудиха до краен предел. В един момент просто усетих, че ще избухна и както ѝ го набивах, рязко го извадих и започнах да се празня, а Роуз веднага сложи ръка пред него, за да не цапаме цялата стая и възкликна:
- Оу, я каква мощна струя и колко е топла, браво моето момче!
След което перверзно облиза ръката си и одобри материала, а аз отпуснат само гледах и се наслаждавах. Стела пък засмяна добави:
- Най-накрая да ме изчукаш както искам! А следващия път още по-грубо!
Всеки от нас отиде до банята да се пооправи. Върнахме се и се отпуснахме. Аз легнах по средата, а двете мацки от двете ми страни. Стела положи глава на лявото ми рамо, а Роуз на гърдите ми. Така спахме и на сутринта се събудихме бодри и щастливи. Отправихме се към стаите си, да се подготвим за работа и излязохме. Когато стигнах на площадката, Роуз и Стела вече бяха там. Шефката викна и мен и заговори:
- Снощи всички се забавлявахме и не виждам причина да прекратяваме. Сега съм по-благосклонна. Продължаваме да се чукаме колкото си искаме. Нека само повече да нямаме тайни и да се наслаждаваме на компанията си. Работата обаче също трябва да върви, няма да се охлабваме. Стела, знаеш, че съм те взела под крилото си отдавна, сякаш си моя дъщеря. Ти също се държиш на ниво и никога не си ме разочаровала сериозно. Това от вчера не беше хубаво, но не е и фатално. Ето снощи вече и чукахме един и същи мъж, заедно, беше хубаво. Знам и че отдавна искаш да пробваш първа да се качиш на необработен кон и да го пречупиш сама. Днес пристига един, от който се оплакаха, че бил ужасен, ако се чувстваш готова – твой е.
Стела почти се разплака. Прегърна Роуз и ѝ каза:
- Благодаря ти за всичко! Винаги съм го оценявала и съм много щастлива, че стигнахме дотук. Разбира се, че ми е приятно и с удоволствие ще си делим Крис. А конят… откога чакам да ми гласуваш това доверие – ще го пречупя, обещавам ти, ще се гордееш с мен, ще им го върна покорен и кротък като агънце, нямам търпение да му се метна!
Стела сияеше, а Роуз изглеждаше просто щастлива. Аз също се зарадваха на тази гледка. Всеки се захвана за работа. Аз вече бях почти готов със скелета на постройката и само довършвах някои елементи и вече планувах къде ще разполагам техниката впоследствие. Роуз продължи битката си с черния демон, а Стела яздеше русия кон от вчера – той вече беше готов да си ходи, не се съпротивляваше, изпълняваше командите, съответно тя се държеше добре с него, нямаше наказания и рестрикции, просто красиво препускаше по манежа и на лицето ѝ грееше усмивка от вълнение. Тя чакаше първия си кон, за когото тя щеше да бъде тази, която пречупва характера му. По обяд се появиха две коли с ремаркета наведнъж – едните си взимаха русия кон, другите докарваха първото предизвикателство на Стела. Стопаните на русия бяха много доволни, вече не мяташе глава, не се дърпаше, не посягаше, а се държеше като нормален кон, беше свършена добра работа. Другите бяха семейна двойка, които с надежда погледнаха двете ездачки и казаха:
- Много е проклет нашия хубавец, не можаха да ни помогнат другаде, дано вие успеете!
Роуз се усмихна и спокойно отвърна:
- Ще имаме грижата.
Изкараха го от ремаркето, мускулест сив кон с тъмна грива, с хубава осанка, наперен, с гордо вдигната глава и нервно поведение. Директно погледна двете ездачки и изпръхтя, сякаш като закана за битка. Собствениците му си тръгнаха, а помощниците се бореха да го поведат, защото той нервничеше силно. Стела сияеше, нямаше търпение да отвърне на предизвикателството и само каза:
- Нямам търпение да усетя юздите в ръцете си и коня между краката си, направо ще го огъна!
Помощниците го поведоха към конюшните. Щяха да го оставят да се аклиматизира днес, а от утре, младата помощница щеше да влезе в битка за надмощие с него. И този ден премина, отправихме се към имението и се разбрахме тази вечер да си починем, за да може утре отново да сме огън и да се дъним брутално. На сутринта, отивайки към работната площадка, Роуз и Стела вече бяха там. Младата гореше от ентусиазъм, беше подготвила най-свирепите шпори и нагайки, готвеше се за брутална война. Шефката я гледаше и през леко зловещ смях каза:
- Горкото момче. Ако наистина е толкова див и проклет, тежко му с крайно мотивираната и горяща от ентусиазъм ездачка. Направо ще го смаже. Ако искаш ела да я гледаме, аз задължително ще бъда там, да контролирам нещата, за да не стане някой гаф.
Стела беше облякла нов черен брич и бяла блузка, които стриктно следваха всяка извивка на перфектното ѝ тяло. Беше обула стилни ботуши и беше сложила най-острите шпори, а в ръката си държеше най-плътната нагайка. Беше се приготвила за тежка война. Застана пред коня, хвана го за юздите и със строг поглед право в очите му каза:
- Момче, от теб зависи колко тежка ще е битката ни, но те уверявам, че аз ще победя!
Конят само изпръхтя в лицето ѝ и отметна глава – ръкавицата беше хвърлена. Стела направи полу-заплашителна, полу-доволна гримаса, очите ѝ блестяха, захапа нагайката между зъбите си, понеже ръцете ѝ трябваха свободни, за да изтегли косата си назад и да я стегне в стриктна опашка. Стъпи в стремето на нервничещия кон, с енергичен отскок му се метна и директно му опъна юздите с всички сили. Искаше веднага да заяви доминация, само че животното разтърси буйно глава и отскочи със задните крака, опита се на момента да я хвърли. Мацката обаче беше подготвена и въпреки че подскочи от седлото и се наклони, здраво се беше хванала с краката и директно отвърна с тежки шутове с шпорите, грабна нагайката от устата си и му нанесе мощни удари, съчетани със здрави тласъци на юздите, което само засили съпротивата и мятането на коня. С Роуз наблюдавахме това и опитната ездачка се намеси, виждайки че младото ѝ протеже е пренавита и може да допусне грешка:
- Стела, по-спокойно, все още има много енергия и тази ярост само го мотивира. Смачкай го постепенно, затягай все повече обръча и влез в главата му, вмени му, че няма друг изход освен да ти се подчини. Стягай постепенно юздите докато не можеш повече, използвай шпорите и нагайката, но го води накъдето ти искаш. Опитай да го разтичаш и измориш и едва тогава го притисни до край. Не бързай и не се пренавивай, постоянството печели битката, не яростта.
Стела се вслуша в опитната си шефка и охлади ентусиазма. Използваше по-малко шпори и нагайка, но дърпаше юздите все по-силно, защото коня продължаваше да се мята и съпротивлява, докато накрая не се изправи в стремената и се огъна в кръста, за да придаде максимално сила, използвайки собственото си тегло, а тялото ѝ беше изпънато като струна. Същото се отнасяше и до устата на коня – беше разтегната до краен предел, а в очите му се четеше уплаха за първи път и той започна да се огъва. Стела само извика от щастие и се опита да дърпа още по-силно. По гримасата на лицето ѝ се четеше огромно усилие, съчетано с нескрито удоволствие, а конят в опит да се отърве от хватката и болката, се опитваше да отърси глава и да подскача, но неуспешно. Роуз отново се провикна:
- Браво момиче, мачкаш го, а сега го отпусни малко и го ръчкай да галопира колкото може повече, изтощи го до краен предел. Наказвай сурово, ако не се подчинява.
Шефката се обърна и към мен:
- Възбужда ли те да я гледаш така властна?
- Да. - кратко и ясно отговорих, а тя се засмя.
Стела продължаваше да ръчка коня и да го принуждава да галопира, докато все така здраво му беше стегнала юздите. И двамата изглеждаха уморени, но тя беше решена да го победи и беше впрегнала всичките си сили. Роуз само се смееше доволно на усилията ѝ и от време на време я поощряваше или даваше съвети. Конят пръхтеше тежко, умората надделяваше, а стриктната ездачка на гърба му сякаш вече само с воля успяваше да напряга мускулите си и все още да го държи в подчинение. Накрая вече момичето не издържаше, ръцете ѝ отмаляха, кръста също. Отпусна коня и започне да го язди като обикновен опитомен кон, с ясни, но вече далеч по-нежни команди. Животното, грохнало от умора се подчиняваше, а Стела сияеше на гърба му. Плесна го шумно по врата в знак на одобрение, както беше виждала да прави Роуз и гордо вдигна дланта си, която беше цялата в конска пот и пяна, за да ни покаже резултата. Скочи отмаляла от седлото, погледна го в очите и горделиво и надменно му каза:
- Видя ли? Това не е всичко, ако продължаваш да упорстваш, ще страдаш още повече!
Отиде до Роуз и ѝ показа омазаната си ръка, помириса я и каза:
- Мирише на победа!
Роуз се засмя и я поправи:
- Мирише на кон и така трябва. Ако ръцете ти не миришат на кон след езда, нищо не си свършила, така че продължавай смело. На победа ще мирише, когато през цялото време започне да се държи така, както беше в последните минути. Браво, моето момиче!
Стела сияеше, но вече леко беше започнала да се окопитва и с леко несигурна усмивка сподели следното:
- Роуз, искам да призная, че много се възбудих. Обикновено има приятно чувство, а възбудата идва най-вече от триенето в седлото, но сега страшно ме възбуди това, че го усетих как се огъва под мен и го подчинявам, почти се подмокрих.
Аз и Роуз се смеехме, а шефката отвърна:
- Ние обичаме доминацията, нормално е да се възбудиш, когато го подчиняваш, и аз съм така. Просто с годините съм го отрегулирала да не ми личи толкова, но повярвай ми, наслаждавам се също като теб на доминацията си, затова си обичаме работата. А сега приключваме работния ден по-рано и отиваме да отпразнуваме победата с едно заслужено, здраво чукане. Стела, отведи трофея си в конюшнята и го настани. Нека усети, че господарката му е около него.
Стела грейна още повече, а след това присви очите и преди да поведе коня навътре, каза:
- Роуз, ако нямаш против, имам закачка с Крис, да видим дали ще ме изчука, като съм вмирисана на кон. Днес прекарах известно време в конюшните, а сега и този лигльо добре го изпотих и докато го оправя, тъкмо съм добре парфюмирана. Хайде отворко, след 15 минути на закрития манеж, да те видим.
Аз само се засмях и казах, че ще я изкъртя, да се готви психически, а Роуз през закачлив смях добави:
- Така да бъде, помощниците ще ги отпратя към къщата и ще си спретнем едно натурално чукане с аромати, както е било през 17-ти век. Ние със Стела сме по цял ден около конете, така че проблеми с миризмата нямаме, Крис, да видим ти как ще се представиш в тези условия.
Събрах си инструментите, разчистих си работната площадка и то бяха минали вече 15 минути. Роуз прибра другия кон и аз влязох да ги търся вътре. Изненадаха ме, чакаха ме застанали фронтално, с извадени на показ цици и се засмяха на изненаданата ми реакция. Бързо се отправихме към манежа, където довърших започнатото от тях – да им сваля дрехите, те пък смъкнаха моите. Стела ми скочи на врата и заядливо ме попита:
- Мириша ли? Ако искаш да си ходя?
Директно ѝ отговорих:
- Че миришеш, миришеш, все едно прегръщам коня. Ти си красиво, секси момиче, със страхотна кожа, красива коса, грим, лакирани нокти, татуировки, супер мацка и обикновено такива мацки миришат на концентриран парфюм, а от теб се носи миризма на кон и едва леко се долавя парфюмът, който си сложила сутринта. Странното обаче, е че даже ми харесва.
Двете с Роуз се изсмяха, а шефката добави:
- Истинските ездачки, които не се опитваме да се дистанцираме всячески от конете, а дори работим и в конюшните, миришем така и това ни харесва.
Аз обърнах Стела и я бутнах към стената, а малкия приятел беше почти готов за работа. В този момент се намеси шефката:
- Този път аз ще му духам да го надървя, за да ти влиза после както трябва. Днес се справи отлично и си заслужи качествено ебане!
Клекна пред мен и направо го налапа – онемях. Здраво го засмукваше, а от моята гледна точка, когато го налапваше виждах красивите ѝ руси кичури, когато го вадеше от устата си, цепката между циците, беше страхотно и за една минута бях повече от готов да пронижа путката на Стела, която чакаше с нетърпение. Обърнах я да се подпре на стената и я нанизах мощно, този път без подготовка. Тя подскочи, но нямаше проблем, веднага ме подкани да продължа. Роуз седеше отстрани и ни се радваше. Аз посегнах и прокарах един пръст през цепката ѝ. Тя изстена, но каза, че сега Стела е на фокус и да задоволявам нея. Аз облегнах гърди на гърба на момичето и я хванах за циците, докато целувах шията ѝ и се стараех да поддържам някакво темпо с хуя. Много ѝ хареса, но ръцете ѝ бяха твърде изморени от борбата с коня и просто ме помоли да се отдръпна, защото не издържа. Продължих изправен да я чукам, правех каквото мога, а тя се наслаждаваше. Накрая свърших отвън, на пясъка, а тя щастлива се обърна, отпусна се и седна на пейката. Денят ѝ беше прекрасен и вече нямаше нужда от нищо друго, освен от почивка. Аз пък погледнах Роуз, подканих я да седне на съседната пейка и я разкрачих широко, при което тя възкликна от приятна изненада и се излегна назад, оставяйки ме да направя всичко, на което съм способен. Клекнах и разтворих срамните ѝ устни, агресивно засмуках клитора и ѝ вкарах пръст, атакувах я остро и напористо. Тя само отвори още повече краката, прокара ръка по главата ми, като леко ме натисна и само каза:
- Давай Крис, разтърси ме здраво!
Аз продължих да я дразня с език, да смуча, вкарах ѝ два пръста и започнах с издърпващи движения, да натискам срещу стената на пубиса, в търсене на върховната наслада. Роуз започна да стене и да трепери, близо бях. Продължих още малко така, докато вече смятах, че не мога да дам нищо повече, изправих се бързо и силно и рязко ѝ го вкарах до край. Тя изохка от удоволствие, уви краката си около задника ми и започна да ме тегли с всички сили, да си го набива сама максимално, а аз помагах с мощни тласъци. Ах колко приятно само 49 годишната путка засмукваше и се стягаше около хуя ми, а самата идея, че чукам такава страхотна, властна, по-възрастна от мен жена още повече ме възбуждаше, страшен кеф! В един момент успях. Роуз извика и цялото ѝ тяло се огъна започна да се гърчи. Докарах ѝ мощен оргазъм. Продължих вече леко да я ръчкам още няколко минути, с което опитах да удължа насладата ѝ. Приключихме без да успея да свърша, оправихме се и тръгнахме към имението. Там отново влязохме заедно в едната баня и всеки гледаше другия как се къпе, като се докосвахме от време на време и беше изключително приятно. Тогава им предложих сега вечерта да им направя масаж, за отпускане след тежкия ден. Съгласиха се. Отидохме отново в стаята на Роуз. Тя постла нещо, за да не омажем чаршафите. Всички ходехме напълно голи в стаята. Харесваше ми да гледам прекрасната почти 50 годишна жена и два пъти по-младото момиче, как обикалят чисто голи и засмени до уши. Усещаше се такава близост и уют, постоянно искахме да се докосваме, беше ни много приятно. Роуз явно се сети, че не съм свършил, когато я ебах в конюшнята и каза, че преди техните масажи трябва да легна аз, за да оправи нещата. Добави, че мъжете не трябва да стоят с пълни топки, защото започват да се държат като конете, които ѝ докарваха и акцентира, че досега женски кон не е стъпвал при нея, да си правя сметката. Викна и Стела и ме сложиха да легна по гръб, взе маслото и започна да излива в нейните и в тези на Стела ръце. Хвана ми хуя, стисна го здраво и започна да плъзга ръцете си, като обясняваше на младата как се прави и че заради силния натиск и много масло, се получава страхотна стимулация и ще избухна за нула време. Накара я тя да опита. Момичето се опита да стиска здраво, но пръстите ѝ направо се отваряха, беше тотално изтощена, каза, че ръцете и кръста я болят от това зверско опъване на юздите, но че въпреки това, ще се стреми да дърпа дори по-силно и да не оставя никакъв шанс на конете. Амбициозна беше, а и си ѝ харесваше да го прави. Както с Роуз казваха – юздите са власт, която опиянява, дава увереност и е много приятно, когато ги усещаш в ръцете си. Все пак опита още малко, но предаде “щафетата” обратно на шефката и просто застана спокойно, за да гледа отстрани. Роуз сложи още масло и стисна много здраво, като плъзгаше ръцете си една след друга, сякаш нанизваше нещо. Въпреки че почти болеше, всъщност маслото го правеше и много приятно. Стимулацията наистина беше жестока и след няма и минута подскачах от конвулсии в леглото, а спермата летеше почти до тавана, който беше над 4 метра висок. Направо отмалях, а те двете се смееха доволно. Свестих се и станах, ред беше Стела да легне и да се опитам да отпусна мускулите ѝ. Започнах от ръцете ѝ – предмишниците бяха като камък. Започнах с надлъжни движения да отпускам мускулите на едната ръка, а Роуз се включи като пое другата. След това минах на краката, а Роуз ме следваше, но нямаше и наченки на сексуално докосване от нейна страна – очевидно не искаха да прекрачват границата със Стела и спазваха дистанция. След това минах на дупето, защото дори то се натоварваше много при такава тежка езда, но Роуз подмина тази част и се качи към гърба. След малко и аз я последвах, мускулите около кръста бяха претоварени и наблегнах там. Стела само леко пъшкаше и единствено каза:
- Сладко-горчиво е, хем боли, хем ме отпуска блажено.
След малко масажът приключи, а момичето почти заспиваше. Само промълви благодаря и ѝ помогнах да се премести леко встрани, а аз поканих шефката да легне. Започнах да масажирам и нея. Масажирах гърба, ръцете и краката, а тя се наслаждаваше. До нас Стела вече сладко спеше, а аз предложих на Роуз, да ѝ помасажирам малко и специалните места, а тя се съгласи, но каза, че е твърде уморена и няма да стигнем до нещо повече, но все пак иска да се наслади на докосванията. Започнах с циците – сбъднатата ми мечта. Нанасях много масло и с въртеливи движения го втривах в тях, а тя само се усмихваше широко и казваше, че е прекрасно. След това минах на котето и започнах с леки движения по цепката да го галя, а усмивката ѝ беше още по-широка и окуражително ме поглеждаше. Поиграх си с клитора, вкарах пръст, помасажирах я и отвътре, а тя беше така отпусната и се беше отдала на блаженство. Попитах я:
- Май няма да стане?
А тя отговори:
- Не, нали ти казах, но пак беше изключително приятно.
Оставих маслото, изтрих си ръцете, ударих и една дълга, сочна целувка с език, тя отвърна, беше страхотно, и след това легнах между двете и заспахме блажено. На следващия ден продължихме с работата. Аз вече работех по пода и стените на съоръжението, дамите имаха малко по-лек ден. Стела имаше мускулна треска от вчера и щеше да ѝ е трудно да се справи с дръзкия тъмногрив жребец, затова получи черния демон, който вече не беше толкова буен и се справяше с грациозност с него. Определено беше напомпала самочувствие и увереност. Роуз реши днес да ги впряга един по един в двуколката и както тя се изрази, да дава яко газ, за да им поддържа тонуса. Излизаше и след няма и час се връщаше доволна и усмихната, а конете бяха оплезили езици до земята и плувнали в пот се прибираха в конюшнята – добре ги тонизираше шефката. Към обяд се върна за трети път и попита Стела, дали иска да поязди пак тъмногривия сив дракон от вчера, за да не губи инерция в процеса. Младата отговори, че би искала, но не е сигурна дали ще успее да го контролира пак след умората от вчера. Шефката ѝ каза, че тя ще се погрижи да ѝ го доведе готов за финални упражнения, а тя през това време да приключи с черния. Мен пък ме повика, да се кача в двуколката с нея. Тръгнахме, а коня пак беснее, мята главата, опитва се да рита. Роуз само ми каза:
- Дръж се здраво!
Запъна си краката, опъна с всички сили юздите, взе камшика и заплющя бясно вироглавия. Плякането от ударите се чуваше надалеч, а тя само цъкаше с език и между ударите му говореше с ехидна усмивка:
- Хайде момче, давай, нали си наперен, само толкова ли можеш? Сега ще ти помогна!
След което следваше силен и шумен удар с камшика, а коня се напрягаше колкото може и въобще не му оставаше време да буйства. Имаше нещо възбуждащо да я гледаш как беше стиснала юздите и камшика в красивите си длани. Този път беше с френски маникюр, който чудесно контрастираше на тъмната кожа на поводите. Циците ѝ подскачаха и се наслаждаваше на доминацията си с широка усмивка. В един момент животното вече не можеше повече и въпреки здравите удари на Роуз, все повече намаляваше темпото. Тя се изсмя доволна, ехидно попита, вече доволен ли е и го отпусна малко, а скоро и спря в гората да му даде възможност да си поеме въздух и да се повъзстанови. Обърна се към мен, присви очи и каза:
- Онзи път така ме изработихте със Стела тук, сега ще ѝ го върнем, сваляй гащи!
Както си седях, тя се обърна, разкрачи се и ме яхна, както си седях на седалката, след което започна здраво да ме язди. Гледката беше невероятно, циците ѝ бяха точно пред очите ми, косата ѝ се мяташе навсякъде, а на лицето ѝ имаше гримаса на наслада. Затворих очи, защото нямаше да издържа дълго така. Тя ме видя и попита, като ѝ отговорих се изкикоти ехидно и продължи да скача – адски издръжлива беше, надмина ми очакванията. Накрая все пак слезе, аз също се обърнах и застанах зад нея. Тя се подпря на облегалката и ми даде перфектен достъп, а аз започнах да блъскам като обезумял. Пак успях да ѝ ударя камбанката. Оправихме се и тръгнахме наобратно, а тя пак подгони коня здраво. Стигнахме, Стела ни очакваше и ни погледна с онзи поглед. Леко се усмихна и само каза:
- Квит сме вече, предполагам?
Засмяхме се, Роуз разпрегна коня, двете го оседлаха и Стела му се качи, докато още не беше отпочинал, за да има предимство. Той пак се опита да буйства, но нямаше енергия и момичето бързо го връщаше в правия път, от което изпитваше видимо задоволство. Важно беше да не се прекъсва веригата и да му се дава шанс да повярва отново, че той е шефът. Гледахме я усмихнати, а шефката само допълни, че е горда от нея и се радва на напредъка ѝ. Все пак реши да ѝ даде още един ценен урок и след като младата приключи, Роуз я прати да прибере уморения кон и да доведе друг, нов и отявлено инатлив. Докато я чакаше да се върне си подготви хубави нагайка и шпори. Със Стела седнахме и с интерес започнахме да гледаме демонстрацията на Роуз. Естествено, пак здраво го стегна и започна методично да го подтиква към упражнения и да наказва сурово грешките и яростното му неподчинението. Изкоментирах със Стела:
- Виж как юздите от едната страна са се впили в секси ръцете на Роуз, а от другата дълбоко в устата на коня. Явно дърпа много силно, а по езика на тялото ѝ, изглежда все едно не полага никакво усилие, лицето ѝ е напълно спокойно.
Стела отвърна:
- Да, мачка го, определено, много обичам да я гледам така, уча се и опитвам да правя същото.
Аз продължих:
- И двете изглеждате невероятно – властни, уверени, а в комбинация с това сте и много красиви и секси. Виж лицето на Роуз, нежната ѝ кожа, големите ѝ стегнати цици, виж и колко апетитно изглежда пищното ѝ дупе в този черен ластичен клин, направо се надървям като я гледам как се движи в седлото. Когато гледам теб е същото – красивото ти лице, тази дълга коса, перфектната ти кожа, хубавите цици, перфектното дупе и е много приятно да виждам изражението ти, когато даваш всичко от себе си, страхотна си!
Стела се усмихна широко и само добави:
- Благодаря, и на нас ни харесва да ни гледаш и усещаме колко секси сме, стараем се и заради теб, наслаждаваме се на това, което правим, страхотно е! Гледай я и сега, направо го изкъртва, възхищавам ѝ се колко е добра.
През това време Роуз беше увеличила натоварванията. Редуваше методичното стягане и ограничение, гарнирани с наказание при неподчинение, с резки ускорения и спиране – здраво ръчкане с шпорите и удари с нагайката при ускорение, а при спиране – максимално силно опъване на юздите, използвайки и теглото си, за първи път се четеше усилие по лицето ѝ. Личеше си и по коня – направо го беше огънала и вече се виждаше паника и умора в очите му, беше осъзнал, че е в губеща роля, просто беше внедрила в главата му идеята, че няма друга опция освен подчинение. В един момент го насочи към нас и направо се отприщи – заби шпорите бясно, шибна го яростно няколко пъти с нагайката и полетяха право към нас. Ние се спогледахме и бяхме готови да скочим встрани, когато тя вложи цялата си енергия в брутално опъване на юздите, за да го спре. Устата на коня се разчекна така, че почти успях да видя какво има в стомаха, в очите му се четеше болка и паника, заби копитата и спря на не повече от два метра от нас. Роуз се изсмя ехидно, а Стела възкликна:
- Ехааа, някой ден и аз ще пробвам така.
Шефката спази традицията да плесне шумно коня по шията, слезе, хвана го за юздите и този път го целуна по носа. Не можех да разбера дали му се подиграваше за загубата с тези си действия или така намаляваше стреса. Той нервно дъвчеше удилото, което му беше причинило толкова болка, а от устата му капеше пяна. Роуз го завърза и го остави да се възстанови и да преосмисля поведението си, стигаше му толкова за днес. Тя дойде при нас, седна и заговори на Стела:
- Това ще го пробваш, когато натрупаш достатъчно опит, защото е опасно. Сега помириши ми ръката и кажи какво видя в тази сесия?
Младата го изпълни и каза:
- Ръката ти мирише на кон. А в сесията видях, че днес беше брутална, рядко съм те виждала толкова сурова и агресивна. Наблюдавам те и се уча.
Роуз се засмя и отвърна:
- Значи вече не ти мирише на победа, а на кон, мислиш в правилна посока, има още много работа до победата. Това, което не чух да казваш, а аз всъщност правех, е че тотално го шокирах и не му оставих голяма възможност да мисли за неподчинение, а когато все пак го правеше, се грижех да му покажа, че това не е опция. Сменях упражненията, за да не може да се пригоди и да се съпротивлява, а когато все пак го направеше, прилагах цялата си агресия и го наказвах сурово, не му позволявах своеволия и отклонения, много интензивно го натоварвах физически, за да му изцедя силите за съпротива. Цялата тази съвкупност ми позволява да вляза в главата му и да му вменя, че няма друг начин това да спре, освен да ми се подчинява безусловно. Ти, Стела, имаш умения, имаш хъс, полагаш сериозни усилия да прилагаш наученото, много се стараеш, а агресията ти е огромна, заради пренавиване и желание да успееш, но все още имаш да работиш, докато постигнеш нужния баланс. Ще станеш много добра, но имаш доста да тренираш. Все по-често ще ти давам възможност ти да си първата, която пречупва животното, а аз ще влизам в твоята роля да затвърждавам нещата накрая.
След тази лекция, Стела се усмихна и обеща да продължава да се учи и развива. В моята глава пък се беше загнездила друга мисъл и реших да рискувам, тъй като около нас нямаше никого. Погледнах Роуз закачливо и директно я попитах да проверя думите ѝ, че и на нея ѝ действа възбуждащо това, също както Стела си призна наскоро. Тя само се изкикоти и разтвори крака. Разкопчах ѝ панталона и плъзнах ръка в бикините ѝ – беше топло и влажно, не беше лъгала. Стела чакаше с интерес отговора ми и широко се усмихна като го получи. Да, мацките се възбуждаха на седлото и се наслаждаваха истински. След още няколко дни, една сутрин Роуз се появи както винаги стилна – шнолата, пръстените, колието, тясната ризка, впития брич, стилните ботуши, френския маникюр, лекия парфюм, гордата походка, абе надървя те само като я видиш. Направи ми впечатление, че под бялата риза имаше черен сутиен и под белия брич съответно силно изрязани черни прашки – не можеше да е случайно, сигурно беше намислила нещо. Стела се бавеше малко, но скоро и тя се зададе и… о, изненада. Тя също беше в бели дрехи, с ясно открояващо се черно, секси бельо отдолу. Дългата ѝ коса беше стегната в стриктна опашка, маникюрът отново черен, в тон с бельото и косата, бонбонче. Шефката ми каза какво става:
- Тъй като единия път се изчукахте със Стела в гората, после пък с мен, сега реших да изравним нещата и да отидем заедно. Ти не можеш да яздиш такива щури коне, така че аз ще яхна сивия дракон, а Стела ще впрегне друг в двуколката и ще тръгнете с нея.
Така и направихме. Шефката яхна сивия тъмногрив жребец, който Стела вече беше успяла да пречупи и укроти, та сега в разменените роли беше ред на Роуз да довърши започнатото. Самата Стела впрегна някакъв друг нов, буен кон, който имаше нужда от тонизиращо даване на газ и тя с охота щеше да свърши тази работа. Тръгнахме напористо, Стела вече беше понатрупала увереност с обяздването, но нямаше необходимия опит с двуколката и явно прекали с употребата на камшика, защото коня приключи силите преди да сме стигнали до желаната поляна дълбоко в гората и сериозно забави ход. Роуз, яздейки до нас се засмя ехидно и се закачи с младата си помощничка:
- Какво стана, подцени възможностите си с камшика ли или надцени тези на коня ?
Стела уверено отвърна:
- Очаквах повече от коня. Не планирам да намаля агресията с камшика преди да съм го изпробвала с различни коне. Ако никой не смогва, тогава ще се замисля, но засега настоявам да съм твърда и безкомпромисна.
Роуз продължи:
- Имаш право на собствен стил. Виждам, че искаш да си по-груба и дръзка и ако вярваш, че това ще ти донесе успех, пробвай, но от опит ти казвам, че няма да се получат нещата, минала съм през това и аз съм мислела, че съм всемогъща и ще ги смачкам за нула време, но всъщност не е така. Конете ще го приемат само като наказание, а не като контрол и доминация и ефект няма да има. В последно време доста самочувствие натрупа, не ти липсва и амбиция, което е добре, но има какво да учиш. Конкретно сега, твърде често и силно го шибаше и го прегори бързо, аз едва поддържах същото темпо с моя кон, при това без да тегли двуколка с двама души. Когато е наказание, така и трябва, но когато целта е хубаво да го измориш и изпотиш, това не работи, ти го пресичаш така. Вместо това трябва да действаш по-консервативно, просто да му поддържаш високо темпо, но по-ниско от максималното възможно и да го шибаш с премерена сила, само когато спадне скоростта и така докато не се изтощи напълно. Ще свикнеш, като изкарваш по-често двуколката, така ще усетиш какво и колко е необходимо, за да не ти се случва това. Забелязвам, че в последно време, започна да допускаш същата грешка и когато ги изтощаваш с езда – и при наказание и при натоварване прилагаш все същата висока агресия и заприличваш на тези, които в безсилието си само това правят и така не успяват да се справят с такива трудни коне. Трябва да работиш над баланса, да контролираш поведението му чрез натоварването, разнообразието и динамиката в упражненията, да знаеш кога да наказваш, за да си ефективна.
Стела внимателно изслуша лекцията на Роуз, кимна в разбиране и отпусна животното да му даде шанс да се възстанови. Неусетно стигнахме до поляната, момичетата вързаха конете, след което застанаха една до друга и ми спретнаха шоу. Първо изпъчиха гръд напред и ме гледаха перверзно, как оглеждам контрастиращото бельо и мислено го смъквам. После се обърнаха с гръб, наведоха се и се хванаха за ботушите, като ми дадоха възможност да видя през белите панталони, как се впиваха в дупетата им черните прашки и как изпъкваха путките им, готови за здраво ръчкане. Директно отидох за тях и бързо им смъкнах панталоните, отместих прашките и им забих по един пръст на всяка, а те само се изкикотиха. Легнах на тревата, а те ми се изредиха отгоре. Беше невероятно! Свърших, а докато чаках да презаредя ги сложих тях на земята, разкрачени и им доставях орални удоволствия. Те само се наслаждаваха, потрепваха и стенеха от време на време. Хуят ми беше станал отново и започнах да ръчкам първо шефката. Изкарахме си страхотно. Накрая седнахме на тревата, отпуснахме се и се засмяхме без причина, бяхме просто щастливи. Накрая се прибрахме към имението, повече от доволни от поредния прекрасен ден. Така приятно минаваха дните. Аз приключих работата, шефката беше много доволна и се чудехме с какво друго да се захвана, за да имам повод да остана още и да продължим да се забавляваме тримата, както само ние си можем. Засега правя дребни ремонти и оптимизации и все така ощастливявам дамите с любовния си жезъл, като се надявам това да продължи дълго.