Палав уикенд в планината (част 1)

03.05.2022 | Giv

Трябваше да я вземе с колата и да пътуват до планинската вила на приятеля си. Беше помолен: “Вземи братовчедка ми и елате заедно. Ще те побърка, знам… просто не ѝ обръщай внимание, моля те!”. Въпреки нежеланието му някаква кифла да му прави компания до там и да ѝ слуша празните приказки, нямаше как да откаже. Напрежението в работата беше изцедило енергията му. Имаше нужда от презареждане – покана за уикенд в планината в компания на стари приятели, много студена бира, футболни мачове и месо, което ще бъде пожертвано в огненият олтар на новото барбекю. Планинска идилия! Малка подробност разваляше съвършения мъжки купон. Жени! Почти всички щяха да бъдат придружавани от съпруги и гаджета. Обичаше жените, наслаждаваше им се чисто сексуално, но нямаше желание точно в този момент да бъде затворен на едно място с разни представителки на нежния пол. Познаваше повечето от тях – отегчени скучни женици, забили нос в телефоните си, оплаквайки се от неуспешната диета, нереализираните им мечти и вулгарните шеги, които щяха да ескалират, когато мъжката група се събереше в пълен състав. Шарените им маникюри с цветенца му докарваха главоболие. Неестественото им поведение, изкуствената им външност и неуспешна имитация на индивидуалност. Отиваше да релаксира с такава нагласа. Тръгваше, когато получи обаждане: “Моля те, братовчедка ми...”. Нямаше да ѝ обръща внимание, а ако наистина е решила да му надува главата с празнословието си… имаше си тактика срещу такива кукли – поглежда я право в очите и му трябват точно 20 секунди за да накара изкуствената ѝ коса да окапе сама от главата ѝ. Не беше грубиян, а напротив – абсолютен джентълмен, млад мъж с добро възпитание и обноски, чаровник с чувство за хумор. Държеше се винаги кавалерски с жените, с които ежедневието го сблъскваше. Оставаше недооценен, просто защото те нямаха капацитет да общуват с него. Обичаше ги, докато получеше това, което искаше от тях и преминаваше към следващата. Последните месеци бяха извънредно натоварени, стрес и умора бавно се просмукваха в тялото му. Сега ще се наслади на приятни почивни дни, като игнорира всичко. Единственото движение, което ще предприеме е от дивана до хладилника за бира. Беше на адреса от който трябваше да я вземе тази... братовчедка. Ограничава комуникацията си с нея максимално още в началото, за да запази нервна си система. Изпрати ѝ съобщение: “Чакам те!”. Излезе от колата и запали цигара. Най-вероятно трябваше време, докато се появи в целия си блясък. Представяше си я… Барби с руси букли, изкуствени мигли и нокти, розово клинче и ластик за коса на ръката в тон с маратонките ѝ. Докато подигравателно се усмихваше, представяйки си я как трепери от студ, но го играе Софийска кифла-планинарка, усети по гърба нежно докосване. Преди да се обърне назад тя стоеше пред него.
- Отдавна ли ме чакаш? Извинявай, трябваше да взема вода.
Не помнеше кога за последно жена го беше развълнувала така.
- Приятно ми е... Весела. – ръката ѝ приятелски протегната към него.
Пое я в своята, толкова малка момичешка ръка в сравнение с неговата длан. За момент се притесни да не я нарани, когато се здрависваха. С изненада установи, че тя се ръкува уверено и топло.
- Н., приятно ми е!
Електричество минаваше и през двамата при този първи контакт на близост. Оглеждаха се с видим интерес. Той беше висок брюнет с тъмна коса и топли кафяви очи, атлетичен и нямаше още 40. Имаше широки рамена, каквито всички жени обичат, а ръцете му бяха оформени с тежък физически труд. Спортуваше редовно още от ученик и това се беше отразило и на психиката и на физиката му. Дисциплиниран и отговорен. Самоконтролът, който притежаваше… легенди се носеха в обкръжението му, че нищо не можеше да го извади от равновесие. Носеше черен туристически панталон и зелена тениска. Планината беше неговия естествен хабитат. Не беше от модерните планинарчета, които ходят там за да се перчат със снимки в социалните мрежи кой връх са покорили с модерната си екипировка в искрящи цветове. За него планината е дом. Без значение къде се намира ще спи под открито небе и нищо не го смущаваше. Наслаждаваше се на планината. Тя го зареждане по същия начин, по който сега тази девойка правеше с него. Усмихнато момиче, на което той не можеше да определи възрастта ѝ. Отдавна не беше виждал толкова свежо и естествено излъчване. Косата ѝ в меки кестеняви нюанси сплетена на плитка, очите ѝ същите като неговите, в които се крие блясък на непослушно дете. Имаше малка бенка на дясната буза и друга над лявата вежда. Правилни черти на лицето, устните ѝ все още извити в сладка усмивка. Чаровница, облечена по огледален на него начин. Вместо модерен шарен клин и бюстие в тон, тя носеше също туристически панталон, черен, плътно прилепнал на задника и свободно стоящ на краката ѝ така, че да не ограничава движенията ѝ. Бяла тениска, под която ясно прозираше черен спортен сутиен. Той се вгледа по-внимателно забеляза как зърната ѝ се очертават под памучната материя. Искаше да я съблече още там и да я разгледа. Усети приятна топлина разлята по цялото му тяло, стягане в стомаха, а членът му го уведомяваше, че я желае. Трябваше да се опомни. Пое бутилките вода от ръцете ѝ.
- Дай да помагам! Къде е багажа ти? Да те настаним удобно и да тръгваме, че път ни чака!
Носеше раница преметната на едното ѝ рамо. Свали я.
- А другия ти багаж?
Погледна го объркано – това беше целия ѝ багаж. Сега той я погледна объркан.
- Нали знаеш, къде отиваме?
Той също носеше една раница, но неговото мислене беше логично и минималистично, като на човек прекарал много време в планината, който знаеше от какво има нужда.
- На Пеперудоландия отиваме… знам, разбира се! Ще си направя лоботомия с патладжан сред толкова Барбита!
Отговорът ѝ прекъсна мислите му. Взе раницата ѝ от рамото и я постави в багажника.
- Да се надяваме, че няма да е нужно… с повече алкохол ще преживеем този уикенд!
Запознаха се преди малко, а си говореха все едно се познават цял живот.
- Весела, забравила си си зарядното! Искам по всяко време, в което ти звънна... дойде ли този, с който ще пътуваш?
Строг женски глас идващ от входа на кооперацията го накара да погледне натам. Жена на около 57 години, класическа блондинка, приятно закръглена в ханша, сурово ги гледаше.
- Да, майко! Запознай се с... Чарлс Менсън! Ще пътувам с психопат!
Смехът ѝ и студения поглед на елегантната дамата срещу тях го забавляваше и възбуждаше.
- Приятно ми е! Дъщеря ви е в безопасност… ще пътува със сериен изнасилвач, а не психопат. Бъдете спокойна!
Не спираха да се смеят, а тя топеше ледове за секунди. Беше общителна мацка, която скъсяваше дистанцията между двамата със завидна скорост. Ръката ѝ в неговата, гледаше го в очите:
- Но когато приключиш с разфасоването на тялото ми да не го изхвърлиш в канавката… това е такова клише!
Само 5 минути им бяха достатъчни за да се усетят, че са с една кръвна група. Близостта им толкова нагнетяваше въздуха около тях. Стоеше пред него, ръката ѝ беше на гърдите му, а неговата на хълбока ѝ.
- Ханибал стил! Ще бъдеш сготвена и изядена, като ще си направя...
- Ключодържател от зърната ми!
Привличането им един към друг нямаше аналог в живота нито на единия, нито на другия. Странна ситуация – напълно непознати мъж и жена, повече момче и момиче, които говореха на един език, неразбираем за околните. Още я държеше в ръцете си. Тя не показваше никакво намерение да се съпротивлява, а ръката ѝ беше все още на гърдите му. Наслаждаваха се на близостта си.
- Трябва да си взема кафе от някъде и след това... искам да ти седна на лицето!
Освободеното ѝ сексуално поведение го изненада… самата тя беше приятна изненада. Топлината в слабините му го караше да се чувства страхотно.
- На вашите заповеди, мадам!
Не искаше да я пусне. Ръцете му доста смело опознаваха дупето ѝ, което беше сочно и стегнато. Фантазираше как я чука на задна, как то разтваря и пълни ануса ѝ със сперма. Знаеше как да я играе тази игра, но за първи път попадаше на жена, която не му отстъпваше по нищо.
- Весела, нали така се казваше? Ако не тръгнем ще трябва да те чукам на предния капак на колата пред майка ти!
Беше сериозен, а върховете на пръстите му опознавателно се движеха от лакътят към рамото ѝ. Дланта ѝ лежеше на врата му точно под ухото. Гледаше го в очите.
- Нямам нищо напротив да го направиш!
Първично привличане на млади и сексуално разкрепостени хора.
- Но първо кафе! – отдръпна се от него и тръгна към колата.
Огледа я в гръб – имаше извивки, а тялото ѝ беше като цигулка. Гърдите ѝ имаха повече от прилична големина. Трудно му беше да определи формата и състоянието им, защото беше облечена... за момента. Талията ѝ искаше да я прегръща още през кръста. Задника ѝ… можеше да я гледа с часове в гръб. Не беше изкуствена красавица, а напълно обикновена – от тези, които не разчитат на личице намазано с тонове грим и оскъдни дрешки за да бъдат атрактивни. Тя притежаваше сексуален чар, естествено и непринудено поведение, а усмивката ѝ – с нея си постигаше всичко.
- Н. кафе… хайде!
Очертаваше се изненадващо интересен уикенд. Десет минути по-късно вече пиеше кафе до него. Толкова им беше комфортно.
- Не приличаш на майка си?
Образа на майка ѝ го караше да фантазира за това, как я чука в устата и не му даваше мира – възбуждаха го жени в зряла възраст.
- И слава богу… тя е даскалица по литература. Фригидна е по рождение, а чувството ѝ за хумор е отстранено оперативно. По-късно ще ѝ се обадя да ѝ кажа, че вече съм бременна и изнасилена!
- И с гонорея! – допълни той.
Така трябва да се смее всяка жена – искрено, шумно и от сърце на вулгарните мъжки шеги, без да се взема твърде на сериозно. Смехът ѝ я накара да разлее кафето си върху гърдите си.
- О чудесно! Отивам в Барбиленд и не стига, че съм фабрична грешка, ами и...
Нямаше как да спрат колата за да се преоблече.
- Мога ли да взема тази тениска?
Имаше стара работна тениска, която беше забравил на задната седалка. Докато асимилира, какво го пита я видя, как сваля нейната изцапана с кафе. Остана по сутиен – черен, изчистен, без излишни украси, панделки и финтифлюшки. Гърдите ѝ ритмично се повдигаха, когато дишаше.
- Хубави са! – успя да каже, докато си представяше, как кура му притиснат между тях изпразва бяла гъста сперма.
- Благодаря… и аз си ги харесвам!
Нямаше нищо по-секси от женска увереност. Постави ръката му върху едната си гърда.
- Мислиш ли, че трябва да си сложа силикон? Сутиена подържа илюзията, но времето и гравитацията...
Ръката му опознаваше гърдата ѝ. Нежната плът, пулсът на сърцето ѝ беше спокоен.
- Не мога да изкажа мнение, ако не съм разгледал, видял и... – вече беше свалила капана, който притискаше гърдите ѝ.
Хубави естествени гърди да имаше леко отпускане, но нищо фатално.
- Първо, ясно и категорично… никакъв силикон! Имаш идеални гърди, а мен не ме кефи нищо изкуствено. Второ, предпочитам да си останеш така… тениската ми за момента не ти я давам!
Очакваше да протестира и да облечена своята, след което да се разсърди и нацупи.
- Чувствам си чудесно така! – каза го, докато наместваше колана между гърдите си.
Шофьорите от съседните коли я гледаха изненадани и шокирани, като ѝ показваха неприлични жестове. Не я смущаваше нищо. За първи път в живота му за толкова кратко време жена го беше покорила, при това толкова естествено. Нарочно минаваше през неравности на пътя само и само да наблюдава движенията на гърдите ѝ. Реакциите ѝ носеха такава лекота и той усещаше, как го напуска всякакво чувство за напрежение.
- Н. спри колата до тази там… искам да си поиграя малко! Хайде, моля те!
Настроение ѝ беше толкова заразно, а името ѝ прилягаше като ръкавица. Спряха до избраната кола, в която имаше откровено отегчен мъж на средна възраст, отпуснат и натежал от живота, а до него жена на около 45 стиснала сърдито устни.
- Извинете... изгубихме се! Дали може да ни ориентирате, къде се намираме?
Шофьорът в абсолютен шок не можеше да повярва, че младо голо момиче от спрялата до тях кола питаше нещо и не можеше да спре да гледа гърдите ѝ. Жена му започна да крещи обидни думи по неин адрес и да вдига скандал на клетника, а той още не вярваш не отместваше поглед от зърната ѝ.
- Ако минем оттук мислите ли, че… – въпросът ѝ остана без отговор, защото потеглиха.
Докато държеше волана с едната си ръка с другата взе и ѝ подаде тениската.
- Облечи я! Ти наистина си била… проблем.
Откакто я срещна пениса му ставаше, спадаше и целия лепнеше от възбуда.
- Не ти я давам, давам ти я… ти наясно ли си, какво искаш?
Беше си свалила колана. Шептеше в ухото му, езикът ѝ събираше солената пот по шията му, а твърдите ѝ зърна докосваха кожата на ръката му, докато се притискаше към него. Атаката ѝ беше напълно неочаквана, докато той гледаше пътя съсредоточен и възбуден.
- Теб искам!
Отговорът му ѝ даде зелена светлина за действие. Ръката ѝ се спусна по стегнатия му торс бавно, след което последва леко докосване през издутината в панталона му. Тя галеше вътрешната част на десния му крак, като го наблюдаваше докато кара.
- Намери място… не ми пука, къде ще ме чукаш, а просто спри някъде!
Ръцете ѝ работеха бързо и сръчно, като си личеше, че е обиграна. Премести седалката си така, че да ѝ осигури максимален комфорт, без той самия да губи контрол над автомобила. Бяха му духали и друг път в колата, но никога докато тя е в движение. Тя успя да разкопчае панталона му, след което свали ципа и извади члена му. Ръката ѝ внимателно започна да се движи нагоре надолу. Движеше се бавно и не бързаше. Тя правеше възвратно постъпателни движения с изненадващ ритъм, който променяше постоянно и той не можеше да предвиди движенията ѝ. Усещаше аромата и сладка миризма на възбуда. Телефонът му иззвъня в момента, в които тя пусна палавия си език по члена му. Лепнещата секреция, която беше разнесла с ръка сега тя почистваше с език, старателно и бавно. Телефонът не спираше да звъни.
- Вдигни, разсейва ме… и следи пътя, търсим си местенце!
Беше братовчед ѝ.
- Да! – почти изръмжа.
Страхотно изживяване, а той вместо да му се наслади караше и говорише по телефона. Ако те спрат за проверка ще има глоба след глоба! Беше вълшебница и спускаше устните си по почти цялата дължина на кура му.
- Взе ли тази лудетина братовчедка ми?
Беше много добра! Покрила зъбите си с устни, устата ѝ гостоприемно поемаше почти целия му член, а той определено ѝ създаваше проблем с дължината си.
- М-м-да, взех я… пътуваме и ще се чуем по-късно.
Позицията ѝ беше неудобна, но това хич не я притесняваше. Знаеше, че е перфектна в духането и се наслаждаваше на всичките му реакции. Ръцете му бяха изпънати на волана, а дишането му беше бавно и контролирано.
- Бавите се и се притесних! Ако те побърква затвори я в багажника!
Побъркваше го от момента, в който я видя. Продължаваше да го обработва с мека топла ръка в основата на кура му, устните ѝ го поемаха, а езикът ѝ работеше само около наситено розовата му главичка, докато със свободната си ръка нежно масажираше тестисите му. Не бързаше и не искаше да го изпразни, защото не го правеше, колкото да отбие номера. Старанието ѝ го впечатляваше. Жена, която духа с такова желание го караше да се замисли – реална ли е или е попаднал в някакъв сън? Дясната му ръка галеше рамената ѝ. Само да намери място. Нямаше да издържи на нападението ѝ, колкото и да се контролираше. Майната му! Ако трябва ще спре да аварийни и ще я чука, без да му пука кой ги гледа и какво се случва около тях. Нищо нямаше значение. Мозъкът му работеше едновременно в различни посоки – да следи пътя, да се наслаждава и да търси място, където да продължат. За малко да го подмине. Идеалното място – достатъчно уединено, но и достатъчно публично за да вкара онази тръпка, че могат да бъдат наблюдавани. Спря внимателно, защото при по-рязко спиране можеше да я нарани, а това беше последното което искаше да ѝ причини след удоволствието което му доставяше. Отмести я от кура си и започна да я целува. Толкова желаеше това вълшебно и палаво момиче.
- Местим се отзад.
Преди да продължи я видя, как слезе от колата полугола. Нищо не я притесняваше. Свали панталона си сама, но черните дантели ѝ създаваха проблем и не можеше да ги събуе, защото грубите планинарски обувки ѝ пречеха. Беше до нея и трябваше да я освободи, за да ѝ помогне. Скъса ги с едно движение. Докато тя събличаше тениската му, облиза зърната на гърдите му. Студът не ги притесняваше.
- Влез първо ти!
Слушаше я, ако поискаше да убие човек нямаше да ѝ откаже. В момента в който влезе в колата, той премести седалките максимално напред, за да освободи място. Щеше да им е тясно. Докато го мислеше тя вече беше върху него. Обязди го и влажната ѝ вагина пое без никакви затруднения напращелия му член. Целуваше шията и гърдите ѝ, докато тя се движеше върху него. Дишането и стоновете ѝ бяха музика за ушите му. Ритъмът на проникването – тя го диктуваше, като интензивно и яростно сама набиваше путката си върху твърдият му кур. Беше тясно, неудобно и задушаващо топло. Пръстите му се плъзнаха по гърба ѝ надолу и стигна мястото, където повечето жени изпитваха притеснения. Хвана ръката му. Беше страхотна, но явно и тя беше от тези жени. Докато мислеше така тя отново го изненада, като облиза пръстите му. Вкара два от тях в устата си, където игривият ѝ език ги овлажни, след което ги постави на входа на ануса си сама. Езикът му правеше въртеливи движения около набъбналото ѝ от възбуда розово зърно. Галеше с пръст ануса ѝ, а тя потрепна за секунда. Ръцете ѝ, които милваха гърба и рамената му спряха. Видя, как в синхрон издърпа предпазните колани на предните седалки, след което ги уви около китките си. Брутално възбуждаща гледка – все едно колата я държеше в плен. Тласъците ѝ върху него – тя засилваше темпото, след което го забавяше. Правеше го толкова пъти, че въздух не му остана от възбуда. Държеше я за кръста, за да ѝ помага. Взаимност – това търсеше! Беше
му писнало от скучни мацки, които лежат по гръб и чакат той да свърши всичко. Тя беше друга порода жена. Усещаше я – малко ѝ трябваше за да свърши… и на него му трябваше малко. Задната седалка – най-клишираното и неудобно място за секс, където не можеха да се развихрят. Спря да я чука, а тя го гледаше с неразбиране. Отмести я от себе си с огромно нежелание. Потна, гореща и възбудена, а дишането ѝ като след маратон. Той излезе от колата, като ѝ подаде ръка.
- Ела!
Не се колебаеше и не задаваше въпроси.
- Казах ти, че ще те чукам на капака...
Докато си довърши изречението видя, как тя разтвори краката си, като десния качи върху капака, а остатъците от бикините около глезена ѝ придаваха още по-еротично обаяние. Приканващият ѝ поглед през рамо не търпеше възражение. Проникна с такова желание в нея, а силата и тежестта на тялото му притискаха нейната топла плът към студения метал на капака на колата. Искаше да я задоволи, затова тласъците му бяха толкова брутални. Обладаваше я така, както винаги беше мечтал да го направи с някоя – напълно освободен от притеснения и задръжки. Стоновете и дишането ѝ диктуваха ритъмът му. Усещаше я готова да посрещне разтърсващ оргазъм. Колената ѝ се огъваха, а пръстите на дланите ѝ бяха неестествено изкривени. Гърба ѝ беше извит, като арка. Влудяващата чупка на кръста и трапчинките над дупето допълваха гледката. Тя извъртя ханша си така, все едно описва цифрата осем върху кура му и това беше достатъчно за да свършат едновременно. Той продължи да се движи в нея още малко, докато пулсиращия му член доволно изливаше топла сперма в недрата ѝ. Целуваше тила ѝ, докато тя трепереше от студ и удоволствие в ръцете му. Свят му се виеше от това, което преживя с нея. Телефонът му отново прекъсна удовлетворяващият момент. Гневът му, породен от това, че се отделя от нея, взе превес. Прие обаждането.
- Чуках братовчедка ти, досадник такъв! Напълнил съм ѝ путката и...
Преди да довърши тя издърпа телефона от ръката му. Яростта в очите ѝ предвещаваше буря. Беше прекалил и поведението му беше преминало добрия тон. Сам не повярва на ушите си от това, което я чу да казва на братовчед си.
- И сега ще ме чука и в гъза, за да напълни и анусът ми със сперма, досадник такъв! Не ни чакайте скоро...