Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Палав уикенд в планината (част 1)

03.05.2022 | Giv
Категория: Аматьори

Трябваше да я вземе с колата и да пътуват до планинската вила на приятеля си. Беше помолен: “Вземи братовчедка ми и елате заедно. Ще те побърка, знам… просто не ѝ обръщай внимание, моля те!”. Въпреки нежеланието му някаква кифла да му прави компания до там и да ѝ слуша празните приказки, нямаше как да откаже. Напрежението в работата беше изцедило енергията му. Имаше нужда от презареждане – покана за уикенд в планината в компания на стари приятели, много студена бира, футболни мачове и месо, което ще бъде пожертвано в огненият олтар на новото барбекю. Планинска идилия! Малка подробност разваляше съвършения мъжки купон. Жени! Почти всички щяха да бъдат придружавани от съпруги и гаджета. Обичаше жените, наслаждаваше им се чисто сексуално, но нямаше желание точно в този момент да бъде затворен на едно място с разни представителки на нежния пол. Познаваше повечето от тях – отегчени скучни женици, забили нос в телефоните си, оплаквайки се от неуспешната диета, нереализираните им мечти и вулгарните шеги, които щяха да ескалират, когато мъжката група се събереше в пълен състав. Шарените им маникюри с цветенца му докарваха главоболие. Неестественото им поведение, изкуствената им външност и неуспешна имитация на индивидуалност. Отиваше да релаксира с такава нагласа. Тръгваше, когато получи обаждане: “Моля те, братовчедка ми...”. Нямаше да ѝ обръща внимание, а ако наистина е решила да му надува главата с празнословието си… имаше си тактика срещу такива кукли – поглежда я право в очите и му трябват точно 20 секунди за да накара изкуствената ѝ коса да окапе сама от главата ѝ. Не беше грубиян, а напротив – абсолютен джентълмен, млад мъж с добро възпитание и обноски, чаровник с чувство за хумор. Държеше се винаги кавалерски с жените, с които ежедневието го сблъскваше. Оставаше недооценен, просто защото те нямаха капацитет да общуват с него. Обичаше ги, докато получеше това, което искаше от тях и преминаваше към следващата. Последните месеци бяха извънредно натоварени, стрес и умора бавно се просмукваха в тялото му. Сега ще се наслади на приятни почивни дни, като игнорира всичко. Единственото движение, което ще предприеме е от дивана до хладилника за бира. Беше на адреса от който трябваше да я вземе тази... братовчедка. Ограничава комуникацията си с нея максимално още в началото, за да запази нервна си система. Изпрати ѝ съобщение: “Чакам те!”. Излезе от колата и запали цигара. Най-вероятно трябваше време, докато се появи в целия си блясък. Представяше си я… Барби с руси букли, изкуствени мигли и нокти, розово клинче и ластик за коса на ръката в тон с маратонките ѝ. Докато подигравателно се усмихваше, представяйки си я как трепери от студ, но го играе Софийска кифла-планинарка, усети по гърба нежно докосване. Преди да се обърне назад тя стоеше пред него.
- Отдавна ли ме чакаш? Извинявай, трябваше да взема вода.
Не помнеше кога за последно жена го беше развълнувала така.
- Приятно ми е... Весела. – ръката ѝ приятелски протегната към него.
Пое я в своята, толкова малка момичешка ръка в сравнение с неговата длан. За момент се притесни да не я нарани, когато се здрависваха. С изненада установи, че тя се ръкува уверено и топло.
- Н., приятно ми е!
Електричество минаваше и през двамата при този първи контакт на близост. Оглеждаха се с видим интерес. Той беше висок брюнет с тъмна коса и топли кафяви очи, атлетичен и нямаше още 40. Имаше широки рамена, каквито всички жени обичат, а ръцете му бяха оформени с тежък физически труд. Спортуваше редовно още от ученик и това се беше отразило и на психиката и на физиката му. Дисциплиниран и отговорен. Самоконтролът, който притежаваше… легенди се носеха в обкръжението му, че нищо не можеше да го извади от равновесие. Носеше черен туристически панталон и зелена тениска. Планината беше неговия естествен хабитат. Не беше от модерните планинарчета, които ходят там за да се перчат със снимки в социалните мрежи кой връх са покорили с модерната си екипировка в искрящи цветове. За него планината е дом. Без значение къде се намира ще спи под открито небе и нищо не го смущаваше. Наслаждаваше се на планината. Тя го зареждане по същия начин, по който сега тази девойка правеше с него. Усмихнато момиче, на което той не можеше да определи възрастта ѝ. Отдавна не беше виждал толкова свежо и естествено излъчване. Косата ѝ в меки кестеняви нюанси сплетена на плитка, очите ѝ същите като неговите, в които се крие блясък на непослушно дете. Имаше малка бенка на дясната буза и друга над лявата вежда. Правилни черти на лицето, устните ѝ все още извити в сладка усмивка. Чаровница, облечена по огледален на него начин. Вместо модерен шарен клин и бюстие в тон, тя носеше също туристически панталон, черен, плътно прилепнал на задника и свободно стоящ на краката ѝ така, че да не ограничава движенията ѝ. Бяла тениска, под която ясно прозираше черен спортен сутиен. Той се вгледа по-внимателно забеляза как зърната ѝ се очертават под памучната материя. Искаше да я съблече още там и да я разгледа. Усети приятна топлина разлята по цялото му тяло, стягане в стомаха, а членът му го уведомяваше, че я желае. Трябваше да се опомни. Пое бутилките вода от ръцете ѝ.
- Дай да помагам! Къде е багажа ти? Да те настаним удобно и да тръгваме, че път ни чака!
Носеше раница преметната на едното ѝ рамо. Свали я.
- А другия ти багаж?
Погледна го объркано – това беше целия ѝ багаж. Сега той я погледна объркан.
- Нали знаеш, къде отиваме?
Той също носеше една раница, но неговото мислене беше логично и минималистично, като на човек прекарал много време в планината, който знаеше от какво има нужда.
- На Пеперудоландия отиваме… знам, разбира се! Ще си направя лоботомия с патладжан сред толкова Барбита!
Отговорът ѝ прекъсна мислите му. Взе раницата ѝ от рамото и я постави в багажника.
- Да се надяваме, че няма да е нужно… с повече алкохол ще преживеем този уикенд!
Запознаха се преди малко, а си говореха все едно се познават цял живот.
- Весела, забравила си си зарядното! Искам по всяко време, в което ти звънна... дойде ли този, с който ще пътуваш?
Строг женски глас идващ от входа на кооперацията го накара да погледне натам. Жена на около 57 години, класическа блондинка, приятно закръглена в ханша, сурово ги гледаше.
- Да, майко! Запознай се с... Чарлс Менсън! Ще пътувам с психопат!
Смехът ѝ и студения поглед на елегантната дамата срещу тях го забавляваше и възбуждаше.
- Приятно ми е! Дъщеря ви е в безопасност… ще пътува със сериен изнасилвач, а не психопат. Бъдете спокойна!
Не спираха да се смеят, а тя топеше ледове за секунди. Беше общителна мацка, която скъсяваше дистанцията между двамата със завидна скорост. Ръката ѝ в неговата, гледаше го в очите:
- Но когато приключиш с разфасоването на тялото ми да не го изхвърлиш в канавката… това е такова клише!
Само 5 минути им бяха достатъчни за да се усетят, че са с една кръвна група. Близостта им толкова нагнетяваше въздуха около тях. Стоеше пред него, ръката ѝ беше на гърдите му, а неговата на хълбока ѝ.
- Ханибал стил! Ще бъдеш сготвена и изядена, като ще си направя...
- Ключодържател от зърната ми!
Привличането им един към друг нямаше аналог в живота нито на единия, нито на другия. Странна ситуация – напълно непознати мъж и жена, повече момче и момиче, които говореха на един език, неразбираем за околните. Още я държеше в ръцете си. Тя не показваше никакво намерение да се съпротивлява, а ръката ѝ беше все още на гърдите му. Наслаждаваха се на близостта си.
- Трябва да си взема кафе от някъде и след това... искам да ти седна на лицето!
Освободеното ѝ сексуално поведение го изненада… самата тя беше приятна изненада. Топлината в слабините му го караше да се чувства страхотно.
- На вашите заповеди, мадам!
Не искаше да я пусне. Ръцете му доста смело опознаваха дупето ѝ, което беше сочно и стегнато. Фантазираше как я чука на задна, как то разтваря и пълни ануса ѝ със сперма. Знаеше как да я играе тази игра, но за първи път попадаше на жена, която не му отстъпваше по нищо.
- Весела, нали така се казваше? Ако не тръгнем ще трябва да те чукам на предния капак на колата пред майка ти!
Беше сериозен, а върховете на пръстите му опознавателно се движеха от лакътят към рамото ѝ. Дланта ѝ лежеше на врата му точно под ухото. Гледаше го в очите.
- Нямам нищо напротив да го направиш!
Първично привличане на млади и сексуално разкрепостени хора.
- Но първо кафе! – отдръпна се от него и тръгна към колата.
Огледа я в гръб – имаше извивки, а тялото ѝ беше като цигулка. Гърдите ѝ имаха повече от прилична големина. Трудно му беше да определи формата и състоянието им, защото беше облечена... за момента. Талията ѝ искаше да я прегръща още през кръста. Задника ѝ… можеше да я гледа с часове в гръб. Не беше изкуствена красавица, а напълно обикновена – от тези, които не разчитат на личице намазано с тонове грим и оскъдни дрешки за да бъдат атрактивни. Тя притежаваше сексуален чар, естествено и непринудено поведение, а усмивката ѝ – с нея си постигаше всичко.
- Н. кафе… хайде!
Очертаваше се изненадващо интересен уикенд. Десет минути по-късно вече пиеше кафе до него. Толкова им беше комфортно.
- Не приличаш на майка си?
Образа на майка ѝ го караше да фантазира за това, как я чука в устата и не му даваше мира – възбуждаха го жени в зряла възраст.
- И слава богу… тя е даскалица по литература. Фригидна е по рождение, а чувството ѝ за хумор е отстранено оперативно. По-късно ще ѝ се обадя да ѝ кажа, че вече съм бременна и изнасилена!
- И с гонорея! – допълни той.
Така трябва да се смее всяка жена – искрено, шумно и от сърце на вулгарните мъжки шеги, без да се взема твърде на сериозно. Смехът ѝ я накара да разлее кафето си върху гърдите си.
- О чудесно! Отивам в Барбиленд и не стига, че съм фабрична грешка, ами и...
Нямаше как да спрат колата за да се преоблече.
- Мога ли да взема тази тениска?
Имаше стара работна тениска, която беше забравил на задната седалка. Докато асимилира, какво го пита я видя, как сваля нейната изцапана с кафе. Остана по сутиен – черен, изчистен, без излишни украси, панделки и финтифлюшки. Гърдите ѝ ритмично се повдигаха, когато дишаше.
- Хубави са! – успя да каже, докато си представяше, как кура му притиснат между тях изпразва бяла гъста сперма.
- Благодаря… и аз си ги харесвам!
Нямаше нищо по-секси от женска увереност. Постави ръката му върху едната си гърда.
- Мислиш ли, че трябва да си сложа силикон? Сутиена подържа илюзията, но времето и гравитацията...
Ръката му опознаваше гърдата ѝ. Нежната плът, пулсът на сърцето ѝ беше спокоен.
- Не мога да изкажа мнение, ако не съм разгледал, видял и... – вече беше свалила капана, който притискаше гърдите ѝ.
Хубави естествени гърди да имаше леко отпускане, но нищо фатално.
- Първо, ясно и категорично… никакъв силикон! Имаш идеални гърди, а мен не ме кефи нищо изкуствено. Второ, предпочитам да си останеш така… тениската ми за момента не ти я давам!
Очакваше да протестира и да облечена своята, след което да се разсърди и нацупи.
- Чувствам си чудесно така! – каза го, докато наместваше колана между гърдите си.
Шофьорите от съседните коли я гледаха изненадани и шокирани, като ѝ показваха неприлични жестове. Не я смущаваше нищо. За първи път в живота му за толкова кратко време жена го беше покорила, при това толкова естествено. Нарочно минаваше през неравности на пътя само и само да наблюдава движенията на гърдите ѝ. Реакциите ѝ носеха такава лекота и той усещаше, как го напуска всякакво чувство за напрежение.
- Н. спри колата до тази там… искам да си поиграя малко! Хайде, моля те!
Настроение ѝ беше толкова заразно, а името ѝ прилягаше като ръкавица. Спряха до избраната кола, в която имаше откровено отегчен мъж на средна възраст, отпуснат и натежал от живота, а до него жена на около 45 стиснала сърдито устни.
- Извинете... изгубихме се! Дали може да ни ориентирате, къде се намираме?
Шофьорът в абсолютен шок не можеше да повярва, че младо голо момиче от спрялата до тях кола питаше нещо и не можеше да спре да гледа гърдите ѝ. Жена му започна да крещи обидни думи по неин адрес и да вдига скандал на клетника, а той още не вярваш не отместваше поглед от зърната ѝ.
- Ако минем оттук мислите ли, че… – въпросът ѝ остана без отговор, защото потеглиха.
Докато държеше волана с едната си ръка с другата взе и ѝ подаде тениската.
- Облечи я! Ти наистина си била… проблем.
Откакто я срещна пениса му ставаше, спадаше и целия лепнеше от възбуда.
- Не ти я давам, давам ти я… ти наясно ли си, какво искаш?
Беше си свалила колана. Шептеше в ухото му, езикът ѝ събираше солената пот по шията му, а твърдите ѝ зърна докосваха кожата на ръката му, докато се притискаше към него. Атаката ѝ беше напълно неочаквана, докато той гледаше пътя съсредоточен и възбуден.
- Теб искам!
Отговорът му ѝ даде зелена светлина за действие. Ръката ѝ се спусна по стегнатия му торс бавно, след което последва леко докосване през издутината в панталона му. Тя галеше вътрешната част на десния му крак, като го наблюдаваше докато кара.
- Намери място… не ми пука, къде ще ме чукаш, а просто спри някъде!
Ръцете ѝ работеха бързо и сръчно, като си личеше, че е обиграна. Премести седалката си така, че да ѝ осигури максимален комфорт, без той самия да губи контрол над автомобила. Бяха му духали и друг път в колата, но никога докато тя е в движение. Тя успя да разкопчае панталона му, след което свали ципа и извади члена му. Ръката ѝ внимателно започна да се движи нагоре надолу. Движеше се бавно и не бързаше. Тя правеше възвратно постъпателни движения с изненадващ ритъм, който променяше постоянно и той не можеше да предвиди движенията ѝ. Усещаше аромата и сладка миризма на възбуда. Телефонът му иззвъня в момента, в които тя пусна палавия си език по члена му. Лепнещата секреция, която беше разнесла с ръка сега тя почистваше с език, старателно и бавно. Телефонът не спираше да звъни.
- Вдигни, разсейва ме… и следи пътя, търсим си местенце!
Беше братовчед ѝ.
- Да! – почти изръмжа.
Страхотно изживяване, а той вместо да му се наслади караше и говорише по телефона. Ако те спрат за проверка ще има глоба след глоба! Беше вълшебница и спускаше устните си по почти цялата дължина на кура му.
- Взе ли тази лудетина братовчедка ми?
Беше много добра! Покрила зъбите си с устни, устата ѝ гостоприемно поемаше почти целия му член, а той определено ѝ създаваше проблем с дължината си.
- М-м-да, взех я… пътуваме и ще се чуем по-късно.
Позицията ѝ беше неудобна, но това хич не я притесняваше. Знаеше, че е перфектна в духането и се наслаждаваше на всичките му реакции. Ръцете му бяха изпънати на волана, а дишането му беше бавно и контролирано.
- Бавите се и се притесних! Ако те побърква затвори я в багажника!
Побъркваше го от момента, в който я видя. Продължаваше да го обработва с мека топла ръка в основата на кура му, устните ѝ го поемаха, а езикът ѝ работеше само около наситено розовата му главичка, докато със свободната си ръка нежно масажираше тестисите му. Не бързаше и не искаше да го изпразни, защото не го правеше, колкото да отбие номера. Старанието ѝ го впечатляваше. Жена, която духа с такова желание го караше да се замисли – реална ли е или е попаднал в някакъв сън? Дясната му ръка галеше рамената ѝ. Само да намери място. Нямаше да издържи на нападението ѝ, колкото и да се контролираше. Майната му! Ако трябва ще спре да аварийни и ще я чука, без да му пука кой ги гледа и какво се случва около тях. Нищо нямаше значение. Мозъкът му работеше едновременно в различни посоки – да следи пътя, да се наслаждава и да търси място, където да продължат. За малко да го подмине. Идеалното място – достатъчно уединено, но и достатъчно публично за да вкара онази тръпка, че могат да бъдат наблюдавани. Спря внимателно, защото при по-рязко спиране можеше да я нарани, а това беше последното което искаше да ѝ причини след удоволствието което му доставяше. Отмести я от кура си и започна да я целува. Толкова желаеше това вълшебно и палаво момиче.
- Местим се отзад.
Преди да продължи я видя, как слезе от колата полугола. Нищо не я притесняваше. Свали панталона си сама, но черните дантели ѝ създаваха проблем и не можеше да ги събуе, защото грубите планинарски обувки ѝ пречеха. Беше до нея и трябваше да я освободи, за да ѝ помогне. Скъса ги с едно движение. Докато тя събличаше тениската му, облиза зърната на гърдите му. Студът не ги притесняваше.
- Влез първо ти!
Слушаше я, ако поискаше да убие човек нямаше да ѝ откаже. В момента в който влезе в колата, той премести седалките максимално напред, за да освободи място. Щеше да им е тясно. Докато го мислеше тя вече беше върху него. Обязди го и влажната ѝ вагина пое без никакви затруднения напращелия му член. Целуваше шията и гърдите ѝ, докато тя се движеше върху него. Дишането и стоновете ѝ бяха музика за ушите му. Ритъмът на проникването – тя го диктуваше, като интензивно и яростно сама набиваше путката си върху твърдият му кур. Беше тясно, неудобно и задушаващо топло. Пръстите му се плъзнаха по гърба ѝ надолу и стигна мястото, където повечето жени изпитваха притеснения. Хвана ръката му. Беше страхотна, но явно и тя беше от тези жени. Докато мислеше така тя отново го изненада, като облиза пръстите му. Вкара два от тях в устата си, където игривият ѝ език ги овлажни, след което ги постави на входа на ануса си сама. Езикът му правеше въртеливи движения около набъбналото ѝ от възбуда розово зърно. Галеше с пръст ануса ѝ, а тя потрепна за секунда. Ръцете ѝ, които милваха гърба и рамената му спряха. Видя, как в синхрон издърпа предпазните колани на предните седалки, след което ги уви около китките си. Брутално възбуждаща гледка – все едно колата я държеше в плен. Тласъците ѝ върху него – тя засилваше темпото, след което го забавяше. Правеше го толкова пъти, че въздух не му остана от възбуда. Държеше я за кръста, за да ѝ помага. Взаимност – това търсеше! Беше
му писнало от скучни мацки, които лежат по гръб и чакат той да свърши всичко. Тя беше друга порода жена. Усещаше я – малко ѝ трябваше за да свърши… и на него му трябваше малко. Задната седалка – най-клишираното и неудобно място за секс, където не можеха да се развихрят. Спря да я чука, а тя го гледаше с неразбиране. Отмести я от себе си с огромно нежелание. Потна, гореща и възбудена, а дишането ѝ като след маратон. Той излезе от колата, като ѝ подаде ръка.
- Ела!
Не се колебаеше и не задаваше въпроси.
- Казах ти, че ще те чукам на капака...
Докато си довърши изречението видя, как тя разтвори краката си, като десния качи върху капака, а остатъците от бикините около глезена ѝ придаваха още по-еротично обаяние. Приканващият ѝ поглед през рамо не търпеше възражение. Проникна с такова желание в нея, а силата и тежестта на тялото му притискаха нейната топла плът към студения метал на капака на колата. Искаше да я задоволи, затова тласъците му бяха толкова брутални. Обладаваше я така, както винаги беше мечтал да го направи с някоя – напълно освободен от притеснения и задръжки. Стоновете и дишането ѝ диктуваха ритъмът му. Усещаше я готова да посрещне разтърсващ оргазъм. Колената ѝ се огъваха, а пръстите на дланите ѝ бяха неестествено изкривени. Гърба ѝ беше извит, като арка. Влудяващата чупка на кръста и трапчинките над дупето допълваха гледката. Тя извъртя ханша си така, все едно описва цифрата осем върху кура му и това беше достатъчно за да свършат едновременно. Той продължи да се движи в нея още малко, докато пулсиращия му член доволно изливаше топла сперма в недрата ѝ. Целуваше тила ѝ, докато тя трепереше от студ и удоволствие в ръцете му. Свят му се виеше от това, което преживя с нея. Телефонът му отново прекъсна удовлетворяващият момент. Гневът му, породен от това, че се отделя от нея, взе превес. Прие обаждането.
- Чуках братовчедка ти, досадник такъв! Напълнил съм ѝ путката и...
Преди да довърши тя издърпа телефона от ръката му. Яростта в очите ѝ предвещаваше буря. Беше прекалил и поведението му беше преминало добрия тон. Сам не повярва на ушите си от това, което я чу да казва на братовчед си.
- И сега ще ме чука и в гъза, за да напълни и анусът ми със сперма, досадник такъв! Не ни чакайте скоро...

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Анонимен | преди 1 година

Страхотен, наистина страхотен разказ! Има много секс, без да пада до беден речник, има емоция, развитие, даже хумор. Ще ми се всички разкази тук да бяха такива...

Анонимен | преди 1 година

очакваме втората част

Анонимен | преди 1 година

Много приятно разказана история! Ще е добре да има продължение!

Анонимен | преди 1 година

Като мине време, жените се отпускат и говорят свободно за секс. Моята понякога, като е уморена и я натискам за секс, ми казва "ако много искаш, сложи го отзад. Иначе не ми се прави секс (т.е. вагинално)". И си смъква малко нощницата, извърта се настрани и ми подава крема да и намажа дупето. Това са нормални неща при нас.

Анонимен | преди 1 година

И ние сме обсъждали сексуални теми с едно приятелско семейство. Веднъж стана дума за аналния секс, и жена ми каза, че ние често го правим. Тогава другата жена погледна сърдито мъжа си и му каза: чуваш ли какво правят другите хора? Не като теб, два пъти в годината.

Анонимен | преди 1 година

Това е най хубавия и професионално написан разказ тук. Без забележки, чисто удоволствие бе да го чета. Нека твореца продължава все така, има дарба и харизма, ако може да се представи тук с няколко думи... Робин Шприц

Giv | преди 1 година

Робин Шприц мнението ви искрено ме поласка:)Високата ви оценка ме прави много щастлива.Аз съм чела разкази именно тук ,на автори, които са в пъти по добри от моя .Звезда нейните всички разкази в пъти по-добри . Моят лечен фаворит IzkuKurigal уникален разказвач.Невероятно написани разкази и от двамата автори останали неодоценени подобаващо. Мнението ви наистина ме изненада приятно .

Анонимен | преди 1 година

Пропуснахте великия разказвач на реални истории - Дърт пръч !

Анонимен | преди 1 година

Явно си надраснала и надградила фаворитите и кумирите си... Ето това е таланта, не да вървиш в коловозите, а да вървиш и твориш по собствен почерк... Робин Шприц

Анонимен | преди 1 година

Евала трябва и продължение

Анонимен | преди 1 година

Giv | преди 1 година

Благодаря Робин Шприц:)

Анонимен | преди 1 година

Да бе, така става то, от втората минута на познанството си пускат ръце, а от дванадесетата се чукат на капака на колата край пътя. От 20 -та си пълнят и анала със семе...... и един мармот увиваше шоколад в целофан.......Черната Луна

Анонимен | преди 1 година

търся препоръки как да склоня жена ми за групов секс пишете на [email protected]

Анонимен | преди 1 година

Тугарин...Като прост Ебльо не ми хареса,че разказът е написан в трето лице!Личи си,че е писан от жена,а не от мъж!Да...красиво,образно...с фантазия,но...просто не ме възбуди!И не ща да чувам,че не ми ставал...хах Оня смешник пък чак коловози прокарвала...Тъпан!

Mindil72 | преди 1 година

Скоро не бях чел нещо толкова добро.Поздравления за автора.Очакваме продължението.

Анонимен | преди 1 година

Искам групов секс Жена на 46 160 см От Сливен 0882656470

Анонимен | преди 1 година

Няма такива жени !

Анонимен | преди 1 година

Разказът е писан от жена... няма смисъл да се съмняват в това... някоя умна девойка( кака ) е описала фантазията си с някой момък докато се е налагало да пътуват заедно. Воизла се е и си е фантазирала, но това в никакъв слуай не е грешно, а дори е вълнуващо. Аз като мъж на 37 години не съм срещал някоя, която да свали емоционалната дистанция толкова бързо и да се открие така, а хич да не е имам опит. Жените не са устроени по този начин, но има такива сред тях, които искат да са такива. Обикновено отношения с такава жена не продължават дълго, тъй като у партноьра автомоатично се загнездва мисълта, че тя с всеки ще е такава, колкото и да красив и мъжествен той. Жена, която е била "курва" с теб ще бъде "курва" и с някой друг... то просто на такъв тип жена й е вродено. Написаното е с много добър стил и овлекателно, но честно казано не ме възбуди, защото е писано от жена. Ако беше писано от мъж щеше да има описание и детайли на тяло, полов орган и т.н., тук има описание на ситуация, миризми и косистенция на сокове, което прави впечатление на жените. Бих се радвал да прочета още фантазии на автора, като го моля да вкара повече детайли относно физиката на героите и описание на техните полови органи. Мани Зани

Giv | преди 1 година

Мани Зани благодаря ви за изчерпателния коментар .Важна ми е градивната критика и, когато е поднесена по такъв аргументиран начин . Без хейт и обиди няма начин да не взема мнението ви под внимание. Нямам никакви литературни претенции стана ми интаресно дали мога да напиша такъв разказ и типично по женски се отплеснах и отместих фокуса. Но нищо не пречи да опитам отново ,да видим дали ще успе да ви възбуди продължението

Анонимен | преди 1 година

Смушаващо добра първа третина! И това с колана беше абсолютно попадение! Брилянтна си, Ves! nikifour

IzkuKurigal | преди 1 година

Секс и хумор - супер! Действието се развива леко и палаво. Вес, ти си като д-р Джекил и мистър Хайд. Човек почва да се чуди какво да очаква следващия път от теб :)

Giv | преди 1 година

Изку Куригъл аз съм като прогнозата за времето гледаш и не вярваш на ушите си :)благодаря за компримента Изку Куригъл . Вес е чаровта смес и от д-р Джекил и мистър Хайд :)Ves

Fairy | преди 11 месеца

Не знам дали е прието да се ходи така със спрея по дуварите на хората и да се цъкат графити, но ..като как да си останеш пасивен след толкова жега :))) ?! Адски ме изкефи! И се размечтах ....най- вече да мога да кажа " Искам те" , на секундата, когато ми хрумне. На случайно срещнат.

Giv | преди 11 месеца

Имам си магия Fairy, когато желая някой. Установявам зрителен контакт с обекта на щенията ми (това е задължително). Хващам го за ръката поемам въздух и питам ЩЕ СЕ ЕБЕМ ЛИ? До момента никой не ме е отблъснал и не е избягал. С "Филип" магията е друга нея не я разкривам;) Почитателка съм на принципа по- добре неуспешен опит отколкото пропилян шанс. Директор на БАХУРЕНИЯ завод го каза много добре в един коментар "Любете се, не воювайте, живота втора серия няма и за това от вас зависи как ще си го изживете."Загубих много в този живот, а удари колко съм понесла Fairy. Все си мисля, че съм свикнала с вкуса на предателството, но не все още ми горчи. За това не се чувствам длъжна на никой и за нищо живота. Взимам всичко, което живота предложи, а това което ми отказва имам хъса да си го изисквам. Какво имам да губя ако си потърся Fairy? Не ме е страх да кажа ИСКАМ ТЕ:)Ves

Fairy | преди 11 месеца

Дете, ще говоря заобиколно, защото пръстът ми е вълшебен. Не искам да пиша пророчества, нито да укланям енергиите. Ще ти кажа какво надушвам- Буря. Лятна буря иде. Ти, дете, си влюбена и най- естественото нещо на света е да се чустваш силна и непобедима в момента. Сега добре. Но къде ти е центъра питам? Къде е? Не ми сочи него. Не е той. Нито са децата. Твоят център питам! Мислиш ли, че ще бъдеш силна, когато в хода на всички земни неща е обичайно да се видоизменят в прехода си към смъртта. Която пак е преход, но тва е друга бира. Да се върнем на теб? Ти мислиш,че можеш да вземеш? Не можеш, дете, нищо не можеш да вземеш. Всичко, което имаш е това, което си дала. Само то е твое! И с това си богата. И с това си силна. Достойнството ти, егото ти, всичко ще преглътнеш, всичко ще простиш, защото няма как да бъде иначе за човека, в чиято душа виждаш. Но къде ще си ти , питам аз, когато ще ти се иска да се ядосаш, а няма да можеш. Когато ще ти се иска да оплюеш, да се присмееш, да забравиш- нищо. Просто ще си обичаш. И с твоя огън, тая енергия къде ще иде? Да предположим ли на глас? Я по- добре, не. Центърът ти къде е, питам. И не е верно, че ни е един живота. И не е верно, че някой нещо ни дължи или имаме права да изискваме- илюзия е това. Обвързваш се с вериги земни като Скрудж преди Коледа. Буря надушвам и искам да знаеш къде е твоя център, по- ягодите! Не се размахвай на махало , че и залюляваш амплитудата за още. Смешно ли ти е? Силна ли си? Е, добре. Дете, искам те силна , но не като периодче. Искам да си намериш шибания център! Ох, тук прегракнах от фалцета. И още нещо- бурите аз най ги обичам. Пия от магнита им. Ям им от тока във въздуха. Не е страшно, че идат. За теб се страхувам.

Giv | преди 11 месеца

Нямам център Фейри за това не го виждаш. Не е той, нито децата ми. Не абсорбирам  сили от любов и от обожание. От скръб и от гняв от там иде целия бес във Вес. Къде е Весела между Giv и Ves Фейри?Видя ли всевиждащото ти око присъдата ми? Чети Фейри отговорите са при отеца;)Ves

Fairy | преди 11 месеца

Сега ми е време да ги впрегна мойте бесове , хубавичко ще ги изпотя, пък довечера ще си сипя и ще те прочета. Мернах, че тегаво било да се преглътне. Твърдя ти обаче един ясен фак, ти си още Демо версия на истинската Весела. Не ми требе да ти чета страховете, за да знам че най- сияеща, силна, излъчваща и даряваща ще си на твойте 60, мило дете! Кискам се , та преминавам в дрезгаво хриптене. Не ти се ще? Не ти се вярва? БУХАХАХА

Giv | преди 11 месеца

Ще бъда честна Фейри щеше ми се да е по- рано около 40сете ми. Колко години съм пропиляла Фейри? Но каквото такава. Нека е 60 важното е, че е започнало:)Ves