Свилена (част 1)

31.08.2021 | Анонимен

Свилена беше прекрасна 45-годишна жена. Макар и майка на три деца, тя беше слаба, нежна и дългокрака. Имаше красиво, чувствено лице, сочни и плътни устни и красиви кафяви очи. Дългата ѝ тъмно-кестенява коса контрастираше красиво с бледата ѝ кожа, върху която винаги изпъкваха начервените устни. Свилена винаги носеше официално, но доста секси облекло. Висок ток, строга пола до коляното или официален изключително впит панталон, бяха неизбежна част от дрескода ѝ. Изглеждаше винаги стилна и официална, но неминуемо намираше как да подчертае красивата си фигура. Жената бе с вкус и обичаше и околните да се наслаждават на ненатрапчивата ѝ, но много осезаема красота. Свилена работеше в държавна администрация и официалното офисно облекло изглеждаше съвсем естествено. В работата си не комуникираше често с граждани, но понеже беше на средно-висока позиция се налагаше винаги да е за пример за околните. Със съпругът ѝ бяха от малък град, но поради изключително високото му положение в обществото се преместиха в столицата. Той използва връзките си, за да я уреди на сладката и добре платена работа. От нея не се изискваше кой знае какво, но парите бяха добри и имаше с какво да се занимава. Мъжът ѝ беше много ангажиран и се виждаха за малко основно вечер след работа. Като всяка жена в тази възраст, но и с нейните природни дадености, Свилена се чувстваше доста полово активна. Заглеждаше се по млади мускулести момчета, обичаше да им хвърля сластни погледи и да ги опипва с поглед. За съжаление мъжът ѝ беше във фаза “кариера” и не ѝ обръщаше достатъчно внимание. Което нямаше да е толкова голям проблем, ако един ден Свилена не се бе хвърлила на врата на едно младо момче от нейната служба. Коледно парти, алкохол, хубав хотел, красива загоряла жена и трениращо младо момче – всичко това се оказа комбинация, която доведе до множество оргазми и неконтролируем секс. Свилена и младежът бяха започнали да се усамотяват всеки ден. Терен за физическата им активност станаха не само всички хотели до местоработата им, но и тоалетните и бюрата в службата след края на работния ден. Свилена се чувстваше като ученичка. Беше хлътнала до уши в това младо енергично момче, което я караше да изпитва неподозирано удоволствие от грубия и продължителен секс. Всичко вървеше много добре, докато един ден той не дойде при нея и я уведоми, че напуска, защото трябва да спрат с това, което правят и е най-добре той да е далеч от нея. Тя полудя от мъка. Разпитва го защо иска да скъсат, дори му предложи още по-разкрепостени сексуални приключения, но нищо не можа да го убеди. Той си тръгна от нея и я остави тъкмо, когато бе открила мощната си сексуална енергия. В продължение на седмици бе унила, нещастна и депресирана. Навсякъде виждаше него, да не говорим и че беше постоянно възбудена. Но свърши вече, никога нямаше да усети какво е мощен оргазъм, мислеше си тя един ден, докато хапваше салата на бюрото си. Отказваше да излиза с колегите на обяд, взимаше си една салата и тъжно я ядеше в самота пред екрана си. Докато размишляваше за непостоянството на младите мъже, които запалват огън в теб, но бягат, когато той се разгори, изведнъж телефонът ѝ изчурулика с ново съобщение във Вайбър. Нещо подскочи в стомаха ѝ, тъй като с нейния младок ползваха само Вайбър за комуникацията си. Тя взе бързо телефона, отключи устройството с треперещите си пръсти и отвори приложението с надеждата да види, че я е търсил той. Уви, оказа се някакво съобщение от непознат номер. То беше замъглено и не се виждаше, защото Вайбър защитаваше потребителите от спам. Разочарованието ѝ беше доста жарещо, но въпреки това тя реши да отвори съобщението от непознатия номер, поне да разбере кой я разочарова така. Цъкна върху одобрението, съобщението изкристализира и Свилена изкрещя. Съобщението от непознатия номер се оказа снимка. Доста любопитна снимка. На нея се виждаше как Свилена е на колене в една стая на хотел, намиращ се на стотина метра от местоработата ѝ. Пред нея беше бившият ѝ млад любовник, който я държеше за косата и притискаше главата ѝ към скута си. Панталоните му бяха паднали до глезените и сцената не можеше да бъде объркана с нищо. На снимката официалната, уважавана и омъжена жена правеше сластна свирка на значително по-младия си любовник. Жената беше в ступор. Още докато гледаше невярващо кадъра, телефонът ѝ изписука отново и тя получи втора снимка. На нея се виждаше близък кадър на лицето на Свилена, която беше наведена на някакво бюро. На снимката се виждаха голите стегнати гърди на жената, а зад нея се мъжделееше силуета на тъпчещият я на задна неин екс любовник. Бийп, нова снимка. Този път Свилена беше със затворени очи, докато гъста бяла сперма се стичаше по красивото ѝ лице. Жената беше в ужас. Кой можеше да има тези снимки? От къде се появиха въобще? Защо ги получаваше? Свилена усети как студена пот избиваше по гърба ѝ. Ами, ако съпругът ѝ разбереше? Животът ѝ щеше да бъде разрушен в миг. Мрачните ѝ мисли бяха прекъснати от иззвъняване на стационарния телефон на бюрото ѝ. Тя разсеяно погледна от къде идваше позвъняването. Един от шефовете ѝ – едър, арогантен и нахален тип, който все намираше как да прекъсне обедната почивка на подчинените си. Тя вдигна слушалката и каза:
- Да, г-н Иванов?
- Свилена, ела в кабинета ми. Искам нещо да уточним.
Красивата жена въздъхна, заключи телефона си и тръгна към кабинета на началника си. Пътьом се погледна в огледалото край офиса ѝ и се опита да не изглежда толкова шокирана. Никой не трябваше да узнае за снимките. Тръгна с имитация на увереност в походката и след минутка почука на кабинета на началника си. Глухо “Влез!” я посрещна, тя натисна дръжката и влезе в стаята.
- Затвори след себе си и седни. – каза Иванов, докато я оглеждаше.
Свилена винаги бе подозирала, че шефът ѝ я харесва, но нея я харесваха всички мъже тъй или иначе. Жената седна на дивана пред него и го погледна въпросително, на което той отговори така:
- Предполагам се чудиш защо те извиках. Особено в обедна почивка, докато сме сами на целия етаж. Ще ти отговоря, но нека първо ти задам един въпрос. Харесаха ли ти снимките?
Сякаш земята се отвори и погълна красивата жена в дълбините на ада.
- М-м-м-оля? – попита тях с треперещ глас.
- Снимките, Свилена, снимките… – отговори Иванов с усмивка. - Снимките, на които се вижда как духаш, как те чукат и как ти свършват на красивото лице. Искаш ли да ти ги пратя пак? Виж как пребледня, успокой се, няма страшно. Просто прави каквото ти казвам и всичко ще бъде наред. – каза той.
- К-к-к-акво имате предвид? К-к-какво се случва, з-з-защо правите това? – очите на Свилена се бяха разширили от ужас, тя седеше на дивана като вцепенена.
- Виж, всичко ще ти обясня, но в момента нямаме много време. След 15-20 минути ще се върнат колегите от обяд, пък аз искам да уплътня това време по приятно от това да отговарям на тъпите ти въпроси. Ще разбереш всичко, но за момента единственото, което трябва да знаеш е следното. Ако не правиш точно каквото ти наредя, веднага ще изпратя тези снимки не само на мъжа ти, но и на децата ти, на техните съученици и на всички колеги в офиса. Всички ще разберат каква си всъщност. Ние не искаме това, нали? – попита той с подигравателна усмивка.
Свилена успя само да промълви едва чуто “не”.
- Точно така, не искаме. Хайде сега, за да си продължи животът ти нормално, клекни пред мен и ми направи една свирка.
Свилена беше сигурна, че точно това ще се случи. Копелето пред нея я изнудваше. Гняв кипна в душата ѝ. Нямаше да позволи такова унижение. Същевременно обаче далеч по-унизително щеше да е всички да я видят в онези снимки. Колебанието ѝ бе разчетено правилно от изнудвача, който изцъка с език и започна демонстративно да натиска екрана на телефона си. Посланието беше ясно – “подчини се или ме гледай как изпращам снимките”. Свилена бързо стана от дивана, приближи се към мъжа и застана на колене. Погледна го в очите и промълви:
- Ще съжаляваш за това.
- О, едва ли миличка. Хайде, не говори много, а духай, че нямаме време.
Свилена въздъхна и се захвана да изпълни нареждането на Иванов. Разкопча ципа на черния му панталон, бръкна с ръка и напипа твърдия член. Извади го и го погледна. Беше дълъг и масивен, главичката се беше забелила самичка от силната ерекция. Погледна го в очите, а той само се изсмя и я хвана за тила, натискайки грубо главата ѝ към пениса си. Тя затвори очи и отвори уста. Курът му беше твърде голям за устата ѝ, твърде солен за нейния вкус и твърде пулсиращ, което предизвикваше позиви за гадене, като се мърдаше край сливиците ѝ. Въпреки това Свилена нямаше никакъв избор. Започна да засмуква кура, който се движеше енергично в устата ѝ и се надяваше поне той да свърши бързо. Мъжът я държеше за главата и просто я помпаше. Това не беше свирка, това беше чукане в устата. Грубо, сурово, безсърдечно чукане, лишено от всякаква симпатия и съчувствие към жената. Ролята ѝ беше на дупка, която трябва да задоволи болнавия нагон на мъжа над нея. Явно експлоатирането като секс кукла на една уважавана, красива и стилна жена доста се харесваше на изнудвача. Той започна да диша учестено и да я чука все по-бързо в устата. Ченето вече я болеше, но усети, че той е близо и се отпусна, за да му даде възможност бързо да приключи с това, което правеше с нея. След около минута на дълбоко проникване в устата ѝ, Свилена усети как пенисът се уголеми съществено. Спермата се задаваше след секунди. Тя се опита да се дръпне от него, но той само я натисна по-грубо и курът му попадна дълбоко в гърлото ѝ. Жената започна да се дави и да се дърпа шокирана, че той щеше да ѝ свърши директно в гърлото. Дърпането ѝ явно му хареса, защото след секунда тя усети как гъста гореща сперма започва да се излива директно в гърлото ѝ. Имаше чувството, че ще се удави от огромното количество семенна течност. Мъжът задържа пениса си няколко дълги секунди неподвижно в гърлото ѝ, докато нейните опити да се отскубне вече ставаха истерични. В един миг той я пусна и от усилието да се отскубне от него тя залитна назад и седна по дупе на пода в стаята му, гледайки го разярено. Мъжът се изсмя мощно и каза:
- Много добре, красавице, много добре. Не се ядосвай, че ти свърших в гърлото, това е за предпочитане. Иначе щеше да имаш сперма по лицето, пък аз обичам жените да се разхождат със спермата ми по лицата си, така че щях да заповядвам да си седиш с нея цял ден. А тогава всички щяха да разберат каква си. Така че искам да ми благодариш, че ти свърших в гърлото, да се оправиш и да се връщаш на работа. Хайде, благодари ми.
Свилена беше бясна. Това копеле се подиграваше откровено с нея. Тъкмо да го прати на майната му и той отново си взе телефона в ръце с театрален жест. Свилена разбра, че няма мърдане и промълви:
- Благодаря.
- Моля? Не те чух нещо? – каза той.
- Благодаря. – каза тя вече отчетливо.
- За какво ми благодариш? – попита той с усмивка.
- Благодаря, че ми свърши в гърлото. – каза тя примирено.
- Добро момиче. Хайде, марш сега оттук, че имам работа. – той си прибра пениса, закопча си панталона и се отпусна на големия въртящ се стол и се обърна към екрана си.
Свилена се изправи, изглади полата си и излезе от стаята. Нещо ѝ подсказваше, че това едва ли щеше да последния път, в който бе използвана така.