Учителката по пиано (част 1)

14.07.2020 | sexkupon

Свиря на пиано от петгодишен. Преди четиринадесет години с мен започна да се занимава близка приятелка на майка, и до миналата година тя бе единствената преподавателка, при която бяха ходил. Мила и възпитана жена, която преди година се ожени и замина за Швеция. На последния съвместен урок госпожа Милева ми каза, че е разговаряла с много перспективна млада и иновативна учителка, с която да продължа уроците си. Новата учителка бе тридесет годишна, висока, слаба, изящна жена с красиво лице – големи очи, изписана голяма широка уста и кестенява, леко рижава коса. Името… името ще си го измисля. Казваше се Мая – госпожица Мая. Посрещането бе делово и хладно – с цялата строгост на класическа учителка по пиано, която всеки миг може да избухне в гняв. Уроците се нижеха, а аз не напредвах. Щях да участвам в конкурс в Шумен, но задаващият се провал се виждаше и с просто око. Трябваше да променя нещо, но какво? Един ден, отивайки на урок на вратата ме посрещна госпожица Мая, но вместо в строгия костюм тя бе спортно облечена – йога клин и спортен потник. Каза, че днес няма да свирим. “Какво ѝ става?” – помислих си. Не бе сама. В кокетното студио имаше още няколко нейни ученици и някаква млада инструкторка. Вътрешно бях бесен, но все пак се включих в заниманието, макар и с неохота. Младата дама била спортен психолог и работела с елитни спортисти, които имат проблеми с надграждането на постиженията. Ала бала… останах много разочарован. Бях пред отказване. Майчето, след последната глупост госпожица Мая бе просто Майчето, усети накъде тръгват нещата и един ден ме привика на извънреден урок – били сме пропуснали много. Имаме работа! Дълбоко разколебан и решен да ѝ кажа, че приключвам, бях пил едно джинче за смелост. Звъня. Врата се отваря и Майчето пак в клин и спортен потник. Олекна ми. В този ѝ вид нямаше да ми бъде трудно да ѝ кажа, че слагам край на съвместната ни работа или дори на неосъществените си амбиции да изляза на голямата сцена. Дали заради алкохола, не зная, но този път се загледах в красивото ѝ тяло – дългокрака кукла с малко тясно дупенце и никакви цици. Никакви! Покани ме да вляза и ме поведе напред към пианото. Беше ми казвала, че обожава котките, и дори ги имитирала понякога. Е, пред мен вървеше жената котка. В гащите ми вече пулсираше не много дълго, но за това пък доста дебело парче. Майчето знаеше, че ме възбужда. Като котка го беше усетила и продължи напред, подчертавайки невероятните си крака и дупе. Само секунда по-късно се обърна и без колебания ме сграбчи за панталона. Знаеше какво прави. Аз обаче не. Тя коленичи пред мен. Свали ми ципа и през отвора ми извади кура. Широко отвори голямата си уста и бавно погълна инструмента ми. С лекота стигна до топките, даже протегна език и ме облиза отдолу. Докато курът ми потъваше в гърлото на Мая, тя ме гледаше с ококорените си големи, адски хипнотизиращи очи. Гледаше ме така, както змията гледа зайчето преди да го изяде. Аз бях зайчето. С едната ръка бе хванала кура ми и сякаш го лъскаше, докато го смуче. Сега бих предпочел аз да я чукам в устата, но тогава инициативата беше в нея. Признавам си, не издържах дълго – две три движения нагоре-надолу по кура ми и семето ми вече се стичаше по гърлото на моята учителка по пиано. Майчето не се притесни. Глътна всичко до последната капка, а после се усмихна дяволито. Къде ме беше изпратила госпожа Милева? Знаеше, че планът ѝ успя. Оставах. След тридесет минути вече бях осъзнал, какво се случва. Хареса ми. Бях готов за още. Майчето беше седнала да столчето пред пианото и бе вдигнала единия си крак на клавиатурата, като с едната ръка се пипаше по путката. Така разкрачена, тя ми даде ясно да разбера, че следва да я излижа. Гладка, ароматна писана. Набрах се като млад войник способен на чудеса. Майчето закачливо попита, кой ме е учил да правя такива шпакли. Исках да бъда оригинален, но не се получи. Майчето не изчака отговора, а застена, по-скоро зави като любимите си котки, които нощем будят съня ни с улични оргии. Не след дълго Майчето вече беше на четири крака, с разпъната от дебелото ми парче путка. Помпах я като животно – без милост и дори с много злоба. Госпожица Мая (името е измислено) стенеше и виеше. Сигурен бях, че се чува не само в кооперацията, но и на улицата. Замаян от екстаз не усетих кога курът ми отново беше в широката и ненаситна уста на пианистката. Не зная дали на клавишите беше виртуоз, но с уста няма и до днес равна. Дълбоко гърло, без да ѝ се повдига. Разтягане ту на едната, ту на другата буза. Мечта. Мисля, че тази уста може да поеме два или три кура едновременно. Нещо, което по-нататък ще се случи. Тъкмо се бях засилил да покоря Мая анално, когато на вратата на студиото се звънна. Дошло беше време за следващия ученик. Мая не спря. Само каза да ѝ го вкарам, и че ученичката ѝ знае да се върне след четвърт час. Значи имаме само петнадесет минути за дупето. Това ме накара да бъда бърз и по-груб и да натисна по-силно. Получи се. Курът ми потъна, като в масло. Не след дълго дупето се разшири като двулевка. Притиснат от времето ръгах бързо и яростно, все едно трябва да поставя световен рекорд по вкарвания и изкарвания за единица време. Майчето ревеше в буквалния и преносния смисъл. Гримът ѝ беше размазан. Подивяла от удоволствие тя ме подкани да свърша, но не в анала, а в устата. Мислех, че второто ми празнене ще бъде слабо. Рядко правех втори тек. Да, да ама не – толкова сперма не бяха изхвърлял никога. Не беше гъста, но за това пък беше много, страшно много. Госпожица Мая пое всичко. Лакомата ѝ уста не пропусна нито капка. После си поигра, остави малко да прелее, но накрая глътна всичко. Петнадесетте минути бяха минали. Момичето позвъни отново. На вратата се разминахме с леко сърдито и кисело дете на около седем години. Беше с баща си, който видимо беше по-ентусиазиран. Веднага си помислих, че този ден лакомата уста на госпожица Майчето (името е измислено) ще потроши още курове и ще изгълта още много семе.

Следва продължение…