Интервюто за работа

09.03.2020 | IzkuKurigal

Георги бързаше като луд. Беше се успал и имаше голяма вероятност да закъснее за интервюто за работа. Само това му липсваше – да го отрежат заради закъснение, а с неговите 36 години не беше лесно да се намери работа. Влезе във високата сграда от стъкло и бетон, насочи се веднага към портиера, взе си пропуск и се забърза към асансьора. Електронният чип в пропуска не можеше да бъде разчетен от асансьора и той си остана на място с отворени врати. Имаше не повече от две минути време до насрочения час, а шибаната кабина не помръдваше. Тъкмо мислеше да се върне при портиера и да му обясни проблема, когато в асансьора влезе делова дама приблизително на неговата възраст или малко по-възрастна. Тя погледна пропуска в ръцете на изнервения мъж, извади служебен и задейства асансьора. Посочи пропуска му и каза на мъжа:
- Често има проблем с гост-пропуските. – усмихна се вежливо и добави. – Извинявайте, не попитах: за кой етаж сте?
- За същия като вас. Много ви благодаря!
- Няма за какво! - отвърна тя и застана полуобърната с гръб към него преструвайки се че си оправя безупречната прическа в огледалото, а всъщност хвърляше по едно око към спътника си.
Той също отправяше кратки погледи към нея и неведнъж погледите им се срещнаха в огледалото. Тя беше с тънка бяла ризка идеално изгладена, съвсем леко прозираща, защото се виждаха презрамките на сутиена. Правата синя пола до малко над колената, чорапогащник в телесен цвят и обувки с нисък тънък ток завършваха облеклото ѝ. На рамото си носеше неголяма чанта в бяло и синьо. Мъжът беше в елегантен кафяв панталон и бежова риза с къси ръкави, като най-горното копче беше разкопчано. От там леко се подаваха няколко косъмчета загатващи гръдното му окосмяване. Жената си помисли, че ако не бе разведена преди по-малко от година и почти не бе намразила всичко мъжко, може би би пила с него едно кафе... с райбер. „Защо не? Човешко е все пак!“ помисли си тя. Под мишницата си той притискаше тъничка папка.
Изведнъж нещо изчатка, светлините угаснаха и асансьора спря.
- Не! – близо до паниката рече жената и започна да натиска бутона за връзка с фирмата поддържаща асансьора.
- Асансьорен сервиз ХХХХХ, добро утро! - се чу приятен мъжки глас.
- Здравейте! – нервно отвърна жената и продължи като в скоропоговорка. – Асансьора спря, всичко угасна, тъмно е, моля пратете някого!
- Госпожо, успокойте се – се чу отсреща – и ни обяснете за къде става дума!
- Бизнес център ХХХХХ.
- ХХХХХ ли? Момент. – цели 10 безкрайни секунди се чуваше шумолене на хартия и жената стискаше зъби, за да не изкрещи. – Госпожо, ето преди три дни сме се обадили на ръководството и портиера ви, че днес ще правим профилактика на вашият асансьор от 9:00 до 10:00. Ако не се наложи някакъв дребен ремонт най-късно до час ще възстановим работата на асансьора.
- Час!? – краката и се разтрепериха.
- Най-много, госпожо. Обикновено за около половин час е готово.
- Но аз... ние... сме в асансьора!
- Госпожо, за вас няма никаква опасност. Не се опитвайте да излезете ако не е крайно наложително.
- Д-да, доб-бре... Благод-даря ви!
- Приятен ден!
Връзката прекъсна. Опита се да се отпусне, но ѝ затракаха зъбите и тя ги стисна отново. Мъжът в кабината до нея се обади:
- Извинете...
Тя не дочака думите му, а се вкопчи в него като удавник за сламка. Прегърна го и положи глава на гърдите му. Дишаше забързано и трепереше. Постепенно мъжкия му аромат и усещането на мускулите му ѝ създадоха представата за безопасност. Тя се поуспокои. В тази прегръдка, в тези силни мъжки ръце не можеше да ѝ се случи нищо лошо.
Той усещаше треперещия ѝ дъх през ризата си. Усещаше я истински изплашена. Не смееше да мръдне. Дишането ѝ се понормализира. Той леко загали гърба ѝ. Усещането от топлата ѝ нежна кожа го напрегна в панталона. Прибраната ѝ коса перфектно откриваше красивата ѝ шия, която се виждаше достатъчно добре в сумрака. Той ѝ я погали нежно с върховете на пръстите си.
Тя потрепери, но не от студ или страх, а от успокоителна възбуда. Харесваше ѝ да усеща топлината на тялото му и успокоителното му галене. Дори, когато усети топлият му дъх по откритата си шия, тя не реагира по никакъв начин. Устните му почти я докосваха. Не знаеше дали да го остави да продължи или да го спре. Кожата ѝ гореше и тя имаше усещането, че ако я целуне, ще се запали. Когато все пак устните му целунаха врата ѝ отстрани, тя изстена кратко. Цялата пламна като жар. Шията ѝ се наслаждаваше на бавните му целувки. Забрави в какво положение са, сега бяха само той и тя.
Мъжът се отдели леко от жената и потърси очите ѝ. Няколко секунди стояха втренчени един в друг в опит да си уловят погледите в сумрака. Мъжът погали жената под брадичката, после надолу по предната част на врата, пръстите му продължиха по откритата част на деколтето, достигнаха горната част на гърдите ѝ, която не бе скрита от сутиена. Усети приятната им мекота. Тя не го спря, а продължи да търси очите му. Той се наведе към нея и върха на езика му бавно се плъзгаше по горната ѝ устна отдясно наляво и отляво надясно. После по долната. Вмъкна се нахално между тях и тя ги разтвори. Бавно той я целуна и езикът му започна да изследва устата ѝ. Тя му отвърна. Целуваха се бавно като на забавен каданс. Времето не ги касаеше – то беше просто някаква скучна физична величина. Мъжът бавно започна да разкопчава копчетата на ризата ѝ. След това отметна леко двата ѝ края и се загледа в прилично големите ѝ гърди. Без да маха сутиена започна да я целува отново по шията като целувките му бавно слизаха надолу. Застанал на колене целуваше всичко неприкрито от сутиена от шията до горния ръб на полата – нагоре-надолу, нагоре-надолу...
Жената сама разкопча сутиена си, постави го в чантата си, а нея пусна на пода. Мъжът обхвана двете ѝ гърди. Типично за възрастта ѝ бяха малко отпуснати и меки, но той ги харесваше. Пое едното ѝ едро зърно в устата си и жената изстена. Зарови пръсти в чупливата му коса. Той пърхаше с език по зърното като чукче по камбанките на звънец, а после засмукваше зърното, пак пърхаше с език и пак засмукваше. Нежно притискаше гърдите ѝ, а езикът му изтезаваше ту едното, ту другото ѝ зърно. Жената притискаше главата му към тях да не би случайно да му хрумне да ги изостави.
Той плъзна ръка по вътрешната страна на едното ѝ бедро. Изруга наум „тъпите чорапогащници“, след което повдигна полата ѝ до кръста, награби чорапогащника и заедно с бикините ѝ ги събу, за което тя му помогна и ги метна върху чантата си. След това го издърпа да се изправи. Започна да му разкопчава ризата и да гали приятно окосмените му гърди. Заигра се със зърната му с език, а от време на време ги подраскваше със зъби. Слизаше надолу с целувки по пъпа. Надолу тъмна пътечка от косми се губеше в панталона. Тя го разкопча и го смъкна нетърпеливо заедно със слиповете. Парчето му с доволен размер предизвикателно я сочеше. Подразни се, че там беше „натурален“, т.е. не се епилираше, но не можеше да устои на тежкия аромат на мъж и го пое в устата си. Тежък гърлен стон се отрони от мъжа. Тя започна предизвикателно бавно да му прави свирка, доколкото умееше, а той се стараеше да отлага края си. След около две минути я отдели от себе си, надигна я и застана пак на колене. Подпря я на стената на кабинката, повдигна единият ѝ крак и за секунда вдиша интимния ѝ аромат, а после идеално епилираната мадам дьо ла Путе усети танца на езика му. Лижеше я по цялата ѝ дължина ѝ ширина, а жената стенеше невъздържано. Когато езикът на мъжа започна да прави сложни фигури от висшия пилотаж по клитора ѝ, на жената просто ѝ се зави свят. Идеше ѝ да вие от кеф.
Няколко минути по-късно мъжът рязко се изправи, повдигна я на кръста си и мощно и безапелационно нахлу в нейната територия. Двамата изстенаха. Мъжът започна да щурмува интимната ѝ зона възможно най-дълбоко. Блъскаше като бутало на парен локомотив. Кабината се тресеше като че ли щеше да се разпадне, но нямаше кой да я чуе. Двамата стенеха, викаха, ръмжаха... Вкопчени един в друг като вкоренени те въобще не се съобразяваха дали ги чува някой или не. След няколко минути звуци като от филм на ужасите огласиха асансьора.
Мъжът падна на колене, но не пусна партньорката си, докато тя не се почувства готова да стъпи на краката си. Бавно и безмълвно се облякоха и отново се прегърнаха. След 5-10 минути се чу глас отвън:
- Хей, има ли някой в асансьора?
- Да, двама сме. – отвърна жената.
- Извинявайте, но бяхме почнали профилактиката и не беше желателно да пускаме захранването и после пак да го спираме...
- Няма проблем! – отвърна жената спокойно.
- След около 15 минути сме готови и ще включим захранването на асансьора.
- Няма проблем! – отвърна отново жената. – Колкото е нужно ще почакаме.
Тя беше на най-сигурното и най-хубаво място на света – в прегръдките на мъж, галейки къдравите косъмчета по гърдите му! Нищо, че не се познаваха и най-вероятно повече никога нямаше да се видят. Един миг... една вечност... те бяха заедно...
Когато най-сетне напуснаха асансьора всеки тръгна по своите си задачи – жената да се пооправи в тоалетната, а мъжа да потърси нужният му кабинет за интервюто, нищо че беше закъснял с близо час. Още поне половин загуби докато намери нужното място сред безкрайните коридори и кабинети. Най-после прочете нужната табелка „Силвия Гълъбова – зам. управител и експерт по подбор на персонал“. Почука и след като чу „Влез!“ отвори вратата. И двамата се стъписаха от повторната си среща – мъжът и жената от асансьора. След краткото смущение се разбраха за какво идва той и подаде папката с документите си. Той очакваше първия ѝ въпрос, който на интервютата, които беше ходил беше : „С какво смятате, че сте по-добър от другите кандидати?“ или „С какво мислите, че можете да подобрите развитието на компанията ни?“, или нещо подобно. Тя отвори CV–то му:
- И така, господин... Георги Стефанов... – в главата ѝ мина: „Пфф, колко скучно! А защо не Иван Петров, или Димитър Василев, или Христо Йорданов, или Николай Александров...“, а на глас каза: – Какво е отношението ви към жените?
- Ъъъ, моля? – изненада се от въпроса ѝ той, но тя го гледаше втренчено и чакаше отговор. – Ами, нормално – смятам, че в съвременното общество жената има всички права като мъжа...
- Ако продължите в същия дух ще ви върна папката и ще ви изпратя до вратата. Питам за втори и последен път: Какво е ВАШЕТО отношение към жените?
Този път той беше искрен, каза си всичко каквото мислеше. Той обичаше жените. Не че беше женкар, но обикновено допадаше на женската половина от човечеството. Тя помълча няколко секунди, а после продължи интервюто както си му е реда. Често се изчервяваше за момент и възвръщаше деловата си физиономия. Накрая се загледа в мъжа срещу нея и преценяваше отговорите му. Почти 5 минути не откъсна поглед от него и той издържа. Накрая каза:
- Първо: благодаря ви за помощта в асансьора! (веднага изби руменина по лицето ѝ, но успя да се овладее). Второ: смятам, че не сте подходящ за кандидатстваната позиция.
Вежливата му усмивка не издаде мисълта му: „Кучка!“.
- И трето – продължи тя – бих ви предложила други два варианта в нашата фирма на подобна заплата, но за след около месец и нещо или два. Устройва ли ви да се чуем след около месец по въпроса?
- Ами да. – съгласи се той, а наум ѝ се извини за обидата.
- Добре, приятен ден! – стана тя и го изпрати до вратата.
- Приятен ден!
Той хвана бравата на вратата, а тя хвана ръката му:
- Жоре, довечера свободен ли си?

К Р А Й /Изку Куригал/