Ангел ли си, дявол ли си (част 2)

06.03.2020 | IzkuKurigal

Йълдъз сутринта изпрати мъжа си на работа, изведе няколкото кози, които имаха, на чобанина на квартала, даде храна на кучето, кокошките и няколкото котки, които се навъртаха наоколо и се зае с домакинството, включително и работата из двора. Неизбежно мислите ѝ отлитаха към комшийчето Ангел. Дали ще дойде вечерта или бе фатално изплашен. Ами ако не дойде? Чувстваше, че има нужда от присъствието му да я гледа докато се самозадоволява. Това я караше да се чувства харесвана, желана, копняна... Щеше да се чувства ужасно празна без неговото присъствие. Трябваше някак да го накара да дойде.
Ангел очакваше комшийката им Йълдъз да се оплаче на родителите му, от което главата му бръмчеше като кошер, когато чу гласа на майка си:
- Анчоо, я излез, бе, нехранимайко! Кака ти Йълдъз дойде. Ела бързо!
Ангел се скова. Краката му бяха като от олово. Не можеше да мръдне. Ей сега ще излезе и баща му ще го посрещне с шамарите. „Какво да правя? Какво да правя? Какво да правя?...“ бучеше в главата му. След малко се провикна баща му:
- Ей, тиквеник, ще излезеш ли ДНЕС или да дойда да те изкарам с шутове?
- Идвам. – отвърна Ангел и с мъка се изправи.
Слезе долу. Баща му нещо беше ядосан и го гледаше начумерено. За съжаление трябваше да мине покрай него. „Ей сега ще ме плесне! Ей сега ще ме плесне!...“ си повтаряше на ум момчето, но не беше плеснат. Физиономията на майка му беше сравнително безизразна, а Йълдъз се усмихваше някак странно като че ли. Майка му се обърна към комшийката им и ѝ каза:
- Ей го нашия хубостник!
- Ами аз... – започна Йълдъз и погледна към Ангел, който имаше вид на смъртник – исках да помоля Анчо да дойде да ми сканира каналите на кабелната, че нещо обърках и сега нямам телевизия.
Ангел едва не въздъхна от облекчение. Идеше му да скочи и да я разцелува. После осъзна как би изглеждало това и се изчерви. Майка му го изтълкува погрешно:
- Не се срамувай, де, няма да те изяде! Ще идеш, нали?
- Ами... да.
- Срамежлив! – измърмори на висок глас бащата и ритна мотокултиватора, който явно му тровеше нервите. – А да гледа ония канали и да лъска бастуна не е срамежлив, нали?
- Стига излага момчето пък ти! – скара се жена му и майка на Ангел. – Кое момче не го прави?
Бащата на Ангел изръмжа нещо и ритна отново мотокултиватора. Майката на Ангел го побутна, за да му подскаже да тръгне. Двамата с Йълдъз тръгнаха, а момчето гледаше в земята. Комшийката му го подкачи:
- Нещо си загубил или има нещо много интересно на земята, дето не го виждам?
Момчето се подсмихна и попита плахо:
- Ще кажеш ли на нашите за снощи?
- Не, нито за снощи, нито за предните нощи.
Ангел настръхна – тя е знаела! Като стигнаха у тях Йълдъз направи по едно еспресо, обясни му, че нямала проблем с кабелната, а просто е искала да поговорят насаме за няколко минути.
- Харесваш ли ме? – попита го тя.
- Да. – отвърна с наведена глава той.
- Тогава защо не ме гледаш?
Анчо повдигна глава и видя бедрата ѝ доста заголени. Плата на домашната ѝ рокля едва скриваше бельото ѝ. Беше седнала срещу него, но толкова близо, че ако се протегнеше можеше да я погали. При мисълта за това панталонките му отесняха. Йълдъз се изправи и след това се наведе да му сипе още кафе. Тънката свободна рокля откри гърдите на жената за погледа на момчето, но за кратко. Анчо почувства болезнен куродръв. После комшийката уж без да иска изпусна нещо и се наведе с гръб към него така, че ѝ се видяха бикините за момент. После седна пак срещу Ангел като само едно минимално движение щеше да разкрие бикините ѝ за младежкия поглед, но тя не го направи. Поприказваха малко за общи неща и като го изпращаше притисна едната си гърда в рамото му и му лизна ушната мида:
- Ела довечера! Вратата на спалнята към задния двор ще е отключена! – му прошепна, а вече навън добави с нормален глас. – Много ти благодаря! Ако трябваше да ги чакам ония от кабелната...
Вече по мръкнало и двамата бяха нервни. „Ще дойде ли? Няма ли да дойде?“, „Да отида ли? Да не отида ли?“... И двамата бяха се изкъпали в готовност. Йълдъз превърташе нервно каналите по халат, когато ѝ се счу тихо почукване. Погледна към вратата – част от човешка фигура се виждаше. Направи му знак да влезе, но той не помръдна. Отиде и отвори, но той продължаваше да стои като истукан та го дръпна за ръка и затвори.
- Искаш ли нещо за пиене? – предложи тя.
- Не, благодаря!
- А искаш ли да ме гледаш гола?
- Да. – отвърна момчето, но погледът му беше забит в земята.
- Ще ти е по-лесно ако повдигнеш погледа си. – подкачи го тя и когато той го стори тя развърза халата си и го остави свободен.
Виждаха се малка част от гърдите ѝ и бедрата ѝ, а между тях беше в сянка. Ангел беше по-притеснен сега, когато му разрешаваха да гледа, отколкото преди, когато беше тайно и непозволено.
- Искаш ли да съблека халата?
- Да. – тихо отвърна Анчо.
- А може би ти да ме съблечеш?
Момчето се поколеба, посегна и погалвайки раменете ѝ ѝ съблече халата. Затаи дъх от гледката на хубавите ѝ гърди на сантиметри от него без да му пречат стъкла, завеси или щори. Втренчен в тях попита:
- Може ли?
- Разбира се!
Той ги пое с ръце... Край на фантазиите – меки ли са или са твърди, нежни ли са или са груби, приятни ли са на пипане или не са нищо особено... Момчето вече имаше женски гърди в ръцете си и беше много приятно изненадан от усещането и от сбъдването на една от мечтите си. Започна да ги гали и притиска. Тези цици приятно препълващи шепите му му доставяха повече удоволствие отколкото предполагаше. Тежко дишайки се молеше да не сънува. Волно или не потърка и зърната.
- Ммххх... – изстена Йълдъз. – Целуни ги!
Ангел започна да целува и засмуква зърната на комшийката си. Отначало си рече: „Ъ! Нищо особено!“, но после му се услади. Особено чувайки увеличаващите се стонове на Йълдъз момчето все по настървено ги „ядеше“. По едно време чак почнаха да му отмаляват ръцете и той я загали по гърба, спускайки ги все по-надолу.
- Може ли... по дупето? – попита плахо той.
- Може... – през стон отвърна тя.
Ангел замачка щедрото откъм плът (но не дебело) дупе и притискаше през панталона надървения си приятел към корема на комшийката си. Разбира се не спираше да суче ту от едната, ту от другата цица. Без да се усети започна да забива нокти в дупето на кака си Йълдъз и да захапва леко зърната ѝ.
- Хей! – отдръпна се жената. – Нещо много се разпали! Я ела насам!
Тя седна на леглото и подутината на панталона на комшийчето ѝ беше на нивото на главата ѝ.
- Я да те видим какво имаш тука! – рече му тя и му смъкна панталонките заедно със слиповете.
„Не е зле“ помисли си жената като видя навирения пишок. Погали го и изненадващо той почна да се отпуска. Въпреки нежното докосване, заголване и т.н. това, което преди малко беше чеп, сега беше напълно отпуснато пишле.
- Хей, Анчо! – леко разочаровано почна Йълдъз. – Доколкото знам момчетата имат пишки, които като ги погалиш стават курове като... желязо, а ти си имаш... охлюв – погалиш го и той се крие!
- Аз... не знам защо. – Ангел умираше от срам. – Не се е случвало...
- Няма нищо! Извинявай, ако съм те засегнала! – успокояваше го комшийката му. – Притесняваш се и затова. Като се отпуснеш и ще си имаш пак здрав чеп.
Йълдъз започна да му гали бедрата и да ги подрасква с нокти и в това време да го целува по корема и пъпа, а после обратно. На момчето видимо му харесваше и се отпусна. Жената не го докосваше на най-интимното му място – галеше го и го целуваше около него. Не след дълго малкият Анчо взе да се надига и главичката му взе да опира в шията и брадичката на комшийката. Тя го притисна между циците си и ги задвижи надолу-нагоре. Анчо изстена от кеф. После ѝ награби циците и започна сам да си го движи между тях. Беше му много готино, но... о, ужас – бавно, но безпощадно „той“ се отпускаше отново. На Ангел му идваше да заплаче от яд. С малкия си приятел безброй пъти си доставяха удоволствие фантазирайки или гледайки през прозореца някоя. Сега, когато за пръв път Ангел имаше истинска гола жена от плът и кръв в ръцете си, малкият му приятел се превърна в големият му предател.
- Отпусни се! – успокояваше го комшийката му. – Няма от какво да се притесняваш. Просто... до сега за теб жената е била една неосъществена мечта. Издигнал си путката на пиедестал – тя е била блян, почти божество и когато сега е при теб... се оказва, че не е нищо чак толкова особено и това ти срива розовата представа за нея. Като например... ягоди със сметана. Звучи УАУ(!), но като опиташ – ъ, това ли е то?
Ангел стоеше с наведена глава. Усещаше, че тя е права, но това не му помагаше.
- Ела! – подкани го Йълдъз и както беше седнала разтвори още крака. – Ето виж я, пипни я!
Момчето седна на пода и загледа от близо тази до сега толкова примамлива хралупка, мечтаната писанка, която точно каквото имаше предвид кака му Йълдъз – едно изглеждаше по филмите и представите му, друго (а уж е същото) на живо. Докосна я, а после я погали. Не беше същото каквото си го представяше, но му харесваше. Продължи да я гали гледайки я по-отблизо.
- Целуни я, моля те! – изстена Йълдъз и легна.
„Ама как? Там мирише!“ – помисли си леко уплашено момчето. Престраши се и целуна срамните ѝ устни. Жената изстена, а момчето си помисли: „Всъщност не е толкова лошо!“ и продължи да ѝ целува цялото коте. Колкото повече стенеше жената, толкова повече се стараеше момчето. По едно време Йълдъз му каза:
- Горе на цепката... има една кожичка. Дръпни я нагоре! Виждаш ли едно топченце?
- Да.
- Лижи го!
Ангел се почуди, но го направи и се учуди колко силно се огъна тялото на комшийката му. „Харесва ѝ!“ - си рече и започна да шари с език по него – „Путето било по-яко нещо, даже отколкото съм си мислил“.
Йълдъз се извиваше от връхлетелите я усещания. Толкова много години мъж не беше я докосвал, а сега получава наново ония почти забравени тръпки. Десетина минути езикът на момчето танцуваше неумело по клитора ѝ. Мислеше си: „О, колко е хубаво! Ще полудея от кеф! Но... оооо! Той пръст ли ми тикна? Не – това е по-широко и по-меко. Нима той ме... Ах, калпазанин, не се бяхме разбирали за секс! Но пък ако го прекъсна, ще се притесни и ще му падне пак, а рано или късно (няма какво да се лъжем) щяхме да стигнем и до това. Давай, момче!“.
Момчето почувствало, че малкото му оръдие е почти готово за бой, го вкара в комшийката си и се задвижи напред-назад. „Ооо, много е яко!“ мислеше си Ангел и продължаваше настървено да напира. От тласъците му гърдите на кака му Йълдъз се клатеха предизвикателно, така че той се наведе леко и ги награби. Притисна ги заедно със зърната и усети как парчето му се напълни с кръв на макс. Рече си: „Ооо, супер! Не знам как ще ти се отблагодаря, како.“.
Йълдъз усети че мекото чепче в нея стана здрав корав клон. „Браво, Анчо, страшен си! Не знам как ще ти се отблагодаря!“ похвали го тя наум изгаряйки от удоволствието пораждано от първия пенис в нея за последните десетилетие и половина. „Още малко! Още малко! Само не свършвай още!“ казваше си тя, когато го обхвана с крака и започна на силни тласъци да го придръпва към нея. „Олеле, изгарям!“ мислеше си тя, „Майчице, умирам!“ мислеше си момчето. След минута и нещо момчето с дълго „Аааааа“ се разтоварваше в комшийката си, а след два-три тласъка и тя се вкопчи в него като че ли животът ѝ зависи от това да не пропусне нито капка от младежкото му семе. Тресеше се и в страстта си поиздра леко гърба му.
Почнаха да се срещат през нощ. В момент на откровение Йълдъз му призна, че като са се оженили с мъжа ѝ забременяла чак на петата година. При раждането имало сериозни усложнения и не могли да спасят бебето, за да спасят нея. Казали ѝ, че най-вероятно никога повече нямало да има деца. Мъжът ѝ нищо не ѝ казал, но тя усещала в погледа му обвинението. Той никога повече не я пожелал. Имал няколко забежки, но предимно давел мъката си в алкохол.
Скоро мъжът на Йълдъз усети промяната ѝ и разбра, че тя му изневерява. Мислеше да я пребие от бой, но сподели в пиянско откровение на приятел и оня го посъветва да ѝ обърне внимание като мъж на жена. Много скоро след това Йълдъз спря да се среща с Ангел (което го съкруши, понеже беше влюбен до уши), мъжа ѝ спря да пие и това семейство заживя като в първите си години. Преоткриха чувствата си и след 9 месеца им се роди красиво момиченце, което нарекоха... Мелек*.

*ангел

К Р А Й /Изку Куригал/