Ах, тази Маринела!

19.12.2019 | IzkuKurigal

Бях споменал, че някой път може да разкажа за последното ми виждане с Маринела. Под „виждане“ разбирате какво имам предвид, нали? То се случи последната зима (началото на 2019-та), когато тя наближаваше 19 години, а аз бях на 46 (ако някой го интересува).
Една съботна сутрин си пиех кафето в къщи. Бях сам – и физически, и емоционално (т.е. необвързан). Гледах виелицата навън и слушах новините:
- ... пътищата са проходими при зимни условия. Агенция пътна инфраструктура препоръчва да се избягват пътувания, ако не са крайно наложителни. Жълт код за снеговалежи в областите...
„Кой луд ще пътува в тая фъртуна!?“ си мислех, когато ми звънна GSM-а:
- Какво правиш, бе, идиот? – мило попита Маринела.
- Плача за тебе. Защо питаш?
- Знаех си! След 15 минути съм у вас!
Преди да кажа нещо ми затвори. Дойде след половин час с два сака и почна да ме моли да съм я закарал в ХХХХХ, където живеела с приятеля си, че автобусите не пътували. Погледнах я както се гледа душевноболен и й посочих прозореца:
- Ти не дойде ли отвън? Нещо да ти направи впечатление?
- Хайде, бе – замоли се тя - нали колата ти е 4х4?
- Да, ама е лека кола, а не верижен трактор. Повече от 250 км са до там – това е опит за самоубийство!
- Уф, защо спориш с мене като знаеш, че винаги ми угаждаш?
Мамка му, права беше! Връчих й една метла да маха снега от колата, докато аз я паля и разривам с лопатата. Сложих чувалче с пясък, чифт вериги и една лопата за сняг с къса дръжка в багажника и потеглихме. Бяхме минали около 50-ина км, а по радиото вече съобщаваха за закъсали коли и за затворени пътища.
- Ах, Марче, Марче...
- Спокойно, аз нося късмет!
Тя положи ръката си на бедрото ми и започна да драска с нокти.
- Така не ме успокояваш, а ме разсейваш! – протестирах аз.
- Уф, какъв мърморко си станал! Нищо няма да се случи!
Дращенето опасно приближаваше чатала ми, но протестът ми не бе взет под внимание. Почна да дращи панталона ми върху чатала и „оня“ изпъна малкото пространство около него до крайност. Макар че поддържах трудно около 60 км/ч колата понякога поднасяше в едната или в другата посока. Малка неравност на пътя, която не личеше от снега подметна леко колата и тя взе да се върти на гумите си странично. След почти 3 оборота спря на напреки на пътя. Имахме късмет, че нямаше друга кола, че беше прав участък и че не ни метна в преспите. Маринела почти беше върху мен от уплаха. Изправих колата по пътя и Маринела ме помоли да й закопчая сутиена, че се разкопчал като се размятала из колата при въртенето. Включих аварийките без да гася колата и бръкнах под дрехите й откъм гърба.
- Ух, че са ти хладни ръцете! – потръпна тя.
- Както са хладни могат да ти загреят врата! – бях се поядосал аз.
Тя предпочете да не ме дразни повече, а за компенсация за стреса вместо да закопчая сутиена й плъзнах ръце отпред и обхванах здраво гърдите й. Бяха понаедрели осезаемо от последния път! От това определено ми мина яда. Зърната бързо се втвърдиха, но Маринела запротестира:
- Мислиш ли, че моментът е подходящ?
- А не мислиш ли, че е по-добре да мълчиш? – отвърнах троснато.
В колата беше достатъчно топло и тя свали всички дрехи от кръста нагоре и се обърна към мен. Притисна гърдите си към лицето ми и аз ги награбих и зацелувах. Чувствително бяха наедрели (а те и без това не бяха малки, ако помните) и зърната – също. Настървено сучех ту от едната, ту от другата, докато ги мачках. Маринела започна да разкопчава панталона ми и аз бръкнах в нейния. Не се изненадах колко мокро беше там. Свалих облегалката си максимално хоризонтално, свалихме всички дрехи и застанахме на 69. Клиторът й вече беше излязъл в очакване на езика ми и аз не го оставих да се надява напразно. В същото време Маринела засмука напращелия ми „мускул“ и двамата взаимно си доставяхме удоволствие. Лижех бързо клитора й и й мачках циците. Тя често вадеше от устата си обитателя на междукрачното ми пространство, за да изпъшква тежко и може би затова почти заедно свършихме. Тя се закашля дълго и после попита:
- Абе ти от кога си на сухо? Щеше да ме удавиш!
- Предостатъчно дълго. – отговорих. – Давай да потегляме, че замръкнем ли – спукана ни е работата! И не си мисли, че ще се оттървеш само с това от преди малко!
- Ха! Куче със салам ще плашиш! – изплези ми се тя.
Облякохме се и потеглихме. Беше наваляло до бронята на колата и беше трудно да се следи пътя. Маринела осъзна колко е сериозно положението и не ме разсейваше. По радиото казаха, че пътя по който се движим е затворен до спиране на виелицата и изринването му. Това не беше добра новина. Завъртяхме се още веднъж и поне 5-6 пъти поднасяхме на дрифт в завои. Разминахме се с две дървета на косъм и за малко да се забием в един спрял снегорин край пътя. Когато стигнахме пред нейния блок на свечеряване не можех да повярвам, че успяхме. Маринела леко с юмрук ме чукна по рамото и каза:
- Казах ли ти, бе, че нищо няма да ни се случи? Аз съм късметлийка!
Изгледах я грозно и й казах да грабваме багажа и да влизаме в апартамента, че имам нужда от почивка. Когато се тръшнах вече на фотьойла у тях умората ме смаза. Заспах почти веднага. По едно време сънувам, че още караме, навън е тъмно, виелицата фучи, а аз не виждам въобще накъде карам (все едно сме насред поле) и в следващия момент една лавина ни отнесе. Стреснах се и се събудих, а Маринела в това време сядаше в скута ми.
- Хей, поспаланчо, до пенсия ли мислиш да спиш?
Измънках нещо в отговор. Чувствах се поотпочинал. Обърнах се към виновницата за приключението:
- Имаш ли нещо твърдо, за да пораздвижа кръвта?
- Тухла по главата? – изкикоти се тя.
- За пиене! – изръмжах.
- Чакай да се сетя какво имаме. Ами, коняк...
- Сипвай! – прекъснах я.
Наля ми юнашка доза и отпих голяма глътка след като се чукнахме. Когато пресуших чашата си ми светнаха зъркелите и си казах: „Мамка му, животът не бил чак толкова лош!“. На втората чаша се отпуснах достатъчно, че даже и да се усмихна.
- Някой ден – погледнах към Маринела – ще ми писне да ти угаждам и ще взема бавно да те душа, докато станеш патладжанена на цвят и чак тогава ще те оставя, че не ми се ходи в затвора заради тебе!
- И аз те обичам! – изкикоти се отново тя и ме целуна по носа.
- Къде е твоя възлюбен?
- Кой? Гаджето ми ли? – учуди се тя.
- Не – втория братовчед на дядо ти. Естествено, че за гаджето ти питам.
- Утре трябва да дойде.
- Мхм. Идеааално.
Тя беше по халат, значи вече се е къпала. Ръката ми се плъзна по бедрото й под халата.
- Ммммм – измърка тя – познавам една катеричка, на която й се хапва саламче.
- Катеричката ще преяде, че чак ще повръща!
- Хм, силни думи за дъртак.
Единият ми пръст потъна във вагината й и тя изохка. Започнах да го движа и Маринела притвори очи и разтвори крака. Там ставаше толкова мокро, че можеше да се кара лодка, но аз исках да си поиграя още с гърдите й – повече от 4 години не съм ги виждал даже, а днес не успях да им се нарадвам. Изблъсках Маринела от мен и станах. Грабнах я на ръце и я отнесох в спалнята, тръшнах я на леглото (достатъчно меко беше, не се притеснявайте) и се съблякох. Тя махна халата си, а аз й казах:
- Обърни се по корем!
Тя се обърна и аз започнах да целувам, облизвам и засмуквам пръстите на краката й. После стъпалата – дишането й се променяше. Превзех с устни и прасците й, а после и сгъвката на колената. Когато зацелувах бедрата й Маринела дишаше вече тежко.
- Надигни дупето! – й казах и тя го надигна заставайки на колене.
Зацелувах срамните й устни и ги зализах. Маринела вече стенеше на глас. Лизнах клитора й и тя се разтрепери. Наподобих с езика си на цилиндър и плъзнах в него клитора й, все едно той беше пенис, а езика ми – вагина и така се задвижих леко напред-назад и Маринела стенеше на висок глас все по-силно и по-силно. След малко заби глава в едната възглавница и ръмжеше като побеснял лъв, а вагината й ме опръска със соковете си. Без да й давам почивка влязох в нея до дъно. Въпреки потопа от смазка съпротивата на вагината й трудно пропусна зажаднелия за нея малък палавник. Отначало го движех с нормално темпо и наведен мачках гърдите й. Тя, явно понаучила нов трик, започна да си върти дупето и на мен ми прималя от желание. След няколко минути вече я награбих за ханша и я заблъсках като бутало на парен локомотив. Блъсках като обезумял, а голите ни тела шляпаха звучно. Знаех, че няма да изкарам дълго така, но не ми пукаше. Исках удовлетворение и то идваше бързо...
- Напълни ми катеричката! – почти извика тя. – Напълни ме!
След секунди с лъвски рев изхвърлях в нея сякаш литри сперма, празнех се без край, а тя хапеше възглавницата, за да не крещи. Тръшнах се върху нея и лежахме така тръпнещи. Тя каза:
- Не го... вади... още...
След малко стана държейки ръката си долу и притича в банята (ах, колко сладко се друсаха и люлееха гърдите й). Като се върна каза:
- Къде го беше събрал всичко това, бе? Изтичаше от мене цяла вечност.
- Аз казах ли ти, че катеричката ти ще повръща?
- Жалко, че си дърт и няма да можеш да ме повториш.
Скочих и я грабнах, метнах я на рамо и запрепусках из апартамента. Тя почна да се смее, престорено да вика и да ме удря по гърба. Положих я на кухненската маса, надигнах краката й и плавно влязох в нея до половината дължина. Знаех, че тя не е възбудена достатъчно, затова се движех бавно и в същото време с едната си ръка мачках гърдите й, а с другата – галех клитора й. Движих се бавно и постепенно все по-навътре. Когато ми наближаваше да свърша - спирах да го вкарвам и продължавах само да я галя, после продължавах с всичко. След цяла вечност така тя сключи крака зад мен и започна да ме придръпва към нея. Усещах, че и двамата сме към края и се оставих да ме води. Накрая го притиснах колкото може по-навътре (тя също ме стискаше плътно към нея) и изстрелвах всички останали заряди от топките ми вътре, а вагината й за пореден път се опитваше да ме изсмуче до капка.
По-късно в банята в къпане и закачки за малко да не ни стигне водата, че пак я награбих и като й подпрях гърба на вратата: дай, дай, дай... Гърдите й се побъркаха от тресене.
- Ееех – каза по едно време тя – вярно било, че с батко е по-сладко!
... Лежахме в леглото, без да знаем колко е часа, гледах и леко галех понабъбналите й гърди и заобления й корем...
- Абе ти да не си бременна?
- Ха, добрутру! – засмя се тя.
Разказа ми, че била щастлива с нейното гадже, докарвал й доста оргазми, макар „онова“ да му било дълго и тънко като кренвирш. „Малко“ бил ревнив, но иначе бил душа човек.
Заспали сме неусетно. Събуди ме щракането на ключалката на входната врата. Аз се изстрелях към дивана в хола, метнах завивката си върху него и отидох в тоалетната. Като излязох „се изненадах“ че видях гаджето на Маринела. Облякох се и седнахме да пием кафе, макар че наближаваше обед (Маринела още спеше). Разказах му за вчерашното пътуване и той сподели, че чул по радиото, че се очаква да отворят пътя до час. По-късно Маринела се събуди, „закусихме“ на обяд и аз си тръгнах.

К Р А Й /Изку Куригал/