Прослушването

12.10.2019 | sexkupon

Вратата се отвори предпазливо.
- Може ли?
Владо неохотно прикри с бумагите лежащият пред него Playboy и вдигна поглед. На вратата стояха две съвсем млади създания – прелестна брюнетка с огромни кафяви очи и пикантна синеока блондинка, излъчваща невинност и чистота. Двете момичета имаха хубави форми и крака, започващи от врата, като не бяха с нищо по-лоши от момичетата на Playboy.
- Търсим господин Недев?
Владо ги погледна леко недоверчиво, но се усмихна вежливо и кимна.
- Вие ли сте? – уточни брюнетката.
- Аз съм! – ободрително кимна той отново.
- Казаха ни, че търсите пианистка и цигуларка?
- Да допуснем... – на Владо започна да му става интересно.
- Ами за това сме! – с обезоръжаваща простота заключи брюнетката.
Разравяйки с поглед бумагите пред себе си за да покаже, колко е зает, Владо направи пауза и с абсолютна простота и непринуденост изтърси:
- Въобще, аз с облечени момичета не разговарям... – и известно време в кабинета висна напрегната тишина.
- В смисъл? – накрая попита боязливо едното момиче.
Без да ги удостои с отговор, Владо пак се зарови в книжата.
- Искате да се съблечем ли? – след още малка пауза попита брюнетката, явно тя беше по-отворената.
- Нищо не искам, но и за място на пианист не кандидатствам... – с видима неохота мъжът надигна поглед към тях.
Девойките се спогледаха. Ръцете на брюнетката неуверено мачкаха ръба на късата ѝ пола. Осен това, тя носеше и полупрозрачна блузка, през която прозираше сутиенът ѝ, както и обувки на високи токове. Стройните, дълги крака бяха обути в черни чорапи. Блондинката беше облечена по-скромно – обувки, дънки и обикновена фланелка. Последната обаче така се беше опънала на закръглените ѝ гърди, че предизвикваше повече желание от прозиращата блузка на приятелката ѝ.
- Това е доста неочаквано... – роболепно заекна брюнетката.
- Може би за начало ще ни прослушате?
Но Владо беше непреклонен:
- Извинете, зает съм! Довиждане...
- Почакайте, не ни разбрахте... – най-накрая решавайки се, брюнетката започна да разкопчава ципа на полата си.
Блондинката се изчерви силно, но също последва примера на приятелката си. След минута и двете момичета вече бяха голи. Владо с наслада изучаваше двете красиви, млади тела. Природата ги беше надарила с ужасно съблазнителни форми. Блондинката имаше чудесни гърди с малки, розови зърна, а гърдите на другото момиче също хич не бяха малки и поразяваха с големите си кафеникави ареоли. Затова, че блондинката беше натурална, говореше цветът на косъмчетата между краката ѝ, които всъщност бяха доста малко – само тънка линийка. Лоното на брюнетката беше чисто избръснато, а доста големият ѝ клитор, напираше да се покаже измежду срамните ѝ устни. Паузата се проточи, като и без това изчервилата се блондинка, се изчерви още повече. При това червенината ѝ се разпространи не само по лицето, ами и по шията, ушите, гърдите... Владо извади специално приготвеният фотоапарат и преди момичетата да се усетят, нащрака няколко снимки. Също толкова бързо го прибра в шкафа и направи на момичетата знак да се приближат. Движението му беше изящно, тъй като беше го тренирал много пъти пред огледалото.
- А сега покажете, на какво сте способни. Ето го пианото, ей сега ще ви извадя и цигулката!
Приближи се до шкафа и извади някакъв забравен от бога калъф от цигулка. После извади от него и самата цигулка.
- Може ли да се облечем вече? – умолително го погледна блондинката, протягайки ръка към прашките си.
- Не, не, защо ви е? – меко и успокоително се отзова Владо.
Приближи се бавно, и като взе прашките от ръката на момичето, ги хвърли обратно.
- Нека да поседят там засега, но може да си обуете обувките. Хайде хващайте инструментите и започвайте!
Блондинката се оказа цигуларката, а брюнетката – пианистката. Свиреха не особено виртуозно, но все пак доста добре. Блондинката явно силно се притесняваше и правеше грешки на елементарни места. Брюнетката явно не се притесняваше от голотата си и се справяше по-добре. Владо следеше движенията им с удоволствие. Не можейки да се стърпи, мъжът погали дупето на брюнетката, а после опипа леко първо хубавите ѝ гърди и коремчето, след което реши да рискува и вкара ръка между краката ѝ. При първото докосване момичето леко подскочи, но веднага се окопити и продължи да свири, все едно не е било нищо. Блондинката наблюдаваше всичко това опитвайки се да отмести очи, но после без да иска поглеждаше отново. Когато Владо се опита да направи същото и с нея тя така подскочи, че едва не го удари, а после прошепна със сълзи на очи:
- Не мога така! – и Владо реши за сега да я остави.
Изведнъж вратата на стаята се отвори и вътре влезе някакъв дребен и дебел мъж. При вида на двете момичета той се поколеба и сякаш се опита да се скрие. Блондинката сякаш се вкамени, като статуя, но видимо се изплаши и влезлият мъж. Стреснато се опита да промърмори нещо в стил "Ще дойда по-късно", но Владо го спря:
- Стига де, Сашо! Не бъди дете! Това са само две млади курви, желаещи да получат място в оркестъра. Те не хапят! – и докато новодошлият се опитваше да се окопити, Владо се обърна и към момичетата:
- Не спирайте де! Продължавайте! – блондинката започна да дава признаци на живот, а брюнетката започна да свири отново.
Александър се приближи и подаде на Владо някакви листи за подпис.
- Сашо, как ти се струват момичетата? Искаш ли да ги послушаш?
Александър се дръпна, като ухапан:
- Не, не, някой друг път! – и дебелият бързо изчезна от стаята.
Владо се настани на табуретката до пианото и сложи пианистката да седне на коленете му. Тя сякаш предугаждайки желанието му, приближи устни до неговите, но Владо се отдръпна:
- Без самодейност! Ще правиш само това, което аз кажа!
Брюнетката започна да свири отново. Владо усети, че е изцяло в ръцете му и без да губи време, започна ожесточено да мачка циците ѝ. Брюнетката дишаше все по-учестено. Владо я придърпа към стоящият в ъгъла диван, сложи я да легне и сам легна върху нея. Не се съблече, а само разкопча ципа на панталона си. Започна да я чука бавно и умело, като скоро брюнетката се извиваше сладострастно под него, а той не ѝ даваше да свърши все още. Най-накрая усещайки, че ѝ самият той е готов да свърши, Владо извади члена си от проблясващата от смазка вагина и го вкара в услужливо предоставената уста на момичето. Хващайки го с ръка, тя бързо го насочи дълбоко в устата си. В желанието си да проникне, колкото се може повече, Владо направи движение напред и почти го вкара в гърлото ѝ. Момичето се закашля. Дойде ѝ в повече и тя дръпна леко глава. Тънките ѝ пръсти страстно галеха мъжкият инструмент. Малката ѝ уста, мляскайки от удоволствие, ритмично се движеше напред-назад. Накрая Владо не можа да издържи повече и се изпразни в гърлото на момичето. Тя си преглътна всичко, наистина всичко, само тънка струйчица се проточи от едното ъгълче на устата ѝ. Чак тогава, мъжът ѝ позволи да свърши. Накара я да повдигне крака към гърдите си и да ги разтвори. Загледа с интерес, как пръстите на брюнетката шарят между блестящите ѝ от потта бедра. Пръстите на едната ѝ ръка масажираха клитора ѝ, докато три от пръстите на другата ръка ровеха във влагалището. Движейки ги енергично, момичето стенеше на висок глас. Свърши с протяжен стон и се отпусна в блажено спокойствие. Владо усети, че членът му започва отново да дава признаци на живот и си спомни за съществуването на другото момиче. Блондинката седеше в средата на стаята, цялата изчервена и гледаше притеснено надолу. Само от време на време хвърляше по някой притеснен поглед към дивана, където бяха Владо и брюнетката.
- Е, как ти се стори? Хареса ли ти? – сякаш не виждащ притеснението ѝ, попита Владо.
Блондинката леко кимна.
- Подмокрена ли си? – небрежно продължи мъжът.
- Потече ли?
Той някак си делово вмъкна ръка между краката ѝ. Блондинката не се съпротивляваше и само наведе глава още повече. Путето ѝ беше влажно, но не чак мокро, и Владо се зае да я докара до пълна готовност. Оживилата се в това време брюнетка, хвана ръцете на приятелката си. Блондинката, както и преди не издаваше нито звук – само от време на време се опитваше да се дръпне, заради болката и унижението. По бузите ѝ течаха сълзи, но ръцете на Владо не се уморяваха и малко по малко момичето започна да тече. Владо я постави на четири крака насред кабинета. Глупавото момиче все още се опитваше да се съпротивлява срещу природата си. Не се предаваше и се наложи приятелката ѝ да помогне да разтворят по-широко краката ѝ. Бавно се показаха срамните ѝ устни и розовата ѝ цепка. Оказа се изключително тясна. Владо вкара пръст в нея няколко пъти преценявайки я, докосвайки и клитора. Последното докосване предизвика у момичето лек стон. Мъжът посочи с жест на брюнетката да се заеме с путето на приятелката си, след което той пък опипа изучаващо гърдите ѝ. Бяха много приятни на пипане. Стисна по-силно зърната и блондинката изохка. Видимо беше съвсем възбудена, но Владо не бързаше.
- Няма да започна, докато ти сама не го поискаш! – с насмешка прошепна той в ухото ѝ.
Тя нямаше сили да се съпротивлява повече и затова се предаде:
- Да, да, искам го! – с труд излезе от устата ѝ.
- Искаш какво? – откликна насилникът ѝ, продължавайки да обработва горещото ѝ тяло.
- Вземи ме! – едва чуто прошепна блондинката.
- Не те чувам! По-силно!
- Вземи ме! – повтори тя по-силно.
- Още по-силно! Не чувам! Искаш да те наеба ли?
- Да, да, наеби ме! – извика момичето накрая.
По бузите ѝ течаха сълзи. Владо още по-широко разтвори краката ѝ, а после насочи члена си към влагалището ѝ и натисна. Блондинката беше наистина невероятно тясна – докато членът проникваше в нея, тя извика и затрепери с цялото си тяло. После, стенейки, отметна главата си назад и започна да гледа, как Владо я нанизваше на хуя си. Това продължи достатъчно дълго, за да свършат и двамата. После мъжът се изправи и закопча панталоните си, след което седна в креслото и загледа лениво двете момичета. Брюнетката започна веднага да се облича, а блондинката стоя в позата, в която я беше изчукал, още известно време. Накрая се изправи и от путето ѝ покапа спермата на Владо. Мъжът я съжали и ѝ подхвърли носната си кърпичка. Тя я взе и я притисна между краката си. Когато и двете бяха вече облечени, Владо плесна с ръце:
- Три минути и петдесет секунди! Надявам се, че ще се научите да се обличате още по-бързо, а за останалото, браво! Оставете ми имената и телефоните си и ще видим, какво може да се направи. Мисля, че ще се видим пак след няколко дни, а сега… довиждане!
След като затвори вратата зад тях, Владо запали цигара и се отпусна отново в креслото. Беше доволен от себе си. Пред него, под другите бумаги, лежеше забравеният Playboy...