Carpe Diem

26.12.2025 | lusty

- Добър вечер! Колко човека сте?
Бях изричала тази и подобни фрази поне милион пъти, на четири езика в последните години. С течение на времето се научих да различавам българи, румънци, англичани, немци и в по-редки случаи французи. Основната част от гостите на хотела са такива, като понякога имаше и групи от Скандинавия.

Беше началото на ноември, краят на летния сезон по морето, като повечето хотели тук бяха вече затворили и освен този, в който работих, бяха останали още десетина. С нетърпение чаках да дойде другата седмица и да затваряме и ние.
- Добър вечер! Маса за двама? – изрецитирах с дежурната си усмивка, отработена с времето, на която завиждаха дори по-възрастните колеги.
Следващата двойка, която приближаваше…

Мамка му! Наистина ли са те?

Стоях вцепенена, без да мога да се врътна и да оставя някой друг да ги поеме. Просто нямаше колега наблизо! Ужас!

Торнадо от мисли се завъртя в главата ми! Сърцето ми щеше да изхвръкне! Пулсът на 200! Може и да не ме познаят? Да бе!
- Добър вечер! Заповядайте!
- Здравей Галя! – съвсем небрежно и с едвам доловимо намигване от негова страна, сякаш искаше да ми каже “Да, не сме те забравили!”.
Е, нямаше мърдане!
- Добре дошли отново! – смотолевих аз и бързичко ги поведох към салона, като се опитвах да прикрия вече пламналото си лице.
- Четирима сме. – подвикна ми жена му.
- Добре. Последвайте ме, моля!

***

Всъщност, историята, за която става дума, се случи преди година. На Хелоуин.

Казвам се Галя, на 27 години, висока 160 см., 51 кг., средни цици, кафеви очи и в момента съм с опушено руса коса до раменете. Работя, като салонен управител на ресторант в един доста намазан хотел в Златни Пясъци. Още докато бях неориентирана след средното си образование накъде да поема в живота, се хванах на работа в този хотел, като сервитьор. Уж беше за малко и… седма година! Понеже говоря английски и немски, а пък от дядо ми поназнайвах и малко румънски, бях относително ценен кадър.

И така, на 31.10 трябваше да обслужвам “а ла карт" ресторанта. Не е нещо ново! Италианска тематична вечер, две маси. Четирима немци на едната и двойка българи на другата. Очертаваше се относително спокойна за мен вечер, като изключим факта, че след вечерята всички служители трябваше да облечем карнавалните костюми, които ни бяха купени от управата и да се правим на страшни пред гостите.

Немците дойдоха, настаних ги и започнаха да поръчват от всичко в менюто, като направих доста совалки до кухнята.

Не след дълго се появиха и те!

“Кучка” – мина ми през главата тази мисъл веднага като я видях. Малко по-висока от мен, имаше черна, лъскава права коса, вързана на висока опашка. Беше с тъмно син, почти черен костюм с навити ръкави, бяла тениска отдолу, къси панталони в същия цвят до малко под костюма и обувки на средно висок ток. Излъчваше умерена надменност и високомерие, но някак си ѝ отиваше. Мисля, че точно така трябваше да изглежда! Тук имаше класа!

Ние жените май повече се заглеждаме по другите жени, отколкото по мъже! За да се сравняваме с тях, естествено!

След нея се появи и той! Какъв мъж! Омекнаха ми коленете!

Поне 180 см., не повече от 80 кг., около петдесетте. Бяла риза с навити ръкави, леко разгърден, черен тесен панталон, прошарената му коса дълга до основата на врата беше старателно пригладена назад, зелено сиви очи и тен, като на неаполитанец. Имаше и белег на лицето, който му придаваше още чар.
- Добър вечер! Аз съм Галя и тази вечер ще съм вашият сервитьор. Насам моля!
- Добър вечер! Ние сме Марина и Владо.
Поведох ги към масата, настаниха се. Поръчаха си салати и лазаня. Той пи червено вино, а тя розе. Говориха си, смяха се. Наистина изглеждаха обикновени хора, но имаха стил. Стойката им на масата, начинът по който боравеха с приборите, като цяло спокойното им поведение, спрямо немската маса ме караше да се заглеждам в тях. Бяха ми интересни! Имаха халки, вероятно бяха семейство.

Дойде време за десерта, но докато им го поднасях се случи нещо. Тя, не знам неволно ли или съвсем целенасочено, ме докосна по дупето! Аз се направих на перде, но с крайчеца на окото си видях, че се усмихна на мъжа. Той повдигна леко вежди и също се усмихна. Каква игра си играеха тези двамата? Най-необяснимото за мен беше, че не само че нямах нищо против, ами и ми хареса! Не съм някоя нимфоманка, в никакъв случай! Клиенти са флиртували с мен, понякога и колеги, но досега не съм се впускала в афери. Сега се случваше нещо! Може би заради края на сезона и мисълта, че ще си почивам поне месец, ме караха да съм в меланхолия и някак си закачката на дамата ми подейства ободряващо.

Немците вече си бяха заминали. И вечерята на двойката приключи. Станаха и тръгнаха към изхода, докъдето, естествено, аз ги придружавах. Докато вървяхме, Владо ме хвана съвсем нежно за лакътя. Изтръпнах!
- Благодаря за вечерята, беше прекрасна!
- Радвам се, че ви е харесала! – изсипах, докато още тръпките по гърба ми не се бяха разсеяли. - Ще има Хелоуин парти в лобито от 23:00 часа. Заповядайте!
- Благодаря, но нашето парти ще е в стаята. – каза го с такава самоувереност и спокойствие, че ми се прииска да го видя.
Намигна ми, пожела ми лека вечер и хвана Марина за ръка.

Тръгнаха си. На масата им ме чакаше банкнота от 50 лв., но бяха си забравили едната карта, която отключва хотелската им стая. Със сигурност имаха и друга, така че може би нямаше да разберат скоро, че тази им липсва. Оправих масата. Нямаше да има други гости, така че затворихме “а ла карта” и трябваше вече да обличам костюма и да отида на партито за Хелоуин.

Бяха ми нагласили един полиестерен гащеризон – черен, с принт на скелет, целият затворен, само с две дупки на очите. Трябваше да остана само по бикини и тениска отдолу, понеже много спарваше. Беше неприятен на допир с кожата, но пък реших, че няма да се потя толкова.

Партито беше банално. Не ми беше мястото там.

От десетина минути си мислех за картата за стая 508. Какво ли правят ония двамата? Ще отида да им я върна.

Три минути се потих пред 508-ма, докато се реша да почукам.

Почуках. Владо, все още с панталона, гол нагоре и по чехли, ми се усмихна леко учуден.
- Лакомство или пакост? – учудих се на себе си, че ми хрумна в последната секунда тази фраза.
- Лакомство, разбира се! Заповядай, Галя! Влез!
Ами да, естествено! Беше ме познал по гласа, понеже нищо друго от мен не се виждаше.
- Всъщност, идвам да ви оставя картата за стаята, която бяхте забравили на масата и да благодаря за бакшиша.
Подадох му картата. Той я взе спокойно и ми благодари. Тръгнах да се изнизвам през полуотворената зад мен врата, когато:
- Не сме я забравили. – тихо се обади Марина.
Как не са я забравили? Нарочно са я оставили за мен? Знаели са, че ще я намеря и ще дойда да им я донеса в стаята? Тези си играят с мен! Какво си мислят? Какво искат? Бях уплашена и развълнувана едновременно! Главата ми бучеше! Трябваше да мисля бързо да си тръгвам ли, да остана за лакомството ли?
- Защо сте я оставили тогава? – беше ми ясно защо, но нищо не ми пречеше да питам, само да видя тези наглеци как ще ми отговорят.
Не виждах Марина, понеже явно беше на леглото, което е зад ъгъла и от вратата не се виждаше.
- Влез. – подкани ме тя.
Пристъпих навътре и я видях гола, само по бикини, на леглото с чаша уиски.

“Кучката” изглеждаше страхотно, няма спор! Циците ѝ бяха по-големи от моите, леко увиснали, все пак беше около 40-те. Вече забелязах и отпускането около корема, което в никакъв случай не я правеше да изглежда разплута. Имаше и малко стрии, но всичко беше в нормите и изглеждаше нормално. Беше естествено красива, без корекции.

Владо затвори вратата. Пак ми се разтупа сърцето. Дали исках да си тръгна? А можех ли? Дали нямаше да ме спрат, ако поисках? Почувствах страх и вълнение от неизвестното, примесено с похот. Какво правех? Аз не съм такава! Имала съм не повече от пет-шест мъже в живота си и желанието ми за секс никога не е било водещо в отношенията ми с тях. Имам си сериозен приятел в момента и, въпреки че сексът с него ме задоволява, не ми е приоритет. Тук се случваше друго! Потих се в костюма и взе да ми прималява.
- Искаш ли да съблечеш това? – попита Владо, докато ми подаваше чаша с 25 грама уиски.
- Може би само да си сваля качулката.
Исках да го съблека и да го изхвърля през прозореца! И никога да не го облека повече!

Като си свалих качулката и Марина ми видя потната глава с прилепнали по челото ми кичури, предложи да отида малко да се поправя в банята.

Идеята беше на място! Тъкмо щях малко да остана сама и да поосмисля нещата, докато си наплискам лицето.
- Благодаря!
Докато бях в банята, дочух Владо да подвиква:
- Ако искаш вземи си душ, има чисти кърпи на закачалката.
Излизам от банята, изпивам си уискито, казвам лека нощ и си тръгвам!

Излязох от банята само по бикини и тениска, уверена и с ясното съзнание, че ще облека пак костюма и ще си тръгна. Реших, че след като “кучката” беше гола, нямаше да бия на очи. Марина все още си лежеше на леглото с чашата в ръка, но вече беше без бикини. Падна ми ченето! Владо, само по слипове, ме приближи и просто ме прегърна през кръста. В следващата секунда вече целуваше врата ми, а аз не откъсвах поглед от леко разтворените крака на Марина.

Ама какво се случваше тук? Какво си позволяваха тези двамата? Бях, като вцепенена! Интересното и за мен самата беше, че не можех да се съпротивлявам. Не исках! Май имах нужда от секс? И то от точно такъв секс – неплануван. С непознати, с неизвестности, с изненади, без принуда, за отпускане и с мисълта, че повече няма да ги видя и това няма да се повтори. И гаджето ми няма да разбере! Тази мисъл още повече ме възбуди и тотално се предадох на емоцията.

Владо, неусетно за мен, вече мачкаше дупето ми под бикините, докато целуваше врата ми и слизаше все по-надолу. Аз все още зяпах путката на Марина. Не бях виждала друга, освен моята. Виж, пишки бях виждала, но путки не! Не мислех, че ще се възбудя толкова от гледката на една перфектно изглеждаща путка.

Исках да я помириша, да я лижа, да бръкна в нея!

Вътрешно се срамувах от мислите, които бушуваха в главата ми, а идеята, че жена ще ме влуди толкова, още повече ме объркваше!

Владо, явно забелязал изумения ми поглед, прошепна в ухото ми:
- Искаш ли я?
Абсурд, по дяволите! Не съм лесбийка и не си падам по жени!
- И още как! – изръсих без да разбера защо.
“Кучката” вече галеше путето си, като ясно се виждаше, че е влажна и лъщеше на иначе слабата светлина в помещението. Гледаше ме с премрежения си поглед и ме подкани с едва доловимо движение на главата.
- Добре, но първо лакомството! – предложи Владо. - Марина предположи, че сигурно правиш страхотни свирки? Така ли е?
- Не знам. Никой не се е оплакал досега. – отвърнах по-самоуверено.
- Да видим!
Владо ме обърна с гръб към Марина и ме сложи да седна на леглото. Хуят му беше почти на нивото на главата ми и вече надничаше над слиповете. Свалих гащите му и без много увертюри го хванах и започнах да му лъскам. Беше по-малък от на Мишо – приятеля ми. Идеално обезкосмен, с права форма и неголяма глава, но пък доста твърд! Мислех, че след 50 при мъжете твърдостта намалява, ама не!

Неуверено го поех в уста и го заоблизвах отвсякъде. Беше приятен на вкус! Владо стоеше без да ми натиска главата, както повечето мъже обичаха. Беше ме оставил да правя каквото искам и да го поема колкото надълбоко сама реша. Тук беше моментът, в който се почувствах по-спокойна и самоуверена. Наистина никой не ме караше да правя нещо против волята ми и не ме насилваше. Можех да им се доверя.

Докато се занимавах с хуя на Владо повече от десетина минути, Марина ми свали тениската и вече галеше зърната ми. Беше се допряла плътно до мен и ту целуваше врата ми, ту смучеше ухото ми.

Ушите са ми силна ерогенна зона. Тази жена знаеше какво прави! Явно не ѝ беше за пръв път!
- Не ти ли стига толкова, скъпи? – каза тя, докато вадеше хуя му от устата ми.
- Може би трябва да ѝ върнеш жеста? – и ме завъртя към нея, като веднага засмука езика ми.
После легна и ме придърпа отгоре си, като не спираше да ме целува. Владо събу бикините ми и докато бях надупена заби език във вече влажното ми коте.

Марина имаше вкус на детска дъвка! Лосионът ѝ за тяло, който бях подушила още в ресторанта! Целувахме се и си мачкахме гърдите, докато Владо беше пъхнал вече един пръст в пичето ми и нежно го движение навън и навътре. После го извади и така засмука клитора ми, че почти се строполих върху жена му.

Явно не му беше много удобно и ме придърпа към него, като така задникът ми още повече се вирна. И като бонус пред мен вече беше путето на Марина! Забелязах белег от цезарово сечение, почти избледнял. Нормално беше да е майка! Докоснах путката ѝ. Беше топла, мека, влажна и набъбнала, леко зачервена. Миришеше на дъвката. Страхотно! Засмуках клитора, докато показалецът ми вече беше влязъл неусетно до половината. Марина само беше впила пръсти в косата ми и тихо мъркаше. Усетих как той наедрява и се втвърдява успоредно със стенанията ѝ.

Вкарах още един пръст и започнах да ги движа, като не спирах работата с езика си върху горната част на путето ѝ.

Не знам колко време продължихме така, може би три-четири минути, като в същото време Владо се пробваше да натика езика си в путето ми и инцидентно облизваше дупето ми. Харесваше ми! Бях се съсредоточила върху оралните ласки, които прилагах за пръв път и мисля, че ми се получаваше! Марина започна да се стяга и след секунди бликна онази течност, която порноактрисите бълват след бурния секс. При мен не се е получавало, когато съм мастурбирала или правила секс, но знам че не всяка жена скуъртва. Явно бях от тях! Марина все още ме държеше за косата, но пръстите ѝ се отпуснаха и погледът ѝ се рееше някъде в нейния си свят. Очите ѝ бяха леко отворени, не виждащи и не реагиращи. Леката ѝ усмивка и отпускането на тялото ѝ ми подсказа, че е там, където трябваше – в света на оргазма, който те слива с безкрая и нирваната.

Владо явно изчакваше точно този момент, защото усетих как отлепи лицето си от путката и задника ми, които старателно обработваше с език, след което намести хуя си на входа на влагалището ми. Потърка го няколко пъти и… о, блажен миг! Натика ми го до топките, без да бърза, задържа го десетина секунди вътре и го извади.

Какво правеше? Само толкова ли беше? Нима приключи?

Не беше първа младост, ама очаквах повече!

И да, този път ми го вкара доста по-рязко и започна да си ме чука страстно. Редуваше къси плитки с дълбоки мощни вкарвания, което ме караше да се държа здраво за чаршафите. Усетил нестабилната ми поза, ме приповдигна, докато застанах само на колене и прилепена към него. Така вече ме придържаше с едната ръка през тялото и ми стискаше циците, а с другата ме беше хванал за гушата. Поддържаше ритмично темпо, което започна да ми докарва топлина в долната част на таза. Оргазмът ми беше близо, когато обаче Марина се намести между краката ми и отне хуя от мен, като го налапа до топките. Все съм се чудила, как някои жени го лапат чак до там, без да повърнат? На нея ѝ се отдаваше! Докато беше го нагълтала, леко започна да масажира клитора ми и да вкарва пръст в мен. После добави още един и започна да ме чука с пръсти.
- Няма ли да изплюеш вече този хуй, все пак можеш да го смучеш и утре? – изстрелях с леко нацупен тон аз.
- Разбира се, мила!
Марина пусна хуя на мъжа си, но не спираше да ме чука с пръсти и залепи езика си на клитора ми. Беше великолепна! Правеше го с такъв фитнес и лекота.

Владо, вече освободен от дълбокото гърло на жена си, се опита пак да навре хуя си в путката ми, но… там бяха пръстите ѝ!

И нашият явно реши, че ще ме чука в дупето! Усетих как се отърка във входа на ануса ми и без много да се бави, леко и бавно, проникна вътре. Може би на неповече от два сантиметра спря. Предполагам, че очакваше реакцията ми, за да прецени дали да продължи. Имала съм два опита за анален секс в живота и не ми хареса. Първият път, като ученичка, просто защото трябваше да пробвам. Почти нищо не разбрах тогава. Вторият път с Мишо, но много ме заболя и прекратих. Оттогава не е ставало и дума повече!

Владовият хуй обаче беше точният размер! Моят! Странно, но изобщо не усетих дискомфорт. Докато се чудих дали да го спра или да си мълча и да го оставя да продължи, той ми реши проблема. Натика го още по-навътре! Задържа се пак за секунди и попита:
- Да продължавам ли?
Мамка му, беше ми хубаво! Душевните ми терзания, трошащи морала ми на безброй парченца, бяха заметени някъде под килима.

Ангелът на едното рамо ми казваше: “Какво правиш, момиче? Осъзнай се!”, докато дяволът на другото крещеше: “Carpe diem!”.

- Галя, добре ли си? – прекъсна мислите ми Владо.
- Да! Само по-леко, моля!
Толкова ли съм слабохарактерна, че на всичко се съгласих? Дори това за което си мислех, че не бих направила никога? Да си дам дупето на човек, когото видях за пръв път преди четири часа? Толкова ли бях загоряла за секс, че да се предам тотално?

Владо засили темпото, а Марина търкаше вътрешността на путето ми с все по-бързи движения. Почти бях сигурна, че усещам допира между пръстите ѝ и хуя, който пореше дупето ми. След няколкото вълшебни минути, в които двамата си правеха с мен каквото си искат, усетих пак онази топлина в таза, предвещаваща наближаващия оргазъм. Почнах да дишам по-тежко, Владо също се беше разгорещил яко. Хватката около врата ми се усили. Дали знаеше колко точно да ме стиска? Усетих, че хуят му стана по-твърд и в следващият момент просто изригна… в дупето ми! Спермата му сякаш нямаше край! В това време Марина завъртя някак си пръстите си вътре в мен и това ме докара до онзи върховен момент. Душата ми сякаш се откъсна от тялото! Вълна премина отдолу-нагоре, като не си чувствах краката и цялата треперех неконтролируемо. Имах чувството, че ще падна! Всичката ми кръв се спусна от главата и се събра някъде долу ниско в корема. Прималя ми.

***

- Галя, добре ли си? – Марина се беше надвесила над мен и ме потупваше по бузата.
Владо стоеше зад нея пребледнял с телефон в ръка.

Чувствах се, като желе, размазано на леглото. Нямах сили да си отворя очите, камо ли да мръдна!
- Галя!!! Погледни ме! – настоятелно се провикна Марина. - Как си?
Добре ли бях? Да! Бях на седмото небе, даже и по-високо! Чувствах се божествено! Тялото ми още потреперваше, а кръвта ми се връщаше в главата.
- Да, да… добре съм, мисля!
- Момиче, изкара ни акъла!
Май бях припаднала? Физиономиите им изразяваха уплаха, примесена със задоволство и вече облекчение.
- Полежи малко! Не бързай да ставаш! Искаш ли вода?

***

Телефонът ми звънна. Служебният. Мразя го!

- Галенце, чакаме те в ресторанта, да подготвяме закуската.
- Идвам след пет минути, само да си доизпуша цигарата.
Станах с голямо усилие от леглото. Краката не ме държаха. Путката ми жвакаше, а от задника ми се изливаше сперма. Бях мокра до коленете! Минах през банята набързо.

Беше 1:40 часа. Облякох се, доколкото имах сили. Изпратиха ме с целувки, прегръдки и пожелания за лека работа, а срамът ми излезе от дупката в която се беше скрил в последния час. Сконфузено им пожелах лека нощ и се отправих към ресторанта

***

Повече не ги видях! Не дойдоха на закуска. Разбрах, че са освободили стаята към обяд. Доста често премислях случилото се. Знаех, че никога няма да се повтори това. Дори и не исках да се повтаря, макар че изживяването беше уникално! И точно затова нямаше как да се повтори! Споменът винаги ме е карал да се вълнувам, пък и да фантазирам! Както се и надявах, никой освен нас тримата не разбра какво ми се случи тогава. Мисля си, че една такава непланувана изневяра действа зареждащо. Само да не става прекалено често, за да не се губи вълнението! Понякога, докато мастурбирам, се сещам за тях.

***

И след година пак са тук! За мен ли са дошли? Че и четирима? Да ме подлудят ли искат? Ще бъда силна! Аз съм голямо момиче и ще спазвам етикета!

P.S.
Всичко е измислица и ако някой се припознае, не нося отговорност!