Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Аз съм Иван. На двадесет и осем години, с кариера, която вървеше по план, приятели, които ме познават от дете, и една дългогодишна приятелка, с която дори вече обсъждаме сватбата. Животът, който беше толкова правилен, толкова… хетеросексуален. До онзи пиянски петък!
Не помня как се озовахме в онази дискотека. Не помня кой ни покани. Помня само, че алкохолът се лееше като река и аз, обичайният сдържан Иван, се отпуснах до степен, която след това трудно си признах. И тогава го видях! Саша. Стоеше сам до бара, облечен в черно, с къса коса и очи, които пробиваха мръсната дискотечна светлина. Нещо в него ме грабна. Мъжественост, която не може да определи, но която ме завладя на мига.
Започнахме да говорим. Или по-скоро аз го заговорих. Беше лесно, странно лесно. Думите течаха, смехът се лееше. Бяхме само ние двамата сред шума и тълпата. Помня как ръката му случайно докосна моята. Усещането беше, като електрически шок! Нещо в тялото ми изтрептя, нещо, което никога преди не бях усещал. Продължихме да пием, да говорим, да се смеем. До края на вечерта вече бяхме неразделни.
Спомням си последните моменти в таксито към моя апартамент. Въздухът беше натежал от негласно напрежение. Когато вратата се затвори зад нас, светът беше замръзнал. Погледнах Саша и в очите му виждах отражението на собственото си объркване, но и на нещо друго – желание! Нещо, което ме дърпаше към него с неудържима сила!
Следващите часове бяха, като сън! Помня пламналите му очи, нежните му, но решителни докосвания. Помня сладкия вкус на устните му, когато ме целуна. И тогава, в еуфорията на момента, аз, Иван, хетеросексуалният Иван, се отдадох!
Не знам как да опиша първото си преживяване с мъж. Беше като откриване на нова галактика! Тялото ми реагираше по начин, който никога не съм предполагал. Саша беше търпелив, внимателен, но и страстен. И аз… аз се топях. Всяко негово докосване, всяка негова дума ме караше да треперя. И когато той ме поведе в интимност, дълбока и пълна, открих нещо, което никога не съм знаел, че се търся.
Оралният секс беше едно откровение. Усещането за неговата мъжественост в устата ми, неговото нарастващо удоволствие, което ме изпълваше с нова, непозната сила. Той беше майстор, който знаеше как да доведе до краен предел всяка една моя нервна клетка. А след това… анален секс. Този път беше различно, по-интензивно. Имаше моменти на съпротива от тялото ми, инстинктивен страх, но Саша беше там, за да ме води, да ме успокоява, да ме призовава към още. Когато беше навлязъл в мен, усетих едно страхотно, дълбоко задоволство, което премина през цялото ми тяло. Това беше източник на дълбоко вкоренена страст, която никога не съм мислил, че мога да притежавам.
В неговата страст се откри и една нова, изненадваща нужда – нуждата от подчинение. От това да предам контрола и да се потопя в неговите ръце. Усещането за унижение, което идваше с това, не ме плашеше, а напротив – привличаше ме! То беше безплатно, освобождавайки ме от всички предразсъдъци, които бях носил през целия си живот.
След онази нощ, светът ми се преобърна. Не можех да спра да мисля за Саша, за усещанията, които той събуди в мен. Моята идентичност, която дотогава беше толкова здраво изградена, започна да се разпада. Иван, хетеросексуалният Иван, вече не съществуваше! На негово място се появяваше някой нов – някой, който копнееше за мъжки тела и за мъжка интимност!
Започнах да изследвам. Станах член на онлайн форуми, четях истории, гледах видеа. Потапянето в този нов свят беше едновременно вълнуващо и плашещо. Срещах се с други мъже, които бяха минали през подобен път. Някои бяха приели новата си идентичност с отворени обятия, а други все още се бореха.
Но най-голямата борба беше в мен! Чувството за вина беше като постоянна болка. Всеки път, когато помислех за приятелката си, за родителите си, за близките си, ме обхващаше вълна от страх. Как биха реагирали? Биха ли ме разбрали? Или биха ме отхвърлили? Интернализираната хомофобия, която съществуваше дълбоко в мен, започна да излиза на повърхността, подхранвана от съмнения и страх.
Саша стана мое убежище. Той ме разбираше. Той беше моят пътеводител в този нов свят. Той ми показа, че желанието не е грях, че страстта може да бъде чиста. Той ми помогна да разбера, че моята сексуалност не е нещо, което трябва да крия, а нещо което трябва да приема.
Пътят не беше лесен. Имаше дни, в които исках да се откажа, да се върна към стария си живот и към сигурността на познатото. Но винаги, когато се чувствах най-слаб, си спомнях момента, в който усетих Саша в себе си. Усещането за пълнота, за освобождение.
И така, продължавам да разплитам себе си. Всеки ден е нова битка, но и ново откритие. Всеки път, когато се осмеля да бъде себе си, откривам нова сила. Знам, че предстоят още много трудности. Знам, че ще трябва да взема решения. Но за първи път в живота си усещам, че живея автентично. Че съм истински. И това чувство е по-ценно от всичко, което съм познавал досега! Моят път към себеприемане тепърва започва, но вече знам, че няма да се откажа. Ще продължа да се боря за правото си да обичам и да бъда обичан такъв какъвто съм!
Красив разказ и хубаво лично изживяване, определено. Радвам се, че мислиш така и си открил капка радост в живота си. Ако си щастлив, това е важното. Само.бъди внимателен и отговорен, а любовта: тя е навсякъде. Присъствието на човек до теб, което да е всичко, което искаш, това е достатъчно. Успех!